Придобиването за момента е само обявено и тепърва ще преминава през регулаторно одобрение. Останалите два телекома няма да позволят толкова лесно подобна концентрация на пазарен дял и инфраструктурен ресурс. Те скочиха „на нож“ при предходната новина, че „Виваком“ ще получи фиксираната мрежа на „Булсатком“ след поредица от противоречиви трансакции.

Пълното придобиване на сателитния оператор ще отвори доста въпроси относно конкуренцията, особено в сегмента на платена телевизия. „Булсатком“ беше последният независим играч на българския пазар, който да не е част от основното трио оператори. Компанията обаче изпадна във финансов колапс преди няколко години. След редица трансформации и борба за власт, сагата с „Булсатком“ е на път да приключи. Нея сме я описали в поредицата озаглавена „Войната на розите“.

Очакван неочакван развой

Обявяването на сделката може да идва малко неочаквано, заради очакваната съпротива от другите два конкурента и потенциалните регулаторни главоболия. В същия момент, тя идва логично предвид начина по който се разви ситуацията около „Булсатком“ през последните няколко години.

След като Спас Русев спечели търга за сателитния оператор, се оказа, че парите за сделката са осигурени чрез заем от United Group – компанията-майка на „Виваком“. Той беше погасен с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Мобилната беше комбинирана с тази на българския оператор, отделена и продадена на саудитския TAWAL. Фиксираната директно беше влята в тази на „Виваком“, като за нея все още се чака становище на КЗК.

Още с победата на Спас Русев за контрола над „Булсатком“ се повдигнаха съмнения, че българският бизнесмен ще влезе в ролята на „Троянски кон“ в компанията. Дни преди сделката да бъде обявена, той беше член на Управителния съвет на „Виваком“, а преди придобиването на компанията от United Group и основен акционер.

С неговото пристигане в „Булсатком“ се формираха две потенциални тези. Първата е, че сателитния оператор ще бъде постепенно „обезкървен“ от абонати, които ще се прелеят органично и с времето в основните телекоми. Втората е, че ще бъде продаден „на части“ на „Виваком“. С изсветляването на сделката за финансирането на придобиването с дълга през United Group се потвърди налагането на първата теза. Явно тя не е сработила напълно и сега се преминава към напълно краен подход – купуване на цялата компания.

Регулаторна защита

Така, въпреки неочакваното обявяване, заради очаквания регулаторен натиск, директното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“ идва като логичен завършек на цялата история. Дали Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще позволи приключване на сделката е един много добър въпрос, на който тепърва ще търсим отговора.

Косвени индикации за стратегията на телекома може да открием в начина на осъществяване на купуването. „Виваком“ не придобива пряко „Булсатком“, а това става чрез компанията-майка United Group. Потенциална идея е балканската група да се опита да убеди регулаторите, че ще оперира сателитния доставчик отделно от своя основен телеком в страната. Така, ще се запази конкуренцията, но само на хартия.

Все пак, структурата на собственост на „Виваком“ беше изчистена и United Group седи прозрачно в края на веригата. С което дори двете компании да оперират независимо на българския пазар те ще се водят в някаква степен като свързани юридически лица.

Има и друг момент, United Group вече допуснаха прецедента, като получиха фиксираната инфраструктура от „Булсатком“ те я прехвърлиха веднага на „Виваком“. С което шансът да се повтори такава трансакция след финализирането е огромен. Независимо, че самата сделка е сключен от групата. Самите параметри, като точна сума и други условия все още не са известни, но може да излязат при регулаторното разглеждане и при изтичане на финансовите отчети на United Group.

Краят на ТВ конкуренцията

Финализирането на сделката ще означава почти сигурно край на конкуренцията при ТВ сегмента. „Булсатком“ разполага с пазарен дял от 26.7% през 2022 г. като абонати, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). „Виваком“ измести сателитния оператор през изминалата година от лидерската позиция и сега разполага с дял от 32.9%. „А1 България“ е трети с 26.4%. Допреди 2017 г. „Булсатком“ разполагаше с близо милион абонати, а сега са се сринали до 542 хил. по данни на КРС.

