При третия Кръстоносен поход, те завзимат Константинопол – действие, което допълнително отслабва Византийската империя и за някои историци е един от факторите за налагането на Османската империя няколко века по-късно на Балканския полуостров.

Изключителната динамика от последните дни на 2024 г. и първите такива на 2025 г. между телекоми и регулатори, показва доста сходна картинка. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова излиза на своеобразен „кръстоносен поход“ срещу мобилните оператори и някои противоречиви техни практики. Това се случва само месеци след като оглавява поста през май миналата година. След различни битки между нея, КЗП, другият ключов регулатор, операторите и съда, всичко това кулминира в идеята на Филипова да отнеме честотните лицензи на трите основни телекома. Усилията ѝ, а може би и мотивите ѝ, доста наподобяват тези на кръстоносните походи от европейската история, като сравнението става още по-силно, като добавим резултатите от различните схватки.

Първият поход – неустойките по договорите

В края на май 2024 г. правителството на Димитър Главчев изненадващо смени ръководството на КЗП и назначи за председател Мария Филипова. Тя стана известна преди това с отказа си на Васил Божков за подкупи и потенциално други услуги, докато е начело на Държавната комисия по хазарта. Четири месеца след поемането на поста в КЗП, Филипова предприе първия си своеобразен „кръстоносен поход“ като взе на мушка допълнителните неустойки при предсрочно прекратяване на абонаментите с телекомите.

Действията са аргументирани покрай постъпилите множество жалби свързани с подобни казуси. Тогава, регулаторът забрани практиката операторите да натрупват неустойки, като заплащат освен трите месечни такси, така и разликата в промоционалните цени, както за тарифите, така и за закупените устройства. Докато при първите, решението е лесно, то при смартфон субсидиите, нещата стояха малко по по-различен начин,

Два месеца по-късно, телекомите и КЗП достигнаха до компромис, в който максималната сума по неустойките да не надвишава три месечни такси. Останаха някои въпросителни по това решение за точната калкулация, но те трябва да се видят при подписване на нови договори, в които тези условия ще бъдат добавени. Компромисът беше голямо постижение за КЗП, защото дойде в момент, в който забраната на регулатора падна в съда.

Вторият поход – скритата индексация

Не отне много време и самите телекоми дадоха повод на Мария Филипова отново да предприеме „кръстоносен поход“ срещу тях. Този път на прицел попада т.нар. „скрита индексация“, която два от операторите („Йеттел“ и „Виваком“) решиха да обявяват в последните дни на 2024 г. поскъпване на месечните такси на съществуващите договори с между 1 и 3 лева. Те правят това, защото очакванията за инфлацията за изминалата година е да е около 2% и дори да се коригират с толкова цените, ще става дума за между 40 и 80 стотинки в най-масовите тарифи.

Очаквано, КЗП скочи срещу тази практика, която може да позволи на операторите да индексират цените всяка година, с колкото си поискат, независимо от инфлацията. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че това е нелоялна търговска практика, която трябва да се забрани. Тя също така наложи санкции до 50 хил. лева за всяка една от тях. Не става напълно ясно дали е за трите точки нарушения по 50 хил. лева, за абонат или само еднократно се прилага тази сума.

Ситуацията беше малко хаотична, защото първоначално КЗП прехвърли проблема към ресорната за телекомите – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото аргументите за промените на тарифите на двата оператора бяха заложени точки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). КРС не намира проблем след анализ на проблема, а „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Така телеком регулаторът върна топката обратно при подателят ѝ.

В крайна сметка от КЗП издадоха заповед за забрана на скритата индексация, като се позовават на текстове от Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Действие, което операторите обжалват в съда.

Законовата схизма

Казусът се оказва доста интересен, защото кой е прав – телекомите или КЗП, зависи изцяло от това кой закон се чете. В ЗЕС е предвидено, операторите да могат да променят общите си условия и тарифите, като уведомят за това потребителите с поне един месец предизвестие. Клиентите също така имат правото да прекратят веднага договорите си, без да дължат неустойки, ако не са удовлетворени от промените. Двете условия са спазени от телекомите.

В ЗЗП обаче е записано, че промяна на цените, продуктите и/или услугите в договорите не може да стане без изричното съгласие на потребителите. В случая с телекомите имаме мълчаливо такова или изрично несъгласие чрез прекратяване на контракта. Така се получава своеобразна законова „схизма“, според която операторите са прави, тъй като четат ЗЕС, но и КЗП, който гледа ЗЗП.

Подобни проблеми се решават в съда и зависят от аргументацията на различните страни. На 22 януари Административен съд – София (АСС) излиза решение по част от казуса, като не уважава предварителното изпълнение на забраната за индексирането на цените. В мотивите си, магистратите поставят под въпрос голяма част от основните аргументи на КЗП за цялостната заповед. Те са прекалено общи, непрецизни и дори преувеличени. КЗП може да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Тепърва АСС ще гледа самата законосъобразност на заповедта за забрана на практиките и глобите, но предвид негативните отзиви към аргументите на КЗП най-вероятно и те могат да паднат. Засега това е поредната загуба пред съда от страна на регулатора.

Третият поход – отнемане на лицензите

Два дни преди АСС да излезе с решение, КЗП вдигна още повече мизата и дори взриви сектора с радикалната идея да отнеме лицензите на операторите. Има подобна възможност предвидена в ЗЗП, в която регулаторът може да предложи такова действие на съответния орган, издал разрешителните. Това се прилага, когато има влязла в сила наказателно постановление и точно този член от закона се цитира от председателя Мария Филипова.

В случая с телекомите, тя най-вероятно визира забраните за индексацията на цените, но този казус както виждаме в момента „виси“ в съда. Самият регулатор използва в аргументите си „системни нарушения“ на операторите и липсата на възпиращ ефект на глобите, които за компаниите са просто „оперативен разход“.

Крайният резултат е, че КЗП дава аргументирано предложение към КРС за изземването на лицензите за мобилните честоти на операторите. Телеком регулаторът обаче отказва да го разгледа като, че то… противоречи на ЗЕС и на европейската правна рамка. КРС също така смята, че мярката е непропорционална и, че подобни проблеми могат да се разрешат с възпиращи санкции (финансови глоби – бел. ред.).

