През последните две години телекомите се фокусират основно върху базовите станции (или радиорелейната мрежа – RAN) при модернизацията към 5G. За постигане на напълно самостоятелна услуга, подобен ъпгрейд е наложителен и към опорната мрежа. Именно подобна интеграция завърши „А1 България“, обявиха от оператора на 11 октомври.

Продължаваща модернизация

Опорната мрежа на „А1 България“ е модернизирана до 5G стандарт съвместно с вендора Ericsson. Радиорелейната част (RAN) на телекома по последно поколение е дело на Nokia. Това разделение беше обявено до голяма степен от компанията още по времето на модернизацията, която старитра преди две години.

„А1 България“ пусна търговската 5G услуга в края на 2020 г. Оттогава досега са инвестирани в модернизация на мрежата 100 млн. лева, коментират от компанията. Средствата заделени за 5G за 2022 г. са 52 млн. лева. Целта на оператора е да осигури покритие от пето поколение до всички населени места с 3 хил. жители.

Модернизацията на опорната инфраструктура и възможността за самостоятелна 5G услуга е ключова поради няколко фактора. Първият е, че крайните потребители ще получат връзка, която вече отговаря по-пълноценно на такава от пето поколение. Като няма да търпи ограниченията на предходното, особено при по-стара кабелна инфраструктура.

Частни мрежи

Втората е в разгръщането на частни 5G SA мрежи. Те имат ключово значение за развиването на автоматизирано производство и Интернет на нещата (IoT) на индустриално равнище. Освен това може да се изградят обособени градски такива мрежи, които да подкрепят системи за автоматизация на населените места. Автономни коли, производствени роботи и много други ще разчитат на подобна инфраструктура.

Има причина тези мрежи да са отделени от традиционните. При тях се изисква минимално забравяне на връзката, например за автономните автомобили то трябва да е много под части от секундата. Някои елементи също така тряба да се изградят за периферни изчисления (т.нар. Edge). Отделеният капацитет за подобни ключови приложения също е в важно нещо. 5G SA мрежите помагат за изграждането на всичко това, като те се водят първата голяма стъпка в тази посока.

Развитието на 5G в България

В България 5G стартира по различни начини за телекомите. „Виваком“ тръгнаха първи, като пуснаха такава услуга по DSS технология. Тя реално се базира изцяло на 4.5G инфраструктурата и честотите, с които телекомът вече разполагаше. Подобен подход предприе и „Йетел“ (бившият „Теленор“) няколко месеца след това.

Втори беше „А1 България“, които тръгнаха с традиционната модернизация на базовите станции по 5G стандарт и честоти в 3.6GHz. Първоначално взети като тестови, а през пролетта на 2021 г. те бяха разпределени за трите оператора след изненадващ търг от страна на регулатора. Освен модернизацията на опорните мрежи и продължаващата такава на базовите станции, следващите стъпки в развитието на 5G в България са разпределението на честотите в 26GHz и в 700MHz.

The post „А1 България“ пусна своята самостоятелна (SA) 5G мрежа appeared first on TechTrends България.

Компанията съобщава и цената на сделката – 3.3 млн. евро, които ще се плащат в кеш и в акции. Тоест, собствениците на словенската GOAP ще получат не само пари, но и книжа на Allterco при трансакцията. Важен аспект е, че информацията публикувана на БФБ е само индикативна – преговорите продължават, но са в напреднала фаза. След приключването им, сделката ще трябва да премине през одобрение от антимонополните регулатори на двете страни.

Потенциалното придобиване на GOAP от Allterco потвърждава потенциала на българската компания. След нейното второ листване – на Франкфуртската фондова борса през 2021 г. пазарната ѝ оценка надмина 500 млн. лева. Дружеството има стабилен ръст през последните години и ще се опита да го задържи, чрез подобни трансакции.

Нова ниша

GOAP предлага различни тясно специализирани контролери за дома. Те са под формата на релета и умни контакти с възможност за дистанционно управление. Част от портфолиото на словенската компания се припокрива с продуктите от серията Shelly на Allterco. С което до голяма степен, българската компания купува частичен свой конкурент, но и с него получава достъп до няколко технологии и възможности.

Словенската GOAP е специализирана в предоставянето на IoT решения не само за автоматизация на дома, но и такива за круизни кораби. Това е интересна и доста тясно специализирана ниша в рамките на сегмента.  GOAP още използват технология, базирана на мрежовия протокол Z-Wave. Той използва нелицензираната част от честотите в края на спектъра 800MHz за Европа, както и разчита на собствен стандарт чипсети.

С придобиването на GOAP, Allterco получава достъп до тези две неща – Z-Wave ноу-хау и продукти, както и цялостни IoT решения за круизни кораби. Двете дават възможност на българската компания да разшири своето портфолио и обхват на услуги.

Заддържане на растежа

До момента, Allterco се въздържаше от подобни придобивания, като разчиташе на органичния пазарен растеж. През 2021 г. компанията отчете ръст на приходите от 22% до 59.7 млн. лева, а нетната печалба с 13% до 15.9 млн. лева. Ако постъпленията следват сходен темп на нарастване, то увеличението на печалбата се забавя значително спрямо 2020 г., когато скочи двойно в сравнение с 2019 г.

Развиването на продуктите, разширяването на производството, складовата база и географското покритие, бяха сред основните приоритети на Allterco покрай дебюта на борсата във Франкфурт. Компанията очевидно използва привлечения капитал да подсили органичния растеж, като добави и придобивания.

