Интервюто със Станислав Георгиев е взето на 16 декември и е разделено на три сегмента, които обхващат основните теми – за ситуацията около „Булсатком“, за пазара в България и за съдържанието, продуктите и услугите на компанията.

Част I: За компанията

Поехте „Булсатком“ в интересни и динамични времена. Какво се случи през последните две години с оператора?

Интензивността на работата на „Булсатком“ не е спирала от първия ден, в който поех управлението – 1 април 2020 г. Но такива бяха очакванията на всички, включително на инвеститорите, които са и кредитори на дружеството. Последният факт е доста позитивен фактор, защото тези които са финансирали „Булсатком“ имат пряк интерес за успешното развитие на компанията в бъдеще, а не целят само да си върнат кредитите.

Първата задача на групата от инвеститори е била да предприеме тежко финансово преструктуриране. След като този процес е завършен през октомври 2019 г. на практика те решават да вкарат „Булсатком“ в една нова линия, в която компанията се управлява професионално, с ясно поставени цели и бъдеще на устойчив растеж. Много от тези цели, аз и моят екип, постигнахме в рамките на последните 18-19 месеца.

Дълги години „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес. Това е носило редица позитиви за бившите собственици, но и доста негативи, които в крайна сметка водят до финансовия колапс на оператора. След преструктурирането на собствеността и на дружеството, то не само се стабилизира, но и се промениха множество вътрешни процеси.

„Дълги години, „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес с всички позитиви и негативи от това“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

За съжаление, през това време ние бяхме подложени на различни атаки от един от бившите собственици. Защото е много лесно да докараш една компания до финансов колапс, тя да бъде заздравена впоследствие от инвеститори и кредитори, с инвестиция над 30 млн. евро. А накрая, да имаш претенции, че след всичко това фирмата си е твоя и те са само „на гости“.

Ситуацията около „Булсатком“ е до голяма степен „опипване“ на пазара от страна на част от инвеститорите ни, например Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът Black Rock, които са сериозни институции. Не бих се изненадал, ако преосмислят своите бъдещи участия в страната след цялата абсурдност на случващото се с нас и не без малкия принос на медиите, които предпочитат да отразяват скандалното, произлизащо от Пламен Генчев, вместо да проверят фактите, преди да пишат.

Претенциите на Пламен Генчев са, че по договор има опция да изкупи компанията за 100 млн. евро – съществува ли такава клауза?

Искам да направя едно уточнение – тъй като аз съм управител на компанията, а не собственик, аз съм повече наблюдател на тези спорове. Моята роля е да развивам „Булсатком“ от името и за интересите на всички акционери и съм уважавал всички от тях във времето, включително и самия Пламен Генчев. Да, разбирам, че той е имал възможност да изкупи компанията обратно срещу цена, базирана на конкретна формула. Но също така, аз лично заварих още от идването си сериозен външен интерес от няколко големи стратегически инвеститори, които пожелаха да правят дю дилиджънс (подробен одит преди придобиване – бел. ред.) на оператора.

Основните акционери бяха категорични, че при добра външна оферта, тя ще бъде приета. Интерес имаше от инвеститорите на големите български телекоми, френски медиен конгломерат, който търси цели за навлизане в региона, голям телеком от западната ни съседка, и др. Този процес беше в напреднала фаза, преди Пламен Генчев да заяви опцията за обратно изкупуване.

„Имаше силен външен интерес за придобиване на „Булсатком“ преди офертата на Пламен Генчев“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Съответно, към края на 2020 г., вече имахме ясни индикации за оценката на „Булсатком“ от потенциалните стратегически инвеститори, за които споменах. Броени дни преди да изтече срока на Генчев, той се възползва от опцията, като взима банков кредит от Първа Инвестиционна Банка (ПИБ) за малко над 100 млн. евро. Като, според Търговският регистър, в залога му пред банката е и фирмата „Розенфелд и Ко“, собственик на каналите ТВ+, Спорт+, и т.н.

Пламен Генчев често отрича пред медиите връзка с „Розенфелд и Ко“ и ТВ+, но фактите са факти и официално публикуваните документи са там, за проверка на всички заинтересовани страни. По офертата му разбирам, е имало навременни технически забележки от страна на инвеститорите за несъответствия между споразумението и приложената методология за изчисление на основни финансови показатели, които са фактор във формулата за окончателната оценка на компанията. Съответно, тя е била върната за корекция, с ясен коментар кое, как и защо.

Вместо ново и редактирано предложение, Пламен Генчев предпочете спор през арбитраж в Лондон. Ние като ръководство продължихме да обслужваме „дю дилиджънс” процесите от страна на Пламен Генчев, ПИБ и прескочилите към следващата фаза стратегически инвеститори, които съответно доведоха през лятото до спечелване на най-добрата оферта, а именно тази от страна на Спас Русев.

Очаквате ли тя да бъде финализирана?

Ние, още лятото обявихме сделката за финализирана, има подписано споразумение за продажба и придобиване между инвеститорите и Спас Русев, просто самата трансакция не е завършена. Аз лично очаквам това да се случи през първото тримесечие на новата 2022 г., тъй като тези неща отнемат време.

Ще промени ли смяната на собствеността стратегията и дейността на „Булсатком“?

Не, според мен поне не. Такива са впечатленията ми от новия потенциален стратегически инвеститор. Дори почувствах още по-силна подкрепа от него за това „Булсатком“ да бъде подсилен като водещ ТВ оператор на българския пазар. Нищо чудно, аз и моят екип да продължим да сме начело на компанията и след влизането на новия собственик. За да може да продължим с изпълнението на нашите стратегии и цели, които явно съвпадат с тези на новия инвеститор.

Как се отразява работата на назначения синдик на оперативната дейност на „Булсатком“?

Синдик Миглена Стамболиева е огромен професионалист и тя се шегува, че ще бъде най-краткия такъв в историята на дадена компания. Адвокатите на Пламен Генчев са успели някак да убедят един от двата състава на Апелативния съд, разглеждащ жалбите им, че е имало разпиляване на имуществото и опасност от разпродажби, за което е назначена тази временна мярка. Например, от последното заседание разбрах, че току що съм бил разпродал оптичната мрежа на компанията, но не можахме да разберем на кой точно.

Реалността е съвсем друга, тъй като компанията е под зоркия поглед на институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът BlackRock, които няма как да допуснат нередности. Синдикът ясно вижда това и заедно моментално изградихме процеси за работа, които по никакъв начин не пречат на оперативните такива. Това е временна мярка, която според нас няма да продължи дълго.

Делото за несъстоятелност ще се гледа през януари – какви са ви очакванията по него?

Да, предполагаме това ще е и последното заседание. Това се случва след всякаквите опити, до момента и за съжаление успешни, да се протака спора. Бяха използвани какви ли не измислени аргументи от страна на другите страни. Делото е породено от чисто търговски спорове между „Булсатком“ и двете компании за съдържание – „Розенфелд и Ко“ и „БГ Топ Мюзик“. Едната е бивш наш контрагент, а с другата все още работим. Договорите с тях ги заварихме и като дългогодишен експерт в областта на ТВ сегмента, мога да кажа, че техните параметри не бяха пазарни. Въпреки това, ние ги толерирахме и работехме дълго време с тях, защото тяхното съдържание беше ключово за нас.