Регулаторът също така цитират европейска директива 2018/1972, според която разрешителният режим за честотите трябва да „гарантира правна сигурност, да насърчи регулаторна предвидимост, с цел установяване на инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“.

В същия дух, коментира случая и Виктория Боклаг, главният изпълнителен директор на United Group и собственик на „Виваком“.

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“ Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“, заяви Боклаг на събитие на United Group, на което беше обявена инвестиция на телеком групата в размер от 120 млн. лева за изграждането на четири електроцентрали за възобновяема енергия в страната.

Официално чрез Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), телекомите обвиниха действията на КЗП като „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Браншовата организация смята, че няма „системни нарушения“, защото жалбите към КРС през 2023 г. намаляват с 10% на годишна база и повечето от тях са решени в полза на потребителите. Неофициално от телекомите дори ползват по-остър език спрямо Филипова и нейните амбициозни действия. Във всички случаи, става дума за прекомерна ескалация.

Добър или лош кръстоносец

КЗП обаче не се отказва, като този път регулаторът опонира силно на КРС. Според първия регулатор, в цитираната директива има още изброени цели, като „осигуряване на прозрачност на цените“, „защита на интереса на гражданите и крайните ползватели“ и др. От КЗП обвиняват, че КРС не защитава гражданите, а операторите. Така се завърта наново колелото и отново съдът ще трябва да реши кой е крив и прав в тълкуванията си.

Кръстоносните походи имат своите противоречиви нюанси в историята и тяхната роля в разгръщането ѝ в по-късното Средновековие. Подобна е ситуацията и с настоящите телеком казуси и регуалтора. Трябва да отбележим, че действията на КЗП до един момент бяха в правилната посока. Идеята на телекомите да могат да индексират всяка година абонаментите независимо от инфлацията с колкото поискат е опасен прецедент. Беше нормално и очаквано от обществото КЗП да се намеси в опит да спре тази скрита индексация.

Проблемът беше начинът по който се направи. КЗП и по-скоро лично Мария Филипова влязоха доста по-остро от необходимото и, когато започнаха да губят битката тръгнаха на по-голяма ескалация. Отнемането на мобилните лицензи на компаниите означава пълно замразяване на безжичните комуникации (различни от WiFi мрежи) в страната. Отделно, предвид аргументите, които са ползвани в съда за забраната на индексацията показват, че те най-вероятно няма да издържат на всички инстанции и ще паднат. Така, действията на КЗП до момента бяха шумни, но засега – неефективни. Дали ще останат такива – ще видим от следващите съдебни решения.

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще изиска от телеком регулатора да изземе честотните лицензи на мобилните оператори. По този начин държавната институция излиза „вабанк“ срещу комуникационните компании. Това е пореден залп между КЗП и телекомите за последните няколко месеца. Регулаторът първо атакува допълнителните неустойки при абонаментните договори, а след това се прицели в опитите на два от операторите да извършат „скрита индексация“ на месечните такси.

За първия казус двете страни се споразумяха набързо в рамките на три месеца. При втория нещата се прехвърлиха от институция в институция и накрая КЗП издаде постановление напълно да забрани практиката. Решение, което операторите най-вероятно ще оспорват в съда. Третият телеком („А1 България“) се въздържа от подобно действие и дори изпрати SMS съобщения до абонатите си да се похвали.

КЗП сега ескалира допълнително конфликта по оста „потребителски регулатор – мобилни оператори“. Председателят на институцията – Мария Филипова обяви, че има правото да изиска отнемането на лиценза на телекомите за упражняване на дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление. Подобна крайна мярка не е била предлагана от държавна институция за големите три оператора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) насилствено отне лиценза само на една компания през последните 15 години – „4 Джи ком“ и то след дълга съдебна битка. Колко реалистично е това действие на КЗП е под голям въпрос, но и показва, че след смяната на председателя, новият такъв взима доста насериозно казусите с телекомите.

Аргументите за изземване

Мария Филипова се позовава на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е основно поле на действие на регулатора и по-точно предвидените мерки в чл. 232. Според тях, КЗП може да предложи отнемане на лиценза и/или разрешителното за дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление.

Ползвайки него, Филипова обявява, че „този механизъм представлява крайна мярка“ за „гарантиране на спазването на правата на гражданите“, покрай „системните нарушения на мобилните оператори“. Според нея, това е единственият ефективен отговор на поведението и действията на телекомите. Тя обясни, че прекомерният фокус на КЗП към комуникационните компании е породен от факта, че огромен дял от постъпващите в институцията жалби са свързани с пазара за електронни услуги.

Филипова допълни, че през последните пет години, телекомите са обект на непрекъснати финансови санкции от страна на КЗП. Тя подчертава, че компаниите вместо да се респектират от наложените глоби ги приемат за оперативен разход. Което позволява на операторите да продължават с нелоялните практики и показват неспособността на текущите мерки да осигурят спазването на закона.

Лесно ли се отнема лиценз

Според закона, КЗП трябва да се обърне към институцията издала разрешенията или лицензите с предложение за тяхното отнемане. Мария Филипова обяви, че вече е изпратила мотивирано писмо към КРС за предприемане на тези действия. Почти всичко е в ръцете на телеком регулатора, който трябва да се произнесе с мотивирано решение дали ще отнеме или не лицензите на мобилните оператори. Но дори КРС да застане на страната на КЗП, процедурата след това може да продължи в съда.

Телеком регулаторът е отнел само веднъж за последните 15 години принудително разрешение за мобилни честоти. Това се случва през 2014 г., когато КРС отнема лиценза на „4 Джи ком“. Компанията е един от трите нови мобилни оператори, които получават честотни ленти в 1 800MHz през 2011 г. Тя държи ресурса само с идеята да продава капацитет на останалите, без да развива собствена мобилна мрежа. Нещо, което другите ѝ отказват.

Също така, „4 Джи ком“ не си плаща лицензните такси от самото връчване на разрешителното, което кара КРС да действа в посока неговото отнемане. Съдът обаче постановява, че компанията не трябва да си плаща в рамките на две години, за да може да бъде принудително иззето. Затова едва през 2014 г. КРС успява да отнеме лиценза и да направи ново преразпределение на честотите в 1 800MHz.

