В презентация пред медиите, Disney разкриха някои от детайлите, които не бяха известни до момента. До какво съдържание ще имат достъп българските потребители, ще има ли локализация, каква ще е цената тук, както и дали ще се развива локална продукция. От компанията отговориха до известна степен на тези въпроси. Част от отговорите бяха изместени с „очаквайте, по някое време“, а други бяха по-конкретни.

Стартирането на Disney+ ще засили конкуренцията между стрийминг услугите в България, както и ще предложи нова платформа, която да предлагат големите телеком играчи в своите пакети. Това ще е втората сравнително пълноценна подобна услуга, след като HBO Max замени HBO Go през март месец.

Начало с българско изключение

От 14 юни Disney+ тръгва в общо 42 държави от Европа, Близкия Изток и Африка. На Стария континент е обхваната почти цялата Централна и Югозападна Европа. Освен България, платформата стартира в Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Словакия, Чехия, Унгария и Полша. Всички изброени пазари ще получат достъп до богат каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

Disney+ ще бъде локализиран на почти всички официални езици от изброените държави. Това означава, че те ще получат меню, навигация и субтитри за съдържанието. За три държави, локализацията ще дойде на по-късен етап – това са България, Хърватия и Словения. От медийния гигант не уточниха кога ще бъде готов превода за тях.

Предвид факта, че за всички останали вече такъв е осигурен, то по-скоро при тези три страни има забавяне. Което означава, че може да го очакваме в рамките на следващите месеци. Това е доста по-добре от например българското меню за iOS, за което на Apple им отне само 15 години. Но горчивият вкус, че нашата страна трябва да бъде сред негативното изключение – си остава.

Доста повече конкретика има за цената. За България тя е фиксирана на 7.99 евро на месец (15.63 лева) или 79.99 евро за цяла година (156.45 лева или 13 лева на месец). Потребителите ще могат да създават общо 7 профила с един акаунт и да гледат до 4 стрийма едновременно. Disney обещаха, че ще насърчават развитието на местната продукция, но без да конкретизират в дадени проекти. Тоест, не може да се каже дали компанията вече работи или само се оглежда за подобно съдържание.

Чудовищен каталог

Още когато обявиха Disney, че ще разработят собствена стрийминг платформа беше ясно, че основното ѝ предимство ще е огромното и силно съдържание, което тя ще може да предлага. Медийният гигант разполага с едни от най-доходоносните поредици и студиа в света като комикс вселената на Marvel, „Междузвездни войни“, анимациите на Pixar и самите класически продукции на Уолт Дисни.

България ще получи наравно с останалите държави в региона достъп до богатия каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

За България е потвърдено, че всички хитови продукции ще бъдат налични от 14 юни. Включително и тези, чиито премиери са в момента. Като например сериите „Оби Уан Кеноби“ по „Междузвездни войни“ и MoonKnight от Marvel. Към тях добавяме документалните филми на National Geographic – The Rescue и Free Solo, както и много други от популярната програма.

Засилена конкуренция

Дебютът на Disney+ в България е част от глобалната стратегия на медийната компания за бързо разрастване на платформата и достигане на лидера Netflix. Това ще доведе не само до засилване на конкуренцията в световен мащаб, но и до подобна ситуация на локалния пазар.

В България, за момента едни от най-силните позиции има HBO Max, като услугата се предлага в пакет от всички големи телекоми. Тя замени автоматично HBO Go и така се запази вече изградената абонатна база. HBO Max започна в страната с местна локализация, като стъпи до голяма степен на вече създадената такава от предходната платформа. Докато Disney+ не създаде подобна база с данни в България, това ще бъде едно от главните предимства на техния конкурент. Netflix и Amazon Prime са другите големи платформи, които оперират в страната, но и те не разполагат с локализация на български език.

В глобален мащаб, Netflix отчете първия си спад на абонати и очаква тенденцията да се продължи към средата на 2022 г. Експанзията на Disney+ в същия период най-вероятно ще скъси разликата в пазарния дял между двете услуги. Както и ще ги направи като най-големите и популярни в света.

The post Disney+ стартира в България, но без локализация appeared first on TechTrends България.

Конзолата Steam Deck е част от амбициозната стратегия на Valve да се наложи в гейм хардуера. Компанията от години се опитва да направи това, но с доста противоречиви резултати. Предишният опит беше с нормалните конзоли Steam Machines, които бяха изработени по сходен начин – Linux базирани и с опция на различни производители да ги изграждат по лиценз. Ултимативната цел на Steam Deck е точно тази – следващите версии, да се предлагат от популярните доставчици на IT техника.

