Фактът, че е почти монополист на подобни решения изстреля компанията скоростно нагоре. Освен приходите и печалбата ѝ, това развитие се проследява много добре през нейната пазарна оценка. Nvidia достигна 1 трлн. долара капитализация през пролетта на 2023 г., шест месеца по-късно през февруари я удвои на 2 трлн. долара, а за още четири – надмина 3 трлн. долара.

Така, тя се превърна в третия технологичен гигант, който през тази година е достигнал този праг. Засега това е за кратко, защото в рамките на няколко часа, пазарната оценка на Nvidia се върна на нива от 2.9 трлн. долара. Предвид позицията на компанията на пазара за AI корпоративни решения, средносрочната, а и дори дългосрочната перспектива за нея е тя само да расте. Microsoft покрай своите инвестиции в OpenAI в момента е най-скъпия технологичен гигант. Двете дружества имат всички възможности да изместят Apple като най-скъпи IT компании при това за дълго.

В клуба на трилионите

В дългогодишната история на Nvidia нейната пазарна оценка е гравитирала около 20 млрд. долара. Едва от 2016 г., производителят на видеокарти и графични процесори започва да влиза в полезрението на инвеститорите. От тогава насетне, тя расте с нормален темп за технологична компания. До 2021 г. 400 млрд. долара са максималния пик, който тя достига. Още оттогава Nvidia започна да обявява все повече разработки и инвестиции в AI технологиите. Самата пандемия допълнително ѝ помогна, като стимулира продажбите на PC и по-мощни лаптопи, заради ударната дигитализация на бизнеса и дистанционната работа.

Всичко това се оказва капка в морето, което Nvidia ще създаде в рамките на една година. Възходът на генеративния AI и жаждата на бизнеса за системи, които да могат да се справят бързо и успешно с изчисленията през 2023 г. изстреляха компанията в небитието. В рамките на същата година, Nvidia удвоява пазарната си оценка и за първи път минава първата психологическа граница от 1 трлн. долара. Тя е достигната само от най-значимите технологични гиганти, като Microsoft, Apple, Meta и Google.

Nvidia не само влиза в този престижен клуб, но и много бързо започва да задминава гореспоменатите IT мастодонти. През февруари 2024 г. е достигната втората психологическа граница от 2 трлн. долара. Това поставя производителят на видеокарти пред краля на е-търговията Amazon и властелинът на социалните мрежи Meta.

Само нагоре

Nvidia обаче няма спирачки. Компанията продължи да увеличава стремглаво цената на акциите си и стигаме до заветния 5 юни, когато тя достига 3 трлн. долара оценка. Само два гиганта остават в този диапазон – Apple и Microsoft. Дори за кратко, Nvidia задминава „ябълковата“ компания, която все още не може да се позиционира правилно в новата AI обстановка. Малко иронично е, че двете са със сходни оценки. Последният път когато това се случи беше през 2002 г., когато Apple се опитваше да излезе от дъното и години преди Стив Джобс да я промени напълно. Тогава двете компании имаха оценка от около 20 млрд. долара.

През следващите два дни на юни 2024 г., обстановката на фондовите борси се успокоява за производителя на видеокарти. В момента, неговата пазарна оценка е около 2.9 трлн. долара, но очакванията са, че съвсем скоро тя ще продължи да расте. Причината е, че Nvidia обяви, че планира да пуска по нов модел AI процесор и бизнес решение всяка година. Засега в това отношение, тя няма адекватен аналог по света.

AI треска и конкуренция

Растежът на Nvidia ще продължи поне докато не се случат две неща. Конкуренцията при AI чиповете да се изостри до нива, в които компанията няма да е основният доставчик и избор за бизнеса, а потребителите ще имат достъп до подобни решения в своите устройства. Или треската за изкуствения интелект се укроти и търсенето на подобни системи намалее драстично. Това е по-малко вероятно и затова ако някой ще може да спре Nvidia в близко бъдеще, то това ще е изострянето на конкуренцията.

Търсенето на AI чипове обаче се развива също толкова бързо, колкото и пазарната капитализация на водещия производител. На първо време, то е насочено към сървърите и центровете за данни, за да може облачните решения да са готови за подобни операции. Едва на по-късен етап ще видим качествени такива за крайни устройства. От години в мобилните процесори имат опция за обработка на AI, но на доста по-слабо ниво.

Microsoft, Apple, Qualcomm, Google и Intel обещават това да го пренесат при компютрите. При първите поколения от подобни процесори обаче няма да очакваме същите резултати, както ще се постигат от тези на специализираните AI сървъри. Което е царството на Nvidia.

Непоклатимият лидер

Засега Nvidia е непоклатим лидер в сферата на корпоративни AI чипове и системи. По данни на BBC тя държи 70% от продажбите, но конкуренцията бързо започва да се съвзема. Qualcomm обяви, че ще развива своите процесори с AI възможности не само за смартфони, но и за PC. Intel, Microsoft, Apple и AMD заявиха също, че ще разработват корпоративни и сървърни решения.

Най-силната заявка идва от AMD, което е и логично. Това е другият голям производител на графични процесори, а те са по-оптимизирани за AI изчисления, защото могат да правят по много паралелно, а не по едно, както са традиционните CPU-та. AMD обяви още миналата година подобни решения – сървърните MI300X, а през 2025 г. се очакват по-новите MI350 и MI400 през 2026 г.

