Предвид политическата ескалация на темата, отново трябва да направим едно уточнение – TechTrends е политически неутрална и не цели никакви изгоди или защита на интересите на някоя партия. Винаги сме избягвали покриването на теми, които в един момент достигат до тези нива. Но предвид значението на „Булсатком“ за българския телеком пазар не можем да игнорираме това развитие.

Част от информацията също така е доста неофициална и хипотетична, както и идва от източници като сайта ПИК. TechTrends успя да потвърди част от нещата, но не всичко. Това също трябва да се отбележи дебело, преди да навлезем в самата конкретика. Нея първо ще я представим сравнително хронологично, след което ще влезем и в потенциалните хипотези и последствия.

На кафе със Спас

На 24 януари, екип на сайта ПИК засичат бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков да пие кафе със Спас Русев в столичен хотел. При вида на журналистите, политикът веднага си тръгна, като малко след него го последва и бизнесмена. Оттам тръгнаха спекулациите, че срещата е била обвързана със сделката между United Group и „Булсатком“.

Източници от телеком индустрията на TechTrends потвърждават, че това е била темата на разговора, както и че тя е продължила малко след това. Повече детайли обаче липсват.

До финализирането на сделката с „Булсатком“, Спас Русев все още се води за реалния собственик на оператора. Официално, компанията е собственост на специално създадено във Великобритания дружество. Преди това, бизнесменът беше основен акционер във „Виваком“ и член на борда на директорите до 2022 г. Той придоби на търг „Булсатком“ през 2021 г., но едва след година премина към влизане във владение, заради присъствието му в ръководството на конкурентния телеком.

Политическата ескалация

След близо седмица затишие, срещата между Спас Русев и Кирил Петков изглеждаше, че ще мине като поредната „жълтина“ в българското медийно пространство. Нещата се промениха рязко на 31 януари, когато TechTrends получава информация, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) планира да одобри сделката на 1 февруари.

Източник от телеком сектора коментира, че се очаква това да стане без никакви условия, което означава, че регулаторът не вижда проблеми за конкурентната среда. Една сделка може да бъде одобрена с и без такива. При наличието на опасения за конкуренцията в сектора, КЗК може да постави условия, при които да се осъществи трансакцията.

Докато TechTrends се опитваше да намери допълнително потвърждение на информацията или КЗК да публикува съответното решение, ситуацията ескалира. Вечерта на 31 февруари бившият премиер и настоящ депутат Кирил Петков изрази загриженост при евентуално одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“. Той повтори нашата информация, че се очаква КЗК да излезе с решение в тази посока на 1 февруари, а тя се потвърждава и от публикация на Mediapool.

„Ако е вярно, че утре КЗК ще одобри сделката между United Group и „Булсатком“, това много ни притеснява, защото сме чели докладите на Комисията за регулиране на съобщенията за близо 60% пазарен дял“, коментира Петков пред медии на 31 януари.

КЗК на прицел

Кирил Петков веднага допълни, че настоящият състав на КЗК е с изтекъл мандат и че трябва да бъде сменен. Както и да се коригира Закона за защита на конкуренцията в тази насока. Петков уточни, че това ще стане след разговори с ГЕРБ. ПП и техния коалиционен партньор „Демократична България“ отдавна настояват за смяна на съставите на ключови регулатори, като КЗК винаги е бил водещ в техните изказвания.

По този начин, Петков обвързва косвено сделката между United Group и „Булсатком“ с дълго отлагания разговор за смяна на съставите на регулаторите. Което на пръв поглед прави придобиването политически заложник между управляващото мнозинство в Народното събрание. Това не е напълно задължително, защото КЗК все пак може да одобри сделката и след това тя да бъде атакувана в съда.

Регулаторът не остана мълчалив за дълго време и на 1 февруари излезе с остра позиция срещу тази на Кирил Петков като обяви, че според българското и европейски антимонополно законодателство КЗК е независим орган. Което означава, че останалите държавни органи не могат да влияят на нейните решения или да прекратяват правомощията на действащите ѝ членове.