При комбинация на двете компании, те ще разполагат с общ пазарен дял от 59.6% или малко под две трети от целия сегмент. „А1 България“ ще остане далече с една четвърт. Всички останали независими доставчици ще бъдат ограничени с 13% пазарен дял. Потенциалната доминация на ТВ пазара на компаниите на United Group ще бъде основния проблем в КЗК за разрешаването на сделката.

При домашния интернет ситуацията няма да изглежда толкова зле. „Виваком“ (или компаниите на United Group ако останат отделени) заедно ще контролират 37.8%, от които само 6.2% ще идват от „Булсатком“. „А1 България“ разполага през 2022 г. с 27.8% от пазара, а всички останали малки оператори – 34.6%.

„Булсатком“ излезе ефективно от мобилния пазар през миналата година, като продаде инфраструктурата си на United Group. Както и се отказа от лиценза си за честоти в 1 800MHz. Затова в този сегмент не се очакват дебати.

Изпуснатата възможност

Настоящият развой показва нова пропусната възможност за постигане поне на троен олигополен паритет. Ако собственикът на „Йеттел“ PPF Group беше успя да придобие „Булсатком“ щеше да получи добри позиции при платената ТВ и фиксирания интернет. Така щеше да има шанс за постигане на пълна конвергенция и да създаде трети голям конкурент на пазара.

Придобиването на „Виваком“ накланя везните напълно в полза на United Group. Затвърждаването на дуопола във фиксирания сегмент ще създаде проблеми на дългосрочно развитие на „Йеттел“. Мобилният оператор в момента играе като „виртуален“ доставчик на фиксирани услуги. Той не разполага с достатъчно инфраструктура до крайния клиент, а само с опорна за своята клетъчна мрежа.

Тъжната съдба на малките оператори вече беше предопределена след като не се постигна консенсус между държавата и различните играчи за развитието на виртуалните мобилни оператори (MVNO). Затворени само в рамките на ограничен кръг от абонати, често локализирани, те не могат да предоставят конвергентните и пакетни услуги на телекомите. Придобиването на „Булсатком“ просто ще елиминира последния независим от голямото трио играч на пазара. Сделката няма да започне процесите по елиминирането на малките, а само ще я приключи.

The post United Group придобива „Булсатком“ и става новия телеком лидер appeared first on TechTrends България.

Експертите на компанията коментират, че стрийминг платформите увеличават своя дял като гледаемост непрекъснато през последните месеци. Което е и причината за задминаването на мастодонта на телевизията – кабелната. Ръст бележат всички ключови услуги – Netflix, YouTube, Amazon Prime Video, Hulu, HBO Max и др.

Но както отбелязахме в нашия предходен анализ, конкуренцията между тях се увеличава, а бизнес моделите вече търпят първите си промени. Които започват доста да наподобяват тези на кабелната телевизия – услугата, на която стрийминг платформите се явяват по-добрата и модерна алтернатива. Отделно, тенденциите за повишаване на цените и признаците за насищане на пазара в САЩ може да покажат значителна динамика през следващите месеци и дори години.

Да задминеш кабела

Стриймингът в САЩ съставлява 34.8% от дневното потребление през юли. Той се превръща в лидер като метод за гледане на видео, като досегашният водач – кабелната телевизия, разполага с 34.4%. Разликата е малка, но тенденцията от последните месеци загатва, че може ситуацията да се запази и през следващите.

Стриймингът увеличава интереса на зрителите с 3.2% спрямо юни, а на годишна база прирастът е 22.6%. Основните платформи запазват и дори увеличават гледаемостта сред американците. Netflix например е с 8% ръст за юли на месечна база.

От своя страна, интересът към кабелната телевизия намалява от юни месец с 2%. По-сериозна е ситуацията при ефирната ТВ, чиято гледаемост се срива с 4%. Най-вече заради финалите на най-значимите спортни събития като баскетболното (NBA) и хокейното (НХЛ) първенства, които приключиха през юни.

Ключовата зима

Този сектор е доста сезонно зависим и лятото обикновено има понижение на потреблението на традиционните медии, като ефирна и кабелна ТВ. Интересното съдържание се пази за есента и зимата, когато е пикът на гледаемост. Това може да проследим и в данните на Nielsen. Има нещо друго – стримийнгът засега показва стабилни тенденции на растеж на месечна база, без да се влияе толкова силно от сезонността. Поне за момента.

