Въпреки, че към него са прикачени източниците, от които информацията е взета и компилирана, тези извадки се оказват доста ефективни за повечето потребители. На тях не им се налага да цъкат по линкове към сайтовете в описанието или дори да търсят алтернативни източници на подобна информация.

AI Overviews дебютира едва през май 2024 г. в САЩ, а до края на същата година постепенно и в целия свят. През настоящата година започват да се отчитат ефектите от тази функционалност и те не са никак розови за установената интернет икономика. Първите няколко изследвания показват значителен спад в трафика на основни сайтове, в броя на кликания към реклами и значителен спад на пренасочвания към страници от търсения.

Тези данни акумулирани за изключително кратко време (под една година от пускането на функционалността) създават притеснението, че може да се установи като дълготрайна и дори разширяваща мащабите си тенденция. Която може да заличи настоящата екосистема на Интернет, която разчита изцяло на линкове, кликове и зависи много на трафик от търсене и социални мрежи.

AI Overviews накратко

AI Overviews е кратко описание, което излиза на първо място в резултатите на търсене. То резюмира най-съществената информация за даденото запитване. Потребителят го вижда в съкратен вариант и ако поиска може да го види цялото в рамките на търсачката, без да отваря допълнителни линкове. Накрая на резюмето обикновено AI Overviews добавя и източниците, откъдето е компилирана информацията. Обикновено, това са и следващите резултати с линкове, които се показват в търсачката.

Google е интегрирал AI Overviews по такъв начин, че излиза почти на цял екран съкратената информация, а пълната отнема обикновено още толкова, в зависимост от дължината на резюмето. Това поставя дори първите органични резултати на един-два скрола за обикновеният потребител.

Ситуацията започва да наподобява тази от преди десетилетие, когато линкове индексирани на втората страница с резултатите се водят „за обречени“ и много рядко хората достигат до тях. Сега, пренасочванията към други сайтове дори не се показват на първия скрол. Ако отворите пълното резюме на AI Overviews, те падат с още поне един, ако не и повече.

Сривът на трафика

Първите индикации за срив на трафика дойдоха от разговори с колеги на по-големи медии. Неофициално се говори за между 20% и 25%, но естествено никой не е излязъл с точни публични данни. Освен това при медийните сайтове има сезонност и зависимост от типа новини, които излизат, повечето от които са свързани с важни събития. Външни инструменти за измерване на трафика показваха спад към големи новинарски сайтове като New York Times, Washington Post и др., но тези данни също са само ориентировъчни.

Не закъсняха големите изследвания, които компилират повече данни и проследяват тенденциите. Първите две такива се появиха още през април и са направени от рекламната агенция Amsive и разработчика за SEO инструменти Ahrefs. То анализира различни ключови думи и сравнява генерираните от тях кликове през Google, като се гледа периода преди пускането на AI Overviews, както и тези думи, при които резюметата излизат и при които ги няма.

Резултатите са, че в общия случай, кликовете са намалели с малко над 15%, докато при второто изследване средния показател е за 34%. Тези изследвания са строго специализирани и не получиха широк медиен отзвук. Друго, което получи частичен, отново през април показва срив на трафика с от 15% до 64%. Това означава, че три от пет търсения не генерират кликове на линкове, защото потребителите са удовлетворени от резюмето на AI Overviews.

Следващото изследване е малко по-масово и е на Pew Research Center от юли 2025 г. То показва, че кликването на линкове свързани с резултатите, когато има резюме на AI Overviews е двойно по-малко спрямо това, когато изкуственият интелект не компилира информацията. По-любопитното е, че едва 1% от потребителите кликат на линковете, които AI Overviews е дал като източници.

Последното изследване е по-прясно и е направено на 15 август от Digital Content Next (DCN), компания, която следи трафика на големи новинарски сайтове, като вече споменатия New York Times. Масовото налагане на AI Overviews в рамките на месец води до загуба на препратки от търсене между 1% и 25%.

Защитата на Google

От технологичният гигант естествено, че отричат AI Overviews да унищожава трафика от интернет търсене. Според тях, резюметата на изкуствения интелект помагат да се достигне до по-качествена информация. Вътрешният анализ на Google показва, че най-засегнати са страници и материали, които търсят само индексация или не допринасят достатъчно по темата. Компанията добавя, че отчитат ръст на кликовете като цяло и, че тези сайтове, които предоставят качествено съдържание трябва да отбележат постепенно ръст на трафика.