United Group излиза с почти идентична позиция няколко часа преди тази на КЗК. Телеком групата заявява, че изказването на Кирил Петков е „недопустима намеса“ в работата на независим регулаторен орган. До момента (1 февруари) няма публикувано решение за самата сделка за „Булсатком“. Ако в четвъртък е имало заседание, когато обикновено се провежда такова от КЗК, то резулатите от него регулаторът ги публикува публично в рамките на следващата седмица.

Двете хипотези

Срещата на Кирил Петков със Спас Русев и последващите действия, както и потенциални такива на КЗК създават две потенциални, но взаимоизключващи се хипотези. Едната е, че бизнесменът търси по-широка политическа подкрепа за одобрението на сделката. КЗК до момента застава на страната на United Group и „Виваком“ при заплетения казус с „Булсатком“ и останалите дела. Но пълното придобиване на сателитния оператор много трудно може да мине, поради голямото влияние, което ще окаже на пазара. Което налага, макар и да не изисква напълно, по-широка политическа подкрепа.

Втората хипотеза е изказана от сайта ПИК. В нея се твърди, че договорката между Спас Русев и United Group е била на два етапа. Първият е погасяването на основната част на заема с фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ на стойност от 90 млн. евро. Тя вече е приключена и одобрена от КЗК, но за момента е спряна в от софийския административен съд. Втората част е пълното усвояване на сателитния оператор от телеком групата на стойност от 40 млн. евро, като тогава да бъде платена и комисионната на Русев от 5 млн. евро.

Според ПИК отношенията между българския бизнесмен и миноритарния акционер на United Group Драган Шолак и Спас Русев заемат завой. Телеком групата приключва сделката за „Булсатком“ без да изплати комисионната за бизнесмена и затова той започва да търси политическа подкрепа, за да я спре. Целта му е да се забави решението на КЗК, докато намери нов купувач на сателитния оператор.

Източници от индустрията споделят, че тази хипотеза може да е частично вярна. Разликата е, че проблемът не е в решението на United Group за придобиване, а по-скоро от страна на Спас Русев, който получил потенциално друга оферта за оператора. Или активно търси по-добра такава.

Реакцията на Кирил Петков от 31 януари, като че ли подкрепя тезата на ПИК, но не я потвърждава на 100%. На следващия ден коалиционният партньор на ПП – „Демократична България“ изместиха разговора за телеком регулациите в друга посока. Те обърнаха внимание, че два от операторите са предприели индексация на цените, но с напълно различни стъпки и затова трябва да се намеси Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Темата е интересна и ще бъде разгледана в отделен материал в TechTrends. Но това изместване демонстрира, че целият шум около КЗК и „Булсатком“ може би вече вреди политически. Затова и ескалацията в тази посока скоро може да утихне и вече се взимат мери в тази посока.

Последствията

Според Mediapool КЗК е взела решение на 1 февруари да одобри без условия сделката. В същия ден служителите на „Булсатком“ излизат на протест, подкрепен от синдиката КТ „Подкрепа“. Те протестират от опасения, че след придобиването голяма част от тях ще бъдат съкратени. Операторът разполага с малко над 1 500 наети лица към края на 2021 г. Предвид оптимизациите и продажбата на инфраструктурата тази бройка може да се е намалила значително към днешна дата.

Ако се потвърди решението на КЗК това означава, че сме на финалната права на края на „Булсатком“. Пазарното влияние на оператора се смяташе за прекалено голямо, че да мине лесно през регулатора. С което и решението на регулатора се очакваше да се забави. Последната надежда за промяна е обжалването му пред съда от конкурентите – „А1 България“ и „Йеттел“.

