Двете сега ще се обединят под една шапка и ще включват промяна в месечните и годишни планове, които предлагат. Sony поставя двете паралелни платформи изцяло под бранда PlayStation Plus, като ги разделя на три абонаментни нива. В тях ще видим и основните тенденции, които големите гейм компании следват. Като включен достъп до ретро заглавия, безплатни игри на определен период от време, стрийминг и др.

Microsoft и Nintendo също засилват своите облачни платформи. Щатският софтуерен гигант се превръща във водещ играч след като обяви придобиването на Bethesda и наскоро – на Activision-Blizzard. Това размести пластовете в гейм индустрията, което накара лидерът Sony да вземе мерки. Преструктурирането на абонаментните планове е един от тези ходове.

Обновените услуги

Новият PlayStation Plus вече е разделен на три категории – Essential, Extra и Premium. Първата реално е досегашната Plus услуга. При геймърите ще имат достъп за сваляне на две безплатни игри месечно, специално отстъпки от каталога на Sony, облачно място за запазване на прогреса и достъп до онлайн мултиплейър функциите на конзолите. Цените тук се запазват – 9 евро на месец или 60 евро на година.

При втората категория – PlayStation Extra, нещата стават по-интересни. Освен всички възможности от Essential, геймърите тук получават достъп до каталог от 400 игри за PlayStation 4 и PlayStation 5, които могат да свалят и да се забавляват с тях. Сред тях са хитове, като God of War, Mortal Kombat 11, Death Stranding, Spider-Man и др. Цената на месец става 14 евро, а за година – 100 евро.

PlayStation Plus Premium включва вече тежката артилерия – достъп до стрийминг на игри. Някои от заглавията, като ретро версиите за PlayStation 3 ще са налични именно по този начин. Premium включва възможностите предложени от първите две категории и добавя до 340 допълнителни заглавия. Повечето от тях са класически ретро игри от предходните поколения конзоли на Sony – PlayStation, PlayStation 2 и PlayStation Portable (PSP). Цените скачат до 17 евро на месец и 120 евро на година.

Има друг елемент – PlayStation Plus Premium е наличен само в определени пазари, където се предлага облачен гейминг. Това са САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Люксембург, Австрия, Швейцария, Ирландия, Испания, Италия, Португалия, Норвегия, Финландия и Швеция. Извън тези държави, Sony ще замени Premium с Deluxe абонамент, който срещу по-ниска цена ще предлага достъп до ретро игрите на старите поколения конзоли.

Абонамент, стрийминг и ретро – новата посока в индустрията

Преструктурираните услуги на Sony следват всички големи тенденции на гейм индустрията. Това е предоставянето на игри срещу абонамент, нещо към което се стремят всички разработчици през последната година-две. Идеята на компаниите е да получат предвидим и равномерен поток на приходи. Старата концепция беше да се прибират продажбите на една игра наведнъж или в кратък период след нейното пускане и след две-три години, да се прави нова.

Стриймингът на заглавия е друга тенденция, която обаче продължава да е сравнително нишова. При нея, игрите се пускат на отдалечените сървъри на компанията и се стриймват изцяло на устройството на геймърите. Разработването на подобна система се оказва предизвикателно дори за технологичните гиганти като Meta (Facebook) и Google. Вторият преструктурира своята платформа Stadia, за да може започне тя да дава някакви приходи и да привлече потребители.

Sony е един от пионерите в този подсегмент и интегрирането на стрийминг платформата ѝ PlayStation Now в единен абонаментен план има смисъл. Тя следва практиката на Microsoft, които направиха това при пускането на своята версия xBox Cloud. Вместо под това име и като отделна услуга, стрийминг платформата беше обединена с абонаментната услуга Xbox Game Pass на софтуерния гигант.

Последната тенденция е развитието на ретро игрите. Големите гейм разработчици се опитват да монетизират носталгията на потребителите и да създават обновени версии на вечни класики. Това се оказва проблематично поради различни причини, като доста от нещата сме ги описали в този обзор. Sony показва, че като пазарен лидер, ще следва неотлъчно тенденциите с преструктурираните си гейм услуги.

The post Sony обединява облачните и абонаментни услуги за PlayStation appeared first on TechTrends България.

Еволюцията на гейм индустрията води не само до технически подобрения, но и в начина на разпространение на игрите. Интернет връзката е почти задължителна, потребителите са обвързани с платформи, с определени общи условия. Ако разработчикът или разпространителят решат, че някоя игра е изчерпала своя потенциал те могат в рамките на ден да спрат достъпа до нея.

Nintendo например през март реши да елиминира целия дигитален каталог на вече морално остарелите конзоли 3DS и Wii. Все още обаче има геймъри, които ползват тези заглавия и те са поставени в ситуация, в която не могат да се забавляват с любимите си и закупени легално игри. Колкото по-назад във времето се загледаме – толкова повече уникални и недостъпни за масите заглавия ще видим.

