„Нетера“ инвестира силно в разгръщането на колокационни центрове през последните десет години. Първият Sofia Data Center (SDC 1) беше разширяван на няколко пъти и почти веднага беше запълван капацитета му с клиенти. Дигитализацията и развитието на облачните услуги, кара все повече бизнеси, български и чуждестранни да се оглеждат за места, в които да поместят своите данни и платформи.

Стратегическото разположение на България на ръба на Европа, Близкия изток и Африка превръща страната ни в апетитно място за съхранение на данни, които да обслужват тези региони. Затова и местните играчи в този сектор непрекъснато инвестират в разширяване и/или модернизиране. Освен, „Нетера“, това са Equinix, „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“.

Новият SDC 2

Четвъртият център за данни на компанията се намира в новоизградена сграда. Тя се намира в непосредствена близост до другия такъв на „Нетера“ в столицата – SDC 1 до метростанция „Младост 1“. От дружеството коментират, че по този начин клиентите ще могат да се възползват от предимствата на вече изградената бизнес и телекомуникационна инфраструктура. Както и се предоставя възможността за бърза връзка между двата центъра.

Новият център SDC 2 е с над 1 400 кв. м площ. Той е на четири нива, с 2МW инсталирана мощност. Сградата предоставя 100% резервираност на услугите и свързаността, денонощна охрана, непрекъсваемо захранване и климатизация. Осигурена е поддръжка на място и системи за сигурност.

Друга особеност на SDC 2 е, че „Нетера“ е проектирал центъра с последно поколение климатични инсталации с високи нива на енергийна ефективност. Предимствата им са, че по този начин се оптимизират разходите за енергия, което намалява и цените на услугите за колокация. Допълнително, центърът е по-екологичен и с нисък въглероден отпечатък.

Гладен пазар

При последните разширявания на софийския SDC 1 новият капацитет беше светкавично запълнен. Същото важи до голяма степен и в новата сграда на Equinix, открита през 2019 г. Инвестицията тогава беше за 19 млн. долара. Настоящата такава на „Нетера“ за момента не е обявена публично.

„Новият център за данни на „Нетера“ е важна брънка в критичната инфраструктура на България и цяла Югоизточна Европа“ Невен Дилков, управител на „Нетера“

„Новият център за данни на „Нетера“ е важна брънка в критичната инфраструктура на България и цяла Югоизточна Европа“, обяви Невен Дилков, основател и управител на „Нетера“. „Тук е едно от местата, където мрежите на западните телеком оператори се свързват с Близкия Изток и Азия. Важността на Нетера в тази верига на сигурност винаги е била оценявана високо“.

От компанията коментират, че над 90% от международните телеком оператори, които управляват трафика на глобално ниво, познати под определението Tier I доставчици, вече са клиенти на „Нетера“ и използват SDC 1 като ключово място за колокация. Взаимната връзка между новия и стария център позволява лесен контакт с тях допълват от дружеството.

The post „Нетера“ откри втори център за данни в София appeared first on TechTrends България.

Новият IBX център за данни на Equinix – SO2, беше изграден за малко над 19 млн. долара в България – какво му е по-различното от това, което в момента се намира на пазара, и какви са плановете ви за последващи инвестиции?

Това, което изградихме, се нарича FDCC или компактен център за данни. Много нововъведения бяха интегрирани в тази сграда, базирайки се на опита, който имаме от Equinix с изградените над 200 центъра за данни. Те включват подобрена климатизация, дистрибуция на електричеството, данните, устойчивост, енергийна ефективност и дори физическата сигурност. В тази първа фаза от изграждането си той предлага на клиентите около 350 шкафа за оборудване с възможност да се добавят 1100 в следващите фази. И двата ни International Business Exchange (IBX®) центъра за данни у нас използват 100% зелена енергия и дават достъп до 55 пазара по целия свят благодарение на Platform Equinix.

Стандартите, използвани при изграждането на новия център за данни, са доказателство за иновациите, създадени от Equinix през повече от 20-годишното съществуване на компанията. За държава с размерите на България се избира по-компактен вариант, като клиентите ни имат достъп и до глобалната платформа.

Как се измерва капацитетът на един такъв център?

Преди години се измерваха на квадратни метри, когато и самите компютри заемаха няколко стаи. През 90-те години те се стандартизираха в познатите и до днес „шкафове“, които съдържат масово PC-базирани сървъри. Което позволи след 2000 г. всички те вече да се измерват не толкова по площ, а по консумация. Благодарение на технологичния напредък, ресурсите за осигуряване на необходимата изчислителна мощност и взаимосвързаност всъщност се свиват. Разпространението на данните не изисква по-големи центрове за данни, защото важно е какво се случва вътре в центъра за данни, а не размерът му. Което понякога води до объркване или до изкривяване на представите сред масовата и дори по-запознатата с индустрията публика.

Как се развива пазарът за взаимосвързаност по света и у нас?

