Определената борба за надмощие в „Булсатком“, като „война на розите“ от TechTrends вече придобива съвсем нови измерения. Вкарването на „Виваком“ в уравнението заплашва баланса на силите между водещите три играча. Затова другите два в лицето на „А1 България“ и „Йеттел“ влизат в борбата. Те подават сигнали в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледат в детайли параметрите на сделките. Антимонополният регулатор излиза на 22 декември с решение, че ще започне разследване.

Това се случва само 2 дни след като Върховният административен съд (ВАС) върна одобряването на част от консолидационните сделки на „Виваком“ обратно на регулатора. Сега в ръцете на КЗК ще са две ключови за телекома решения – придобиването на оператори в Северозападна и Северна България и в намирането на свързаност между компанията и „Булсатком“. По този начин, „Войната на розите“ прераства в истински и пълномащабен конфликт за надмощие между трите водещи компании в сектора.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Двойната атака

Първият залп идва от „Йеттел“, които подават сигнал в КЗК в първите дни на декември. Малко след това излиза в публичното пространство информацията за обвързаността между Спас Русев, „Виваком“ и новопридобитият „Булсатком“. Бизнесменът купува сателитния оператор чрез заем отпуснат от собственика на първата компания – United Group. Той от своя страна е обезпечен с мобилната и фиксирана инфраструктура на „Булсатком“. Втората компания след това може да я използва, но на лизинг. От „Йеттел“ смятат, че по този начин „Виваком“ ще получат възможност да влияят върху решенията взимани от страна на сателитния оператор.

В средата на декември идва и втория залп. Подобен сигнал е подаден и от „А1 България“. Компанията смята, че има опасения за потенциална концентрация и е настояват КЗК да извърши анализ и оценка за влиянието на пазара на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев (чрез компанията Viva Corporate). Двата сигнала, в комбинация с медийните публикации, карат КЗК да реши да анализира придобиването. Регулаторът коментира, че има вероятност да става дума за концентрация и трябва да се разгледа.

„А1 България“ и „Йетел“ обявиха своите намерения да оспорят сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още в началото на декември, когато бяха осветени детайлите по заема. Този ход е логичен, особено предвид решението на ВАС за преразглеждане на последните придобивания на малки оператора от „Виваком“.

Продължение на „Параграф 22“

В същия момент, КЗК коментира, че не е постъпвало уведомление за одобрение на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев. Двете страни се опитват да се възползват от вратичката в закона, според която ако финансов инвеститор придобива дадена компания и първият не участва в съответния пазар, няма нужда да се разглежда за концентрация. Ситуацията на сателитния оператор е такава, че всъщност това разследване може да разплете създадения за тях „Параграф 22“ от началото на 2022 г.

„Булсатком“ вече има едно главоболие по тази точка. Административния съд София-Област (САС) от януари на 2022 г. обяви, че КЗК трябва да разгледа предходната сделка за промяната на структурата на сателитния оператор от 2019 г. По това време обаче комисията е поставена в ситуация на „Параграф 22“. За да може да започне подобно разследване, антимонополният орган първо трябва да обяви сделката между Спас Русев и „Булсатком“ променя конкурентната среда на телеком пазара.

Настоящото разследване на КЗК трябва да постанови точно това. С което може да се нулира не само сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, както и това със Спас Русев, но и предходното при което е променен контрола на компанията от инвеститорите. То датира от 2019 г. и е в центъра на спора между единия съосновател на сателитния оператор Пламен Генчев и финансовите инвеститори. Което реално формира „войната на розите“.

Пръв сред равни

Всички тези усилия имат една цел – да запазят някакъв паритет между големите три телекома. Или съответно да го развалят. „Виваком“ придоби няколко по-малки локални доставчика на ТВ и интернет. Половината от сделките вече са одобрени и компаниите са интегрирани. КЗК одобри останалите, но Върховният административен съд (ВАС) ги върна за преразглеждане.

Причините са, че чрез консолидацията на мрежите на тези оператори, „Виваком“ може да получи доминираща позиция на пазар на едро на интернет. Ситуацията се утежнява допълнително, като покрай сделката със Спас Русев, компанията придобива и мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Което кара двата ѝ основни конкурента да оспорят и да се опитат да предотвратят този сценарий.

Двете сделки – тази със сателитния оператор и с придобитите доставчици са малко или много взаимосвързани. Което може да натежи в последващите решения на КЗК след анализирането им. Отделно, случаят с „Булсатком“ ще трябва да разплете и напълно сагата със собствеността му. Проблемът е, че колкото повече се проточва развръзката – толкова повече се отслабва сателитния оператор. А той е последният голям независим конкурент на пазара за фиксирани услуги в страната.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Пълна телеком ескалация appeared first on TechTrends България.

То идва само броени дни преди да се проведе съдебното заседание по друго такова – за несъстоятелността на „Булсатком“. Последното е една от основните пречки, за да може да се финализира окончателно сделката и тя да влезе за одобрение при антимонополния регулатор. Предвид поредицата и предстоящата хронология на съдебните действия, по всичко личи, че целта е да се отлага максимално дълго време осъществяването на трансакцията. Изгледите за победа на бившия съосновател и вече миноритарен собственик са по-малки от тези на настоящото ръководство на оператора.

Това е поредния епизод в сагата и борбата за контрол над най-големия ТВ оператор в страната. TechTrends описва цялата история и битка за надмощие в „Булсатком“ като „война на розите“ по подобие на едноименната жестока гражданска война в средновековна Англия. Последната става и вдъхновение за хита „Игра на тронове“ на Джордж Р. Мартин. Цялата поредица на TechTrends по темата, включително и за значението на „Булсатком“ на телеком пазара в България, можете да разгледате тук:

Въвличането на антимонополния регулатор

С решение на Административния съд София-област (САС) от 5 януари, магистратите задължават Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледа дали има концентрация при промяната на контрола на „Булсатком“ при преструктурирането му през 2019 г. Това е малка победа за съоснователят и доскорошен мажоритарен собственик Пламен Генчев. Според него, при поемането на контрола на кредиторите, те са трябвало да искат разрешение от антимонополния регулатор. Такова не е било поискано.

Самата КЗК дори не е разгледала случая или пък да се самосезира. Дори след като Пламен Генчев е подал сигнал за това, от комисията са му отказали в кратко писмо без изложени мотиви. САС сега задължава КЗК да разследва дали има нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по отношения на пазарна концентрация при прехвърлянето на контрола към кредиторите. Аргументите са, че КЗК е трябвало да обоснове своя отказ за разглеждането на сигнала на Пламен Генчев. Решението на магистратите от 5 януари обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Параграф 22

Както е винаги при подобни случаи и дела, всичко се крие в детайлите. В ЗЗК изрично е описано, че КЗК не е задължена да разглежда сделки за концентрация, когато става дума за финансови инвеститори, които нямат друго участие на съответния пазар. Когато последните решат да поемат контрола с цел препродажба на предприятието те не подлежат на разглеждане от антимонополния регулатор, освен ако с действията си не доведат до промени в конкурентното му поведение.

