Спирането на Nokia смартфоните не идва като изненада. Не е тайна, че след първите една-две години от ползването на лиценза за името HMD Global не успя да привлече интереса на потребителите. Възраждането на марката се оказа неизпълнима задача за финландския стартъп, съставен основно от бивши кадри на Nokia. Лицензирането на името е голям разход, който вече явно не се покрива от продажбите на устройства.

Решението на HMD Global маркира вторият път, когато се погребват смартфоните с името Nokia. Първият път беше през 2015 г., когато Microsoft спря да продава устройства под бранда и започна масови съкращения в мобилното звено, което придоби от финландския гигант. Надежда за връщането на легендарната марка при смартфоните все пак имаше, тъй като тя остана притежание на самата Nokia. Провалът на HMD Global слага край и на този опит за възкресяване.

Иноваторите

Историята на финландската компания Nokia е изключително интересна и пъстра, особено предвид факта, че съществува от 1865 г. Почти точно век по-късно, дружеството става истинска технологична корпорация, която започва да развива телекомуникационно оборудване. Първите безжични телефони за автомобили се разработват от 1966 г., а от 1979 г. започват работата по мобилните такива съвместими с изгряващата технология за мобилна мрежа 1G.

Nokia развива почти целия спектър от телеком системи по това време. Като прави това както за самото операторско оборудване, така и за крайните устройства. Компанията инвестира много силно в развойна дейност в тази област и затова не е изненада, че доста от иновациите в сектора тръгват или се развиват бързо първо при нея.

Такава е ситуацията със смартфоните. Докато първият е Simon на IBM от 1994 г., бързо последван от HP 200LX , Nokia се включва в надпреварата с Nokia 9000 Communicator пуснат в продажба през 1996 г. Това слага началото на развитието на умните телефони за финландската компания. След което тя постепенно набира скорост и се превръща в хегемон в сектора.

Ерата на Symbian

Независимо, че Nokia е свикнала да развива повечето неща сама, тя осъзнава нуждата от силна операционна система. Затова тя опира до развитата от няколко години платформа EPOC, която е ребрандирана на Symbian OS. През 2001 г. излиза Nokia 9210 Communicator, който става първият смартфон базиран на новата преименувана система. До 2003 г. финландският гигант е единствен, който я използва, а след това се включват и останалите водещи производители.

Комбинацията между силния хардуер на Nokia и успешната за времето си платформа Symbian се увенчава с огромен успех. От 2003 г. до 2007 г. двете достигат до почти пълна доминация на пазара на смартфони. Nokia постига в началото на 2007 г. малко над 50% пазарен дял, докато Symbian се увенчава с господство от над 65%. Конкуренцията на операционната система е с дялове далеч под 20% и е силно фрагментирана.

Има една уловка – по това време, смартфоните тепърва се развиват като концепция и технология. Самите мобилни мрежи предоставят много бавна интернет връзка и повечето работа на умните телефони е да играят ролята на ограничен, но джобен компютър. Съответно те са много скъпи и много често попадат в категорията на „бизнес телефони“ – в която основни потребители са мениджъри, богаташи и др. високоплатени хора.

Земетресението на iPhone

Появата на първия iPhone през 2007 г. създава трусове, които разклащат целия пазар и съответно – доминацията на Nokia и Symbian. В началото те не се усещат. Дори през първата година за по-голяма заплаха се смятат смартфоните BlackBerry, които стават предпочитани устройства в бизенса, заради добрата им работа с електронна поща и надеждна сигурност. Apple и техните iPhone и iOS са игнорирани.

С всяка година, пазарният дял на Symbian намалява драстично, което се отразява и на Nokia. В края на 2009г. влиянието на операционната система пада стабилно под 50%. Финландският гигант в стремеж да запази влиянието си придобива Symbian през следващата година. Стъпка, която може да се каже, че накрая има фатален характер. Същата 2010 г. е преломна за целия пазар, тогава Android започва да се налага като основна платформа и да изяжда делът на Symbian, докато iOS твърдо задминава BlackBerry.

Идеята на Стив Джобс и Apple, че физическата клавиатура трябва да отпадне се оказва печеливш ход. Symbian разчита на прекалено остаряла технология, което поставя Nokia в неизгодно положение. Финландският гигант обединява усилия с Intel и създават платформата Maemo, впоследствие прекръстена на MeeGo. Работата по операционната система и първите качествени смартфони за нея се забавят значително. Причината – вътрешна борба в Nokia между екипите на Maemo и Symbian.

Поради тази причина, първият смартфон излиза в края на 2009 г. – Nokia N900. Проблемът е, че тогава Maemo все още няма оптимизиран интерфейс за умни телефони, сензорният екран е резистивен, вместо капацитивен, което го прави по-труден за работа. По това време iPhone набира сила и започва да се превръща в нарицателно за смартфон, а Android устройствата вече заливат пазара.

Нежеланието на Nokia да се откаже напълно от Symbian и да се концентрира върху Maemo или да приеме Android се оказва фатално. Конкуренцията между двете софтуерни звена в компанията водят до това, че следващият смартфон с новата операционна система излиза през 2011 г. – Nokia N950. Това дори не е масов модел, а такъв предназначен за разработчици на приложения. Няколко месеца по-късно в същата година излиза вторият и последен смартфон с преименуваната на MeeGo платформа – Nokia N9.

Новата грешка – Windows Phone

Докато Nokia N9 беше страхотен смартфон, а MeeGo – много приятна алтернатива на Android и iOS, финландският гигант взима ново съдбоносно решение. Зарязва напълно собствената платформа и по думите на своя главен изпълнителен директор тогава Стивън Елоп „скача“ на новия Windows Phone на Microsoft. MeeGo е зарязана и изоставена в редуцираните грижи на Intel, а Symbian е напълно елиминирана.

Nokia влагат почти всичките си развойни ресурси в новото партньорство и линията устройства Lumia базирани на Windows Phone. Резултатите от хардуерна гледна точка са впечатляващи, с различни иновации като 40MP камера, Glance екран (Always on display – бел. ред.), изцяло тъмен режим, AMOLED дисплей, отделен процесор за обработка на изображенията и много др.

Софтуерно нещата изглеждат също силни, но с един голям проблем – липсата на приложения от външни разработчици. Windows Phone не успява да привлече големите онлайн платформи и производители на апликации. Тези, които правят версии за операционната система на Microsoft постепенно започват да я напускат. Windows Phone достига максимум от 5% дял на продажбите в световен мащаб, спрямо наследените над 8% от Windows Mobile. Което вкарва платформата в омагьосан кръг – ниският пазарен дял кара разработчиците да я пренебрегват, което не я прави привлекателна за потребителите.

Смартфон бизнесът на Nokia се оказва изключително изпилен откъм приходи, но много раздут откъм разходи. С което финландците решават да го продадат изцяло на Microsoft през 2014 г. Две години по-късно, софтуерният гигант закрива напълно мобилното си звено, което е базирано почти изцяло на придобивката си от Nokia. Съществува теория, че цялата операция е била замислена от Microsoft да отслаби финландската компания финансово и после да я придобие. Тя е подкрепена най-вече от факта, че тогавашният ръководител на Nokia Стивън Елоп е дългогодишен кадър на софтуерния гигант.

Втори шанс

Спирането на смартфоните с името Nokia от Microsoft и последващото затваряне на мобилното звено беше първото погребение на бранда. До голяма степен неговото завръщане беше предизвестено. Финландският гигант, който след продажбата на мобилното звено продължи да държи правата за марката, така и значителна част от патентите. След 2015 г. той вече можеше да я използва и да пусне пак смартфони под своето име.

Вместо това, Nokia аутсорсна правата на местния стартъп HMD Global, съставен от негови бивши кадри. Партньорството беше обявено през 2016 г., а година след това се появиха и първите няколко модела – Nokia 2, Nokia 3, Nokia 5, Nokia 6 и Nokia 8. Те са базирани на Android, при това максимално изчистена версия с амбицията да предоставят най-бързо новите ъпдейти.

Интересът към тях се оказа голям. Само в рамките на половин година, HMD Global продава над 1.5 млн. бройки. Смартфоните Nokia влизат на няколко пъти в Топ 10 на най-продавани, като през третото тримесечие на 2018 г. реализират 4.8 млн. устройства. Това ниво се поддържа и в началото на следващата година.

Това ли е краят?

Пандемията обърква плановете на компанията и поради по-малките ѝ финансови и производствени буфери тя започва да губи бързо позиции. Ситуацията ѝ кара да редуцира портфолиото си, наличностите, както и възможностите на смартфоните. През последните години HMD Global пускат на пазара Nokia устройства ориентирани почти изцяло в ниските класове, на висока за тях цена и с по-орязани възможности. Бизнесът, който се развива добре са обикновените телефони, които поддържат стабилни продажби през цялото време.

Nokia отдавна не се отчита от големите тракери за реализирани смартфони и пазарни дялове. Слабите резултати явно правят този бизнес нерентабилен за HMD Global. Тъй като независимо от топлите си отношения с Nokia, лицензирането на името струва значителни средства. Стартъпът е преценил, че вече сметката не излиза и ще трябва да разчита на собствения си бранд. Отделно, в момента само името Nokia не успява да убеди потребителите да купуват продуктите.

