Друг показател, по който те си приличат и за който не се говори толкова много сред обикновените потребители е факта, че те почти никога не плащат данък печалба. Технологичните гиганти на няколко пъти бяха в центъра на скандали, при които чрез сложни счетоводни и юридически практики, те напълно избягват подобни плащания. Мащабът им и ресурсите с които разполагат им помагат да постигат тази цел. Вярно е, че им създава определени ограничения, но позитивите определено ги оправдават.

Предвид все по-засилващия се стремеж на САЩ да регулира технологичните гиганти, Вашингтон, заедно с водещи държави от Европейския съюз (ЕС) подхванаха идеята за глобална данъчна реформа. Тя има за цел да запълни пробойните и да затвори вратичките, които позволяват на големите мултинационални компании да не плащат никакъв данък печалба.

Предложението на големите

По време на срещата на Г-7 (основните западни икономики в света – САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания), беше приета идеята да се изгради единен корпоративен данък печалба в целия свят. Параметрите са да има минимален праг от 15% за компании, които имат глобален оборот от над 750 млн. евро на година. Новата ставка ще бъде ефективна ако се прилага от всички държави и засяга само големите корпорации, но не и малки, средни или големи локални предприятия.

Идеята беше подкрепена от 130 държави, сред които и България, като основният поддръжник е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На 9 юли темата ще бъде централна и на следващото ниво на международната сцена – срещата на Г-20. За момента идеята е подкрепена основно от Западния свят. Очакванията са, че Г-20 ще застане зад нея, но засега това не е напълно сигурно.

Краят на данъчния рай

Ако предложението бъде прието от Г-20 и приложено в глобален мащаб последствията ще са огромни. Не само за мултинационалните корпорации, но и за държавите, които в момента предлагат изключително ниски или липсващи данъци, за да привлекат инвестиции. Те са познати под прозвището „данъчен рай“.

Най-големият пример в Европа, когато става дума за технологични гиганти е Ирландия. Районът около Гранд Канал в Дъблин е познат повече като „Силициевите докове“. В един от небостъргачите там е разположена европейската централа на Google, а до нея са тези на Facebook, Twitter и др. В самата Ирландия са съсредоточени голяма част от техните операции за Стария континент, както и тези на Apple, Pfyzer и много други международни корпорации.

Общото е специалната политика на страната възприета да привлича чуждестранни инвестиции. Ако даден международен бизнес вложи определен обем пари и наеме опрделен брой специалисти, то тя се облага с едва 0.005% данък печалба, вместо с официалния от 12.5%. Само този факт я прави изключително привлекателна за компании, да изградят своите регионални централи там.

Ирландия не е единствена. Редица малки и микро държави не взимат никакви данъци и те вече могат да се кажат, че са истински данъчен рай. Примери са Вирджинските острови, Бемуда и др. Предимството на Ирландия е, че тя е част от Европейския съюз, което я прави перфектна за базиране на операциите на гигантите за региона.

Двойният ирландски сандвич излиза от менюто

Големите корпорации не се задоволяват да плащат само 0.005% за европейските си продажби. Те налагат по-сложни схеми, които включват по няколко дружества в Ирландия и други страни тип „данъчен рай“. Създават се схеми, една от тях е позната като „двоен ирландски сандвич“. За нея сме писали подробно как я прилага Apple и за разследването на ЕС.

Накратко – чрез няколко дружества в Ирландия и други страни, преминава целия поток от приходи от Европа и по света. В случая с Apple основното дружество е базирано в Бермуда и реално притежава други две, които са в Ирландия. През последните преминават всички трансакции по света, но те прехвърлят парите към „данъчния рай“, без тези, които те генерират в страната. Така, Apple плаща 0 долара данък печлаба за почти всички продажби по света, а за много малка част от тях – само 0.005%.

Технологичният гигант изтегля част от тези пари под формата на лицензионни такси за авторски права. Тоест, Apple в Купертино държи интелектуалните права, а Apple в Бермуда продава. Недостатъкът на тази схема е, че не малка част от средствата остават блокирани на острова в Атлантическия океан, а компанията може да оперира само с част от целия си наличен кеш.