Съдът като последен арбитър

Настоящата ситуация е малко по-различна. КЗП изпраща мотивирани аргументи за изземването на разрешителните на мобилните оператори. КРС ги разглежда и съответно решава дали да го направи или не. Съответно като върне писмо към първата институция със своите аргументи. Ако КРС каже „Да“, почти сигурно е, че операторите ще обжалват в съда. Същото важи и ако каже „Не“, тогава решението ще бъде обжалвано от КЗП.

За момента, опитите на последния регулатор за война с телекомите не среща силната подкрепа на магистратите. Това показва опитът от предходните казуси, в които КЗП е губила дела. Въпреки по-слабата позиция в предишните случаи в съда, институцията е успявала да достигне до компромисно решение с операторите. Тази атака обаче е доста по-заплашителна и отпорът на телекомите ще бъде реципрочен, което оставя малко място за преговори и компромиси.

(Обновена) Браншовата организация на телекомите осъди действията на КЗП, като ги обяви за „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) коментира, че изявлението на регулатора е лишено от обективност и правна обосновка, както и, че изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори. Последното е породено от факта, че трите големи оператора са местни звена на международни компании и фондове. От АТИ се аргументират, че тезата за „системни нарушения“ не е състоятелна, защото по данни на КРС през 2023 г. жалбите срещу телекомите са намалели с 10%, а значителна част от случаите са разрешени в полза на потребителите. Браншовата организация още обвинява КЗП в „популистки действия“, които „поставят под риск цифровата свързаност, икономиката и националната сигурност“.

The post КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите им финансови резултати през тези периоди. В крайна сметка, операторите и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се договориха за нови условия, при които цените на съществуващите абонаменти да се коригират на база преминаването на определен праг на годишната инфлация в страната.

Това в комбинация със заслабващия темп на поскъпване на основните стоки през 2024 г. може да елиминира индексацията като инструмент за повишаване на приходите. Данните за годишната инфлация се очакват в средата на януари, като прогнозите са, че тя може да надхвърли 2%, което е договореният праг от КЗП за корекция на цените при телекомите.

Операторите решиха да се презастраховат и да проявят креативност, като въведат скрита такава. Първо, през декември 2024 г., „Йеттел България“ обяви едностранна промяна в общите условия (ОУ) по своите договори, с което разшири потреблението по договорите, но и увеличи цените. „Виваком“ ги последва няколко дни след Нова година и обяви подобна корекция, но само на цените, без да добавя минути или пренос на данни. КЗП излезе със становище още при действията на „Йеттел“, с което се противопоставя на практиката, но прехвърля топката към съда.

При телекомите важи неписаното правило, че когато две от основните компании предприемат някаква нова ценова политика е въпрос на време и третият да ги последва. До момента „А1 България“ не е обявил подобна промяна на ОУ, но е твърде вероятно да я предприеме. Както и при индексацията, австрийският оператор най-вероятно изчаква да види развоят преди да действа.

„Добавките“ на операторите

В началото на декември, „Йеттел“ обяви, че ще увеличи месечната такса с 1, 2 или 3 лева, в зависимост от настоящия план. Това ще стане като се добавят допълнителни екстри, като по-висока скорост на мобилния интернет и др. Промяна на цените има и при някои дигитални услуги. „Виваком“ не е толкова щедра и само добавя 1 или 2 лева (в зависимост от типа услуга) към месечната такса. Разликата между двете действия обаче може да се окаже значителна от регулаторна гледна точка.

Корекциите влизат в сила автоматично, като се налагат чрез едностранна промяна в общите условия и важат, както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. При „Йеттел“ промените стават реалност от 1 февруари, а тези на „Виваком“ – от 8 февруари. През това време потребителите могат да сключат нови договори, като изберат от наличните такива за всеки от портфолиото на операторите. В някои случаи, те за момента може и да са по-изгодни от старите с новата „индексация“.

Законно ли е

Ключов момент, който и двата телекома подчертават, е третата опция за клиентите. Последните могат да прекратят веднага абонамента си ако не са съгласни с наложените едностранно от компаниите промени. При този случай, те няма да дължат неустойки. Единствено при взимане на устройства на лизинг, те ще имат избор дали да изплатят цялата остатъчна сума или да продължат да погасяват вноските. Ако изберат втората опция те ще се увеличат, в случай, че се ползват отстъпки през плана.

Всичко това е записано в самите договори и на трите оператора. Такова е и законовото изискване при едностранна промяна на параметрите на контракта и на общите условия. Друго условие е всякаква подобна корекция да става с поне едномесечно предизвестие. Това също е спазено от телекомите. Има противоречива информация от операторите за запазването на мобилния номер. Някои потребители са уведомени, че прекратяването на абонамента означава закриването му или се дължат неустойки, но по закон потребителят може да заяви прехвърлянето му с едномесечно предизвестие.

Затова на теория, действията на операторите изглеждат изрядни пред закона. Може в индивидуалните казуси да възникнат такива, които да попадат в „сива зона“ или да правят някое нарушение, но в общия случай, се спазват предвидените от нормативната рамка и договорите условия.

Реакцията на регулаторите

Реакцията на КЗП беше бърза, но и доста динамична. Първо, регулаторът прехвърли проблема към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото измененията са направени на база текстове в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които са основно поле на действие на КРС. След това, обаче КЗП се активира и обяви, че действията на „Йеттел“ се водят като „непоискана услуга срещу заплащане“. Тъй като, потребителят не е заявил изрично, че иска тези допълнителни услуги, които оператора предлага и той може да откаже тяхното заплащане. Което вече попада в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Може да звучи заплашително, но КЗП уточнява, че когато се нарушава съответния член от горния закон, глобата за юридически лица е… между 1 000 и 3 000 лева. Другите действия, които регулаторът ще предприеме е да сезира съдът за неспазването на съответния член и да представи потребителите пред него. От държавния орган обаче предупреждават, че операторите могат да прекратят услугите на съответните абоанти, докато траят делата, а те могат да се провлачат с месеци.