Така приключва за втори път ерата Nokia при смартфоните. Дали ще има трети опит е възможно само ако има външен интерес към името. Финландският производител на телеком оборудване не е в най-цветущо финансово състояние и няма да успее да финансира самостоятелно ново завръщане на пазара на смартфони. Китайските компании от своя страна се справят доста успешно с ползването на утвърдени марки. Добър пример за това са Lenovo с Motorola и Oppo с OnePlus. Дали това ще се случи ще зависи от интереса на подобни компании към името Nokia. Докато не се появи такъв, може спокойно да погребем за втори път смартфон бранда, който успя да повлияе доста силно на пазара, макар и да го владееше за доста кратко време.

The post Второто погребение на смартфоните Nokia appeared first on TechTrends България.

На фона на тези устройства, не можех да повярвам, че една лъскава бяла кутийка с лого на отхапана ябълка разполага с 10GB място и то само за музика. Това беше първият ми сблъсък с джаджа на Apple, а въпросната беше втория модел музикален плеър iPod. Година преди това, съоснователят и главен изпълнителен директор на компанията Стив Джобс беше представил устройството, което я промени из основи.

Повечето хора ще кажат, че първия iPhone е крайъгълният камък, който трансформира Apple в компания за няколко трилиона долара. И ще бъдат до голяма степен прави, най-малкото защото бизнесът със смартфони продължава да е ключов за технологичния гигант. Но без основата, която полага iPod това нямаше да се случи.

Първият музикален плеър, в комбинация с онлайн магазина за музика iTunes полагат началото на трансформацията на Apple. От компания специализирана основно в производството на компютри, аксесоари и софтуер за тях, в такава за мобилни устройства. На 10 май 2022 г. корпорацията от Купертино слага край на историята на iPod, като спира производството на последните модели до изчерпване на количествата им. Както Apple отбелязват в поста си по случая – „музиката продължава да живее“, а с нея и компанията, носена на крилете от наследството на своя иконичен музикален плеър.

Историята не помни първите

А най-добрите. Точно това се случва с iPod. През втората половина на 90-те години, музикалните дигитални MP3 плеъри започнаха постепенно да заместват CD плъерите. Както споменахме в интродукцията на статията, те разполагаха с минимален капацитет и възможност да възпроизвеждат изключително малко песни. Единственото им предимство пред CD плеърите е, че са по-компактни и разполагат с поне двойно повече музика, пред устройствата с дискове.

Стив Джобс перфектно вижда тези проблеми, както и много други на пазара. Плеърите с голям капацитет от своя страна са големи и изключително неудобни за използване. Джобс вижда възможност за нова ниша и решава да се прицели в нещо, което конкурентите все още нямат. Това е компактно и удобно за ползване устройство, което да побира дискографии с музика колкото един голям харддиск.

По негово нареждане, ябълковата компания се свързва с Тони Фадел – бивш кадър на Philips, който развива бизнес идея за изработването на по-добър музикален плеър. Предложенията му са отхвърлени от Sony и бившия му нидерландски работодател. Apple му дават шанс и го наемат през 2001 г., но му поставят брутални срокове.

Фадел успява в рамките на осем месеца да изгради прототип – както хардуерен, така и софтуерен с интерфейс за управление. Заради изключително късите срокове, повечето работа е свършена от подизпълнители. Целта обаче е постигната и през 2001 г. е представен първия iPod с 5GB място за съхранение или около 1 000 песни. Цената му по това време е солените за времето 399 долара.

Трудното име, което остава

Използването на подизпълнители има своите предимства и недостатъци. Такава е историята с името iPod. То е изключително просто, лесно за запомняне и е предложено от копирайтъра на свободна практика Вини Чиеко. Той вижда прототипа и веднага се сеща за EVA капсулите (pod) от филма на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“. Аналогията в отношенията между технологията и човека във филма според Чиеко пасва перфектно на устройството.

Проблемът е, че iPod вече е запазено като марка от Джоузеф Гразо от Ню Джързи. Става дума за интернет будки, разполагани по улиците на града и минувачи могат да сърфират в глобалната мрежа. Идеята е взаимствана от телефонните кабини – също друга част от градския пейзаж, която е заличена от прогреса на технологията в днешно време. Съответните будки са инсталирани за първи път през 1998 г., но до 2001 г. не успяват да привлекат достатъчен интерес и западат.

Гразо прехвърля името iPod на Apple през 2003 г. срещу неустановени условия. Предвид факта, че марката не се използва за търговски цели от май 2000 г. технологичният гигант може да е я взел сравнително евтино. Във всички случаи, Apple си осигурява името, което ще стане нарицателно за музикален плеър години наред.

На върха на иновациите

Първият iPod предизвика истинска революция на пазара за потребителска електроника преди повече от две десетилетия. Устройството разполагаше с пъти повече място за съхранение на музика. Споменатите 5GB са последвани почти незабавно от 10GB. Далеч задминаваше харддиска на моя персонален компютър по това време. С което шока от наличието на подобна преносима джаджа беше огромен.

Apple бяха решили по доста елегантен начин проблема с това как се търсят и управляват 1 000 песни в iPod-а. Това става с иконичното „тъч колело“. Чрез него се навигират в менюта, плейлисти и песни. Въртеливото движение беше лесно за бърз скрол сред голям брой тракове. В него са интегрирани и четири бутона – в горната част е този за менюто, в долната за пускане или паузиране, а в лявата и дясната са тези за движение напред и назад.

Интуитивният интерфейс, в комбинация от големия хардуер, интегрираната и зареждаща се батерия, превръщат iPod в едно иновативно за времето си мобилно устройство. То е допълнено и от друг стратегически продукт на Apple тогава – онлайн магазинът за музика iTunes. Той се появява в началото на 2001 г. и е стриктно интегриран в iPod. За да можете да качвате музика в устройството, трябва да инсталирате iTunes.

Ако интерфейсът на iPod е интуитивен, този на магазина е далеч от това определение. Особено за потребители на Windows, което е една от причините, авторът на статията да се откаже от продуктите на Apple.

Магазинът iTunes полага основите за App Store впоследствие, който заедно с iPhone водят до истинска мобилна революция. Затова и неговото място в историята е записано със златни букви. Въпреки недостатъците.

И на крилете на успеха

Успехът на iPod в един момент засенчва почти цялата дейност на Apple. Името на устройството става синоним на музикалните плеъри, продажбите растат с всяка година. Почти всеки голям производител на електроника се опитва да направи „убиеца на iPod“. Нито един от конкурентите обаче не достига, нито статуса, нито продажбите на малката бяла кутийка. Най-ярък пример е провалът на Zune на Microsoft – поредният опит на софтуерния гигант да следва плътно развитието на Apple.

През 2004 г. iPod заема 70% от пазара за всички видове плеъри в САЩ. В останалите региони, устройството е лидер или с изравнени позиции. Цената се оказва лека спирачка в държави, в които тя е по-ключов фактор. Година след година, конкурентите окапват, а iPod завзима все повече пазарен дял и през 2011 г. той достига 70% от световния пазар.

Устройството се превръща в ключов продукт за Apple. През януари 2007 г. компанията обявява рекордните тогава приходи за последното тримесечие на предходната година от 7.1 млрд. долара. От тях 48% се падат на iPod, което показва, колко зависим е станал тогава технологичния гигант спрямо новото устройство. До септември 2012 г., Apple е продал 350 млн. плеъра.

Предизвестена и отложена смърт

Времето на iPod изтече в момента в който Стив Джобс представи първия iPhone. В дългосрочен план стана ясно, че новият смартфон на Apple и тази категория устройства ще заменят напълно музикалните плеъри. Всичко беше въпрос на време. Просто, чисто функционално двете джаджи се припокриваха, като iPhone вършеше още куп други задачи, като интегрира в себе си телефон, камера и персонален компютър с връзка в интернет.

Смъртта на iPod обаче беше отложена значително във времето. Три години след пускането на първия iPhone е постигнат пика на иконичния музиален плеър. През 2010 г. Apple е пуснал едновременно в продажба цели пет модела – iPod Classic, iPod Mini, iPod Nano, iPod Shuffle и iPod Touch. Това е единственият период в които всички серии се застъпват в магазините на „отхапаната ябълка“.

След това започва поетапното им изваждане. Последният „мохикан“ е iPod Touch версията, която реално представлява евтин вариант на iPhone, но без някои от ключовите функции на смартфона и доста по-евтин от него. Именно с него Apple ще приключи ерата на iPod през настоящата година.

Без iPod нямаше да има iPhone

Независимо какво мислите за него, без iPod нямаше да има iPhone, както и без iTunes нямаше да съществува App Store. Плеърът е първото изключително успешно мобилно устройство за Apple. Предишното такова е злополучният джобен асистент Newton, който за много фенове е предшественикът на таблета iPad.

Превръщането на iPod в пазарен хит и връщането на Apple на картата на иновативните компании, дава увереност на Стив Джобс да се опита да трансформира и друг сектор в мобилната категория. Сами се досетихте – умните телефони. Самият iPod изгради необходимата експертиза и дава възможност на инженерите да търсят смели решения.

Такова е iPhone и появата на първия модел през 2007 г. преобърна развитието на персоналните технологии и доведе до настоящата реалност. В нея, Apple става първата съвременна компания с пазарна оценка от над 2 трлн. долара, като съвсем скоро може да достигне и 3 трлн. долара. Продажбите ѝ се формират основно от iPhone и растежът на приходите и печалбата зависят почти напълно от реализирането на смартфоните ѝ.

За това се крие още един фактор – iTunes. Онлайн магазинът е частичен прототип за App Store и осигурява част от приложенията за компютрите Mac. Едва през септември 2017 г. в настолната версия на iTunes е премахната секцията за приложения и обособена като отделен магазин. Бизнес моделът и част от разработката му дава основата за App Store, който от своя страна е ключов за екосистемата на „ябълковия“ гигант.