В изказването на Google има известен резон. Има цял сектор посветен на оптимизирането на интернет съдържание за нейната търсачка, това са т.нар. SEO компании (от Search Engine Optimization). Интернет гигантът непрекъснато променя алгоритмите си на търсене, за да може да сортира информацията по-добре. По този начин се опитва да пресее статии, които са създадени изцяло с цел по-добра индексация, спрямо, тези, които са органични.

Пример за това са т.нар. „вечни материали“, които големите новинарски сайтове създават, за по-добро позициониране в Google, както и за създаване на трафик. Те обикновено са съвети тип „Как да“, базова информация по популярни теми, особено здравни и др. Те допринасят не само за по-доброто представяне на целия сайт в търсачката на Google, но понякога и за доста от кликовете. AI Overviews почти сигурно е „убила“ доста от тях.

Заплахите за глобалната мрежа

Премахването на някои от агресивните SEO практики е в полза на потребителите. Проблемът е, че AI Overviews постепенно разширява обхвата на темите и информацията, която дава. Функционалността реално е много тясно филтриране на информацията, която се намира онлайн и се „изплюва“ в достъпен и кратък вид за потребителя.

Ако се покриват неща само от „вечните“ статии, това няма да е проблем. Но разширяването на обхвата на темите е такъв. Първо, защото в един момент изкуственият интелект директно ще определя кое е важно и кое не е. Да изпуска ключов контекст в дадена новина или събитие. Както и по-лошото – да дават заблуждаваща или директно лъжлива информация.

Защото не може да се отрече, AI Overviews е изключително удобен и пести много време. Но също така намалява критичното мислене и търсенето на първоизточниците, които са основни инструменти за борба с дезинформацията. Данните от изследванията също са притеснителни, защото само 1% проверяват линковете с източниците на AI резюмето.

Другият, по-фундаментален проблем е свързан със самото естество на Интернет. Линковете са основа в цялостната идея за Глобалната мрежа. Google ги заменя с изкуствен интелект, който филтрира информацията и премахва връзките (или най-малкото ги омаловажава значително). Ако AI Overviews продължи да се налага с тази скорост, той може да се превърне като дигитална стена, спрямо онлайн съдържанието. Което ще има огромни последици, както за самата интернет икономика, така и за самите потребители.

The post Как AI Overviews може да заличи Интернет appeared first on TechTrends България.

Какво представлява обаче тази идея, позната и като Fair Share? Концепцията идва от телекомите, които се опитват да увеличат финансирането за модернизация на мрежите си. Особено на тежката опорна част, без която не може да стъпи 5G или 6G мобилната инфраструктура. Те смятат, че основният бенефициент на интернет свързаността – технологичните гиганти ще трябва да допринесат в подобни инвестиции.

Тезата на операторите е, че компании като Google, Facebook (сега Meta) и Amazon, които са изградили бизнес модели за трилиарди долари, не допринасят за развитието на физическата инфраструктура. Без нея, те няма да могат да доставят своите услуги и дори цялата дигитална революция не може да се осъществява без телеком мрежите. Технологичните гиганти от своя страна смятат, че допринасят достатъчно по темата, като изграждат огромни центрове за данни и полагат подводни морски кабели.

Спорът може да се окаже ключов в усилията за по-обща регулация на технологичния сектор, както в Европа, така и в САЩ. Затова, той се разглежда и като ключов от всички – замесените компании и регулаторни органи.

Потенциален регулаторен завой

Идеята и опитите да се наложи Fair Share на европейски и/или американско ниво от близо десетилетие „виси във въздуха“. Най-вече, поради факта, че за да се реши напълно, регулаторите трябва да заемат една от двете страни. Независимо, коя ще изберат това ще има своите последствия след себе си. Поради факта, че проблемът не изглежда толкова критичен, затова и държавните апарати правят това, което могат най-добре – да бавят.

В края на септември, обаче еврокомисарят по конкуренцията Маргарет Вестагер има интересна среща – с представител на щатската Комисия за далекосъобщения (FCC). Това е Брендън Кар, най-старшият представител в регулатора от Републиканската партия на САЩ. Демократите бяха най-активни в идеите за налагане на регулации на технологичния сектор, но сега идеята набира подкрепа и от двете основни политически сили в Щатите.