Последно, КЗП заплашва, че тези действия могат да се разгледат и като ограничаване на свободния избор на потребителите, което да попадне като нелоялна търговска практика. Което вече е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Тук става ясно видима причината защо „Виваком“ само едностранно променя месечните абонаменти, без да добавя услуги. По този начин, корекциите на компанията не попадат в ситуация за „непоискана услуга срещу заплащане“ и съответно връзва ръцете на КЗП. За момента, реакция от този регулатор (а и от останалите) за действията на „Виваком“ няма.

(Обновено – 8.1.2025 г. 14:30 ч.) КРС излезе със становище, че е направила анализ на действията на „Йеттел“, както и на останалите два телекома. Вследствие на което от ведомството допълват, че „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Казано на прост език, КРС прехвръля топката обратно в полето на КЗП.

Ефектите за пазара

Забавящата инфлация може да лиши телекомите от възможността да вдигнат цените на вече действащите абонаменти. Затова два от операторите (засега) решиха да се презастраховат и да индексират едностранно цените с промяна на общите условия. Така, те създават контролиран избор за потребителите и потенциално решават един от проблемите на телекомите – да редуцират броя на клиентите, които карат на безсрочни договори.

Потребителите могат да останат на стария контракт и съответно на новите цени, да преподпишат нов, което всъщност е желанието на компаниите. Или да прекратят и да отидат при някой от конкурентите, но предвид факта, че два от тях вече правят такава „индексация“ е просто ситуация тип „от трън та на глог“.

Създава се обаче и опасен прецедент, в който телекомите ще могат да използват факта, че са само трима основни играча и да правят подобни корекции всяка година. Вторият елемент е, че предвид инфлационната индексация, това може да доведе до двойна корекция на цените. КЗП и телекомите вече си стиснаха ръцете за нея, но за новия казус, регулаторът изглежда в по-слаба позиция от преди. Ключова ще са реакциите на съда, останалите две институции (КЗК и КРС), както и на третия оператор – „А1 България“.

Ударът на КЗП (добавена на 11 януари в 12:30 часа)

След известен анализ и прехвърляне на топката между регулаторите, КЗП реши да предприеме по-решителни действия срещу скритата индексация на телекомите. Докато те са напълно изрядни по текстовете в ЗЕС, регулаторът намери такива, които те нарушават в рамките на ЗЗП. Става дума, че едностранната промяна на цените и условията от страна на операторите създава неравноправна клауза в договорите на потребителите. Когато се установят такива те се смятат за нищожни е записано още в ЗЗП. Регулаторът още обвинява компаниите, че са заблуждавали потребителите, като са посочвали, че действията им са законни по ЗЕС.

Затова председателят на КЗП Мария Филипова обяви решението си да забрани практиките на двата телекома. Тя още обяви, че ще санкционира операторите, като глобата може да достигне 50 хил. лева „всяка прилагана нелоялна търговска практика“. Любопитно ще е тълкуването на последния цитат дали то ще е за трите нарушения, които КЗП е констатирал или за всеки отделен абонат. Първата дефиниция е по-вероятна. Почти сигурно телекомите ще обжалват в съда.

КЗП използва същото тълкуване на ЗЗП при действията си срещу инфлационната индексация на операторите. Въпреки, че регулаторът започна да губи делата в съда, двете страни се разбраха за сравнително компромисен вариант. Може би навлизаме в подобна ситуация и сега.

The post Скритата телеком индексация (Обновена) appeared first on TechTrends България.

След редица жалби, през септември КЗП първоначално забрани тази търговска практика, защото е нелоялна и агресивна. Според регулатора по този начин се налагат всякакъв вид „прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя“. Особено ако той иска да прекрати договора си или да избере друга стока, услуга или търговец. От страна на операторите, тяхна честа практика е да субсидират част от цената на устройствата. Тоест, да се откажат от печалбата от смартфона, за сметка на приходите от абонамента.

Само след няколко месеца, двете страни се разбраха и е постигнат нов компромис. Така в рамките на година, КЗП и операторите постигнаха споразумение по два тежки казуса. Първият беше с годишната индексация и разминаването между методологиите. Вторият е сега с неустойките.

Без бъдеще време

Ключовата промяна, за която регулаторът се е договорил с телекомите е, че последните няма да съдържат допълнителните неустойки, които включват всички промоционални цени и отстъпки, които остават до края на договора. Операторите ще могат да претендират само за направените до момента на прекратяването на контракта такива.

От КЗП обявиха, че се въвеждат ясни лимити за общата сума за неустойките и те са в рамките на три стандартни месечни такси. Регулаторът твърди още, че новите текстове на общите условия на операторите ще са по-ясни и ще премахнат точките за едностранно тълкуване в полза на компаниите.

Например, ако Петър има двугодишен договор за мобилен абонамент за 20 лева на месец, но го ползва на промоционална цена от 18 лева на месец и решава да го прекрати в края на първата година. Максималната сума, която той ще трябва да заплати са трите стандартни месечни такси от 20 лева или общо 60 лева. При досегашните условия, Петър ще трябва да плати тези 60 лева плюс още 42 лева общо отстъпки за целия период на договора.

От информацията на КЗП не става ясно, дали телекомите запазват трите стандартни такси за прекратяване и обезсмислят добавянето на промоциите за изтеклите 12 месеца. Или последните се калкулират първо и след това се прибавя примерно една или две месечни такси по стандартна тарифа. Тези детайли ще трябва да се видят в новите условия. КЗП засега е уверен, че таванът за неустойките ще бъде в размер на трите стандартни месечни такси.

Само за нови договори

Споразумението между КЗП и операторите обхваща само новите договори, които тепърва ще се сключват. Решението е ключово, защото това дава на телекомите известно време за адаптация, преди мнозинството от контракти да преминат по обновените условия за предсрочно прекратяване.

Усилията на КЗП да забрани досегашната практика на компаниите в настоящите договори обаче удрят на камък. Още през септември, Административният съд я отмени по жалба на два от трите оператора. През ноември, забраната падна и във Върховният административен съд (ВАС), засега само по делото, което води „Йеттел“ срещу КЗП.

Победите на телекомите засега не са толкова безупречни, като при делото единия от съдиите на ВАС се подписва с особено мнение, като застава зад регулатора. Така, създадения прецедент от „Йеттел“ не е 100% гарант, за успешно преминаване на останалите жалби, но пак шансовете за пълното падане на забраната са високи.

