Гъвкавите мобилни и фиксирани планове на А1 вече дават още повече възможности за персонализация. От 4 март избираемите услуги Select могат да бъдат включвани към всички мобилни и фиксирани планове, така че да отговорят на специфичните предпочитания и нужди на потребителите.

При комбинация на повече от една услуга потребителите ще могат да се възползват от свободни позиции за избираеми услуги към всяка от тях. Предлага се и допълнителна промоционална отстъпка от месечната такса, която достига до 3 € / месец.

Мобилните планове са с месечни такси, започващи от 16,99 € /месец за първите 12 месеца в комбинация с друга услуга. Те предлагат до 2 позиции за избираеми Select услуги, които са с промоционален период до 24 месеца. Тарифите са с двойно повече МВ в роуминг в ЕС, а Unlimited S и М вече са с двойно повече МВ на максимална скорост – 10000 МВ / 50 Mbps и до 50 000 МВ / 300 Mbps.

Тарифите за домашен интернет предлагат максимална скорост на сваляне на данни от 300 Mbps и започват от 8,99 € /месец през първата година на абонамента при комбинация. Те предлагат до 2 позиции за избираеми Select услуги, които са с промоционален период до 24 месеца.

ТВ тарифите вече започват от по-голям брой канали – над 130 за базовия план, а във водещия – до над 200 канала и над 70 HD канала. Таксите започват от 6,99 € / месец за първите 12 месеца при комбинация. Двата по-високи плана включват и до 3 позиции за избираеми услуги, които са с промоционален период до 24 месеца.

Съдържание от „А1 България“

The post Избираемите услуги Select на A1 вече ще са част и от плановете за интернет услуги appeared first on TechTrends България.

5G WAVEO ще се реализира по протежение на трансграничния коридор от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и предвижда изграждането на непрекъснато 5G SA покритие в ключови участъци от двете страни на границата. В България проектът обхваща отсечка с дължина около 10 км в района на Дуранкулак до границата с Румъния. На територията на северната ни съседка инициативата покрива приблизително 310 км в периферни градски и селски райони по маршрута Вама Веке – Констанца – Тулча – Браила – Галац – Джурджулещи, достигайки до границите с Молдова и Украйна. Проектът е с продължителност 36 месеца и се реализира от A1 в партньорство с EuroTelesites, Vantage Towers, WINGS ICT Solutions и Orange Румъния. Акронимът 5G WAVEO е образуван от първите букви на имената на всяка от компаниите партньори.

Основната цел на 5G WAVEO е създаването на условия за внедряване и демонстрация на иновативни сценарии за свързана и автоматизирана мобилност в реална трансгранична среда. В рамките на проекта ще бъдат демонстрирани усъвършенствани цифрови решения в областта на интелигентния транспорт, логистиката, пътната безопасност, здравеопазването и образованието. Сред планираните приложения са интелигентен мониторинг на пътната инфраструктура с използване на изкуствен интелект, асистенция и проследяване на здравни показатели на водачи чрез свързани устройства, автоматизация и оптимизация на логистичните процеси, както и решения за управление и безопасност на автопаркове.

В социално-икономически аспект WAVEO ще допринесе за устойчивото териториално развитие на региона чрез внедряване и предоставяне на висококачествени дигитални образователни услуги. Ученици от училища в Дунавския регион ще получат достъп до иновативни образователни решения, базирани на технологии за виртуална реалност, включително виртуални музеи, симулационни среди и дигитални лаборатории, насочени към повишаване на ангажираността, дигиталните умения и учебните резултати. Проектът се финансира по Механизма за свързване на Европа на Европейския съюз по споразумение за безвъзмездна помощ #101241151 5G Coverage along Eastern Balkans and Black Sea Corridors.

Участието на A1 в проекта 5G WAVEO стъпва върху натрупания практически опит на компанията в реализацията на мащабни трансгранични 5G инициативи. През април 2024 г. A1 стана първият телекомуникационен оператор в България, който в рамките на проект, финансиран от Европейския съюз, успешно демонстрира непрекъсваема 5G свързаност и роуминг в реална трансгранична среда чрез проекта 5G SEAGUL на българо-гръцката граница. Чрез проекта 5G SEAGUL компанията утвърди своята експертност в проектирането и изграждането на високонадеждни мобилни мрежи от ново поколение, които са ключови за развитието на по-безопасен, по-ефективен и по-устойчив транспорт. Този доказан технологичен модел A1 надгражда и в рамките на 5G WAVEO, прилагайки комбиниран подход, базиран на 5G non-standalone (NSA) и 5G standalone (SA) архитектури, за да осигури много ниска латентност и непрекъсваемо покритие – критично важни характеристики за бъдещата реализация на автономни превозни средства и услуги за свързана и автоматизирана мобилност.

5G ULTRA мрежата от пето поколение на А1 покрива вече близо 89% от населението на открито и е на разположение във всички населени места с над 3000 жители, основните курорти и ключови пътни направления, A1 разполага с необходимия мащаб, експертност и инфраструктура, за да пренесе този опит и в проекта WAVEO.

Съдържание от „А1 България“

The post A1 стартира проект за непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Румъния appeared first on TechTrends България.

„В началото на 2026 година нашата основна цел е да дадем на потребителите не просто услуги, а истинска свобода на избора. С безплатните пакети за скорост отключвате пълния потенциал на нашите Unlimited планове в старта на новата година, а с интеграцията на SkyShowtime осигуряваме достъп до хитово холивудско съдържание навсякъде и по всяко време. Вярвам, че комбинацията от максимална скорост и премиум забавление ще създаде още по-стойностно изживяване за нашите клиенти,“ споделя Любомир Малоселски, директор „Продукти и услуги“ във Vivacom.

Управлението и активирането на всички услуги е по-лесно от всякога през обновеното мобилно приложение My Vivacom. В него клиентите могат бързо и интуитивно да активират своите безплатни пакети за скорост или да добавят избрания SkyShowtime план към своя профил. Пакетите на SkyShowtime могат да бъдат заявени и във физическите магазини на оператора в цялата страна.