Пазарът за центрове за данни се развива много динамично. Сега тенденциите се изместват в две важни посоки. Първата е вследствие на все по-масовата свързаност на хората и бизнеса. Потребителите невинаги си дават сметка колко голям е мащабът на облачнo базираните услуги и как те разчитат на тях на ежедневна база. Електронната поща е най-елементарният и прост пример за това, всеки месец те се увеличават. Все повече услуги се изнасят в облака, което означава, че не се съхраняват на устройството на потребителя или дори на бизнеса. Те се намират в някой център за данни. Което прави надеждната връзка на бизнеса и потребителите към някой от тези центрове ключова за развитието на ежедневието ни. Това позволява бизнесът на взаимосвързаност да расте главоломно.

Тук идва и другата голяма тенденция, че технологичните гиганти започнаха постепенно да навлизат във всички сфери на комуникационния бизнес, включително в предоставянето на облачни услуги и дори взаимосвързаност и центрове за данни. Привлечени от значителния растеж и мащабните средства, с които разполагат бързо и лесно да установят такава услуга, те променят пазара по няколко начина. Искат големи обеми капацитет, с високо качество на възможностите, на много ниска цена. Тях ги наричаме хипермащабни центрове за данни (т.нар. hyperscale центрове).

Освен фокуса на бизнес модела, какви са другите различия между Equinix и телеком операторите?

Това, което ни отличава, е, че голяма част от сделките, които Equinix сключва в България през последните години, в повечето случаи са вече с клиенти на компанията в световен мащаб. Нашата задача е да покажем технически възможности за изпълнение на техните проекти и съответно да ги реализираме с качеството, което те очакват. Затова и доста от клиентите са по линията на чуждестранни инвеститори, които искат да имат технологично присъствие в региона.

Какво прави България привлекателна дестинация за подобен тип бизнес?

През страната ни преминава сериозен възел от т.нар. магистрални кабели, по които минава световният интернет трафик. Това е инфраструктурата, която захранва Турция и целия Близък изток. Единственото алтернативно трасе преминава през Средиземно море към Алжир, но то е доста уязвимо откъм природните стихии, докато България се утвърди като свързваща локация.

Данни за пазара за взаимосвързаност в България няма поради простата причина, че местните фирми са много консервативни откъм споделянето на резултати. От друга страна, бизнесът има потенциал, защото за доста компании в страната все още предстои пълното им дигитализиране.

Ще повлияят ли навлизането на 5G мобилните мрежи и разгръщането на периферните изчисления (Edge computing – бел. ред.) на бизнеса ви и планира ли Equinix да се развива в тази посока?

Със сигурност ще повлияят. 5G ще отвори огромни възможности и ще помогне за реализирането на концепции като автономни коли, скоростни доставки, всякакви нови услуги в реално време. Тя ще доведе до много нови инвестиции за изграждане на инфраструктура по периферията (т.нар. digital edge) и дори като сложност и обем ще надхвърли тези в облачните системи. Но докато не се появи достатъчно голямо търсене и предлагане на подобни нови услуги, тези значителни средства няма да са оправдани.

Equinix много внимателно следи всички тези тенденции, защото има и големи телеком клиенти, които обслужва.

Защо българските компании не са толкова дигитални? Кои са пречките – инфраструктурни или други?

По отношение на инфраструктурата – нея я има, като телекомите в страната са се справили перфектно и предлагат много повече, отколкото икономиката ни предполага. България, Румъния и още няколко държави в региона разполагат с много силно оптично покритие, което не присъства в Западна Европа или САЩ. Това се дължеше на различната регулаторна среда, която беше в страната и позволи появата на множество малки оператори.

Но има и примери, в които държавната намеса не изиграва толкова положителна роля, най-очевидният е проточилото се налагане на електронното управление. Бързото и правилното му интегриране ще спести много време и пари, както и ще насърчи дигитализацията на местния бизнес. Защото в момента има прекалено много процеси, които се извършват на ръка, вместо да са автоматизирани. До голяма степен това е един от водещите фактори.

Аз съм на малко по-различно мнение. Защото смятам, че българските IT специалисти са магьосници. Трима програмисти могат да напишат софтуер за дадена фирма, която се побира в половин „шкаф“. Говорим за изцяло български компании, които все още явно не са достигнали до извода, че трябва да се правят по-сериозни инвестиции в IT. За сметка на това родните софтуерни специалисти правят чудеса от храброст и успяват да постигнат доста добри резултати с много, ама много по-малко ресурси.

Как изкуственият интелект (AI) ще повлияе на бизнеса с данни?

AI ще окаже огромно влияние върху компании, които са събирали и продължават да събират огромни масиви от данни с години. Вече има доста алгоритми, някои от които са с отворен код и могат да свършат доста задачи. Любопитното е, че работата по AI е толкова голяма, че нараства възприемането на този отворен модел, за да се използват все повече данни за обучение на програмите. Но това е процес, който ще отнеме много време и тепърва ще повдига въпроси, сред които и морални, за това как се ползва събраната информация и как се взимат решения на нейна база.