Сделката с GOAP ще е първата по-сериозна за Allterco, ако бъде финализирана. Както отбелязахме, тя все още е във фаза преговори, след което ще бъде обект на регулаторно одобрение. Тя обаче показва, че българската компания, вече достига ниво, в което ще търси растежа не само с органични пазарни действия.

The post Allterco иска да придобие словенската GOAP appeared first on TechTrends България.

На 19 ноември плановете на Allterco се осъществиха близо две години предсрочно, като тя дебютира на финансовите пазари във Франкфурт. По този начин, компанията се превърна в първата родна такава, която излиза на голяма международна борса. Дружеството има повече от интересна история, която започва от телеком индустрията, но постепенно преминава изцяло в перспективния сектор на Интернет на нещата (IoT).

Пътят към Франкфурт на Allterco беше сравнително дълъг, но и логичен на фона на резултатите и стратегията от последните години. Отделно дружеството има потенциал да се развие като едно от най-големите в българския IT сектор по пазарна капитализация. То разполага с голям конкурент в лицето на стартъпа PayHawk, за който ще говорим в следващ материал.

Дебютът в Германия

Allterco прави вторично листване на фондовата борса във Франкфурт при цена на акция от 14.50 евро. Дебютът беше определен за 19 ноември, а свободната търговия започна на 22 ноември. На база на началната цена, пазарната капитализация на българската компания достига 261 млн. евро или около 510 млн. лева.

Към откриването на търговията на следващия ден – 23 ноември, акциите на Allterco вече се търгуват за 16 евро на брой, което е ръст от 10%. След подновяването на търговията във вторник, те бързо се връщат към нива от 14.80 евро. Това показва, че за момента е трудно да се определи дали в средносрочен план ще расте или спада стойността на книжата.

Няколко ключови въпроса останаха без отговор след дебюта във Франкфурт. Колко точно дял от дружеството е пуснат в оборот там, което води и до логичното продължение – колко капитал е набрала компанията след пускането на акциите. Не е ясно и защо е форсирано решението да се излезе на борсата в Германия, след като първоначалните планове бяха това да се случи през 2023 г. Отличните финансови резултати от началото на настоящата 2021 г. явно са помогнали това да се случи по-рано.

Успех от България

Allterco е едно от най-успешните компании на Българската фондова борса (БФБ). То дебютира на нея през 2016 г., когато пласира 2.5 млн. акции при цена от 1.45 лева за брой. В момента (23 ноември 2021 г.) цената им е 28 лева, което означава, че за 5 години е постигнат ръст от 1 837%. Пазарната капитализация според БФБ към тази дата е 504 млн. лева.

Компанията направи вторично пласиране на акции в края на 2020 г. Тогава бяха събрани допълнителни 9 млн. лева капитал, които бяха използвани за допълнителни инвестиции и разширение на бизнеса. Още при обявяването на тази идея, Димитров очерта плановете за излизане на борсата във Франкфурт. Също така, тогава беше намекнато, че това може да се осъществи и чрез емитирането на допълнителни книжа.

Компанията жъне доста бизнес успехи през последната година-две. За първото тримесечие, ръстът на приходите е 91% на годишна база и достигат 13.8 млн. лева. През второто тримесечие на 2021 г. постъпленията се увеличават с по-ниски, но все още впечатляващ темп от 74.8%, а общо за първите шест месеца на годината достигат 26.1 млн. лева.

Телекомски корени

Основната дейност на Allterco е произвежда, поддържа и продава устройства за автоматизация на дома. Тя предоставя интернет контролирани релета, контакти, преходници и софтуера за тях. По този начин, традиционни електроуреди и устройства могат да се свържат в онлайн мрежа, в която всичко да се управлява дистанционно.

Историята на компанията е доста интересна. Тя започва като „стартъп“ в рамките на групата на телекомуникационните компании „Теравойс“ и „Тераком“. Тяхната дейност беше осъществяване на различни услуги за операторите. Например, „Теравойс“ беше една от двете компании, които обслужваха услугите за SMS комуникация – гласуване за ТВ игри, хороскопи и др. чрез текстови съобщения.

Бизнесите им бяха атрактивни и с доста силно изразен олигополен характер. Проблемът беше, че бяха и технологично залязващи. Allterco от своя страна, се опитваше да развие дейност в сфера, която по това време (2014-2015 г.) беше неразработена в световен мащаб. Поради което, стартъпът в един момент оглави основния бизнес и дори холдингът беше преименуван на него.

Две години след борсовия дебют на Allterco – през 2018 г., групата решава да продаде целия си телеком бизнес за около 8.8 млн. евро на скандинавската Link. Това включва вече споменатите дружества „Теравойс“ и „Тераком“, както и техните румънски и македонски звена. Allterco запазва офисите си в Тайланд, Сингапур и Малайзия, като дори изкупува миноритарните дялове,  в тях, което го прави, за да може да си осигури присъствие на азиатските пазари.

По този начин се стига до ситуация, в която стартъпът Allterco заменя напълно доскорошния основен бизнес. Като в момента той се превръща и във водещ такъв за целия IT сектор в България.

The post Allterco – до Франкфурт и назад appeared first on TechTrends България.

Засилените санкции срещу китайските производители, могат да накарат Пекин да започне да изгражда собствени такива. Тогава, вече ще навлезем в напълно разделен свят, който ще гравитира около две екосистеми. Последното изречение е пререфразиран цитат на Бьорйе Екхолм, главен изпълнителен директор на Ericsson. Той дава просторен коментар за изданието LightReading, в който вижда, че Китай може да бъде силен конкурент, ако 5G или 6G технологиите се разделят.