[1] MAX скорост за Ден/Седмица за макс. скорост на download съотв. за 24/168 часа от момента на активиране, след което отпадат автоматично. Валидни за Unlimited 20/200 и в рамките на техн. ограничения на използваната мрежа на Vivacom. Повече на vivacom.bg.

Съдържание от „Виваком“

The post Vivacom започва новата година с МАКС скорост за всички Unlimited планове appeared first on TechTrends България.

Google загуби първото от двете големи антитръстови дела в САЩ. Областният съд във федералния окръг Вашингтон излезе със становище, че технологичният гигант е монополист в областта на интернет търсенето и злоупотребява с доминиращото си положение. Магистратите обаче отварят вратата широко отворена за интерпретации за това което следва. Те само препоръчват да се вземат „последващи мерки“, но без да ги конкретизира.

Почти във всички случаи това означава обжалване от страна на Google пред Върховния съд на САЩ. Ако делото не падне там, тогава технологичният гигант може да бъде изправен пред огромни предизвикателства. Последствията няма да се ограничат само до Google, защото подобни дела се водят и срещу другите основни корпорации, като Amazon, Apple и Meta. Метафорично може да се каже, че играта на „Монополи“ в технологичния сектор е официално открита.

Действия по учебник

Съдията Амит Мехта директно обявява в решението си, че Google е монополист. Той застава зад Департамента на правосъдието (българският еквивалент е „министерство“ – бел. ред.), че компанията нарушава антитръстовото законодателства като сключва рестриктивни договори за ползване на търсачката ѝ от Apple, производители на смартфони и др. С други думи – имаме действия като по учебник, според американските магистрати за монопол.

„Google е монополист и действа като такъв, за да запази доминиращата си позиция“, пише Мехта в решението на съда, което е от внушителните 286 страници.

Преките доказателства за това обаче са оскъдни, се посочва още в документа. Едно от тях са приходите на компанията и по-скоро високите маржове на печалбата, които тя натрупва. Според обвинението, това е един от индикаторите за наличие на монопол. Второто пряко доказателство е, че Google не се интересува от мнението на потребителите и дали те ще сменят търсачката ѝ при настъпили промени, което включва и повишение на цените (за рекламодателите).

Косвените доказателства са по-убедителни. Те залагат на пазарния дял на Google при интернет търсачките, като според съда са малко под 90% на общия пазар и малко под 95% при мобилните устройства. Следващият е Bing с малко над 5%. Според съда, Google не е оспорил тези данни, макар и съдът не уточнява дали става дума за регионална или глобална позиция. Друго доказателство са наложените от технологичния гигант бариери за навлизане на нови участници. Това включва високите разходи за поддържането на интернет търсачка, които надхвърлят няколко милиарда долара.

Но и контролирането на Google на основните канали за дистрибуция, които включват сключването на договори с ключови играчи за ползване на търсачката ѝ плюс браузърът Chrome. На последно място, магистратите поставят изключително силната разпознаваемост на марката Google, която е станала нарицателно за търсене в интернет.

С договори към доминация

За да запази впечатляващият си пазарен дял, Google плаща милиарди долари на други технологични гиганти, за да ползват търсачката ѝ. Според съда, споразумението между компанията и Apple за вграждането ѝ за основна такава в браузъра Safari (основен за всички нейни устройства) включва споделяне на приходите от реклама. Google обещава и е изплатил на „ябълковия“ гигант 20 млрд. долара в рамките на пет години. Две трети от потребителите на Apple използват търсачките по подразбиране.

Друг елемент, който влиза в делото са преговорите между Microsoft и компанията от Купертино. Софтуерният гигант се опитва да убеди Apple, че интеграцията на Bing в „ябълковите“ устройства ще имат благоприятен дългосрочен резултат. Проблемът не бил толкова в сладкия договор с Google, а опасенията, че търсачката на Microsoft не е толкова качествена. Както тя има проблеми с монетизацията на търсенията и продажбите на реклама от тях. Дори при най-оптимистичните изчисления, Bing не може да достигне сумите, които Google предоставя на Apple. Това показва, че позицията на Google при търсачките не може да бъде оспорена дори от един от най-големите гиганти в IT сектора. Apple продължава да ползва услугите на интернет компанията, но и започва да развива свой проект за търсачка.

Сходна е ситуацията и при споразумението между Mozilla и Yahoo. В периода между 2014 г. и 2017 г. търсачката по подразбиране на браузъра Firefox е тази на бившия технологичен гигант. Резултатите са повече от интересни – в този период заявките за търсене към Google от Mozilla спадат с 20-процентни пункта, докато тези на Yahoo се увеличават със същия темп. След връщане на търсачката на технологичния гигант тези промени се заличават. Съдът използва това за аргументация, че подобни договори за интеграция по подразбиране променят потребителските предпочитания.

Други ключови договори са тези между Android устройствата и производителите. За да могат да ползват лицензираната версия на платформата, технологичните компании трябва да интегрират услугите на Google в смартфоните и таблетите. До 2019 г. общо 2.3 млрд. Android устройства са обхванати от тези условия. Което може да се обвърже с огромния дял на търсачката ѝ в мобилния сегмент. Допълнителни договори са сключвани със Samsung, Motorola и редица телекоми.

Последствията

Докато съдът установява, че Google е монополист при интернет търсенето, то магистратите избягват от отговорността да накажат компанията. Съдиите само отбелязват, че трябва да се „поправят“ нарушенията на гиганта, но без да предоставят конкретика. До голяма степен прехвърлят топката при Департамента на правосъдието, които ще трябва да предложат действия. Някои от предложенията са да се забрани на Google да сключва големи споразумения за разполагане на търсачката ѝ по подразбиране. Според експерти, това е минимума като действия, ако се следва духа на решението.

Консенсусът е, че с този изход на делото се слага край на мита, че Google е недосегаем. Той ще окаже влияние върху другия съдебен казус, който се води – за доминация при онлайн рекламата. Темата е засегната и в настоящето дело, но не е толкова на фокус. Но част от заключенията най-вероятно ще бъдат ползвани и от магистратите при другия казус. Същото ще важи и за делата, които се водят от Европейския съюз по сходни теми срещу Google. Обикновено Брюксел са по-строгите в това отношение, но този път Вашингтон изпреварва европейските магистрати.

