След редица битки, се създаде впечатлението, че този казус беше решен с компромис между операторите и регулаторите, но Народното събрание (НС) и Министерски съвет го подновиха от края на юни месец 2025 г. Тогава бяха внесени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които се опитват да транспонират новият Закон за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Сред въведените изменения се предвижда приравняването на едностранната индексация на телекомите като едностранна промяна на цените.

Това означава, че автоматично договорите се трансформират в безсрочни и могат да бъдат прекратени в двумесечен срок от абонатите без да дължат неустойки. Което заличава предходното споразумение между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и операторите, в което беше поставено изискване за индексация при определени параметри на годишната инфлация. От друга страна, телекомите в началото на 2025 г. еднократно се опитаха да осъществят скрита индексация, която срещна отпор на КЗП. В конфликта дори се стигна до заплахи за отнемане на мобилните лицензи на трите оператора.

Новият епизод от битката между държавата и телекомите обаче преминава на ниво НС и правителство, след като два проекта за изменения на ЗЕС бяха обединени в един (този на парламента и на Министерски съвет) и гласувани на второ четене в зала. Това поставя операторите пред свършен факт, тъй като пред влизането на промените в сила остава единствено одобрението на Президента.

Предложенията на депутатите

Става дума за два проекта за изменение на ЗЕС. Първият е внесен от МС и включва по-бюрократичното транспониране на DSA. Вторият е по-ключов, той е внесен основно от депутатите от ППДБ – Божидар Божанов и Мартин Димитров в НС. През юни двата проекта преминават през съответните комисии на първо четене и после в зала. На 23 октомври те са обединени в един и минават през транспортна комисия, без много съпротива от ресорното министерство и регулатор. На 6 ноември след това са гласувани в зала, като любопитното е, че се прави това параграф по параграф.

Промените внесени от ППДБ създават възможност на потребителите да прекратят своите договори, ако операторите едностранно индексират цените им. Като първите няма да държат неустойки на вторите, освен за взети на изплащане устройства.

Коварна е формулировката, която следва изричното посочване за „едностранно“ увеличение на цените „… и по други причини“, която може да бъде тълкувана доста широко. Въпреки всичко, тя остава след приемането ѝ в комисия и в зала след първо гласуване.

Съпротивата на телекомите

Логично, телекомите се противопоставят на това действие. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в която влизат и трите оператора, оспорва повечето промени, като за част от тях е посочено, че не се транспонира коректно европейското законодателство.

АТИ е на мнение, че механизъм за прекратяване на срочните договори, заради, индексация вече е предвидено в ЗЕС в следващия член. Така се получава излишно дублиране, което може да внесе „несигурност и непредвидимост“. Депутатите искат да направят това чрез автоматичното преобразуване на срочните в безсрочни договори при едностранна промяна на цените, заради индексацията.

Браншовата организация на телекомите подчертава, че според законите на ЕС индексацията и едностранното повишение на цените не попадат под общ знаменател. Съответно, не трябва да бъдат приравнявани и в българската нормативна уредба.

АТИ припомня и за споразумението между тях и КЗП, в което бяха изменени договорните клаузи на телекомите, за да може да има допълнителни критерии за индексацията. Това включва минимален праг на годишната, при който да се изисква такава, както и опция за намаляване на цените при наличие на дефлация.

Прецизиране от ресорното министерство и регулатора

В становищата след първото гласуване ресорното Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) и регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се опитват да прецизират текстовете. Проблемите съвпадат донякъде с изразените от телекомите опасения. Първото е с формулировката за „едностранно увеличение“. Причината е, че клаузата за индексацията е включена в договорите и по този начин не може вдигане на цените по нея да се смята за „едностранно“.

Вторият проблем е свързан с включването на израза „други причини“, което отваря прекалено големи врати за тълкуване. Докато КРС само обръщат внимание на тези два казуса, от МТС директно предлагат прецизиране на текстовете, като премахват „едностранно“-то увеличение и „други причини“.

КРС също изразява мнение, че някои от останалите промени не отговарят напълно на хармонизирането на законодателството с европейското. Това включва измененията за прекратяване на договора при индексация на клиентите на M2M (машина към машина или касови апарати, банкомати и др.).

Последното опасение на ресорния регулатор е за преноса на номера. КРС иска да се задължат операторите при прекратяване на договора да предоставят номера на потребителите на другия оператор. Предварителният проект за второ гласуване в парламентарната комисия, обаче не отразява тази потенциална промяна.

Приетите промени

Транспортната комисия в НС изготвя доклад след второто четене на вече обединения законопроект за изменение на ЗЕС. В него са направени редица промени, които включват повече прецизиране на текстовете, като са взети предвид най-вече опасенията на МТС и КРС.

Текстът вече е пререфразиран така че да се отнася само и единствено за индексацията на база годишна инфлация. Премахнати са формулировките „едностранно увеличение“ и „други причини“. По този начин беше приет на второ гласуване от депутатите на 6 ноември. Промените вече не обхващат потенциалните скрити индексации, както и не отварят възможност за по-широко тълкуване. Мартин Димитров от ППДБ обяви, че е доволен от приетите поправки на ЗЕС, въпреки, че обхващат само индексацията, не и потенциално други случаи.

(Почти) няма скрито-покрито

Последствията внасят интересна динамика за самите телекоми. За 2025 г. те направиха реално две индексации. Първата е на база инфлацията от едва 2.2% за предходната година, което натежи договорите с под 1 лев на месец. Два от операторите предприеха второ увеличение на цените, като увеличи месечните такси с между 1 и 3 лева с аргумента, че са добавени нови дигитални услуги, без съгласието на потребителите. Те се възползват от противоречие между два закона – ЗЕС и Законът за защита на потребителите (ЗЗП).

Решението беше посрещнато на нож от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която дори заплаши с отнемане на лицензите на мобилните оператори. Регулаторът забрани практиката, но интересното е, че Апелативният съд в София (АСС) отмени това решение. Върховният административен съд (ВАС) обаче обяви предварителното изпълнение на КЗП за законно. Магистратите тепърва ще трябва да определят дали самата практика е легална или не.

Докато АСС и ВАС не обявяват окончателно законността на скритата индексация, тя остава като потенциална опция за ползване и през 2026 г. В същия момент, с приетите промени в ЗЕС, де факто приравняват индексацията на база инфлация, която е залегнала в клаузите на договорите със скритата индексация. Тоест, потребителите ако не са съгласни ще могат да разтрогнат договорите си без да дължат неустойки.

Въпросът, който ще разберем през следващите два месеца е дали телекомите ще продължат да разчитат на инфлационната индексация. Те могат да я предприемат, но така рискуват да предизвикат прехвърляне на абонати между тях. Другата опция за скритата индексация стои като възможност, освен ако съдът не я забрани окончателно. За нея телекомите почти сигурно ще изчакат решението на магистратите.

The post Парламентът слага край на телеком индексацията appeared first on TechTrends България.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще изиска от телеком регулатора да изземе честотните лицензи на мобилните оператори. По този начин държавната институция излиза „вабанк“ срещу комуникационните компании. Това е пореден залп между КЗП и телекомите за последните няколко месеца. Регулаторът първо атакува допълнителните неустойки при абонаментните договори, а след това се прицели в опитите на два от операторите да извършат „скрита индексация“ на месечните такси.

За първия казус двете страни се споразумяха набързо в рамките на три месеца. При втория нещата се прехвърлиха от институция в институция и накрая КЗП издаде постановление напълно да забрани практиката. Решение, което операторите най-вероятно ще оспорват в съда. Третият телеком („А1 България“) се въздържа от подобно действие и дори изпрати SMS съобщения до абонатите си да се похвали.