В рамките на настоящата 2022 г. ще бъдат продадени последните бройки плеъри iPod. След дълго сбогуване, те оставят силен отпечатък в историята на потребителската електроника. Наследството е повече от голямо – Apple е технологичен лидер благодарение на пътеката, която прокара iPod, за да може iPhone уверено да отъпче и павира.

The post iPod е мъртъв, но музиката продължава appeared first on TechTrends България.

Когато става дума за създаването на пълноценни устройства, Microsoft дълги години имаше славата, че просто не става за това. Което предизвика най-малкото иронична усмивка сред експертите през март 2000 г., когато софтуерният гигант обяви, че ще пуска гейм конзола. Точно година и половина по-късно на пазара се появи и първия Xbox.

Години наред, устройството ще работи на загуба, и за изненада на същите тези експерти Microsoft няма да се откаже от него. Докато стигнем до настоящето, в което гейм сегмента на софтуерния гигант ще е здрав и доходоносен бизнес. На 15 ноември се навършиха 20 години от дебюта на оригиналния Xbox. Една история изпълнена с претенции за иновации или най-малкото за еволюция в гейм индустрията. В следващите редове ще се опитаме да обхванем най-важните акценти от нея.

Първата американска конзола от години

Оригиналният Xbox допринася с много неща за гейм индустрията през 2001 г. До тогава конзолният пазар е доминиран от японски устройства – Sony с PlayStation 2 и Nintendo с GameCube. Също и по-старата Dreamcast на Sega. Microsoft представя първата американска конзола от 1993 г., когато излиза Atari Jaguar.

Съдържанието отразява до голяма степен тази тенденция. Качествените и оригинални заглавия са насочени доста към японската аудитория, с някои изключения, като Medal of Honor и Agent 007: Goldeneye. Доминират аркадните игри, като част от причините за това са технологични, но и чисто пазарни. Редица опити да се портнат хитови PC заглавия за конзоли завършват с неуспех.

Xbox променя много от тези парадигми. Първо, той идва с мощен хардуер, който до тогава е типичен само за PC – специално разработен Intel Pentium III процесор, 64MB RAM и графична карта, базирана на GeForce 3 на Nvidia и DVD-ROM устройство за четене. Microsoft има опит в разработването на игри със заглавия, като Microsoft Flight Simulator и Age of Empires, но решава да подсили своя развоен капацитет, като придобива Bungie, най-вече заради тяхната предстояща игра Halo.

Концепцията на Xbox е проста – да се опита да пренесе качествените PC заглавия в конзолен формат. Последният изисква те да бъдат предоставени достъпно, без инсталация на драйвери, сложни ъпдейти и други. Пускаш и играеш. До голяма степен, тази идея за пренасяне на по-хардкор игрите в конзолите ще се превърне във водеща в развитието на Xbox.

Раждането на легендата Halo

С първата конзола на Microsoft се ражда гейм иконата Halo. Историята на играта сме я описвали подробно в обзорния ни материал по повод 20-годишнината от нейното първо представяне и на ремастерираната версия за PC. Заглавието е разработено първо именно за компютри, но впечатлени от идеите на Bungie, Microsoft решават направо да придобият студиото. След което играта става флагман при пускането на новата конзола Xbox.

Ход, който повечето PC геймъри по това време заклеймяват силно, но води до феноменален успех. Както за Halo, така и за Xbox. Играта се превръща в истински хит и буквално доста хора си взимат конзолата на Microsoft, заради нея. Преспокойно може да се каже, че ако софтуерният гигант не беше предприел тази придобивка, историята на Xbox можеше да се развие по съвсем различен начин.

Поредицата Halo допринася за над 70 млн. продажби от осем заглавия в периода от ноември 2001 г. до юли 2015 г. Приходите, които те генерират са около 5 млрд. долара.

Технологичната иновация Kinect

Вторият модел на конзолата – Xbox 360 дойде с една шантава за времето си иновация. Това е приставката Kinect, която представлява набор от сензори, с които може да засича движенията на тялото, жестове и др. на потребителите. Чрез нея Microsoft се опита да повиши интеракцията на играчите във физическия свят. Така например да може да се играе с движения, като например тенис, танци, ски и др.

Пускането на Kinect накара конкуренцията в лицето на Nintendo и Sony да експериментират със свои сензорни аксесоари. Които бяха повече в посока на ползването на дистанционни, като например Nintendo Wii. В света на гейминга тази технология ще остане в историята, повече със забавните клипчета на хора, които се пребиват в хола си или без да искат чупят телевизора си след някое непремерено движение.

Kinect обаче се оценява много високо в научните среди. Сензорната приставка се оказва най-достъпния начин, различни хора, учени, изследователи и др. да се сдобият с ефективен инструмент за триизмерно сканиране на обекти. В един момент, продажбите на аксесоара са движени именно с такава цел, а не за забавление. Microsoft постигна една неочаквана иновация, която не пожела да развие и която в един момент еволюира в очилата за добавена реалност Hololens.

Размиване на границите между хардуер и софтуер

Xbox отдавна не е само конзола. Година след дебюта на оригиналното устройство, през ноември 2002 г. Microsoft пусна и едноименната услуга, която предлага онлайн мултиплейър на играчите. Xbox Live е вторият голям стълб в гейм стратегията на компанията. Реално, това се превръща в софтуерната платформа за разпространение.

Тя е ребрандирана на Xbox Network през март 2021 г. В нея са интегрирани абонаментните услуги за игри на Microsoft. Към тях, компанията прикачи в един момент и платформата за облачен гейминг Xbox Cloud. Последната стана част от абонаментния план Xbox Game Pass. Същият по данни на Microsoft достига 100 млн. потребители през януари 2021 г.

Успехите и новите предизвикателства

Конзолата Xbox и впоследствие целия бранд разчупиха доста елементи в стратегията на софтуерния гигант. На първо място, го утвърдиха като основен и не заобиколим фактор в гейм индустрията. Също така, демонстрираха, че Microsoft може да прави успешни потребителски устройства. След, като Xbox започна да излиза на зелена, компанията стартира линията от хибридни таблети Surface. Тя също се радва на интерес през последните няколко години.

Microsoft влиза още по-агресивно в гейм индустрията., след като придоби Bethesda за 7.5 млрд. долара. Компанията разширява своето портфолио от съдържание, което е очаквано предвид старта на новото поколение конзоли и постепенните опити за налагане на облачния гейминг.

Последната година се оказа предизвикателна за Xbox бизнеса. Въпреки, че края на 2020 г. и началото на 2021 г. трябваше да се жънат продажбите на новото поколение конзоли. Вместо това за миналата финансова година (приключила в края на юни 2021 г.) сегментът е на загуба от близо 7%. Недостигът на чипове удари силно производството и доставките на устройствата. С този проблем се сблъска и Sony с техния PlayStation 5. Отделно, за първи път, новите конзоли Xbox Series S и X дебютираха без ново заглавие Halo, заради забавянето на Halo: Infinite.

Microsoft вече е доказал, че дори в тежки моменти, дългосрочното бъдеще на Xbox е повече от светло. Както и, че геймингът е основен елемент в стратегията на компанията. Самите конзоли имаха своя принос за еволюцията на този тип индустрия и донякъде на някои иновации, като по-достъпни сензорни технологии.

The post 20 години Xbox – иновация или еволюция на гейминга appeared first on TechTrends България.

На 16 ноември, една от малкото големи и сравнително установени български IT холдинги – „Сирма Груп“ обяви, че придобива по-малката и сравнително нова на пазара Sciant. Сумата не се споменава, но тя ще излезе съвсем скоро в отчетите на по-голямото дружество, които то е задължено да подава, защото е листнато на Българската фондова борса.

Сделката и дружествата

Sciant разработва софтуерни решения за финансовия сектор, туристически обекти, ресторанти и логистика. Реално действа като доста от IT дружествата в аутсорсинг сегмента – създава програми по поръчка. Това е апетитен бизнес, при който може да се постигне стабилен растеж през първите години и е предпочитан за стартова точка на доста от родните софтуерни дружества.

„Сирма груп“ ще придобие 80% от собствеността на по-малката компания, като още през октомври е поискала разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и го е получила. Sciant ще запази автономност, както и досегашните собственици ще разполагат с останалите 20% от акциите. Дружеството е създадена през 2016 г. от Ангел Митев и Евлоги Георгиев. Тя разполага с офиси в София, Пловдив и Ямбол, както и в Тирана и Оломоуц в Чехия. Персоналът е над 100 души, с планове да се удвои през следващите години.

Пред „Капитал“, главният изпълнителен директор на „Сирма Груп“ Цветан Алексиев коментира, че има опция да се изкупи този дял през 2024 г. Решението дали ще се направи това ще се вземе на последващ етап. Обикновено това става в зависимост от резултатите и интеграцията на придобитото дружество, но в случая по-скоро ще е на база преговори с досегашните собственици.

„Сирма Груп“ е ползвала досега услугите на Sciant за различни проекти, така че двете дружества има познания за своите възможности и процеси. Това е често срещана практика в IT индустрията в България и особено в тази при разработването на софтуер по поръчка. Това е най-бързият начин да се привлекат силни екипи и експерти. Пример за такава сделка е придобиването на Upnetix от ScaleFocus. „Сирма Груп“ вижда в Sciant потенциал за развитие във финансовата индустрия и туризма.