Политически привкус

Развоят на делото вече се използва и за политически цели. В нагорещената надпревара за президентските избори в САЩ този ноември, администрацията на Джо Байдън определя решението като тяхна „голяма победа в изграждането на икономика, която подкрепя предприемачеството и малкия бизнес“. Независимо, че конкретното дело е заведено от кабинета на Доналд Тръмп през 2020 г., докато следващото е вече под опеката на Байдън и входирано през 2023 г.

Технологичните регулации се подмятат като тенис на маса от двете основни политически сили. Когато Доналд Тръмп беше на власт, той искаше по-силни регулации за социалните мрежи, като Facebook. Демократите, тогава в опозиция, настояваха също за по-голям контрол. Някои от по-радикалните като сенатор Елизабет Уорън директно предложиха технологичните гиганти да бъдат разцепени. Което няма да е прецедент в американската история в битката ѝ срещу монополите.

В настоящата ситуация, демократите продължават да подкрепят затягането на контрола над IT сектора. Доналд Тръмп, обаче започна да обръща позициите си. Бившият президент постепенно обещава да не задъхва бизнеса с регулации и ненужни правила. Той завъртя на 180 градуса визията си за криптовалутите и вече не е за толкова стриктен контрол. Силициевата долина, която по принцип подкрепя безусловно демократите започна да се разделя. Илон Мъск беше един от първите големи имена, които застанаха зад Тръмп, но милиардерът беше последван от двама от емблематичните инвеститори – Бен Хоровиц и Марк Андерсеен.

Делото срещу Google само показва колко силна буря се оформя около технологичните гиганти. Както и колко много се вдига мизата за разрешаването на проблемите. Антимонополната сага вече се развива повече от пет години от двете страни на Атлантика и тя тепърва щес е разгръща.

The post Google монопол(и) appeared first on TechTrends България.

За обикновените потребители това може да звучи като поредната утопия, която технологичните гиганти ще се опитат да реализират. Но последните действия на Google и промените в нейната търсачка, могат да разтърсят интернет пространството из основи. С което да се срине изградената онлайн икономика от сайтове, онлайн магазини, платформи и др. Тъй като цялата информация ще се кондензира в кратко описание, генерирано от AI.

Последиците са огромни, като Google ефективно ще сложи AI филтър на глобалната мрежа. Качеството на изкуствения интелект се подобрява, но все още той е доста непрецизен, особено когато става дума да се използва като търсачка. Отделно, самите препоръчани резултати на алгоритмите на Google в нейния Search от известно време не са от най-прецизните. Това налага по-внимателните потребители да преценяват достоверността на информацията, като проверят повече от представените списъци със съвпадения. Няма да има подобни възможности при AI резултатите.

Ако тези нововъведения на Google се задържат, те ще са фундаментални за потребителското поведение и за интернет икономиката в бъдеще.

Първият става втори

Основната новина от конференцията за разработчици Google I/O през 2024 г. е, че технологичният гигант ще направи своята търсачка второстепенна, в собствената си платформа. През следващите месеци по подразбиране ще се отварят директно резултати чрез т.нар. AI Overview, които се генерират от изкуствения интелект на Google. Това може да е кратка или подробна разбивка на отговора, който алгоритмите са компилирали за вас.

Ще трябва доста скролване докато стигнете до същинските резултати с линкове от интернет, които традиционно се генерират от Google Search. Тъй като технологичният гигант премахна страниците, сега ще ви трябват по пет-шест пълни скрола, докато достигнете до познатите сини линкове. Старата онлайн търсачка е изнесена като второстепенен бутон Web, който ще се помести до Images и др.

Google ефективно превръща AI в основния инструмент за търсене. Преди изкуствения интелект беше само помощник, който помагаше с подсказки и допълваше изреченията на потребителите, а от последната година – и в търсенето на източниците на определени снимки. Сега той ще дава отговорите на всички ваши въпроси и задания за ровене в интернет.

Технологичен скок…

Презентацията на Google обрисува доста позитивна картина. Търсене на места за йога, рецепти и всякакви въпроси могат да бъдат отговорени напоително чрез AI Overview. В зависимост от контекста, те може да са описания или инструкции стъпка по стъпка. Накрая, Google дава линк към оригиналната информация, от която техния AI е компилирал отговора.

Търсенето е подсилено не само от текст или глас, но и с видео. AI Overview може да работи и като се заснеме кратко видео на предмет, текст, снимка или друго, на което да се зададе конкретен въпрос. След това, в зависимост от контекста, алгоритъмът дава напоителен отговор.

В своята презентация, Google дори стигнаха по-далеч. В секцията за DeepMind (AI звеното на компанията), която беше преди Search, бяха представен прогресът на техния езиков модел Gemini и техния последен прототип. Видеото показва, как жена обикаля офиса с телефон в ръка с включена камера на видео и активно пита устройството (по-скоро алгоритъма) кое какво е. Например, пита извадка от софтуерен код на монитор за какво е, как може да се подобри даден процес от диаграма нарисувана на бяла дъска и дори дали „асистентът“ е видял къде си е оставила очилата.

На всички тези въпроси, новият модел отговаря напоително и на пръв поглед доста прецизно. Понякога с известно забавяне, но предвид, че някои от ситуациите са поставени в доста широк контекст или с доста елементи на видеото е нормално, алгоритмите да им отнеме време за обработка.

Версията на Google изглежда като доста подобрена такава на едни други устройства и компании, които в началото на 2024 г. се опитаха да създадат подобни гласови AI асистенти. За разлика от тях, технологичният гигант не разчита на отделно устройство, а използва добрият-стар смартфон.

Тези развития възраждат идеята, че гласовите асистенти не само може да заменят традиционното търсене, но и да се използват за фундамента на новите екосистеми. Първите устройства от подобен тип обаче засега не вдъхват високо доверие, а развитието на Google тепърва ще трябва да се тества в по-широк мащаб. Все пак, от компанията подчертаха, че презентирания на I/O езиков модел е все още прототип.