КЗП сега ескалира допълнително конфликта по оста „потребителски регулатор – мобилни оператори“. Председателят на институцията – Мария Филипова обяви, че има правото да изиска отнемането на лиценза на телекомите за упражняване на дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление. Подобна крайна мярка не е била предлагана от държавна институция за големите три оператора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) насилствено отне лиценза само на една компания през последните 15 години – „4 Джи ком“ и то след дълга съдебна битка. Колко реалистично е това действие на КЗП е под голям въпрос, но и показва, че след смяната на председателя, новият такъв взима доста насериозно казусите с телекомите.

Аргументите за изземване

Мария Филипова се позовава на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е основно поле на действие на регулатора и по-точно предвидените мерки в чл. 232. Според тях, КЗП може да предложи отнемане на лиценза и/или разрешителното за дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление.

Ползвайки него, Филипова обявява, че „този механизъм представлява крайна мярка“ за „гарантиране на спазването на правата на гражданите“, покрай „системните нарушения на мобилните оператори“. Според нея, това е единственият ефективен отговор на поведението и действията на телекомите. Тя обясни, че прекомерният фокус на КЗП към комуникационните компании е породен от факта, че огромен дял от постъпващите в институцията жалби са свързани с пазара за електронни услуги.

Филипова допълни, че през последните пет години, телекомите са обект на непрекъснати финансови санкции от страна на КЗП. Тя подчертава, че компаниите вместо да се респектират от наложените глоби ги приемат за оперативен разход. Което позволява на операторите да продължават с нелоялните практики и показват неспособността на текущите мерки да осигурят спазването на закона.

Лесно ли се отнема лиценз

Според закона, КЗП трябва да се обърне към институцията издала разрешенията или лицензите с предложение за тяхното отнемане. Мария Филипова обяви, че вече е изпратила мотивирано писмо към КРС за предприемане на тези действия. Почти всичко е в ръцете на телеком регулатора, който трябва да се произнесе с мотивирано решение дали ще отнеме или не лицензите на мобилните оператори. Но дори КРС да застане на страната на КЗП, процедурата след това може да продължи в съда.

Телеком регулаторът е отнел само веднъж за последните 15 години принудително разрешение за мобилни честоти. Това се случва през 2014 г., когато КРС отнема лиценза на „4 Джи ком“. Компанията е един от трите нови мобилни оператори, които получават честотни ленти в 1 800MHz през 2011 г. Тя държи ресурса само с идеята да продава капацитет на останалите, без да развива собствена мобилна мрежа. Нещо, което другите ѝ отказват.

Също така, „4 Джи ком“ не си плаща лицензните такси от самото връчване на разрешителното, което кара КРС да действа в посока неговото отнемане. Съдът обаче постановява, че компанията не трябва да си плаща в рамките на две години, за да може да бъде принудително иззето. Затова едва през 2014 г. КРС успява да отнеме лиценза и да направи ново преразпределение на честотите в 1 800MHz.

Съдът като последен арбитър

Настоящата ситуация е малко по-различна. КЗП изпраща мотивирани аргументи за изземването на разрешителните на мобилните оператори. КРС ги разглежда и съответно решава дали да го направи или не. Съответно като върне писмо към първата институция със своите аргументи. Ако КРС каже „Да“, почти сигурно е, че операторите ще обжалват в съда. Същото важи и ако каже „Не“, тогава решението ще бъде обжалвано от КЗП.

За момента, опитите на последния регулатор за война с телекомите не среща силната подкрепа на магистратите. Това показва опитът от предходните казуси, в които КЗП е губила дела. Въпреки по-слабата позиция в предишните случаи в съда, институцията е успявала да достигне до компромисно решение с операторите. Тази атака обаче е доста по-заплашителна и отпорът на телекомите ще бъде реципрочен, което оставя малко място за преговори и компромиси.

(Обновена) Браншовата организация на телекомите осъди действията на КЗП, като ги обяви за „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) коментира, че изявлението на регулатора е лишено от обективност и правна обосновка, както и, че изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори. Последното е породено от факта, че трите големи оператора са местни звена на международни компании и фондове. От АТИ се аргументират, че тезата за „системни нарушения“ не е състоятелна, защото по данни на КРС през 2023 г. жалбите срещу телекомите са намалели с 10%, а значителна част от случаите са разрешени в полза на потребителите. Браншовата организация още обвинява КЗП в „популистки действия“, които „поставят под риск цифровата свързаност, икономиката и националната сигурност“.

The post КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

Неговото начало е положено преди десетилетия, когато БТК притежаваше почти цялостен монопол на подземната опорна инфраструктура. След законодателни промени и премахването на висящите кабели, всичко трябваше да мине в шахтите. Условията и цените тогава ги определяше телекомът.

От първите години на 21 век досега пазарът се промени значително. „Виваком“ не разполага единствен с канална мрежа, особено в големите градове. Някои компании изградиха своя, част от инфраструктурата на комуналните дружества, като енергоснабдяването също е налична в определени случаи за прокарване на кабели.

Въпреки всичко, вниманието на основните играчи отново е привлечено от „Виваком“. Компанията внася желание да повиши таксите с около 25% за ползване на каналната мрежа. Основните ѝ конкуренти се жалват пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и тя решава да задължи телекомът да се придържа към приетите миналата година общи условия. „Виваком“ от своя страна обяви, че ще обжалва решението пред съда.

Водени от инфлацията

Аргументът на „Виваком“ е сравнително прост – цените за достъп и ползване на каналната ѝ мрежа не са пипани от няколко години. Затова телекомът е индексирал тарифите като ползва инфлацията от средата на 2020 г. до края на миналата 2022 г. Според оплакващите се оператори цената скача средно с около 25% (за някои услуги е толкова, за други по-малко, за трети – повече).

В своята обосновка „Виваком“ обвинява част от по-големите играчи „А1 България“ и „ЦЕТИН“ (инфраструктурното звено на PPF Group – собственик на „Йеттел“ – бел. ред.) в тенденциозно отношение. Според телекома, тяхната жалба е мотивирана единствено за защита на техния икономически интерес, което е подсилено от факта, че са и основни конкуренти на този пазар.

Също така, „Виваком“ не смята, че нарушава антимонополните правила. Цените са коригирани за всички компании и те са получили достъп до каналната ѝ мрежа при равни условия. Телекомът отбелязва, че от 2019 г. КРС е обявил, че той не притежава вече доминираща роля на пазара за пасивна инфраструктура. „Виваком“ твърди, че в големите градове нейният дял е малко под 50% от каналната мрежа, а в по-малките населени места има региони, където конкурентите ѝ имат предимство.

Обединена съпротива

Самата жалба идва от почти целия сектор. Освен „А1 България“ и „ЦЕТИН“, срещу поскъпването на тарифите на „Виваком“ се поставят и малките оператори в лицето на Националното сдружение на кабелни оператори „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО), както и още няколко индивидуални.

Те протестират най-вече по начина по който „Виваком“ е направила увеличението. Според тях цените са повишени с 25%, а не с 16.9% колкото е Индексът на потребителските цени (ИПЦ) използван в Общите условия. Освен това последният трябва да бъде използван само като ориентир за методологията. Това се дължи на факта, че ИПЦ е за потребителските цени и не отразява повишените разходи на „Виваком“ за поддържка на каналната мрежа. Големите играчи като „ЦЕТИН“ твърдят, че става дума за механична индексация, която не отразява пазарната реалност.

Малките оператори отбелязват, че парите заделени за канална мрежа и амортизацията свързана с нея се увеличават само с 1.3% през 2021 г. на годишна база до малко под 254 млн. лева. Те също така твърдят, че няма потвърдена информация за разширяване на пасивната инфраструктура от страна на „Виваком“. Тоест, не са правени никакви инвестиции в тази посока. Отвъд предприетите придобивания през последните две години. Последното обвинение е, че кабели на множество компании се поставят в една тръба, а фирмите са таксувани поотделно като за наем на такава.