Steam Machines не успяха да пожънат очаквания успех и затова има известна доза скептицизъм за бъдещето на Steam Deck. Липсата на стабилна конкуренция при портативните конзоли може да даде по-големи шансове на Valve този път. От друга страна, тези устройства все повече са измествани от смартфоните, като възможности, хардуер и дори игри, с което единствено Nintendo предлагат хибридно решение с техния Switch.

Новата конзола

Steam Deck е с изчистен дизайн, като в двете краища е удебелена за по-лесен захват, а по средата е по-тънка, за да се намали нейното тегло. В центъра ѝ се намира 7-инчов LCD екран с разделителна способност от 1 280×800 и стандартно опресняване от 60Hz. В този показател, конзолата на Valve губи спрямо обновения вариант на Nintendo Switch, който идва с OLED екран.

Новият Steam Deck е буквално нагъчкан с контролери. Има два стика за управление и под всеки по един тъчпад, който може да се използва за повишаване на прецизността в игри, като First Person Shooter-и. От лявата страна са разположени „стрелките“ (или т.нар. D-pad), а от дясната четири бутона A, B, X и Y. В горните странични ъгли на конзолата има по два бутона (L1 и L2 отляво и R1 и R2 отдясно) и по това обозначение още по два на гърба ѝ – съответно R4, R5 и L4, L5.

Към тях добавяме два бутона за менюта. Единият означен като Steam, а другия като Quick Access. В допълнение и 7-инчовия LCD екран е сензорен и може да се управлява с допир. Така, Steam Deck предоставя достатъчно контроли, които биха послужили при игра на по-сложни заглавия.

Сърцевината на хардуера е на AMD – процесорът е четириядрен Zen 2 и осем-ядрен графичен чип от поколението RDNA 2. Оперативната памет е само 16GB, но е от по-новата и бърза LPDDR5. Опциите за мястото за съхранение са 64GB, 256GB и 512GB, като цените на устройствата са съответно 419 евро, 549 евро и 679 евро съответно. Това е само около 50 евро повече от Nintendo Switch. Конзолата на японския гигант излиза през октомври, докато тази на американския разработчик – през декември.

Универсален войник

Голямото предимство на Steam Deck е, че реално това е портативен компютър, който ползва Linux базираната платформа на Valve SteamOS. Съответно ще имате достъп до всички заглавия от вашия каталог в популярния магазин за игри на компанията. Това е едно от големите предимства на новата конзола.

Другото е сходно с това на Nintendo Switch. Steam Deck може да се свърже безпроблемно с телевизор или монитор и така да се ползва като традиционна конзола. Или като компютър, защото може да се закачи към него мишка и клавиатура. За най-големите ентусиасти е възможна инсталацията на Windows, ако не искат да бъдат зависими от Linux платформата на Valve.

Нишов пазар

Пазарът за портативни конзоли наподобява доста този за таблети. Преди години имаше бурен ръст, като в един момент обаче е на ръба на изчезване. Sony се отказва да прави преносими варианти на своята PlayStation, а Nintendo е единствения от големите играчи със своя хибриден Switch. Този тип устройства са доста популярни в Азия, затова японският гигант се реши на подобен екзотичен ход преди няколко години.

Любопитното е, че пазарът за портативни конзоли се очаква да расте през следващите години. Прогнозата на Fortune Business Insights e за средногодишно нарастване на приходите (CAGR) от 5.3% до 2027 г., когато те ще достигнат 51.15 млрд. долара при нива от 37 млрд. през 2019 г. Не е толкова феноменално колкото цялата гейм индустрия, но показва потенциал за този нишов сегмент.

При успех на Valve и техния Steam Deck е възможно да видим завръщане на Sony и навлизане на Microsoft в този тип устройства. Самият американски разработчик желае да позволи на различни производители да правят Steam Decks, като ще се възползват от сравнително модулния дизайн на конзолата.

Съдбата на Steam Deck все пак ще зависи от търсенето на потребителите. Портативните конзоли бяха на път да изчезнат и въпреки, че има подновен интерес, той за момента не е достатъчно голям, че да оправдае хардуерните амбиции на Valve. Шансът да се повтори провала на Steam Machines е доста голям.

The post Steam Deck – новата портативна конзола на Valve appeared first on TechTrends България.