…или счупване на интернета

Да оставим AI гласовия помощник настрана и да се върнем към AI Overview. Веднага изникват няколко проблема. Основният е, че сега изкуственият интелект ще подбира и филтрира един или няколко резултата, които да включи в своята извадка. Тъй като самата тя е достатъчно подробна, шансът потребителят после да отвори приложените линкове намалява драстично.

Освен това, местата на „челните“ позиции в релевантните резултати на Google Search ще се свият драстично. С AI Overview говорим за няколко до един-единствен линк от да кажем десетина преди.  Неслучаен е популярният преди няколко години израз „Ако искаш да скриеш нещо в интернет, то го сложи на втора страница в Google“, когато търсачката все още беше разделена на страници. Сега, просто няма да се включва в AI и ще остане скрито за потребителите.

Защото, не може да се отрече, че генерираните с изкуствен интелект резултати са удобни за обикновения човек. Тук веднага изниква и вторият проблем за качеството на тези извадки и по-скоро за тяхната достоверност. Генеративният AI все още страда от „халюцинации“ – ситуация в която, когато не може да намери точен отговор, алгоритъмът си „измисля“ или „запълва дупките“ с информация, която намира за подходяща. Независимо дали е правилна или напълно погрешна. Как ще се провят те, когато се ползва изкуствения интелект за търсачка тепърва ще разберем.

При AI Overview попадаме в ситуация в която, изкуствения интелект може да се ограничи до ползването само на много малка част източници, които да смята за достоверни. Това създава предпоставка за филтрация на интернет и унищожаване на всички, които не са в този подбран кръг. Другият вариант също крие рискове – разширяване на източниците и вкарване на непроверена информация. Ако се прави AI търсене, най-добрият сценарий е, когато се представят няколко източника с достатъчно контекст кой какъв е и разликите в отговорите. Защото сега, ако извадката на алгоритъма не ти свърши работа се връщаш към доброто-старо скролване на по-задни позиции или превключване към класическите резултати, но с повече загубено време.

Ръкавицата е хвърлена

Google хвърли ръкавицата към основните водещи в AI разработките – OpenAI и техния инвеститор Microsoft, както и в по-малка степен към Meta и по-дребните разработчици на подобни езикови модели. Технологичният гигант прави най-голямата си промяна на търсачката от нейното създаване, защото просто я слага на второ място. Предишните ѝ трансформации са опирали по-скоро до визия, подредба, интеграция на платени позиции и др. Но досега, подходът на търсене е оставал сравнително същия. Представените на I/O промени го заменят, а черешката на тортата е, че AI Overview не може да се изключва.

В същия момент Google правят това и към цялото индексирано съдържание в интернет. Дори най-малките промени в алгоритмите на компанията можеха да доведат до огромни колебания в посещенията на редица сайтове. С такава трансформация, въведена в доста кратък срок (под година се очаква) това може да означава и край за редица по-малки сайтове, електронни магазини и платформи. С което да привлече още повече главоболия от националните регулатори в САЩ и Европа, които вече са вдигнали мерника на Google, заради практиките ѝ с търсачката.

The post Новият AI филтър на Интернет appeared first on TechTrends България.

Сред останалите акценти през изминалата година за „А1 България“ са повишените капиталови инвестиции, заради честотите в 700MHz и 800MHz и отделянето на мобилните кули на ниво група в друго дружество. Това беше направено на ниво група и новата компания вече дебютира на фондовата борса във Виена.

Резултатите на компанията и сравнението им с тези на „Йеттел“ от 21 март показват, че истински стабилен ръст се постига в момента само с пълна конвергираност на услугите. При „А1 България“ освен силни позиции във фиксираните предложения, компанията изгради и добър бизнес със системна интеграция, като дори е лидер на този пазар.

Рекордните приходи

За изминалата година, приходите на „А1 България“ се увеличават с 17.1% и вече достигат рекордната стойност от 750 млн. евро. От компанията-майка Telekom Austsria Group (TAG) отбелязват, че това е историческо рекордно ниво. В анализа на австрийската група се посочва още, че той се дължи на „благоприятните“ условия на българския пазар. Роля играе и индексацията, която е описана като „ценообразуване, което предпазва стойността“.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) отчита дори по-голям ръст от 19.4% и достига 305 млн. евро. Макар да звучи внушително, като дял спрямо приходите или т.нар. марж на годишна база тя се качва минимално – от 39.7% на 40.5%. Но остава доста висок, спрямо предишни години и периоди, когато е била под 30%.

Приходите от фиксирани услуги са водещи с 31% ръст, докато мобилните – 8.8%. Роля за отличните резултати има и бизнеса на системна интеграция на „А1 България“, както и бизнес услугите за свързаност и киберсигруност. За нея няма точна разбивка на приходите и ръста, но се отбелязва, че през последното тримесечие на 2023 г. те имат най-голяма тежест за този период. Тогава са приключени и два големи проекта за интеграция се отбелязва още в доклада на TAG.

Абонати и другите показатели

През последните няколко години, „А1 България“ разчита на плавно увеличение на абонатите на фиксирани услуги. За съжаление от повече от година, TAG спря да дава разбивка за клиентите на платена ТВ. В настоящият годишен отчет само се отбелязва, че точно тези абонати придават тежест при увеличението на приходите.

Потребителите домашен интернет следват зададената по-горе тенденция за плавно увеличение – те нарастват от 518 хил. на 526 хил. през 2023 г. За сметка на това мобилните клиенти варират през последните години – ту нагоре, ту надолу. За изминалата такава, „А1 България“ отчита все пак ръст от 0.5% до 3.776 млн. Средномесечният приход от абонат се качва също стабилно от 7 евро през 2022 г. до 7.6 евро през изминалата година.

През 2023 г. т.нар. churn rate за компанията е доста висок. Това е показателят, който показва делът на клиенти, които са прекратили своите договори. За „А1 България“ през изминалата година достига 2.1%, движен най-вече от големия брой отказали се клиенти на предплатени услуги.

