Основните проблеми за България в сферата на дигитализация остават – липсата на достатъчно подготвени технологични кадри, ниски дигитални умения и култура, слабо интегриране на новите технологии в бизнеса и държавата, както и все още малко интернет потребители.

Страната ни все пак заема не толкова лоши позиции по някои показатели – основно инфраструктурни и ценови. Въпреки, че сме една от държавите с три 5G мрежи, изоставаме по индекса за готовността ни за разгръщането на тази технология. Основната причина – разпределение само на едните честоти определени за петото поколение мобилни мрежи и по-слабо общо покритие.

Общото класиране

DESI разделя дигиталните възможности на всяка една страна-членка на ЕС на четири основни категории. Това са човешкия капитал, свързаността, интеграцията на дигиталните технологии и дигитализирането на публичните услуги. Сумарно, лидери в целия индекс са страните от Скандинавия. На първо място е Дания, следвана от Финландия и Швеция. Любопитно е, че от Източна Европа единствено Естония е в Топ 10 на престижното седмо място.

В другия край на подреждането е Румъния, предпоследна е България, като разликата със следващата Гърция е сравнително малка. Средният резултат за ЕС е 50.7 точки, Дания е със 70, докато нашата страна е почти наполовина от лидера – 36.8. По-притеснително е, че родината ни отчита най-нисък напредък през последната година. Тя е на последно място по растеж на индекса заедно с Латвия, а Румъния е с една идея по-добре в напредъка си по дигитализация. Като цяло, експертите от Брюксел подчертават, че България и нашата северна съседка изостават значително от останалите.

Хората, хората, хората

Най-важният актив в дигиталната индустрия са… хората. Или по-точно кадрите, които да могат да работят с новите технологии. България е на дъното по този показател, като е почти изравнена с Румъния. Под една трета от българите (29%) имат поне базови дигиталния умения при 56% средни за Европа. Само 11% разполагат с познания над базовите, а IT специалистите са едва 3.3% от заетите лица между 15 и 74 години.

Утехата и все още гордост на България е, че сме лидери при дяла на жени в IT сектора – 28%. Проблемът е, че той пада, като през 2018 г. е бил 30%. Това е характерно за доста източноевропейски страни, като в нашата е по-силно изразено. Във всички случаи, става дума за наследство от комунистическата образователна и професионална система.

Притеснително е, че намалява дела на предприятията, които предлагат IT обучения. През 2019 г. са били 10%, докато през пандемичната 2020 г. те са се свили на 7%. Това е странно, предвид факта, че би трябвало те да се увеличат, заради преминаването на дистанционна работа и засилване на употребата на дигитални технологии. Но може да става дума за оптимизация на разходи покрай пандемията или свиване на броя на предприятията като цяло.

Следва интернет връзката

Всеки един от нас може да се гордее и радва на интернет скоростите и цените, които предоставят операторите спрямо тези в чужбина. Според ЕС, обаче ситуацията не е толкова розова в България и ние отново сме предпоследни с изравнени сили с Гърция. Страната ни е на 22-ро място по покритие и на предпоследно по такова в труднодостъпните селски региони. На същата позиция е при осигуряването на интернет връзка с най-висока скорост. При проникването, страната ни е на последните позиции, както при фиксирания, така и при мобилния интернет.

Нашите телекоми осигуряват доста ниски цени за Европа. Според индекса DESI, ние сме с петата най-евтина „кошница“. Лидер в това отношение са Румъния, следвана от Полша и Латвия. България е изравнена с Франция, Австрия и Словакия на петата позиция. Дали има връзка факта, че страната ни е на четвърто място в ЕС по-най-малък дял на основните телекома спрямо малките оператори при фиксираните мрежи – го оставяме за размисъл. Тук данните на Брюксел може да се сметнат за остарели, предвид факта, че през 2021 г. се възобновиха някои процеси по консолидация на пазара.

Малко за честотите

България е силна при 4G покритието – там заемаме 10-то място. Обаче сме в опашката (19-то място) в готовността си за 5G. Тук, ЕС изчислява този показател като взима разпределения 5G спектър и го сравнява с целия разпределен за тази цел в Европа. Българските регулатори предоставиха на операторите само 3 ленти по 100MHz в 3.6GHz при проведения през април търг.

Спектърът в 700MHz все още е зает от военните и преговорите за неговото освобождаване продължават. Регулаторът обяви, че през 2022 г. ще бъде започната процедура по разпределяне на свободния такъв в 26GHz. Въпросът е дали операторите ще имат желание да инвестират в него, предвид липсата на свободен ресурс в 700MHz.

Интеграцията на дигиталните технологии

България е на дъното по интеграция на дигиталните технологии. Лидер отново са северните държави – Финландия е първа, следвана от Дания и Швеция. Едва една трета (33%) от българските фирми имат поне базово ниво на дигитално присъствие. Това включва притежанието на фирмен сайт и разполага с фиксирана интернет връзка.

Средното ниво на дигитално присъствие включва използването на облачни услуги и платформи. Тук, България е твърдо на дъното с под 10% от фирмите, използват облачни технологии. Малко над 5% от компаниите в страната разчитат на анали на големи масиви от данни, което ни нарежда на 24-то място. След нас са Кипър, Словакия и Румъния. Любопитно е, че България е на 8-мо място при процент предприятия, които разчитат на поне две технологии базирани на изкуствен интелект.

По отношение на електронната търговия, страната ни също търка последното място. Най-малко фирми продават онлайн – под 10% в целия ЕС, а още по-малко (под 5%) предлагат такава услуга и навън.

Публичните услуги

Електронното управление в България е болна тема за много хора. Но ако трябва да бъдем честни, през последните няколко години бяха направени няколко стъпки в посока на дигитализирането на държавната администрация. Страната ни не е последна, но е във втората половина по този показател – 21-во място. Последни отново са румънците, а естонците са лидери.

България и Италия са предпоследни по брой потребители, които използват дигитални технологии за разговор с публичната администрация. На 24-то сме по наличност на е-услуги за граждани. ЕС потвърждава, че дигитализацията на администрацията все още не се усеща от крайните потребители.

За сметка на това, дигиталният разговор между държавата и бизнеса е доста по-напреднал. България е на 12-то място в наличността на е-услуги за юридически лица. Което е факт от последните две години, с дигитализацията на редица услуги, като тези на Националната агенция по приходите (НАП), например.

The post България продължава да е на опашката по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.