Близо една година, с добра воля и намерения, преговаряхме с тях параметрите на договорите, но без успех. Затова в момента, в който намерихме заместител на ТВ+ и другите ТВ канали на „Розенфелд“, се разбрахме за по-ниски месечни такси, но впоследствие те подадоха иск за разликата. За да избегнем потенциалните проблеми, платихме цялата сума, но и внесохме контра иск за нея.

„Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Вместо да оттеглят молбите за несъстоятелност, веднага се появиха едни фактури – „фантоми“ – от предходни години, които не фигурираха в договорите или счетоводните книги, само, за да се продължи съдебния процес. Можем само да гадаем какво точно преследва Пламен Генчев като стратегия – може би се опитва да унищожи „Булсатком“, вместо да позволи компанията да премине в друга фаза на развитие с мощни стратегически инвеститори, без неговото участие.

Затова съм спокоен по това дело, провокирано изцяло от частни интереси. Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс. Самите спорове, по които съдът трябва да съди дали сме платежоспособни или не, са чисто търговски, а не икономически. Радвам се, че успяхме за няколко години, не само да изправим компанията на крака, но и да върнем блясъка на марката „Булсатком“.

На 15 декември изтече лиценза за мобилните ленти 2x5MHz в 1 800MHz спектъра, подновихте ли го и какви са намеренията ви за мобилната мрежа?

Не, не сме. Мобилната мрежа в комбинация с амбициозния проект за собствен сателит са двете основни причини, „Булсатком“ да изпадне във финансовия колапс през 2017 г. В момента на моето появяване в компанията, мобилната услуга вече генерираше около 3 млн. лева годишна оперативна загуба и беше нормално да се фокусирам върху стратегия за спиране на този теч.

Самият мобилен лиценз е ценен актив в смисъла на честотния спектър. Затова се борим в съда, срокът за ползването на честотите да ни бъде удължен до 2023 г. Защото ние получихме този ресурс реално през 2013 г., заради две години обжалвания на един от телекомите. За нас това би било справедливо, защото искаме да ползваме лиценза 10 години, както е по документи.

Притежанието на честотна лента и поддържането на мобилна услуга върху нея не са задължително взаимосвързани неща. Има други начини, по които може да монетизираме честотите или пък да предоставяме мобилна услуга, но без да развиваме собствена инфраструктура и да притежаваме радио спектър. Българският пазар е силно развит и все по-насочен към пакетните услуги, затова мобилните такива ще са нещо, към което ние винаги ще проявяваме интерес, след като клиентите ни намират логика в това.

Тогава каква ще е съдбата на инфраструктурата, която вече сте развили?

Мобилната инфраструктура също е ценен актив, който изненадващо си увеличава стойността във времето. Това важи най-вече за базовите станции или по-конкретно самите сайтове, кули и мачти, а не като оборудване. Големите играчи, като Orange, Deutsche Telekom, America Movil и др. по света засилват инвестициите си в подобна инфраструктура. Базовите станции в момента са това, което навремето бяха шахтите при разгръщането на оптичния интернет.

Затова се забелязва и тенденция в която телекомите отделят своята инфраструктура в отделни дружества. PPF Group го направиха с „Теленор“,  Deutsche Telekom го направиха в някои пазари и няма да се учудя в България в един момент това да го сторят „А1 България“ и „Виваком“.

„Мобилната мрежа е ценен актив, който ще се опитаме да монетизираме “ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Обмисляме варианти, но предвид споменатата тенденция за засилване на значението на мобилните кули, имаме интерес да позадържим подобен ценен актив. Който ще се опитаме да монетизираме по някакъв начин. До момента не е било успешно извършвано, надявам се това да се промени скоро.

Част II: За пазара

На пазара за сателитна телевизия се засили конкуренцията с два нови оператора – „Поларис“ и „Неосат“, виждате ли заплаха от тях?

Не виждам никаква заплаха нито от едната, нито от другата компания. Не е толкова трудно да стартираш сателитен оператор, трудно е да привлечеш критичен брой клиенти, които и да задържиш. За нас, най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома. Също така влияние оказва сивият пазар за ТВ разпространение. Това са малките оператори, които имат идентичен с нашия бизнес модел с необвързващи договори с предплащане. Но те не декларират точен брой абонати и често излъчват реално пиратско съдържание.

„Най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома и сивия пазар за разпространение на телевизия“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Знаете, че при нас важен индикатор е т.нар. churn или изтичането на абонати. Аз като изпълнителен директор на „Булсатком“ трябва да знам защо си тръгват някои клиенти и къде отиват. За да мога да ги задържа или привлека отново. Оказва се, че над 50% от тях се ориентират към „сивите“ играчи, а не към големите телекоми. Затова според мен е важно да се намери работещо решение за сивия сектор.

Подчертавам решение, а не унищожаване. Защото донякъде, „Булсатком“ страда от същите проблеми, каквито имат и малките оператори. Това е фактът, че предоставяме основно ТВ и интернет услуга. Когато двата телекома обезценяват тези продукти с по-големи пакети, с включени например мобилни услуги, това не е полезно за пазара. Малките компании не могат да се борят с тях, без да прибягват до незаконни или на ръба на закона действия.

Лидерската позиция на „Булсатком“ при телевизията ни дава мащаб на бизнеса и чрез него можем да се конкурираме с големите играчи. Но при малките това е проблем, който трябва да бъде решен. Не трябва обаче да стигаме до ситуация, в която единственото решение е те да бъдат задушени, затворени или изкупени.

„„Булсатком“ е в уникална позиция да е лидер на ТВ пазара и да не предлага абонаментни договори“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

„Булсатком“ се намира в уникална позиция и това ни отличава от останалите, ние сме голям оператор, но единствен от останалите телекоми, който предлага услуги без абонаментен договор. Плащаш – гледаш, не плащаш – не гледаш. Може да имаш сигнал на вилата си и да ползваш ТВ услугите, само когато си там. Това нещо го няма при другите два телекома и е характерно за малките доставчици. Българските потребители имат страх към обвързващите договори и това е голямо предимство за нас.

В момента сме свидетели на ново изкупуване на малките оператори…

Да, но това е резултат от дългогодишно задушаване на пазара. Това става с ценова атака и после стават лесни мишени за придобиване.

Смятате ли, че малките оператори ще изчезнат след няколко години?

Не и не искам да изчезнат. Защото малките компании са много полезни за развитието на пазара. Те изграждат инфраструктура на места, които са икономически неизгодни за телекомите. Също така, те задават по-висок стандарт за обслужване. Някои иновации също тръгват от тях, защото по-малките дружества са по-гъвкави и по-лесно могат да въведат нови идеи.

„Малките оператори са полезни за развитието на пазара и трябва да се намери решение за по-лесната поява на нови компании“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Процесът на окрупняване не е задължително да е противоречие на съществуването на независимите оператори. Това е нещо естествено в една работеща пазарна екосистема. За много предприемачи, продажбата на добра цена е крайна цел. Затова консолидирането не е смъртна присъда за малките оператори, а естествено развитие.

От друга страна, смятам, че условията за създаването на нови компании в този бранш трябва да се подобрят. Имаме идеи, готови сме да ги обсъдим с управляващите. На мнение съм, че решение може да се намери и с помощта на държавата да могат малките оператори да съществуват на напълно пазарен принцип.

Налагането на национален роуминг (споделяне на мобилната мрежа) на телекомите за малките ли е решение на проблема?

Това е търговско решение, което зависи от това дали телекомите, имат икономически интерес от подобен ход. Дали ще могат да намерят съответната синергия с някои от малките оператори, дали последните ще се използват като поддоставчици или други партньорски отношения. Но тук говорим за търговски отношения, в които бизнесът трябва да се саморегулира.

„Големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Държавата трябва да осигури справедливи условия за всички, тъй като в момента се толерират недъзите на малките оператори, които дразнят големите оператори (напр. висящи кабели, недокументирани мрежи) но пък се и толерира ценовия натиск от страна на големите, където Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не задълбочава достатъчно анализите си, дали са наистина финансово обосновани тези цени на ТВ пакети. Оттам насетне, бизнесът ще намери своя баланс. България все още е една от малкото държави в Европейския съюз с над 300 доставчика на ТВ и над 600 на интернет.

Ние, големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план. За да може да изградим устойчива среда за сектора.

Част III: За съдържанието

Какви са целите на „Булсатком“ в средно и дългосрочен план?

Категорично искаме да запазим лидерството на ТВ пазара, както и да повишим абонатите и съответно приходите. Имаме план как ще го постигнем. Стратегията ни от последните две години е да се върнем, към това, което „Булсатком“ прави най-добре – да предоставя качествено ТВ съдържание на крайните клиенти. Със сигурност не смятам, че нашият потенциал е да сме конвергиран телеком.

Вместо това ние ще се концентрираме в предоставянето на ТВ съдържание. Сега преди празниците пускаме сериала Deutschland в нашия канал Action-Box. За първи път в България се пуска сериал, който е хитов от платформата Amazon Prime Video. Това сме ние – целим да намираме най-доброто съдържание и да го предоставяме легално на крайните потребители. Ще е тъжно ако няма качествено съдържание по телевизията в домовете в България, защото на много места хората приемат телевизията като основния източник на забавление.

Какви промени в лицензираното съдържание настъпиха през последната година-две в „Булсатком“?

HBO беше първото нещо, което трябваше да върнем, абсолютен приоритет и затова подписахме отново с тях тази година. Не беше лесно, защото се оказа, че предишното ръководство не е било напълно коректно и имаше натрупани задължения, заради които излъчването на каналите на HBO беше спряно през 2016 г. Пуснахме също така и каналът Dizi (TDC). Хората може да говорят, че не харесват турските сериали, но малко хора знаят, че южната ни съседка е вторият по размер производител на съдържание след Холивуд. Те имат много, наистина много качествена продукция. В този канал ще видите, както някои от по-старите заглавия, така и доста нови, които са наистина на високо ниво.

„Булсатком“ не само го вкара в България, но и държи правата за него. Те не са ексклузивни и всеки, който иска да го добави към портфолиото си може да се свърже с нас и при равни условия да им го предоставим. Това е новото съдържание, което вкарахме и засега е доста успешно. Заменихме каналите на „Розенфелд и Ко“ с нови три – action-box, cine-box и comedy-box, които са с много различно съдържание, в което има доста европейски продукции, филми от фестивали и др. Повечето са неизлъчвани досега в България.

Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-box – това е новият ни спортен канал. Той излъчва само български спортни събития, като целта му е да популяризира родните спортове. Забавното е, че каналът е създаден от белгиец – Ерик Карлтън, който е бившият представител на Eurosport за региона. След като прекратихме излъчването на La Liga (испанското футболно първенство), обсъждахме, че все пак спортът е определящ за имиджа и запазената марка на „Булсатком“. Ние сме компанията, която докара международния премиум спорт в страната и го популяризира през първите години на новото хилядолетие. Това е в нашето ДНК и ние нямаше как да разделим спорта и нашата марка.

„Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-Box – спортен канал, фокусиран изцяло върху популяризирането на българския спорт“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Затова приехме дългогодишната мисия да популяризираме българския спорт. Парите, които бяха заделени за La Liga бяха пренасочени почти изцяло за тази кауза. Помогнахме за създаването на новата продуцентска компания Circle Media, чиито собственик отговаряше за каналите Max Sport на „А1 България“. Чрез тази компания в момента се стремим към висококачествено отразяване на българския спорт.

За да има интерес, трябва да има интрига, да има разпознаваеми атлети и отбори. По тази причина ние инвестираме в различни потенциални категории, като наскоро в световното първенство по волейбол за младежи през септември. Не само откъм излъчване, но и откъм популяризация – всеки един от нашите волейболни национали получи по няколко билборда из страната. България преди дни спечели златен медал по вдигане щанги на световно. Ако трябва да сме честни, за родния спорт не е правено много през последните години от операторите и ние прегръщаме тази идея в наша кауза. Защото всичко се завърта като едно колело и ни се опитваме да го задвижим, в момента.

„Булсатком“ ще работи ли по връщането на ексклузивните права за големите международни спортове и първенства?

Нашият фокус ще е върху b1b-box, който няма да е премиум канал. Той е наличен в базовите планове и ще се издържа от реклами. Ние излязохме от модела с премиум спортовете, тъй като те в момента са развити и адаптирани успешно и качествено в България. Имат прозрачни и равни условия за всички, затова „Булсатком“ ги предлага като дистрибутор. Бизнес моделът им работи – купуваме ги, предлагаме ги, взимаме процент. Не искаме да разваляме нещо, което е успешно и полезно за всички. Предпочитаме, да създадем нещо ново, с друга добавена стойност, което да има ефект върху българския спорт и общество.

Какви са близките планове за пускане на ново и качествено съдържание на „Булсатком“? Disney+ отложиха местния си дебют за 2023 г. например?

Преговаряли сме и провеждаме с подобни големи платформи като Disney+, Netflix и др. Включително и нови такива на световно ниво, които тепърва ще излизат на пазара. Това е нещо, което ние категорично смятаме, че е част от нашия бизнес модел. Със сигурност, „Булсатком“ ще се стреми да ги привлече към своето портфолио.

Не е лесно, защото България е малък пазар. Локализирането е скъп процес за всеки един език. Например, Netflix навлезе в Румъния официално, но там са 24 млн. население и това е логичен ход. Размерите на пазара и монетизирането на продукта са основните фактори. Имаме идеи за различни съвместни партньорства, но ще видим. Колкото и странно да звучи, повечето такива компании за стрийминг платформи не са гъвкави. Това са големи корпорации вече, които работят като такива, с множество критерии и дълги процедури.

За по-обозримо бъдеще има няколко проекта, по които преговаряме в момента. Но все още не мога да обявя нищо конкретно, като имаме готови продукти, ще ги представим.

Платформите за онлайн телевизия вече са в центъра на всички големи ТВ доставчици в България – как се развива b-box и какви са плановете му за развитие?

Той ще стане мултиплатформен през следващите седмици, тоест ще може да бъде достъпен от браузър, например. Но по-важното тук е друго – b-box е един от най-иновативните ТВ продукти, които са пускани в региона изобщо. Използвали сме най-добрите практики на Google, Amazon и др. Това се дължи до голяма степен на факта, че е базиран на Android TV.

Когато се появи този продукт на Google аз се опитах да убедя цялата А1 Telekom Austria Group да мине на него. Телеком групата вече беше инвестирала много средства в своята Xplore TV и те бяха прекалено големи, за да може да се зачеркне всичко и да се почне наново. Но никой в ТВ индустрията не отричаше, че Android TV е иновативен продукт.

Какво отличава b-box от останалите решения на пазара?

Нещо, което b-box има, а другите нямат – е интелигентният архив. Тоест, всички заглавия са подредени по максимално прецизен начин, това е наше решение. Самият Android TV ни предоставя deep search – задълбочено търсене, което позволява повече и по-добри резултати, включително и чрез гласови команди. Както и да се търси в самите платформи, като например в HBO Go, в Spotify и др.