Установените редица стандарти при мобилните технологии от пето поколение намаляват шансовете този разлом да се случи сега. Но шансовете за появата му при 6G ще се усилват с всяка една година, през която отношенията между САЩ и Китай са ледени в международните отношения. С което и формирането на две напълно различни екосистеми от технологии, устройства и софтуер.

Не за първи път

Екхолм припомня, че не за първи път ще имаме няколко различни стандарта за комуникационните системи в отделните части на света. При 2G и 3G имаше изградени два такива – CDMA и GSM. Първата е популярна в САЩ, Русия, Китай, Канада, Великобритания, Австралия, Индия, Япония, Бразилия и др. Втората основно в Европа – Франция, Испания, Финландия, Швеция, България, Италия и др. Като в много държави, основно от първата група има оператори, които ползват и двете технологии.

Устройства съвместими със CDMA например не бяха съвместими с GSM мрежи и обратното. За хората, които са внасяли мобилни телефони от САЩ преди повече от десетилетие най-вероятно си спомнят за тези дребни подробности. Като най-добрия случай се налагаше разкодиране на устройството.

Интересното е, че Китай още тогава е пробвала да изгради собствен стандарт – TD-SCDMA, която е 3G мрежа. Бавната работа по технологията я обрича на провал. Първата мрежа трябваше да стартира през 2005 г., като през 2006 г. е обявено, че това ще бъде основната 3G система, която ще се ползва в Китай. Реалноста се оказва друга, като тестовете ѝ започват едва през 2008 г. Година по-късно е пусната окончателно от China Mobile и успява до края на годината да достигне над 1 млн. абоната. Освен в Китай тя намира ограничено ползване в Никарагуа от един от операторите там.

През същата 2009 г. е взето решение да се лицензират не един, а три стандарта за 3G. Целта е явно да се развият ударно китайските мобилни мрежи. Две години по-късно LTE технологията за 4G е възприета като единна за страната. С което родната китайска TD-SCDMA остава в историята.

Ефектът на 6G

Преди 10 или 20 години различните стандарти в мобилните технологии обхващаха само няколко типа устройства. Мобилните телефони, които станаха масови едва с навлизането на 3G и нишови такива – като телефоните в колите и др. Подобна ситуация при 5G и още по-важното при 6G ще има много по-големи последици.

Ефектите наистина ще доведат до разцепване на технологичния свят, защото все повече „неща“ ще бъдат свързани с безжична връзка. Концепции като умни градове, домове, фабрики и цялата Индустриална революция 4.0 се базира на новите безжични технологии. Така, при отделни стандарти, наистина ще се формират две екосистеми от връзка, устройства и дори софтуер. Всички те ще изграждат икономическият, социален и дори военен потенциал на една страна.

Китайският потенциал

Главният изпълнителен директор на Ericsson Екхолм предупреждава за нещо друго. Китай разполага с много силен развоен капацитет в областта и вече работи усилено по 6G. Стандарти тук още няма и ако се стигне до изграждането на различни такива, азиатската държава може да се окаже неочакван лидер.

„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“, коментира Екхолм. Той подчертава, че това технологично превъзходство, вече донякъде е факт.

„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“ Бьорйе Екхолм, Ericsson

Причините са сложни. Капиталът доскоро и все още е доминиращо в САЩ и Западните държави, но потребителите в Азия са незаобиколим фактор. Особено, когато говорим в дългосрочна перспектива.

В развойната дейност също се забелязват притеснителни тенденции. Huawei и ZTE са доста напред в 5G патентите и особено първата компания, която държи различни ключови стандарти. Nokia и Ericsson са в неизгодна позиция в това отношение и все още имат някои технологични трудности или системите им не са толкова ефективни.

Единствената причина в момента Huawei да не доминира напълно пазара са санкциите на САЩ. Европейските държави все повече преминават от китайския вендор към европейските си аналози. „А1 България“ например, обяви че е избрала Nokia и Ericsson за своите доставчици при модернизацията си към 5G. Решението обхваща всички бизнеси на Telekom Austria Group в региона.

Страх от фрагментация

При едно разделение, ще имаме различни екосистеми. Това е неизбежно, заради естеството на новите технологии и тенденциите, които ще поставят 5G и ще се развият с 6G. Екхолм от Ericsson се опасява не толкова за оцеляването на компанията, която ръководи, колкото за възможностите, с които ще разполага екосистемата на Запада.

„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“, това е въпросът, който Екхолм задава в материала на LightReading.

„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“ Бьорйе Екхолм, Ericsson

Санкциите за момента дават някакъв резултат. Те неутрализират Huawei и до някаква степен ZTE. В същия момент печелят време на западните компании, най-вече Ericsson и Nokia да наваксат със своите разработки. Както и да могат да подпишат различни договори с ключови доскорошни клиенти на китайските вендори.

В момента в който Китай реши, че може да бъде технологично самостоятелен, тогава нещата ще се променят. Това зависи от много фактори. Включително и развитието на технологиите за производство на чипове. Когато Китай може да произвежда от-до всички иновации, тогава ще имаме и бързи стъпки към самостоятелна стандартизация. Което може да бъде пагубно за Европа и САЩ.

The post 6G може да разцепи технологичния свят appeared first on TechTrends България.

Allterco продължава със силния ръст и с амбициите за привличане на нов капитал. През изминалата година, компанията осъществи втора емисия на БФБ, а през настоящата обяви, че подготвя листване и на борсата във Франкфурт. Привлеченият капитал се използва за агресивното разширяване на дейността и портфолиото на Allterco. Българското дружество прави първите си стъпки на пазара в САЩ, като през периода януари-март има реализирани продажби там.