Две за 15 години

Името Sciant обаче не е нетипично за IT пазара ни. Това е втора компания, която Ангел Митев основава през годините. През 90-те години на миналия век, се създава дружеството WizCom от студента Аспарух Коев. През 2004 г. то променя името си на Sciant, като сред съоснователите е и Митев. Компанията реално прави това, което прави и настоящето дружество – изработва софтуер по поръчка.

Някои от клиентите им са авиогигантът Boeing и Formula 1. Друг се оказва американската VMware, която работи по софтуер за виртуализация и облачни услуги. Можете да се досетите как се развиват нещата. През 2007 г., малко след борсовия дебют на щатския IT гигант, тя обявява, че купува Sciant. По това време българското дружество разполага с около 200 души персонал – толкова, колкото са целите на настоящето такова.

То се превръща в основа за софийския офис на VMware. От тогава насам, българското звено се разраства до най-големия развоен център на щатската компания за целия регион. През настоящата година надминава 1 100 служители и е една от най-големите IT дружества по приходи в страната.

Макар, че юридически двете Sciant компании са напълно различни, те споделят доста сходна история. Да не кажем, почти идентична. Ще видим, дали новата покупка на „Сирма Груп“ ще донесе успеха, който пожъна VMware след тяхното придобиване. Едно е сигурно – Ангел Митев постига нещо, което не всеки IT предприемач успява – да продаде два почти идентични стартъпа в рамките на 15 години при това по сходен начин.

The post Втората продажба на Sciant appeared first on TechTrends България.

Постижението поставя TikTok на седмо място сред най-ползваните социални мрежи в света. Китайското приложение вече повече от година оглавява класациите по най-много сваляния в двата основни онлайна магазина – AppStore и Google Play.

Бърз растеж

TikTok започва своята история като приложение за споделяне на много кратки видеоклипове, най-вече с музикално съдържание. То носи името Musical.ly, което е пуснато през 2014 г. Три години след дебюта му на китайския пазар е закупен от местната компания ByteDance. До момента на придобиването, то разполага с около 200 млн. потребители, основно в Китай. През 2017 г. ByteDance слива своето приложение TikTok, което е пуснато на пазара само година по-рано, с Muscial.ly, като новото решение приема името на първото.

Финализирането на процеса по интеграцията на двете социални мрежи става през 2018 г. Тогава започва и мащабната международна експанзия. Реално през последните две години, са натрупани голяма част от настоящите 1 млрд. месечни активни потребители. TikTok премина границата от 2 млрд. сваляния в края на миналата година, което означава, че всеки втори, който е инсталирал приложението, все още го ползва.

Онлайн феномен

Китайската социална мрежа се смята за сравнително бързонарастваща и дори за онлайн феномен. Instagram например натрупва 1 млрд. активни потребители за 8 години след дебюта му на пазара. При TikTok може да се поспори дали това се постига за 7 или за 4-5 години – в зависимост дали се брои от пускането на Musical.ly или от придобиването от ByteDance.

Във всички случаи, достигането на 1 млрд. месечни активни потребители е голямо постижение за китайската социална мрежа. Това я поставя на седмо място сред социалните мрежи. Към юли 2021 г. на първо място по този показател е Facebook с 2.85 млрд. активни месечни потребители. Челната тройка се допълва от видео платформата YouTube с 2.29 млрд. и чат-решението WhatsApp с 2 млрд. Преди TikTok са още Instagram с 1.38 млрд., Facebook Messenger с 1.3 млрд. и Weixin/WeChat с 1.24 млрд.

Противоречията

TikTok попадна за кратко във фокуса на търговската война между САЩ и Китай в последните месеци на управлението на американския президент Доналд Тръмп. Той заплаши, че китайската социална мрежа трябва да затвори врати в Щатите или да ByteDance да продаде своите операции там на местен технологичен гигант. Сред спряганите варианти бяха Microsoft и Oracle.

Решението на Тръмп беше отменено от новия президент Джо Байдън през лятото на 2020 г. Политиката на новия кабинет във Вашингтон смекчи частично отношението към Китай, но не премахна митническите тарифи или санкциите срещу Huawei, например. Но има достатъчно сигнали, че ще се правят опити за затопляне на отношенията между двете най-големи икономики в света.

The post TikTok прекрачи границата от 1 млрд. активни потребители appeared first on TechTrends България.

Пъстрата история през тези две десетилетия бележи „Теленор България“ в две смени на собственост и две ребрандирания. През това време, компанията успява да задържи втората позиция като брой абонати при мобилната комуникация и дори излиза на лидерска позиция по приходи.

Ахилесовата ѝ пета се оказват фиксираните услуги, където така и не успя да пробие по-ударно. Едва през последната година „Теленор България“ заговори по-директно за трайно навлизане в този сегмент, най-вече покрай развитието на 5G мобилните мрежи.

В следващите редове ще се опитаме да се спрем на най-интересните моменти в историята на „Теленор България“. От взимането на втория GSM лиценз, през смяната на собствеността ѝ, до усилията за развитие на 5G мрежи в момента. Като ще се спрем доста по-подробно на ранния ѝ период, тъй като той може да е позабравен от доста читатели.

Времена на почти монопол

Ако върнем лентата, точно в първите месеци на новия 21 век, през 2000 г. ще открием доста интересна картина. На хартия в България има два мобилни оператора – „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и „Мобиком“. Практиката е съвсем друга, защото първата компания използва цифровата технология GSM от второ поколение, а втората с аналоговата NMT от първо. Това дава голямо предимство на „Мобилтел“, които единствени по това време държат лиценз за 2G и имат изградена мрежа с близо 76% покритие на страната. „Мобиком“ има много малко абонати и така и не получава разрешение за GSM мрежа и честоти.

По този начин, „Мобилтел“ реално се превръща в монополист при това още от 1995 г., когато стартира своята 2G услуга. В рамките на пет години, компанията разполага с над 300 хил. потребители, високи цени за всякакви услуги – от това да се издаде SIM карта, през мобилните абонаменти, разговорите и SMS-ите. Управляващите по това време в страната коалицията ОДС започва различни мерки за насърчаване на развитието на телеком сектора.

През 2000 г. текат два големи паралелни процеса, които са частично взаимосвързани. Единият е приватизирането на държавния телеком БТК, а другият е провеждането на конкурс за втори GSM оператор. Идеите за последния са още от 1996 г., но с политическата и икономическа криза те са отлагани многократно от управляващите. Първоначалната идея е приватизацията на БТК и конкурса за втори GSM да са свързани и който го вземе да има преференция след това в придобиването на телекома. Концепцията е проста – с наличие на 2G лиценз и почти монопол при фиксираните услуги, ще се направи държавният телеком много по-атрактивен за потенциални инвеститори.

През август 2000 г. се взима решение, раздаването на втори GSM лиценз и честоти да не е обвързан с приватизационния процес и да се проведе конкурс. „Мобиком“ е в криза със собствеността и не желае да участва, а „Мобилтел“ е изключена, за да не заздрави монопола си.

Началото на гръцката песен

През декември 2000 г. търгът е проведен и държавният гръцки оператор OTE печели втория GSM лиценз за 135 млн. долара. Почти до края наддава италианският телеком TIM, която се отказва при стъпка от 130 млн. долара. Интерес към търга проявяват още Vodafone, съвместно дружество на турския Turkcell и финландския Sonera, както и турския Telsim. По това време OTE прави силна експанзия в Югоизточна Европа, като започва да развива операции в България, Македония, Румъния и Армения.

В рамките на новата 2001 г. гръцкият оператор обаче се оттегля от наддаването за БТК, с което проваля идеята на българското правителство, втория GSM лиценз да е обвързан с приватизацията на държавния телеком. Това кара управляващите да подготвят раздаването на трето разрешително за мобилна мрежа, което ще бъде издадено в средата на 2004 г. С него ще се сложи край на процесите по създаване на настоящия пазарен модел на този сегмент в страната.

OTE започва изграждането на мобилна мрежа в България, но нещата не се развиват по мед и масло. Процесът е по-бавен от очакваното, но въпреки това стартът на втората GSM услуга в страната е даден на 17 септември 2001 г. Търговското име е „Глобул“, но компанията, която седи зад него е „Космо Мобайл България“. Изграждането и разгръщането на мрежата поставя на картата и технологичната компания „Телелинк“, която дебютира с този проект. Вендорите при 2G и впоследствие 3G, които се ползват, са Motorola и Ericsson.

Още в началото на операциите на „Глобул“ избухват скандали относно практиките на OTE. Разследване на гръцката преса показва, че държавният телеком най-вероятно е дал подкуп от 10 млн. евро на италианския TIM, за да се откаже от наддаването за втория лиценз в България. През 2002 г. започва разследване в южната ни съседка, а OTE отхвърля обвиненията. Компанията е заподозряна в даването на подкупи и при печеленето на операциите си в Армения. За развитието на тези разследвания не успяхме да намерим повече информация.

Ефектът „Глобул“

Пускането на втори мобилен оператор не доведе до рязко и чувствително намаление на цените. Но направи тези услуги малко по-достъпни. Това стана чрез налагането на предплатените SIM карти. През първите месеци „Глобул“ продаваше само такива, което накара „Мобилтел“ да стартират своите Prima карти.