„Инвестирахме в b-box, за да има най-добрия хардуер на пазара и да предлага редица иновации“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Гласовото търсене е много бързо, което е както заради софтуера, така и заради хардуера. Инвестирахме доста в b-box, така че да бъде с един от най-мощните чипсети на българския пазар. Иновациите са много – например интегрираната лента с програмите, докато гледате даден канал, с много богати метаданни. Това е подробна информация за дадена продукция – актьори, режисьори и др. Към тях добавяме и специална система за каналите, така че те да не се разместват.

Имам доста опит в пускането на Android TV платформи. Преди „Булсатком“ съм помагал за такъв проект на Deutsche Telekom, например. Доста от добрите практики успях да ги пренеса тук. Пускането на b-box не е просто някакво моментно хрумване, а е иновативен продукт, зад който има доста ноу-хау.

Защо Android TV не е толкова популярна в България? Заради инвестициите ли?

Напротив, пускането на b-box е доста по-достъпно. Ако трябваше да изградя нова платформа от нулата с функционалностите, които имаме в момента, инвестициите щяха да са в порядъка на 15-18 млн. евро. С Android TV те са сведени до под милион евро.

Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали (на ниво групи) много средства за собствени платформи. Има и друг момент – с Android TV операторите нямат много свобода да променят дизайна на устройствата. Това все още е най-големият ужас на телекомите – да имат еднакви устройства.

„Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали много средства за собствени платформи“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Тук не говоря за българските оператори само, а за големите групи по принцип. Тази догма според мен трябва да остане в миналото, като най-важното е съдържанието, което се предлага и начина по който е представено в самата платформа, както и цената на която идва, а не визията на кутията. Телекомите все още си мислят, че последното ги идентифицира пред потребителите, с което не съм съгласен. Клиентите предпочитат постоянството и функционалността пред визията, когато става дума за ТВ услуги.

Чрез Android TV на практика „Булсатком“ пусна най-добрата платформа на пазара, за най-малко пари. Недостатъкът е, че тя не е напълно уникална и който пожелае от другите оператори може да направи почти същото.

The post Станислав Георгиев: Върнахме „Булсатком“ в стабилно състояние appeared first on TechTrends България.

То крие редица рискове, основните са с предизвикване на лавини или излитане в някоя пропаст, ако скиорът или сноубордистът не внимава. Поради тази причина, подобни практики са забранени на алпийските територии на Германия и Франция. Рядкост е търсачите на силни усещания да загинат още по време на полета. Точно при такива обстоятелства загива чешкият милиардер Петр Келнер.

Подобни трагични новини, обикновено не са обект на сайта TechTrends, но в случая смъртта на най-богатия чех може да има директно отражение на медийния и телеком пазар в България. Както и не само – неговият инвестиционен фонд PPF Group контролира огромни активи в цяла Централна и Източна Европа. Той заедно с регионалния United Group създадоха в рамките на две години телеком и медийни конгломерати, чиято сила тепърва ще се усеща от местните потребители.

Империята PPF Group

Въпреки, че се води международен инвестиционен фонд, PPF Group се контролираше напълно от Петр Келнер. Милиардерът разполагаше с 98.93% дял, а богатството му се оценяваше на 17.5 млрд. долара.

В България, фондът PPF Group е краен собственик на вече три дружества – телекомът „Теленор“, медийната „БТВ Медия груп“ и инфраструктурната „ЦЕТИН“ (CETIN). Последното преди беше в рамките на мобилния оператор, като мрежовите операции бяха разпределени в отделна фирма. Това беше практика, наследена от телеком бизнеса на PPF Group в Чехия, която постепенно започна да се налага на ниво група.

По този начин, чешкият милиардер контролира първият по приходи и втори по брой абонати мобилен оператор в нашата страна. Към него добавяме една от най-големите ефирни телевизии – bTV към която има още пет канала – bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady и спортния RING. Както и сайтовете към тях, които също имат доста посещаемост. Групата на bTV включва още платформата за онлайн стрийминг VOYO, сайтовете Bistro, LadyZOne, Zodia.bg и Dalivali.bg. За десерт, добавяме радиата bTV Radio, Jazz FM, Z-Rock, Classic FM и NJOY.

Петр Келнер се превърна в телеком магнат през 2018 г., когато придоби операциите на Telenor в Централна и Източна Европа. Освен едноименния българския мобилен оператор в тях спадат още звената на норвежкия гигант в Сърбия, Черна гора и Унгария. Сделката беше за 2.8 млрд. евро. Допълнително, PPF Group вече разполагаше с телеком активите на Telefonica в Чехия и Словакия (оператора O2) и нидерландския оператор Arena 1.

През октомври 2020 г. беше приключено придобиването на CME Group, която беше купена за 1.9 млрд. евро. С нея, Келнер получи достъп до българската медийна група на bTV, но и стабилни подобни активи в родната му Чехия, Румъния, Словения и Словакия. Общо CME предостави на PPF Group 21 ТВ канала в пет държави, с прилежащите им дигитални и радио активи.

Комбинацията между медии и телекоми беше в основата на доста по-масивното придобиване на United Group в региона. Двете групи реално се превърнаха в доминиращ фактор в двата сектора на Балканите. Заедно, те се опитаха да придобият мобилните операции на Telekom Romania в Румъния, но тези амбиции така и не се реализираха до момента. Не измина много време и съвместните им действия прераснаха в конфликт между тях в Сърбия.

Неясното бъдеще

Мащабното и ударно разширяване на PPF Group и United Group в региона веднъж пренареди напълно телеком и медийния пазар. Смъртта на основателя и мажоритарен акционер на първата група дава предпоставки да се стигне до ново преразпределение. Това още не е сигурно, изминали са само часове от кончината на Келнер, като делът му ще бъде предаден най-вероятно на неговите наследници.

Дали ще има нова продажба е още рано да се говори. Дори без нея, може да има промяна в политиката на групата. Келнер се смяташе за бизнесмен по-близък до китайските и руските интереси, отколкото до американските в региона. Косвено потвърждение за това е фактът, че PPF Group има стабилно портфолио от фирми в двете държави и бившето пост-съветско пространство.

Telenor беше изградил мобилните мрежи на своите звена в региона изцяло с помощта на китайския вендор Huawei. Негово е оборудването за всичко – от радиорелейната мрежа, през опорната, до системите за нейното управление. Факт, който не се нрави на САЩ, които продължават своята търговска война с Китай. Досега, нито българския „Теленор“, нито на ниво група не е подсказвано за подмяната на Huawei. При преструктуриране на бизнеса е възможен подобен завой.

Засега, точната посока за развитие на всичките активи на PPF Group след смъртта на Келнер е забулена в мъгла. Вариантите са няколко – продажба на част от активите, преструктуриране на бизнеса, продължаване на настоящата линия или дори пълната продажба на фонда. При всеки един от тези сценарии ще се отрази върху медийния и телеком бизнеси в България и региона.

Временно управление (обновено)

След труса с кончината на Келнер, PPF Group обяви, че управлението на инвестиционният фонд се поема от миноритарния акционер Ладислав Бартоничек. Той разполага с 0.5% дял, колкото има и другия съдружник Жан-Паскал Дювюар. Тримата с Келнер бяха ядрото на PPF Group и беше повече от логично единия от двамата миноритарни акционери да поеме управлението на групата. Самият фонд потвърди в своето съобщение, че структурата на фонда е изградена по начин, по който кончината на мажоритарния собственик да не окаже влияние върху ежедневната му дейност.