По-добрият компромис

Дори, КЗП да не успее да се пребори за спиране на практиката в подписаните договори до момента, регулаторът постигна още един компромис с телекомите. Първият с индексацията включи опция за теоретично намаляване на таксите в условия на дефлация. Приложението му е под въпрос, заради поставения минимален праг от 2%, който активира клаузата. Толкова висока дефлация е рядко явление, особено на годишна база.

Последният компромис с неустойките обаче изглежда по-голям, поради няколко причини. Първата е, че забраната за настоящите договори, за момента пада в съда. Втората е, че поне според текстът на КЗП се налага максимален праг на неустойките от три стандартни месечни такси. Това редуцира значително сумите, които операторите ще получават и засяга най-силно субсидиите, които те правят за продадените в пакет устройства. Има вероятност, поради тази причина, телекомите да намалят отстъпките, които правят, особено за по-скъпите джаджи, където те са най-големи.

The post КЗП и телекомите се споразумяха за неустойките при договорите appeared first on TechTrends България.

Сега регулаторът е против някои практики при начисляването на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. В КЗП са получени множество жалби, че потребителите трябва да платят не само трите такси за анулиране на абонамента им, но и доплащане на разликата при промоционалните цени, както за самите контракти, така и за закупените с тях устройства. Тази комбинация създава натрупване в неустойката и съответно бариера за клиентите да се откажат от услугата и да преминат към друг оператор.

Поради тази причина, КЗП обяви, че тази практика на телекомите е нелоялна и агресивна и я забранява. Подобно с казуса с индексацията, нещата са малко по-сложни и почти сигурно е, че ще има обжалвания от страна на операторите. Както и потенциални преговори за постигането на някакво компромисно решение, отново по модела с индексирането на абонаментните такси от последните години.

Становището на регулатора

Позицията на КЗП е сравнително проста. Освен трите месечни такси неустойка при предсрочно прекратяване на договора от потребителите, операторите начисляват допълнителни такива. Те обхващат потенциалните промоции, които са включени в абонамента. Честа практика е телекомите да пуснат някой месечен план с намаление на цената, било то в Коледна или друга кампания. В договора се записва стандартната и промоционална цена. При предсрочно прекратяване от клиента се изисква да заплати разликата между двете в оставащия цял период на контракта.

Друг тип неустойка, която се наслагва е в случай, че потребителят е взел и устройство на изплащане, например смартфон. Повечето модели идват с отстъпки ако се вземат в пакет с преподписване или нов договор. Отново, разликата между промоционалната и реална цена се добавя в случай на предсрочно прекратяване на контракта.

Според председателят на КЗП Мария Филипова, това е нелоялна агресивна търговска практика. В становището на регулатора се твърди, че по този начин операторите налагат всякакъв вид „прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя“, когато последният желае да прекрати договора си или да избере „друга стока или търговец“.

КЗП подчертават, че в контрактите освен стандартните клаузи за предсрочно прекратяване, които включват изплащане на до три месечни такси неустойки, са добавени още две, „които накърняват добрите нрави“. Защото по този начин се заобикаля поставения максимален праг, който е по договор. Допълнителните условия водят и до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Като те задължават да се плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Реалностите на телекомите

Подобно на индексацията, реалната ситуация не е само черна или бяла. На първо място, регулаторът си противоречи в позицията си. От една страна КЗП твърди за „извъндоговорни пречки“, но от друга признава, че съответните клаузи за допълнителните неустойки са включени в самите контракти.

В Закона за електронните съобщения (ЗЕС), не са посочени изрични параметри за неустойките при предсрочно прекратяване на договора. Основните регулации са насочени повече в посока автоматичното подновяване на контрактите, преобразуването им в безсрочни и съответно условията за тяхното терминиране. В Закона за защита на потребителите (ЗЗП) също няма конкретни детайли при подобен тип абонаменти. Там, единствено е записано, че може да се счете за неравноправна клауза в договор такава, в която потребителят е задължен да плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С което става въпрос на тълкуване дали допълнителните условия създават такива предпоставки или не. За промоционалните цени на абонаментите може да се каже, че по-скоро да. Телекомите пускат намалените пакети, с които постигат няколко ефекта. Първият и най-важен – да привлекат потребители. Вторият е, че при преобразуването на договора в безсрочен, месечната такса става стандартната, а не промоционалната. Последният ефект е този, който описва КЗП – разликата между двата абонамента се дължи като неустойка и това създава допълнителна бариера за предсрочно прекратяване. В този случай, регулаторът може да се каже, че работи в правилната посока.

Смартфон субсидиите

Ситуацията е по-размита при закупуването на устройства заедно с договора. Част от стратегията на телекомите да привличат клиенти е като предоставят смартфони или друга техника на значително по-ниски цени от пазарните ако с тях бъде сключен нов договор или преподписан вече съществуващ. Операторът де факто се отказва или силно намалява маржа на печалба на продажбата на устройството, за да привлече и задържи клиентите си за по-дългосрочен период от време.

Тази практика се нарича субсидиране. Обемът на намаленията зависи от това колко скъпо е устройството и колко висок абонаментен план избере потребителят. Например, 512GB версия на сгъваемия смартфон Samsung Galaxy Z Fold 6 струва 2 869 лева в брой в „А1 България. Цената на свободна продажба от други търговци е 3 999 лева. Субсидията в случая е 1 139 лева, като говорим за подписване с най-скъпия план на оператора.

При предсрочно прекратяване, телекомът ще изиска горната разлика като неустойка. Ако това се направи в началото на срока на договора може да се каже, че тогава операторът ще бъде ощетен. Защото неговите сметки са, чрез скъпия месечен абонамент да си компенсира липсата на марж на печалба от смартфона. Ако се направи в последните няколко месеца на срока на договора, тогава вече наистина може да се каже, че е необосновано. Но и тогава подобно терминиране на контракта по презумпция не е в полза на потребителя. Защото той или тя само ще се плати неустойка, която всъщност може да покрие оставащото време и обикновено това не се практикува.

Предвид горните ситуации, е по-вероятно КЗП и операторите да потърсят някакво междинно решение, по подобие на казуса с индексацията на договорите. В този случай имаше по-скоро прецизиране на условията, отколкото тяхната пълна отмяна.