Някои компании стигат и по-далеч, като през още по-сложни схеми успяват да елиминират и елементът с 0.005% данък печалба в Ирландия. Ако навсякъде бъде уеднаквена ставката на 15%, то тогава „двойният ирландски сандвич“ и неговите производни ще излезе от менюто.

Съпротива и последици

Налагането на подобен унифициран данък за големите корпорации означава ефективен край на данъчния рай по света. За Ирландия това ще е и по-голяма загуба, защото ще премахне нейното конкурентно предимство. Това може да означава потенциален отлив на всички технологични и други гиганти, които са инвестирали милиарди в страната, за да не плащат високи данъци. Само Apple има производствени линии, маркетинг и поддръжка с общо наети 6 хил. души.

Затова не е изненада, че Ирландия е една от седемте държави на ОИСР, която не е подкрепила идеята за световна данъчна реформа. Самата организация изчислява, че при приемането ѝ, това ще означава поне по 150 млрд. повече платени данъци всяка година. Държавата вече беше изправен пред сходен казус. Когато отказа да изпълни решението на Европейската комисия да си изиска неплатени данъци в размер на 13 млрд. евро от Apple за периода от 2003 до 2014 г.

Премахването на данъчните облекчения ще означава, че привличането на някой от световните бизнес гиганти ще става вече с евтина и квалифицирана работна ръка, регулаторна и политическа обстановка и потенциални други държавни облекчения.

Самите корпорации, ще трябва да започнат да плащат данък печалба. Това може наистина да доведе до увеличение на парите по този показател, но определено няма да се хареса на инвеститорите. Дали ще окаже влияние върху потребителите е още рано да се каже. В технологичния сектор, ако бъдат приети и регулациите в САЩ и Европа, то тогава комбинацията между двете ще има сериозни последствия и размествания.

The post Световната данъчна реформа, технологичните гиганти и Ирландия appeared first on TechTrends България.

Как войната ще се пренесе частично или напълно в киберпространството. Как може да се парализира напълно една държава, без да бъде изстрелян един снаряд, ракета или да стъпи един войник на нейна територия. Тезата, че информацията и интернет ще се развият до такива мащаби, че ще заменят конвенционалната армия с дигитална.

Революционни и дори налудничави мисли са били това през 1997 г., когато глобалната мрежа и компютрите още не са били масово разпространени. Идеята се харесва страшно много на сценаристите на четвъртата част от поредицата „Умирай трудно“, която излиза десет години по-късно – в момент, в който информационната революция се пренася в нашите мобилни телефони. Филмът разказва точно това – хакерска група, превзима всички ключови и инфраструктурни системи, сее хаос, а целта е да се отмъкнат милиарди долари инвестиции от Уолстрийт и да се начеше егото уволнен киберспециалист.

Хаосът в реалния свят

Цели 24 години след публикацията на Карлин ставаме свидетели на неговото предупреждение. Колони от автомобили достигащи километри се редят на бензиностанции. Хората зареждат гориво не само в самите коли, но и във варели и туби, като за последно. Описаната ситуация е от последната седмица и тя не идва от бивша Югославия поставена под ембарго през 90-те години на миналия век или от България в месеците веднага след прехода. Тези картини се оказаха временно ежедневие за милиони американци в източната част на САЩ.

От другата страна на Атлантическия океан ирландските здравни служби изключват своите компютърни системи, за да предотвратят атака. Блокирането им поставя под заплаха местното население, поради факта, че все още коронавирус пандемията не е напълно утихнала. Ако хакерите бяха успели да я блокират напълно, властите в Дъблин щяха да бъдат принудени да платят откуп, за да си върнат контрола върху нея.

Двата случая се оказват свързани с едно – недостигът на преработено гориво в Източните Щати е причинено от кибератака. Вследствие на нея, хакерите са изнудвали един от крайните доставчици – Colonial Pipeline, че ако не платят дадена сума пари, няма да им върнат достъп до системата, която пък блокира цялата верига от доставки. Описаната по-горе картина от САЩ не дава голям избор на компанията и тя им превежда 5 млн. долара. Така, Colonial Pipeline си връща контрола над своята мрежа. Пораженията са нанесени, като дори ден след възстановяването на доставките, столицата Вашингтон все още е изправена пред остър дефицит на гориво.