Финализирането на сделката ще сложи край на оператора, но и на дългата сага от борба за собствеността му. Както и низа от дела и казуси, които бяха създадени около „Булсатком“. Ако КЗК разреши придобиването му от United Group, то тогава ще отпадне спорът за сделката между кредиторите и единия съосновател на компанията Пламен Генчев. Както и оспорването на придобиването на оператора от Спас Русев. Трите казуса са навързани и до голяма степен зависят от решението на КЗК от 1 февруари, което очакваме да се публикува другата седмица, ако то вече е взето.

The post Войната за „Булсатком“ отвори политически фронт appeared first on TechTrends България.

От една страна имаме първият подобен институт в целия регион на Източна Европа. От друга – силно участие на технологични гиганти, като Google и Amazon. От трета – проектът е една от малкото колаборации между последните четири правителства в България. Който привлича и голямо количество публични и частни (включително и международни такива) средства за стартирането и оперирането си.  Последното е, че два водещи швейцарски технологични института – ETH и EPFL ще работят заедно със Софийския университет в реализацията на проекта.

INSAIT е може би най-голямата новина за IT индустрията в България за последните няколко години. Институтът ще заема ключово място в решаването на най-тежкия проблем за сектора – недостигът на висококвалифицирани кадри. Особено в толкова специфична, но перспективна област, каквато е изкуствения интелект.

С подкрепата на Google и Amazon

Целта на INSAIT е да изгражда висококвалифицирани специалисти в областта на компютърните науки и най-вече в тази изкуствения интелект (AI). Институтът трябва да предложи силна развойна дейност и да осъществява научни изследвания на най-високо световно ниво.

Един от двата огромни успеха на INSAIT е, че още при стартирането си той привлича едни от лидерите в бранша, не само в локален, но и в глобален мащаб. Технологичните гиганти Google и Amazon ще вложат 6 млн. лева и 7 млн. лева на година съответно, както и ще предложат възможности за реализация на някои от най-успешните студенти. Първата от тях ще вкара и още една компания – нейната дъщерна DeepMind, която е една от основните играчи в сферата на машинното самообучение.

Важен елемент е, че тези компании ще предлагат лекторска, техническа и друга експертиза, която да позволи по-качествената подготовка на кадрите. Подобни партньорства се разширяват със стажове, специализации, стипендии и много други.

Вторият е, че INSAIT ще се прави не само от Софийския университет, но в сътрудничество с два от най-силните световни и европейски технологични институти. Това са швейцарските ETH и EPFL, които ще помагат с експертиза, надзор и ноу-хау как да се изгради подобна пълноценна институция от най-висок калибър. С тяхната репутация и връзки ще могат да се осигурят най-добрите професори и лектори в областта на компютърните науки и AI от САЩ, Израел и Европа.

Държавата застава зад проекта

Друг ключов елемент в изграждането на INSAIT е факта, че той е създаден не само с частни капитали. Българската държава също е участвала активно в изграждането на института. Освен включването на Софийския университет като основен партньор и изграждането на INSAIT като негово специално звено, правителството активно ще инвестира в него.

„INSAIT ще помогне да спазим обещанието на правителството – да върнем българите от чужбина обратно в страната“, коментира премиерът Кирил Петков, по време на откриването на института. „България застава твърдо зад този проект и ще го финансираме с 10 млн. долара на година в рамките на следващото десетилетие“.

С други думи, държавата дава обещание за 100 млн. долара инвестиции в рамките на 2032 г. Което е доста силен сигнал за подкрепа. Оказва се, че този проект е уникален с нещо друго – той е един от малкото, ако не и единствен, който е максимално приемствен между четири правителства. Започнат при последния кабинет на ГЕРБ през 2019 г., той продължава и през двата служебни такива през 2021 г. и сега се приключва към коалиционния на премиера Кирил Петков.

„Този институт е плод на усилията на четири правителства – две служебни и две редовни. Като това е ясен знак за потенциала на този проект“ Румен Радев, Президент на Република България

„Този институт е плод на усилията на четири правителства – две служебни и две редовни. Като това е ясен знак за потенциала на този проект“, коментира президента на Република България Румен Радев.