В следващите няколко години, цените падат, но доста плавно. Поставя се началото на друга тенденция, която ще продължи дългосрочно – затварянето на трафика. Тоест, всеки един от операторите дава по-добри оферти и цени на мобилните услуги, ако те се провеждат само в рамките на мрежата. Това се налага, поради две причини. Първата е, че „Мобилтел“ и „Глобул“ се опитват да насърчат колкото се може повече клиенти да ползват само тяхната мрежа. Втората е, че цените за терминиране (на едро между компаниите) са безбожно скъпи.

Крайният ефект за пазара е, че много потребители взимат по две SIM карти. За да могат да говорят с тези познати, които са на единия оператор с едната карта, а с другата – тези, които ползват втората мрежа. Практиката се пренася и с навлизането на третия мобилен оператор и до интеграцията на България в Европейския съюз, проникването на тези услуги в страната минават общия брой на населението, със стойност от 160-170% в пиковите години.

Промените при Cosmote

Ситуацията започва да се променя доста по-драстично след 2005 г. Тогава се случват две неща – OTE отделя мобилния си бизнес в дъщерното дружество Cosmote и БТК стартира своята мобилна мрежа в България. Първото налага ребрандирането на „Глобул“. Сменят се цветовете от червени и сини букви на бял фон на ползването на зелен фон, зелени орнаменти и бели букви. Така, новото лого отговоря на това на Cosmote.

Любопитна е историята, че гръцкият собственик решава да обедини под едно име всички свои мобилни активи. Това означава, „Глобул“ да се преименува на „Космоте“. Идеята е обявена дори публично пред журналисти през февруари 2006 г. от тогавашния главен изпълнителен директор на българския оператор Атанасиос Кацирубас.

Намерението така и не се реализира. Според слухове, още на самото събитие с журналисти, реакцията на българските представители е била доста негативна и обратната връзка е било, че това име няма бъдеще в страната. След което местното ръководство успява да убеди гръцката централа и се отказват от идеята. Дали е само заради това или са правени по-задълбочени проучвания на потребителските нагласи е трудно да се каже. Факт е, че „Глобул“ остава с това име докато OTE не продава българското звено.

Друг ефект на Cosmote е, че гръцкият оператор придобива местната верига от магазини за техника Germanos. След което започва синергия между двата бранда в различните страни, където телекомът оперира. Това става чрез отделни дружества, но реално в магазините „Германос“ в България се предлагат само услуги на „Глобул“. Практика, която се прилага и в останалите пазари.

Третият оператор

Стига се до другото голямо събитие от този период. БТК придобива третия лиценз за мобилен оператор през 2004 г., създава дъщерното дружество „Вивател“ и с търговското име на последната пуска услуга през 2005 г. По същото време и трите оператора дават старт на своите мрежи от трето поколение (3G) по технологията UMTS.

Едва с това действие на пазара в България започва малко по-ожесточена ценова конкуренция. „Вивател“ предлага по-добри оферти и се опитва да премахне тенденцията за затваряне на трафика в една мрежа. Това го прави с по-ниски цени както в своята, така и при свързване с чужда инфраструктура.

БТК получава множество обвинения от другите два оператора, че прави дъмпинг на цените. Реално, телекомът може да си позволи да продава под себестойност (което е дефиницията на дъмпинга), защото може да компенсира загубите при мобилния бизнес с тези от фиксираните услуги. Тези обвинения така и не са доказани от антимонополния регулатор. От една страна дори и да е така, „Вивател“ няма голям шанс да привлече бързо абонати, ако не продава по-евтино от останалите известно време.

Сезонът на регулациите

Новото статукво остава непроменено още шест години. В него, „Мобилтел“ и „Глобул“ се опитват да задържат нивото на цените, „Вивател“ се опитва да продава по-евтино. В резултат на което средните стойности спадат, но със сравнително плавен темп и разпределено във времето. По същия начин расте пазарния дял на „Вивател“, като все повече намалява разликата с водещите два оператора.

Тази реалност е нарушена в края на 2011 г., когато Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) започва да налага регулациите на Европейския съюз (ЕС). Това се случва с няколко години закъснение, поради забавяне на транспонирането на европейските директиви в България и съпротивата на телекомите.

В крайна сметка, КРС започва ударен контрол върху някои мобилни сегменти. Първо започва поетапното премахване на роуминга. Следват цените на едро между операторите, после с фиксиране на тези на дребно. По същия начин се развива ситуацията и с националните тарифи, които обхващат гласови, текстови услуги и пренос на данни. Едва с тях се постига ударно понижение на крайните цени за потребителите. Почти се премахва затворения трафик в рамките на една мрежа. Започва да се набляга на абонаментите вместо на предплатените пакети, понижение на потребителите и голямо орязване на приходите на телекомите.

В края на 2011 г. се постига още един регулаторен пробив. КРС осъществява нов търг за спектъра честоти в 1 800MHz. При него освен трите оператора „Мобилтел“, „Глобул“ и ребрандирания вече „Виваком“, лиценз получават още три дружества – сателитния доставчик „Булсатком“, нереализирания Wi-Max доставчик „Макс Телеком“ и неизвестното „4 Джи Ком“. Лентата е подходяща за модернизиране на мрежите към 4G по LTE стандарта, но спектърът е прекалено фрагментиран между шестте компании, за да може да се направи ефективна услуга.

Норвежкото кралство

Следващият голям период за „Глобул“ води своето начало през 2013 г. Тогава OTE продава българското звено на норвежкия гигант Telenor Group. Сумата е 717 млн. евро, в която се включва, както оператора, така и веригата магазини „Германос“ в страната. Това е преломна част от историята на „Глобул“ с огромната трансформация, която следва.

В рамките на една година, компанията претърпява пълна промяна – ребрандиране от „Глобул“ в „Теленор“, подмяна на цялата мрежа (мобилна и опорна) в процес познат още като network swap. Тогава, цялото оборудване е сменено с това на Huawei, като Telenor Group пазарува на едро на ниво група и това спестява поне 50 млн. евро.

Норвежците първо вливат „Германос“ в Глобул, а след ребрандирането закриват марката. След което променят напълно тарифите, като налагат тенденция за много по-малко и опростено портфолио, откритост на офертите и по-добро клиентско обслужване. Цялостното поведение на „Теленор“ няма нищо общо с това на „Глобул“ отпреди това, както и на другите оператори и задава реално нов тон на пазара.

Промените стават видни в рамките на споменатата първа година след сделката. Но не всичко е цветя и рози. „Теленор“ остава в изолация спрямо останалите телекоми. Норвежкото ръководство настоява за организирането на търг за останалия неразпределен ресурс в 1 800MHz. При това, без да се страхува да наддава, поради огромния ресурс на Telenor Group. Но КРС не провежда такъв и остава статуса на разпределението непроменен.

Ресурсът на норвежците се оказва недостатъчен, защото изненадващо „Теленор“ губи надпреварата за кабелния доставчик „Близу“ от „Мобилтел“ през 2014 г. С този провал са попарени и най-амбициозните опити на втория по големина мобилен оператор да се сдобие с фиксирани услуги. Този стремеж ще бъде възстановен едва седем години по-късно.

Норвежките амбиции все пак не остават без покритие, с агресивни действия и технологично ноу-хау, „Теленор“ рисково пуска 4G услуга през декември 2015 г., близо пет месеца преди конкурентите си и преди преразпределението на ресурса в 1 800MHz. Пълната подмяна на мрежата с оборудване на Huawei гарантира високо качество, което продължава да се усеща и до момента от абонатите на компанията. Но това поставя други ограничения и проблеми, които ще споменем след малко.

В чешки ръце

Плановете на Telenor Group бяха дългосрочни, което в техния речник означаваха точно пет години. През лятото на 2018 г. те продават всичките си активи в Централна и Източна Европа на чешката PPF Group за 2.2 млрд. евро. За излизането на норвежкия гигант от България започна да се говори още от края на 2016 г. През началото на следващата година излиза наяве и потенциалната причина – оказва се, че преди финализирането на сделката гръцката OTE е източила с поставени фирми „Глобул“ с дългосрочни договори за фиктивни услуги.

Telenor Group обявява напускането на целия регион със своя стремеж да инвестира в по-перспективния пазар в Югоизточна Азия, което се оказва грешка. Подробно темата сме я разглеждали тук.

В крайна сметка се оказва, че OTE влиза в България с потенциален скандал за подкупи и излиза с такъв за източване. Също така може да кажем, че Telenor Group направи много за изграждането и поддържанетон на настоящия имидж на „Теленор България“, дори три години след като напусна страната.

Новият собственик PPF Group не прави резки движения – продължава модернизацията на мрежата по 4.5G стандарт, подготвя се за преминаване към 5G. Запазва името Telenor навсякъде в региона, чрез лицензионно споразумение. То продължава и в момента, като въпросът за ребрандинг изскача от време на време, но без конкретни действия. Рано или късно е много вероятно този казус да се разреши в по-дългосрочен аспект.

5G и фиксираните услуги

Норвежкото наследство крие и един проблем за „Теленор България“. Това е пълната зависимост от оборудването на Huawei. Търговската война между САЩ и Китай постави телеком вендорът в тежка ситуация и буквално в положение на лимбо в Европа.

Поради, което двата български оператора „Теленор“ и „Виваком“ бяха принудени да пуснат 5G мрежите си чрез DSS технология, защото разчитат на своите мобилни мрежи на Huawei. Тя има своите недостатъци, защото като възможности е междинна фаза между 4.5G и 5G и по-трудно се настройват новите устройства в нея.

