Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

За САЩ, изстрелването на първия изкуствен сателит от съветите се описва като „момент на „Спутник““. Същата фраза се завърна с пълна сила в медийното пространство в щатските медии, след като Китай пусна своя голям езиков модел за изкуствен интелект R1, дело на DeepSeek. Сравненията между двете събития започнаха да валят мигновено. Шокиращата реакция на Запада беше толкова голяма, че фондовите борси буквално затриха стотици милиарди долари от пазарните оценките на редица технологични гиганти. Най-потърпевш беше Nvidia, която се превърна в авангарда на AI възхода от последните месеци.

Появата на технология като R1 на DeepSeek от Китай не трябва да се смята за голяма изненада. Компаниите от Поднебесната държава през последните години успяха да докажат, че скъсиха значително разликата в качеството на продуктите и услугите си. Включително и в софтуера, който също се смяташе, че САЩ има няколко обиколки преднина. Социалната мрежа TikTok е доказателство, че иновации в тази сфера могат да идват от Китай. Страната се възползва и от сравнителна консолидация на базите данни, което е основния източник за захранване на AI алгоритмите. С други думи, Китай разполага с всичко необходимо да изгради платформа, подобна на ChatGPT.

Скоростно изстрелване

DeepSeek дебютира официално на 20 януари и неделята в същата седмица вече технологичният инвеститор Марк Андресен сравни появата на R1 с тази на „Спутник“. За нула време, китайското приложение достигна номер едно място при свалянията в App Store на Apple. Основните качества на решението на DeepSeek са, че при определени задачи, като програмиране, математически проблеми превъзхожда с малко ChatGPT на OpenAI. Както и при решаването на по-логически казуси.

R1 се води „разсъждаващ“ модел, който се опитва да анализира отговора си и да поправи грешките преди да го предаде на потребителя. Той не е трениран през огромни масиви от данни, а използва принципа на синтетични въпроси и отговори. Това прави DeepSeek по-тясно специализиран от ChatGPT, както и изисква повече технически познания в съответните области.

Най-впечатляващото от модела е, че той е разработен с минимален бюджет от едва 6 млн. долара. Според различни инженери, DeepSeek стъпва значително на възможностите и постиженията на ChatGPT, както и предходните версии, които остават в сянка за масовата аудитория, лесно се комбинират с API на OpenAI. Има спекулации, че първите модели на китайската компания са правени с помощта на популярния генеративен AI.

Последното предимство на R1 е, че може да се използва на по-стари и не толкова специализирани графични процесори. Това е ключово, покрай различните санкции на САЩ срещу износа на подобен тип хардуер за китайски компании. С други думи, DeepSeek е принуден да разработи ефективен модел, който да работи с наличните процесорни възможности.

Инвеститорската паника

Комбинацията от това, миниатюрната сума за създаването на модела и факта, че в някои специализирани операции превъзхожда ChatGPT предизвикаха истинска паника сред западните инвеститори. В рамките на ден, тя може би дори и излезе от контрол, защото борсовите пазари заличиха стотици милиарди долари от различни технологични компании.

Най-тежко беше ударена Nvidia, която през изминалата 2024 г. отбеляза огромен възход. Той беше осъществен благодарение на почти монополното си положение при доставката на авангардни сървърни системи за AI изчисления. Появата на DeepSeek, които срещу 6 млн. долара за разработка изградиха платформа, която конкурира ChatGPT и то с използването на по-стар хардуер, поставиха решенията на Nvidia в областта под съмнение.

В рамките на ден, цената на акциите на компанията се срина със 17%, което изтри малко под 600 млрд. долара. Това е най-голямото изтриване на пазарна капитализация в рамките на 24 часа в историята на щатските фондови борси. Реакцията обаче най-вероятно се оказва ирационална и паническа. Единственото по-логично обяснение зад нея е, че Китай ще се окаже огромен пазар за AI, но заради санкциите, Nvidia (а и други компании) няма да могат да се възползват от него.

Логиката на повечето инвеститори, обаче е съвсем друга. Според тях, щом DeepSeek върви на по-стар хардуер и допринася за висока ефективност, то това ще намали търсенето на продуктите на Nvidia, Както и решенията на OpenAI. Затова, покрай технологичния гигант, акциите паднаха на редица други компании, като Broadcom, Microsoft (основен инвеститор в OpenAI), през SoftBank и дори ASML.

Проблемът е, че R1 и неговите предшественици са обучавани и вървят на решения, които са закупени от американската компания. Тоест, AI процесорите на Nvidia ще продължат да се търсят, просто това ще важи не само за най-новите, но и за старите. По този начин, борсовият срив беше плод на една голяма ирационална паника.

Китайската ръкавица

Докато пазарите реагираха импулсивно в рамките на един ден, появата на DeepSeek наистина може да съдържа в себе си „момент на Спутник“ за САЩ. Вашингтон и американските технологични гиганти имаха увереността, че генеративните AI модели ще останат иновация запазена само за Запада (добавяме и европейския Mistral в уравнението). R1 разби на пух и прах тази илюзия. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече обяви, че това е „сигнал за пробуждане“ за щатските компании, но може да бъде от полза, като подпомогне засилването на иновациите в САЩ.

Китайските компании за момента се оказват доста жилави и то при софтуерната разработка. TikTok беше първата голяма иновация, а DeepSeek само затвърждава тенденцията. Оказва се, че може би по-големият препъни-камък ще се окаже хардуера. Китайските компании все още не могат да преминат към създаване на чипове под 7nm технология, докато тайванската TSMC работи от две години с 3nm.

В този ред на мисли, китайската Tongfu е ангажирана със създаването на AI процесори, които да заменят тези на Nvidia или на AMD. След което чиповете на компанията ще бъдат внедрени в сървърните решения на Huawei. Все още няма достатъчно информация за възможностите на тези процесори, но се очаква да конкурират предпоследното поколение на Nvidia. Което отново е сравнително впечатляващо постижение за китайските разработчици.

Подобно на изстрелването на „Спутник“, с което се стартира Космическата надпревара във времето на Студената война, пускането на R1 постави началото на сходно геополитическо и техническо състезание в съвремието. Този път арена на сблъсък е изкуственият интелект.

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

Смартфоните убиха дизайнерските експерименти. Повечето опити за създаване на нещо ново и любопитно като визия и функционалност обикновено обричаше на неуспех не само съответния модел, но понякога и самия бранд. Nokia мечтаеше с футуристичния Morph и с прототипи за огъваеми телефони, а LG се пробва с модулни смартфони. HTC и другите се опитваха да интегрират физическа клавиатура, като допълнение на сензорния екран. Крайните резултати са пазарни провали.

След целия този негативен опит, производителите просто престанаха да експериментират. Някои от най-интересните дизайни обикновено остават виртуални концепции или в най-добрия случай – груби прототипи в лабораторията. Samsung, Motorola и Huawei бяха едни от първите, които разчупиха пазара със сгъваемите модели. Но някои от по-шантавите идеи останаха на заден план, като навиващ се на руло екран или дисплей, който се прегъва повече от веднъж. Huawei реши да рискува и пусна втората концепция директно на пазара. Така се роди Huawei Mate XT Ultimate, който разполага с двойно прегънат дисплей.