В името на българската екосистема

INSAIT ще играе ключова роля в следващото развитие на българската технологична екосистема. Визията на основателя му професор Мартин Вечев е той да се превърне като основен център за подготовка на кадри, но и като инкубатор на идеи със стратегическо значение като MIT в САЩ или ETH Zurich в Швейцария. Институтът ще има възможност да помага на стартъпи, които се развиват в рамките на неговите компетенции.

IT компаниите в България също виждат перспективата в това начинание и се включват с финансирането на проекта. Най-големият инвеститор е една от водещите хостинг дружества SiteGround, която ще вложи 12 млн. лева в рамките на 5 години. Още 1.3 млн. лева ще допринесат цяла плеяда от имена свързани с технологичната индустрия у нас. Сред тях са Васил Терзиев, Богомил Балкански, Иван Осмак, Светозар Георгиев, Христо Христов и др.

The post Първият институт за AI в Източна Европа – INSAIT отваря врати в България appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация в момента се намира държавата и телекомите. С малката разлика, че първата вече е намерила камъка, показала го е и след като вторите са се озъбили е започнала да им вика „Добро куче, няма да ползваме камъка“. Точно така изглеждат отношенията между правителството и мобилните оператори по темата ще има ли държавен телеком или не.

Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), както и новото Министерство на електронното управление (МЕУ) проведоха среща с главните изпълнителни директори на основните телекомуникационни компании. Целта – да се уверят дружествата, че няма да има формирането на държавен телеком. Както и, че пренасочените 630 млн. лева от Плана за възстановяване и устойчивост от изграждане на 5G магистрали към модернизация на правителствената мрежа, няма да се ползват в тази посока. Идеята била „да се намери добра синергия между големите телекомуникационни оператори и държавата“.

Повече по темата за 5G магистралите:

Правителството обаче си оставя всички механизми за реализирането на държавен телеком, по начина по който са разписани проектите от Плана. Те включват не само възможността за отдаване на оптична мрежа с национално покритие на едро на други оператори, но и с нейното надграждане с мобилна 5G такава. Това е камъкът, който държавата държи здраво в ръката, която сега е прибрала зад гърба. С което темата за подобна структура ще продължава да има значение и която ще разгледаме в следващите редове.

Крещяща нужда за модернизация

Държавната оптична инфраструктура е обединена в Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), която в момента е под контрола на Министерството на електронното управление (МЕУ). Именно към нея ще се пренасочат парите от 5G магистрали предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Новото правителство на премиера Кирил Петков се аргументира за в преработения проект от март месец тази година, с моралното остаряване на ползваното оборудване. Една от тезите е, че малкият капацитет и архаичната технология прави държавните комуникации лесно податливи на DDoS атаки, в които просто се засипват със заявки институционалните сайтове, услуги и др. Друг проблем е ограниченото покритие – тъй като ЕЕСМ в момента не е свързана напълно с всички общински центрове.

Настоящите параметри на мрежата, описани от МЕУ в окончателната версия на Плана са следните. Опорната част е изградена през далечната 2005-2007 г. с оборудване от Cisco от това време. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) е изграден през 2007-2008 г. и осигурява максимален пренос на данни до 1Gbps. Точките за достъп са само частично окомплектовани, само на някои места в големите градове има опция за скорости до 1Gbps. В други изобщо няма такова и има само пасивен достъп.

Заключението на МЕУ в плана е , че „устройствата са морално и физически остарели, извън разширена поддръжка от производителя“. Добавя се, че капацитетът за пренос не е достатъчен и трябва да се увеличи. В направените проучвания се достига до извода, че трябва да се разширят точките за достъп, което води до увеличаването на възлите в мрежата. Капацитетът също е крайно недостатъчен и препоръките са да се вдигне между 10 и 100 пъти.