Което означава, че тази есен и зима ще наблюдаваме борба за надмощие между стрийминга и кабелната телевизия. Ако първата излезе победител в края на 2022 г. може да положи изцяло нова тенденция за превъзходството на онлайн моделите. От друга страна, точно през зимата започват да навлизат новите бизнес решения при основните стрийминг платформи, което може да доведе до промяна на развитието на пазара.

Завоят при бизнес моделите

В предходния анализ на TechTrends по темата, разгледахме точно завоят, който основните онлайн компании предприемат по отношение на бизнес модела на своите услуги. От декември, Disney въвеждат вариант с реклами на своята стрийминг платформа. Подобен ход се очаква да предприеме и Netflix. Вдигането на цените също е факт от известно време и ще продължи. Така, засилената конкуренция всъщност доведе до точно обратния ефект, който доста хора очакваха.

Проблемът е, че много потребители предпочитат стрийминг услугите заради няколко фактора. Единият е възможността да гледат каквото си поискат, когато могат, вторият е по-ниската цена от кабелната телевизия и третият – липсата на реклами. Последните две предимства започват да избледняват и ще видим дали това ще се отрази на предпочитанията на американските потребители. Затова, тази зима и цялата следваща 2023 г. ще бъде интересна за стрийминг пазара.

The post Онлайн стриймингът вече е лидер в САЩ appeared first on TechTrends България.

Промените в Закона за електронни съобщения от края на 2011 г. задължи компаниите да разкриват точния си брой абонати на широката общественост. Това става чрез публичния регистър, който Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изгради няколко години след това.

Тази прозрачност от страна на регулатора не успя да изсветли напълно пазара за платена ТВ. Колко точно укриваха операторите, особено тези, които не са водени от големите телекоми, продължава да бъде ябълката на раздора.

Изследване с повече конкретика

Нов лъч на светлина се опитва да внесе Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Зад организацията стоят някои от независимите доставчици на телеком услуги, като „Нетера“, „Телекабел“, „СКАТ“ и др. Чрез мащабно социологическо проучване поверено на агенцията „Алфа рисърч“ тя се опитва да покаже колко точно е сивия сектор на пазара за платена ТВ.

Резултатите показват, че 121 хил. домакинства или 4.5% от всички в страната не са обявени гласно от доставчиците, но имат достъп до телевизия. В индустрията, това се води за „пиратстване“, като тук не се включва свалянето на филми през торент сайтове. Може да звучи впечатляващо, но при положение, че целия пазар се състои от 2 .69 млн. домакинства. По-изненадващи са данните за тези, които изобщо не ползват телевизия. Те са едва малко над 30 хил. домакинства.

Как изглежда пазара според БАБТО

Общата картина, която изследването на БАБТО очертава за пазара също е интересна. Според резултатите, цифровата кабелна телевизия е доминираща, като 983 хил. домакинства я ползват. Следва я сателитната връзка с абонамент, която се ползва от 855 хил., а без абонамент от 67 хил. Третата технология по популярност е IPTV (интернет ТВ), която е предпочитан избор на 621 хил. домакинства.

Изследването показва и провала на цифровизацията или потреблението на цифрова ефирна телевизия. Едва 4.8% или 129.6 хил. домакинства я ползват. Причината за това е липсата на достатъчно канали, което беше породено от проблемния бизнес модел, който се преследваше при изграждането ѝ в България.

За сметка на нея, допълнително платените канали към плановете на операторите се радват на нелош интерес. „Диема Екстра“ е най-популярната от всички с 317 хил. домакинства имат достъп до нея. Следвана е от каналите Max Sport на „А1 България“ с 290 хил. домакинства. Телевизията „7/8 ТВ“ на Слави Трифонов е гледан от 271 хил., а четвърти са HBO с 267 хил. Доста е възможно немалко домакинства да плащат по няколко такива пакети.

Класирането при доставчиците също е интересно. Според него, „Булсатком“ е лидер, но с едва 618 хил. домакинства. „Виваком“ и „А1 България“ са втори и трети, като са с доста близки стойности. Което поради потенциалните възможности за отклонение в изследването на БАБТО, прави определянето на точно кой е втори и кой – трети, дискусионен въпрос.