Екран като диплянка

Повечето му викат тройно прегъващ се телефон, но екранът технически има само две сгъвки. Добавянето на втора панта е голямата иновация в Huawei Mate XT Ultimate. Например, Samsung се занимаваше няколко години преди да изгради подходящ, ефикасен и максимално защитен механизъм на сгъване. Huawei успя по-рано да напипа правилния подход още с първия си модел. Затова, компанията сега има по-голяма увереност в добавянето на втора панта. Тя позволява на смартфона да се разтваря като диплянка – прегънатите рекламни листовки от близкото минало или упътванията на лекарствата.

Huawei Mate XT Ultimate се разтваря като диплянка и предлага три формата на екрана. Максимално сгънатия е с една идея по-тесен от стандартен флагман и може да се работи с него, като нормален смартфон. В тази позиция, екранът е 6.4-инчов с резолюция от 1 008×2 232 пиксела. При втория формат се отваря вътрешните два екрана, докато предния отива отзад. Тук, получаваме познатата ни от досегашните сгъваеми смартфони почти квадратна композиция. Резолюцията в тази позиция е 2 048×2 232, но само в този формат губим селфи камерата, която остава сгъната назад.

Най-голямото предимство на Huawei Mate XT Ultimate е в напълно разгънато състояние, когато и трите тела се отворят. Тогава смартфонът се трансформира в таблет с 10.2-инчов екран с резолюция от 3 184×2 232 пиксела. Тъй като се ползва един OLED панел, другите характеристики са еднакви – LTPO възможности и 90Hz честота на опресняване.

Тънък или дебел – въпрос на гледна точка

При наличието на три тела, изникват няколко въпроса, като може би най-големият е: няма ли устройството да стане прекалено обемно и дебело. В случая имаме две гледни точки – в сгънато и разгънато състояние. При второто или в таблетна форма, Huawei Mate XT Ultimate е изключително тънък, като основната част на телата са под 4мм. Дебелината е толкова минимална, че USB Type-C портът изглежда, че заема цялото пространство. Единственият по-голям недостатък на толкова тънките тела е липсата на добри говорители.

Ситуацията се променя драстично в напълно сгънато състояние. Тогава, Huawei Mate XT Ultimate се чувства по-обемен, тежък и дебел. Въпреки, че като абсолютни размери, той е с дебелина от 12.8мм или само 0.7мм повече от Samsung Galaxy Z Fold 6. Huawei Mate XT Ultimate е с едно тяло повече сравнен с традиционния премиум флагман на Samsung Galaxy S24 Ultra.

Другият елемент, който добавя за това по-обемисто усещане е голямото, но и традиционно за повечето китайски производители, гнездо за задните камери. В случая с Huawei Mate XT Ultimate, то е задължително, защото много трудно може да се разположат хубави и по-големи сензори в тяло, с дебелина от под 4мм.

Пълноценният таблет

Сгъваемите смартфони с една панта, които се трансформират в 7 или 8-инчови таблети го правят това, но в почти квадратен формат. Това не е оптимално за гледане на видео и филми, тъй като почти всичките ползват правоъгълни формати. Независимо дали става дума за традиционни хоризонтални кадри или популярните в TikTok вертикални. Когато такива са отворят от досегашните сгъваеми смартфони с почти квадратни дисплеи, към видеата се добавят ленти, за да запълнят оставащото пространство от екрана. Това елиминира не малка част от площта на панела.

При Huawei Mate XT Ultimate този недостатък е значително редуциран. В максимално разгънато състояние, смартфонът предоставя 10.2-инчов дисплей с почти 3:2 съотношение на страните. По-голямата част от съдържанието е оптимизирано за 4:3 или 16:9, което налага добавянето на значително по-малки, а понякога и дори незабележими ленти към видеото. Силиконовият кейс има вградена магнитна стойка, която допълнително улеснява гледането на видео. Също така, предпазва екрана при едната сгъвка, която гледа навън.

Тази практичност се пренася и при ползването на друго съдържание, като игри или сърфиране онлайн. Някои сайтове, Huawei Mate XT Ultimate ги отваря в десктоп режим при пълно разгънато състояние, без да има проблеми с мащабирането и интерфейса. Други, обаче остават в мобилен формат, което може да ги „разтегли“. Това обаче зависи повече от това колко добре е проектиран самият сайт, отколкото от софтуера на смартфона.

Смесени чувства в техническото естество

Отвъд иновацията с двойното прегъване, технически Huawei Mate XT Ultimate не впечатлява толкова. Идва с 16GB оперативна RAM памет и конфигурациите варират между 256GB и 1TB. Основната резерва е откъм процесора, който е собствена разработка на Huawei. Това е HiSilicon Kirin 9010, изпълнен по 7nm архитектура и с 5G модул. Леко подобрена версия, която шокира повечето анализатори в традиционния премиум флагман на Huawei Mate 60 Pro. Уловката при тези процесори е, че използват по-стара литографска технология, която ги прави по-слаби от тайванските и южнокорейски аналози със сходна по размер архитектура.

Батерията е впечатляващо голяма с 5 600 mAh капацитет, която е разпределена в трите тела на сгъваемия смартфон. Тя е необходима, защото от своя страна при ползване в напълно разгънат формат, Huawei Mate XT Ultimate харчи доста повече енергия от традиционните умни телефони. Което предоставя поносимо време за ползване с един заряд. Говорейки за зареждането, бързото такова е 67W.

Камерите, също са с компромиси. Основната е 50MP и предоставя добри кадри, като другите два сензора са 12MP. Първият е перископен телефото с 5.5-кратно оптично увеличение, а вторият – широкоъгълен. Интересно е, че сред настройките на приложението за камерата няма (или поне не се октрива лесно) възможност да се снима в 50MP. Вместо това има опция за 25MP кадри. Селфи камерата е само 8MP и може да се ползва при напълно сгънат и напълно разгънат екран. В междинния вариант с две отворени тела, тя се пада отзад. Самите камери предлагат добри снимки, които отговарят на реномето на Huawei в тази област, макар лещите вече да не са на Leica.

Софтуерният мандарин

Huawei Mate XT Ultimate засега се предлага само в Китай и може би основната причина е софтуерът. Оптимизирането на операционната система и приложенията за работа с три формата екрани е тежка задача. В настоящата версия на смартфона, преминаването от един в друг става сравнително бързо и плавно. По-голямо замисляне има повече при отваряне/затваряне на екраните, в комбинация със завъртане. Тогава, ротацията става с 1-2 секунди забавяне.

Въпреки, че имаше значителна локализация на английски, основният език в тестовата бройка беше на мандарин (китайски – бел. ред.). Както и повечето приложения бяха от местния пазар. Въпреки всичко, тези програми, които бяха налични се справяха доста добре с множеството екрани. Клавиатурата се разделя в двата края при пълно разгънато положение. Малко е странно в началото, но след минута-две писане, се свиква с точната позиция на буквите.

Допълнителната оптимизация на по-популярните приложения извън Китай е една от най-вероятните причини за това, толкова дълго време компанията да отлага международния дебют на Huawei Mate XT Ultimate. Той се очаква да бъде наличен през първите месеци на 2025 г. в останалата част на света. Тогава ще може да кажем по-точно, как се справя смартфона с приложения като Facebook, Instagram или по-сложни за продуктивност като Office.