Чешката преса сравнява смъртта на милиардера като тази на Стив Джобс и Apple. Визионерски ще окаже някакво влияние, но като цяло посоката на фонда е добре зададена вече. Сравнението обаче изобщо не е коректно. При това не само заради напълно различните дейности на двете дружества. Дългосрочният проблем за PPF Group остава – Келнер беше основният собственик и в неговото семейство остават 98.9% от акциите на фонда.

Нещо, което никога не е било поставено на масата при Apple. Технологичният гигант просто си смени главния изпълнителен директор от Джобс с настоящия Тим Кук, като транзицията стана, още докато легендарния предприемач беше жив. PPF Group може да има нов директор, но тепърва ще разберем къде ще отиде неговия почти цялостен дял на компанията и дали няма да има по-големи промени в средно или дългосрочен план.

The post Смъртта на Петр Келнер поставя под въпрос телеком и медийната му империя appeared first on TechTrends България.

Изминаващата 2020 г. бележи пълният възход на две балкански телеком групи, които не само, че изкупиха редица активи в региона, но засилиха значително своето присъствие в България и реанимираха процесите по консолидация на сектора. При одобрение на всичките сделки, United Group ще бъде истински телеком и медиен мастодонт, PPF Group от своя страна също ще има голямо влияние в тези сегменти. Разликата между двете ще бъде, че втората няма участие на пазара за фиксирани услуги.

Новата 2021 г. най-вероятно на фокус ще бъде може би окончателната смяна в собствеността на лидера по ТВ абонати „Булсатком“. Както и ще се даде отговор, дали в България ще се появят истински виртуални оператори. Ако трите големи успеят да си „поделят“ „Булсатком“ по един или друг начин и затворят вратите на малките за своите мрежи, то в рамките на няколко години може да видим краят на широката конкуренция на българския телеком пазар.

Покупките на United Group

Най-ударни с пазарната кошница са United Group. Първо, те финализираха мегасделката с „Виваком“ за 1.3 млрд. евро – лидерът по приходи на телеком пазара в България. Това се случи през юли, а само в рамките на три месеца – през октомври започна и процедурата по придобиването на най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова броудкастинг груп“.

Официална информация липсваше, като само имаше потвърждение, че United Group води такива преговори. Впоследствие се появи неофициална такава, че има сключена сделка, която е настойност между 250 и 300 млн. евро, като има плаващи компоненти в цената, който зависи от представянето на компанията през следващ период, както и други дълготрайни активи. Официално сделката излезе наяве през декември, когато тя беше внесена в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за одобрение. На Бъдни вечер (24 декември) беше и потвърдена от United Group.

При положително становище United Group получава най-голямата ефирна и кабелна телевизия, с контрол върху каналите „Nova“, „Kino Nova“, „Nova Sport“, „Diema“, „Diema Family“, „Diema Sport 1“, „Diema Sport 2“, бившият вече „Канал 3“ (който веднага беше ребрандиран като Nova News) , „The Voice“ и „Magic TV“. Към тях добавяме радиата „Веселина“, „Витоша“ и „The Voice“. От 2019 г. изцяло в „Нова броудкастинг груп“ влиза и онлайн групата „Нетинфо“. Тя е лидер в интернет рекламата, като нейните сайтове достигат до около 80% от потребителите в страната.

С „Нетинфо“, United Group получава контрола върху мейл портала abv.bg, новинарския Vesti.bg, видеоплатформата Vbox7.bg, DarikNews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg, gbg.bg (портала Гювеч) и др.

Разрастването не спира дотук. Само дни след като сделката за „Нова“ влиза в КЗК, в регулатора постъпва още една заявка за придобиване. Това са изданията около вестник „Телеграф“. Към него, още приспадат вестниците „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ „Борба“, както и англоезичното издание Europost. Информация за сумата по тази сделка за момента липсва.

По-скромният PPF Group

На фона на шопинг терапията, която United Group прави, воденият от чешкия милиардер Петр Келнер PPF Group е доста по-скромен в своите покупки. През 2018 г. в България придобива местния оператор „Теленор“ в комплект с останалите активи на едноименната телеком група в региона. Следва неуспешен опит да се придобие „Нова телевизия“, която е спряна от КЗК.

Поради което, PPF Group решава да купи американската CME, която стои зад телевизионната група на „БТВ“. Сделката минава не само през българския, но и през европейските регулатори и е одобрена през лятото на 2020 г. Цената е официално обявена за общо 1.9 млрд. евро, но в нея са включени освен операциите в България, така и тези в Чехия, Румъния, Словения и Словакия.

В портфолиото на „БТВ Медия Груп“ влизат другия голям ефирен канал „bTV“, заедно с още „bTV Comedy“, „bTV Cinema“, „bTV Action“, „bTV Lady“ и “Ring”. Те се допълват от онлайн платформите Voyo и bTV Plus, сайтовете Dalivali.bg, Zodia.bg, Bistro.bg и Ladyzone.bg. За финал има и пет радиа – „bTV Radio“, „Njoy“, „Zrock“, „Classic FM“ и „Jazz FM“.

Равносметката

Така, в рамките на по-малко от две години United Group вложи над 1.5 млрд. евро в България и получи най-големият телеком, една от най-големите ефирни телевизии, с общо 10 ТВ канала, 3 радиа, 8 големи сайта (без да броим страниците на каналите), най-тиражираният ежедневник и още 4 вестника. PPF Group отговаря с другата най-голяма ефирна телевизия и общо 6 ТВ канала, 5 радиа, 3 сайта (пак без да броим тези на каналите) и 2 видео онлайн платформи.

На фона на горните списъци, „A1 България“ е направо медийно джудже. Телекомът започна да развива собствени ТВ канали през 2016 г., като вече разполага с общо пет – Max Sport 1, 2, 3 и 4, както и EDGE.

Добавим ли факта, че две от тези телеком групи са и основните разпространители на телевизия и интернет, нещата стават доста по-сложни. В първия сегмент, лидер е „Булсатком“ със 736 хил. абоната в края на 2019 г. Но ако преди пет години имаше комфортна преднина, то сега „A1 България“ и „Виваком“ доста бързо я скъсяват. Първият телеком разполага с 506 хил., а вторият – 489 хил. потребители на платена ТВ. При интернет доставката интрига няма – „Виваком“ и „A1 България“ са абсолютни лидери, с 564 хил. и 521 хил. абонати съответно. Трети е „Булсатком“ с едва 168 хил. потребителя през 2019 г.

Цялото това влияние ще се използва за натиск върху малките доставчици на телевизия и интернет. Методите се използват и в момента – по-ниски цени, пакетни услуги, допълнително и по-качествено съдържание. С притежаването на значителни медийни активи, независимите оператори ще трябва задължително да преговорят с телекомите за да предоставят техните ТВ канали. Което също може да се използва, като инструмент за тяхното „изтощаване“ в дългосрочен план.

„Булсатком на тезгяха“

Пълната трансформация на пазара ще бъде завършена след като се реши съдбата именно на сателитния оператор. Както отбелязахме „Булсатком“ е лидер в доставката на ТВ и трети при интернет, като основните му конкуренти са „A1 България“ и „Виваком“. Финансовата му ситуация не се промени, той губи абонати, съответно приходите не могат да се увеличат, което намалява шансовете за потенциални инвестиции в съдържание.