The post КЗП се прицели в допълнителните телеком неустойки appeared first on TechTrends България.

Още в навечерието на Коледа 2021 г. трите телекома обявиха, че ще активират клаузата за индексация на своите съществуващи абонаменти, заради силното нарастване на цените през годината. Още тогава идеята стартира със скандали, като два от операторите се опитаха да направят корекция на цените с натрупване от две години назад. Действието беше оспорено от регулаторите и впоследствие премахнато. Така, операторите индексираха цените, като ползваха инфлацията само за предходната година.

Във всички случаи, новата практика се хареса на телекомите и те повториха корекцията в началото на 2023 г. Тогава, действието беше повече от логично, защото инфлацията за предишната година достигна до рекордни нива от 15.3%. Операторите сами наложиха ограничение на максималната стойност на поскъпване, с което малко тушираха напрежението.

Индексацията се превърна в практика и затова не беше изненада, че и през януари 2024 г. такава беше обявена. Два от телекомите съобщиха за корекция веднага след като бяха публикувани официалните данни за инфлацията. Третият се очаква да се присъедини към тях през следващите дни. Това, което шокира всички беше двойната разлика между индексациите – „Йеттел“ обяви поскъпване от 9.5%, докато „Виваком“ само от 4.7%. Потребителите останаха объркани, някои се почувстваха излъгани, а недоверието към телекомите рязко скочи. В същия момент спорът за сделката с „Булсатком“ се политизира и не отне много това да се случи и с индексацията.

Урок по инфлация

За да разберем какво точно се случва, първо трябва да обясним как се измерва инфлацията или Индекса на потребителските цени (ИПЦ). Тя показва разликата между цените на продукти и услуги, които се следят през цялата година. Точно кои се подбират и каква тежест имат за крайния резултат се нарича „кошница“. Обикновено се представят три стойности – средногодишна, месечна на годишна база и месец спрямо месец.

Първата е най-популярната и показва средното поскъпване на съответната кошница в рамките на всичките 12 календарни месеца. Втората ограничава инфлацията за даден месец, примерно декември, който се съпоставя с данните от същия месец, но предходната година. Последната пък сравнява цените между ноември и декември примерно.

Най-често и акуратни са данните на средногодишната инфлация и месечната сравнена на годишна база. Тоест, първите две. Тъй като България се опитва да стане част от еврозоната освен местния ИПЦ се прави и втори индекс – ХИПЦ. Това са хармонизирани данни, които се използва за съпоставяне на инфлацията между различните държави в рамките на Европейския съюз.

Разликата между ИПЦ и ХИПЦ е в кошницата от продукти и услуги и тяхната тежест. Вторият използва единен стандарт за изчисление между държавите, докато първият е индивидуален за всяка страна. В България ИПЦ по принцип е малко по-висок, заради по-голямата тежест на енергийните цени. Това, заедно със стремежа на настоящото правителство да вкара страната ни в еврозоната, доведе до повечето съобщения за нивата на годишната инфлация за 2023 г. да са базирани на ХИПЦ.

Сходните, но различни клаузи

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. посочват, че ИПЦ през декември на годишна база е 4.7%, на месечна е 0.3%, а средногодишната е 9.5%. ХИПЦ или индексът за еврозоната е 5%. Телекомите взимат местния показател, както някои вече са се досетили. Проблемът се оказва точно кой. „Йеттел“ и „А1 България“ са заложили в своите договори на средногодишната стойност на ИПЦ, която е 9.5%. Вторият оператор все още не е обявил официално индексация, но най-вероятно и той ще прибегне до такава.

„Виваком“ от своя страна са решили да заложат в контрактите само на годишната инфлация за декември. Затова те не могат да приложат средногодишния ИПЦ, а само този за последния месец на 2023 г. Промяната на общите условия само заради индексацията ще породи допълнително недоволство и ще концентрира вниманието на регулаторите към тях, затова и не е направено. Поради тази причина, обявеното поскъпване при тях е по-ниско – 4.7%.

Така, се поставяме в ситуация, в която телеком индексацията е на две различни скорости. При това с двойна разлика за потребителите на едните оператори и тези на „Виваком“. В предишните години пак са се прилагали тези показатели, но тогава тя не е била толкова значима. За 2022 г. средногодишната е 15.3%, докато годишната за декември е 16.9%. Отделно, поради високите стойности телекомите наложиха ограничение за максималното поскъпване на плановете. Това допълнително маскира разликата между общите им условия.

Политическата буря

Двойната разлика предизвика сериозна ответна реакция не само от обществото, но предизвика интереса на политиците. Телекомите вече бяха в техния фокус миналата седмица. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ се ориентира към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и по-конкретно за потенциалното одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“.

Неговият коалиционен партньор от „Демократична България“ Иво Мирчев обаче измести вниманието към индексацията на цените и как КЗК трябва да се намеси. Като вече да се разследва за картелно споразумение между операторите. Той допълни, че и Комисията за защита на потребителите (КЗП) не действа ефективно. Действията на двамата депутати може да имат и друга цел – смяна на съставите на регулаторите, нещо за което ПП-ДБ отдавна напират.

На 5 февруари към тях се присъедини и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя призова гражданите да подават масово жалби срещу индексацията. Нинова беше сред противниците на поскъпването на абонаментите докато беше част от управлението през 2022 г. Според нея, телекомите трябва да предоставят възможност на потребителите да могат да се отказват от услугите без да плащат неустойки.

Съдебен удар (Обновено)

Нинова цитира и решение на Районния съд в Пловдив, в което магистратите обявяват клаузата за индексацията на телекомите за недействителна. Казусът е доста интересен, като потребител индивидуално води дело срещу поскъпването на абонамента му предприето от „А1 България“. В него той обвинява телекома в доста проблеми – двойно индексиране, неравноправност на прилагане на клаузата, липсана добросъвестност и едностранчиви действия. Първото не влиза в сила, защото КЗП излиза с решение срещу поскъпването за две години назад.