Скъпото бижу

Huawei Mate XT Ultimate е наистина премиум смартфон, с кожен гръб и почти златисти панти. Цената му е подобаваща на това определение, като в Китай се продава за около 2 550 евро или над 5 000 лева. При дебюта на втория Samsung Galaxy Z Fold 2 го бяхме определили като кюлче злато, заради цената си от 4 000 лева и теглото си. Тази титла скоро бъде връчена на Huawei Mate XT Ultimate, защото най-вероятно цената ще бъде и с една идея по-висока в Европа. В Китай, моделите смартфони винаги са по-евтини.

Стигаме до основния въпрос – заслужават ли си тези пари? Ако ползвате таблет и обичате премиум продукти, Huawei Mate XT Ultimate най-вероятно ще ви пасне идеално. Макар и на цената на две устройства от висок клас от двете подкатегории. Huawei все повече се стараят да интегрират Google услугите и Google Play магазина по максимално прост начин. Но заради санкциите, това винаги става с някаква по-засукана вратичка. Ще видим догодина как точно ще оптимизират софтуера оттам за този смартфон.

Huawei Mate XT Ultimate има голям пазарен успех в Китай с над 6.5 млн. предварителни поръчки към септември с опция продажбите да са и още по-високи. Премиум потребителите реагират добре на сгъваемите модели, както се убедихме през последните няколко години. Което е добра новина, защото ще позволи на производителите да експериментират повече. Това потенциално може да ни върне към по-романтичните времена, когато смартфон марките не се колебаеха да рискуват с по-екстравагантни идеи.

The post Huawei Mate XT Ultimate: двойно прегънатата иновация appeared first on TechTrends България.

През 2024 г. се наблюдава много рязък завой при китайските разработчици и тяхното отваряне към апетитния пазар при хардкор гейминга. Той не е най-многобройният, но включва доста заклети фенове, които са с много високи изисквания. Но и все повече са готови да плащат добри суми за качествени заглавия.

Две игри събират вниманието през втората половина на годината. Станалият вече мегахит Black Myth: Wukong, както и предстоящата да излезе Delta Force. Те са доста различни в своята същност – първата е изцяло ориентирана към солова игра, докато втората е безплатна Free to Play и насочена почти напълно към мултиплеъра.

Успехът на Black Myth: Wukong и силните позитивни отзиви от бетата към Delta Force рязко контрастират с резултатите от последната година на големите западни разработчици. Тенденция, която може да трансформира напълно гейминг индустрията, като китайските компании да вземат все по-голяма част от апетитния пай при хардкор играчите. Които досега бяха запазена територия само за западните студиа (и японските в някаква степен – бел. ред.).

Успехът на Black Myth: Wukong

Black Myth: Wukong имаше всички предпоставки да бъде грандиозен провал, според традиционните разбирания на гейминг индустрията до момента. Това е изцяло сингълплеър ориентирана игра, базирана на китайски класически роман от XVI век. При това без да включва каквито и да е мултиплеър или кооперативни режими, допълнителни дигитални предмети и др. С други думи имаме изцяло солова игра, която не е част от голям и установен франчайз, нито е част от популярна история на Запад.

Въпреки всичко това, Black Myth: Wukong постига впечатляващи продажби и само за първия месец те са над 20 млн. копия. Това я превръща в една от най-бързо продаваните игри в света и историята до момента. Разработчикът Game Science още не е обявил колко точно копия са реализирани до момента. Преди да кажете, че това най-вероятно включва основно продажби в Китай, повечето се оказват точно от западните пазари, като Северна Америка, Япония и Европа. Sony обяви, че Black Myth: Wukong е най-сваляното заглавие за PlayStation 5 точно в тези региони за август 2024 г.

Постижението на играта е допълнително подсилено от факта, че Game Science е китайски разработчик. Той е основан от бивши кадри на азиатския гейминг гигант Tencent, а самата корпорация придобива 5% дял през 2021 г. Дали умишлено или не, китайският роман на който е базиран се казва „Пътешествие към Запада“. Докато Black Myth: Wukong се превръща в първата AAA игра, която идва от Китай и пожънва такъв голям успех при това точно сред западната аудитория.

Delta Force командосите на Tencent

Вторият пример от последните месеци е франчайзът Delta Force, който обяви завръщане на голямата гейм сцена. Това е една от игрите, които създадоха жанра тактически екшъни и първото заглавие излезе през 1998 г., разработено от NovaLogic. Любопитното е, че първоначално армията на САЩ дава на компанията проект да разработи боен симулатор за подготовка на войниците. Идеята на военните не достига до пълна реализация или поне няма информация докъде е реализацията. Първият Delta Force е базиран много на него и успява да привлече вниманието на геймърите.

Франчайзът достига пикова точка с четвъртата игра от поредицата – Delta Force: Black Hawk Down излязла през 200 3 г. Тя се опитва да пресъздаде до голяма степен събитията от филма „Блек хоук“ излязъл горе-долу по същото време. Следващите игри само дърпат поредицата надолу, докато не достига състояние на хибернация. През 2016 г. THQ Nordic изкупува всички лицензи на NovaLogic, но не създава нищо от тях и през 2020 г. ги продава на китайската Tencent.

Четири години по-късно вече виждаме плодовете на китайските разработчици. Първо, те показаха през лятото на 2024 г. предварителен поглед на новата Delta Force: Hawk Ops. През август дори проведоха отворен алфа тест на играта, в която стотици и хиляди геймъри можеха да пробват ранната версия. Отзивите са повече от позитивни, но и плановете на разработчиците са повече от амбициозни.

Новият Delta Force (все още не се знае, дали Hawk Ops ще остане в името или ще излезе с опростеното заглавие – бел. ред.) съчетава в себе си цели три игри. Първата е Hazard Operations и представлява т.нар. Extraction Shooter по подобие на Escape from Tarkov, но с една идея по-аркаден. Втората е Havoc Warfare и е почти карбонно копие на Battlefield 2042 и третата е сингълплеър кампания, която е римейк на оригиналния Delta Force: Black Hawk Down.

Алфа тестът включваше само първите два мултиплеър режима и то по една карта за всеки. Въпреки това, играчите имат повече от позитивни отзиви към новия Delta Force, като доста от тях го поставят като качество над изкопирания в единия от режимите Battlefield 2042. Според сайта на играта има вече над 1.5 млн. регистрирани потребителя. Това не брои и заявките за поръчка в Steam, за които няма данни.

За вредата на сладкото (бебе)

Може да очаквате, че като китайски заглавия, двете игри ще се опитат да вкарат някакви политически послания, предвид силната цензура на Пекин в дигиталното пространство. Нито Black Myth: Wukong, нито Delta Force за момента не разполагат с такива елементи. Дори се получава точно обратното с първата игра.

Малко преди пускането на Black Myth: Wukong през първата половина на 2024 г. излиза информация, че консултантската фирма Sweet Baby Inc е поискала 7 млн. долара за да направи играта „по-атрактивна за масовата аудитория“, но Game Science са отказали. Слуховете за това „изнудване“ се засилват, покрай комбинация с публикации в западните геймърски медии като IGN от края на 2023 г., които определят Black Myth: Wukong като „сексистка“.

До момента няма доказателства, че Sweet Baby Inc наистина е поискала тази сума, както и, че седи зад негативните публикации, но двете действия подозрително се припокриват. Скандалът дори подпомага успеха на Black Myth: Wukong, като предварителните поръчки се изстрелват рязко след осветляването му в западния интернет.