Кар се опитва да направи точно това в САЩ – да задвижи идеята Fair Share и технологичните платформи да започнат да плащат дял от инвестициите за изграждане на мрежите. В началото на септември еврокомисар Вестагер от своя страна обяви, че ЕК ще разгледа същата възможност, но на ниво Европейски съюз. Срещата между двамата може да се разглежда като опипване на почвата между САЩ и ЕС за синхронизирани действия по темата.

Срещата е отразена частично от Financial Times, като британското издание цитира Кар, че „отмина времето на неприкосновеност на технологичните гиганти“. С други думи – Fair Share ще бъде ключов в по-общите регулации в този сектор. Кар допълва, че настоящите бизнес модели не са в състояние да донесат парите, необходими за качествена модернизация. За което трябва да се търсят нови източници на приходи.

Докато ЕС се опитва да действа на наднационално ниво, Франция, Италия и Испания призоваха да се изготви единна законово рамка в тази посока. Една от причините тези държави да искат подобни действия е сравнително тривиална – значителна част публични средства отиват в изграждането на телеком мрежите.

Тезата на телекомите и ефектите

Според някои анализатори, подобно законодателство може да доведат до допълнителни между 3 и 4 млрд. евро в мрежови инвестиции. Това е само част от десетките милиарди евра, които в момента телекомите влагат в подмяна на инфраструктурата си. Пандемията показа, че мрежите издържат на големи натоварвания, но бързата дигитализация може да изпревари техния капацитет.

Затова, операторите, но и държавите започнаха да мислят за по-скоростна подмяна на най-критичните елементи. Пълна замяна на медните кабели с оптични, което да се използва след това за надграждане към 5G, а след няколко години – и с 6G. Такава например е задължителна за самостоятелните решения от пето поколение (5G SA), като „А1 България“ вече изгради у нас.

Телекомите искат от технологичните гиганти да дадат своя „справедлив дял“ (преводът на Fair Share), защото те вече формират голяма част от световния интернет. По данни на Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO) 56% от световния трафик се генерира само от шест компании – Google, Meta, Netflix, Apple, Amazon и Microsoft.

От друга страна, телекомите признават, че не могат да убедят потребителите да плащат повече за увеличеното потребление. Ситуацията е особено чувствителна в Европа, заради високата конкуренция и регулация. Операторите твърдят, че не могат да увеличат цените на 5G услугите, без да загубят клиенти. А без допълнителни приходи, те ще бъдат принудени да свият инвестициите в инфраструктура. Набирането на популярност на услуги, като видео стриймингът вече поставят под напрежение настоящите мрежи, което съответно прави модернизацията им още по-наложителна.

Отговорът на технологичните гиганти

Технологичните гиганти също имат доста убедителни аргументи, което прави спорът труден за едностранно разрешаване. Тяхната теза е, че те заделят огромни суми в инвестиране в центрове за данни и в полагането на подводни морски кабели, които осигуряват междуконтиненталната свързаност. Например, Google твърди, че е инвестирал 12 млрд. евро в шест огромни сървърни центрове в Европа.

Още по-естественият аргумент е, че без техните услуги и платформи, потребителите няма да имат стимул да използват толкова смартфони, компютри и мрежите на телекомите. С други думи – двете страни се въртят в омагьосан кръг. Както и, че подобен тип регулации ще разруши мрежовата неутралност, за която толкова много се бори Брюксел.

Последната теза обаче удря по-силно, според която бизнес операциите на телекомите са сбъркан процес. Те хем се оплакват, че нямат пари за инвестиции, хем раздават едни от най-високите дивиденти на акционерите си в Европа. Данните на FT показват, че дори през последните пет години, големите телеком групи са увеличили значително доходността по книжата си, особено спрямо осреднения индекс на Euronext.

Това е добър показател, защото сравняването на печалбите на компаниите е по-трудна задача. Телекомите отчитат печалбата преди данъци, такси и амортизации (EBITDA), която обикновено върви с над 20% марж спрямо приходите. Но в нея се изключват амортизациите, които са съществен и доста тежък дял предвид, колко силна роля има инфраструктурата в бизнес модела им. Нетната печалба обикновено е в пъти по-малка, ако изобщо се съобщава публично.