Последствията

КРС заема позицията на останалите оператори и обявява, че „Виваком“ е повишила цените за повече от две години назад, което надвишава разрешената индексация само в рамките на една година. Също така, корекцията е направена механично, без да се взимат предвид реалните увеличения на разходите за поддръжката и инвестициите в нова канална инфраструктура. Според регулатора, финансовите отчети на телекома за периода 2020-2021 г. не дават еднозначна тенденция за увеличение. КРС обаче подминава обвинението за многократно тарифиране на разполагани кабели на различни компании в една тръба.

Регулаторът решава, че „Виваком“ може да индексира цените само за една година назад. Това може да стане едва с допълнение на Общите условия за достъп до каналната си инфраструктура. Надвзетите суми от началото на 2023 г. трябва да бъдат върнати, защото КРС не приема настоящата индексация. „Виваком“ обяви, че ще обжалва решението на регулатора в съда.

Промененият пазар

Изниква въпросът защо беше подновен вечният спорт за каналната мрежа? Най-логичното предположение е, че в момента „Виваком“ се опитва да възобнови част от инвестициите, които направи в придобиването на по-малки регионални ТВ и интернет оператори през последните две години. Закупуването на тези фирми даде не само механично увеличение на крайните абонати на платена телевизия и домашен интернет, но и на тяхната канална мрежа.

Въпреки факта, че „Виваком“ загуби доминираща позиция на този пазар през 2019 г. при разглеждането на придобиванията от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), КРС изрази безпокойствие за нейното завръщане. Телеком регулаторът тогава обяви, че новите сливания може да окажат негативен ефект върху пазара на едро. Съдебните спорове по някои от придобиванията продължават, като основните жалбоподатели там съвпадат до голяма степен с тези за индексацията на цените на каналната мрежа.

Подновеният „вечен“ спор за пасивната инфраструктура ще се засилва с консолидацията на пазара за фиксирани услуги. Докато той трае, трите основни играча в региона – собствениците на „Виваком“ (United Group), „А1 България“ (Telekom Austria Group) и „ЦЕТИН“ (PPF Group) трупат активи за взаимосвързаност на Балканите. Последният пример е придобиването на фиксирания оператор Conexio от Telekom Austria Group (TAG) през юни в Сърбия. По този начин, групата зад „А1 България“ вече разполага с опорна мрежа в западната ни съседка. Операциите на TAG до този момент бяха ограничени само до предоставянето на мобилна връзка чрез A1 Serbija. Трите групи вече разполагат със значителни активи на Балканите в тази област.

The post Вечният спор за каналната мрежа appeared first on TechTrends България.

В случай на отчаяние някоя страна притежаваща подобни оръжия може все пак да реши да ги използва. Било то с цел „след мен и потоп“ или просто за отчаян опит за постигане на пирова победа в загубена битка. При телеком средите в България имаме ситуация в която „червеното“ копче е натиснато и първите атомни заряди озаряват далечината. На 13 март тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя решението за разпределението на честотите в 3.6GHz на база на което е осъществен и последващия търг.

Така се подновя сагата „Игра на търгове“, като спектърът е основен в развитието на 5G мобилните мрежи. Казусът беше възприет за приключен с връчването на лицензите за трите основни телекома през пролетта на 2021 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Оказа се, че през последните вече почти две години се е водила съдебна битка за обстоятелствата предшестващи организирането на търга.

Решението на ВАС кара КРС да се върне назад и да преразгледа мотивите си за това. Ударът идва от малките оператори или това което е останало от тях. За последните две години телеком пазарът се измени значително, като конкуренцията до голяма степен беше елиминирана за сметка на трите големи оператора. Което кулминира в настоящата война между „Виваком“ и „Йеттел“ за разпределението на инфраструктурата на „Булсатком“ (и потенциално на самата компания).

Докато телекомите подновиха битката помежду си за остатъците на пазара, решението на ВАС идва внезапно, като един истински ядрен удар. Той може да се определи по-скоро за тактически, отколкото за стратегически (тоест е с по-малка сила), но съдържа достатъчно шокови резултати. Както е и последният шанс за развитието на виртуален мобилен оператор (MVNO) в България, което може да е окаже и единствената надежда за оцеляване на малките компании на пазара. Но не и за възраждането на идеята за четвърти физически такъв.

ВАС срещу регулатора

ВАС налага на КРС да преразгледа своето решение за разпределението на спектъра в 3.6GHz. По-точно от регулатора се изисква да се произнесе по становищата на представителите на малките оператори дадени в хода на общественото обсъждане. КРС трябваше да разпредели спектъра с общ капацитет от 370MHz TDD. Комисията реши, че най-удачният вариант е да се раздели на три ленти по 100MHz и една по 70MHz.

Малките оператори в лицето на организациите Мобилни алтернативни комуникации (МАК), Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО) и компанията „Ти.Ком“ се противопоставиха на тази идея. Те се аргументираха, че така се облагодетелстват само трите големи телекома, защото късата лента от 70MHz не е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, а е необходимо такава от поне 80MHz.

Съответно, те излязоха с две предложения – едното е да се раздели спектъра на четири равнопоставени ленти по 90MHz и така да се организира търга. Второто е, ако все пак КРС реши да запази формата за три ленти по 100MHz и една по 70MHz, то тогава „Ти.Ком“ ще се оттегли от участие в потенциалното наддаване, но само ако регулаторът задължи трите телекома да предложат достъп до 5G мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. Или с други думи да накара големите на пазара да отворят инфраструктурата си за виртуални оператори.

Тогава КРС буквално отрязва представителите на малките компании, че решението за отпускане на ленти по 100MHz е вследствие на предходни обществени консултации (водени най-вече от големите телекоми). Както и, че в становището няма изразено намерение за придобиване на спектър, какъвто е обекта на тогавашното публично разглеждане.

Аргументите на съда

ВАС потвърждава предходно решение на Административния съд София (АСС), в което връщат това на КРС за разпределението на спектъра за 5G в 3.6GHz. Двете инстанции повтарят едни и същи аргументи, като тези на второ ниво са написано доста по-подробно и по-лесно разбираемо. Процесът отнема две години – една за произнасяне на АСС и втора за ВАС.

Двата съда поставят под въпрос решението на КРС да проведе търг с издаване на три разрешителни по 100MHz ще насърчи конкуренцията или обратното. Становищата на малките оператори дават предпоставки за оборването на тази теза, а липсата на мотиви на регулатора срещу тях правят действията на втория незаконосъобразни.

ВАС дават интересен ъгъл за тайминга на случващото се. Общественото обсъждане, решението и донякъде самия търг се провеждат от КРС в рамките на тримесечна дупка, в която България не е транспонирала напълно Европейския кодекс за електронни съобщения. Срокът за това е изтекъл на 21 декември 2020 г., но промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) са обнародвани и влизат в сила едва през 13 март 2021 г. През февруари Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради забавянето. Общественото обсъждане на КРС започва на 23 декември 2020 г., а оспорваното решение е от 28 януари 2021 г.

Самият Кодекс е ключов за развитията на виртуални мобилни оператори (MVNO), като дава допълнителни механизми за насърчаване на конкуренцията. В транспонираната му версия в България тези инструменти са оставени в доста пожелателна форма и зависят до голяма степен от преценката на КРС. Сред тях са и потенциалната опция за споделяне на разпределения спектър. Идеята на малките оператори тогава е да накарат КРС да натисне телекомите да отворят мрежите си и ако не стане – да обжалват в съда. Което и се случва в последствие.

Дългата Игра на търгове

Общественото обсъждане е само един малък епизод от сагата, наречена от TechTrends „Игра на търгове“. Самият търг се провежда два пъти. Първият е насрочен за 15 март (два дни след транспонирането на Кодекса в ЗЕС – бел. ред.), но тогава регулаторът се отказва от такъв и разпределя служебно честотите от наличието на три кандидата за три ленти. Причината – възможността да се предостави желан ресурс на всички заявили такъв.