Причината е, че доста от хардкор играчите са против намесата на Sweet Baby Inc в редица популярни и утвърдени франчайзи. Те обвиняват консултантската фирма, както и ръководствата на разработчиците, че се опитват да „вкарат политически елементи“ и така съсипват естественото развитие на игрите. Самата компания обвинява геймърите, че са „токсични“ и, че действията им са „дискриминация“.

Негативният имидж на Sweet Baby Inc се доизгради, след като в социалните мрежи се появиха презентации на основателката Ким Белеър, в които тя обяснява как се налага определени морални стереотипи. Една от тезите е, че „трябва да се прекрати правилото, че фантастичните светове са само за бели мъже“. Sweet Baby Inc има само 16 служители, но те участват в изграждането на персонажи и писането на сценарии за много и то големи игри. Списъкът с „консултираните“ заглавия включва: God of War: Ragnarok, Marvel’s Spider-Man 2, Alan Wake II и потенциално предстоящата GTA 6. Докато студиата, с които компанията е работила покрива едни от най-големите AAA разработчици, сред които са Ubisoft, EA, Valve, 2K Interactive, Xbox Game Studio и много други.

Потъването на Ubisoft

Дали с участието на противоречивата консултантска фирма или не, последните години редица утвърдени франчайзи в гейминга бележат значителни провали. Толкова големи, че дори един от лидерите в бранша – Ubisoft е заплашен за финансовата си стабилност и оцеляване. Което контрастира много силно с успехите на първата китайска AAA игра Black Myth: Wukong.

Настоящите проблеми на Ubisoft се свързват с предстоящото им заглавие по Assassin’s Creed: Shadows. В него играчът поема контрол върху тъмнокож самурай във феодална Япония. Макар персонажът да е истинска историческа личност, той никога не е бил самурай и ролята му в тази епоха е била по-скоро на оръженосец. Това предизвика остра реакция от геймърите, особено японските. Ubisoft отмени презентацията на играта в Страната на изгряващото слънце, както и премиерата за февруари 2025 г.

Несгодите на френската компания обаче са по-дълбоки, като тя не може да създаде ново хитово заглавие през последните няколко години. Геймърските реакции към Star Wars: Outlaws, първото заглавие от популярния франчайз на Ubisoft, са между посредствени до игнориращи.

Истинският провал обаче е със Skull&Bones, която влиза в конкуренция на Sea of Thieves, едно от малкото ексклузивни заглавия на Microsoft. Компанията дори я определи като AAAA заглавие, за да оправдае високата цена от 70 евро. Тя не успява да надмине 1 млн. продажби, а отзивите за нея са посредствени.

По-ключовото е, че според неофициална информация, разработката на Sull&Bones струва между 650 и 850 млн. долара. Определението за AAAA заглавие не е толкова за качеството, а за огромния ресурс, който тя е погълнала за направата ѝ. Предполага се, че точно Skull&Bones в момента потапя шхуната на Ubisoft, докато слабото представяне на Star Wars Outlaws и отлагането на Assassin’s Creed Shadows само доливат малко вода в общата пробойна.

Проблемите за френския разработчик може да се окажат стратегически. Един от миноритарните акционери AJ Invest предупреди в отворено писмо, че бизнесът на Ubisoft върви стремглаво надолу и основния виновник е висшето ръководство. Едно от предложенията е студиото да слезе от борсата, за да може да се преструктурира, като се позволи да се изкупят акциите при настоящите изключително ниски цени. Книжата поевтиняха за три години от малко над 83 долара за брой до 13 долара в момента или с 84%. Споменава се, че може да се позволи на Tencent да получи по-голям дял. Ако не се направи, AJ Invest заплашва с потенциален опит за враждебно придобиване – намиране на още инвеститори, с които да се постигне мажоритарно мнозинство за съответните промени.

Провалът на борбата с дезинформацията

Докато Ubisoft потенциално чупи рекорди със своето AAAA заглавие, макар и негативни, това не е единичен случай през настоящата година. Друг подобен случай е Concord, разработен от Firewalk Studios и Sony. Това е първото заглавие на студиото, основано през 2018 г. и придобито от японския гигант през 2023 г. Точната сума на сделката не е назована, но е някъде около 200 млн. долара. По различна информация Sony е финансирала минимум още 200 млн. долара, за да се довърши Concord.

Една от причините японският гигант да придобие компанията е в техния „иновативен подход към разказването на истории“. Което е странно предвид, че Concord е изцяло мултиплеърно заглавие изпълнено с политкоректни персонажи. Играта претърпява пълен крах, като са продадени само около 25 хил. бройки. Sony я спира след по-малко от месец, връща парите на потребителите и се говори, че ще се опитва да я преработи във F2P заглавие.

Друг звучен провал е на Dustborn. Играта дебютира в Steam по сходно време с вече изброените заглавия и е достигнала най-много 83 едновременни играча в популярната платформа. Специфичното на заглавието е, че то е силно финансирано с близо 1.4 млн. долара от Норвежкия филмов институт, още 150 хил. евро по програмата за креативни проекти на ЕС и потенциално дори от правителството на САЩ с още 275 хил. долара. Всичко в името да се създаде игра, която да служи за „борба с дезинформацията“.

Победа на чужда територия

От всички изброени примери по-горе може да изведем две заключения в провала на големите западни гейм компании. Първият е, че се прахосват огромни ресурси в разработването на посредствени заглавия. Вторият е, че все повече фокусът пада върху „предаването на правилното послание“, вместо на забавлението. Практика, от която Холивуд си пати вече няколко години.

Резултатът и в двата типа развлекателни индустрии вече е един и същ – ниско качество, постигнато с огромни бюджети и одърпваща се аудитория. Докато Холивуд все още няма равносилна конкуренция, която да прибере потенциалните потребители, то при гейминга вече се намира такава. Успехът на Black Myth: Wukong разчупва почти всички парадигми на индустрията за видеоигри от последните няколко години. Както и поставя нови рекорди.

Докато Delta Force може да се окаже почти пълно копие на популярен, но залязващ по същите причини франчайз на Battlefield и да вземе точно неговата аудитория. Играта удря дори по-силно, защото сингълплеъра ще разказва за американската военна кампания в Сомалия, а главни герои ще са едноименните командоси. Отделно, Delta Force започва като проект за военен симулатор за САЩ, а сега се разработва от китайци.

Иронията е, че двете заглавия идват от Китай, която е популярна точно със силната си цензура в гейминга, контрол над посланията и др. подобни практики. Но тези две игри от Поднебесната са точната противоположност – без агресивни или дори прикрити политически лозунги, добро качество и фокус върху забавлението. Интересно ще бъде дали това ще се превърне в тенденция за заглавията от Китай и за бъдеще, както и дали западните гейминг компании ще отговорят подобаващо.

The post Как Китай превзима западния гейминг appeared first on TechTrends България.

Xiaomi показа и третото поколение умни часовници Xiaomi Watch S3, които не са базирани на Wear OS, а на вече споменатата HyperOS. Те се отличават с огромна издръжливост на батерията, но по-ограничени смарт възможности. Дали Xiaomi Watch S3 ще достигне европейския пазар в момента не е напълно ясно. Xiaomi ограничи предходният модел S2 основно за Китай, като до международен дебют така и не се стигна. Статутът на S3 може да се реши, ако Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro достигнат до Европа с HyperOS и тогава умният часовник ще допълни тази екосистема.