В крайната версия на Плана, държавата иска да предприеме точно това – ЕЕСМ да обхване всичките 265 общински центъра, да увеличи точките за достъп и капацитета на пренос. Зададените цели са ръст от 400 пъти на преносния слой до 400Gbps, 200 пъти на агрегиращия до 200Gbps и 40-80 пъти увеличение на този при точките за достъп.

Според източници на TechTrends в МЕУ, състоянието на ЕЕСМ наистина не е розово и има „нужда от крещяща подмяна“. По други наши източници от индустрията, архитекти на прекроения в последния момент План, са именно новите ръководители на това ново ведомство. Включването му като отделно министерство им е дало лостове за преосмисляне на приоритетите залегнали в този сегмент.

Параванът „селски интернет“

В окончателно приетата версия на Плана за възстановяване и устойчивост средствата от 630 млн. лева трябва да се разпределят поравно между модернизацията и разширяването на ЕЕСМ и осигуряване на свързаност в труднодостъпните региони. Последната инициатива е позната в индустрията с жаргонния термин „селски интернет“. Тя е болезнена тема в телеком сектора, като до този момент не са постигнати никакви ползи за крайните клиенти.

При предишния период на европейските фондове бяха заделени 39 млн. лева по оперативна програма „Конкурентоспособност“ именно за тази цел. Беше изработена карта с „белите петна“ и след анализи започна изграждането на оптичните трасета. Накрая държавата се опита да предостави капацитет на операторите, които да свържат и да продават на крайни клиенти. Интерес затова обаче така и не се е появил, по информация от телеком индустрията. Резултатът беше, че държавата тогава използва средствата, за да разшири частично ЕЕСМ уж с цел да свърже отдалечени региони, но без това да има ефект за крайните потребители.

В окончателната версия на Плана, проектът за „селски интернет“ е почти огледално отражение като параметри и формулировка на този от ОП „Конкурентоспособност“. Разликата е, че в момента целевите средства ще са близо осем пъти повече. Отново имаме изграждане на оптични трасета до отдалечените региони от държавата. След което от тях ще се предоставя капацитет на едро на останалите оператори при равни търговски условия. Компаниите ще трябва да развият „последната миля“ – тоест да осигурят свързаността до крайните клиенти и да им предоставят интернет услуга.

Така, реално двата проекта във финалната версия на Плана – за модернизация на ЕЕСМ и за „селски интернет“, реално могат да се разглеждат като един. В този за държавната мрежа предвижда тя да се разширява и като опция да се ползва за предоставяне на свързаност в отдалечените места. Същността на тази за „селски интернет“ отново почива на базата на разширяване на ЕЕСМ в посока на по-труднодостъпни региони.

По този начин се създава припокриване между двата проекта и се „отваря вратичка“ за ползването на целия ресурс от 630 млн. лева само за модернизация и разширяване на държавната мрежа. Практиката от предходните подобни усилия на правителството през годините показва, че ефекти за крайните потребители, икономиката и индустрията най-вероятно няма да има.

Първо оптика, след това 5G

Единствената съществена разлика между сравнително скромния проект по ОП „Конкурентоспособност“ и настоящия по Плана за възстановяване и развитие е опцията към държавната инфраструктура да се добавят мобилни станции, ако това е необходимо. В новите проекти изрично е посочена 5G технологията и честотния спектър от 700MHz и 800MHz. Включването на втория е малко странно, тъй като според разчетите на Европейския съюз той е предназначен за 4G.

Това, което обаче не е посочено е кой ще може да изгражда тези мобилни базови станции. Дали ще са от операторите, които ще получат капацитет за покриване на крайни клиенти или от самата държава? Контекстуално везните накланят повече към втория вариант, но е много вероятно да е формулирано без конкретика с цел да може да се ползват и двете опции. (Обновено на 12 април) Броени дни по-късно, държавата обяви, че е постигнала компромисно решение за предоставянето на честотите на операторите. Което поставя идеята за разгръщане на 5G инфраструктура от правителството като малко вероятна.