Кредиторите на „Булсатком“ попадат напълно в тази точка – това са три инвестиционни фонда BlackRock, Blantyre Capital и Integral, както и две банки – Българската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Презумпция би била последващата сделка със Спас Русев, която в настоящия момент, би променила конкурентната позиция на пазара. Тя обаче не е финализирана и също така трябва да премине през отделна процедура за разглеждане от КЗК.

Ситуацията става парадоксална и попада в нарицателното за „Параграф 22“ Защото, за да обяви комисията за незаконно прехвърляне на контрола на компанията към кредиторите, тя първо трябва да обяви за антимонополна сделката със Спас Русев. Самата тя още не е финализирана и не е внесена за разглеждане от регулатора. Отделно, юридически тя може да бъде изпълнена при условия без да наруши конкурентната среда, които ще посочим малко по-надолу в материала.

Печелене на време

Случаят е наистина заплетен. Но основната е печелене на време. С решението от 5 януари на САС, сега КЗК ще трябва да обжалва пред ВАС. Ако загуби и тази инстанция, КЗК ще трябва да разгледа дали има пазарна концентрация при поемането на контрола над „Булсатком“ от кредиторите. С което страната на Пламен Генчев може да поиска да се отложи за пореден път делото за несъстоятелност на оператора насрочено за 13 януари.

Целта е ясна – да се печели време и да се оплете „Булсатком“ в сложни юридически хватки. Защото концентрация при изброените финансови институции няма на българския пазар. Те не участват в други компании в телеком сектора и надали ще има проблем за КЗК да намери аргументи в тази посока. Сделката в настоящия си вид може да мине за антимонополна, но за да стане това, КЗК трябва да се произнесе по нея. Което няма да стане преди тя да бъде официално внесена в комисията, а това зависи от делото по несъстоятелността.

Проблемът с несъстоятелността е малко по-различен. Това е основно търговски спор и според Станислав Георгиев, основните параметри по него са заличени. Освен това, той твърди, че „Булсатком“ е в стабилно финансово състояние. Той споделя тезата, че всички тези действия на съоснователя на компанията са, да се печели време. Конкретно за казуса с КЗК и САС от сателитния оператор се въздържаха от официален коментар.

Антимонополните проблеми

Страната на Пламен Генчев от своя твърди, че с придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев ще се стигне до засилена концентрация на телеком пазара. Което при настоящата ситуация има доста сериозни опасения за това. Българският бизнесмен има явен конфликт на интереси ако поеме собствеността на сателитния оператор в момента.

Спас Русев е в надзорния съвет на прекия конкурент „Виваком“ с мандат до 2025 г. Той също така е сред управителите на „Вива Телеком България“, която е едноличен собственик на най-големия телеком в страната по приходи. Това дружество от своя страна вече е част от българското звено на United Group. Ако Спас Русев иска да поеме „Булсатком“, той преди това ще трябва да се откаже от постовете си по веригата във „Виваком“.

С оттеглянето на почти целия стар мениджмънт на телекома е въпрос на време и желание на бизнесмена да стори и той това. По информация на TechTrends, договорката с United Group е поне в рамките на година след поемането на контрола на телекома, да се запази старото ръководство, след което да очакваме промени. Този период вече изтече и затова оттеглянето на Спас Русев е въпрос на „кога“, а не на „дали“.

Това е една от най-явните причини, сделката за „Булсатком“ още да не е внесена за разглеждане от КЗК. Другите са делата, които все още се водят. Те от своя страна остават последните оръжия в ръцете на Пламен Генчев за поне отлагане на трансакцията. „Булсатком“ е ключов за бъдещето развитие на телеком пазара в страната, като и сценариите за съдбата на сателитния оператор сме описали в нашия годишен анализ на сектора. С което „войната на розите“ за „Булсатком“ продължава.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 3 appeared first on TechTrends България.

Очаквано, телекомът получава зелена светлина за да финализира придобиванията. По същия начин стоят нещата и с мотивите за решението – КЗК не смята, че ще има каквито и да било проблеми за пазара и конкуренцията в страната ако сделките бъдат завършени. Регулаторът ги разрешава без да налага никакви условия или мерки, с които да се намалят потенциални негативни ефекти при предлагането на фиксирани услуги.

По-интересна е дискусията, която се развива при взимането на решенията на КЗК. В нея участват основните конкуренти на „Виваком“, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и избрани малки регионални играчи на пазара за интернет и ТВ доставка. Тя показва няколко неща. От една страна, че единствено големите телекоми са готови да се противопоставят на подновената консолидация в сектора. От друга, че малките вече са напълно негласна буква при взимането на решения. Третата е, че КЗК поне засега не е склонна да приеме опасенията на бизнеса и на прекия телеком регулатор.

Опасенията на КРС

Логично, КРС вижда потенциално намаляване на конкуренцията в София, след като „Виваком“ придобие „Нет 1“. Второто дружество беше сред водещите доставчици в столицата и заради добрия си пазарен дял там, влиза и в класациите на национално ниво. От телеком регулатора смятат, че след сделката, „Виваком“ ще разполага с 99% покритие на софийските абонати, което ще бетонира конкуренцията в града само до тях „А1 България“ и „Булсатком“.

КРС разглежда по сходен начин придобиването на N3 от страна на „Виваком“, само че за град Пловдив. След сделката, телекомът ще стане доминиращ доставчик на интернет във второто по големина населено място в страната и ще изпревари досегашния лидер там – „А1 България“. При предоставянето на телевизия ситуацията според КРС е идентична, само че в надпреварата се включва и „Булсатком“. След финализиране на сделката пазарния дял на първите три ще скочи от 91% на 96%, което означава, ефективно ликвидиране на конкуренцията в града под тепетата.

Любопитно е становището на КРС, че поради голямата мрежа и влияние на най-големия по приходи оператор в страната и „Нет 1“, N3 и „КомНет София“ сделката между тях може да окаже въздействие върху предоставянето на интернет на едро. Регулаторът не ползва конкретни данни, за да се аргументира, но дава интересна тема за размисъл.

Съгласието на „А1 България“

Независимо от пазарните дялове, основен конкурент на „Виваком“ на пазара за интернет и телевизия е „А1 България“. Най-големият по мобилни абонати оператор обаче не вижда проблеми със сделките. Според него, придобиванията на „Нет 1“, „КомНет София“ и N3 ще доведе до нетно увеличение на потребителите и покритието на фиксираната мрежа на техния конкурент, но не дава предпоставки за намаляване на конкуренцията или за ръст на цените.