Цените на новите смартфони на пръв поглед изглеждат повече от привлекателни. Xiaomi 14 в Китай ще се предлага от около 1 100 лева, докато Pro моделът започва от около 1 300 лева. Това е почти два пъти по-евтино спрямо предходната серия Xiaomi 13. Трябва да се има предвид, че през последните година-две китайските компании коригират нагоре цените за международните пазари. Но досега не се е стигало до двойна разлика и затова има шанс в Европа те пак да се предлагат на нива под 2 000 лева.

Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro

Новата серия смартфони са сравнително идентични по външност. Дизайнът е традиционен, като включва стъклени панели и метална рамка. Продължава се линията на голямо квадратно гнездо на основните камери. Хардуерно Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro са задвижвани от новия премиум чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Gen 3. Той е изграден по 4nm архитектура, което е изненада, предвид факта, че Apple минаха при своите мобилни процесори на по-новата 3nm технология.

Конфигурациите също са доста идентични, общите за двата модела започват от 256GB място за съхранение и 12GB оперативна памет и достигат до 1TB и 16GB съответно. Разликата е, че базовият има по-достъпна версия с 8GB RAM памет и 256GB място за съхранение.

Двата модела в новата серия се отличават помежду си най-вече в размера на екраните си. Базовият Xiaomi 14 е с 6.36-инчов LTPO OLED дисплей с разделителна способност от 1 200×2 670 пиксела. При Xiaomi 14 Pro вече имаме екран с 6.73 инча, отново LTPO OLED панел, но с по-висока резолюция от 1 400×3 200. Двата дисплея са с адаптивна честота на опресняване от 1Hz до 120Hz и извити старнични ръбове. Разликата в размерите прави логична диференциацията при батериите. Xiaomi 14 използва 4 610 mAh батерия и 90W бързо зареждане, докато Pro моделът разчита на по-голямата 4 880 mAh и 120W бързо зареждане.

Xiaomi продължават да залагат на партньорството си с Leica при разработването на камерите. Те повтарят миналогодишната конфигурация от три задни сензора по 50MP и един 32MP за селфита. Двата смартфона заменят основната камера с новия Light Hunter 900 обектив на Summilux. Xiaomi 14 Pro се отличава с това, че има регулируема бленда в 1024 стъпки от f/1.4 до f/4.0. При Xiaomi 14 тя е фиксирана. Останалите две камери са 50MP телефото с 3.4-кратно оптично приближение и 50MP широкоъгълна, както и спомената 32MP селфи.

Ролята на HyperOS

Двата нови смартфона на Xiaomi идват с чисто новата мобилна операционна система на китайската компания – HyperOS. Тя е еволюция на досегашния интерфейс MIUI 14, но използва за основа версията с отворен код на Android ASOP, а не лицензираната на Google такава. Xiaomi я налагат не само за серията смартфони Xiaomi 14, но и за новия си умен часовник Watch S3.

Амбицията на китайската компания е HyperOS да се превърне в единна платформа за всички нейни устройства. Това ще доведе до тясна интеграция между различните джаджи, подобна на тази, която разгръща в момента Apple. Xiaomi не е обект на строгите санкции на САЩ, каквато е ситуацията с Huawei и затова достъпът до приложенията на Google не трябва да е засегнат.

Въпросът е дали HyperOS ще остане решение, което компанията ще разгърне основно на китайския пазар или ще го приложи и на международния. Нищо не пречи на компанията да пусне серията Xiaomi 14 с лицензирания Android при продажбата им в Европа и други части на света. Докато HyperOS е наличен за Китай.

До момента Xiaomi разчитат на подобна стратегия при умните часовници. Те предпочетоха да не пускат Watch S2 на международния пазар, вместо това заложиха на Watch 2 Pro, който идва с платформата на Google Wear OS. Дебютът на Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro в Европа ще покаже дали ще има промяна в стратегията на компанията или тя ще продължи да залага напълно на екосистемата на Google в международен план. Което ще предопредели и дали ще видим часовника Watch S3 на нашите пазари.

The post Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro са първите флагмани със Snapdragon 8 Gen 3 appeared first on TechTrends България.

От 2022 г. насам, Apple започна агресивно да търси алтернативи. Не само като производство, но и като пазар. Изнасянето или дори само диверсифицирането на манифактурата на „ябълковите“ устройства се оказа доста сложен и труден процес. Очаквано или не, основните кандидати за заместник на Китай са Индия и Виетнам. Apple експериментира от няколко години с различно производство в последните две.

На пръв поглед нещата изглеждат добре. Част от компонентите и устройствата вече се правят в Индия и Виетнам. В страните се откриват големи магазини, носещи логото на отхапаната ябълка. Това са едни от държавите с най-голям прираст в региона, а Индия се очаква да стане страната с най-голямо население през 2023 г., задминавайки Китай. Процесът по преместване на производството обаче се оказва по-бавен от очакваното, а пазарите – все още недостатъчно узрели.

Новият индийски гамбит

Индия доминира в новините на технологичния гигант за април. Само в рамките на няколко дни, Apple открива свои магазини в Делхи и Мумбай – двата най-големи града в азиатската държава. Ударната експанзия е очевидна и технологичният гигант винаги подбира внимателно къде открива новите си локации за директна продажба. За сравнение – в България, компанията няма собствени магазини, а разчита на оторизирани търговци.

Ситуацията при производството е още по-интересна. Apple експериментира с изнасяне на част от манифактурата на ниския клас (до колкото тази дума важи за компанията) iPhone в Индия още от 2017 г. Голямата промяна идва през септември миналата година. Тогава, технологичният гигант си поставя амбициозната цел да сглобява всички флагмански модели седмици след техния дебют в Китай. Амбициозна задача, която се опитва да постави Индия като ключов фактор в производствената верига на Apple.

Според информация на Financial Times от февруари тази година, компанията е много далеч от желаните мащаби. Индийските подизпълнители се затрудняват да изпълнят качествените и количествените изисквания на Apple. Такъв е случаят с Tata – голям местен производител (известен с евтините си автомобили и камиони), който от два изработени панела, само един покрива критериите на технологичния гигант. Китайските фабрики имат почти нулев брак, за разлика от индийските, което показват и огромната разлика в качеството за момента.

Има и други проблеми – липсата на специалисти, кара Apple да изпраща свои да обучават и да наглеждат поточните линии. В същия момент те трябва да пътуват по два часа от фабриката до жилищата и обратно. Ефективността в Индия не може да се сравни изобщо с тази в китайските заводи.

Ситуацията е може би с една идея по-добра във Виетнам, като Apple се опитва да прехвръли част от производството на Macbook компютрите си там. Тук роля играе основният подизпълнител на технологичния гигант – Foxconn, който също се опитва да диверсифицира географски производството.

Малки пазари

Apple не иска само да аутсорсне от Китай манифактурата си, но и да намали ролята на страната като ключов пазар. Той формира малко под 19% от всички приходи за финансовата 2022 г. приключила през септември. Това е третият по големина региона на Apple, като най-големият е Америка (основно Северна, но включва и Южна), който формира 43% от доходите и Европа – с 24%.

За сметка на това, Индия и Виетнам не фигурират като отделни региони. Те са поставени в графата „Други в Тихоокеанския регион“ и общо формират около 7% от приходите на Apple. В същия момент, част от страните там успяват да задържат икономическия растеж през ковид пандемията. Споменахме, че Индия е на път да задмине Китай като най-голямо население. Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. също формират голям пазарен потенциал, поне на хартия

Отварянето на ударно количество нови магазини в Индия показват амбициите на Apple да се опитат да капитализират през тези не обхванати все още потребители. Както и да засилят приходите от страната и евентуално да компенсират бъдещи спадове от Китай. Засега това остава в сферата на пожеланията. Индия все още разполага с прекалено голяма ножица между свръхбогати и свръхбедни, а средната класа е прекалено малка, за да насърчи масови продажби.