Методологията и разминаванията

Тъй като става дума за социологическо проучване е много важна методологията. „Алфа рисърч“ използва представителна извадка от 5 700 домакинства, което е доста мащабно допитване. За сравнение, проучванията за политическите нагласи преди избори обикновено се правят между 900 и 1 100 души. Извадката съставена за БАБТО дава потенциална статистическа грешка от 1.29% и гаранционна вероятност от 95%.

Подробната методология обаче не дава ясни критерии как е формиран делът на сивия сектор. В проучването се посочва, че това е направено, чрез предварително заложени индикатори, които да покажат, кога има несъответствия между обявените и скрити абонати.

Резултатите обаче могат да се възприемат за доста ориентировъчни, защото все пак говорим за допитване до потребителите. Което контрастира спрямо ежегодните доклади на КРС, които ползват данни подавани от самите оператори.

Директното сравнение между двете е трудно да се направи. Не само, защото едното е за обявени точни данни, а другото е допитване. Но и защото това на БАБТО оценява на база домакинства, докато това на КРС на база абонати. Освен това, публичните данни на регулатора са за 2019 г., докато изследването е направено през ноември 2020 г. КРС се очаква през лятото да представи информацията за пазара за миналата година.

Затова има доста разминавания между информацията между двата източника. Няма да се спираме на всичките несъответствия. Има едно, което се набива доста силно на очи. Това е фактът, че според КРС в България водеща през последните пет години, включително и през 2019 г. е сателитната телевизия. В изследването, поръчано от БАБТО, лидер е цифровата кабелна такава. КРС за 2019 г. дава на кабелната 552 хил. абоната, срещу 983 хил. домакинства посочени в допитването на „Алфа рисърч“. Разликата е прекалено голяма, за да се обясни с лоши отговори, несъответствие между абонати и домакинства и др.

Естеството на спора

За да можем да поставим резултатите в по-широк контекст, трябва да се обясни малко и за конфликта и позициите на отделните играчи на пазара. От едната страна са „А1 България“, „Виваком“ и големите медийни групи. Те твърдят, че малките доставчици масово укриват броя на абонатите си. По този начин те реално предоставят ТВ сигнал на повече хора, като в същото време без да заплащат правата за съдържанието.

Тезата е защитавана яростно през години от другата браншова организация – Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО). В нея основните членове са „Виваком“, „А1 България“ и „Булсатком“, а от декември 2020 г. се присъединява и „Теленор“.

От другата страна са малките оператори. Тяхната теза е, че големите играчи се споразумяват с медийните групи за по-изгодни условия, а независимите доставчици са оставени да плащат по-високи цени. Което да доведе до поскъпване на услугата им и постепенното им изтласкване от пазара.

Публична тайна е, че заради това, много от малките оператори наистина не декларират част от абонатите си, за да могат да запазят цените за крайните си клиенти конкурентоспособни. Спекулациите бяха, че някои доставчици, особено най-малките, сивият дял може да достигне между 30% и 50% от реалните клиенти.

Това обаче, продължава да остава недоказано. БАБТО се опитват да внесат малко прозрачност с техните заключения за 4.5%. Но и те не могат да се вземат за емпирични данни, защото са базирани на потребителско допитване.

Началото на края

Двете най-големи медийни групи в страната – тази на „бТВ“ и на „Нова телевизия“ вече са под контрола на собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ съответно. Така, те затварят веригата между доставчици на съдържание и на ТВ сигнал. Ситуацията е сходна за „А1 България“, но в по-малки мащаби. Телекомът предлага от 2017 г. платените спортни канали Max Sport, като беше първият от големите, който предложи собствено и ексклузивно съдържание. Преди по подобен начин, „Булсатком“ изгради лидерската си позиция.

Положението за малките оператори ще продължи да се влошава. Допълнителният проблем е, че техния пазарен дял се свива спрямо големите. Това е видно от последните няколко годишни отчета на КРС. Това е вследствие на агресивната ценова политика на телекомите, повечето пакетни предложения, вече и собствени канали. Последният фактор е консолидацията на сектора. „Виваком“ възобнови замразената от 2015 г. практика за придобиване на по-малки доставчици. Телекомът придоби в началото на 2021 г. няколко регионални оператора на интернет и ТВ. Това са софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, както и пловдивския N3.