Кули и честоти

Капиталовите инвестиции или тези в инфраструктура също бележат ръст. През 2023 г. те достигат 137 млн. евро спрямо 108 млн. евро през 2022 г. Разликата от 25 млн. евро обаче е почти толкова, колкото са допълнителните такси за освободените за телекомите честотни ленти в 700MHz и 800MHz. „Йеттел“ заплати за тях 22 млн. евро, с което почти се припокрива ръста на инвестициите на „А1 България“.

Във втората половина на 2023 г. цялата TAG изнесе в отделно дружество всичките мобилни кули в групата. Те включват само физическите обекти, без активното оборудване. След което новата фирма беше листната на фондовата борса във Виена. Според TAG ефектът върху оперативната дейност е минимален, но това позволява на групата да намали своя дълг с 1 млрд. евро.

Тази редукция не е отразена в таблиците във финансовия отчет и за 2023 г. компанията-майка на „А1 България“ има общо задължения от 2.6 млрд. евро. Нивата са сравнително по-ниски спрямо тези на United Group (собственикът на „Виваком“) и телеком активите на PPF Group („Йеттел България“).

The post „А1 България“ през 2023 г.: Стабилен растеж и отделянето на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

Агресивното увеличени на потребителите на фиксирана телевизия и интернет не се оказват само празни приказки, като „Виваком“ е добавил близо по 100 хил. абоната само през периода юли-септември. Компанията също така отчита и силен ръст на мобилните си клиенти, като продължава да намалява разликата между водещите два оператора.

Всичко това идва в момент в който „Виваком“ или по-скоро United Group се опитва да придобие всички активи на „Булсатком“. В своите отчети компанията-майка подчертава, че сделките трябва да преминат през регулаторно одобрение, както и, че ще помогнат на телекома да подобри позицията си в изключително „конкурентната среда“.

Втори в групата

Финансовото представяне на „Виваком“ за първите девет месеца продължава да е силно, каквато тенденция забелязахме към края на полугодието. Приходите растат с 9% на годишна база до 473 млн. евро за целия период между януари-септември. Телекомът от известно време не е най-големият в United Group, след консолидацията на гръцките активи. Nova Greece е лидер по постъпления с 610 млн. евро или около 30% от общите. „Виваком“ отговаря за 23% от приходите на цялата група.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също расте за българския оператор. Увеличението е с около 15% до 226 млн. евро. По този показател, „Виваком“ е лидер в United Group, като Nova Greece постига само 190 млн. евро EBITDA за същия период. Българската компания също така е и източник на най-много оперативен кеш за групата – 166 млн. евро.

За сметка на тези позитивни новини, капиталовите инвестиции за „Виваком“ намаляват. Те се понижават до 60 млн. евро спрямо 74 млн. евро предходната година. Обяснението на компанията-майка е, че това се дължи на „различен график за ремонти и строеж“ между двата периода. Тъй като в това перо влизат и крайните потребителски устройства, телекомът явно е намалил нивата на складови наличности, което също е понижило инвестициите.

Скок на абонатите

Докато чисто финансовият резултат изглежда повече от обещаващ, то оперативния свързан с потребителите показва по-резки промени и то в рамките само на три месеца. Само в периода между юли и септември, „Виваком“ добавя близо 100 хил. абоната на домашен интернет и на платена телевизия. Първите вече са 717 хил., докато вторите достигат 875 хил.

Последните са по-важни, защото именно на пазара на платена ТВ се смята, че сделката с „Булсатком“ ще окаже най-голямо влияние. Сателитният оператор разполага в края на 2022 г. едва 542 хил. ТВ абоната, докато „Виваком“ по това време е с 667 хил., показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сега, за девет месеца телекомът е добавил 207 хил. потребители ако ползваме информацията на КРС и 217 хил. при сравнение на докладите на United Group за двата периода.

Откъде идват тези нови абонати и дали е за сметка на „Булсатком“ в момента не може да се каже категорично. Факт е, че през последните няколко години потребителите на сателитния оператор спадат драстично. Затова и презумпцията, че докато регулаторите излязат с решение за сделката с „Булсатком“, компанията ще бъде най-вероятно почти напълно обезкървена. Абонатите междувременно ще се влеят във „Виваком“ органично.

Ръстът на потребителите, в комбинация с новите пакетни предложения на компанията води и до увеличение на средномесечния приход на абонат (ARPU). Т.нар. blended показател, в който влизат различните услуги се увеличава от 10.5 на 11.7 евро в края на септември.

Кули за дълг

United Group обявава, че сделката за предоставянето на всичките ѝ мобилни кули на саудитската Tawal е приключена. Платени са 1.218 млрд. евро, като повечето средства са използвани за погасяване на част от големи дълг на групата. Тук се изпада в интересна ситуация, защото българският съд премахна незабавното изпълнение на сделката с мобилните кули на „Булсатком“, което може да афектира и отношенията на United Group с Tawal.

Балканският телеком има задължения в края на 2022 г. на стойност от 5.9 млрд. евро. Към края на септември те се понижават до 5.4 млрд. евро, като в тези суми са включени всички видове дълг, главници, лихви и др. United Group зае крупни средства, за да може да финансира повечето си придобивания в региона. Най-голямото от тях е придобиването на няколко оператора в Гърция, с което българските операции вече не са лидерски.

Но „Виваком“ също така получи възможност да купи различни по-малки доставчици през последните две години. Сделката с „Булсатком“ е най-значимата, както за телекома, така и в консолидационните процеси в страната за последните десет години. Последното подобно крупно придобиване беше от „Мтел“ на „Близу“.

The post „Виваком“ расте стабилно и агресивно добавя фиксирани абонати през лятото appeared first on TechTrends България.

Австрийската група също така обяви, че през есента ще бъде напълно завършен процеса по отделяне бизнеса на мобилните кули на всичките ѝ оператори. Както и, че ще бъде листнат на фондовата борса във Виена. С което два от българските телекоми – „А1 България“ и „Виваком“ ефективно ще аутсорснат своята мобилна инфраструктура. Вторият телеком вече продаде своите мобилни кули на саудитската TAWAL в началото на 2023 г.