Поради, което обновеното ръководство реши да сложи компанията на тезгяха за продажба. Търсената сума е 120 млн. евро. Двата основни купувача за момента се смятат, че са българските бизнесмени Спас Русев и Пламен Генчев.

Първият е бивш мажоритарен акционер във „Виваком“ и все още настоящ член на борда на директорите на телекома. Ако Русев поеме руля на „Булсатком“, то това означава, че може да видим последващо прехвърляне към водещия телеком или обслужването на неговите интереси.

Пламен Генчев от своя страна може да не разполага с ресурсите да оздрави напълно оператора и да го върне към растеж. Което също да доведе до ново стратегическо партньорство или препродажба. Самият Генчев е един от съоснователите на компанията, като другият – Максим Заяков излезе от нея през 2019 г. и основа конкурентния „Неосат“.

Директното навлизане на телекомите в „Булсатком“ вече ще активира доста червени лампи в регулаторите. Единствено „Теленор“ може да излезе голям победител и да мине през одобрение от властите, тъй като не разполага с развити фиксирани услуги. Засега, компанията собственост на PPF Group не е дала оферта за него.

Поради това, съществува и вероятността, трите големи да оставят „Булсатком“ да си залезе постепенно и бавно. В същия момент да се опитат да прелеят неговите абонати при себе си. С придобитите медийни ресурси, привличането на нови потребители няма да е трудна задача, поне за „Виваком“.

Елиминацията, продажбата или разпределянето на „Булсатком“ ще премахне последният голям елемент на конкуренция във фиксирания бизнес и ще сложи край на процеса по консолидация на пазара. Който тръгна преди десетина години с окрупняването на малките оператори и няколкото големи сделки, сред които тези на „Спектър нет“, „Мегалан“ и „Близу“. Ще останат няколко мохикана, някои от които толкова задлъжнели, че и тяхното бъдеще ще се реши скоро.

5G и краят на малките

Телекомите също така започват изграждането и разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G). Технологията е с революционен характер, като тя може да се превърне в последния пирон в ковчега на малките оператори. Причината е, че ще предостави пренос на данни по безжични мрежи с качества сходни до тези на настоящите фиксирани услуги.

По този начин мобилните оператори няма да им се налага изграждат кабелни мрежи до всеки потребител, а само до базовите си станции. През последните вече да минава не само мобилните пренос на глас и данни, но целия трафик. Включително и в този на преноса на ТВ. Телекомите не искат да допускат виртуални оператори (т.нар. MVNO), което ще е единствения шанс на малките доставчици да оцелеят в дългосрочне план.

Въпросът за съществуването на MVNO ще бъде решен в през новата 2021 г. с това какви точно поправки бъдат приети в Закона за електронни съобщения и разпределението на новите радиочестоти. Ако няма виртуални оператори, които да предлагат комплексни телекомуникационни услуги, то тогава в рамките на между пет и десет години ще останат само трите големи компании.

Фактор ще бъде дали „Булсатком“ и „Ти.ком“ ще продължат своя лиценз за честотите в 1 800MHz. Ресурсът е един от малкото лостове за влияние и потенциална разменна монета за преговори с MVNO. С което продажбата на „Булсатком“ получава допълнително значение. Това ще бъде кулминацията в голямото разместване в сектора, което се очерта толкова ясно през изминаващата вече 2020 г. Затова, ще посрещнем новата 2021 г. като всеки телеком ще разполага със собствена телевизия.

The post Голямото телеком разместване appeared first on TechTrends България.

Основният кандидат е United Group, който финализира това лято придобиването на „Виваком“. Ако двете страни достигнат до сделка, може да се стигне до ситуация, в която най-големият по приходи телеком и най-голямата медийна група в България се озоват под една шапка.

При реализирането на този сценарий всеки един от трите големи оператора, реално ще разполага със собствена телевизия. Като „A1 България“ ще бъде в най-неизгодна позиция, поради факта, че в момента разполага само с пет собствени ТВ канала. За сметка на това, другите два телекома ще си разпределят двете най-големи телевизионни ефирни медии в страната. Това може да доведе до огромно разместване и на рекламния пазар, както и до нови практики в разпространението на съдържанието, включително и до евентуално потискане на конкуренцията в лицето на по-малките ТВ и интернет доставчици.

Какво се знае до момента

Източниците на „Капитал“ за момента говорят само за преговори и течаща процедура по дю дилиджънс (одит на активите и финансовото състояние – бел. ред.) от страна на United Group в „Нова броудкастинг груп“. Тепърва предстоят преговорите за конкретната цена на компанията и параметрите по евентуалната сделка. Очаква се, тези детайли да бъдат изчистени преди края на годината и да се вземе решение дали да се сключва такава или не.

Прогнозите са, цената да бъде сходна, като при предходната продажба на „Нова броудкастинг груп“ – 185 млн. евро. Сделката тогава беше обявена в началото на 2019 г. и през пролетта на същата година беше финализирана след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Във владение влязоха българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, чрез тяхната Advance Media Group (AMG).

Първоначално с медийната компания вървеше и частичен дял онлайн гиганта „Нетинфо“, в чието портфолио влизат някои от най-големите сайтове в страната. Сред тях са vesti.bg, abv.bg, gong.bg, sinoptik.bg, видеоплатформата vbox7 и др. През февруари 2020 г. братята придобиха пълния контрол върху фирмата и започнаха постепенна конвергенция. В рамките на настоящата година направиха още едно окрупняване на медийния пазар, като добавиха по-малките ТВ канали под шапката на „Канал 3“ – The Voice, Magic TB  и радиата „Веселина“, „Витоша“ и др. Сделката беше окончателно финализирана през първите дни на октомври.

Предвид контекста за евентуална продажба на „Нова броудкастинг груп“ последната трансакция може да се разглежда като „подсладяване“ на сделката и засилване на стойността на активите.

Причини за продажбата

Потенциалната продажба на най-голямата медийна група в страната от AMG може да се обясни по доста лесен начин. Причините са изцяло финансови. „Нова броудкастинг груп“ имаше силна 2019 г., като годишният ѝ отчет показа оперативна печалба от 56.7 млн. лева. През 2020 г. AMG разпределят дивидент на братя Домусчиеви от 39 млн. лева, които са най-вероятно с цел за поетапно покриване на разходите за придобиването.

Проблемът е, че през настоящата година се случиха две неща – правителството национализира „Националната лотария“, която беше най-големия рекламодател на „Нова броудкастинг груп“. Вследствие на което бяха отписани едни сигурни около 20 млн. лева приходи. Покрай коронавирус пандемията се свиха рязко рекламните бюджети на всички компании, което допълнително е намалило постъпленията на медийната група. Тези две неща са направили инвестицията от печеливша и бърза възвращаемост – в трудна за поддържане. Което прави търсенето на нов купувач логична стъпка.

Логичен купувач

United Group е повече от логичен кандидат за „Нова броудкастинг груп“. Балканската телеком група разполага, както с бизнеси в доставката на интернет и телевизия, така и в медийния сектор, под бранда United Media. Последните фигурират във всички пазари, на които компанията оперира, без България. Навлизането в медийния бизнес на United Group в страната, след придобиването на „Виваком“ е с въпрос „кога“, а не „дали“.

Вариантите за това са два – изграждане от нулата на медийна група или на придобиването на местна такава. Вторият подход е доста по-лесен за изпълнение. „Нова броудкастинг груп“ ще пасне повече от отлично на United Group.