Феновете са изправени пред много тежък избор – да чакат с години с надежда, че разработчикът или разпространителят ще направят качествена ремастерирана версия. Или да опрат до нелегалните пиратски копия. Опитите да се опази историята на гейминга пък отваря спор за авторските им права.

Музеят на гейминга

Две щатски неправителствени организации се опитват да постигнат точно това – да осигурят всичко необходимо, за да може ретро игрите да се изживеят по същия начин както преди 20, 30 или повече години. Това са Фондацията за историята на видеоигрите и Музеят за изкуство и дигитални развлечения (MADE). Те полагат усилия да съберат нужния хардуер и софтуер, за да могат ретро заглавията да бъдат изиграни по същия начин както, когато са излезли на пазара.

Това включва не само намирането на съответните работещи конзоли, аркадни автомати и др. Те трябва да опазят хардуера и софтуера от пясъците на времето. Което означава, създаването на резервни копия на игрите на модерни носители. За по-новите заглавия – промени в кода, за да могат да бъдат пуснати без необходимостта от облачните сървъри или изграждането на нови такива за мултиплейър заглавията.

Примерите са основно за САЩ, но реално такива активисти има по цял свят, включително и в България. Например, при последния Sofia Game Jam през зимата на 2020 г. имаше подобен архив от някои аркади и стари PC конфигурации, които можеха да пуснат редица класически заглавия от 90-те години на миналия век.

Сблъсъкът с разработчиците

Всички тези усилия обаче са посрещнати „на нож“ от разработчиците и разпространителите. Причините са няколко. Най-изтъкваният аргумент е, че те са притежатели на авторските права и съответно те държат изцяло достъпа до игрите. Инициативите посочени по-горе обикновено се позовават на възможността за „свободно право на употреба“ (fair use). В САЩ поне игрите са обект и на Закона за дигиталното авторско право (болезнено познат под акронима DMCA), което защитава тезата на разработчиците.

Спорът в Щатите е разгледан подробно в материал на технологичното издание TheVerge. Коментиращите адвокати са на мнение, че всяка намеса в кода или емулация на стари игри ги поставя като нарушители на DMCA. Най-лесният начин това да се избегне е като се вземе разрешение от създателите на игрите или компаниите, които държат техните права. Те обаче не са склонни да дадат подобно.

Причините са изцяло користни. През последните няколко години, големите издатели започнаха да създават т.нар. ремастерирани версии (Remastered). При тях се взимат оригиналните игри и се адаптират за модерния хардуер и технически изисквания. Като например, 4K резолюция, оптимизация за Windows 10, подобрени ефекти, управление и др. Ремастерираните заглавия се оказаха доста успешни сред големите франчайзи, като Call of Duty, StarCraft, Command&Conquer и др. Което води и до допълнителни приходи за компаниите.

Проблемите на ремастерите

Има една голяма уловка при този подход. Не всички ремастери следват напълно оригинала. В други се интегрират модерни практики за монетизация, което ядоса геймърите при мултиплейър версията на Call of Duty 4: Modern Warfare Remastered, например. Трети се оказват по-лоша адаптация дори от оригиналите.

Такава беше съдбата на излязлата през миналата година Grand Theft Auto: The Trilogy – The Definitive Edition. Тя се оказва по-бъгава и дори с по-лоша графика от колкото са версиите излезли преди близо 20 години. Причините са доста – липса на тестване, кратки срокове, малък бюджет и др. Проблемите са, че оригиналните игри бяха премахнати от всички онлайн магазини и платформи и заменени с „новата“. Още по-лошото е, че дори притежателите на старите версии бяха принудени да купят пак ремастерираната такава.

Примерът с GTA показва властта, с която разполагат разпространители и, че техните практики много често са в ущърб на потребителите. Това е все едно да притежавате изключително запазен и поддържан автомобил Volkswagen Golf 3, който „работи по часовник“. В един момента да дойдат от автомобилния концерн, да го вземат и единствения начин да карате Golf 3 е да купите новата версия от 2021 г. Тя разполага с паркторник и камери за паркиране, но примерно не работи добре сервоуправлението или окачването се ремонтира доста по-често отколкото при стария модел.

В случая с Nintendo – класическите заглавия за Wii и 3DS са налични в новата платформа на японския гигант. Но срещу месечен абонамент. И при тях има потенциални разлики с оригиналите, което може само да разочарова феновете. С което легалните начини за запазване на класическото изживяване от затворени от разпространителите игри се редуцира значително. Проблем, който тепърва ще се разширява с напредване на времето и с факта, че всяка година излизат стотици нови заглавия.

The post Да запазиш ретро игрите – мисията (не)възможна appeared first on TechTrends България.