„Виваком“ обаче не харесва разпределението и решава да подаде съдебен иск, като се позовава на административни пропуски. Това заплашва цялата процедура от блокаж и дълъг процес на обжалвания, което кара КРС да се предаде и да насрочи нов търг с тайно наддаване в първите дни на април. Месец по-късно се разпределят и честотите в 3.6GHz, като видимо трите телекома са доволни, след като оскъпяването при наддаването не е толкова значително. В началото на 2021 г. трите телекома си разпределят и останалата част от спектъра, като всеки взима допълнителни по 20MHz.

Последствията от решението на ВАС поставя КРС пред избор от три варианта. Първият е да се мотивира по-обстойно и законосъобразно в отказа си на двете предлжения на малките оператори. Вторият и третият е да приеме някое от двете техни идеи. Едната включва разпределението на спектъра в 3.6GHz на четири ленти по 90MHz, което означава нов търг и поставяне в конфузна ситуация на ползването на настоящите лицензи от трите оператора. Другата е регулаторът да накара трите телекома да отворят мрежите си за виртуални оператори при недискриминативни търговски условия.

Зомби мрежи

Най-лошият сценарий е за ново разпределение на спектъра и нулиране на търга. От което, поне на теория, ще станем свидетели на четири разрешителни в спектъра и съответно – на четири 5G оператора. Телеком пазарът обаче се промени значително за последните две години и този вариант е почти невъзможен.

Причината е проста – България се оказа много малка за изграждането на четири отделни мобилни мрежи. Теза, споделяна от големите телекоми през последните повече от 15 години. Двата малки конкурента вече не са в играта. Компанията, която води общественото обсъждане с КРС е „Ти.Ком“, която е наследник на мрежата и честотите на „Макс телеком“. От края на 2021 г. тя вече не е мобилен оператор, като лицензът ѝ в 1 800MHz изтече и не беше подновен. Съдбата на 4G мрежата ѝ не е публично известна – най-вероятно е разпродадена на големите играчи.

Другият алтернативен мобилен оператор беше „Булсатком“. Компанията привидно се опита да удължи лиценза си в 1 800MHz до 2023 г., което даваше хипотетична възможност за запазване на услугите. Продажбата на компанията на бизнесмена Спас Русев доведе до прехвърлянето на цялата мобилна и фиксирана инфраструктура на „Виваком“. Това беше осъществено, като българският предприемач финансира сделката чрез заем от собственика на телекома – United Group. Действие, заради което в момента трите основни компании на пазара – „Виваком“, „Йеттел“ и „А1 България“ влязоха в люта борба. Изходът от нея ще реши почти сигурно и съдбата на „Булсатком“, който е и последният сравнително голям играч на пазара за фиксирани услуги.

По-интересното е, че Петър Ризов, който беше едно от „остриетата“ на МАК явно е преминал от другата страна. Той стана главен изпълнителен директор на „Булсатком“ след сделката със Спас Русев и в момента брани решението за продажбата на цялата инфраструктура на сателитния оператор на „Виваком“. По време на обществените обсъждания, Ризов беше ръководител на „Нет 1“ и част от МАК. Компанията беше един от малкото останали значими софийски интернет оператори, който беше придобит от „Виваком“ в началото на 2021 г.

(ОБНОВЕНА 17 Март 2023 г. в 13:00 ч.) Петър Ризов в интервю за вестник „Капитал“ споделя идеята „Булсатком“ да се трансформира във виртуален оператор. Той допълва, че вече има индикация за споделяне на мрежата на „Йеттел“ заедно с „Цетин“, но ще поискат оферти и от другите два оператора. Решението на ВАС, в комбинация с едно споразумение за MVNO между „Булсатком“ и „Йеттел“ може да реализира най-накрая идеята за виртуален телеком в България. На хартия звучи добре, но първо трябва да се види дали всичко със сделките на компанията ще бъде наред и ще минат регулаторно одобрение.

MVNO на (почти) всяка цена

Липсата на физически оператори не означава, че решението на ВАС няма шанс да промени пазара. Тук идва идеята за MVNO, описана малко по-горе. В становището си „Ти.Ком“, МАК и БАБТО дават и втора опция – да се запази конфигурацията от три ленти по 100MHz. Но само при условие, че трите телекома отворят мрежите си за виртуални оператори „при недискриминационни цени на едро“. В противен случай, според тях няма да се запази конкурентната среда в страната. Това е вариантът, в който търгът на КРС може да запази своята законност, като същото важи и за лицензите, които трите компании ползват вече почти две години.

Но това е и сценарият, който малките оператори искаха да развият – да накарат регулатора да задължи телекомите да отворят своите мобилни мрежи за тях. Сценарий, който последните избягват доста умело през последните близо 10 години. Националният роуминг беше една от причините зад колапса на „Макс телеком“ и последващото прехвърляне на активите му на „Ти.Ком“. Той така и не се осъществи въпреки подписаното първоначално споразумение между алтернативния мобилен доставчик и „Мобилтел“ (сега „А1 България“).

Задължаването на КРС да направи това, беше една от първоначалните идеи на малките оператори при пренаписването на ЗЕС, с което да се транспонира европейския Кодекс. Тя срещна лют отпор от регулатора и телекомите. Макар, по закон сега да не е наложен, съдът донякъде поставя КРС в подобна позиция. Остава да видим, как комисията ще реагира и с какви мотиви ще отговори на малките оператори.

КРС е изправен пред избор. Да намери максимално издържани мотиви за отказ на предложенията на малките оператори, което почти сигурно ще повтори съдебната битка или да задължи операторите да споделят мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. В случай, че КРС не удовлетвори решението на ВАС, то тогава търгът и лицензите на които в момента се базира 5G мрежите на телекомите, може да се окажат незаконни.

Ситуация, в която никой не иска да попада, с което се показва, че в опит да спасят и малкото останало конкуренция, оцелелите оператори в момента активират атака, която може да се определи и като тактически ядрена на пазара, но с потенциални стратегически ефекти. От друга гледна точка, малките оператори нямат избор. Предвид намаляващата конкуренция на пазара това им е последният шанс за някакво оцеляване, което дори не е гарантирано с успех.

The post Игра на търгове 5: Ядреният удар на малките оператори за 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Кратък обзор от документа беше първоначално публикуван от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в средаата на месеца, през която минава за одобрение. Той беше непълен и дава само най-обща представа за състоянието на пазара. Очакваме КРС да публикува и данните за крайните абонати на операторите, което обикновено се случва през юли, при които се формира най-пълната официална картина за телеком пазара в страната.

Перспективата за растеж най-вероятно ще се пренесе и през по-голямата част от настоящата 2022 г. Приходите ще нарастват, но не толкова заради нови клиенти, а по-скоро заради индексацията на договорите, вследствие на засилващата се инфлация от втората половина на миналата година. Ефектите от консолидацията ще продължат да се усещат, като от 2022 г. вече официално имаме само 3 мобилни оператора.

Положителният ефект от инфлацията може да премине в негативен в края на настоящата и през следващата година. Данните през първата половина са за двуцифрено поскъпване на основните стоки, с перспектива за увеличение до края на годината. При последваща индексация или повишение на цените на телеком услуги, почти сигурно може да започне процеси на свиване на потреблението. Ситуация, в която операторите не искат да попадат.