„А1 България“ има своите резерви при предоставянето на съдържание, поради факта, че собственикът на „Виваком“ придоби най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова телевизия“. Телекомът смята, че това може да окаже индиректно влияние при избора на потребителите за доставчик, ако компанията например получи права за излъчване под обичайните за пазара.

Позицията лесно може да се обясни. „А1 България“ върви по същия път на конвергенция между мобилни и фиксирани услуги, както и интеграцията на съдържание, по който е поел и „Виваком“. Телекомът не иска да създава прецедент, с който да си затвори вратата за потенциални бъдещи сливания или да се преразглежда сделката с Blizoo от 2015 г., която нареди доскорошния мобилен оператор в ключов играч на фиксирания пазар.

Отпорът на „Теленор България“

От трите водещи оператора в страната, единствено „Теленор“ не е участник при доставката на фиксирани услуги. Затова на пръв поглед е малко учудващо, защо именно той ще заяви в прав текст, че сделките ще засегнат конкуренцията в страната. Мобилният оператор е на мнение, че „Виваком“ ще стане прекалено голям при предоставянето на интернет и телевизия на едро.

Телекомът ще се върне в положението отпреди повече от десетилетие, когато контролираше основната канална мрежа в градовете. Според „Теленор“, това може да се използва като основно оръжие за натиск върху малките оператори, вдигане на техните цени на услугата, чрез по-скъпи такси за пренос. Което може да доведе до „евентуални последващи каскадни придобивания“ или процесът по консолидацията на фиксирания пазар да продължи.

Оттам, телекомът продължава тезата, че това ще рефлектира както върху пазара на едро, така и на дребно при интернет и ТВ доставката. „Теленор“ единствена предлага КЗК да започне задълбочено разследване за концентрация. След което се предлагат два варианта – да се забранят сделките или да се разрешат, но под конкретни ограничителни условия. Последните да включват гаранции за достъп до инфраструктурата и цените на които ще се предлага той.

Мълчанието на „агнетата“

КЗК изисква становище от „Булсатком“, който е лидер при предоставянето на ТВ услуги и трети при интернет в страната. Регулаторът освен това избира за всяка една от сделките няколко регионални оператора, които също да изкажат мнение.

Сателитният оператор „Булсатком“ не вижда проблеми за конкуренцията на нито един от засегнатите сегменти в двете сделки. Според компанията, съществени изменения в дяловете няма да има, както и ефекти за пазара като цяло. Трите малки доставчика – пловдивските „Ланстар“ и „Кулбокс“, както и софийския „Би Консулт“ – изразяват тезата, че са „прекалено малки“, за да дават „аргументирано становище“. Така, потенциално най-засегнатите от сделката дружества запазват пълно мълчание.

Поведението им може да се обясни лесно. Малките оператори от години са под голям натиск на големите, било то чрез пакетни предложения или права за съдържание. Техния брой бавно, но непрекъснато намалява. Въпрос на време е независимите доставчици да изчезнат в страната. Публична тайна е, че когато започне процес по консолидация, това е шанс за техните собственици да успеят да „кешират“ своя бизнес, като се продадат на големите.

Пасивността на „Булсатком“ също може да се обясни лесно. Компанията е в затруднено финансово състояние и в момента не може да си позволи да се изправи срещу водещите телекоми. Особено, когато собствениците на два от тях – на „Виваком“ и „Теленор“ – държат двете най-големи медийни групи в страната. Сателитният доставчик вече веднъж „водеше война“ с доставчиците на съдържание и се стигна до компромисно решение. Повторение на този сценарий, може да доведе до копалса на компанията.

Индиректни признаци за състоянието на „Булсатком“ имаше през 2020 г., когато се появиха слухове, че дружеството си търси купувач. През април тази година, има малко по-явен сигнал – служители на свързаната телевизия „ТВ+“ обявиха, че операторът не им е плащал от месеци и затова преустановяват продукцията на нови предавания.

Бъдещето на пазара

КЗК не взима предвид опасенията и предложенията на „Теленор“ и дава зелена светлина за сделката. За съжаление, по-голямата част от данните, с които регулаторът се аргументира са заличени, въпреки, че повечето от тях са публично достъпни, чрез регистрите на КРС. Информацията засега е за 2019 г., като тази за 2020 г. ще трябва да бъде публикувана през юни месец.

„Нет 1“ е най-големият от трите. Той разполага с 47.8 хил. абоната на интернет и 39 хил. на платена ТВ. „КомНет София“ е бившето софийско звено на едноименния бургаски оператор и разполага само с 1 221 интернет потребителя. То беше прехвърлено на „Нет 1“, като двете столични дружества имат значителни задължения към Първа инвестиционна банка. N3 разполага с около 25 хил. абоната на домашен интернет и само 4 хил. на платена телевизия.

В същия момент през 2019 г. интернет потребителите на „Виваком“ са 459 хил, а тези на ТВ – 490 хил. Ако автоматично насложим тези на трите компании върху съществуващите за телекома ще получим около 543 хил. интернет потребителя и 533 хил. на платена ТВ.

Сравнението дори така ще е трудно, защото тези данни са 2019 г. и говорим за автоматично прехвърляне. „А1 България“ през 2020 г. отчита 478 хил. интернет потребителя и 540 хил. на платена ТВ. За „Булсатком“ няма актуални данни, като тези от КРС за 2019 г. са за 168 хил. на интернет и 736 хил. на ТВ. За последните се спекулира, че през 2020 г. са паднали към 650 хил.

The post КЗК за сделките на „Виваком“ и пазара за фиксирани услуги appeared first on TechTrends България.

Изминаващата 2020 г. бележи пълният възход на две балкански телеком групи, които не само, че изкупиха редица активи в региона, но засилиха значително своето присъствие в България и реанимираха процесите по консолидация на сектора. При одобрение на всичките сделки, United Group ще бъде истински телеком и медиен мастодонт, PPF Group от своя страна също ще има голямо влияние в тези сегменти. Разликата между двете ще бъде, че втората няма участие на пазара за фиксирани услуги.

Новата 2021 г. най-вероятно на фокус ще бъде може би окончателната смяна в собствеността на лидера по ТВ абонати „Булсатком“. Както и ще се даде отговор, дали в България ще се появят истински виртуални оператори. Ако трите големи успеят да си „поделят“ „Булсатком“ по един или друг начин и затворят вратите на малките за своите мрежи, то в рамките на няколко години може да видим краят на широката конкуренция на българския телеком пазар.

Покупките на United Group

Най-ударни с пазарната кошница са United Group. Първо, те финализираха мегасделката с „Виваком“ за 1.3 млрд. евро – лидерът по приходи на телеком пазара в България. Това се случи през юли, а само в рамките на три месеца – през октомври започна и процедурата по придобиването на най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова броудкастинг груп“.

