В епоха, в която киберзаплахите се развиват със скоростта на AI, традиционните защити вече не са достатъчни. Националната стратегия на България за киберзащита разглежда това предизвикателство, като създава национален център за операции по сигурността (SOC), предназначен да защитава множество правителствени министерства и агенции.

“Информационно обслужване” използва Google Cloud Security Operations, за да получава централизирана информация за заплахите в правителствените организации и да осигурява единен и бърз отговор. Като се възползва от защитената при самото проектиране инфраструктура на Google Cloud и базираната на AI информация за заплахи, сътрудничеството създава надеждна отбранителна позиция за идентифициране и неутрализиране на сложни киберзаплахи. Интегрирането на водещата експертиза на екипа на Mandiant с модерни технологии дава възможност на българското правителство да разшири операциите си за сигурност и да осигури цялостна защита за критичната национална инфраструктура и гражданите.

„Партньорството ни с Google Cloud е резултат от осемгодишни отношения, изградени върху доверие и технически постижения”, каза Симеон Кърцелянски, мениджър по киберсигурност в „Информационно обслужване“ и ръководител на Националния център за киберсигурност на България. „Чрез интегрирането на усъвършенствани базирани на AI операции за сигурност и разузнаване за заплахи на първа линия подобряваме националната си отбрана, за да защитим дигиталната устойчивост и критичната инфраструктура на България. Този проект служи като модел за това как държавите от ЕС могат да използват централизирани възможности, за да изпреварват упоритите противници.“

Внедряването, което започна по-рано тази година, има за цел да включи 54 правителствени организации в националния SOC. Проектът интегрира цялостен пакет от решения за сигурност на Google Cloud, включително Google Cloud Security Operations за анализи в планетарен мащаб и Google Threat Intelligence, който включва информация от първа ръка от Mandiant. За по-нататъшно укрепване на местната експертиза сътрудничеството включва специализирани възможности за анализ в подкрепа на информационните услуги при откриването и неутрализирането на сложни сценарии за проникване.

Проектът се подкрепя от финансиране от ЕС, което отразява по-широк регионален мандат за осигуряване на източната граница на Съюза. Чрез консолидиране на телеметрията и разузнаването за сигурност България значително намалява средното време за откриване и реагиране на заплахи, като преминава от реактивна към проактивна отбранителна позиция.

„България играе водеща роля в европейската киберсигурност, като изпълнява високотехнологична, централизирана стратегия за отбрана”, каза Борис Георгиев, директор на Google Cloud за Централна и Източна Европа. „Чрез Cybershield помагаме на „Информационно обслужване“ да трансформира българската национална сигурност от ръчно изкуство в автоматизирана наука, като се бори със заплахи, базирани на AI, с превъзхождащи ги отбранителни средства, базирани на AI. Горди сме да подкрепим България като една от първите държави в ЕС, внедрили тази интегрирана система от действия.“

The post „Информационно обслужване“ и Google Cloud стартират AI-базирана национална киберзащита в България appeared first on TechTrends България.

Точно такава е интернет платформата NetWalker. Тя предоставя инструменти за незаконно блокиране на данни и изнудването на техните собственици, които трябва да преведат „откуп“, за да си ги върнат. Самата система също така предоставя и пространство, в което да се публикува уличаваща информация за жертви, които не са платили или когато са пробиви важни големи бази с данни. Процесът и инстурментите са популярни и под термина ransomware.

Дейността на NetWalker е била преустановена след съвместна акция на щатските и български власти през тази седмица. Това обяви на своята страница Министерството на правосъдието на САЩ. Те допълват, че платформата е действала насочено срещу различни здравни институции в разгара на коронавирус пандемията и затова нейното сваляне е голям успех в сферата на киберсигурността.

Дейността на NetWalker

Онлайн изнудването и атаките с подобна цел са една от големите заплахи за потребителите онлайн, както и за различни фирми и публични институции. NetWalker правеше този тип незаконна дейност по-лесна, като предоставя цялостна платформа. За ползването ѝ, тя прибира процент от „откупите“.

Ползвателите на NetWalker се делят на две групи – разработчици и филиали. Първите са отговорни за софтуерните инструменти, като се опитват да ги подобрят, за да максимално ефективни и да не се засичат от системите за киберсигурност. Втората група има за цел да подбира „жертвите“ за атаките, като се търсят такива, от които да извлекат възможно най-много информация и съответно пари.