Изграждането на нови или физическото модернизиране на настоящите базови станции не може да се прави масово, заради Huawei. „Теленор“ и „Виваком“ са изправени пред горчивата дилема – да правят само софтуерен ъпгрейд или да подменят цялата мобилна инфраструктура. Засега от това печели основно „А1 България“. Въпросът ще е ключов в средно и дългосрочен план за развитието на 5G услугите в България.

Друг важен елемент в бъдещето на „Теленор“ в ерата на PPF Group е може би по-сериозното навлизане при фиксираните услуги. През тази година беше обявена сделка за един от водещите доставчици на наети линии, както и назначаването на хора в тази сфера. Опциите за пускане на истинска фиксирана услуга на дребно се свиват с всяка изминала година. Вариантът за сливане с „Булсатком“ все още не е изчезнал напълно, а само той ще може да даде на телекома истински фиксирани възможности. За момента най-реалистична е такава през 5G. Това обаче зависи от горния проблем с инфраструктурата.

Както виждаме, за 20 години историята на „Глобул“ и сега на „Теленор“ е повече от пъстра. Като в този обзор не сме обхванали в по-пълни детайли последните 5 години, защото просто са по-актуални и сме ги описвали подробно на този сайт. Въпреки някои порочни практики на гърците от по времето на „Глобул“ на централно ниво, от компанията излизат едни от най-кадърните мениджъри в телеком сектора. Настоящите главни изпълнителни директори на другите два оператора – Александър Димитров в „А1 България“ и Атанас Добрев в „Виваком“ са израснали във втория по големина доставчик на мобилни услуги. „Теленор“ след това преобрази българския телеком пазар, нещо, което в момента се опитва да направи United Group.

The post „Теленор“ на 20 години – как се разчупва мобилния монопол в България appeared first on TechTrends България.

За доста хора, това означава, че OnlyFans прави рискован ход, с който да унищожи на практика своя основен източник на приходи и да фалира. Ако погледнем кратката, но сравнително интересна история на компанията, лутането между споделянето на еротични и нормални материали е част от нея. Тя е създадена с цел известни или полу-известни личности да могат да предлагат ексклузивно и временно съдържание за своите фенове. Трансформацията ѝ към социална мрежа от „еротични камери“ беше направена преди няколко години преди платформата да набере известност.

Последното решение на OnlyFans повдигат няколко въпроса. Дали то ще съсипе компанията финансово, дали тя ще може да изчисти имиджа си на „порно сайт“, както и дали ще привлече потребители, които да могат да генерират достатъчно пари.

Уж невинното начало

Социалната мрежа стартира сравнително наскоро – преди около пет години. Тя е пусната през ноември 2016 г. от британеца Тимъти Стоукли. Като позволява на различни артисти да създават съдържание, което да предлагат срещу месечен абонамент или еднократна такса на своите фенове.

Идеята е да се копира успеха на Twitter и Instagram, но да се позволи на най-харесваните потребители директно и лесно да монетизират, това което постват на своите последователи. Абонаментните такси варират между 5 и 50 долара на месец. Бизнес моделът е сравнително прост. Създателите взимат 80% от сумите, а OnlyFans удържа комисионна от 20%.

Това уж невинно начало продължава не повече от година и половина. През 2018 г. Лео Радвински – американец с украински произход купува мажоритарния дял от 75% в OnlyFans. Той е основател на MyFreeCams – една от най-големите платформи за секс камери в света. Този бизнес е на ръба на закона в редица държави, като позволява на различни порно звезди (професионално и любители) да получават пари ако излъчват на живо.

Самите основатели на OnlyFans също имат индиректна връзка с еротичния бизнес. Стоукли основава през 2011 г. сайтът за фетиши GlamWorship.com, като смята, че има бизнес ниша, която не е развита. Две години по-късно стартира Customs4U – сайт, който помага на потребителите да пазаруват директно съдържание от порно артисти. OnlyFans позволява това, но по по-елегантен и модерен начин, както и създава опция да обхване по-широка публика.

Пътят към славата

След като платформата става част от медийната порно империя на Радвински, тя доста бързо си завоюва славата като сайт с еротично съдържание. В рамките на година, тя дава поле за изява на редица… изгряващи популярни личности. Ползват се различни методи за прехвърляне на трафик – в Twitch, YouTube, Instagram и други се пускат провокативни, но спазващи правилата снимки и видеа с линкове към OnlyFans за „по-пикантните“. Подходът работи безотказно, но някои от изброените платформи започнаха да наказват при наличието на подобни връзки.

Интересна е формулата за успеха и защо обикновените потребители предпочитат да плащат в OnlyFans вместо в някой друг от безбройните сайтове с подобно съдържание. Това е директният и личен контакт. За да си успешен създател в платформата ти трябва да общуваш максимално пряко със своите фенове. Сайтът изгражда система за комуникация, която насърчава пряката връзка между потребители и „звезди“. Немалка част от първите са в OnlyFans, заради порно съдържанието, което споделят вторите. Разликата в другите платформи е, че тук феновете не са просто част от статистика с абонати, а получават директно отношение от създателите.

През 2020 г. излязоха няколко материала, в които се разкриват подробности за успеха на звездите в OnlyFans. За да си успешен комуникацията с феновете е задължителна. Някои дори просто предпочитат само да контактуват с тях, вместо да получават еротично съдържание. Платформата предоставя освен възможност за монетизирането на материалите, но и за скъсяването на дистанцията. В голяма степен се получава така, че ако искаш абонатите ти да плащат ти трябва да си говориш с тях.

Пандемията промени всичко

Коронавирус пандемията промени всичко за OnlyFans. Затварянето на хората по домовете навреди на обикновените артисти и звезди, които не могат да осъществяват своите концерти, турнета, участия и др. Някои от тях забелязват OnlyFans, но поглеждат на платформата не като порно такава, а като възможност за монетизация на тяхното си нормално съдържание.

С което през 2020 г. редица големи имена започват да експериментират с нея. През март певицата Megan Thee Stalion пуска ексклузивен ремикс в OnlyFans на своя песен, в която участва и мегазвездата Beyonce. Трафикът на социалната мрежа скача с 15%, потребителите се увеличават до 3.5 млн. Няколко риалити звезди от САЩ също бързо откриват потенциала на платформата. През август певицата Cardi B също се присъединява към OnlyFans с обещанието, че няма да пуска материали с неприлично съдържание.

Нашествието на подобни личности започва да „яде от хляба“ на доскорошните звезди на платформата. Особено от тези, които са я ползвали за споделяне на еротично съдържание. Влизането на големите звезди може да ги постави в сянка и съответно да измести фокуса от тях. Истинският проблем е, че самата платформа започва да се обръща срещу тях.

Трансформацията на OnlyFans

OnlyFans обяви рязка промяна на своите правила за ползване през август, с които забранява публикуването на еротично или порнографско съдържание. Те влизат в сила от октомври и най-вероятно ще отрежат създателите на такива материали. Навлизането на големите звезди ще ги направи невидими за масата потребители. Крайният резултат е, че всички, които са натрупали пари и слава през порнографския период на OnlyFans най-вероятно ще ги загубят почти светкавично.

От тях идва и теорията, че платформата ще фалира, ако забрани това съдържание. Те биха били прави, ако големите звезди не бяха се присъединили към нея през последната една година. Но освен това има и още един ключов фактор. През юни 2021 г. се появи неофициална информация, че OnlyFans подготвя излизане на борсата. Пазарната ѝ оценка може да надмине 1 млрд. долара.

Но по-важното е друго – едно първично-публично предлагане (IPO) ще промени всичко в компанията. Което е и най-вероятно в основата на промените в условията за ползване на OnlyFans, както и целия ѝ фокус. На първо място, банките, които ще консултират потенциално IPO ще настояват платформата да спре да толерира порнографско съдържание. Което вече се случва.

При финализиране на борсовия дебют има голям шанс противоречивия мажоритарен акционер Лео Радвински да бъде заменен частично или напълно с нови инвеститори. Те ще засилят натиска да се смени имиджа и фокуса на OnlyFans и реално ще затворят кръга.

Картовите компании в настъпление

Друг ключов факто се оказват картовите компании, като Visa, Mastercard и тези за онлайн разплащания PayPal и Stripe. Изброените финансови институции започват да затягат правилата за одобрение на трансакциите, които могат да обработват. Промените в техните условия се случват в рамките на първата половина на 2021 г. Така, сексуалното съдържание попада в черен списък, който реално все по-трудно ще може да се монетизира.

Това е основната и директна причина за промяната на условията на OnlyFans, но както виждаме, тя е консистентна и с останалите фактори, като потенциално IPO и промяна на имиджа. Последното е факт от месеци и предхожда действията на картовите компании. Затова, те по-скоро ускоряват ударът на OnlyFans по доскорошните си звезди и еротично съдържание, отколкото са основната причина за него.

Има ли бъдеще обновената социална мрежа

Първоизточникът на цялата тази идея, най-вероятно е нашествието на големите звезди в OnlyFans през 2020 г. Те допринасят за значителна част от ръста на оборота на компанията, които нарастват с около 100% до 2 млрд. долара. Това означава чисти приходи от около 400 млн. долара.

Спирането на порнографското съдържание определено ще доведе до отлив на определени потребители и съответно на постъпления. Едно IPO обаче ще осигури допълнителен финансов ресурс, с който да се компенсира подобен средносрочен спад. С което бъдещето на OnlyFans ще изглежда осигурено и светло.