Ако тези процеси продължат, скоро ще останат само големите играчи. Това ще са трите телекома, като все още „Теленор“ не предлага фиксирана ТВ и интернет услуга. Към тях добавяме лидерът при платената телевизия „Булсатком“. Сателитният оператор обаче загатна, че си търси купувач, което допълнително да свие участниците на пазара.

The post Лъч светлина в сивия сектор на пазара за платена телевизия в България appeared first on TechTrends България.

Истинската война обаче се обявява с влизането на Disney в стрийминг платформите. Досега медийният гигант предлагаше своят почти бездънен каталог от хитове – стари и нови – на всеки който беше склонен да плати за правата им. С пускането на собствена услуга, нещата се променят рязко. Disney все повече ще дърпа каймака на съдържанието си към своята платформа. Което ще лиши всички останали от много хитови франчайзи. След придобиването на Fox от страна на компанията на Мики Маус, ситуацията изглежда още по-сложна.

Всички тези развития крият своите предимства, но и могат да изкарат наяве доста недостатъци, включително и да върнат някои позабравени от потребителите последно време пороци. Ще се опитаме да разгледаме някои от потенциалните ефекти и последствия от създаването на все повече, силни и независими от съдържание стрийминг платформи.

Приказният онлайн свят на Мики Маус

Disney+ дебютира преди седмица в САЩ, Канада и Холандия, а през настоящата – в Австралия, Нова Зеландия и Пуерто Рико. Каталогът на новата платформа спокойно може да се каже, че ще достигне наистина грандомански размери. Всички сериали, шоута, анимации и игрални филми, които са под шапката на Walt Disney ще бъдат включени.

Това означава, не само класическите произведения на легендарната компания, но и всички нови продукции. Към тях добавяме и също огромния свят на супергероите на Marvel, цялото съдържание на Pixar и вселената на „Междузвездни войни“.

В Disney+ ще се прехвърли и цялото съдържание на Fox, след като компанията на Мики Маус приключи придобиването през последната година. В тях се включва и 73% дял в National Geographic, затова доста от научнопопулярните поредици намират място в Disney+. Покрай сделката Disney Придоби мажоритарен дял от 67% в друга стрийминг платформа – Hulu. Затова, в САЩ тя се предлага в момента в пакет заедно с Disney+. Плановете до момента са, двете услуги да съществуват паралелно, като се предлагат заедно и поотделно.

Любопитното е, че не цялото портфолио ще бъде налично в Disney+, независимо, че плановете за това да се случи рано или късно. Медийният гигант се опитва да си върне всички права обратно. Например, всички нови продукции на 20^th Century Fox ще излязат първо по HBO, заради продължаващо до 2022 г. споразумение за ексклузивитет с компанията.

Disney сключи доста нови сделки, с които да си върне правата за редица култови продукции. Такова явно е сключено с TBS за първите шест филма по „Междузвездни войни“, тъй като те намират място в стрийминг услугата.

Следващото поколение съдържание

Настоящата стратегия на Disney е изцяло съсредоточена върху новата платформа. Почти всички големи франчайзи, които компанията притежава ще бълват огромно съдържание за нея. „Междузвездни войни“ откриха с първия си игрален сериал The Mandalorian, като се очаква да бъде пуснат и последния сезон от анимационната поредица The Clone Wars. Половината Фаза 4 на вселената на Marvel е под формата на ТВ поредица за Disney+ посветена на някои второстепенни герои, като Локи, Фалкън, Зимният войник и Хоукай.

Това са само обявените до момента продукции, които ще се излъчват ексклузивно по Disney+. Спрягат се още неназовани поредици, посветени на Оби Уан Кеноби от „Междузвездни войни“. Отделно манията, която Disney преследва със пускането на пълнометражни римейкове на популярни филми, като „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и много други, ще бъдат последвани от нова вълна продукции. Тяхната цел, според главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър е да „бъдат пресъздадени за новото поколение“, но реално трябва да запълнят максимално каталога на платформата.