Ефектът „Стемо“

За периода април-юни, „А1 България“ отчита ръст на приходите от 21% до 183 млн. евро. От тях 14 млн. евро са постигнати благодарение на интеграцията на „Стемо“ в телекома. Това прави 8.7% от растежа на постъпленията на българския оператор и ако ги извадим, компанията продължава със здравословното увеличение от 12.3% на годишна база. С подобни темпове, се развива „А1 България“ през последните периоди.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също скача с впечатляващите 25.8% до 80 млн. евро. Във финансовият отчет не се посочва какъв е ефектът на системния интегратор. Косвен индикатор е маржът на печалбата, който през второто тримесечие на 2022 г. е бил 41.8%, докато през същия период на настоящата година се увеличава слабо с 43.5%. Друг коментар в документите на TAG е, че разходите за софтуерни лицензи и специалисти са нараснали вследствие на придобиването на „Стемо“.

Несъществените промени при абонатите

А1 България“ и компанията-майка намалиха съществено данните, които публикуват през последните отчети. Някои индикатори вече не се обявяват, а други – се дават само при завършването на счетоводната година. Така например, ТВ абонатите продължават да остават скрити.

Мобилните абонати се свиват минимално в средата на годината до 3.779 млн. от 3.788 млн. Средномесечният приход от потребител (ARPU) в този сегмент е 7.4 евро. Потребителите на фиксиран интернет се увеличават също с незначителните 4 хил. до 522 хил. Общия брой фиксирани клиенти на „А1 България“ са 1.176 млн.

Новият дом на базовите станции

Друг ключов момент от финансовия отчет на TAG е конкретизирането кога и какво ще се случи с мобилните кули на цялата група. „А1 България“ започна да ги прехвърля в отделен бизнес и трябва вече да е завършила този процес. Австрийската група очаква до август да бъде финализирана цялата процедура сред всички оператори.

Новото дружество ще се казва EuroTeleSites. Към 30 юни, то ще включва над 13 хил. мобилни кули, като няма конкретика, колко от тях са в България. Неговите про форма приходи за 2022 г. ще са около 230 млн. евро и EBITDA от 127 млн. евро.

Плановете на TAG са да листнат EuroTeleSites на Виенската фондова борса, а не да се търси директен купувач. Основните процедури за да се случи това са планирани за септември и октомври. Собственикът на „Виваком“ United Group предпочете другия подход. Балканската група отдели и дори вече продаде всички налични мобилни кули на саудитската TAWAL. Основна част от тях беше клетъчната инфраструктура на „Виваком“.

The post „А1 България“ със силен ръст покрай „Стемо“ и аутсорсване на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

За да може да „потече интернета“ от САЩ към Европа цялата тази инфраструктура минава по дъното на Атлантическия океан. Морските кабели са най-големите артериални връзки във вече изградената Глобална мрежа. Технологичните гиганти, като Google, Meta, Amazon, Microsoft и др. се крепят изцяло на огромното количество информация, което тече по тях. Предвид сложната специфика на морските кабели, средствата за тяхното изграждане и управление включва специални консорциуми. Като много често в тях влизат част от големите телекоми от страните в които се поставят и част от интернет гигантите.

И докато всички гледат към Илон Мъск и неговия Starlink за надеждна онлайн връзка в трудни времена, то грозната истина е, че морските кабели са интернета. Без тях глобалната мрежа се разпада и остава на ниво континентални кабели. Сателитната връзка също разчита на базови станции, които са свързани жично.

Точно затова, почти веднага след първите залпове на търговската война между САЩ и Китай, Вашингтон се насочиха към запазването на контрола им. Разследване на Reuters показва, как през последните няколко години се е водила истинска война за контрола над няколко от тях, но и за този пазар като цяло. Битка, в която за момента САЩ излизат като големия победител.

Тихите води са най-дълбоки

Пазарът на морски кабели има три водещи играча – щатският SubCom, японският NEC и европейският ASN. Последният в момента е част от финландският телеком конгломерат Nokia, след като компанията придоби Alcatel-Lucent. През последните десет години китайският HMN Tech започна да пробива като използва същата формула, с която Huawei стана лидер на телеком пазара. Чрез евтини оферти, изпълнени със сравнително добро качество.

Лидер на пазара е американският SubCom, който разполага с около 770 хил. км поставени морски кабели или с вече подписани договори за такива. Това прави около 43% от цялата положена подводна оптична инфраструктура. Той е следван от ASN с 600 хил. км кабели и NEC с 300 хил. км. Съответно техните дялове са 33% и 17%. Останалите играчи на пазара имат сравнително скромен дял – 8%. От тях 5% се падат на китайската HMN Tech или около 90 хил. км положени кабели.

На пръв поглед последната компания не изглежда, че може да застраши доминацията на някой от трите лидера. Казано с други думи – имаме сравнително тихи и спокойни води. Проблемът е, че пазарните дялове са на база положени кабели в доста дългосрочен план и натрупани с годините. SubCom например функционира от 1955 г., NEC от 70-те години, докато HMN Tech е основана през 2008 г.

Китайската компания успява да натрупа 5% дял само за 15 години, като всичките ѝ кабели са доста модерни. По данни на Reuters, HMN Tech държи 18% от новоположената инфраструктура за последните четири години. Което започва да създава притеснения в САЩ.

Връзката с Huawei

Съкращението HMN Tech всъщност идва от Huawei Marine Network. Това беше звеното на китайския гигант за изграждане на морски кабели, което те основават през 2008 г. Huawei попада под ударите на силни санкции от страна на САЩ през 2019 г. Това поставя пред редица трудности технологичния гигант, като най-засегнат е сегментът за потребителска електроника и по-конкретно смартфоните. Те продължават да нямат достъп до чипове с 5G модули, както и лицензирани Google услуги.

САЩ са на мнение по това време, че Huawei има силна връзка с китайското правителство и помага за модернизирането на армията на страната. Както и че редица нейни граждански решения може да имат шпионски характер или да се използват за отбранителни цели. Китайската компания отрича това, като се позовава на факта, че е публично дружество, което се притежава от нейните служители. Вашингтон все още не е представила достатъчно убедителни доказателства, че нейните 5G, потребителски и телеком технологии представляват такава опасност. Но опасенията на САЩ и нейните съюзници остават.