Официална информация липсваше, като само имаше потвърждение, че United Group води такива преговори. Впоследствие се появи неофициална такава, че има сключена сделка, която е настойност между 250 и 300 млн. евро, като има плаващи компоненти в цената, който зависи от представянето на компанията през следващ период, както и други дълготрайни активи. Официално сделката излезе наяве през декември, когато тя беше внесена в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за одобрение. На Бъдни вечер (24 декември) беше и потвърдена от United Group.

При положително становище United Group получава най-голямата ефирна и кабелна телевизия, с контрол върху каналите „Nova“, „Kino Nova“, „Nova Sport“, „Diema“, „Diema Family“, „Diema Sport 1“, „Diema Sport 2“, бившият вече „Канал 3“ (който веднага беше ребрандиран като Nova News) , „The Voice“ и „Magic TV“. Към тях добавяме радиата „Веселина“, „Витоша“ и „The Voice“. От 2019 г. изцяло в „Нова броудкастинг груп“ влиза и онлайн групата „Нетинфо“. Тя е лидер в интернет рекламата, като нейните сайтове достигат до около 80% от потребителите в страната.

С „Нетинфо“, United Group получава контрола върху мейл портала abv.bg, новинарския Vesti.bg, видеоплатформата Vbox7.bg, DarikNews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg, gbg.bg (портала Гювеч) и др.

Разрастването не спира дотук. Само дни след като сделката за „Нова“ влиза в КЗК, в регулатора постъпва още една заявка за придобиване. Това са изданията около вестник „Телеграф“. Към него, още приспадат вестниците „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ „Борба“, както и англоезичното издание Europost. Информация за сумата по тази сделка за момента липсва.

По-скромният PPF Group

На фона на шопинг терапията, която United Group прави, воденият от чешкия милиардер Петр Келнер PPF Group е доста по-скромен в своите покупки. През 2018 г. в България придобива местния оператор „Теленор“ в комплект с останалите активи на едноименната телеком група в региона. Следва неуспешен опит да се придобие „Нова телевизия“, която е спряна от КЗК.

Поради което, PPF Group решава да купи американската CME, която стои зад телевизионната група на „БТВ“. Сделката минава не само през българския, но и през европейските регулатори и е одобрена през лятото на 2020 г. Цената е официално обявена за общо 1.9 млрд. евро, но в нея са включени освен операциите в България, така и тези в Чехия, Румъния, Словения и Словакия.

В портфолиото на „БТВ Медия Груп“ влизат другия голям ефирен канал „bTV“, заедно с още „bTV Comedy“, „bTV Cinema“, „bTV Action“, „bTV Lady“ и “Ring”. Те се допълват от онлайн платформите Voyo и bTV Plus, сайтовете Dalivali.bg, Zodia.bg, Bistro.bg и Ladyzone.bg. За финал има и пет радиа – „bTV Radio“, „Njoy“, „Zrock“, „Classic FM“ и „Jazz FM“.

Равносметката

Така, в рамките на по-малко от две години United Group вложи над 1.5 млрд. евро в България и получи най-големият телеком, една от най-големите ефирни телевизии, с общо 10 ТВ канала, 3 радиа, 8 големи сайта (без да броим страниците на каналите), най-тиражираният ежедневник и още 4 вестника. PPF Group отговаря с другата най-голяма ефирна телевизия и общо 6 ТВ канала, 5 радиа, 3 сайта (пак без да броим тези на каналите) и 2 видео онлайн платформи.

На фона на горните списъци, „A1 България“ е направо медийно джудже. Телекомът започна да развива собствени ТВ канали през 2016 г., като вече разполага с общо пет – Max Sport 1, 2, 3 и 4, както и EDGE.

Добавим ли факта, че две от тези телеком групи са и основните разпространители на телевизия и интернет, нещата стават доста по-сложни. В първия сегмент, лидер е „Булсатком“ със 736 хил. абоната в края на 2019 г. Но ако преди пет години имаше комфортна преднина, то сега „A1 България“ и „Виваком“ доста бързо я скъсяват. Първият телеком разполага с 506 хил., а вторият – 489 хил. потребители на платена ТВ. При интернет доставката интрига няма – „Виваком“ и „A1 България“ са абсолютни лидери, с 564 хил. и 521 хил. абонати съответно. Трети е „Булсатком“ с едва 168 хил. потребителя през 2019 г.

Цялото това влияние ще се използва за натиск върху малките доставчици на телевизия и интернет. Методите се използват и в момента – по-ниски цени, пакетни услуги, допълнително и по-качествено съдържание. С притежаването на значителни медийни активи, независимите оператори ще трябва задължително да преговорят с телекомите за да предоставят техните ТВ канали. Което също може да се използва, като инструмент за тяхното „изтощаване“ в дългосрочен план.

„Булсатком на тезгяха“

Пълната трансформация на пазара ще бъде завършена след като се реши съдбата именно на сателитния оператор. Както отбелязахме „Булсатком“ е лидер в доставката на ТВ и трети при интернет, като основните му конкуренти са „A1 България“ и „Виваком“. Финансовата му ситуация не се промени, той губи абонати, съответно приходите не могат да се увеличат, което намалява шансовете за потенциални инвестиции в съдържание.

Поради, което обновеното ръководство реши да сложи компанията на тезгяха за продажба. Търсената сума е 120 млн. евро. Двата основни купувача за момента се смятат, че са българските бизнесмени Спас Русев и Пламен Генчев.

Първият е бивш мажоритарен акционер във „Виваком“ и все още настоящ член на борда на директорите на телекома. Ако Русев поеме руля на „Булсатком“, то това означава, че може да видим последващо прехвърляне към водещия телеком или обслужването на неговите интереси.

Пламен Генчев от своя страна може да не разполага с ресурсите да оздрави напълно оператора и да го върне към растеж. Което също да доведе до ново стратегическо партньорство или препродажба. Самият Генчев е един от съоснователите на компанията, като другият – Максим Заяков излезе от нея през 2019 г. и основа конкурентния „Неосат“.

Директното навлизане на телекомите в „Булсатком“ вече ще активира доста червени лампи в регулаторите. Единствено „Теленор“ може да излезе голям победител и да мине през одобрение от властите, тъй като не разполага с развити фиксирани услуги. Засега, компанията собственост на PPF Group не е дала оферта за него.

Поради това, съществува и вероятността, трите големи да оставят „Булсатком“ да си залезе постепенно и бавно. В същия момент да се опитат да прелеят неговите абонати при себе си. С придобитите медийни ресурси, привличането на нови потребители няма да е трудна задача, поне за „Виваком“.