Общите тенденции и консолидация

Целият телеком пазар расте през 2021 г. с 10% на база приходи, като са генерирани постъпления от 3.148 млрд. лева. За периода от пет години, секторът отчита впечатляващия растеж от близо 27%. В него се обхваща и последния период на спад – 2017 г., когато пазарът се е свил с 1.5%. Оттогава насам, телеком сегментът върви уверено нагоре и дори увеличава темпа на растеж. Увеличението през 2018 и 2019 г. е сравнително умерено – 5.5% и 4% съответно, то набира скорост през 2020 г., когато достига 6.7%. Изминалата година затвърждава стабилната положителна тенденция.

Както ще видим при разбивката в основните сектори, този ръст на приходите не се дължи толкова на увеличение на абонатите. По-скоро става дума за увеличението на цените и предлагането на повече пакетни предложения. През 2021 г. все още се наблюдава леко увеличение на потребителите във фиксираните услуги, но при мобилните имаме пълна стагнация и насищане. Тенденция, която се следва плътно през последните няколко години. Друга такава е все по-водещата роля на преноса на данни, който формира близо половината от целия пазар. В доклада на КРС той е обединен между мобилен и фиксиран интернет, което изкривява общото сравнение между отделните типове услуги.

Друга тенденция, която самият регулатор подчертава, е консолидацията на пазара. Два от основните телекоми придобиха различни дружества основно във фиксирания сегмент. „Виваком“ е главният герой с покупката на цели осем независими оператора. Отделеното от „Теленор“ (вече „Йетел“) инфраструктурно дружество „Цетин България“ придоби две фирми, основно в сектора за продажба на едро на интернет.

Краят на мобилната конкуренция

Мобилният пазар може да се каже, че е в стагнация от гледна точка на абонатите. Потребителите в България все повече разчитат на по една, максимум две SIM карти и затова техният брой през 2021 г. остава почти фиксиран на 7.9 млн. подобно на данните от предходната година. Разликата е в приходите, които генерират, особено при мобилния интернет. Там ръстът на постъпленията е близо 22%, които достигат 842 млн. лева.

Размествания на пазара няма – „А1 България“ доминира като брой абонати, докато „Йетел“ („Теленор“) взима лъвския пай при приходите. По-важното тук е, че от средата на декември изтече мобилния лиценз на двата малки оператора – „Булсатком“ и „Т.Ком“. Втората компания реално не предлага такива услуги от известно време и спирането на разрешението само потвърждава този факт в статистиката на регулатора.

„Булсатком“ обжалва решението пред съда, като настоява лицензът да бъде удължен до 2023 г. Сателитният оператор обаче спира през декември месец да предлага мобилни услуги, като единствено съществуващите абонати на мобилен интернет остават за момента. Във всички случаи, компанията обяви, че ще се фокусира изцяло към фиксирания пазар и изоставя този сегмент.

Последствията ще са по-скоро символични – „Булсатком“ и „Т.Ком“ разполагаха с незначителни пазарни дялове. Тяхното елиминиране няма да доведе до размествания или масово прехвърляне на абонати в мобилния сегмент. Така се слага край на привидната конкуренция при мобилните услуги, в който според КРС има пет оператора, но реална дейност извършват основните три играча.

Растеж във фикса и консолидация

Интернет пазарът в България се развива доста динамично от началото на пандемията насам. Причината е в увеличението на потреблението и засилената необходимост от достъп до глобалната мрежа. Пазарът на едро се оказва най-благосклонен и той отчита най-голям растеж през този двугодишен период. За 2021 г. те скачат с внушителните 66%, но все още са малки като абсолютна стойност – 222.7 млн. лева. Бизнесът с крайни клиенти или този на дребно отчита повишение от 15% до 1.228 млрд. лева.

Абонатите се увеличават с около 500 хил., при кои точно отиват е трудно да се каже. Причината е, че единствено „Виваком“ отчита рязко увеличение на пазарния дял – от 27.2% на 31.4%. Това се дължи на придобиванията, които телекомът осъществи в края на 2020 г. и през цялата 2021 г. Тенденцията е отбелязана не само от TechTrends, но и от самия регулатор в доклада. Друго нещо е, че продължава да намалява пазарния дял на по-малките оператори. Той се свива от 38.6% на 34.2%.

Консолидацията засегна повечето измерения на фиксираните услуги. „Виваком“ добавя малко под 5% пазарен дял и измества „А1 България“ от второто място. Причините отново не се дължат на органичен ръст, а заради придобиванията на оператори с добри позиции в платената ТВ, като пловдивския N3 и софийския „Нет 1“. „Булсатком“ продължава да губи пазарен дял, но остава лидер за 2021 г.

За разлика от интернета, при ТВ услугите нямаме добавяне на нови абонати, затова битката тук е вече между разпределените. Възможностите са да се привличат потребители от конкурент или придобиването на някой, с който да се прехвърлят такива. Конкуренцията в технологиите през изминалата година също беше силна, като „Виваком“ представи новата си умна телевизия EON. Същото стори и „Булсатком“.

Конкуренцията през 2022 г. ще се пренесе на ново ниво, след като навлязоха две от големите стрийминг платформи в България. През март HBO Go се трансформира в HBO Max, а от юни Disney+ вече е налична за местните потребители. Включването на тези услуги към пакетните предложения най-вероятно ще са следващите методи на операторите в битката за нови потребители.

Отделяне на инфраструктурата

Последната тенденция, която все още се случва по-безшумно и на фон е потенциалното отделяне на инфраструктурата на всички основни телекоми. „Теленор“ (вече ребрандиран като „Йетел“) го направи през 2020 г., като мрежовите операции бяха концентрирани в дружеството „Цетин България“. То пое цялото разработване, модернизиране и управление на инфраструктурата на телекома. В „Йетел“ останаха лицензите за честотите, но „Цетин“ вече има възможност да продава по-лесно на едро.

Малко след това, в телеком средите започна да се говори, че подобен ход ще направят трите основни оператора. Информацията беше неофициално потвърдена от единия голям играч. Според доклада на КРС, „А1 България“ прави потенциална крачка в тази посока. През 2021 г. телекомът отделя дъщерното си дружество „А1 Тауърс“, което се занимава с развитието на базовите станции. Дали в него ще бъде концентрирана цялата мрежова и сървърна инфраструктура все още няма информация. Самата компания също не е обявявала публично по темата, но няма да има изненада ако скоро го направи.

„Виваком“ засега прави по-малки стъпки в тази посока. Компанията отдели маркетинга и продажбите за международна свързаност в дружество, което да обслужва целия регион на Югозападна Европа. Този ход е продиктуван от собствениците на телекома – United Group. Все още няма индикации, че пълно отделяне на инфраструктурата от оператора ще се осъществят в близко бъдеще.

Индексацията, инфлация и опасения

Обновените услуги и новите 5G планове помагат да се увеличават приходите в платената ТВ и мобилния интернет. Това са и основните двигатели на телеком индустрията за 2021 г. През настоящата най-вероятните двигатели на растежа ще са инфлацията. Още в края на декември, трите основни оператора за първи път активираха клаузата за индексация на цените по настоящите договори. Тя влезе в сила през февруари и вече движи, макар и с малко, приходите на телекомите. Засега очакванията са това да се отрази положително на постъпленията им за цялата 2022 г. Но има и предупреждения за евентуални негативни ефекти.

Индексацията беше в размер с официално отчетената инфлация за 2021 г. от малко над 3%. Войната в Украйна засили процесите на поскъпване на стоките и услугите в страната и през май вече доближава 16%. Това вече е лоша новина за телекомите. Защото, ако умереното поскъпване може да повиши техните приходи в средносрочен период, то прекомерното ще има силно негативни ефекти.

На първо място, това означава повишаване на разходите на телекомите. През последните години, основните компании имат добри маржове на печалбата и ще могат да поемат удара. Но предвид силните темпове и негативната перспектива, това няма да бъде достатъчно. Повишените разходи ще ударят силно малките оператори и може допълнително конкуренцията да се редуцира.