Магистратите обаче подкрепят част от исканията по другите точки. Според пловдивския съд има неравноправност между двете страни, защото само операторът може да поиска поскъпване, докато потребителят не може да претендира за поевтиняване при съответната промяна на инфлацията. Както и, че абонатът не може да се откаже от договора си след като е уведомен за промяната на тарифата без да изплати неустойки.

Крайното решение на Районния съд в Пловдив е, че клаузата в договора на „А1 България“ (която е идентична между трите оператора, разликата е само в ползвания индекс) е недействителна. С което телекомът трябва да възстанови надвзетите суми на потребителя и да му заплати разноските по делото. Решението е взето на много ниска инстанция и може да се обжалва пред Окръжния съд в Пловдив, а оттам и на по-висока. Затова съдебната драма по този въпрос тепърва ще се развива.

В търсене на компромис

Докато политиците се опитват да извлекат дивиденти от ситуацията или да сменят съставите на регулаторите, операторите и държавните институции търсят компромисно решение. Част от обсъжданите варианти са подобни на тези на Корнелия Нинова – да има индексация, но да се отворят договорите. Тоест, потребителите да могат да се откажат от услугата при поскъпване в рамките на месец без неустойки. По информация на TechTrends, един от телекомите е бил против и засега не е взето такова решение. Което ще реши и проблема с изхода на делото от Пловдив.

Уеднаквяване на Общите условия на трите оператора по отношение на индексацията ще гарантира равнопоставеност между потребителите на различните компании. Което е често срещана практика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да прилага при подобни случаи. От друга страна, телекомите допреди края на 2021 г. не опираха до активиране на тази клауза. Въпреки, че инфлацията е надминавала поставения праг от 1%.

След като го направиха „им се услади“, което е видно в техните финансови отчети през последните две години. Което отвори дискусията в обществото и с регулаторите. Използването на прага на инфлация, отваряне на договорите или максимален таван за поскъпване са част от наличните инструменти, за да може да се намери компромисно решение.

The post Телеком индексация на две скорости appeared first on TechTrends България.

Действията на втория по големина по брой абонати мобилен оператор идват след решение на Административния съд София град. С решението си „Теленор България“ се съгласяват с определението на магистратите и приемат това на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

„А1 България“ е изправена пред същия казус, като и тяхната жалба до регулатора беше отхвърлена от съда на първа инстанция. Разликата между делата на двата телекома е в мотивите, с които те оспорват решението на КЗП. Засега „А1 България“ ще изчака преди да обяви дали ще обжалва на следваща инстанция или ще приеме да индексира цените само за 2021 г.

„Виваком“ реши да увеличи тарифите само с инфлацията за изминалата година и така не попадна под ударите на регулатора и Министерството на икономиката.

Отстъплението на „Теленор“

В писмо до потребителите, главният изпълнителен директор на „Теленор“ Джейсън Кинг защитава решението да се индексират цените за двете години. Той го определя като „законосъобразно“, тъй като това за 2020 г. е обявено в рамките на изминалата година, а това за 2021 г. ще влезе в сила в срок. Главният изпълнителен директор на „Теленор“ допълва, че това действие е било обсъждано предварително с държавните органи и регулатори още през ноември.

Кинг допълни, че основната причина за налагането на тази индексация е в покачващите се оперативни разходи – от цените на електроенергията, на поддоставчици и заплати за служители. В някои случаи, „Теленор“ плаща за режийни такива с до 20% повече.

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“, коментира Кинг. Той подчерта, че това се налага, за да се продължи поддържането на качествена мобилна услуга и клиентско обслужване.

Въпреки всичко, „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. Това означава, че компанията няма да обжалва решението на Административния съд София град за корекцията на цените за 2020 г. Така, операторът ще бъде вторият, който ще направи индексация само за една година, след като „Виваком“ обяви подобно действие от самото начало.

Поскъпването от февруари

Точната корекция ще зависи от средногодишния индекс на потребителските цени (ИПЦ). Той трябва да бъде обявен през идните дни от Националния статистически институт. Самият индекс е основният и официален инфлационен показател в страната. Именно с него са обвързани договорите на операторите в заложената клауза за потенциална индексация. До момента тя не беше прилагана.

„Теленор“ и „Виваком“ ще могат да индексират цените на своите абонаменти през февруари, като обявиха при ИПЦ за 2021 г. Очакванията на първата компания са поскъпването на повечето планове да бъде до 1 лев на месец. От своя страна, „А1 България“ все още не е решила какво да прави. Вариантите пред нея са два – да обжалва решението на съда на по-горна инстанция в рамките на 7-дневен срок или да приеме индексация само за една година.

От „А1 България“ коментират за „Дневник“, че ще изчакат данните от НСИ за инфлацията за 2021 г. Те се очакват да бъдат публикувани през следващите дни. Което дава възможност на оператора да види какъв с колко ще индексира цените само при еднократна корекция и да прецени дали да обжалва решението на съда.

Повтаряне на аргументите

Джейсън Кинг от „Теленор“ дава по-обширна аргументация за решенията на компанията в интервю за „Капитал“, което беше публикувано в същия ден с писмото до потребителите. Той повтаря тезата на „А1 България“ от декември, че поради покачващата се инфлация са решили да коригират цените на плановете за 2020 г. Предвид очакванията, тя да се увеличи дори повече през изминалата година, такава индексация е била предвидена и за 2021 г.

Първоначалната идея на „Теленор“ е била да повиши цените на два пъти – през декември миналата година за 2020 г. и през февруари 2022 г. за 2021 г. Вместо да се увеличат тарифите веднъж и на новата по-висока база, да се направи индексацията, компанията е решила да го направи накуп, но на старата база. Аргументите на „А1 България“ бяха същите през декември, когато защитаваха в своя публична позиция обявената индексация за двете години.

Решението е повлияно по-скоро от практична гледна точка. Вместо да се коригират сметките на потребителите веднъж за два месеца и после още един път, промените се правят накуп. Така, се избягват потенциални проблеми с билинг системите, както и не се правят две поредни увеличения за клиентите.

Трябва да се отбележи, че българските оператори не са единствените, които правят подобни индексации. Четирите основни британски оператора подготвят увеличение на цените с до 10%, заради инфлацията. По същият начин, като в България, регулаторите на Острова се опитват да смекчат ефекта за потребителите и затова корекцията още не е в сила. В интервюто за „Капитал“ Джейсън Кинг коментира, че подобна индексация вече е направена в Telenor Serbia, който е част от телеком групата на PPF Group.