Дигитално отвличане

Случката при Colonial Pipeline е класическа ransomware ситуация. При нея хакерите проникват в системата и „заключват“ достъпа до нея на нейните собственици. След което искат определена сума пари, за да върнат контрола. Това е модерния прочит на отвличане с цел откуп, само че в случая не става дума за човек или вещ, а за дигитална система.

Тя е идентична с положението в Ирландия. Разликата е, че там екипите по сигурност са предотвратили атаката, като са изключили системата навреме. Рискувайки всички вероятни последствия от нейното не функциониране. По този начин те са избегнали сценария при който попадат в ролята на „заложници“ на хакерите.

Аналогови предпазители

Зависимостта ни от компютрите и автоматизираните системи винаги се е разглеждала като нож с две остриета. Затова, някои критични компоненти, било то в отбраната или в инфраструктурата обикновено не са свързани с глобалната мрежа и разчитат на ръчно управление. По този аналогов начин например работят ядрените оръжия на САЩ и Русия, атомните електроцентрали и др, което и предотвратява някой нежелан апокалипсис.

Това се променя с времето. Все по-големи елементи от критична инфраструктура обаче преминават постепенно към дигитализация. Коронавирус пандемията дори насърчи този процес, който се пренася с все по-големи темпове сред крайните потребители, малкия, среден и голям бизнес, както и всякакви институции – образователни, финансови и др.

Дигитализирането води със себе си множество ползи – следене в реално време, по-висока ефективност, по-малко грешки, възможност за реакция от дистанция на момента. Недостатъците са два – при разпадане на връзката или при кибератака, ако няма резервен вариант за ръчно или аналогово управление, всички процеси ще бъдат замразени.

Капанът с плащането

Плащането на „откупа“ от Colonial Pipeline почти сигурно е насърчила атаката в Ирландия. Когато даден престъпник вижда, че определен подход работи и носи пари, то шансът той да се мултиплицира се засилва. Пет милиона долара може да се разглеждат като малка сума за сигурността на транспортната система на Източното крайбрежие на САЩ. Но днес ще са пет, утре ще са десет, след седмица може да достигнем милиарди, а залогът да са хиляди и дори милиони човешки животи.

Според различни експерти в областта на киберсигурността, самите Colonial Pipeline не са имали друг избор, освен да платят. Защото ако не го направят, компанията просто загива на място, поради критичната ѝ роля в обществото. Други са на мнение, че дружеството е допуснала фатална грешка да неглижира своята защита от подобни атаки, както и да няма резервни копия на данните. Ако е разполагала с последните, тя на теория ще може да пусне в работа дублираща система.

Факт е, че хакерската атака над Colonial Pipeline е най-голямата подобна над институция с критично важна инфраструктура. Досега подобни са били насочвани към големи корпорации, а целите са били потребителски данни в повечето случаи. Ransomware атаките бяха ориентирани към богати частни лица или уязвими компании, за които се знае, че може да платят без проблеми дадени суми. Компании, които седят зад критична инфраструктура или услуги досега не са били обект на подобни зловреди действия.

Последиците

Заподозрени в хакерската атака срещу Colonial Pipeline е групата DarkSide. Тя е специализирана в подобен тип ransomware пробиви и „отвличания“. Според ФБР, те са базирани в Русия или Източна Европа. Което повдига поне малко конспиративната теория, че атаката може да има и политически подтекст. Това е предвид обтегната отношения между САЩ и Русия след влизането в длъжност на президента Джо Байдън. Засега, дори Вашингтон се ограничава от подобни коментари, затова няма да задълбаваме в тази хипотеза.

Две са тревожните тенденции, които може да изведем от развитията през последната седмица. Първата е, че хакерите изпробваха ransomware атаки срещу критично важни системи. При това успешно. Втората е, че засегната компания е била принудена да плати, което може да отпуши още подобни опити за пробиване на жизненоважни системи.

The post Когато хакерските атаки загрубеят appeared first on TechTrends България.

Именно с тази цел се намесва българската компания Paynetics, която вижда идеалния метод за разширяване на своите операции в Западна Европа. Родното дружество придобива картовата дейност на банкрутиралият германски гигант във Великобритания и Ирландия. Целта е да се възползва от банковия лиценз на Острова, експертните кадри и развитите бизнес контакти и клиенти, с които да развие дейността си в тази част на континента.