Във всички случаи, правителството ще разполага с почти всички необходими компоненти за изграждането на собствена фиксирана и мобилна мрежа с национално покритие. Осигурени са 630 млн. лева европейски средства за инфраструктура, която позволява изграждането на двата типа оборудване.

Радиочестотите са национален ресурс, който държавата разпределя. Операторите, МТС и Министерство на отбраната отдавна се опитват да разрешат спора за освобождаването на спектъра в 700MHz. Той е частично наличен, като телекомите искат да има за всяка една от трите компании по 2x10MHz ленти. Свободни обаче има само за два от телекомите, тъй като военните не искат да предоставят целия ресурс.

Сега, със своята мрежа правителството ще има лост за влияние, като може да даде избор на телекомите. Например, те да ползват този ресурс споделено от базови станции, които опират на държавната мрежа. Или самата тя да бъде надградена до 5G с тези честоти.

Амбициите за държавна 5G мрежа бяха загатнати от министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев по време на срещата бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“ на 15 март:

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“ Николай Събев, министър на транспорта и съобщенията

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“, коментира Събев тогава.

Държавен интернет за всички

Според два независими източника на TechTrends от индустрията, по това време отношенията държава-телекоми са достигнали най-ниската си точка. С промяната на Плана в последния момент се решавали няколко въпроса. Освен с модернизацията на ЕЕСМ, правителството е имало желание да помогне на малките оператори с отварянето ѝ при равни условия.

За големите това не е проблем, ако това се прави само в труднодостъпните места, но ако се отдава на едро и инфраструктурата в цялата страна – тогава започва да се превръща в такъв. По този начин, държавата ще бъде един от малкото, които ще предлагат това в национален план. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията през 2020 г. това са били 17 дружества, но през миналата година имаше няколко придобивания, които редуцираха това число. Самият регулатор започна да изразява опасения за състоянието на конкуренцията на този пазар.

Проблемът е, че като добавим условието за фиксирана и мобилна инфраструктура, тогава пазарът се свива само до 3 компании. Ако държавната ЕЕСМ получи 5G компонент, тогава тя ще бъде четвъртият играч на този комплексен сегмент. Ситуацията е наистина хипотетична, но както вече посочихме – по начина по който е записан в Плана има такива вратички, а почти целият ресурс от средствата най-вероятно ще отиде за инфраструктура.

С което поне на теория, държавата ще може да позволи изграждането на виртуални мобилни оператори (MVNO). Това може да стане, като правителството представи на едро капацитета от своята мрежа на подобни компании и те ще имат достъп както до оптичен интернет, така и до 5G връзка. Вратата за тях беше затворена след законодателни промени през 2020 г. в Закона за електронните съобщения. Опитите за създаване на четвърти мобилен оператор със собствена инфраструктура през последните десет години завършиха безславно.

Трудностите и истинските цели

Задачата за поддържането на пълна търговска мрежа – мобилна и фиксирана, дори на едро ще е доста трудна. Това изисква доста голямо технологично и бизнес ноу-хау. Както и непрекъснати инвестиции, а не да разчита на еднократна финансова инжекция, какъвто е случая с Плана от ЕК. Намирането на качествени кадри също ще е голямо предизвикателство, като държавата ще трябва да влезе отново в пряка конкуренция с телекомите.

Има и друг аспект. Предвид универсалността на мрежата, поне един от слоевете ѝ ще трябва да бъде отделен и затворен, за да може да се пренася по-чувствителна информация. В противен случай, ЕЕСМ трудно ще може да предостави отворен достъп на различни малки и големи оператори, без да създаде риск за тези данни. Което ще оскъпи и усложни допълнително проекта.

