Визията за развитието на София се очертава да е все по-дигитално. Цел, която за момента градската управа постига с противоречиви резултати. Някои идеи звучат изключително перспективни на хартия, други се оказват изключително успешни на практика, но имат доста сурово минало. На конференцията „Дигитална София – Умният град“ проведена на 12 април Интер Експо Център, бяха очертани точни такива разработки. Както и все по-смелият поглед на Столична община в посока на електронно управление, дигитални технологии и защо не – автоматизация.

Въпреки, че голеимте новини бяха в панела посветен за телекомите и регулациите, конференцията беше посветена с фокус за това как се дигитализира столицата и как може да се превърне в истински умен град. Процес, който е започнат, но има още доста път да се извърви за постигането му.

Първа в Европа

По думите на кмета на София Йорданка Фандъкова, градът е първия в Европа с таксономичен анализ, на базата на който ще се формират и избират „зелени проекти“ за развитие. Това означава, че са категоризирани и подредени в определена приоритетна йерархия нуждите и приоритетите на столицата в тази област.

Един от новите проекти, който се очаква да стартира е преминаването на всички 400 детски градини към възобновяеми енергийни източници. Сред другите са и няколко пилотни такива за използване на водородни клетки, като първия ще се използва от общинската компания, която обслужва метрото – „Метрополитен“.

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев обяви, че местната власт вече предлага над 100 електронни услуги. Плановете са всички дейности свързани с общината да могат да се правят дигитално. За да се случи това, обаче ще трябва да бъде въведена електронна идентификация.

„Дигитализацията е един от малкото процеси, заедно с образованието, който изисква единни усилия от местна и централна власт“, коментира още столичният кмет Фандъкова. „Например, държавата трябва да създаде нормативната рамка, без която електронната трансформация няма да се случи“.

Този процес се бави на национално ниво от 2009 г. насам. Новото правителство и създаденото почти специално затова Министерство на електронното управление (МЕУ) по принцип са заложили това да бъде сред основните приоритети.

Тикет системата – от грозна лавра до пеперуда

Системата за дигитално издаване на билети, позната с чуждицата „тикет“ има дори още по-дълга история. Още от 2003 г. Столична община се опитва да въведе подобна и са правени различни стъпки в тази посока. След няколко неуспешни опита, които включваха неколкократна смяна на електронните регистратори и различни обществени поръчки, властта в София рестартира процеса през 2018 г. Тогава е подписан договор за 73 млн. лева, който обаче се оскъпява до 83 млн. лева през 2020 г., заради третия лъч на метрото.

Новото приложение mPass регистрира 1.3 млн. продадени билета и 400 хил. дневни карти. Истинското постижение е, че 80% от еднократните документи за пътуване вече стават по дигитален път. Което е постигнато основно, чрез един прост, но гениален ход. Това е възможността за плащане с кредитна или дебитна карта. Така, пластиките, с които всеки софиянец разполага се превръщат в билет за градски транспорт.

Дигитализирането на билетите в комбинация с видеонаблюдението вътре в автобусите, трамваите и тролеите създават доста добри възможности за оптимизация на маршрутите. Чрез тях, Софийска община получава данни в реално време за натоварването на линиите. На тяхна база, местната власт актуализира разписанията на над 50 линии от градския транспорт. Според изпълнителният директор на Центъра за градска мобилност Димитър Дилчев това е постоянен процес за подобряване на услугите в столицата.

The post Дигитализацията на София appeared first on TechTrends България.

Счупената логика

Аргументите, които Банга посочи са наистина много. Първите две причини са много взаимосвързани. По негови думи, първоначалната концепция за криптовалута с идеална цел се е трансформирала в такава, която да обслужва напълно интересите на Facebook. Или с други думи превръщането на Calibra от финансов инструмент, който да помогне интеграцията на изолирани хора и общности в цялостно обвързване с портфейла Calibra.

„Тя премина от алтруистичната идея да помогне на бедните потребители към цялостна интеграция към техния дигитален портфейл Calibra, което за мен изобщо не е добър знак“, коментира Банга.