Цялата платформа и нейните елементи са неутрализирани – системата за разплащания и инструментите за криптирана връзка между „похитителите“ и „жертвите“.

По данни на министерство на правосъдието на САЩ, платформата за онлайн изнудване е отговорна за атаки, при които са платени над 27 млн. долара. При акцията на щатските власти е задържан канадски гражданин в щата Флорида, както и са иззети около 454 хил. долара в криптовалута – любимо средство за сенчести трансакции в интернет. Според щатските власти, последната сума е събрана от поне три различни кибератаки с цел откуп.

Българската роля

Българските власти също имат принос за свалянето на NetWalker. Националната следствена служба заедно с Генерална дирекция за борба с организираната престъпност са неутрализирали единия от онлайн елементите. Това е системата за разплащания и комуникация, която се е ползвала от злонамерените филиали, за да се свързват с жертвите.

Ударът срещу NetWalker е доста важен според САЩ, за което те благодарят на българските органи. Причината е, че според разследващите във Вашингтон, кибератаките, които са осъществени чрез платформата за онлайн изнудвания са били специално насочени срещу здравни институции по време на коронавирус пандемията и така са се възползвали от тежката ситуация. През годините, NetWalker се е фокусирал върху редица жертви, сред които са компании, корпорации, болници, полицейски и здравни институции, училища, общини, колежи и университети.

The post Властите в САЩ и България спряха платформа за онлайн изнудвания appeared first on TechTrends България.

Вместо това Intel разшири портфолиото си от процесори с 10nm технология. Компанията изостава значително по отношение на миниатюризацията на своите транзистори спрямо решенията на ARM-базираните чипове и дори на прекия си конкурент AMD. По план, през 2021 г. трябва да видим подобен процесор от Intel.

Новите попълнения

На виртуална конференция, производителят демонстрира обновената си N серия чипове за Pentium Silver и Celeron модели. Те са насочени към ниския клас процесори и тези с по-ниска консумация на енергия. Към тях добавяме и новата линия Intel Core-H, която е насочена към геймърски лаптопи. Тя се отличава с висока тактова честота – до 5GHz, но не предлагат опция за овърклокване.

Последният компонент е харудерната платформа Intel Core vPro, насочена към големите корпорации. Американският производител се фокусира повече на последната. Оприличавана като „най-добрата платформа за бизнес“, Intel Core vPro. Тя комбинира новите процесори от 11 поколение с вградена хардуерна киберзащита и по-висока продуктивност в работа с приложения с изкуствен интелект и облачни бизнес системи.

Допълнително, компанията даде малко информация относно два други продукта, които са под шапката Intel Core-S. Това са насочените към настолни компютри процесори Rocket Lake-S и към лаптопи – Alder Lake. Те трябва да предоставят по-висока продуктивност, особено при високия клас чипове предназначени за настолни компютри и лаптопи.

Неизвестност в 7nm

Всички изброени дотук се водят 11-то поколение и са изпълнени по 10nm архитектура, като за момента липсва яснота, кога компанията ще представи 7nm модели. Проблемите са големи, защото мобилната технология на ARM вече има 5nm чипове, AMD също преминават на 7nm. Крайният резултат е, че Apple вече замени процесорите на Intel в по-ниския си клас (в контекста на портфолиото на компанията – бел. ред.) лаптопи и настолни компютри. Технологичният гигант разработи собствените си чипове M1, които са базирани на 5nm архитектура на ARM, което им дава добра производителност при ниска консумация на енергия.

Intel се опитва да компенсира по-малкото транзистори с по-висока тактова честота на ядрата, което обаче консумира повече енергия и отделя повече топлина. Предоставените от компанията характеристики за геймърските модели Intel Core-H се водят, че имат 28W на ядро консумация, което е съпоставимо с тези на предходните поколения.

Във всички случаи, ако Intel не представят и тази година процесор със 7nm архитектура, шансовете компанията да загуби потребителския сегмент при PC се увеличават. ARM може да „отлюспи“ още производители да ползват тяхната технология, а AMD да засили своя натиск като директен конкурент. Последното вече е факт, като през първите девет месеца на 2020 г. Intel губи в рамките на една година над 15% пазарен дял. През същия период AMD добавя толкова в своя. Всичко това се случва в момент, в който целия PC пазар е в подем.

The post Intel представи четири нови 10nm процесора appeared first on TechTrends България.