Китайският фактор

Някои ще кажат, че Индия е това, което беше Китай преди 20 години. До голяма степен ще са прави, но на Apple им отне повече от десетилетие да развият ефективността на своето производство там, както и доста търпение, преди потребителите да достигнат платежоспособността за продуктите на технологичния гигант. Тим Кук залага все повече на замяна на Китай с Индия, въпросът е дали ще успее навреме.

Apple тръгна да диверсифицира своето производство оттам най-вече заради политиката на нулев ковид. Пандемията показа, че зависимостта на доставки от Китай (и като цяло от един географски регион) крие опасности от дефицит в една нестабилна среда. Проблемите са, че с увеличаване на напрежението с Тайван, задълбочаването на войната в Украйна и други геополитически фактори ще форсират тази диверсификация.

Apple е най-зависим – една пета от приходите идват от Китай, огромна част от производството е концентрирано не само в азиатската страна, но и в една нейна провинция. Всичко в името на оптимизацията на разходите. Технологичният гигант ще трябва да разпръсне производството и доставките, което ще увеличи разходите. Последните ще увеличат допълнително цените. Инфлацията в световен мащаб вече удари потреблението, което в комбинация от тези фактори, Apple може да изпадне в ситуация, в която да не може да реализира своите продукти. Концентрацията на цялото производство само в Индия може частично да намали този риск, но това ще изисква доста време. С което, компанията най-вероятно не разполага.

The post Индия – все още недостижимата мечта на Apple appeared first on TechTrends България.

За да може да „потече интернета“ от САЩ към Европа цялата тази инфраструктура минава по дъното на Атлантическия океан. Морските кабели са най-големите артериални връзки във вече изградената Глобална мрежа. Технологичните гиганти, като Google, Meta, Amazon, Microsoft и др. се крепят изцяло на огромното количество информация, което тече по тях. Предвид сложната специфика на морските кабели, средствата за тяхното изграждане и управление включва специални консорциуми. Като много често в тях влизат част от големите телекоми от страните в които се поставят и част от интернет гигантите.

И докато всички гледат към Илон Мъск и неговия Starlink за надеждна онлайн връзка в трудни времена, то грозната истина е, че морските кабели са интернета. Без тях глобалната мрежа се разпада и остава на ниво континентални кабели. Сателитната връзка също разчита на базови станции, които са свързани жично.

Точно затова, почти веднага след първите залпове на търговската война между САЩ и Китай, Вашингтон се насочиха към запазването на контрола им. Разследване на Reuters показва, как през последните няколко години се е водила истинска война за контрола над няколко от тях, но и за този пазар като цяло. Битка, в която за момента САЩ излизат като големия победител.

Тихите води са най-дълбоки

Пазарът на морски кабели има три водещи играча – щатският SubCom, японският NEC и европейският ASN. Последният в момента е част от финландският телеком конгломерат Nokia, след като компанията придоби Alcatel-Lucent. През последните десет години китайският HMN Tech започна да пробива като използва същата формула, с която Huawei стана лидер на телеком пазара. Чрез евтини оферти, изпълнени със сравнително добро качество.

Лидер на пазара е американският SubCom, който разполага с около 770 хил. км поставени морски кабели или с вече подписани договори за такива. Това прави около 43% от цялата положена подводна оптична инфраструктура. Той е следван от ASN с 600 хил. км кабели и NEC с 300 хил. км. Съответно техните дялове са 33% и 17%. Останалите играчи на пазара имат сравнително скромен дял – 8%. От тях 5% се падат на китайската HMN Tech или около 90 хил. км положени кабели.

На пръв поглед последната компания не изглежда, че може да застраши доминацията на някой от трите лидера. Казано с други думи – имаме сравнително тихи и спокойни води. Проблемът е, че пазарните дялове са на база положени кабели в доста дългосрочен план и натрупани с годините. SubCom например функционира от 1955 г., NEC от 70-те години, докато HMN Tech е основана през 2008 г.

Китайската компания успява да натрупа 5% дял само за 15 години, като всичките ѝ кабели са доста модерни. По данни на Reuters, HMN Tech държи 18% от новоположената инфраструктура за последните четири години. Което започва да създава притеснения в САЩ.

Връзката с Huawei

Съкращението HMN Tech всъщност идва от Huawei Marine Network. Това беше звеното на китайския гигант за изграждане на морски кабели, което те основават през 2008 г. Huawei попада под ударите на силни санкции от страна на САЩ през 2019 г. Това поставя пред редица трудности технологичния гигант, като най-засегнат е сегментът за потребителска електроника и по-конкретно смартфоните. Те продължават да нямат достъп до чипове с 5G модули, както и лицензирани Google услуги.

САЩ са на мнение по това време, че Huawei има силна връзка с китайското правителство и помага за модернизирането на армията на страната. Както и че редица нейни граждански решения може да имат шпионски характер или да се използват за отбранителни цели. Китайската компания отрича това, като се позовава на факта, че е публично дружество, което се притежава от нейните служители. Вашингтон все още не е представила достатъчно убедителни доказателства, че нейните 5G, потребителски и телеком технологии представляват такава опасност. Но опасенията на САЩ и нейните съюзници остават.

Конкретно, за HMN Tech, те са че ако кабелите и инфраструктурата около тях е изградена от китайската компания, то Пекин ще има достъп до целия поток от информация. Както и ще разполага с възможността да изключи мрежата на неприятелски страни.

Както ще видим, САЩ оказват силен натиск след 2019 г. срещу новите проекти, които може да поеме китайската компания. Това кара Huawei да продаде през 2020 г. на независими китайски инвеститори своето звено за морски кабели и то е преименувано на HMN Tech.

От Франция до Сингапур

През февруари, SubCom обяви, че е спечелила да изгражда големия морски кабел, който да свърже Сингапур с Франция. Неговата дължина е малко над 19 хил. км и той трябва да осигури връзка между Югоизточна Азия, Близкия изток, Африка и Европа. Той е познат под името SeaMeWe-6, като съкращение на съответните територии през които ще минава. Завършен, това ще е един от най-дългите, мощни и нови кабели, с които глобалната мрежа ще разполага.

Историята на Reuters разказва битката именно за него. Консорциумът, който решава да го финансира и организира е съставен от множество компании. В него влизат телекоми основните държави замесени в проекта. Това са трите китайски телекома (China Telecom, China Mobile и China Unicom), френският оператор Orange, Sri Lanka Telecom, индийският Bharti Airtel, Bangladesh Submarine Cable Company, Telecom Egypt и технологичният гигант Microsoft.

За полагането на кабела са се явили основно два изпълнителя – SubCom и HMN Tech. Първата компания предлага да го реализира за около 750 млн. долара. Китайците обаче „подкопават“ с близо една трета по-евтина оферта от 500 млн. долара. Наддаването се случва в началото на 2020 г., което почти веднага разцепва консорциума на два лагера – китайски и прозападен, като последния се опасява проектът да не попадне под американски санкции.