Нова индексация в края на 2022 г., която да влезе в сила през следващата ще бъде трудно решение. Защото цялостната инфлация ще доведе до свиване на потреблението, което ще засегне и телекомите в един момент. Тоест, те ще рискуват да заличат ръстовете до момента ако вдигнат прекомерно цените. Ако ситуацията с инфлацията се запази негативна, това може да е последният позитивен доклад на КРС за сектора в близко бъдеще.

The post Стабилен растеж и консолидация – телеком пазарът в България през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Сред тях е въпросът за разпределението на болезнения за телекомите вече спектър в 700MHz и 800MHz. Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), заедно с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и операторите задействаха работни групи, които да развържат гордиевия възел на радиочестотите. Освен това, регулаторът ще стартира процедури по преразпределение на освободените през последните месеци ленти в 1 800MHz, както и пускането на тези в 26GHz. Това стана ясно от институционалния панел на конференцията „Дигитална София – Умният град“, проведена в Интер Експо център на 12 април, в който взеха участие ключови фигури от МТС и КРС.

Видео от цялото събитие:

Ако всичко мине по план, целият спектър нужен на мобилните оператори за разгръщане на 4G и 5G мрежите ще бъде разпределен окончателно. Естествено, ще има няколко компромиса, които са направени и от двете страни, както от страна на държавата, така и от тази на телекомите. Но радиочестотите са нервната система за мобилните комуникации и имат също толкова ключова роля, колкото и развитието на оптичната инфраструктура.

Омагьосаният кръг

Казусът с честотите в 700MHz и 800MHz е от десетилетия и в общи линии опира до това, че повечето ленти са заети от Министерство на отбраната (МО). Европейската комисия задължи всички държави-членки да освободят този спектър за граждански цели и да го предоставят на операторите. Като съответно 700MHz да се използва за 5G мобилните мрежи, а 800MHz – за 4G. Поради естеството на вълните, те са ключови за постигането на национално покритие, тъй като затихват бавно и разпространяват надалече сигнала.

Омагьосаният кръг в който попадат държавата и компаниите е следния. МО не може да освободи целия спектър докато не модернизира изтребителната авиация, част от военната комуникация по летищата и радарите. Това, което институциите успяха да направят е да заделят общо 3 ленти – две от 2x10MHz в 700MHz и една 2x10MHz в 800MHz. За ефективното използване на ресурса и разгръщането на мрежите, на всеки оператор му е необходима една от 2x10MHz. Съответно в първия спектър има честоти за два телекома, а във втория – само за един.

Операторите винаги са държали на равнопоставеност – тоест те няма да участват в търгове ако няма за всичките три компании с изградени мрежи спектър. Също така, те твърдят, че проблемите в 700MHz и 800MHz могат да се избегнат с налагането на т.нар. санитарни зони около летищата, където военните ги използват най-много.

Равнопоставеност със закъснение

Досега от МО не бяха склонни на подобно решение. Те настояваха или да се ползват само свободните ленти или да се чака модернизацията на бойната ни авиация. Поръчката на нови F-16C Block 70/72 обаче се забави значително, като за да се заменят напълно старите съветски МиГ-29 и Су-25, са необходими минимум 16 самолета. Сроковете за това се изместват поне на 2025 г. Поръчката за щатските изтребители сложи на втори план закупуването на нови радари, като индикациите са, че това ще стане към 2030 г.

След „горчивият привкус“ оставен с преработването на Плана за възстановяване и устойчивост явно са задействани работни групи, които да намерят работещо решение. КРС полага усилия да води преговори с телекомите и МО от поне 2 години по темата, но засега безуспешно. На конференцията „Дигитална София“ бяха обявени няколко потенциално работещи решения.

В 700MHz ще бъдат пуснати на търг 3 ленти по 2x10MHz. Две от тях ще бъдат усвоени напълно от спечелилите ги оператори, а за третата военните ще предоставят временно само 2x1MHz, до окончателното освобождаване на целия ресурс. Във времето на ползване на по-малкото честоти, съответно компанията ще плаща значително по-малки такси и лиценз. Това е големият компромис, на който операторите са се съгласили и така един от трите основни играча ще бъде известно време в неравнопоставено положение спрямо останалите. Също така, това ще предизвика истинско наддаване при провеждането на търга, защото надали някой от трите телекома ще иска доброволно да бъде поставен в тази позиция. Което най-вероятно ще бъде доста по-ожесточено от това за разпределението на 3.6GHz.

При 800MHz компромисът идва повече по линия на МО. Военните са съгласни да предоставят на операторите искания от тях 2x30MHz ресурс, който ще се ползва на територията на страната. За две от лентите ще бъдат въведени санитарни зони около летищата, които ще са в сила до модернизация на комуникационното и радарно оборудване. Това се очаква да се случи към 2030-2031 г.

Зам.-министърът на транспорта и съобщенията Дилян Берковски обяви, че по двата проекта ще започнат симулации и тестове на терен в рамките на следващите месеци. Очакванията на МТС и КРС са в рамките на годината да бъде разпределен честотния ресурс в 700MHz и 800MHz. Което е огормна победа за телекомите след близо две десетилетия на борба за този спектър.

Този проблем беше посочен и като основен мотив за пренасочването на средствата от Плана в посока към изграждане на държавна мрежа вместо за 5G магистрали. Което ни наведе до извода, че държавата е абдикирала за пореден път от намирането на решение. Както и, че се оставя вратичка, правителството да създаде собствен телеком с мобилна мрежа. Развитията от последните дни ни показва, че процесите по освобождаване на спектъра са били форсирани, а тезата за създаване на държавен оператор става все по-несъстоятелна.

От останките на четвъртия мобилен оператор

Председателят на КРС Иван Димитров обяви на форума „Дигитална София“, че освен в 700MHz и 800MHz, регулагорът предвижда да предоставя допълнителни честоти в поне още два спектъра. Първият е преразпределението на този в 1 800MHz. За него вече писахме, че компаниите, които трябваше да формират четвърти мобилен оператор и да изградят собствена 4G мрежа не намериха бизнес модела и съответно излязоха от пазара.

Те отвориха ленти от поне 2x25MHz, „Булсатком“ все още държи последната независима такава от 2x5MHz, като обжалва в съда правото на използване. Дори, сателитният оператор да го спечели, лицензът му ще изтече през 2023 г., а за момента няма индикации, че има желание или ресурс да го поднови. Когато и това парче се освободи, големите телекоми ще могат да си разпределят почти свободно три ленти по 2x10MHz. В момента всеки един от тях разполага с 2x15MHz, а с допълнителните те ще набъбнат до 2x25MHz.

КРС планират в рамките на тази година също така да пуснат на телекомите и спектъра в 26GHz. Той е необходим за 5G мрежи, особено при изграждането на силно автоматизирана инфраструктура, като заводи, фабрики или автономни автомобили. Спектърът е свободен и просто е въпрос дали операторите ще са готови да го използват сега.

Поправителният на правителството

След като в рамките на месец, новото правителство влезе в остър конфликт с телекомите, заради пренаписването без консултации на Плана, сега то определено е като на „поправителен“ в опит да си оправи отношенията с тях. Освен инициативите за решаване на проблема с радиочестотите на „Дигитална София“ се спомена и за още промени в Закона за управление на територията (ЗУТ). От него зависи начина по който се осъщестяват различните инфраструктурни проекти, включително и изграждането на различните телеком мрежи – било то мобилни или фиксирани. Точните параметри на предстоящите промени не бяха съобщени. Загатнато беше, че ще скъсят сроковете за изпълнение, както и ще се улеснят процедурите. Една от малкото конкретики беше идеята за вклчюването на застрахователите в целия процес.