Залог за милиарди

Всичко това е подкрепено от огромни инвестиции, които само Disney може да си позволи. Дори старта на самата платформа е предшестван от придобиване. Медийният гигант първоначално през 2016 г. купува миноритарен дял в BAMTech, което е бившия стрийминг бизнес на MLB Advanced Media. Година по-късно, Disney активира клаузата за изкупуване на общо 75% от технологичната компания и така разполага с ноу-хауто за собствена стрийминг платформа. Цената на трансакцията е 2.58 млрд. долара.

Със сходен замисъл е и придобиването на Fox. За повечето фенове, тази сделка е връщането на редица супергерои от вселената на Marvel, чиито права бяха продадени преди Disney купи популярната комиксова компания. Придобиването на Fox, дава на медийния гигант достъп до наистина огромен каталог от филми и най-вече – любими ТВ поредици, като The Simpsons например. Сделката е за над 71 млрд. долара, като сумата беше достигната след надаване със Comcast.

Към всички тези космически суми трябва да добавим и огромните инвестиции на Disney в съдържание. Независимо, че доста от новите продукции са мултимилионни претоплени стари хитове, това са доста пари, които компанията вкарва в тях. Отделно, Disney се опитва да настигне големи хитове сред сериалите, като „Игра на тронове“, като средният бюджет на епизод от The Mandalorian струва около 12 млн. долара.

Към всичко това добавяме и доста сладката сделка с щатския телеком Verizon, абонатите на някои от скъпите планове да получават безплатен достъп до Disney+.

Бавна световна експанзия

Въпреки, ударното разпространение в шест държави на три континента, новата стрийминг платформа ще се развива с различни темпове през следващите две години. Амбицията на Disney е тя да бъде налична почти по целия свят в рамките на този период.

През първата половина на 2020 г. Disney+ ще навлезе в повечето страни от Западна Европа, както и в по-развитите държави от Азиатско-тихоокеанския регион. България и Източна Европа ще трябва да почакат до края на 2021 г., защото медийният гигант е планирал по това време да я пусне в региона. Края на следващата и началото на по-следващата година е определено навлизането в Латинска Америка.

Целият процес се очаква да приключи преди края на 2021 г., когато бъде обхваната Източна Европа и напълно Азия. Поне така представиха Disney своите планове. Медийният гигант всъщност не може да действа по-бързо, особено в Европа. Причината е, че според регулации на Европейския съюз, стрийминг платформите трябва да могат да осигурят 30% от каталога си да е с местно съдържание.

Това може да се осъществи или с финансирането на собствени филми и сериали, които да се правят в съответната страна, или да се закупят правата за тях. ЕС се опитва да насърчи местните продукции, но създава и големи главоболия за стрийминг платформите.

Надпревара във въоръжението

Общо при старта на новата стрийминг платформа, Disney предостави на потребителите каталог от над 500 филма и над 7 500 епизода от сериали. Това са внушаващи цифри за старт на услуга в тази сфера. Медийният гигант се похвали, че само през първия ден е отчела около 10 млн. абоната. Което също е впечатляващ резултат. Но за тях трябва да си припомним споразумението, което Disney има с Verizon и е доста вероятно не малка част от тях да са просто потребители на скъпите планове на телекома, които имат безплатен достъп до услугата.

Във всички случаи навлизането на Disney в стрийминга ще размести напълно пластовете на пазара. Ефектът, който медийният гигант ще допринесе, ще е много по-голям отколкото на Apple и техния Apple TV+. Причината е в съдържанието. Disney разполагат с много повече установени франчайзи, огромен каталог и почти едновековно ноу-хау. Apple тепърва се опитват да развиват собствени, като инвестират стотици милиони долари, но за момента резултатът е меко казано противоречив.

Това, което ще видим през следващите няколко години е, постепенното оттегляне на цялото им съдържание от други стрийминг платформи. Скоро, HBO и Netflix няма да имат достъп до техния каталог, който в един момент ще стане ексклузивен в Disney+.

Затова всички вече инвестират в собствено съдържание, създаване или придобиване на различни франчайзи и поредици или директно сътрудничество. Трите мерки бяха част от арсенала през последните няколко години, но сега се очаква стрийминг платформите и медийните компании да станат още по-агресивни при тях.