The post Equinix: Електронното управление в България ще засили дигитализацията на бизнеса appeared first on TechTrends България.

Equinix е най-големият доставчик на колокационни услуги по света, като в България той навлезе след като придоби TeleCity през 2015 г. Сделката се оценява на 2.4 млрд. паунда, но в нея не се включва единствено бизнеса в страната. Две години преди това TeleCity придобива българското дружество 3DC, което оперира с един от най-големите центрове за данни в София.

„С около 13 хил. служители разполагат американските компании в България. Отличното географско разположение, качествените кадри и добрата дигитална инфраструктура са предпоставка тези инвестиции да продължават“Ерик Рубин

„Компаниите от САЩ продължават да влагат ресурси в България и са едни от най-големите инвеститори в страната“, обяви посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин при откриването на центъра. Според него те развиват различни сектори, включително и технологичния, като допринасят добавена стойност и развиват иновации.

„С около 13 хил. служители разполагат американските компании в България. Отличното географско разположение, качествените кадри и добрата дигитална инфраструктура са предпоставка да продължават тези инвестиции“, допълни Рубин.

Основата за технологичния бизнес

Подобни центрове за данни са ключови за развитието на технологичните компании в дадена страна. Наличието на сървъри, помагат на бизнеса да съхранява информацията си близо до клиентите, да се изграждат софтуерни платформи в страната, като всичко това идва с минимално забавяне за българските потребители, ако ползват тези софтуерни услуги.

3DC имат интересна история, през 2010 г. се открива първия неутрален център за данни. Начинанието е финансирано с 5 млн. лева от фонда за рискови инвестиции NEVEQ. Един от първите им ключови клиенти е разработчикът на софтуерния решения за виртуализация VMware.

При откриването на SO2, Диана Стефанова, управляващ директор на развойната дейност в Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) на VMware, сподели, че преди 11 години в България не е имало подобни центрове, което затруднява дейността на компанията.

„Преди 11 години се огледахме за център за данни и намерихме стартъп – 3DC, с който изградихме заедно такъв. Това беше едно необичйано, но ползотворено сътрудничество“Диана Стефанова, VMware

„Огледахме се и намерихме стартъп – 3DC, с който си партнирахме, за да изградим този център“, коментира Стефанова. „Това беше необичайно сътрудничество, защото ние сме голяма корпорация, която има високи изисквания, а те тепърва прохождаха“. Тя допълни, че въпреки тези разлики в мащабите, крайният резултат беше повече от положителен.

„Не само, че отговориха на нашите изисквания, но и обратната връзка която получихме за тяхното обслужване беше много висока, не само на локално, но и на глобално ниво“, допълни Стефанова.

Съхраняването и обработването на информацията отдавна вече не е лукс, а задължителна необходимост, коментираха от друг голям клиент на Equinix в България – УниКредит Булбанк.

„Данните дори не са новото злато, а са като водата – необходимост“, обясни Цветанка Минчева, директор „Глобално банково обслужване“ и член на Управителния съвет на УниКредит Булбанк.

Новият център

SO2 на Equinix разполага с около 1 100 квадратни метра пространство за колокационно оборудване и отговаря на най-високите стандарти за надеждност от 99.9999%.

Новият център е построен, като са използвани доста съвременни технологии за сигурност, поддръжка и инфраструктура. Включително, сградата разчита на 100% от възобновяема енергия – като основно са използвани соларни и водородни клетки за постигането на този резултат.

Първоначално в SO2 ще бъдат разположени около 350 шкафа (rack) с оборудване, което ще се предлага на различни корпоративни клиенти за ползване. Пълният капацитет на новия център ще се утрои до над хиляда шкафа във времето. По този начин Equinix ще разполага в България с общи възможности за над две хиляди шкафа или 2 300 квадратни метра пространство за колокация.

SO1 вече е със запълнен капацитет, като неговите ресурси се използват от над 110 компании. Двата центъра ще обслужват клиенти не само в България, но и в Европейския съюз, Турция и страните от Кавказкия регион.

Бизнесът за колокация продължава да набира сила. Според проучването Global Interconnection Index, представено от Чарлз Майерс, президент и главен изпълнителен директор на Equinix, темпото на растеж на скоростта на взаимната свързаност (обменът на данни между компании извън публичния интернет) ще надмине това на интернет трафика почти два пъти. В същото време обемът на обменените данни ще бъде десет пъти по-голям до 2021 г. Взаимосвързаността в Европа се очаква да нараства с 44% годишно и да достигне през 2020 г. над 1450 TB/s. Това ще представлява повече от една четвърт (29%) от скоростта на взаимосвързаност в глобален мащаб.

Общо в България има 27 центъра за данни. Повечето от тях се намират в София, два са в района на Варна, един на Русе и един има до граничния район Капитан Андреево. Освен Equinix, други големи играчи са телекома „Виваком“, „Нетера“, S3, „Еволинк“ и др.

The post Equinix отвори втори център за данни за 19 млн. долара appeared first on TechTrends България.