Дотогава, Nvidia ще продължи да бъде властелин на AI процесорите в по-голям мащаб. Компанията натрупа солидна преднина през последните години. Всичко това се дължи на визията на основателя ѝ Дженсен Хуанг, който още през 2012 г. формира екипи, които да започнат работа по решения базирани на изкуствен интелект. Не говорим само хардуерни, но и за софтуерни такива.

Но всичко това изиграва ключова роля за напредналите възможности на Nvidia в момента. Първият суперкомпютър на OpenAI е доставен от компанията още през 2016 г. След което, Nvidia тихичко продължава иновациите в AI сферата, така че осем години по-късно да владее над 70% от пазара. Докато това е факт, компанията няма да има спирачки, след това, както Дъглас Адамс твърди – пазарът ще я регулира.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Една от тях се оказа идеята за автономните автомобили. Жертви на тази идея не са само стартъпи, които в края на 2022 г. банкрутират или затварят врати, но и част от гиганти като Uber и Lyft. Причините са доста – необходимостта от тясна интеграция между софтуер и автомобила, регулации, изключително скъпата за разработване технология или чисто пазарни причини.

Изключение от правилото за момента е Tesla, но причината е доста очевидна – тя вече е автомобилен концерн, а не технологичен стартъп. Самите авто гиганти също започват да показват все повече и по-автономни функционалности на своите модели, което прави пазарът доста по-труден за стартъпите.

Голямото отписване

За провалът на стартиращите компании в сферата на автономните автомобили може да се види от голямото им отписване на пазарна оценка през последната година. Средно 14-те компании свързани с технологията и следени от базата данни на CrunchBase показват загуба на капитализация от 81%. Общата им оценка се срива от малко под 51 млрд. долара на малко над 9 млрд. долара. Статистиката включва от момента в който са излезли по един или друг начин на борсата (чрез IPO или SPAC) към средата на октомври 2022 г.

Тези компании обаче може да са сред „късметлиите“. Шведският стартъп за автономни автомобилни технологии Uniti банкрутира през април 2022 г. Един от ветераните в сектора – основаният през 2017 г. Argo AI прекрати съществуването си в края на октомври 2022 г. Компанията беше набрала близо 1 млрд. долара, като два от основните инвеститора са автоконцерните Ford и Volkswagen.

Още през лятото на 2021 г. край на своите автономни илюзии сложиха Uber и Lyft. Това се случи след като техния основен бизнес модел се оказа „напълно незаконен“ в редица държави и регулациите не им позволяват да им излязат сметките. Надеждата им, че автономните коли са бъдещето им развитие те вкараха милиарди долари и сключиха различни ключови партньорства. Тази трансформация не се оказа толкова бързо и лесно достижима, което направи мечтите на Uber и Lyft илюзорни.

Неизпълнените обещания

Причините за този срив и поне финансов провал на повечето стартъпи свързани с автономни коли са комплексни и много често зависят от компания до компания. Можем да намерим няколко общи допирни точки и това което обединява всички е – неизпълнените обещания. Инвеститори и мениджъри се надяваха да успеят да развият технологията и вече да има поне частична пазарна реализация.

Автономни коли в момента по пътищата няма, тепърва сме основно на Ниво 2 и елементи от Ниво 3 имплементирани. При това, от големите концерни, а не от стартъпите. Автомобилният сектор се оказа много по-голям залък за усилията на Силициевата долина. Прекалено далечния хоризонт за реализация прави малките компании неконкурентни – те разчитат на бърз растеж и също толкова скоростно горене на предоставяния им рисков капитал.

За част от дружествата на борсата с големите заличавания може да се намери и друго просто обяснение. Те разчитат на обратно първично-публично предлагане (SPAC), като при него се сливат с компания, която вече е листната и ползват нейните акции, за да излязат на пазара. По този начин се избягват редица регулаторни изисквания, проверки и съответно отчети към инвеститори. Подобни листвания обаче могат да бъдат нож с две остриета и да доведат до подобни големи заличавания. Особено, ако компаниите не са били напълно искрени към своите бизнес възможности.

Последният елемент е навлизането на големите авто концерни. Първоначално, те предпочитат да използват партньорства и така да аутсорснат развитието на тази технология. Сега обаче текат обратни процеси – гигантите започват да я развиват сами и да дърпат ресурс към себе си. Argo AI завършва по подобен начин, като Ford и VW предлагат на софтуерния им екип работа в своите звена по автономни технологии.

Технологичен скептицизъм

Както споменахме основният проблем е прекалено далечния хоризонт в развитието на технологията. Както и в нейното одобрение за масово ползване от власти и регулатори. Затова в момента се използват само системи, които играят ролята на асистент и изискват пълното внимание и готовност за реакция от шофьора. Които са интегрирани от големите концерни. Автоматично паркиране, спазване на лентата и следене на пътя при извънградски пътувания по магистрала например.

Сред някои от проблемите са, че алгоритмите може да са изключително надеждни при общите ситуации. Но при извънредните може да не реагират по правилния начин или да го направят с фатално закъснение. Няколко известни катастрофи потвърждават това.

За по-пълното преодоляване ще се изисква още по-голяма свързаност между участниците на пътя и автоматично предаване на информация между тях в реално време. Което изисква много инвестиции в инфраструктура. А без по-пълна надеждност – регулаторите няма да позволят напълно автономни коли. Съответно, хоризонтът за повечето стартъпи започва да се изплъзва и остават тези, които имат стабилен гръб. Като Waymo на Google, например.

The post Провалът на стартъпите за автономни коли appeared first on TechTrends България.