Всичко това е доста силен реверанс от страна на правителството за телеком сектора. Трябва да се има предвид, че засега това са дадени обещания и намерения от няколко от основните държавни органи – МТС, КРС и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тепърва ще видим дали те ще бъдат реализирани по представения начин. Ако бъдат – това ще бъде голям пробив за операторите при разгръщането на мрежи от следващо поколение.

The post Новото преразпределяне на телеком ефира appeared first on TechTrends България.

Причината е, че телекомите получиха лиценз за честоти, които се използват от някои сензори на пътническите самолети. Застъпването им създава предпоставки за смущения. Възможността някои от уредите да не работят или да не дават акуратни показания при излитане и кацане е от изключителна важност за безопасността на полетите.

В България подобен казус засега не е вероятен, най-вече заради ползваните и одобрени от Европейския съюз честоти за 5G. Телекомите обаче изпитват сходен проблем по друг начин, най-вече заради невъзможността на военните в страната да освободят определени честотни ленти.

Разгръщането на лентите в C-Band

Щатските телекоми похарчиха около 80 млрд. долара, като само 67 млрд. долара броиха лидерите AT&T и Verizon, за да получат честотните ленти в т.нар C-Band. По дефиниция това обхваща спектъра между 4GHz и 8GHz. В случая, САЩ предостави на мобилните оператори честотите между 3.7GHz и 4.2GHz за разгръщане на 5G мрежите.

Спецификата на петото поколение мобилни технологии е, че колкото повече радио ресурс има – толкова по-добро качество и по-добро покритие може да се осигури. Това е кръвта в организма на операторите и той е напълно физически ограничен ресурс. Конкретната C-Band лента е ключова за телекомите в САЩ, защото е основната за осигуряване на качествено градско покритие. Тя е аналогова на използваната в Европа 3.6GHz.

Плановете на щатските телекоми беше да пуснат през януари 5G на тези честоти в 4GHz. Те получиха първоначално разрешение от регулаторите – Федералната комисия по далекосъобщенията (FCC) и Федералната комисия по въздухоплаването (FAA). Оказва се, че има проблем, който може да засегне безопасността на полетите.

Смущения в ефира

Противно на конспиративните теории, много от честотите над 3.6GHz, които 5G ще се възползва, се ползват от години за различни други дейности. Конкретно C-Band е един от основните спектри за сателитна комуникация. Дори FCC през 2020 г. освободи част от него, за да го пренасочи към 5G мрежите. Но малко преди пускането на услугите на тези честоти, гражданската авиация обяви, че ще приземи всички самолети. Причината – висотомерите на някои авиолайнери работят именно в тези ленти.

Вероятността от смущения създава известен риск, пилотите да не получават адекватна информация за височината на която се намират, докато излитат и кацат. Именно в тези фази се очаква вълните на мобилните клетки и тези на висотомерите да има попаднат в някакъв конфликт. Излитането и кацането са по принцип най-рисковите маневри в гражданската авиация. Отделно, при лошо време, пилотите трябва да могат да извършват тези дейности и по „прибори“. Тоест, да излитат и кацат при минимална или никаква видимост.

Телекомите предложиха да се намали силата на излъчване на 5G клетките в районите на летищата. Въпреки това, основните авиокомпании от гражданската авиация в САЩ обявиха, че не са съгласни с това. За да потуши напрежението, временно FAA издаде заповед около основните летища в САЩ да не се пуска 5G мрежи. Ситуацията е заплетена, защото гражданската авиация не иска изобщо да се ползва тази честота около летищата. Телекомите предлагат компромис, но засега, той не се възприема.

Ситуацията в България

В България и като цяло в Европа, подобни проблеми няма. Причината е, че Европейския съюз е отделил три спектъра за 5G – 700MHz, 3.6GHz и 25GHz. Средната е съседна на споменатата C-Band в САЩ, но не се припокрива напълно. Затова на Стария континент подобни проблеми не се очакват. Има и друго, в България ограниченията за излъчване са между 10 и 100 пъти по-строги от тези в САЩ, което също ще понижи опасността от потенциални смущения.

В страната ни има подобен казус, но той е с друго естество. Както споменахме, ЕС определи, че 700MHz трябва да бъдат освободени за 5G. Това обаче не се случва. Те са заети основно от Министерство на отбраната и се ползват от изтребителната авиация. Същото важи и за спектъра в 800MHz, който е определен за 4G мрежите.

Телекомите водят повече от десетилетие битка за тези честоти, засега безуспешно. Покупката на новите изтребители F-16V даде лъч надежда, но забавянето на доставките им отново ще отложи решаването на проблема. Казусът е сходен – телекомите дори предлагаха на МО да се изгради буфер без мобилен сигнал около военните летища, подобно на решението на щатските оператори. То не беше прието. Поради тази причина, поне на пръв поглед изглежда, че единственото решение ще бъде, когато България подмени изцяло изтребителната си авиация. Преговори между МО, министерство на транспорта и Комисията за регулиране на съобщенията имаше през 2020 г., но без конкретен резултат.

Двата казуса показват, че основната битка за 5G ще бъде изцяло в наличието на достатъчно честоти. Като мобилните оператори влизат в конфликти не само помежду си и с регулаторите с тях, но и с много други сектори, които досега са ги ползвали.

The post Защо гражданската авиация в САЩ се изправи срещу 5G appeared first on TechTrends България.

Сред тях се включва е-платформа за административно обслужване на бизнеса и потребителите, система за сравнение на тарифите и услугите, които предоставят операторите, както и мобилно приложение за предупреждение за неосъзнат роуминг. КРС обяви и представи официално тази поръчка през октомври 2020 г., като времето ѝ за изпълнение беше около една година. Цената на всичко е около 1 млн. лева, предоставени по европейска линия по Оперативна програма „Добро управление“ и е изпълнена от компанията „Инфосистемс“.

Новите придобивки на КРС са част от усилията на държавните институции за изграждане на електронно управление. Комисията още планира да изгради единен и публичен регистър за мобилните мрежи в страната, в който ще се описват местоположението, техническите параметри, излъчванията и замерванията на различните базови станции. Както и създаване на специална лаборатория за сертифициране и контрол на комуникационните устройства. Тези две действия са оставени за следващ етап по изграждането на електронната система за управление на КРС.

Държавният Speedtest

Първата нова система е за измерване на качеството на интернет връзката. Това се осъществява от самите потребители и може да бъде достъпна ТУК или през мобилно приложение за iOS и Android (CRC Network Quality). Решението работи по начин доста сходен с популярното аналогично приложение Speedtest на Ookla. Разликата е, че дава малко по-подробна информация, не сравнява различни сървъри, но изисква задължителен имейл адрес и достъп до локацията на устройството.

Подобно на Ookla, новото приложение на КРС ще може да натрупва данни и след време да представи доста широка картина за състоянието на интернет доставките в страната. Това зависи от активността на потребителите – ако повече българи правят подобни замервания, а някои и по-редовни такива, тогава ще има достатъчно информация за това.

Въпросът е – необходимо ли е подобна платформа, като от години имаме Speedtest? Отговорът е по-скоро уклончив – може би. Като интерфейс, решението на Ookla е по-лесно за ползване и по-популярно. Но като регионални възможности и като проверка на абсолютното качество на интернет връзката, те са по-скоро в полза на приложението на КРС. Също така, при Speedtest резултатите са променливи, заради различните сървъри, от които се правят замерванията.

Сравнение на телеком оферти

Друг полезен за потребителите онлайн инструмент, който регулатора пуска през декември е портала за сравнение на различни оферти за телеком услуги. Той позволява на операторите да интегрират своите планове със съответните параметри. След което те се сортират и могат да се сравняват според нуждите на потребителите.

Платформата позволява да се разглеждат почти всички основни фиксирани и мобилни услуги. Както за бизнес, така и за частни клиенти. Предплатени или абонаментни планове, като последните могат да бъдат между 12 и 24 месеца. Клиентите, могат да зададат основни параметри, като например какъв бюджет разполагат. За фиксираните услуги важен такъв е населеното място.