Новината, че наш доскорошен стартъп е придобила част от Wirecard продължава да звучи впечатляващо, дори предвид факта, че германският гигант е в пълен колапс. Тази сделка дори потвърждава дезинтеграционните процеси, които вървят в бившата европейска технологична гордост.

Плановете

Ефектите от придобиването може да изстрелят Paynetics и техните амбиции за растеж на Запад. Българската компания ще поеме корпоративните клиенти, които британското и ирландско звено на Wirecard е обслужвало. Тези потребители ще преминат към продуктите на Paynetics за електронни протфейли, различни разплащания (включително и мобилни), банкови операции, парични преводи и др.

В обявяването на сделката се разбира, че ако Paynetics не е беше поела операциите на британското и ирландско звено на Wirecard, услугите са щели да бъдат прекратени.

„Като част от придобиването, Paynetics ще предостави на новите си клиенти бърз, сигурен и безпроблемен преход, който ще бъде комбиниран със стратегическа пътна карта за развитието на продуктите, които досега бяха заплашени от прекратяване“, се посочва в прессъобщението на Paynetics.

Българската компания ще се опита да осигури добри условия за работа на служителите на доскорошното регионално звено на Wirecard. Това е ключов елемент за запазване на експертите, които германският гигант е привлякъл по време на своята скоростна експанзия.

Голям потенциал за малко пари

Paynetics получава не само готова потребителска база и развита търговска мрежа с придобиването на Wirecard. Британско звено по правило може да отвори по-лесно вратите на българската компания за пазарите в Западна Европа. Повечето финтех стартъпи, започват на Острова и доста бързо се разрастват на Стария континент. Примерите са много, като един от тях е Revolut.

„Това е ключова сделка за Paynetics и е важна стъпка в плановете ни за разширяване във Великобритания и Европа“, коментира Валери Вълчев, съосновател на Paynetics.

Сумата по трансакцията не се съобщава, но най-вероятно тя е нищожна на фона, на това, което българското дружество получава. Индикации за това получаваме по няколко направления. Първото е ясното съобщение, че Paynetics буквално спасява операциите на Wirecard в региона, които в противен случай са били пред затваряне.

Второто са ясните ангажименти за инвестиции на българската компания в развитие на служителите и запазване на работните места. Комбинацията от тези две дори навява към хипотезата, че Paynetics са взели операциите на Wirecard във Великобритания без пари или за символична сума.

Третото направление са в привлечените средства на българската компания. През първите месеци на 2020 г. Paynetics осигури финансиране от 2.45 млн. евро. Инвеститори са Българо-американската кредитна банка, фонда New Vision 3 и бизнес ангели. В други обстоятелства, само тази сума няма да е достатъчна за придобиването на операциите на Wirecard в ключов регион какъвто е Великобритания. Сега тя не само, че ще стигне, но и ще остане за покриването на оперативните разходи на привлеченото звено. Което затвърждава тезата, че сделката е сключена при минимални или дори липсващи финансови параметри.

Краят на Wirecard

Независимо каква е тя, Paynetics правят ключова покупка за своето развитие, при това при изгодни условия. За сметка на Wirecard, чиито дни са преброени. Германският финтех разпродава масово активи, като се опитва да покрие задълженията на компанията към кредиторите. Това става през назначения от мюнхенския съд синдик.

В края на септември по този начин са продадени международните активи на Wirecard на румънската SIBS. Сумата не е назована, но в съобщението се говори за оспорвано наддаване в рамките на организирания търг. Няма информация дали по подобен начин е продадено британското звено на Paynetics.

The post Българската Paynetics се включи в дезинтеграцията на Wirecard appeared first on TechTrends България.

Реакцията на американския гигант е породена от засилващите се опити на Европейския съюз да регулират технологичните компании, особено тези, които доминират в определени сегменти. Предвид новата заявка на Брюксел от миналата седмица за още по-стриктни правила за дигиталните мастодонти, като Apple, Google и Amazon, тепърва ще започнем да слушаме за подобни заплахи за изтегляне или прекратяване на операции на Стария континент.

Съдебни войни в Ирландия

Поводът за заплахата е делото, което се води в момента между Facebook и Комисията за опазване на личните данни на ЕС(DPC), който е базиран в Ирландия. В началото на септември, местният регулатор обяви предварително решение в което задължава социалната мрежа да спре да изпраща личните данни на европейските ѝ потребители в САЩ. DPC заплаши, че ще спре операциите на щатската компания ако не се подчини. Facebook от своя страна обжалва решението в съда.