Политическо решение

Въпреки, че спорът е основно икономически и бизнес, решението ще е политическо. Не само защото е свързано с регулации, но и защото ще е част от общата позиция на ЕС, както и на САЩ, спрямо технологичните гиганти. Тя залита все повече към засилена регулация, а Fair Share ще е просто един от инструментите за постигането ѝ.

Дори да се стигне до такова политическо решение, все още има силен дебат какво да бъде точно то. Как да се облагат технологичните гиганти. Единият вариант е в директни плащания от самите компании към телекомите, но остава въпросът как ще се разпределя между вторите. Друг вариант е да бъде като „данък“, който да се плаща към ЕС и след това той да се предоставя като субсидии към операторите.

Във всички случаи след това технологичните гиганти ще пренесат тази тежест след това на потребителите. Засилването на регулациите води и до тестване на нови бизнес модели за IT компаниите. Като freemium моделите, които все повече се забелязват да се предлагат от основните играчи, тенденция, която може би трябва да разгледаме отделно.

The post Телекоми срещу технологични гиганти – епизод пореден appeared first on TechTrends България.

Нека да видим какви са предимствата за обикновените клиенти, защото този нов план ще има ключова роля и когато 5G мрежите и устройствата навлязат масово в България. Най-голямата от тях е, че ще отговори най-адекватно и сигурно на нарастващото потребление на мобилен интернет. Друг ключов елемент е, че ще позволи свободното ползване без задръжки на следващото поколение услуги и нови приложения, които тепърва ще се развиват.

Разчупване на статуквото

Дълги години  потреблението на мобилен интернет беше неограничено, но след изчерпване на включените мегабайти на максимална скорост според тарифния план, скоростта падаше драстично.

В ерата на 4G и доскорошните поколения смартфони, интернет трафик от 5GB до 50GB изглежда повече от достатъчен. Той стигаше за сърфиране онлайн, ползване на социални мрежи, имейл и някои работни приложения, умерен стрийминг на видео в 1080p, слушане на музика и подкасти, игри на по-кежуъл заглавия.

С надргаждането на мрежите до 4.5G, започнаха да навлизат услуги за видео и филмов стрийминг, мобилна телевизия и др. Интернет потреблението от смартфони и таблети в България следва световните тенденции и расте с доста стабилни темпове. Вече стандартните пакети със средно 10GB трафик на максимална скорост започват да стават недостатъчни.

Ръст на трафика

Средното потребление от един смартфон в Централна и Източна Европа през 2020 г. например е 7.3GB, това в света – 9.4GB. Това показват данните през нормври на шведския телеком вендор Ericsson, в своя редовен Mobility Report. Очакванията са, че трафикът през едно устройство ще нарасне поне три пъти през следващите пет години. Средните стойности в региона ще достигнат 29GB, а в света – 34GB.

Горните данни са осреднени и показват потреблението между хора, които няма да ползват толкова активно мобилен интернет и такива, които ще разчитат много на него. Отделно, очакванията може да ги възприемем за леко консервативни, защото се базират на ръста отчетен по време на 4G мрежите. Тепърва 5G ще навлиза, като новото поколение мрежи ще позволи много по-висок капацитет и скорости спрямо скока, който имаше при предишната технология.

Затова, 100GB трафик на максимална скорост може да задоволи моментните нужди на обикновените клиенти, но да се окаже недостатъчен в средносрочен план. Премахването на всякакви лимити ще развърже ръцете на потребителите и те ще могат да разгърнат приложенията на мобилния интернет.

Работа и развлечение в движение

Това ще бъде ключов показател за хората, които предпочитат да работят в движение. Видеоконферентните разговори през Zoom например при най-ниските настройки консумира малко под 1GB на час, а при високите 2.4GB. Ако имате по 2 две срещи на ден, това прави по 10 на седмица и 40 на месец или между 40GB и 96GB трафик. С други думи, при подобен интензитет на работа, само служебните задължения ще ви изчерпят голяма част от ограничения план, при ползване на мобилен интернет.

Има много други приложения, като потребителите вече няма да опират до WiFi връзка, за да свалят обемни файлове или да ползват тежки откъм пренос на данни услуги. Най-тривиалният пример са големите ъпдейти на операционната система на смартфона. Той не е единствен.