Елиминацията, продажбата или разпределянето на „Булсатком“ ще премахне последният голям елемент на конкуренция във фиксирания бизнес и ще сложи край на процеса по консолидация на пазара. Който тръгна преди десетина години с окрупняването на малките оператори и няколкото големи сделки, сред които тези на „Спектър нет“, „Мегалан“ и „Близу“. Ще останат няколко мохикана, някои от които толкова задлъжнели, че и тяхното бъдеще ще се реши скоро.

5G и краят на малките

Телекомите също така започват изграждането и разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G). Технологията е с революционен характер, като тя може да се превърне в последния пирон в ковчега на малките оператори. Причината е, че ще предостави пренос на данни по безжични мрежи с качества сходни до тези на настоящите фиксирани услуги.

По този начин мобилните оператори няма да им се налага изграждат кабелни мрежи до всеки потребител, а само до базовите си станции. През последните вече да минава не само мобилните пренос на глас и данни, но целия трафик. Включително и в този на преноса на ТВ. Телекомите не искат да допускат виртуални оператори (т.нар. MVNO), което ще е единствения шанс на малките доставчици да оцелеят в дългосрочне план.

Въпросът за съществуването на MVNO ще бъде решен в през новата 2021 г. с това какви точно поправки бъдат приети в Закона за електронни съобщения и разпределението на новите радиочестоти. Ако няма виртуални оператори, които да предлагат комплексни телекомуникационни услуги, то тогава в рамките на между пет и десет години ще останат само трите големи компании.

Фактор ще бъде дали „Булсатком“ и „Ти.ком“ ще продължат своя лиценз за честотите в 1 800MHz. Ресурсът е един от малкото лостове за влияние и потенциална разменна монета за преговори с MVNO. С което продажбата на „Булсатком“ получава допълнително значение. Това ще бъде кулминацията в голямото разместване в сектора, което се очерта толкова ясно през изминаващата вече 2020 г. Затова, ще посрещнем новата 2021 г. като всеки телеком ще разполага със собствена телевизия.

The post Голямото телеком разместване appeared first on TechTrends България.

Основният кандидат е United Group, който финализира това лято придобиването на „Виваком“. Ако двете страни достигнат до сделка, може да се стигне до ситуация, в която най-големият по приходи телеком и най-голямата медийна група в България се озоват под една шапка.

При реализирането на този сценарий всеки един от трите големи оператора, реално ще разполага със собствена телевизия. Като „A1 България“ ще бъде в най-неизгодна позиция, поради факта, че в момента разполага само с пет собствени ТВ канала. За сметка на това, другите два телекома ще си разпределят двете най-големи телевизионни ефирни медии в страната. Това може да доведе до огромно разместване и на рекламния пазар, както и до нови практики в разпространението на съдържанието, включително и до евентуално потискане на конкуренцията в лицето на по-малките ТВ и интернет доставчици.

Какво се знае до момента

Източниците на „Капитал“ за момента говорят само за преговори и течаща процедура по дю дилиджънс (одит на активите и финансовото състояние – бел. ред.) от страна на United Group в „Нова броудкастинг груп“. Тепърва предстоят преговорите за конкретната цена на компанията и параметрите по евентуалната сделка. Очаква се, тези детайли да бъдат изчистени преди края на годината и да се вземе решение дали да се сключва такава или не.

Прогнозите са, цената да бъде сходна, като при предходната продажба на „Нова броудкастинг груп“ – 185 млн. евро. Сделката тогава беше обявена в началото на 2019 г. и през пролетта на същата година беше финализирана след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Във владение влязоха българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, чрез тяхната Advance Media Group (AMG).

Първоначално с медийната компания вървеше и частичен дял онлайн гиганта „Нетинфо“, в чието портфолио влизат някои от най-големите сайтове в страната. Сред тях са vesti.bg, abv.bg, gong.bg, sinoptik.bg, видеоплатформата vbox7 и др. През февруари 2020 г. братята придобиха пълния контрол върху фирмата и започнаха постепенна конвергенция. В рамките на настоящата година направиха още едно окрупняване на медийния пазар, като добавиха по-малките ТВ канали под шапката на „Канал 3“ – The Voice, Magic TB  и радиата „Веселина“, „Витоша“ и др. Сделката беше окончателно финализирана през първите дни на октомври.

Предвид контекста за евентуална продажба на „Нова броудкастинг груп“ последната трансакция може да се разглежда като „подсладяване“ на сделката и засилване на стойността на активите.

Причини за продажбата

Потенциалната продажба на най-голямата медийна група в страната от AMG може да се обясни по доста лесен начин. Причините са изцяло финансови. „Нова броудкастинг груп“ имаше силна 2019 г., като годишният ѝ отчет показа оперативна печалба от 56.7 млн. лева. През 2020 г. AMG разпределят дивидент на братя Домусчиеви от 39 млн. лева, които са най-вероятно с цел за поетапно покриване на разходите за придобиването.

Проблемът е, че през настоящата година се случиха две неща – правителството национализира „Националната лотария“, която беше най-големия рекламодател на „Нова броудкастинг груп“. Вследствие на което бяха отписани едни сигурни около 20 млн. лева приходи. Покрай коронавирус пандемията се свиха рязко рекламните бюджети на всички компании, което допълнително е намалило постъпленията на медийната група. Тези две неща са направили инвестицията от печеливша и бърза възвращаемост – в трудна за поддържане. Което прави търсенето на нов купувач логична стъпка.

Логичен купувач

United Group е повече от логичен кандидат за „Нова броудкастинг груп“. Балканската телеком група разполага, както с бизнеси в доставката на интернет и телевизия, така и в медийния сектор, под бранда United Media. Последните фигурират във всички пазари, на които компанията оперира, без България. Навлизането в медийния бизнес на United Group в страната, след придобиването на „Виваком“ е с въпрос „кога“, а не „дали“.

Вариантите за това са два – изграждане от нулата на медийна група или на придобиването на местна такава. Вторият подход е доста по-лесен за изпълнение. „Нова броудкастинг груп“ ще пасне повече от отлично на United Group.

Опасните последствия

Подобна сделка има шанса да трансформира напълно медийния и телеком пазар. Придобиването на CME и bTV от PPF Group също ще доведе до размествания, но не толкова значителни. Причината е, че „Теленор България“ няма развит бизнес и мрежа с фиксирани услуги – ТВ и интернет. Бъдещето разгръщане на 5G мрежи ще позволи предоставянето на подобни пакети за крайните потребители, но това ще стане поне след няколко години. Отделно, bTV притежава много по-малко онлайн активи, отколкото комбинацията между „Нова“ и „Нетинфо“.

United Group притежава „Виваком“, който е лидер по абонати в доставката на фиксиран интернет, трети по предоставянето на платена телевизия (отново фикс услуга) и трети мобилен оператор. Телекомът предлага пълния набор ТВ разпространение – IPTV (през интернет кабели), DTH (сателитна) и през мобилно приложение.