Последният момент е бизнес модела. Според източници от индустрията, пазарът не е голям, данните на КРС сочат, че общите годишни приходи от даване на линии под наем да са в рамките на десетина милиона лева. От друга страна, ЕЕСМ трябва да бъде поддържана непрекъснато с нови инвестиции, за да държи конкурентоспособност спрямо другите играчи. Затова цялата идея за държавен телеком, изглежда малко вероятна.

По-скоро самата възможност, че правителството може да използва ЕЕСМ за търговски цели ще се ползва за натиск срещу телекомите. Източниците на TechTrends от индустрията потвърдиха, че при неофициални разговори в средата на март от управляващите индиректно са намекнали за подобни сценарий при който ако операторите не предоставят мрежите си на малките доставчици, това ще го направи държавата.

Дали стратегията работи или в случая част от управляващите са изпаднали в крайност е трудно да се каже. Факт е, че при последвалата голяма среща между МТС, МЕУ и операторите е поставена идеята да се търсят възможности за партньорство в рамките на двата проекта от Плана. Така се отварят вратите за операторите да помагат в изграждането на държавната инфраструктура. Което е и ход на управляващите да овладеят острата реакция на телекомите и да ги върнат на своя страна. С което имаме поне частично примирие, засега.

Традициите в паралелната инфраструктура

Дотук с теорията, защото когато става дума за практика, историята никак не е розова. Идеята за държавна оптична мрежа се заражда преди 25 години или през далечната вече 1997 г. от правителството на Иван Костов. До 2001 г. в нейното развитие са вложени около 50 млн. лева. Тя получава името Национална мрежа на държавната администрация (НМДА, но позната с по-звучното НАМДА) и има за цел да бъде основната комуникационна линия между отделните държавни ведомства, както централни, така и местни.

По някое време след това, започва изграждането на втора – почти паралелна и припокриваща като функции мрежа. Тя носи името Електронна съобщителна мрежа (ЕСМ) и до 2011 г. се оперира от тогавашната изпълнителна агенция ЕСМИС. Нейната цел е да се предоставя видеовръзка между централната и местна администрация. Отделно към тях имаме още две ТЕТРА мрежи – една за нуждите на армията и втора, за тези на полицията.

Основните елементи от ЕСМ и НАМДА са изградени през периода 2005-2008 г. Двете се обединяват в края на 2011 г., като част от новата стратегия за развитие на правителството по това време. Малка модернизация и разширение е предприето през 2013 г. с усвояването на проектите за „селски интернет“ с европейски средства в размер на 39 млн. лева. Още през 2005 г., когато са изградени основните трасета се оказва, че има пълна липса на координация, както между държавните, така и с частните мрежи. Само в отсечката София – Пловдив по това време се конкурират шест опорни оптични линии.

До 2013 г. в цялата тази инфраструктура (двете опорни и двете ТЕТРА мрежи) са налети общо около 1 млрд. лева. Две години преди това се прави голяма крачка напред в оптимизирането на държавните мрежи. През 2011 г. се взима решение, ЕСМ и НАМДА да се обединят в една мрежа, с което се ражда настоящата ЕЕСМ.

Източници от телекомите коментират, че цената на едни и същи трасета положени от държавата и от частните оператори разликата е била три пъти по-скъпа за първите. Пренасочването на още 630 млн. лева от Плана за пълна модернизация и разширяване на настоящата държавна инфраструктура надали ще промени тези практики. Най-малкото, държавата обяви в проектите по него, че ще изгражда целенасочено паралелно инфраструктура, спрямо положената такава от телекомите. За цената – времето ще покаже, но предвид практиката до момента, съмненията остават високи.

Дали ще има държавен телеком – по-скоро не. Развитията от месец март 2022 г. обаче показаха голям разлом между настоящото правителство и телекомите, което в комбинация с преправения План за възстановяване и устойчивост поставят на карта бързото развитие на индустрията. Особено в сферата на 5G технологиите, при които за момента страната ни е лидер по скорости в Европа.

The post Държавен телеком или не appeared first on TechTrends България.