„Libra премина от алтруистичната идея да помогне на бедните потребители към цялостна интеграция към техния дигитален портфейл Calibra“ Аджай Банга, Mastercard

Той допълни, че поводът за оттеглянето е липсата на желание на отделните членове да се ангажират, новата криптовалута да отговаря напълно на изискванията на регулациите. Mastercard е поставил условие, че Libra „не трябва да прави нищо, което не е напълно съвместимо с местните закони“. Неща, като идентификация на потребителите, механизми за предотвратяването на пране на пари, управление на данните и др.

„Всеки път, когато говорих с основните инициатори на Libra (Facebook основно – бел. ред.), аз ги питах дали са готови да ги запишат в учредителния договор. Те не пожелаха“, коментира Банга. Mastercard отдава голямо значение на опазването на данните и прозрачността с която работи с различните държавни институции. Тези принципи явно са влезли в противоречие с някои от учредителите на Libra.

„При Libra получаваш криптовалута, която първо се прехвърля в Calibra, а след това се трансформира в реална валута, с която потребителите си купуват ориз“ Аджай Банга, Mastercard

Банга коментира, че според него бизнес модела на криптовалутата е лишена от всякаква логика.

„При финансовото интегриране, правителството ти плаща в някаква валута, която трансформираш в инструмент, който предоставяш на потребителите, за да си купят ориз и колела“, дава за пример Банга. „При Libra получаваш криптовалута, която първо се прехвърля в Calibra, а след това се трансформира в реална валута, с която потребителите си купуват ориз“.

Намерения от самото начало

Всъщност, логика има, но ако се абстрахираме от идеята, че Libra има за цел да интегрира изключени от финансовата система общности. Facebook реално създаде криптовалутата с ясното намерение да я внедри дълбоко в своите платформи, като основно средство за разплащане. Дали, при представянето ѝ пред потенциалните членове, Банга е знаел или социалната мрежа умишлено е заблудила, това е въпрос, на който трудно може да се отговори. Факт е, че дигиталният портфейл Calibra е включен още от самото начало сред учредителните компании. Целта на Facebook изглеждаше прозрачна още при обявяването на т.нар. „Бяла книга“.

Има две потенциални причини, които са накарали Mastercard и останалите разплащателни компании да се оттеглят от проекта. Първата е регулаторна, като Банга я споменава, но без някои детайли, като например „меката заплаха“ от сенатори на САЩ, че всички компании, които осъществяват плащания с Libra ще трябва да отговарят на най-строгите регулаторни изисквания за това. Подобна позиция зае Европейския съюз малко след това. Mastercard, Visa, Stripe и PayPal щяха да поемат основната тежест от подобен сценарий.

Втората причина е малко по-стратегическа. Последните години се забелязва силно навлизане на технологичните гиганти, като Apple, Google, Amazon, eBay и други във финансовата сфера. Дългосрочно, проектът Libra може да се окаже заплаха за Mastercard и Visa, ако в един момент всички трансакции преминават през Facebook, вместо през картовите оператори. Те просто ще загубят досег с клиентите, а съществува опасност, дори да бъдат изтласкани от обслужването на преводите, в момента в който социалната мрежа развие собствено ноу-хау за това. Или най-безболезнения вариант е, като постигне мащаб да накара картовите компании да свалят силно таксите.

Бъдещето на Libra

Изтеглянето на всички разплащателни оператори от проекта, реално постави цялостното му съществуване под въпрос. Facebook не се отказа от криптовалутата, но очевидно я постави на по-заден план. Компанията беше принудена да прибегне до резервния си план, който е пускането на дигитален портфейл с нормални е-разплащания – Facebook Pay. Той има за цел да осигури финансовите трансакции във всички платформи на технологичния гигант – Facebook, Instagram и WhatsApp.

The post Защо Mastercard се оттегли от криптовалутата Libra appeared first on TechTrends България.

Той отчита ръст от 16% на регистрираните потребители през изминалата година, както и 10% на хората и фирмите, които предлагат стоки и услуги през платформата. Така в края на 2018 г. OLX разполага с 2.8 млн. регистрирани профила и близо 2.6 млн. уникални посетители на месечна база. Което показва сравнително висок процент на активните регистрации. Високият интерес към сайта е лесно обясним, защото той предлага на обикновените потребители да купуват и продават най-разнообрази стоки и услуги. От електроника и дрехи, през авточасти, коли, недвижими имоти, до различни нишови услуги.