Конвергенцията между най-голямата медийна група и най-големият (по общи приходи) оператор може да бъде опасна практика от гледна точка на конкуренцията. Потенциалното партньорство между двете компании може да включва ексклузивни канали, предимство при договаряне на права за излъчване, приоритет при рекламните бюджети и др.

Регулаторна рулетка

КЗК не разреши на Петр Келнер и PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“, заради сделката с „Теленор България“ и опасението, че медийната група има прекалено голямо пазарно влияние. Което накара чешкият милиардер да се ориентира към CME, които имат регионално присъствие и съответно одобрението за сделката премина през Европейската комисия и САЩ.

Възможно е КЗК да спре потенциална такава между United Group и „Нова броудкастинг груп“. Съществува и сценария, в който регулатора постави специални условия за сделката, така че конвергенцията между телекома и медийната група да не се отрази прекалено негативно на конкуренцията. Все пак КЗК разреши допълнителната консолидация на ТВ активите, като позволи „Нова броудкастинг груп“ да придобие активите на „Канал 3“.

Разпределение на териториите

Последиците за пазара няма да се ограничат само до поведението на „Нова броудкастинг груп“ и „Виваком“, но и до реакцията на останалите оператори. По информация на „Капитал“, заради сделката между bTV и „Теленор България“, „A1 България“ и „Виваком“ са изтеглили рекламите си от медийната група. Ако такова реципрочно действие има и при сделка за „Нова броудкастинг груп“, то ще има разпределение на териториите.

От което, най-големият губещ ще е „A1 България“, като операторът ще си ограничи достъпа до двете най-големи ефирни телевизии в страната. Съществува сценарий и за договорка между трите играча, кой и как да може да ползва ТВ времето и правата. Допълнително, спортните канали на телекома поне доскоро бяха оперирани с помощта на ресурси на „Нова броудкастинг груп“. Възможно е през последните години да са отделени от групата, но това все още не е потвърдено.

Така, ако сделката между United Group и „Нова броудкастинг груп“ бъде осъществени, в България ТВ пазарът ще бъде де факто поделен между най-големите телекоми в страната.

The post Всеки телеком с телевизия appeared first on TechTrends България.

Новината за преговорите идва от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Българският оператор беше сезирал регулатора за потенциална злоупотреба с монополно положение от страна на Apple и създаване на нелоялна конкуренция на телеком пазара в страната. Мотивите така и не бяха официално публикувани.

В лаконично решение от вчера, КЗК обяви, че прекратява производството срещу Apple. „Виваком“ е оттеглил искането, защото операторът е започнал преговори с американския гигант и е „постигнато разбирателство“. Това не означава автоматично, че има вече подписано споразумение, но е доста голяма крачка в тази посока. Все още на сайта на Apple, като основни телеком партньори на компанията за България, все още са записани единствено A1 и „Теленор“.

Недостатъкът да си единствен

Виваком“ е единственият телеком от трите в България, който не може да предлага смартфоните iPhone на Apple (както и останали устройства на компанията). Причината е, че технологичният гигант от Купертино има много строга политика за работа с операторите по света. Той сключва индивидуални споразумения с всеки един от тях, за да може да продава „ябълковите“ устройства.

A1 има дългогодишна традиция, още като беше „Мобилтел“. Исторически това е операторът, който първи предложи iPhone в България и поддържа стабилно тази позиция. Отделно, компанията разполага със силен гръб, като част от Telekom Austria Group, които договарят доста неща на ниво група.

„Теленор“ беше доскоро в сходна позиция. Той успя да извоюва правото да продава устройствата на Apple още докато беше „Глобул“ и част от гръцката OTE. Когато норвежкият гигант Telenor Group придоби телекома, българския оператор спря да продава за около година iPhone. Причината е, че се предоговаряха условията за това с Apple на ниво група. След като се изчистиха нещата, „Теленор“ върна iPhone в своя каталог. Дори след придобиването на целия регионален бизнес на Telenor от PPF Group, споразумението между Apple и българския оператор продължава да е в сила.

Регулаторът на помощ

Виваком“ е получавал временни разрешения да продава някои модели, но никога не е имал ексклузивни права. Последните позволяват на операторите не само да продават устройствата със субсидия при покупка с абонаментен договор, но и дава достъп до ексклузивни модели (като например версиите RED).

Според източници на TechTrends, телекомът непрекъснато се опитва да води преговори с Apple по темата, но всички усилия са удряли на камък. Какво точно ги спира – нежеланието на американската компания да разшири партньорите си в България или неизгодни цени – не се знае.

Повече светлина по казуса можеше да внесат мотивите за откритото производство на КЗК срещу Apple, но те така и не бяха публикувани. Най-вероятно поради наличието на детайли свързани с търговските преговори между двете дружества.

Когато КЗК съобщи, че започва разследване срещу Apple, в българските медии започна да се спекулира за потенциални рекордни глоби и забрана на продажбата на iPhone в България от мобилните оператори. Доста трудно щеше да се стигне до подобен сценарий, заради много причини.

Най-малкото, защото „Виваком“ опря до регулатора с целта да подобри позициите си при потенциални нови преговори с американската компания. Такива вече се провеждат, както става ясно от КЗК. Затова скоро може да има развитие и трите телекома в България да предлагат смартфоните на Apple, като последните версии iPhone 11 например.

The post „Виваком“ е започнал преговори с Apple за продажбата на iPhone appeared first on TechTrends България.

По този начин, PPF Group ще разполага с доста широко портфолио от телекоми и медийно съдържание в региона и има претенциите да се превърне в истински местен телеком гигант. Чешкият инвестиционен фонд изкупи всичките активи на Telenor през изминалата 2018 г., които включват и едноименния български мобилен оператор.

Сделката се оценява на 2.1 млрд. долара или около 1.89 млрд. евро, обявиха в прессъобщение CME Group. От тях минимум 1.15 млрд. евро ще са в налични пари, тъй като това е размера на кредитната линия, която PPF Group е осигурил от група банки, начело на които е френската BNP Paribas. Дали разликата ще бъде платена с вече наличен капитал на чешкия фонд или под формата на акции или други активи не се съобщава.

Новият балкански гигант

Ще изминат няколко месеца преди сделката да бъде окончателно приключена. Следващата стъпка е свикване на извънредно общо събрание на акционерите на CME, на което те трябва да одобрят трансакцията. Основният пакет акции се държи от щатската медийна група Warner Media Investments, която е собственост на телеком гиганта AT&T. Останалите акционери са основно финансови инвеститори с миноритарни дялове под 5%.

По-голямото препятствие за финализирането на сделката ще дойде по регулаторна линия. Тя трябва да бъде одобрена от Европейската комисия, както и може да се поиска позицията на антимонополните органи в страните, където може да има потенциална концентрация.