Най-големият проблем, с който ще се сблъска компанията е дали ще може да смени имиджа си. OnlyFans се превърна в нарицателно за легални „секс камери“ в интернет пространството. Дори преди потенциално IPO, компанията ще трябва да положи много усилия, за да покаже, че е наистина за феновете на личностите, като такива, а не за почитателите на порнографско съдържание. Процесът е започнат с пълен ребрандинг на компанията, както и изцяло фокус към инфлуенсъри и създаване на нормално съдържание. Което ще бъде по-важният фактор за бъдещия успех на OnlyFans.

The post Трансформацията на OnlyFans – мисията възможна appeared first on TechTrends България.

Този успех, кара компанията-майка да се опита да се възползва максимално от повишения интерес. Roblox обяви, ще излезе на фондовите пазари, в първично-публично предлагане за 1 млрд. долара. Дружеството вече е подало документите във финансовия регулатор на САЩ (SEC), в които разкрива и някои детайли относно оперативната си дейност.

Новата информация е също толкова любопитна, както и самата история на Roblox. Причината е, че първата ѝ версия излиза през далечната 2006 г., но остава до голяма степен незабелязана, до към 2017 г., когато няколко нейни вариации започват да набират сила. COVID-19 пандемията засили тенденцията от 2019 г., според която Roblox започва постепенно да измества Fortnite от сърцата на децата и тийнейджърите.

Какво е Roblox

Ако трябва да бъдем точни, тя не е точно едно заглавие. Това е платформа, която позволява потребителите да създават собствени игри, с отделни правила, визия и тн. Най-близкият ѝ аналог и директен конкурент е Minecraft. Като двете разчитат много силно на изграденото от самите потребители съдържание, отворени светове и елемента на изследването им.

Те се появяват и почти по едно и също време. Първата версия на Roblox излиза през 2006 г., а на Minecraft – през 2009 г. Разликите им са значителни, най-малкото в бизнес модела. Minecraft (вече собственост на Microsoft) използва хибриден модел, потребителите плащат еднократна сума за достъп до играта, но от 2017 г. са добавени и микротрансакции – тоест продажба на виртуални предмети и възможности. Roblox е изцяло безплатна за достъп, но ако искате да отключите пълния ѝ потенциал, ще трябва да платите месечен абонамент.

За разликите и приликите между двете може да изпишем цял отделен материал, затова няма да се спираме повече на тях. Освен бизнес модела, другата голяма такава е, че Minecraft привлича сравнително бързо интереса на потребителите. Докато Roblox не успява да направи това за повече от десетилетие. Платформата е отписвана многократно от гейм анализаторите, но сега буквално се завръща от „гробището“.

Всичко се променя през януари 2017 г. Тогава, 20-годишният студент Алекс Балфанз от университетът Дюк в Северна Каролина използва платформата за играта Jailbreak. Това е първото заглавие в рамките на Roblox, което привлича масовия интерес. До август 2020 г., то е играно над 4 млрд. пъти и продължава да е най-популярното в рамките на платформата. Покрай него окото хващат още няколко, като Welcome to Bloxburg и Adopt me!.

Настоящият успех

Крайният резултат е повече от красноречив. През 2019 г. Roblox има среднодневни потребители от 17.6 млн., като през настоящата те се удвояват само през деветмесечието до 31.1 млн. Основна роля за този ръст играе пандемията. На платформата, геймърите прекарват общо 22.2 млрд. часа през периода януари-септември 2020 г.

В общи линии, Roblox има ръст от 47% на дневните потребители между 2018 и 2019 г. и удвояване през настоящата. Ситуацията става сходна и при приходите. Тя се увеличава с 56% между 2018 и 2019 г. до 488.2 млн. долара. През деветмесечието на 2020 г. тя скача с 68% до 588.7 млн. спрямо 349.9 млн. долара за същия период през предходната година.

Високият риск

Дотук, светът на Roblox изглежда повече от розов. До момента, в който не видим какво става с печалбата или липсата на такава. Компанията се оказва с дълга история на загуба. По-притеснителното е, че в момента на пандемията, повишеният интерес и приходи, Roblox драстично увеличава негативния си резултат.

През 2018 г. е отчетена загуба от 97.2 млн. долара, като през 2019 г. е понижена до 86 млн. долара. Но през деветмесечието на 2020 г. тя скача до 203.2 млн. долара. Това е почти петорно увеличение спрямо същия период на предходната година и повече от двойно за цялата 2019 г.

Лошите новини не спират само с това. В документите към SEC, Roblox откровено споделят, че увеличението на приходите не означават автоматично, че ще излязат скоро на печалба. Още по-лошото е, че компанията може изобщо да не отчете такава в бъдеще. Другите рискове, които се посочват са, че Roblox е силно зависима от външни фактори, като сезонност и поддържане на безопасна среда за децата, които са основните ѝ потребители.

С други думи, компанията няма работещ бизнес модел, който да я изведе на печалба. Самата тя гори много пари, за да поддържа по-безопасно общество в рамките на игрите, под нейната шапка. Обръщането към борсите е с цел да се осигури допълнителен капитал, който да ѝ спечели повече време. Което означава, че е много вероятно акциите ѝ доста бързо да се понижат, особено след публикуването на първите няколко финансови отчета.

Новите акционери също така ще засилят натиска за промяната на бизнес модела, така че да изкарат компанията на печалба в обозримо бъдеще. Разликата между Uber, Lyft и Roblox е, че първите две имат планове как да излязат на печалба, докато последната – не.

Затова, не използвахме в началото сравнението с митологичното същество Феникс, което се преражда от пепелта. Просто, защото Roblox има голям шанс да изгори малко след като излезе на финансовите пазари и да оцелява. Подобно на друг такъв временен гейм хит – Zynga.

The post Roblox – от забвение, до гейм хит и по пътя към финансовите пазари appeared first on TechTrends България.

Въпреки дългия и труден процес по неговата замяна, Internet Explorer е може би най-противоречивия продутк на Microsoft през годините. Той беше в основата на първите големи антимонополни разследвания в технологичния сектор от края на 90-те години на миналия век от двете страни на Атлантическия океан. Според съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, именно на тях пък се приписва лошата стратегия на компанията и липсата на фокус в мобилните платформи.

Самият Internet Explorer също не спечели напълно симпатиите на потребителите. Той имаше славата на бавен, понякога бъгав и не винаги сигурен откъм киберзащита браузър. Много от потребителите го използваха, просто по навик и защото идваше интегриран с доминиращата операционна система за персонални компютри Windows. Този факт и силните позиции на Microsoft в корпоративния и публичен сектор, направи браузъра ключов за редица от първите облачни и онлайн платформи в тези браншове.

Определено Internet Explorer има доста пъстра история, която ще се опитаме да разкажем сравнително накратко в следващите редове.

Краят

Започваме малко отзад-напред. Усилията на Microsoft да заличи постепенно своя дългогодишен браузър датират от повече от петилетка. Първата истинска стъпка в тази посока е направена през януари 2015 г., когато е демонстриран неговия наследник Edge. Той трябва да стане новият интернет браузър по подразбиране в уж последната за всички времена платформа Windows 10.

Новата операционна система все пак разполага с вграден Internet Explorer, за да може да функционират правилно по-стари сайтове или вътрешни такива, които се ползват от компании или институции.

Година по-късно, през 2016 г., Microsoft спря поддръжката на десетата версия на браузъра. С което единствения активен Internet Explorer е последната 11 итерация. Именно нейната поддръжка ще бъде спряна на 9 март 2021 г. От настоящата година, вече тече поетапното премахване на съвместимостта на Internet Explorer 11 спрямо другите продукти на Microsoft. През ноември 2020 г. това ще се случи в Microsoft Teams, а за всички приложения от Office 365 пакета, работата с браузъра ще приключи към август 2021 г.

Разноликите наследници

Софтуерният гигант първоначално се опита да продължи по стъпките на Internet Explorer и да създаде ново и по-бързо приложение. Това е вече споменатият Edge, който използва по-нови технологии, като се опитва да комбинира познатата с по-модерна визия. В началото той е базиран на системата EdgeHTML на Microsoft, която от своя страна използва Chakra и JavaScript.

Тези версии постепенно са изоставени и софтуерният гигант преминава към конкурентната технология Chromium, която е в основата на доминиращия в момента браузър Chrome на Google. Решението е посрещнато на нож от останалите играчи на пазара, най-вече от Mozilla. Причината е, че по този начин Google получава още по-голямо влияние върху технологиите, които ни дават достъп до глобалната мрежа. Както и, че така се унищожава конкуренцията в сектора.

Във всички случаи, Microsoft се опитва от януари 2020 г. да наложи новата Chromium версия на Edge в Windows базираните машини. Софтуерният гигант обаче прекаляват с агресивното „убеждаване“ на потребителите. Дотам, че използва позабравени тактики, които компанията ползваше при Internet Explorer. Като например, невъзможността да се изтрие напълно браузъра по подразбиране, нещо, което се повтаря с Edge.

Противоречивата история на Internet Explorer

Началото си Internet Explorer води от далечната вече 1994 г. За по-малко запознатите, Microsoft не е разработила самостоятелно популярния браузър. Той е дълбока модификация на едно от първите приложения за достъп до глобалната мрежа – Mosaic на NCSA.

За времето си този браузър е бил революционен. Като е дин от първите, които поддържат няколко интернет протокола, както и възможността да изобразява картинки. Неправилно му е връчвана титлата за първия графичен браузър, като преди него има поне три по-малко известни, които правят това постижение.