Целият казус се разиграва в Ирландия, поради простата причини, че там са базирани операциите на социалната мрежа (и на доста други технологични гиганти), включително и там са разположени част от центровете ѝ за данни. Facebook беше принудена според влязлата в сила през 2018 г. главна директива за опазване на личните данни на Европейския съюз (позната повече като GDPR) да съхранява информацията на нейните европейски потребители в рамките на Стария континент. Другите известни локации са в Дания.

Именно в показанията по делото, представител на компанията заплашва, че ако решението на DPC влезе в сила, тя ще е принудена да прекрати операциите си в Европа.

„Ако решението бъде прието, предвид обстоятелствата не е ясно дали Facebook ще може да продължи да предлага достъп до услугите на Facebook и Instagram в ЕС“, коментира Ювийн Кънейн, директор „Опазване на личните данни“ във Facebook в Ирландия. Тя използва доста директни нападки, включително и лични такива към председателката на DPC Хелън Диксън, че решението е взето „еднолично“.

Кънейн допълва, че Facebook е третирана от регулатора тенденциозно, тъй като само социалната мрежа е била разследвана за подобна практика.

Стъпка назад

От централата на технологичния гигант обаче опровергаха подобни намерения. Пред Vice, говорител на социалната мрежа коментира, че „Facebook не заплашва, че ще напусне Европа“. Но подчерта, че компанията, както и за много други дружества е ключов трансфера на данни между Стария континент и САЩ.

На първа инстанция, ирландския съд е замразил решението на DPC, но е много вероятно регулаторът да го обжалва на втора. Кънейн все пак използва в изслушването и по-меки аргументи. Според нея, Facebook е ключов инструмент в изразяване на свободното слово на европейците, както и, че социалната мрежа е генерирала приходи за 208 млрд. долара в продажби за различни местни компании, които са я ползвали.

Бизнес моделът на технологичния гигант е изграден изцяло въврху продажбата на потребителски данни на различни рекламодатели. Ако се спре обменът на информация между САЩ и ЕС, това може да доведе до по-ограничени възможности на платформата за различни компании, които я ползват за популяризация на своите продукти и услуги.

Празни приказки?

Експертите поставят под съмнение заплахите на Facebook за тотално изтегляне от Европа. Те описват като „празни приказки“ по-острите изказвания на Кънейн. Google е отправял заплахи, че определени регулации в някои европейски държави могат да „счупят“ нейни услуг, какъвто беше случая с Франция и Google News. Засега, интернет търсачката не е заплашвала, че ще се изтегли напълно от региона.

От друга страна, ЕС има желение да реализира дългогодишния си блян и да регулира по-силно технологичните гиганти. Сред идеите е вкарването на дигитален данък, който да вкара пари в местните икономики. Facebook е в особено уязвима ситуация, тъй като социалната мрежа има доминиращо присъствие на Стария континент с 82% пазарен дял.

Европа затегна регулациите за опазването на личните данни с GDPR, а технологичният гигант се слави, че не се справя много умело с тази задача. Все пак, Facebook беше в центъра на скандала с изтичането на личната информация на милиони американци и европейци, покрай компанията Cambridge Analytica, които после бяха използвани от предизборния щаб на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Затова няма да е изненада, дори и ирландския съд да отмени решението на DPC, да има засилен регулаторен натиск от Брюксел.

The post Може ли Facebook да напусне Европа appeared first on TechTrends България.

Ирландското правителство се противопостави на решението на Брюксел, защото това означаваше да изгони Apple и други технологични компании от страната. Краят на драмата дойде на 15 юли 2020 г. след като Съдът на Европейския съюз обяви решението на ЕК за невалидно.

Този неуспех на управляващите в Брюксел е временен, след буквално в същия ден, те очертаха нови мерки, които имат за цел да се справят с различните практики за данъчно облагане в рамките на ЕС.

Историята е повече от любопитна и включва една доста „апетитна“ (във всяко едно отношение) практика. Това е т.нар. „двоен ирландски сандвич“. Чрез нея, Apple и някои други големи корпорации не плащат никакви данъци печалба. Схемата за момента е напълно законна и ключът за нея се крие до голяма степен в данъчната политика на Ирландия.