Повишен интерес към продуктите

Allterco обяви повече от добри предварителни финансови резултати. Тя отчита ръст на приходите от 91% на годишна база за първото тримесечие, които вече достигат 13.8. млн. лева. Основната част от тях се формира от продажбите на IoT устройства за автоматизация на дома Shelly. Постъпленията от тях са нараснали със 114%, а общите продадени бройки са над 610 хил. От тях 594 хил. са реализирани в Европа, а 16 хил. в САЩ, който се води нов пазар за компанията.

В средата на февруари 2021 г. Allterco пусна в продажба Shelly Motion – WiFi сензор с непрекъсната свързаност и живот на батерията от една година. По думите на компанията, новият продукт е предизвикал силен интерес сред потребителите. За по-малко от 24 часа са били разпродадени първите произведени 10 хил. бройки от него.

Успехът на Shelly Motion и на останалите досегашни модели на компанията ще бъдат подсилени с нови устройства. По този начин, Allterco се надява да запази инерцията към интереса на техните продукти и да се ориентира, както към крайни така и към по-професионални IoT системи.

Силната 2020 г.

Предварителните данни за първото тримесечие на 2021 г. към редакционното приключвана на материала не бяха качени на сайта на българското дружество. Консолидираните резултати се очакват в началото на май. За сметка, на това са налични окончателните и консолидирани за цялата 2020 г. Allterco отчита добри темпове на растеж и през изминалата година. Приходите нарастват с над 21% на годишна база до 50.01 млн. лева. Нетната печалба почти се удвоява от 7.1 млн. лева на 13.9 млн. лева през 2020 г. Компанията започва 2021 г. по-силно от предходната и това дава предпоставка да очакваме по-добри резултати в нейния край.

Рецептата за успеха се нарича доста привлечен нов капитал и големи инвестиции в растеж. Allterco успя да набере финансиране от почти 9 млн. лева в края на 2020 г. Тогава, компанията пусна нова емисия акции, които бяха пласирани на БФБ.

Още тогава, от дружеството обявиха, че допълнителните средства ще бъдат инвестирани в три направления. Първото е в разширяването на дистрибуторската мрежа и регионите, в които се продават продуктите ѝ. Второто е в изграждане на складова база в България, за по-лесното обслужване на местния и европейски пазари. Последното е в засилването на разработката на нови устройства и развойната дейност.

Също в края на 2020 г. Allterco обяви намеренията си да дебютира и на борсата във Франкфурт, като тези планове продължават да са актуални. Подробности по тях все още няма. В началото на 2021 г., фирмата влезе в престижния общ индекс SOFIX на БФБ. Всичко това показва, че към компанията има силен инвеститорски интерес и тя се разглежда като дружество с потенциал.

The post Allterco отчита 91% ръст на приходите от началото на 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Затварянето на мобилното звено на южнокорейския гигант ще донесе и някои лоши новини за любителите на смартфоните. Компанията традиционно се опитваше да наложи нови идеи и дизайни при умните телефони. Последният такъв е за модел с навиващ се екран, а от миналата година LG Wing със завъртащия се дисплей също привлече погледите.

Нов фокус

LG обяви в официално изявление, че затваря мобилното си звено. Решението е окончателно, като е одобрено от борда на директорите. То е продиктувано от „изключително конкурентния пазар за мобилни телефони“, в който компанията отдавна не е фактор. Южнокорейският гигант ще продължи да поддържа софтуерно наличните модели на пазара

Целият процес по ликвидирането на бизнеса със смартфони на LG ще бъде завършен до 31 юли. Някои модели може да продължат да се продават и след това, при наличието на складови наличности. От изявлението не става ясно дали ще се пуска нови смартфони, но шансовете за това са малки. Излизането от бизнеса ще приключи след по-малко от четири месеца.

LG обяви, че затварянето на мобилното звено, компанията ще може да се фокусира и да прехвърли ресурси върху нови разработки. Южнокорейският гигант дава заявки за по-силно участие на пазара за компоненти за електромобили, свързани устройства, Интернет на нещата, роботика, изкуствен интелект и бизнес ориентирани решения.

Отлаганото решение

Слухове за окончателното излизане на LG от пазара за смартфони се появява няколко пъти през годините. Преди пет-шест години, компанията спря да предлага моделите си в редица региони, като затвори местните представителства за мобилния бизнес. Това включваше и България, като в рамките на известен период от време, моделите на LG можеха да се намерят почти изцяло от паралелен внос.

Този ход подсили спекулациите тогава, че компанията подготвя почвата за излизане от пазара. Окончателно решение за това обаче не беше взето дълго време. Дори, LG направи повторен опит да се върне в загубените вече позиции в регионите, откъдето излезе. Очаквано, резултатите не бяха много позитивни и компанията се превърна в бутиков производител.

През 2020 г. последва нов опит за връщане, който даде противоречив резултат – 38% ръст на годишна база до 9.3 млн. продажби за деветмесечието. Явно той не е бил достатъчен и още през декември започнаха слуховете, че LG може да продаде бранда, да аутсорсне или да закрие напълно мобилното си звено. Вече в първите дни на второто тримесечие на 2021 г. имаме отговор на това.

Недооцененият иноватор

Новината може да е логична, но тъжна за истинските любители на смартфони. LG не се колебаеше да експериментира с по-смели решения. При това да ги предлага на масовия пазар без да се страхува, че може да пропадне като пазарен дял. През 2016 г. компанията показа G5 – един от малкото смартфон флагмани, които разчитаха на модулни компоненти.