Опасните последствия

Подобна сделка има шанса да трансформира напълно медийния и телеком пазар. Придобиването на CME и bTV от PPF Group също ще доведе до размествания, но не толкова значителни. Причината е, че „Теленор България“ няма развит бизнес и мрежа с фиксирани услуги – ТВ и интернет. Бъдещето разгръщане на 5G мрежи ще позволи предоставянето на подобни пакети за крайните потребители, но това ще стане поне след няколко години. Отделно, bTV притежава много по-малко онлайн активи, отколкото комбинацията между „Нова“ и „Нетинфо“.

United Group притежава „Виваком“, който е лидер по абонати в доставката на фиксиран интернет, трети по предоставянето на платена телевизия (отново фикс услуга) и трети мобилен оператор. Телекомът предлага пълния набор ТВ разпространение – IPTV (през интернет кабели), DTH (сателитна) и през мобилно приложение.

Конвергенцията между най-голямата медийна група и най-големият (по общи приходи) оператор може да бъде опасна практика от гледна точка на конкуренцията. Потенциалното партньорство между двете компании може да включва ексклузивни канали, предимство при договаряне на права за излъчване, приоритет при рекламните бюджети и др.

Регулаторна рулетка

КЗК не разреши на Петр Келнер и PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“, заради сделката с „Теленор България“ и опасението, че медийната група има прекалено голямо пазарно влияние. Което накара чешкият милиардер да се ориентира към CME, които имат регионално присъствие и съответно одобрението за сделката премина през Европейската комисия и САЩ.

Възможно е КЗК да спре потенциална такава между United Group и „Нова броудкастинг груп“. Съществува и сценария, в който регулатора постави специални условия за сделката, така че конвергенцията между телекома и медийната група да не се отрази прекалено негативно на конкуренцията. Все пак КЗК разреши допълнителната консолидация на ТВ активите, като позволи „Нова броудкастинг груп“ да придобие активите на „Канал 3“.

Разпределение на териториите

Последиците за пазара няма да се ограничат само до поведението на „Нова броудкастинг груп“ и „Виваком“, но и до реакцията на останалите оператори. По информация на „Капитал“, заради сделката между bTV и „Теленор България“, „A1 България“ и „Виваком“ са изтеглили рекламите си от медийната група. Ако такова реципрочно действие има и при сделка за „Нова броудкастинг груп“, то ще има разпределение на териториите.

От което, най-големият губещ ще е „A1 България“, като операторът ще си ограничи достъпа до двете най-големи ефирни телевизии в страната. Съществува сценарий и за договорка между трите играча, кой и как да може да ползва ТВ времето и правата. Допълнително, спортните канали на телекома поне доскоро бяха оперирани с помощта на ресурси на „Нова броудкастинг груп“. Възможно е през последните години да са отделени от групата, но това все още не е потвърдено.

Така, ако сделката между United Group и „Нова броудкастинг груп“ бъде осъществени, в България ТВ пазарът ще бъде де факто поделен между най-големите телекоми в страната.

The post Всеки телеком с телевизия appeared first on TechTrends България.

По този начин PPF Group ще може да изгради истински регионален гигант, след като в повечето от тези страни, фондът разполага и с телекоми. В България, това е „Теленор“, а в Чехия и Словакия е 0₂. Междувременно в Румъния, PPF Group се опитва да придобие местния T-Mobile от гръцката OTE, като предложението е направено съвместно с United Group – новият собственик на „Виваком“.

Сделката за bTV

Чешкият фонд на Петр Келнер обяви през 2019 г., че ще придобие CME Group, като стойността на сделката е за 1.9 млрд. евро. Тя трябваше да премине през регулаторно одобрение от антимонополните институции на Европейския съюз и САЩ. Причината е, че компанията оперира в редица държави, листната е на фондовата борса в Ню Йорк (NASDAQ), както и основният акционер е щатската Time Warner (с близо 50% дял).

След като последната беше придобита от телеком гиганта AT&T беше достигнато за решение за продажбата на тези активи на PPF Group. Американският оператор трябва да получи минимум 1.15 млрд. евро в брой. От съобщението на CME Group става ясно, че компанията ще слезе от фондовата борса, като всеки акционер ще получи по 4.58 долара за акция.

Имаше опасения, че сделката може да не получи регулаторно разрешение. Но не от българския антимонополен орган, а по-скоро пречка можеше да се създаде от американския. Причината са, опасенията за връзки на Петр Келнер и неговия фонд с Китай, които са породени от значителни инвестиции на чешкия милиардер в недвижими имоти и кредитни институции в азиатската държава.

CME Group явно не се е явила стратегически актив за регулаторите в САЩ и затова сделката е била одобрена. Сложният процес обаче я забавя с няколко месеца, като тя се очакваше да се затвори до края на лятото на 2020 г.

С добавянето на CME Group PPF Group ще разполага с широко портфолио от ТВ и медийни продукти в региона на Източна Европа. В България, това са телевизионните канали под шапката на bTV – bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, bTV Lady и спортния Ring. В Румъния, CME притежава тези под бранда PRO – PRO TV, PRO 2, PRO X, PRO GOLD, PRO CINEMA, PRO TV International и PRO TV Chisinau. В Словения и Словакия броят на каналите е по-малък – четири и пет съответно.

Дългогодишни (вече) амбиции

Амбициите на Петр Келнер за силно медийно присъствие са видими още от края на 2018 г. когато, чешкият милиардер сключи сделка за „Нова Броудкастинг Груп“, в която влизат освен каналите на „Нова“, така и мажоритарен дял в онлайн групата на „Нетинфо“. Тогава трансакцията беше блокирана от антимонополния регулатор в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Впоследствие, българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви придобиха телевизията.

PPF Group беше принудена да се откаже от много силно медийно и онлайн присъствие в България, за сметка на по-широко ТВ такова в региона. CME предлага медийно покритие в цели пет държави, но с по-малко влияние в интернет. Въпреки всичко, в три от тях чешкият фонд вече разполага с телеком активи и възможността за комбинация между оператор и медийна група е повече от апетитна конвергенция.

„A1 България“ налагат подобна политика от 2016 г., когато пуснаха собствени ТВ канали, което засили техните фиксирани предложения. Как точно ще се отрази това на „Теленор“ в България и другите пазари на PPF Group тепърва ще разберем. Проблемът е, че българският оператор не разполага с фиксирана мрежа и разчита само на мобилни клиенти. Както и на предоставянето на стрийминг и други дигитални услуги, които могат да бъдат разширени от подобно партньорство.

Работата на PPF Group в България ще се ръководи реално от три дружества – bTV, „Теленор“ и CETIN. Последното беше отделено от телекома през лятото, за да може да развива самостоятелно мобилната мрежа. Както технически, така и търговски.

The post PPF Group завърши сделката за CME Group и bTV в България appeared first on TechTrends България.

Другите ключови предимства, на които ще разчита „Неосат” са доброто съотношение между цена и качество. Както и на изцяло български екип и оборудване с дългогодишен опит в бранша. Компанията стъпва върху положената основа – техническа, кадрова и финансова – на „Делтаком Електроникс“. Това е друго дружество, в което мажоритарно участие има Максим Заяков, което иронично е и основен доставчик на прекия конкурент на „Неосат“ – „Булсатком“.