The post След „Виваком“ и „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Дните преди Коледните празници основна тема за обсъждане се оказаха намеренията на трите мобилни оператора да индексират цените на вече сключените абонаменти на база годишната инфлация. Първо, „А1 България“ и „Теленор“ уведомиха своите клиенти, че ще направят това за 2020 и 2021 г., като новите цени ще влязат в сила от февруари. Точното увеличение ще стане ясно през януари, когато бъде оповестен средногодишният индекс на потребителските цени (ИПЦ), който се публикува от Националния статистически институт (НСИ).

Малко след това, комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще разследва тези намерения. На 23 декември, председателят на регулатора Димитър Маргаритов обяви пред БНТ, че това увеличение няма да е законно ако се направи в момента за двете поредни години. Казусът е интересен, защото клауза за подобна индексация на цените присъства в договорите на операторите, но за първи път, телекомите се възползват от нея.

Законно, но донякъде

Както TechTrends коментира в предходната статия, идеята за коригиране на цените на база годишната инфлация е законна практика. Тя е включена, като специална клауза в дългосрочните абонаментни договори. Проблемът е, че в нея се говори само за предходната година. Което създаде въпроса дали операторите могат да правят индексация на цените за две поредни години.

Такива бяха намеренията на „А1 България“ и „Теленор“, които уведомиха своите абонати на 21 декември, че ще направят точно това. Цените на всички абонаментни договори ще бъдат коригирани с 1.7% нагоре за 2020 г. и с ИПЦ за 2021 г., който се очаква да бъде публикуван от НСИ през януари. По различни прогнози той е между 2% и 3.3%, което означава, че общото увеличение може да достигне 5% през февруари, когато обновените тарифи влизат в сила.

Ден след това на 22 декември, КЗП обяви, че ще разследва тази практика. Часове по-късно третият оператор „Виваком“ уведоми абонатите си, че ще индексират цените само за 2021 г., като точната стойност ще бъде обявена, заедно с индекса за годината през януари.

Председателят на КЗП е категоричен, че законът и условията, които са записани в договорите ясно посочват, че корекцията на тарифите може да се прави веднъж годишно и то само за преходната година. Не може да се прави натрупване, каквото е намерението на два от операторите.

„Няма как да има натрупване, защото по същата логика, операторите могат да се върнат и с 10 години назад“ Димитър Маргаритов, Комисия за защита на потребителите

„Наслагването на два поредни периода не е законосъобразно и ще бъде санкционирано. Няма как да има натрупване, защото по същата логика, операторите могат да се върнат и с 10 години назад“, коментира Маргаритов за БНТ.

Така, след заявлението на председателят на КЗП Димитър Маргаритов, третият по брой мобилни абонати оператор „Виваком“ ще спази буквата на закона. Докато другите два ще влязат в конфликт с регулатора, ако спазят своите намерения.

Отговорът на операторите

Малко след становището на председателят на КЗП, в подкрепа на регулатора излезе и новия вицепремиер на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. В отговор на това, двата телекома – „А1 България“ и „Теленор“ обявиха, че всичко е законно. Те се аргументираха, че вместо да направят две поредни индексации – през декември и февруари, те са решили да го направят накуп догодина.

Самата корекция според тях е необходима, защото потреблението и разходите за телеком услуги се увеличава, докато до момента цените не са пипани по клаузата с инфлацията. Друг аргумент, който се ползва е, че от своя страна дори средните цени за електронни услуги падат (по данни от ИЦП). Тук има малко противоречие. Защото самите оператори отчитат повишение на средномесечния си приход от абонат (ARPU) през последните две години.

Според „А1 България“ за потребителите е по-изгоден вариант да се направи индексацията накуп през февруари. Причината е, че другият вариант е те да повишат цените през декември с 1.7%, което да бъде за 2020 г. и след това на нейна база да начислят допълнителната инфлация за настоящата година, която да влезе в сила догодина.

Този аргумент звучи разумен, но остава въпросът – защо телекомите не са предприели индексацията за 2020 г. по-рано? За инфлацията от 1.7% се знае от февруари, защо нямаше корекция през март, а чак сега през декември? Във всички случаи, имаме ясни сигнали и заявки, че при подобна двойна индексация, ще има отпор от регулатора.

Какво следва

До Коледните празници, нямаше повече официална инфорамция, като изключим интервюто на Маргаритов за БНТ. КЗП се събира на събрание на 23 декември и излиза с решение по казуса, то обаче остава в сянка до 29 декември, когато новият вицепремиер на икономиката и индустрията Корнелия Нинова го цитира в интервю. Становището на регулатора се състои от две части.

Според първата, телекомите са трябвали да индексират цените за 2020 г. най-късно в сметките до декември 2021 г. С други думи, двата оператора, които искат да сторят това, вече са изпуснали влака – фигуративно казано. В техните общи условия на договорите е записано, че може да се прави веднъж годишно за предходната година и това е тълкуването на КЗП. По този начин, регулаторът предупреждава телекомите, че ако индексират за две поредни години това означава, че нарушават закона. Следващата стъпка е, ако тези цени влязат в сила, тогава КЗП може да глоби двата оператора. Самата санкция е в рамките на около 30 хил. лева за компания и може да се обжалва в съда.

Втората част на решението на КЗП е, че операторите трябва да допълнят клаузата за индексиране в своите договори. Според комисията, телекомите могат да обявят корекция на цените за съответната година не по-късно от 3 месеца след публикуване на данните на НСИ. По този начин се търси предвидимост и прозрачност за потребителите. КЗП още пише, че ще работи в сътрудничество с другите два регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията по казуса.

За телекомите има два пътя – да се примирят и да индексират таксите само за 2021 г. или да влязат в директен конфликт с КЗП. Предвид формулировката на клаузата в договорите, шансът операторите да спечелят в съдебната зала не е голям. Добавяме и факта, че „Виваком“ реши да индексира само за една година е допълнителен аргумент в тази посока.

The post КЗП: Телекомите могат да индексират цените само за 2021 г. appeared first on TechTrends България.