Радикалната идея потребителят да може да си сглоби устройство с компоненти, които да се закачат като конструктор LEGO беше популярна по това време. LG беше една от малките компании, които взе част от идеята и я докара до масовия пазар. След това тя беше подхваната от Lenovo и нейния бранд Motorola.

Затварянето на мобилното звено поставя под въпрос, дали LG ще пусне на пазара радикалният прототип, който представи в началото на 2021 г. – смартфонът с навиващ се екран. Устройството показва съвсем различен и радикален подход към хибридните модели, които съчетават в себе си умен телефон и компактен таблет. Вместо сгъващ се екран, LG предложиха такъв, който се навива. Така смартфонът може да се трансформира от традиционен флагман с дисплей от около 6.8 инча, до разпънато състояние от около 7.4 инча.

Наистина обещаващо устройство, поне от инженерна гледна точка. Ще следим дали LG ще положат усилие да го пуснат на пазара или не са готови за това и затварянето на звеното, ще го превърне в един красив прототип.

The post LG официално излиза от бизнеса със смартфони appeared first on TechTrends България.

Последният обаче се оказа в центъра на търговската и технологична война, която САЩ и Китай в момента водят. Така компанията е подложен вече втора година на сурови санкции от страна на Вашингтон, чиито ефект започват да се усещат все по-силно от страна на Huawei. Китайският гигант прави всичко възможно да се адаптира към новата ситуация и да оцелее, включително да разпродава активи, като марката смартфони Honor.

В този момент, започна да блести Xiaomi. Компанията се превърна в третият по големина производител на смартфон през лятото, измествайки Apple. Стагнацията на Huawei в тази категория, може съвсем скоро да изведе по-малката китайска марка на второ място. Особено предвид факта, че Xiaomi отчита силни финансови резултати, растеж и продължава със стабилното си портфолио от умни телефони. Китайската компания върви уверено по пътя да замени Huawei като основен технологичен бранд от „поднебесната“ държава. Дали това наистина е така, ще се опитаме да разберем в следващите редове.

Рекордни резултати

Xiaomi обяви 15 рекордни показателя в своя отчет през третото тримесечие. В тях се включват почти всички ключови индикатори – общи приходи, нетна печалба, приходи от смартфони, доставки на умни телефони, продажби на продукти от Интернет на нещата (IoT), свързани устройства и др.

Постъпленията за периода се повишават с 34.5% до 72.2 млрд. юана (10.9 млрд. долара). Нетната печалба също расте с 18.9% до 623 млн. долара. Основният източник на тези увеличения идват от бизнеса със смартфони, който генерира приходи от 7.23 млрд. долара (47.6 млрд. юана) или нарастване от 47.5%. Постъпленията от умни телефони генерират близо две трети (66%) от общите. Доставките на смартфони пък се увеличават с 45.3% до 46.6 млн. бройки.

Достъпните смартфони

По отношение на умните телефони, Xiaomi заема вакуума, който Huawei създава. Компанията се фокусира върху достъпните модели, като самото ръководство признава, че много малък дял от продажбите са на устройства с цена над 300 евро. За периода януари-октомври са доставени едва 8 млн. смартфона, които са по-скъпи. При положение, че само за третото тримесечие, компанията е продала над 46 млн. бройки, това е много нисък дял. Потвърждение за това, получаваме и от много ниския марж на нетната печалба.

Друг фактор е, че Xiaomi намира много силна почва и придобива позиции на пазари, в които подобен тип достъпни модели са много търсени. Компанията обяви, че е в Топ 5 доставчици в 54 държави. Повечето от които са в Европа, Африка и Азия. Например, Xiaomi е лидер в Беларус, Хърватска, Гърция, Иран, Мианмар, Полша, Испания, Турция, Катар и Украйна.

Умни продукти

Най-голямата промяна, която предприе Huawei след като пострада смартфон бизнеса ѝ е да се ориентира към всякаква друга потребителска техника, която не е под влиянието на забраните на САЩ. Затова в Европа и други пазари, китайският гигант започна масово да предлага умни часовници, очила, лаптопи, слушалки и др.

Xiaomi от години се преориентира към всякакви свързани устройства, въпреки, че доскоро беше съсредоточена основно на китайския пазар. Постепенно нейните продукти, започват да излизат зад граница. Може би най-големият пример е за нейните електрически тротинетки, които са доста достъпен вариант за феновете, на подобен тип алтернативен транспорт.

Но те не изчерпват списъка, като в него влизат още умни телевизори и ТВ декодери, пречистватели на въздуха, почистващи роботи, лаптопи, умни крушки и др. Повечето от тях все още са достъпни основно в Китай, но някои аксесоари, като слушалки и др. вече навлизат и на другите пазари.

Развойната дейност

Дотук с близките показатели между Huawei и Xiaomi. Двете компании са доста различни, най-малкото заради техните мащаби. Горните примери, показваха, допирните точки, където наистина Xiaomi може да замени Huawei. Особено на западните пазари.

Една от големите разлики са инвестициите и възможностите в развойната дейност. Huawei е лидер в 5G патентите в световен мащаб, както и все повече е сред лидерите в създаването на собствени технологии и интелектуална собственост на глобално ниво. Изключителен пример за това са собствените мобилни чипове от семейството Kirin, които поставят компанията редом до Apple в това отношение.

Xiaomi тук още прохожда, както като инвестиции, така и като патентни резултати. Въпреки това, по-малката китайска компания прави доста усилия в тази посока.