Конкретно, за HMN Tech, те са че ако кабелите и инфраструктурата около тях е изградена от китайската компания, то Пекин ще има достъп до целия поток от информация. Както и ще разполага с възможността да изключи мрежата на неприятелски страни.

Както ще видим, САЩ оказват силен натиск след 2019 г. срещу новите проекти, които може да поеме китайската компания. Това кара Huawei да продаде през 2020 г. на независими китайски инвеститори своето звено за морски кабели и то е преименувано на HMN Tech.

От Франция до Сингапур

През февруари, SubCom обяви, че е спечелила да изгражда големия морски кабел, който да свърже Сингапур с Франция. Неговата дължина е малко над 19 хил. км и той трябва да осигури връзка между Югоизточна Азия, Близкия изток, Африка и Европа. Той е познат под името SeaMeWe-6, като съкращение на съответните територии през които ще минава. Завършен, това ще е един от най-дългите, мощни и нови кабели, с които глобалната мрежа ще разполага.

Историята на Reuters разказва битката именно за него. Консорциумът, който решава да го финансира и организира е съставен от множество компании. В него влизат телекоми основните държави замесени в проекта. Това са трите китайски телекома (China Telecom, China Mobile и China Unicom), френският оператор Orange, Sri Lanka Telecom, индийският Bharti Airtel, Bangladesh Submarine Cable Company, Telecom Egypt и технологичният гигант Microsoft.

За полагането на кабела са се явили основно два изпълнителя – SubCom и HMN Tech. Първата компания предлага да го реализира за около 750 млн. долара. Китайците обаче „подкопават“ с близо една трета по-евтина оферта от 500 млн. долара. Наддаването се случва в началото на 2020 г., което почти веднага разцепва консорциума на два лагера – китайски и прозападен, като последния се опасява проектът да не попадне под американски санкции.

Притесненията продължават дори след като Huawei продава HMN Tech. Както и американския натиск. През февруари 2021 г. двете наддаващи компании ревизират офертите си, като SubCom предлага да положи кабела за 600 млн. долара, а HMN Tech – за 475 млн. долара. Към края на 2021 г. е заложено последно гласуване, за да не се разпадне сделката.

Опасенията срещу HMN Tech надделяват и за изпълнител е обявен SubCom, с което се бележи голямата победа на САЩ в битката за морските кабели. Трите китайски телекома и две компании първо заплашват с изтегляне, а после излизат от проекта. Техните дялове са частично компенсирани от привличането на малайзийски и индонезийски телеком, а останалите участници увеличават участието си, за да могат да платят по-скъпата оферта.

Агресивната стратегия на Team Telecom

Как се стига до този развой? Още по времето на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп се създава специална междуведомствена комисия, която получава неофициалното име Team Telecom. Тя идентифицира потенциалните рискове в сферата на комуникациите, които може да създаде най-вече Китай.

Конкретно в случая с проекта SeaMeWe-6 се случват няколко неща. Първо, се изгражда лагер в рамките на консорциума между американските компании (Microsoft) и съюзните на САЩ държави, като Шри Ланка, Сингапур и Бангладеш, да убедят останалите, че SubCom е правилният избор. Това е видно при второто наддаване, когато този лагер обявява, че по-скъпата оферта на щатската компания е по-изгодна ако се вземат предвид потенциалната заплаха от санкции. Второ, SubCom получава гарантирани заеми от ExIm Bank – външнотърговската банка на Вашингтон и Bank of America.

Третата и най-силна мярка е доста по-директна. Представители на участниците в консорциума и посланици на страните в проекта се срещат с американски политици. Заявено им е в почти прав текст – HMN Tech е заплашена от санкции от страна на САЩ в близко бъдеще. Което означава, че ако компанията изгради кабела, Вашингтон ще направи всичко, той да не може да се използва. Показани са им икономически анализи, които предричат банкрут на участващите компании. При това независимо, че HMN Tech вече не е част от Huawei.

Подводната победа

Това води и до развръзката – SeaMeWe-6 вече се изгражда от SubCom. Но това не е единствената „жертва“ на Team Telecom. Още през 2019 г. Вашингтон натиска Google и Facebook да се откажат от PLCN – морски кабел, който трябва да свърже Лос Анжелис с Хонконг. Избрана е друга китайска компания за него – Dr Peng Telecommunications and Media Group. След натиска на САЩ, той е изменен и в момента свързва Тайван и Филипините със Северна Америка. Още няколко подобни проекта за кабели между САЩ и Китай са провалени. Почти всички замесени лица не коментират официално пред Reuters, като агенцията се позовава на доста вътрешни източници.

Резултатите са повече от ясни. Почти всеки проект, който включва изграждането на ключов морски кабел от китайска компания е подложен на безмилостна атака от страна на САЩ. За момента, Вашингтон печели подводната битка, но китайците продължават да полагат морски кабели, за момента в по-малки мащаби. Те са от стратегическо значение, като в случай на конфликт, тази инфраструктура ще бъде критична. Отделно, това е поредното действие на САЩ, в което защитават доминацията на своя компания на даден пазар.

The post Тихият сблъсък за морските кабели appeared first on TechTrends България.

Интернет гигантите като цяло се опитаха да запазят баланса между двете. Основният онлайн бизнес модел в продължения на две десетилетия беше сравнително прост – потребителите получават безплатно повечето услуги, а компаниите използваха данните им за продажба на реклама. Той беше в основата на успеха на IT гигантите, като Facebook и Google. Първата се заричаше, че социалната мрежа винаги ще е безплатна, а втората, че няма да показва банери на заглавната си страница.

Всичко това вече се променя и все повече компании залагат на популярния от мобилните и браузър игри – Freemium модел. В него само част от услугите са безплатни, а останалите са платени – било то с преки плащания или с абонамент. Последната опция става все по-популярна, както в гейм индустрията, така и в технологичната. Това е и бизнес моделът към който ще се стреми целия сектор като цяло. Тенденция, която започна да се проявява все по-масово особено през изминалата 2022 г.