Друг голям пример са видео стрийминг услугите. Всички такива от YouTube, през Netflix и HBO Go, предлагат като стандарт 1080p качество на изображението. Някои вече минават на 1440p, а други вдигат летвата по-високо – 4K. За мобилните устройства все още е далеч 8K резолюцията, затова нея няма да я разглеждаме.

Реални експерименти на HowToGeek показват, че при видео с 60 кадъра в секунда, едночасовият трафик на Netflix при 720p е 1.6GB. С други думи, един нормален филм, ще ви коства около 3GB трафик, ако смачкате кадрите до 30 в секунда тогава той ще бъде с обем около 2.6GB. Ако вдигнем на 1080p, при най-качествения вариант, Netflix филм от два часа ще изхаби малко над 6GB трафик, а при по-компромисния – между 4 и 5GB.

При 4K преносът на данни на час скача до 7GB, така че един филм ще ни коства 14GB. Буквално с няколко хитови заглавия при гледане на най-високо качество, ще сме изхабили уж големия трафик от 100GB за месец. При истинския неограничен план, такава опасност не съществува. Дори в момента, доста 4G потребители, намаляват качеството на клипчетата в YouTube, за да се намали потреблението или ги гледат през WiFi връзка.

Гейминг възможности

Геймърите също ще могат да се възползват без ограничения при подобен на Vivacom Unlimited план. Хардкор AAA заглавията вече са доста стабилни като обем и ако трябва да се свалят обикновено са между 20 и 200GB. Големите ъпдейти по тях също могат да достигнат обема на цялата игра.

Ситуацията е подобна при облачния гейминг. Там няма инсталационни файлове или ъпдейти, но примерно Google Stadia консумира около 7GB трафик за един час при графични настройки на 1080p. Или колкото е час филм в 4K резолюция по Netflix. За виртуална реалност по-добре да не отваряме дума. Ако нямаме 360-градусов поглед умножаваме видео или гейм трафика в 1080p или 4K резолюцията по две, заради двата екрана. При добавяне на 180 или 360-градусов поглед, информацията се умножава по доста повече.

Истински неограничените планове и перспективата за бързи мобилни мрежи с висок капацитет, каквото е 5G,  ще ни дадат възможност за свободно потребление, без да се замисляме и да налагаме лимити какво да ползваме и какво не.

The post Какво променя за потребителите неограничения мобилен интернет на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Изследването на Nikkei показва няколко тенденции. Първата е в пренасянето на все по-голям обем данни към доскоро развиващи се държави, като Индия, Китай и Бразилия. Втората е в силната регионализация на света, когато става въпрос по отношение на ползването на онлайн технологиите.

Новият лидер

Китай отговаря вече за почти една четвърт (23%) от световния международния интернет трафик. Страната е далеч пред предходния лидер САЩ, който разполага с едва 12% от общия обмен през 2019 г. Важно уточнение прави Nikkei, като в статистиката за Китай е включен и Хонконг, който има различен статут и регулации за онлайн пространството от останалите провинции.

Азиатските държави, като цяло започват да формират голяма част от трафика, като през 2019 г., като с големи ръстове са още Индия, Сингапур и Виетнам. Нещата са се изменили много през последните две десетилетия. Интерактивните данни за 2001 г. показват съвсем контрастна картина. В нея, лидер е САЩ, следвана от Великобритания, Германия, Франция, а единствената азиатска държава в Топ 5 е Япония.

Сега, единствената европейска такава е Обединеното кралство, а следващата е чак на осма позиция и това е Русия. Индия, Бразилия и Виетнам все по-активно използват глобалната мрежа за международна връзка. Сингапур, също е важен елемент в интернета на новото десетилетие.

Големият обем от международния трафик, който преминава през Китай е повод за притеснение за останалите държави. Особено от Западното полукълбо. Опасенията са, че страната вече се превръща в суперсила на дигиталните данни, което в комбинация с голямата трансгранична обмяна може да доведе до доминацията на Пекин в ключови области като изкуствен интелект и други нови технологии.

„Натрошената мрежа“

По-тревожната тенденция е, че се наблюдава регионализиране на трафика. Доскоро той беше или само локален (в рамките на конкретната държава) или преминаваше в един или друг момент през САЩ. Сега, данните вече започват да циркулират много повече между близки страни. Пример за това е Китай.