Най-големият резултат е 108MP сензор за смартфон камери, който е съвместна разработка със Samsung. Той е създаден до голяма степен да конкурира продуктите именно на Huawei, които си партнират с германската фирма Leica. Сред другите примери са камери вградени под екрана и 80W безжично зареждане.

По данни на Xiaomi, тя разполага с над 10 хил. инженера, но без да се съобщава за размера на инвестициите в развойна дейност.

Голямата липсваща – мрежовото оборудване

Huawei може да е известна със своите смартфони, но компанията изгради своята технологична и пазарна основа първо с мрежовите си решения. В рамките на десетилетие и половина, китайският гигант стана лидер в този сектор и съставлява над една трета от годишните ѝ приходи. От 2019 г. САЩ натискат своите съюзници да забранят ползването на решенията на Huawei в изграждането на 5G мрежи.

Великобритания, Австралия и други обявиха пълна забрана, някои европейски държави обмислят подобна. България влезе с меморандум за разбирателство в инициативата на Вашингтон „Чиста мрежа“, но все още не са ясни последствията от това.

Xiaomi изобщо не се фокусира в тази сфера. Това е огромна разлика, защото именно чрез мрежовото си оборудване, Huawei спечели и разви много партньорства с телекомите по света, чрез които предлага и своите мобилни устройства. ZTE ползва същия подход, но с много по-малки мащаби и замах.

Светло бъдеще

Ситуацията в момента предразполага за светло бъдеще на Xiaomi. Компанията има всички шансове да замести Huawei при смартфон производителите. Това може да се случи и с останалите потребителски умни устройства, ако тя започне същата агресивна политика за излизане от китайския пазар, както беше с умните телефони.

Собствената развойна дейност ще даде резултати след няколко години, като тогава Xiaomi ще може да бъде още по-силен фактор за истински иновации на пазара, а не просто да предлага евтини продукти.

Но възможностите на китайската компания спрямо Huawei спират дотук. При мрежовото оборудване тя няма позиции и няма изгледи да се опитва да се развива в този сегмент. Компанията има доста да наваксва със софтуерните решения, където Huawei също е с едни гърди напред. Във всички случаи, Xiaomi ще бъде фактор особено на смартфон пазара, с който ще трябва да се съобразяват компании като Apple и Samsung.

Отделно компанията ще трябва да увеличи своя мащаб и международно присъствие значително, за да постигне обема, приходите, печалбата и обхвата на своя по-именит китайски конкурент.

The post Може ли Xiаоmi да стане наследник на Huawei appeared first on TechTrends България.

Главният изпълнителен директор Димитър Димитров представи развитието на Allterco през последните няколко години и очерта плановете за следващите пред нея. Освен настоящата втора емисия акции, българската компания планира да излезе и на фондовата борса във Франкфурт. Това се очаква да се случи през 2023 г., като все още не са изяснени детайлите по тази идея.

Втората емисия

Във втората емисия на Allterco пуска на БФБ допълнителни три милиона акции с номинална стойност от 1 лев и емисионна от 3 лева. Което означава, че ако пласира всичките си книжа, компанията ще привлече 9 млн. лева. Акциите са обикновени и могат да се заявят с предоставянето на предварителни права през борсови посредник „Карол“ до 10 октомври. Неофициалният аукцион е на 23 октомври.

При първичното-публично предлагане през 2016 г., Allterco пласира 2.5 млн. акции при заявени 1.5 млн. при цена от 1.45 лева за брой. Тогава, привлеченият капитал на компанията достигна 3.65 млн. лева.

Планираните инвестиции

Новото финансиране ще отиде основно за инвестиции и разширяване на дейността. При презентацията, Димитър Димитров даде разбивка за трите основни направления, в които привлечения капитал ще бъде вложен.

Първото е за разширяване на дистрибуторската мрежа на Allterco. По това перо са предвидени средства от 1.32 млн. евро (2.58 млн. лева) Целта е да може да се увеличат продажбите и регионите, в които компанията оперира. За момента тя предлага основно своите продукти в Европа. IoT решенията ѝ от серията Shelly са популярни доста в централата част от континента, докато умният часовник за деца MyKi е повече активен в държавите от източната част. Освен разширяване на държавите и възможностите за продажби в настоящите пазари, САЩ е една апетитна цел за компанията. Другата такава е Китай, където са базирани основните производители и доставчици на решенията ѝ.

Второто направление е в изграждането на допълнителни логистични центрове и складове, които да са по-близо до крайните клиенти. Allterco в момента оперира основно с такава база в Китай, което може да създаде забавяния в доставките на продукти. Изграждането на складове в България и други ключови пазари ще е ключово за допълнителното развитие на компанията. Тук, планираните инвестиции са за 1.76 млн. евро или 3.44 млн. лева.

Последната посока на развитие е в разширяване на развойната дейност и инженерният екип на компанията в България. Димитров спомена, че се планира удвояване на служителите в тази насока. Той не конкретизира колко е персоналът на Allterco в момента, но в годишния отчет за 2019 г. те са общо 84 души. В крайна сметка, планираните средства тук са 1.32 млн. евро или 2.58 млн. лева.

Общият размер на инвестициите, които компанията смята да вложи при успешна втора емисия на БФБ е 8.66 млн. лева. Останалите около 340 хил. лева, най-вероятно ще са за такси и комисионни.

Големи амбиции и жадуван растеж

Настоящата 2020 г. е белязана от силен ръст на IoT решенията, като увеличението на приходите е с 65% на годишна база. От следващата година, Allterco планира разширяване на своите операции в посока Запад и Изток. САЩ, както споменахме, е едната голяма цел на компанията. Другата е Китай. Отделно през 2021 г. са планирани две нови IoT устройства, с което да разшири своето портфолио.