Абонаментът – новата алфа и омега

Двете основните посоки на развитие на технологичните гиганти за момента се очертават в развитието на супер приложения и налагането на платени абонаменти чрез т.нар. Freemium модел. Докато първото все още е химера в Западния свят и за момента работи ефективно само на някои азиатски пазари, то второто има доста по-големи шансове за разгръщане. Концепцията е проста – най-базовите услуги ще са безплатни, но за редица други функционалности потребителите ще трябва да плащат месечна или годишна такса.

Предвид факта, че досега технологичните гиганти се бяха разделили на два лагера. Първият е вече споменатият безплатен, а вторият – консервативен, който предлага продуктите си срещу заплащане. Преминаването към новия Freemium модел ще накара едните да затворят част от услугите си, а другите – да отворят част от тях. Последните го направиха най-вече движени от дългогодишния успех на компании като Google и Facebook.

Абонаментът в момента е най-предпочитаният начин за таксуване на потребителите. Наложен сред масовите потребители най-вече от стрийминг компаниите, той се оказва все по-лесен и достъпен начин за извличане на дългосрочна стойност. Microsoft премина към него с облачния си Office 365 от няколко години.

Голямата промяна

Докато тази трансформация към абонаментен модел се случва от няколко години, то през последната и през следващите има шанс да я видим развърната доста по-мащабно. Това ще стане ако основните интернет компании решат да преминат към него. Почти веднага, след като придоби Twitter, милиардерът Илон Мъск възложи на служителите да преработят премиум плана Twitter Blue. Той трябва да включва значката за автентичен профил и различни допълнителни функционалности.

Визията на технологичния предприемач е постепенно, абонаментният план Blue да се превърне в основен източник на приходи за компанията. Както и в него да се концентрират все повече възможности и функционалности. В момента Twitter е зависим почти изцяло от рекламодателите и Илон Мъск е поставен в тежката ситуация да се опитва да ги убеди, че социалната мрежа се управлява добре под негово ръководство.

Както Twitter вече „повлича крак“ и ще се развива все повече към Freemium модела, Meta също ще се замисля все повече в тази посока. Дали технологичният гигант ще избере подобна стратегия все още е доста неясно. Но ако го направи, в портфолиото му са две от най-мощните социални мрежи – Facebook и Instagram. TikTok също се въздържа от подобна практика, но китайската компания може да направи друго. Да предостави абонаментна функция за създателите на съдържание и съответно да взима комисионна от таксата.

Google също засилва абонаментните си услуги, макар и не тези пряко зависими от търсачката ѝ. Засега, най-големите усилия на компанията са в допълнителна монетизация на YouTube, чрез нейния месечен Premium вариант. Той изключва напълно рекламите, позволява сваляне на клиповете и достъп до специална секция с музика.

Все по-голямото разширяване на възможностите на YouTube Premium може в един момент да доведе до пренасянето на практиките и в другите услуги на Google. Особено предвид факта, че това перо вече съставлява приблизително около една пета от общите ѝ приходи.

Причините и последствията

Всичко това не идва без причина. Интернет гигантите бяха подложени на различни атаки относно прекомерното използване на лична информация на потребителите и продажбата ѝ на рекламодатели. Това наложи редица регулации, както в Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ и дори други региони.

Примката на правилата се затяга все повече и технологичните компании се оглеждат за различни и алтернативни методи за монетизация на техните услуги. Freemium моделът дава някакъв компромис между платеното и безплатното, а абонаментът – стабилен паричен поток и достъпност за потребителите. В същият момент, чрез него се слага край на пълната зависимост от онлайн реклами, безразборното и агресивно събиране на всякаква лична информация.

На пръв поглед изглежда, че това е перфектната ситуация, в която клиентите получават както свободни услуги, така и ако искат повече екстри могат да си доплатят. Основното последствие от все по-голямото налагане на Freemium модела е, че все повече елементи от безплатния интернет ще се затварят зад платени стени. Второто е, че рекламата ще намали своята тежест в онлайн пространството. Третото е, че в един момент абонаментният план просто ще спре да работи за повечето компании.

Доза скептицизъм

На база на горната логика може да извлечем и няколко тези, които гледат скептично на идеята за пълното налагане на Freemium модела в технологичния свят. Първата е, че той може да се окаже труден за прилагане при някои компании. Особено при тези, чиито потребители са свикнали всичко да им е безплатно. Тук най-вече може да говорим за Facebook, като социалната мрежа има проблеми със задържането на вниманието на хората и в момента. Отделно, компанията беше дала обещанието, че „никога няма да иска пари“ за достъп до платформата.

Meta може да реши това, като добави различни нови функционалности, които да ги сложи зад платената стена. Но подборът им трябва да бъде направен много внимателно. Същото важи до голяма степен и за Instagram, където като цяло опциите не са много.

Вторият идва от убеждението на много потребители и дори предприемачи, че интернет трябва да остане място за споделяне. Въпреки, че до голяма степен, този дългогодишен спор все повече се решава в полза на бизнеса, хората с подобни възгледи не са малко. Отделно, вече споменатият факт, че и доста от масовите потребители са свикнали доста от услугите да ползват безплатно. Комбинацията от двете може да доведе до отлив на интереса към редица услуги. Което е и основният аргумент против по-масовото въвеждане на този подход.

Последното нещо е, че не всяка компания ще успее да монетизира успешно Freemium модела. За да може да работи, той разчита на голяма потребителска база, от която под 20% (дори под 10%) от ползвателите реално да заплащат за нея. Поне така е при игрите. Другият вариант е да има по-малко на брой като цяло, но по-голям процент от тях да плащат. Трудното и в двата случая е да се намери баланс – проблем, с който ще се сблъскат технологичните гиганти.

Във всички случаи, експериментите и опитите за налагането на повече платени абонаментни услуги в рамките на онлайн пространството ще продължават. Най-силно погледите ни са насочени към Twitter и новата посока, в която Илон Мъск повежда социалната мрежа. Но не само, защото истинската промяна ще дойде, когато Facebook и Google го възприемат по-масово.

The post Краят на безплатния интернет обяд appeared first on TechTrends България.