Такива може да изникнат в България, Чехия и Словакия, където PPF Group има силно присъствие сред телекомите, а CME – при медийните компании. У нас, чешкият фонд държи мобилния оператор „Теленор“. В същото време CME е собственик на bTV и прилежащите му ефирни и платени канали. Ситуацията е сходна в Словакия, а в Чехия, PPF Group има много силно присъствие при телекомите, като притежава едновременно мобилен оператор и значителен дял в най-големия доставчик на интернет и телевизия в страната.

Финализирането на сделката ще формира потенциален регионален гигант. Както и ще отвори вратите на PPF Group към два нови пазара – Румъния и Словения. По този начин, фондът ще разполага с присъствие в общо осем страни от Централна и Източна Европа. Друг потенциален кандидат за тази титла е United Group, ако компанията водена от инвестиционния фонд BC Partners придобие българския телеком „Виваком“.

В търсене на медийно съдържание

Основният мотив за придобиването на CME е стремежът на PPF Group да разшири портфолиото си към медийно съдържание. Крайната цел е да се интегрира телеком бизнеса с този на ТВ канали и така почти да се затвори кръга по обслужването на крайния потребител.

„Придобиването на CME с нейните медийни активи в пет европейски страни ще допълни и ще укрепи нашите телекомуникационни операции в Централна и Източна Европа, обяви Петр Келнер, мажоритарният собственик на PPF Group в прессъобщение на фонда изпратено до медиите. „Целта ни е да използваме естествените синергии между създаването на съдържание и неговото разпространение за по-нататъшно развитие на телекомуникациония и медиен бизнес на групата.“

„Целта ни е да използваме естествените синергии между създаването на съдържание и неговото разпространение“Петр Келнер, PPF Group

Той допълни, че не се планират промени по структурата и управлението на CME, тъй като нейната структура и мениджмънт се справял добре.

Чешкият милиардер от близо година се опитва да придобие голям медиен актив в региона. Неговият фонд беше сключил сделка с „Нова броудкастинг груп“, която включва „Нова телевизия“ и прилежащите ѝ ТВ канали, както и мажоритарен пакет акции в българския онлайн гигант „Нет инфо“. Трансакцията беше блокирана от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а впоследствие българската група беше купена от локалните бизнесмени братя Домусчиеви.

Сделката със CME ще трябва да премине през одобрението на Европейската комисия, а не само през КЗК. Българският регулатор все пак може да се наложи да обяви позицията си в Брюксел по нея. Това дава голям шанс, придобиването да бъде одобрено и финализирано.

The post PPF Group придобива собственика на bTV – CME за 1.9 млрд. евро appeared first on TechTrends България.

Двете дружества са преки конкуренти в борбата за сърцата на българските геймъри. Те залагат на различни подходи. Ozone.bg се ориентира изцяло към онлайн продажби, докато „Пулсар“ разчитаха повече на своята мрежа от физически магазини и установения през годините бранд. Бързото развитие на електронната търговия в България, дава значително предимство на първата компания през последните години. За сметка на това „Пулсар“ не успя да задвижи напълно този канал за привличане на клиенти.

Неясни параметри

Реалните параметри на сделката не са обявени публично, КЗК посочва, че тя ще се осъществи на записания от „Пулсар“ официален капитал от пет хиляди лева. Малко вероятно това ад е истинската стойност на трансакцията, предвид факта, че това е под 10% от печалбата за 2018 г. на дружеството.

През 2018 г. „Пулсар“ отчита приходи от почти 10 млн. лева (9.995 млн. лева), но нетната печалба е само 55 хил. лева за периода. Компанията е пионер в нишата за разпространение на видео игри в страната, като тя е основана почти веднага след промените – през 1990 г. „Пулсар“ беше дълги години самотен играч в този сегмент. Ozone.bg (под юридическото име „Озон Ентъртейнмънт“) е на пазара от малко повече от десет години. Компанията започва дейността си през 2008 г. и през изминалата година отчита приходи от 15.7 млн. лева и печалба от 218 хил. лева.

Аргументите на регулатора

Един от основните аргументи на КЗК за одобряване на сделката се крие в това разделение на дейността им. Ozone.bg не разполага с физически обекти и продажби на дребно на място, като използва единствено онлайн каналите за своите продажби. „Пулсар“ е с диаметрално противоположен основен бизнес – магазините са основния източник на приходи. От КЗК обявяват, че няма припокриване на дейностите, тъй като едната компания е фокусирана само към онлайн търговия, докато втората главно към продажбата през физически обекти. Регулаторът подчертава, че „Пулсар“ има много ограничено присъствие в интернет.

Вторият аргумент на КЗК се базира на разглеждането на целия пазар за конкретните стоки. Въпреки, че Ozone.bg и „Пулсар“ имат идентичен профил при портфолиото си, тяхното влияние се разглежда в доста по-широк смисъл – като търговия на дребно на потребителска електроника основно. В този разширен сегмент има големи играчи, като „Технополис“, „Зора“, „Техномаркет“ и други. Така ефектът, който оказва сделката ще е минимален в този контекст.

КЗК не навлиза в по-подробно сегментиране, явно поради съображения, че нишовият пазар на гейминга е доста малък като обем в България. Допълнителни опасения в тази насока са разсеяни от регулатора, заради все по-силното присъствие на големи международни компании, като Amazon и Aliexpress.

Плановете след сливането

Ozone.bg планира да използва основно физическата верига от магазини на „Пулсар“, като вижда това за естествено развитие и потенциален растеж. Подобна тенденция за търсене на нови канали за продажба на дребно се наблюдава в САЩ и Западна Европа. Тя обикновено се случва, когато растежът при онлайн сделките започне да забавя темпото си. Онлайн гигантите търсят нови източници, които да подсилят продажбите.

Ozone.bg е доста силен в е-търговията и наложен бранд особено сред по-младите потребители в страната. Физическото присъствие обаче идва с повече разходи по поддръжката на отделните обекти. Сливането между двете компании ще се отрази доста положително на приходите на Ozone.bg, но ще видим дали няма да изяде от печалбата, покрай използването на веригата магазини.

The post КЗК разреши на Ozone.bg да придобие „Пулсар“ appeared first on TechTrends България.

В крайна сметка, „Виваком“ обвинява технологичния гигант за нелоялна конкуренция при договарянето на продажбите на смартфоните. Това обяви, компанията в официална позиция по темата. Операторът е единствения от трите големи, който няма право да предлага моделите iPhone. Apple има практиката да се договоря директно с телекомите във всяка страна и само тези, които получат ексклузивните права могат да правят това.

Привилегированите

A1 и „Теленор“ в момента имат тази привилегия. Потребителите могат да закупят устройствата и от редица дистрибутори и вериги за техника. Разликата между това, което предлагат операторите и останалите е в цената. При (пре)подписване на абонаментен договор, телекомите поемат, понякога значителна част от стойността на смартфона, спрямо тази ако бъде взет от свободна продажба.