Основният проблем е, колко оператори ще въведат своите оферти и дали ще успяват да ги обновяват редовно. За момента в платформата са въведени единствено примерни тарифи и няколко такива на „А1 България“. Да приемем, че големите телекоми ще се включат, но ще зависи до колко малките ще решат да участват в тази система. Освен това, поне на пръв поглед тя няма да показва временните промоции, като коледните такива например.

Другите нововъведения

Последното практично за потребителите нововъведение е по-специализирано. Става дума за мобилно приложение (Roaming Protect BG), което показва и ви известява ако сте в ситуация на т.нар. „несъзнателен роуминг“. Това се получава, когато сте в близост между две различни национални мрежи (например българска и сръбска) и устройството ви се „закачи“ в роуминг, без да разберете.

Случаите в които то може да ви послужи са доста частни. Приложението е практично ако живеете или посещавате места които са в непосредствена близост до граница със страна, която не е членка на Европейския съюз. Засега това са Сърбия, Турция и Северна Македония. Решението ще събира информацията натрупана от едни потребители и ще може да показва на всички, кои са точките, в които има опасност от такъв неосъзнат роуминг.

Последната платформа е по-скоро административна и тя предоставя по-голямата част от необходимия обмен на документи между операторите и регулатора да става изцяло по електронен път. Подновяване на лицензи, попълване на въпросници, входиране на документи и др.

Следващи стъпки

КРС вече е стартирала две големи обществени поръчки през 2021 г. за по-доброто следене на качеството на телеком услугите в страната. Първата е за създаване на единен регистър на всички базови станции на мобилните оператори. В него ще се показват местоположенията, разрешителните, излъчването, замерванията на всяка от клетките им. През ноември, тя е възложена за изпълнение от „Сиенсис“, която е дала оферта от 1.65 млн. лева.

Втората голяма поръчка е за изграждането на лаборатория в която да се сертифицират и тестват различни системи, оборудване и устройства свързани с телекомуникациите. При нея все още няма обявена компания за изпълнител, като тя е пусната в края на септември 2021 г. Прогнозната ѝ стойност е за 3.7 млн. лева.

The post КРС с приложения за измерване качеството на интернета и сравнение на телеком офертите appeared first on TechTrends България.

Този ход до голяма степен е логичен, предвид факта, че в АСТЕЛ останаха основно доставчиците на оборудване, а в БАККО са основните оператори. Също така конвергирането на телеком пазара и подсегментите в предлагането на свързаност и съдържание насърчава до голяма степен подобно обединение.

Новината беше съобщена на традиционната годишна среща на БАККО. На нея още бяха обсъждани и някои ключови елементи в развитието на бранша, като Плана за Възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, електронното управление и действията на секторния регулатор.

Съединението прави силата

Изнесените параметри на обединението между двете организации не бяха много. Ръководството на новата асоциация ще включва досегашните представители на БАККО – Галя Маринова и на АСТЕЛ – Антони Славински. Към тях се присъединява доскорошния зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Андреана Атанасова.

Преговорите между двете организации са продължили около година-година и половина и до началото на 2022 г. трябва да бъде завършен процеса по сливането. Галя Маринова от БАККО коментира, че има уверението на членовете на АСТЕЛ за тяхното участие в новия проект. Особено на големите останали в организацията в лицето на телеком вендорите Samsung, Huawei, Nokia и Ericsson.

Потенциалната спойка между двете браншови институции се явява Жанет Захариева. Тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“, но е участник в управителните съвети, както на БАККО, така и на АСТЕЛ. Много е вероятно тя да е движещата сила за това обединение, макар, че официално не беше споменато.

Еволюцията на АСТЕЛ и БАККО

АСТЕЛ започва като обединение на телеком компаниите. Първоначално в нея влизат основните телекоми и техните доставчици. БАККО започва с обединение изцяло и само на кабелните оператори. Втората организация е създадена през 2010 г. след сливането на две по-малки браншови представителя – Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) и на по-малките такива „ТВ клуб 2000“.

Първоначално в БАККО влизат „Близу“, „МСат Кейбъл“, „Кабел сат запад“, „Телекабел“, „Цифрова кабелна корпорация“ и др. подобни. Целта ѝ е да представя кабелните оператори в тяхното взаимоотношение с регулаторите, при преговорите за доставка на съдържани и… за достъпа до каналната мрежа на „Виваком“.

Почти веднага след това последната се присъединява към БАККО, последвана от „Мобилтел“ (сега „А1 България“). Ситуацията е такава, че само по-малко от година, член става „Теленор“, въпреки, че компанията не предлага традиционни фиксирани услуги. Причината е, че понятието „кабелен оператор“ вече е изгубило смисъла си, предвид обстановката на дигитални ТВ платформи и конвергирани телекоми.

Докато БАККО привлича членове, АСТЕЛ ги губи. Големите оператори предпочитат първата асоциация за преследване на своя интерес. Така втората и по-стара организация остава само с доставчиците на оборудване. Затова, за нея е доста логичен хода на сливане, предвид факта, че АСТЕЛ губи своето влияние.

Регулаторни обещания

На годишната среща на БАККО сред гост-участниците беше председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров. Той припомни усилията на държавната институция в освобождаването и предоставянето на радиочестотите през последните две години. Както и проведения търг за 3.6GHz през пролетта.

„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“, коментира Димитров. Той допълни, че операторите доста бързо са започнали да използват лентите в 3.6GHz, което е било и целта на комисията.

„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“ Иван Димитров, КРС

Димитров обяви, че предстоят през 2022 г. консултации за предоставяне на честоти в 26GHz, които ще са отново за 5G мрежи. Той е свободен и ще бъде предоставен на телекомите, но дали и как ще го ползват ще зависи от самите тях. По-важният за операторите спектър е този в 700MHz, там свободна е само една лента, подходяща за една компания, а останалите са в ръцете на Министерство на отбраната. Димитров обяви, че се водят преговори с военните, но призна, че „КРС не е водеща страна в тях, но участва активно в процеса, за да може да се развива сектора“.

Последната новина от него беше, че се надява през 2022 г. да заработи обещаната лаборатория за изследване на оборудването и електромагнитните излъчвания. Обществената поръчка за това беше пусната в края на миналата година.

Дигиталните акценти от плана за Възстановяване и устойчивост

Обсъжданият през почти цялата година план за Възстановяване и устойчивост на ЕС от политическите партии има силен акцент върху телекомите и дигиталните технлогии. Според Андреана Атанасова, цифровият преход включва около 20% от ресурса заделен за него за България.

Беше допълнено, че значителна част от средствата ще бъдат заделени в проекти за постигане на пълна 5G свързаност по основните транспортни коридори, както и на такава в икономически неизгодните региони. Последното е продължението на ЕС на програмата за т.нар. „селски интернет“, която след повече от 10 години опити не се увенча с успех в България.

Зам.-председателят на Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) Валери Борисов обяви, че близо 500 млн. лева ще бъдат осигурени от Брюксел за дигитализация на администрацията. От тях 113 млн. лева ще са за прехвърляне на целия архив на Агенцията по вписване и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Сумарно трябва да се дигитализират около 57 млн. страници хартия по думите на Борисов.

Другите големи и важни пера са изграждането на две големи системи. Първата е за интегрирана такава за киберсигурност в България. Това е от голямо значение, защото от години има критика, че държавните системи са уязвими на подобен тип атаки. Втората е за комплексен мониторинг на ситуацията в страната, като тук може да се включи следене в реално време на различни природни фактори и да се съобщава превантивно за опасности от наводнения, земетресения и др.

The post БАККО и АСТЕЛ се обединяват в нова телеком асоциация appeared first on TechTrends България.