Компанията цитира данни от изследователската фирма Gemius, че olx.bg е на първо място по интернет трафик в страната сред регистрираните в България сайтове. Това е станало през ноември и декември, когато потребителите се активизират да пазаруват за коледните и новогодишни празници. Друг факт, който от OLX посочват е, че техния сайт обхваща около 60% от интернет населението в страната. Което означава, че платформата обхваща около 40% от всички българи, ако вземем данните за проникване от Евростат или 67%. Ако вземем данните за най-посещавани сайтове на платформата SimilarWeb и махнем международните участници (Google, Facebook и YouTube) OLX е на трето място след портала и е-поща abv.bg и торент тракера zamunda.net.

Обяснение за несъответствието

Откъде може да идва това разминаване? Точен отговор няма, но може да се направят две предположения. Първото е в метриките, които използва НСИ и Евростат. Има доста спорове дали статистиката на агенциите не занижава стойностите за използване на интернет от населението, заради методологията на изследване.

Другото обяснение, може да се намери във факта, че OLX не дава информация колко от тези потребители са крайни и колко – бизнес. В платформата на компанията има доста профили, които са на различни магазини или фирми. Те влизат в общата бройка и затова могат да изкривят данните.

Управляващият директор на OLX Камен Янкулов единствено коментира, че има засилен интерес към платформата от корпоративни клиенти, защото предоставя бърз достъп до голяма база клиенти и чрез нея е доста лесно и евтино за осъществяване на търговия в момента.

Но, няма как да отречем, че е-търговията в България цъфти. Най-лесно забележимо е с бума на куриерските услуги и предлагането на специални възможности, които да улеснят онлайн продажбите. Такива са отваряне и тестване на продукти, наложен платеж, приемане или връщане на пратка на място и др.

Предпочитанията на българите

Независимо колко е делът на българите, които ползват интернет за пазаруват, тези които го правят са доста активни. Според данните изнесени от OLX, близо 68% от потребителите на платформата купуват онлайн всеки месец, а около 75% също така я използват и за да продават. Като най-често българите използват сайта за поръчка на дрехи и модни аксесоари, те са с 54% дял, а тези, които предоставят такива са 41%. Най-търсени и предлагани са роклите и якетата, показват данните на OLX.

Смартфоните са най-търсене при разглеждане на отделните стоки. Интересът към тях се е увеличил през 2018 г. с  21%, спрямо предходната година. Следват гумите и джантите и видеоигрите и конзолите. Сегментите с най-засилен интерес като процентно съотношение са авточастите и наемите на недвижими имоти. Причината за първите може да се обясни донякъде и със силното предлагане. Авточастите водят в тази категория по брой обяви, следвани от гумите и джантите.

Пукването на балона на криптовалутите и срива на цените им е довело до бум на обявите на хардуер предназначен за добиването им. Цели конфигурации или отделни компоненти са залели аукционния сайт през 2018 г. Най-скъпата единична обява е била на стойност 40 хил. лева, което показва и какви инвестиции са направени в тази сфера.

Най-търсената марка автомобили е Vokswagen, като моделът Golf 3 продължава да води тази класация в Перник. При недвижимите имоти, наемите са най-търсени, а продажбите – най-предлагани. Тази тенденция се обяснява с икономическия растеж и увеличението на строителството в големите градове и не само. Цените на недвижимите имоти продължава да расте в платформата, като за София е доста любопитно скокът на стойностите на гаражи и обособени паркоместа с 321%.

Наложен платеж срещу плащане с карта

Царят на разплащанията в България винаги е било плащането в брой. Наложният платеж предоставян от търговци и куриери „отключи“ вратите на е-търговията за българите. Според Камен Янкулов, все по-силно се забелязва тенденцията за преминаване от тази форма на разплащане към картова. Според него, делът на картовите трансакции в OLX през 2018 г. е между 40 и 45%, което е доста висок, предвид традиционните разбирания за пазара.

„Увеличеният интерес към подобни трансакции се дължи главно, заради повишената сигурност и регулациите като GDPR, както и други механизми за защита на клиентските права“, коментира Янкулов.

The post OLX е вече с 2.8 млн. регистрирани потребители в България appeared first on TechTrends България.