„Виваком“ е успявал през годините да предлага някои модели от смартфоните на Apple, но като цяло, ексклузивните права за това разполагат другите два оператора. Когато iPhone влезе за първи път в България, подобен ексклузивитет беше достъпен само за потребителите на „Мобилтел“ (сега A1). „Теленор“ на ниво група вкараха смартфоните на Apple. За кратък период от време A1 беше единствения телеком, който ги предлагаше, заради предоговаряне на отношенията между норвежкия и американския гигант. След продажбата на „Теленор“ на чешкия фонд PPF Group, операторът успя да запази правата за „ябълковия“ смартфон.

Освен опцията за субсидия покрай плана, доста често телекомите са първите, които получават достатъчно бройки или такива от лимитираните серии (например Red версиите). Ексклузивните права се следят доста стриктно от Apple и в момента именно те са на прицела на производството в КЗК.

Възможните последствия

„Виваком“ използва регулатора най-вече за постигане на по-добра позиция при преговорите с технологичния гигант. От друга страна, много трудно може да има реални последствия за Apple при отказ на компанията. Обичайната практика на КЗК е да наложи глоба, която е процент от приходите от съответната дейност на дружеството в страната. Тя може да достигне до 10% от постъпленията на фирмата в зависимост от решението на регулатора.

Някои български медии, вече излязоха с гръмки изказване, че производството на „Виваком“ може да коства до 26 млрд. долара на Apple. Сумата е изчислена на базата на общите продажби на устройства на компанията по света през 2018 г. Дори КЗК да обяви подобна глоба, тя много трудно ще бъде платена, най-малкото е, че регулаторът може да няма правомощия да налага такава на страна извън ЕС.

Комисията все пак може да прилага подобни санкции, само ако страната ни има двустранна спогодба за решаването на граждански дела. Подобна такава има между Канада и целия Европейски съюз. Със САЩ на наднационално ниво със Стария континент няма, а директно с България в момента се изяснява. Ако КЗК обяви мултимилиардна глоба на Apple и няма действаща спогодба, казусът може да се пренесе на Международен арбитражен съд.

Вероятните действия на регулатора спрямо американския гигант все още са неясни

Проблемите не спират дотук – Apple официално няма представителство в страната или регистрирано юридическо лице. Затова и производството е адресирано до щатската регистрация Apple Inc. Когато няма реализиран оборот в България, КРС може да наложи глоба в размер от 10 хил. до 50 хил. лв. Такава беше практиката при случая с Uber, компанията, която беше обект на производството беше регистрирана в Холандия, но реално нямаше приходи в страната.

Последствията може да са в друга посока – блокиране на продажбата на iPhone-и в страната, ако не бъде осигурено равен достъп до тях от българските играчи. Това е доста краен вариант и по-скоро КЗК ще влезе в ролята на медиатор между преговорите на двете компании.

The post „Виваком“ сезира КЗК за ексклузивната продажба на iPhone appeared first on TechTrends България.

Регулаторът е открил производството, което значи, че ще разгледа случая и съответно да се произнесе дали може да се осъществи придобиването или не. В кратките документи подадени до КЗК не се споменава цената на сделката.

Тя показва нещо друго – засилващата се ефективност на електронната търговия в България.

Кой, кой е в сделката

„Пулсар“ е първата компания, която разпространява оригинални видео игри в страната. Основана веднага след промените през 1990 г. тя дълго време беше единствената, която продаваше лицензирани гейм продукти в България.

Разполага с десет физически магазина в София, Пловдив, Варна и Бургас, като първият, разположен на столичния булевард „Цар Борис III“ още функционира. Останалите се намират основно в повечето големи молове и търговски центрове в четирите града. От години поръчки могат да се правят и през сайта на компанията pulsar.bg.

„Пулсар“ има приходи от близо 10 млн. лева за 2018 г. (9.995 млн. лева), но печалба от едва 55 хил. лева. Финансовите резултати през годините са сравнително сходни. Интересно е, че последната наистина голяма печалба е реализирана точно, когато започва дейността си Ozone.bg – 2008 г. Тогава, „Пулсар“ отчита положителен резултат от цели 423 хил. лева. След което рязко се свива и не минава повече прага от 100 хил. лева.

Зад сайтът Ozone.bg стои дружеството „Озон Ентъртейнмънт“, което стартира през 2008 г. първоначално, като предлага игри и гейм аксесоари. Той се явява директен конкурент на „Пулсар“ и отчита постоянен растеж през годините. Компанията първо разшири своите предложения с книги, а вече продава всякакъв мърчъндайз свързан с популярни франчайзи – от гейм такива, през филмови и комиксови. Разликата спрямо „Пулсар“ е, че Ozone никога не е разполагала с физически магазин и разчита изцяло на онлайн продажби.

„Озон Ентъртейнмънт“ отчита приходи от 15.7 млн. лева за 2018 г., което е близо тройно увеличение спрямо резултата отпреди три години. Печалбата през изминалата година е 218 хил. лева. Доста периоди на „Озон Ентъртейнмънт“ обаче са обвързани с работа на загуба, което може да се обясни с непрекъснатото разширяване, както на портфолио, така и на екип.

Физически срещу дигитални продажби

Например през 2018 г. персоналът ѝ се увеличава близо двойно от 46 на 65 души. В същия момент „Пулсар“, през изминалата година разполага с едва 48 служителя, независимо от факта, че поддържа цели десет физически магазина.

Няма конкретна информация за причините за предстоящото сливане. Най-вероятните са, невъзможността на „Пулсар“ да се пребори със силната конкурентна среда, в която се намира в момента. Освен Ozone.bg, доста други сайтове вече предлагат геймърски аксесоари, игри и мърчъндайз. „Пулсар“ беше изместен от лидерската си позиция, заради ексклузивното предлагане на подобни строго профилирани продукти близо две десетилетия.

От друга страна, Ozone.bg ще получи добре разработена верига от физически магазини. Като изключим първият обект на столичния булевард „Цар Борис III“ останалите са на доста апетитни места в големите търговски центрове.

Продължаващото залагане на използването на сравнително голяма верига от физически магазини, също разконцентрира компанията в предоставянето на качествена онлайн услуга. Нещо, в което Ozone.bg се справят доста по-добре. Това не означава, че изцяло дигиталните продажби са бъдещето, като например Ardes.bg направиха собствен обект, въпреки, че значителна част от дейността им е онлайн.

Във всички случаи, сделката между Ozone.bg и Pulsar.bg ще доведе до появата на един силен играч при продажбата на компютърни игри, гейм периферия и популярен мърчъндайз. Доста рядко подобни трансфери са благоприятни за крайните потребители, но ще продължим да следим темата.

The post Ozone.bg планира да купи Pulsar.bg appeared first on TechTrends България.