В крайна сметка, ползвайки Mosaic за основа, Microsoft изгражда Internet Explorer, като в замяна на това е задължена да плаща на NCSA лицензни такси. Новият браузър се появява през 1995 г. за култовата операционна система Windows 95. В рамките на година и половина, софтуерният гигант вече е разработил три версии, като последната я интегрира директно в платформата. Така, браузърът вече няма опция да генерира самостоятелни приходи и намаляват част от отчисленията за NCSA и разработчикът заплашва със съд. Което води до първото главоболие за Microsoft, но то е разрешено доста бързо срещу споразумение за компенсация от 8 млн. долара.

През следващите години, софтуерният гигант работи все повече в посока на тясна интеграция между Windows и Internet Explorer. Това започва да става все по-очевидно в Windows 98 и петата версия на браузъра. Тази своеобразна симбиоза помогна на Microsoft да изстреля Internet Explorer като лидер на пазара, но за сметка на редица регулаторни проблеми.

Пазарно влияние и опасения за монопол

Повишеният интерес към персоналните компютри и операционната система на Microsoft, помага да се утвърди Internet Explorer като доминиращо приложение за достъп до глобалната мрежа. Ако към 1998 г. браузърът има 40% пазарен дял, то в рамките на две години вече надминава контролните 80%. В следващите още няколко години, Internet Explorer е едноличен лидер с 95% – пик, който се достига през 2002 г. и се поддържа до 2003 г. Реалната му доминация продължава до 2009 г., когато е трайно задминат от Chrome на Google.

Развитието на браузъра и платформите Windows дават достатъчно основания на антимонополните власти на САЩ да се намесят. Те са взели на мушка Microsoft още от 1992 г., заради повишаващото влияние на компанията на PC пазара. С обвързването на Internet Explorer с Windows 95 регулаторите виждат опит на технологичния гигант да затвори конкуренцията на софтуерния пазар.

През 1998 г. започва дело в което Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) обвиняват Microsoft в злоупотреба с монополно положение. Първите решения са почти апокалиптични за технологичния гигант. През 2000 г. съдът нарежда за разделянето на компанията на две отделни дружества. Едното да отговаря за операционната система Windows, а другото – за останалите софтуерни решения.

Две години по-късно през 2002 г. след редица обжалвания, магистратите решават да запазят целостта на Microsoft. Технологичният гигант постига редица споразумения със съда. Те включват дарения за софтуерни разработки и публичния сектор, отваряне на част от софтуера и др. Което довежда до заливане на държавните институции с продуктите на Microsoft.

Технологичният гигант няма време за почивка, защото през 2003 г. Европейската комисия отваря подобно разследване, но вместо на фокус да е Internet Explorer, Брюксел се съсредоточава върху интеграцията на Windows Media Player в популярната платформа. Принципът обаче е горе-долу същия, а крайният резултат е, че Microsoft потъва близо 14 години в антимонополни дела на два континента.

Всичко това оказва доста голямо влияние върху компанията. Съоснователят Бил Гейтс твърди, че енергията вложена в тези дела го е накарала да напусне управлението на Microsoft по-рано от очакваното. Което пък води до изпускане на момента на компанията да се превърне в доминираща сила на мобилния пазар.

Така индиректно, Бил Гейтс обвинява своя наследник Стив Балмър в изпускане на ситуацията, както и делата, които са отнели фокуса на основателя върху оперативното и стратегически развитие на технологичния гигант. Именно в антимонополното разследване на САЩ попада Internet Explorer. Което е може би най-голямото черно петно в биографията на браузъра.

Ако Microsoft не полагаха толкова големи сили в тясната интеграция на Internet Explorer в Windows, нещата сега можеха да са съвсем различни. При това не само на пазара за браузъри, но и в още няколко сектора. От друга страна, примерът с Internet Explorer може да послужи като голямо предупреждение за настоящия лидер в сегмента – Chrome на Google.

Дали ще ни липсва Internet Explorer – по-скоро не. Но е безспорен факт, че браузърът оставя широка диря в технологичната история.

The post Последната година на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.

Най-ползваната мобилна операционна система Android също разполага с тъмен режим от своята версия 10 насам. Apple я наложи с няколко месеца по-бързо при iOS 13 и iPadOS. Windows и Office на Microsoft също се присъединиха към тъмната страна. Последваха ги повечето чат приложения, като Messenger, Viber и др. За да не изостава със световните тенденции и сайта на TechTrends премина през скоростен редизайн в първите месеци на 2020 г. Така сме един от малкото сайтове в България, който направи максимално бързо тази трансформация.

Последният мохикан към тази мания е Facebook, чиито тъмен режим най-накрая е достъпен за всички потребители от петък насам, след месеци на тестване. Което ни дава добър повод да погледнем в историята, причините за налагането му, предимствата и недостатъците му.

В името на OLED екраните

Концепцията за бял фон, на който да има тъмен текст и цветни картинки бележи началото на масовия интернет и е наложен дизайн от 90-те години на XX век досега. Така, че в ерата на глобалната мрежа, само отделни сайтове или софтуерни решения използват обратната цветова палитра с черния или тъмен фон. Целта тогава е да изпъкнат от тълпата, да са различни, някои дори са откровени бунтари.

Връщането към тъмния режим е продиктуван най-вече от по-масовото разпространение на OLED екрани, особени при смартфоните. Вече има модели в средния ценови клас, които ползват подобна технология за своите дисплеи. Специфичното при тях е, че когато трябва да се изобразят напълно черни пиксели, не е необходимо те да излъчват каквато и да е светлина. За разлика от LCD технологията, при която е необходима подсветка дори при тъмните цветове.

По този начин се намалява необходимата енергия за работа на екраните и се пести живота на батерията. При сравнения, OLED екран с основно черен фон консумира около 40% от електричеството, което ще ползва LCD дисплей за представянето на същото изображение. Което превръща в основната причина, всички големи разработчици на онлайн и софтуерни решения да преминат към бързото въвеждане на тъмния режим.

По-щадяща очите или не

Има и други причини, но те са обект на сериозни дискусии и са по-скоро в сферата на личните предпочитания. За някои хора, светъл текст на тъмен фон се чете по-лесно, заради по-слабата светлина, която екранът възпроизвежда и съответно товари по-малко очите. Допълнително, определени палитри цветове изпъкват много по-лесно и са доста по-наситени, като са на черна подложка. През 2018 г. списание Science обявява, че тъмният фон щади повече очите и предразполага по-лесното четене. За други, ефектът може да е обратен, защото фокусират по-лесно буквите на светъл фон. Именно затова, спорът доста често опира до личните предпочитания на отделните потребители.

Противопоставянето на привържениците и противниците на двата подхода, кара повечето разработчици да не рискуват и да залагат на утвърдената с години светла палитра. Има и друга голяма спирачка, заради която досега сайтове и програми да не преминават към тъмния фон. Тя се крие във факта, че от зората на масовия интернет, повечето страници и цялостното съдържание в глобалната мрежа е оптимизирано за бели подложки. Така, може да се наложи преформатирането на голямо количество елементи, за да стоят добре на черен фон. Цветове на шрифтове, изображения и др.

Във всички случаи, тенденцията, която започна да се налага през последните две години набира все повече сила и е напълно възможно скоро да се превърне в новия стандарт. Дали ще се задържи е малко по-труден въпрос.

Кой беше първи?

Сред по-запалените фенове на смартфоните се разрази силен дебат, коя платформа първа въведе тъмния режим – iOS или Android. Google обяви първа за интегрирането на черния фон на своите приложения в своята операционна система през 2018 г. Тя обаче беше пусната на порции и реално чак година по-късно в последната версия на Android 10 имаме пълния набор от възможности. Apple успя да пусне завършен тъмен режим преди своя основен конкурент. Samsung тихичко ги изпреварва, като въвежда такъв в последните дни на 2018 г. с ъпдейт на своя интерфейс One UI.

Историята показва, че при смартфоните, нито една от тях не е била първата, която да интегрира този похват. Иронията е, че Microsoft и Nokia бяха иноваторите и въведоха преди повече години тъмния режим. Доста специалисти посочват за първата такава Windows Phone 7, излязла в края на 2010 г. или осем години преди тя да се появи в настоящите смартфони. По същото време е обявена и платформата MeeGo – съвместната разработка на Nokia и IBM. При излизането ѝ за единствения телефон Nokia N9, тя използва изцяло черен режим на интерфейса. Забавянето на смартфона за 2011 г. я правят втората, която го интегрира в подобни мобилни устройства.

От зората на компютрите

Иронично, но новото черно, всъщност е старото черно. В зората на компютърните технологии първоначално се е ползвало тъмен фон и светли букви. Причината е била повече технологична. Тогава мониторите възпроизвеждаха само по два цвята и бяха базирани на технологията CRT. При първите монохромни варианти в използвания от тях фосфор в тръбите възпроизвежда доста тъмен цвят. Когато премине през него електроенергия той започва да свети в обикновено зеленикав цвят. Така първите монитори и компютри разчитат изцяло на текстов интерфейс, който е зеленикави знаци на тъмен фон.

Развитието на цветните монитори, операционните системи и навлизането на компютрите сред масовите потребители кара дизайнерите да разчитат на по-ярки палитри. При текстовите редактори се налага слагането на тъмни букви на бял фон. Идеята е така да се имитира ефектът на печатната хартия, за да може потребителите по-лесно и бързо да възприемат работата на компютъра. После тази тенденция се пренася и в интернет и софтуерния дизайн. Така до днес, като в момента тя започва да се размива, покрай по-масовот налагане на тъмните фонове.

The post Силата на тъмния режим в технологичните системи appeared first on TechTrends България.