Увеличаването на услугите, повишава необходимостта от атрактивно ексклузивно съдържание. Положителният ефект от това е, че ще станем свидетели на все повече интересни и качествени продукции, които ще са налични онлайн.

Добър пример за засилване на партньорствата е обявеният договор за сътрудничество между детската медийна компания Nickelodeon със стрийминг платформата Netflix. По информация на New York Times става дума за сделка за над 200 млн. долара, като ще включва редица популярни детски поредици, които да бъдат включени в платформата. В същия момент, Nickelodeon се опитва да остане релевантен, след като прекия му конкурент Disney пусна собствена стрийминг услуга. Показателен е фактът, че сделката беше обявена само ден след като стартира официално Disney+.

Краят на ерата на Netflix и завръщането на кабелната

Първият ефект, от развитието на стрийминг войните е разбиването на хегемонията на Netflix. Платформата е все още най-популярната подобна услуга, но тепърва ще усеща навлизането на нови и силни конкуренти. Тук не опираме само до Apple и Disney. В САЩ друг голям играч е телекомът AT&T, който притежава каталога на Warner Bros Media, както и CBS Group със своята CBS All Access.

Реално, основните медийни конгломерати, които държат филмовото и ТВ съдържание, пуснаха или разработват собствени стрийминг платформи. Което води до затварянето на на огромни франчайзи само за определени услуги. Ексклузивното съдържание е основния магнит, който трябва да привлече потребителите. Огромният каталог на Netflix ще продължи да се свива, тенденция, която започна още през 2018 г.

Тази стратегия има един голям недостатък, който кара хората, за да могат да следят разнообразни филми и сериали да станат абонати на няколко стрийминг платформи. Общо пуснатите до момента услуги струват над 130 долара на месец, ако потребителите искат да имат достъп до всички. Което дори за стандарта в САЩ е доста висока такса.

Изследване на PCMag сред американците показва, че 40% от хората не биха платили повече от 20 долара за стрийминг услуги. Което е абонамент за между две и три платформи максимум. Около 30% са готови да отделят между 20 и 40 долара за подобни услуги месечно. Едва 2% са готови да заделят над 120 долара (или абонамент за почти всички стрийминг услуги), което означава, че като цяло потребителите няма да платят за всички, а ще подбират много внимателно.

Доста американци вече описват, че просто медийните компании са преоткрили кабелната телевизия в интернет. Дори са я оскъпи. Което премахва едно от предимствата на стрийминга – удобството цялото съдържание да е на едно място на един клик разстояние. С новите платформи и ексклузивните предавания и филми по тях потребителите ще трябва да помнят кое къде дават и да избират различните приложения. Подобно на кабелната, че дори и по-сложно.

Порочната утеха

Всичко това може да доведе до едно не много желано последствие – ориентиране към пиратското съдържание и споделяне в интернет. Което е доста парадоксално, защото стрийминга се очакваше да изкорени максимално това явление. Популяризацията на Spotify намали многократно трафика към пиратски, торент и сайтове за споделяне в Швеция например. Но, музикалната платформа предлага доста голям каталог на едно място. Хората получават последните албуми на любимите си изпълнители веднага, без забавяне и при поискване.

Потребителите желаят да консумират медийно съдържание веднага, като излезе, бързо, лесно, евтино и ако може – легално. Фрагментацията на стрийминг услугите има вероятност да затрудни достъпа до такова. Пример за това е пускането на Disney+ и сериалът The Mandalorian. Той е наличен само в платформата, а тя на старта си е достъпна само в няколко страни. Което означава, че хората във всички други региони или трябва да чакат между една и две години, или да се обърнат към „алтернативни“ източници.

За момента медийната индустрия, като че ли не обръща внимание на всички аспекти от развитието и пренасищането на стрийминг пазара. Както и как това ще повлияе на потребителското поведение. Вместо да видим потенциални реформи в авторското право, с цел улесняване на улеснения достъп и разнообразни форми за индиректна монетизация на съдържанието, най-вероятно ще видим нови мерки в борбата с пиратството. А когато последното е във възход, то самото не е причина, а следствие от рестриктивните и ограничени политики на медийните компании.

The post Disney+ и началото на битката за стрийминга appeared first on TechTrends България.