Двойният ирландски сандвич

Какво представлява тя? Това са множество трансакции между дъщерни компании, които имат за цел да нулират данъците, като се възползват от дупки или вратички в местното законодателство. Схемата работи най-добре с технологични компании, защото включва преотстъпване на интелектуална собственост. От нея се възползва не само Apple, но и Google, Facebook и други. Първият гигант обаче влезе по-силно в полезрението на регулаторите на САЩ и Европа и затова ще се спрем подробно на него.

За схемата се създават се три чуждестранни дружества – Apple Operations Ireland (AOI), Apple Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE). Въпреки имената, първото е базирано и данъчно се облага в Бермуда, която е данъчен рай и е над другите две, които са регистрирани в Ирландия.

ASI е ключът, за който се хваща и ЕК, и американския сенат при разследването си срещу Apple. В него постъпват всички приходи от продажби на устройства и услуги на компанията в рамките на ЕС. Втората компания AOE прави същото, но само за определени продукти и услуги и реално генерира по-малко приходи и печалба.

Уловката е следната – двете ирландски фирми са под шапката на базираната в Бермуда AOI. В тях остава само част от парите, които генерират, а останалите се прехвърлят в островния данъчен рай, където не се плащат никакви данъци.

В Ирландия, компанията има производствена линия и общо разполага с около 6 хил. души персонал. Поради силното ѝ бизнес присъствие, страната предоставя данъчни облекчения и двете дъщерни дружества там плащат на базата на тези средства, които остават там, едва 0.005% данък печалба.

По този начин, Apple не плаща никакъв данък на огромна част от печалбата си генерирана от продажби в Европа (и по света), а за много малка част от нея заделя за държавата едва 0.005%.

Връщане на парите в САЩ

Централата на Apple в Купертино, САЩ, разработва продукт или услуга и преотстъпва правата на ирландските дружества, в специално споразумение за споделяне на разходите. Те от своя страна изплащат за всяка продажба определени суми към щатската компания. Сумите са много по-малки отколкото реалните продажби и целта е да се финансира развойната дейност на Apple.

С което компанията си осигурява парична ликвидност от тези печалби, без да се налага да прехвърля печалбата от международните си операции в САЩ, където данъците са доста виоски.

Това е вариацията на Apple на „ирландския сандвич“. Съществува модификация, при която парите минават преди Бермуда през друго дружество в Холандия – схема, която използва Google. Има олекотени варианти, в които се използват и само холдански и ирландски звена.

Разследването на Европейската комисия и следващи стъпки

ЕК признава, че цялата схема на Apple е напълно легална от гледна точка на документация и спазване на местното законодателство. Затова, тя намира друг начин, по който да удари технологичния гигант и да се опита да обложи огромните суми, които минават през тези дъщерни дружества.

Брюксел обвинява Ирландия в предоставянето на нерегламентирана държавна помощ, заради понижаването на данъка до 0.005%. Както и, че Дъблин е подкрепял тази нелоялна данъчна практика, като си е затваряла очите, че централата на двете базирани в страната дружества се намира в офшорна зона, без да разполага с реални служители.

С което ЕК настоява Ирландия да си поиска обратно от Apple 13 млрд. евро невзети данъци за периода от 2003 до 2014 г. Именно това решение оборва Съдът на Европейския съюз.

Зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер обяви, че ще изследва внимателно решението на съда, за да може да планира следващи стъпки в стратегията си за предотвратяването на подобни практики. Идеята, ЕК да удари Apple през Ирландия съдържаше голям риск. Защото управляващите в Дъблин няма да рискуват загубата на милиарди чуждестранни инвестиции в страната, заради опитите на Брюксел да пресече практиките на Apple и други технологични гиганти.

Хармонизирането на данъчните политики в рамките на ЕС е много деликатна тема, защото от една страна може да породи подобни ситуации, от друга – това е изключително суверенна политика на отделните държави. В крайна сметка Брюксел изготви подобен пакет от мерки за справедливо облагане в рамките на Стария континент. Тепърва ще видим дали решението на Съда на ЕС няма да повлияе и да наложи промени в него.

The post ЕС, Apple, данъчни облекчения и двойния ирландски сандвич appeared first on TechTrends България.