По-следващата 2022 г. ще е доста ключова. Не само, защото Allterco се надява да достигне продажби от 300 хил. устройства на месец, но и защото компанията ще атакува нова ниша. Това са IoT решения за индустриални цели, за момента продуктите ѝ са ориентира изцяло към крайните потребители – като това са умни прекъсвачи за умни домове, умни часовници и други.

За 2023 г. е планирано вече споменатото излизане на фондовата борса във Франкфурт. Точните детайли по тази идея не са изчистени и приети, но Димитров не отрече възможността за емитиране на нови акции по този повод. Дотогава има повече от три години и сценариите за развитие са доста. Но показва големите амбиции на Allterco. От голямо значение за излизането на фондовата борса във Франкфурт най-вероятно ще изиграе успеха на решенията за индустриален IoT, които ще дебютират година по-рано.

Allterco също имат и доста амбициозни прогнози за растежа на своя бизнес през следващите години. През 2019 г. приходите са малко над 17 млн. евро, като до 2024 г. те се очаква да скочат до малко под 62 млн. евро. Това е повече от троен ръст в рамките на пет години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се очаква да се увеличи петкратно от 4.8 млн. евро през 2019 г. до 15.6 млн. евро през 2024 г.

Ефектите от коронавируса

Ако тръгнем да сравняваме темповете на растеж през настоящата година и предходната, най-вероятно няма да видим подобна розова тенденция. Причината е в коронавирус пандемията, която буквално е елиминирала продажбите на умните часовници MyKi през по-голямата част от 2020 г. За сметка на това умните решения от серията Shelly са ги компенсирали почти напълно. Прогнозите на Allterco за 2020 г. са минимален ръст до 17.5 млн. евро приходи и понижение на EBITDA до 3.2 млн. евро.

Димитър Димитров обаче доста позитивно обяви, че коронавирус пандемията не е довела до спад на показателите на компанията. Той дори коментира, че прогнозите на специалистите са били IoT бизнеса буквално да „умре“ предвид обстановката. Това, не се е случило и затова Allterco излиза с позитивна нагласа и амбициозни планове за растеж.

The post Allterco ще търси 9 млн. лева от Българската фондова борса appeared first on TechTrends България.

Основната концепция в Android 11 е да обедини под един покри сходни функции, които досега изискваха работата на множество приложения. Целта е по-лесен мултитаскинг и по-бързо преминаване от една дейност към друга.

Интернет гигантът променя последователността на пускането на новата версия. Досега, Google пускаше последните си платформи първо ексклузивно за собствените си Pixel смартфони и едва след известно време те ставаха достъпни за останалите устройства. Технологичният гигант разширява списъка, като добавя умните телефони на OnePlus, Xiaomi, Oppo и Realme. Google допълва, че през следващите месеци, Android 11 бързо ще бъде наличен и при другите производители.

Подреждане на чат приложенията

Най-осезаемата промяна за крайните потребители е в групирането на всички видове чат приложения в специална секция при известията. Там са добавени контроли за тяхното управление, сред които е възможността за приоритизиране на съобщенията от даден човек през конкретна апликация.

„Балончетата“, които са доста удобна функция в Android за Facebook Messenger вече ще са налични и за други чат приложения. Поне по думите на Google. Как точно ще се визуализират отделните съобщения ако имате инсталиран Viber, WhatsApp, Discord, Skype и Slack едновременно и водите във всяко едно от тях разговори, поне от кратката презентация не става ясно. Но определено е функция, която ще подобри работата с тях.

Контрол над умните устройства

От години, смартфонът е поставян за най-добър кандидат за ролята на „универсално дистанционно“ за различните свързани джаджи от Интернет на нещата (IoT). В Android 11, Google прави крачка в посока на затвърждаване на тази позиция. Идеята е идентична с тази на чат приложенията – бърз и лесен достъп до контролите за тях.

Това става чрез нов център за управление на свързаните устройства, който е достъпен чрез задържане на бутона за включване и изключване. В него може да се намерят панели за контролиране на умни термостати, ключалки, видеокамери и много други, които са част от концепцията за IoT.

В този център за управление са тясно интегрирани и възможностите за пускане на различна музика и видео от смартфона към свързаните устройства. Ако слушате музика на телефона, да можете с няколко натискания да я прехвърлите към умната колонка.

Android Auto вече работи напълно безжично с Android 11, стига да го ползвате в съвместими с тази функция автомобили. Което отключва по-бързо и лесно свързване между смартфона и колата, лесно управление на навигацията, музиката и използване на гласови команди.

Сигурността на данните

Най-фундаменталната промяна при сигурността на Android 11 е възможността за независимо инсталиране на ъпдейти и „кръпки“ в системата. Чрез тях бързо се затварят различни дупки, които могат да доведат до пробиви, зловред софтуер или хакерски атаки. Досега подобни обновления идваха само в комплект с ъпдейти на цялата операционна система.

Една от големите критики на Android като цяло е огромното количество данни, които могат да се събират от потребителите, чрез техните устройства. От няколко години Google затяга правилата и начините по които приложенията получават достъп до различна информация, която се създава и/или съхранява на смартфоните.

Основната промяна засяга най-вече програми, които не ползвате от дълго време. Ако сте дали достъп на дадено приложение до определени данни, но не сте го отваряли с месеци, то Android 11 ще върне първичните настройки за поверителността. Това означава, че то няма да събира данните до които е имало достъп, а при активирането му наново от потребителя ще поиска ново разрешение за тях.