През 2001 г. 45% от международния трафик е със САЩ, но 18 години по-късно той се свива до едва 25%. За сметка на повишаването на обмена на данни със регионални съседи, като Виетнам (17%) и Сингапур (23%). Близо половината от трафика на Китай през 2019 г. е с азиатски държави.

Тази регионализация се засилва все повече и с различните местни регулаторни инициативи, като последните действия и планове на Европейския съюз. Както и директни действия насочени срещу китайски компании – каквито са санкциите на САЩ срещу социалната мрежа TikTok. Понятието за това състояние, което западните медии и експерти се опитват да наложат, е „натрошена мрежа“ (splinternet).

Тази регионализация на трафика ще има своите последици. Най-голямото е в обмена на информация между специалисти. Например, агресивната политика на САЩ срещу китайските технологични компании, кара последните да разработват свои алтернативи. Така, ако сега програмистите ползват платформата GitHub на Microsoft за споделяне на програмен код от софтуерните специалисти, Пекин започва създаването на собствена – Gitee. Която пък може да се окаже доминираща в Азия, предвид, факта, че все повече съседни държави поддържат силен обмен на данни с Китай.

The post Китай вече доминира и по международен интернет трафик appeared first on TechTrends България.

Извънредни мерки

В общо обръщение на ЕК и Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) се обявява, че за момента няма претоварване на мрежите на Стария континент. Повишеният трафик, може да доведе до такова и тогава, за да се запази връзката на потребителите с глобалната мрежа, се предоставя възможността да се налагат извънредни мерки за неговия контрол.

Това означава, че телекомите ще могат да забавят скоростта към сайтовете и онлайн услугите. Има две условия. Първото е, че всички категории трафик ще бъдат равнопоставени и трябва да се третират еднакво. Тоест няма да се забавя достъпа само до видео стрийминг услугите или гейм сървърите. Второто условие, че подобни мерки се налагат само ако са извънредно необходими или ако има заплаха за временни или перманентни прекъсвания на връзката вследствие на повишения трафик.

ЕК също така призова стрийминг платформите да намалят качеството на предлаганото съдържание, от High Definition (1080p) на Standard (до 720p), с цел да не се изпада в ситуация, в която трафикът да надвиши значително капацитета на мрежите и реално да се блокира достъпа на потребителите до интернет. Netflix, YouTube и Amazon Prime обявиха, че ще се съобразят с препоръката на Брюксел.

През годините Европейският съюз наложи стриктни регулации на телекомите, които им забраняват да предприемат мерки за регулиране на трафика. Така се пресичат лоши практики, като например приоритизиране на скоростта към определени сайтове или умишлено забавяне с цел преминаване към по-висок план.

Мрежите издържат… засега

Мерките срещу коронавируса, доведоха до бум на онлайн услуги като дистанционно обучение, работа и електронни уроци, както и засиления интерес към гейм и стрийминг платформи. Това доведе до рязко покачване на цялостния трафик на телекомуникационните мрежи. От BEREC обявиха, че има повишаване на потока от данни, но засега няма прекъсвания или претоварвания вследствие от него.

В България, ситуацията не се различава от цялостната в Европа. „Виваком“ официално обяви значителен ръст на трафика си, но и допълни, че за момента (18 март е изпратено съобщението – бел. ред.) няма проблеми в предоставянето на услугите за пренос на данни. Ръстовете са повече от интересни. Мобилните разговори скачат с 34% спрямо средните стойности през февруари, потреблението на мобилния интернет се увеличава с 13%, фиксираните разговори с 30%, а фиксираният интернет – с 25%.

Ситуацията в България е по-благоприятна от доста други места в Европа, заради доста добре развитата телекомуникационна мрежа, като особено голямо е оптичното порктие. Страната ни е сред водещите места по света по качество на фискирания и мобилен интернет.

Опасността е, че ако обемът информация, който се изисква от потребителите в един момент рязко надвиши капацитетът на мрежите, това може да доведе до цялостното им блокиране. Ако например, 1 000 души консумират тежко съдържание, като HD или 4K филми по Netflix наведнъж, но максималният обем трафик е за 500, това може да доведе до блокиране или забавяне на услугата за всичките хиляда потребителя. За да се избегне този сценарий се намалява качеството и съответно размера на данни, за да може той да премине за всичките потребители.

The post ЕК позволява на телекомите да регулират по-стриктно трафика покрай COVID-19 appeared first on TechTrends България.