Притесненията продължават дори след като Huawei продава HMN Tech. Както и американския натиск. През февруари 2021 г. двете наддаващи компании ревизират офертите си, като SubCom предлага да положи кабела за 600 млн. долара, а HMN Tech – за 475 млн. долара. Към края на 2021 г. е заложено последно гласуване, за да не се разпадне сделката.

Опасенията срещу HMN Tech надделяват и за изпълнител е обявен SubCom, с което се бележи голямата победа на САЩ в битката за морските кабели. Трите китайски телекома и две компании първо заплашват с изтегляне, а после излизат от проекта. Техните дялове са частично компенсирани от привличането на малайзийски и индонезийски телеком, а останалите участници увеличават участието си, за да могат да платят по-скъпата оферта.

Агресивната стратегия на Team Telecom

Как се стига до този развой? Още по времето на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп се създава специална междуведомствена комисия, която получава неофициалното име Team Telecom. Тя идентифицира потенциалните рискове в сферата на комуникациите, които може да създаде най-вече Китай.

Конкретно в случая с проекта SeaMeWe-6 се случват няколко неща. Първо, се изгражда лагер в рамките на консорциума между американските компании (Microsoft) и съюзните на САЩ държави, като Шри Ланка, Сингапур и Бангладеш, да убедят останалите, че SubCom е правилният избор. Това е видно при второто наддаване, когато този лагер обявява, че по-скъпата оферта на щатската компания е по-изгодна ако се вземат предвид потенциалната заплаха от санкции. Второ, SubCom получава гарантирани заеми от ExIm Bank – външнотърговската банка на Вашингтон и Bank of America.

Третата и най-силна мярка е доста по-директна. Представители на участниците в консорциума и посланици на страните в проекта се срещат с американски политици. Заявено им е в почти прав текст – HMN Tech е заплашена от санкции от страна на САЩ в близко бъдеще. Което означава, че ако компанията изгради кабела, Вашингтон ще направи всичко, той да не може да се използва. Показани са им икономически анализи, които предричат банкрут на участващите компании. При това независимо, че HMN Tech вече не е част от Huawei.

Подводната победа

Това води и до развръзката – SeaMeWe-6 вече се изгражда от SubCom. Но това не е единствената „жертва“ на Team Telecom. Още през 2019 г. Вашингтон натиска Google и Facebook да се откажат от PLCN – морски кабел, който трябва да свърже Лос Анжелис с Хонконг. Избрана е друга китайска компания за него – Dr Peng Telecommunications and Media Group. След натиска на САЩ, той е изменен и в момента свързва Тайван и Филипините със Северна Америка. Още няколко подобни проекта за кабели между САЩ и Китай са провалени. Почти всички замесени лица не коментират официално пред Reuters, като агенцията се позовава на доста вътрешни източници.

Резултатите са повече от ясни. Почти всеки проект, който включва изграждането на ключов морски кабел от китайска компания е подложен на безмилостна атака от страна на САЩ. За момента, Вашингтон печели подводната битка, но китайците продължават да полагат морски кабели, за момента в по-малки мащаби. Те са от стратегическо значение, като в случай на конфликт, тази инфраструктура ще бъде критична. Отделно, това е поредното действие на САЩ, в което защитават доминацията на своя компания на даден пазар.

The post Тихият сблъсък за морските кабели appeared first on TechTrends България.

Huawei отчита ръст на приходите, спад на китайските операции, но ръст в някои алтернативи пазари. Добри са новините и при новия бизнес за корпоративни и облачни услуги, които отчитат увеличение. Не всички индикатори обаче са положителни. Печалбата на компанията се срива на годишна база, сегментът за потребителска електроника продължава да се свива и има увеличение на общите задължения.

Това са основните изводи от годишния доклад за дейността на Huawei за 2022 г., който беше публикуван в първите дни на април. От технологичните гиганти, това е един от малкото, които следим по-изкъсо, защото през него може да видим ефектите от различните санкции, които САЩ налага на подобни компании. Предвид изострянето на търговската война между Вашингтон и Пекин, примерът на Huawei ни показва, какво да очакваме.

Укрепване на позициите

Приходите на Huawei се увеличават на база юани до 642 млрд. юана или 0.8% на годишна база. Това е значителна стабилизация на постъпленията след силния спад през 2021 г., когато е отчетен срив с над 28% спрямо пандемичната 2020 г. Водещият фактор за това представяне е ръста на сегмента на бизнес услуги, който до голяма степен предоставя облачни системи и решения. Той расте с 30% на годишна база до 133 млрд. юана.

Въпреки ударната модернизация на 5G мрежите по света, бизнесът с телеком оборудване отчита минимално увеличение с 0.9% на годишна база. Приходите по това перо вече са почти 284 млрд. юана спрямо 281.5 млрд. предходната година. Сегментът „Други“ също има ръст от 13% на годишна база, но той все още е прекалено малък и съставлява само 10 млрд. юана или 1.6% от всички приходи на Huawei.

Географското разпределение също е доста любопитно. Местният китайски пазар спада с 2.3% най-вече заради политиката за нулев ковид на Пекин. Все пак приходите в Китай формират малко под 63% или почти две трети от всичките на компанията. Тази тенденция се формира малко след първите по-тежки санкции на САЩ, но за първи път имаме понижение, макар и минимално. За 2022 г. те са 404 млрд. юана, докато за предоходната година са 413 млрд.

В Европа, Африка и Близкия изток, Huawei отчита силно увеличение на постъпленията с 13.5% и те вече достигат 149.2 млрд. юана. От компанията отбелязват, че повишените приходи идват, както от развитите европейски пазари, така и от развиващите се африкански. Първите, заради повишените 5G инвестиции, докато вторите – заради повишеното интернет потребление. И в двата случая, това е регионът, от който бизнесът с телеком оборудване печели най-добре през 2022 г., макар и Huawei да не дава подробна разбивка на сегментите и регионите.

Китайският гигант продължава да поддържа силни инвестиции в развойна дейност. Компанията увеличава с около 7 хил. служителите си в тази сфера и те вече са 114 хил. или малко над 55% от общия персонал. Патентите, които Huawei държи в края на 2022 г. вече са нас 120 хил. или с 10 хил. повече от предходната година.

Слабите звена

Не всичко е цветя и рози за китайския гигант. Най-очевидното е сривът на печалбата, като спадът на оперативната е 65%, а на нетната – с 68%. Първата вече е съставлява 42 млрд. юана (6 млрд. долара), докато втората е 35.5 млрд. юана (5.1 млрд. долара). Причината за това всъщност е доста проста – през 2021 г. Huawei продаде мобилният бранд Honor, което включваше и голяма част от развойната част свързана с мобилните технологии. Това еднократно действие изстреля печалбата на компанията за предходната година. Важен факт е, че въпреки включването на развойни компоненти в сделката, Huawei запазва и дори увеличава своя капацитет в R&D.

Бизнесът с потребителска електроника продължава да търпи най-големи загуби от санкциите. Той се свива с малко под 12% през 2022 г. на база приходи до 214 млрд. юана. Като дял също така се свива до точно една трета от целия бизнес на компанията – 33.3%. Това става въпреки опитите на Huawei да го стабилизират. Китайският гигант продължава да пуска смартфони, макар и да е свил значително портфолиото си. Присъствието му в по-нишови сегменти, като този на умните часовници също все още е значително.