The post Google оптимизира комуникацията и сигурността в новия Android 11 appeared first on TechTrends България.

Роботите днес все още са много далеч от тези способности, които хората виждат във филмите и сериалите. За сега роботиката е специализирана в нишови решения. Има много ефективни роботи, но те са насочени в изпълнението само на няколко определени задачи. В повечето случаи това са семпли, повтаряеми дейности като заварки, пакетиране, броене на стока и др., отбелязва Андерсън.

Реалност спрямо очаквания

В момента роботите разчитат на предварително програмиране. Те могат да вършат програмираните дейности с голяма прецизност и ефективност, но ако то не покрива дадено предизвикателство, те няма да могат да се справят. Всякакви вариации също могат да направят проблем. Например, ако позицията на елемента е леко променена, роботът може да не успее да направи заварката както трябва.

Разбира се, вече има и системи, които могат да се адаптират към известни разлики. Компютърното зрение и разпознаване на обекти също се подобрява, но дори и това не е достатъчно за роботите да са истински автономни. Затова е необходим постоянен надзор от хора по поточните линии, за да е сигурно, че всичко е в нормите.

Има напредък

Но има и добри новини, казва Андерсън. IT индустрията постепенно започва да намира решение на проблемите и предизвикателствата. Едно от тях е компютърно зрение чрез сензори, което обаче използва специфичен софтуер и изкуствен интелект.

Това ще позволи на роботите не само да „виждат“, но и да се адаптират към заобикалящия ги свят дори и случващото се да не припокрива точно предварителното им програмиране. Но според Андерсън истинският напредък тепърва предстои и ще бъде движен от т.нар. двупосочно обучение.

„Истинският напредък при роботиката тепърва предстои и ще бъде движен от т.нар. двупосочно обучение“Марк Андерсън, Equinix

Това е доста по-сложна система, която обаче има и по-голям потенциал. Всеки робот ще може да използва наличните технологии и сензори, за да се адаптира към средата, но и ще може да споделя наученото с облачен сървър. Информацията там ще се обобщава и обновява според новите данни. Така централният алгоритъм също ще може да се усъвършенства постоянно.

Всичко научено ще може да се споделя и с други роботи. Така всеки робот не само ще дава знания на останалите, но и ще получава такива от тях.

Роботите ще могат да са свързани в мрежа и с други сензори, устройства от Интернета на нещата и дори дигитални екосистеми за обработка на данните и изграждане на нови модели за изкуствен интелект (AI). Всичко това ще генерира огромен обем информация, която постоянно ще се променя. Тя ще трябва да се анализира, обработва и препредава в реално време. Затова ще се разчита много на дистрибутирани, хибридни, мултиклауд системи. Така ще се осигури ниска латентност и висока сигурност на данните.

Какви ще са резултатите от това?

ABI Research описва всичко това като Internet of Robotic Things (IoRT). Такива  системи ще позволяват на роботите да разчитат на облака, за да обменят информация с много други източници. Така те ще могат в реално време да се адаптират към условията, както и да се подготвя за реакция за наближаваща промяна. Например робот-мияч на прозорци, който получава предупреждение за усилване на вятъра и съответно трябва да се прибере по-рано.

IoRT практически ще е превърне в петте сетива на роботите. Така те ще могат да събират достатъчно данни, без да се налага да биват затрупвани с най-различни сензори, които ще правят производството и поддръжката им по-сложна и скъпа задача. „Облачната роботика“ ще позволи подобряване на основните модели на изкуствения интелект и ще ги разпространява по-бързо, казва Андерсън.

Той дава за пример работата на група автономни камиони за доставка на стоки. Всеки от тях разполага със сензори, AI „ръководител“ и споделя данните си в облак с другите камиони. От тях става ясно, че дадено кръстовище създава проблеми на някои от камионите. Или пък има ремонт, за който не е съобщено предварително. Централният алгоритъм ще може да забележи този проблем, да изработи указания за справяне с предизвикателството, които да изпрати до всички камиони в реално време.

Основното предизвикателство е латентността

Противно на очакванията, качеството и скоростта на връзката ще е по-важна от много други фактори, за да се реализира двупосочното обучение. Осигуряването на достатъчно мощен хардуер и съхранение на данните е лесната част, но гарантирането на връзката ще изисква специфичен подход към инфраструктурата, казва Андерсън.

„Machine-to-Machine (M2M) комуникациите изискват латентност под 20 ms. Особено, когато става дума за изпращане на нови инструкции, които са нужни в реално време. “Марк Андерсън, Equinix

Той казва, че Machine-to-Machine (M2M) комуникациите изискват латентност под 20 ms. Особено, когато става дума за изпращане на нови инструкции, които са нужни в реално време. Андерсън казва, че е нужна дистрибутирана IT инфраструктура, която да скъси дистанцията между робота и точка на достъп до широколентова връзка. Най-добре е решенията да са неутрални от гледна точка на производители и доставчици, подобно на Platform Equinix. Тук влиза и развитието на 5G мрежите, които в комбинация с Edge и облачните технологии ще помогнат значително на AI решенията.

Така компаниите ще могат да използват разнообразен набор от облачни платформи, екосистеми, алгоритми и т.н., като ще се осигурява бърза и стабилна връзка във всеки момент.  Всички тези аспекти трябва да се развиват паралелно, за да могат роботите да напредват с постоянно темпо. Така ще могат да се изградят не само добра инфраструктура, но и нови и подобрени AI модели, които да се използват от роботите.

The post Equinix: Бъдещето на роботиката е в двупосочното обучение appeared first on TechTrends България.