„С какво „Неосат“ се различаваме – имаме мисията и амбицията да предоставим качество навсякъде и по всяко време, без обвързващи условия“ Максим Заяков, „Неосат“

„С какво „Неосат“ се различаваме – имаме мисията и амбицията да предоставим качество навсякъде и по всяко време, без обвързващи условия“, обяви Максим Заяков в онлайн пресконференция. Нейн запис можете да видите във Facebook страницата ни.

Новият доставчик ще предлага 210 канала, от които 120 ще са във FullHD резолюция. Първите 2020 клиенти, които се запишат на сайта на компанията ще получат безплатен двумесечен тест, който ще тече от момента на инсталацията. Последната ще започне от 1 юни, когато е официалният старт на новата услуга.

Вертикалната интеграция

Основният коз на „Неосат“ е нейната пълна вертикална интеграция. Тя включва всички технологични елементи по веригата на доставка на платена телевизия да се контролират и координират директно от техническите екипи.

„Разполагаме с изключителен технологичен напредък, в основата на който е пълната вертикална интеграция. За доставката на ТВ сигнал до потребителите, много системи трябва да работят заедно и да са напълно съвместими едни с други“, коментира Заяков. „В наши ръце са всички елементи за предоставянето на услугата от сателита, през наземното оборудване, до активните приемници.“

„При пълната вертикална интеграция в наши ръце са всички елементи за предоставянето на услугата от сателита, през наземното оборудване, до активните приемници“ Максим Заяков, „Неосат“

Техническата интеграция и благоприятното разположение на сателита BulgariaSat-1 дават предпоставки за по-високо качество на предавания ТВ сигнал. Като например могат да се елиминират различни метеорологични фактори. Както и да се предостави висок брой HD канали, без да се налага те да се дублират в SD и така изкуствено да се завишава бройката на наличните.

Уникалното на „Неосат“ и неговият основател Максим Заяков е, че са единствените в България, които имат напълно затворен технологичен цикъл по предоставянето на сателитна ТВ. Останалите четири компании не са успели да осигурят пълната вертикална интеграция. Най-близо до тях са „Виваком“, които имат голямо количество наземно оборудване и телепорти, но ползват услугите на сателита Intelsat-38.

Технически възможности и планове за разширение

Неосат“ стартира първоначално само с предлагането на линейна телевизия. Компанията обяви наличието на 210 канала, като по думите на Заяков „те са специално подбран букет с най-интересното и важно съдържание налично в страната“. От тях 120 ще са FullHD, като няма да има дублиране на такива с високо качество и такива с ниско. Точният списък все още не е обявен.

Потребителите ще могат да става абонати чрез онлайн заявки на сайта на „Неосат“ или през Facebook страницата на компанията. Предлагането първоначално ще е изцяло дигитално, а впоследствие ще се отворят офиси в основните градове в България.

„Настоящата ситуация ни накара всички да станем много по-дигитализирани, но ние предвиждаме на един последващ етап откриването на търговски обекти в основните градове“ Максим Заяков, „Неосат“

„Настоящата ситуация (покрай коронавирус пандемията – бел. ред.) ни накара всички да станем много по-дигитализирани, но ние предвиждаме на един последващ етап откриването на търговски обекти в основните окръжни градове“, обяви Заяков, относно каналите за комуникация с компанията.

Плановете не се изчерпват само с отварянето на офиси. В бъдеще се планират още добавянето на интерактивна телевизия, 4K канали, стрийминг (VoD или видео на поискване), както и разширяване на услугата в съседните балкански държави.

Първото е планирано отрано, като цифровите приемници са хибридни – тоест могат да предлагат подобни услуги. Заяков обяви, че когато са напълно готови с интерактивната телевизия и VoD, тогава тя ще започне да се предлага на потребителите без допълнителни инсталации. 4K съдържанието също може да се добави, но основната причина в момента за отсъствието му е малкото налично такова и високата му цена за продукция.

„Средносрочно планираме да излезем от границите на страната и проучваме пазарите на съседните редионални държави“ Максим Заяков, „Неосат“

За момента услугата ще е налична за България, но гражданите при пътуване ще могат да я ползват, предвид факта, че спътника на „България Сат“ покрива цяла Европа. Средносрочните планове включват разширение на достъпността на услугата в съседните държави.

„Средносрочно планираме да излезем от границите на страната и проучваме пазарите на съседните редионални държави“, обяви Заяков, отново на въпрос на TechTrends.

В бъдеще ще се предлагат и пакетни услуги, които тепърва ще се уточняват, както и ще се разглеждат партньорства със стрийминг платформи за добавяне към първоначалните предложения.

Реализиране на стара идея

Максим Заяков се опитва да реализира идеята за пълна вертикална интеграция от години. Още докато беше сред водещите лица и съосновател на „Булсатком“. Изстрелването на сателита BulgariaSat-1 трябваше да затвори веригата, но финансовия колапс на най-големия ТВ доставчик в България осуети тези планове.

При последната пресконференция на „България Сат“, Заяков обяви, че разфокусирането на „Булсатком“ от основния бизнес и агресивното навлизане във фиксираните услуги са причината за краха на компанията. Няколко месеца преди това, новите собственици на сателитния ТВ оператор, обявиха, че именно изстрелването на спътника и тежките обвързващи условия като причина за ситуацията.

„Инвестициите идват от натрупани капитали на „Делтаком Електроникс“, като очакваме възвращаемост между пет и седем години“ Максим Заяков, „Неосат“

Независимо кой е прав, Заяков рестартира своята идея за пълна вертикална интеграция с „Неосат“. Така, ще видим дали тя е печеливша. Тук, идва и моментът с финансирането. „Неосат“ е отделно дружество от „България Сат“ и няма да получи пари последното, напротив – дори ще плаща такси за ползването на капацитета на сателита. Средствата по новия проект на Заяков идват по друга линия или по-скоро друга компания на предприемача. Това е „Делтаком Електроникс“, което е производител на различно мрежово оборудване, като цифрови приемници и др.

„Инвестициите идват от натрупани капитали на „Делтаком Електроникс“, обяви Заяков на въпрос зададен от TechTrends. Той допълни, че очаква в рамките между пет до седем години те да се възвърнат.

Наситена конкуренция

Неосат“ влиза в един апетитен, но доста наситен пазар, какъвто е този за доставка на ТВ в България. Лидер е доскорашната компания на Заяков – „Булсатком“, като през 2018 г. общите приходи в сегмента са 368 млн. лева, а абонатите около 2 млн., показват данните от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Информацията за 2019 г. още не е публикувана. По отношение на спътниковия пренос, досега играчите бяха четирима, като трима от тях са лидерите в целия сегмент за платена ТВ – „Булсатком“, „A1 България“ и „Виваком“.

„На всеки един пазар има място за още един участник с качествена услуга. Надяваме се да предложим най-доброто съотношение между цена-качество“ Максим Заяков, „Неосат“

„На всеки един пазар има място за още един участник с качествена услуга. Надяваме се да предложим най-доброто съотношение между цена-качество“, коментира Заяков.

Ексклузивното съдържание също не е на дневен ред. Донякъде, поради факта, че в България то е основно спортно към момента, а покрай коронавирус пандемията, тези активности са прекратени в световен мащаб. Затова и темата не беше дискутирана в детайли. Именно спортните канали и доброто пакетиране са в основата на силните резултати и стопяването на преднината на „Булсатком“ от страна на „A1 България“. Конкуренцията между тримата големи на пазара ще е може би най-голямото предизвикателство пред „Неосат“.

The post Новият сателитен ТВ оператор „Неосат“ стартира от 1 юни appeared first on TechTrends България.