Всички тези мерки засега не могат да укротят спада на потребителската електроника при Huawei. Другата по-негативна новина за компанията е увеличението на заемите от 414 млрд. на 437 млрд. юана. Засега, ръстът не е значителен, като компанията има стабилен вид в тази насока, поне от публикувания отчет. Но е нещо, което е хубаво да се следи и за бъдеще.

Изводите

Изминалата 2022 г. е четвъртата година, в която Huawei оперира под значителни санкции. Те включват доста такива в посока развитие на собствени чипове, такива с 5G възможности, както и достъп до екосистемата на Google. Въпреки това, компанията продължава да поддържа печалба и сравнителен (в юани) ръст на приходите.

Компанията успява да компенсира потъването на бизнеса с потребителска електроника, като се обърна отново към този за телеком оборудване. Това не е единствената ключова мярка – Huawei също така разчита все повече на бизнес услугите за корпоративни клиенти и облачни системи. Диверсификацията е ключов компонент при намаляване на ефектите от санкциите.

Друга важна особеност в стратегията на Huawei е и географската диверсификация. Първоначално, компанията разчиташе все по-силно на местния, китайски пазар. Макар, той да продължава да е водещ се наблюдават опити да се пробият в развиващите се пазари. Там, където влиянието на американската политика и технологични гиганти не е толкова значимо.

Въпреки продажбата на Honor, Huawei продължава да има сравнително добър имидж сред клиентите в развитите страни. Затова, китайската компания се опитва да поддържа продажби на продукти – потребителски и бизнес в ключови региони като Европа. Ситуацията е доста показателна в България – два от телекомите използват мобилно оборудване на Huawei и операторите са водещи при пласирането на нейните смартфони и умни часовници.

Това контрастира с някои други китайски марки. Oppo например реши да не развива европейския пазар напълно и обяви, своето поетапно изтегляне. Huawei оптимизира своята структура на Стария континент, но за момента няма и загатване да предприеме подобно действие.

The post Huawei през 2022 г. или четири години под санкции appeared first on TechTrends България.

Такъв сценарий обаче става все по-възможен и до голяма степен реализирането му ще зависи от тристранните отношения между САЩ, Русия и Китай. И докато геополитиката не е обект на TechTrends, то технологичните тенденции свързани с нея са. Един от ключовите въпроси, които доста хора си задават е кой ще загуби повече от подобен развой на събитията – САЩ или Китай. На прима виста, също така мнозинството ще отговори в полза на първия.

Реалността може да се окаже доста по-сложна и дори – различна. Най-малкото затова ще изиграят супер много фактори. Както и за какъв разглеждан период ще се говори. САЩ привидно имат предимство в цялата ситуация – основните технологични екосистеми са изградени и поддържани в Силициевата долина. На всеки iPhone може да пише Made in China, но и Designed in California.

Иновационният индекс на Австралия

Тенденциите обаче може и да се обърнат. Точно това предупреждават от Института по стратегически политики на Австралия (ASPI). Неправителствената организация е основно финансирана от австралийската отбранителни и федерални институции. ASPI следи чрез специален индекс развитието на технологиите и развойния потенциал в различни сектори с висок иновативен потенциал.

Те са разделени на редица сегменти и включват най-разнообразни компоненти. Например имаме квантови технологии, изкуствен интелект, иновативни материали, енергийни системи, биотехнологии, сензори, комуникации, роботика и др. ASPI дава доста добра обща картина, като използва данните от извършените и публикувани изследвания, патенти, университетски капацитет и др.

Индексът има своите недостатъци, като например, че не отразява качеството на R&D дейността. Или моментната картина с приложимите технологии, вследствие на тяхното налагане на пазара. Но все пак, дава насока за потенциалните тенденции в бъдещето развитие на иновациите.

Китайската доминация

Резултатите и изводите от последното издание на ASPI са стряскащи. Китай доминира все повече технологии, когато става дума за научно-изследователска дейност, докато ролята на Запада отслабва. Пекин е лидер в 37 от 44 категории, като в осем от тях има висок шанс да се превърне доминираща развойна сила. Всичките водещи 10 изследователски центъра с високоиновативен характер се намират в Китай.

От ASPI дават още по-стряскащи данни в сферата на отбраната и космонавтиката. Китай се позиционира изключително силно в разработването на следващо поколение двигатели, включително хиперзвукови. В тази сфера учените от страната вече генерират 48.49% от всички научни трудове в света, които имат най-високо влияние върху сегмента.

САЩ от своя страна са втори в повечето категории, но там където, Китай не успява, американския научен капацитет се позиционира като лидер. Тоест, щатския развоен капацитет успява да води само в седем категории от 44. Любопитното е, че Русия не е сред лидерите, въпреки пробивите в някои традиционни силни за нейните учени сегменти, като хиперзвуковите технологии например. Това може да се дължи на методологията на ASPI.

Комуникационният дракон

Телекомуникациите са една от сферите за които се знае и наблюдава от няколко години засилващата роля на Китай. Страната отговаря за малко под 30% от всички научни трудове с висока добавена стойност в рамките на мрежовите технологии – включително 5G и 6G системите. Това е и една от сферите в които Пекин има високи шансове да доминира иновациите. Втори са САЩ с едва малко под 10%. Интересното е, че Топ 5 се допълва не само от Великобритания и Южна Корея, но и от Иран.

Ситуацията е подобна и с разработването на оптични кабели, макар ASPI дават като оценката за монопол за „средна“. Китай води при изкуствения интелект (AI), както при създаването на алгоритми, така и (странно) при хардуерното ускорение. Съотношението спрямо САЩ в това отношение е 2.76:1.

Преди да сте посочили ChatGPT като пример оборващ горната теза, този сегмент е отделен в „Обработка на естествения език“. Там САЩ са лидери с 25.73%, но Китай е близо с 23%. Щатските учени също очаквано водят в иновативните компютърни и дизайн на процесорни технологии. Сфера, в която също имаме достатъчно индикации за това.

Въпреки по-силното му пазарно развитие на Запад и особено в САЩ, блокчейн технологиите също са в ръцете на китайците. При това с доста комфортна преднина от 28% срещу 11% съответно. Което показва и потенциалния недостатък на ASPI индексът – че отчита повече теоретичната, отколкото практичната (и най-вече – пазарна) част от иновациите.

Квантови технологии и роботика

Въпреки, че САЩ и Китай създават впечатлението, че са с изравнени или поне близки позиции при квантовите технологии, ASPI не мисли така. В квантовите изчисления, щатските учени доминират с почти 34% научни трудове, докато китайските имат 15%. Но, в две от другите три категории имаме доминация на Пекин – това са квантовите сензори и комуникация. Двете страни са изравнени почти напълно при квантовите сензори.

Друга изненада е китайската доминация при автономните системи и дронове. Пекин води и при иновативната роботика, но разликата там с американските учени е малка – 28% срещу 25%.

Без паника?

Данните на ASPI са повече от притесняващи – те показват, че Китай започва да доминира в доста иновационни сегменти. Високи технологии, за които доскоро се предполагаше, че САЩ има комфортно превъзходство. За момента говорим на академично ниво, но съществува опасност това да се пренесе и на практично.

Резултатите от индекса показват и нещо друго, че китайската програма за иновации и развитие прилагана през последните близо десет години носи своите плодове. И че, западните държави трябва да се замислят дали не е хубаво да имат подобни целенасочени иновационни стратегии. Особено Европа, която изостава значително спрямо лидерите.

The post Китай в новата технологична Студена война appeared first on TechTrends България.