Internet Explorer дълги години беше основния инструмент за сърфиране в глобалната мрежа и послужи до известна степен за нейното популяризиране. Освен с дългото си пазарно лидерство, браузърът стана печално известен с усилията на Microsoft да го наложи агресивно и да задуши конкуренцията. Заради което, срещу технологичния гигант в САЩ и Европа се проведоха антимонополни дела.

Самият Бил Гейтс споделя години след това, че съдебните спорове са част от причината, Microsoft да не успее да пренесе Windows в мобилното пространство. Те също така убеждават Гейтс постепенно да се изтегли от управлението на компанията. Антимонополните дела обаче дават резултат, като детронират Internet Explorer, но предоставят доминиращото място на друг – Chrome на Google. Дотолкова, че наследникът на браузъра на Microsoft – Edge използва технологията на настоящия лидер.

Началната „Мозайка“

Internet Explorer не е 100% продукт на технологичния гигант. Той е вариация на браузъра Mosaic на Spyglass, като Microsoft в началото е партньор и получава технологията чрез лиценз. След леки модификации той е пуснат официално като Internet Explorer през август 1995 г. Браузърът е част от допълнителния Microsoft Plus пакет за новата по това време операционна система Windows 95.

Малко след това се появява и във версията Windows NT. Година след това излиза Internet Explorer 2.0, който добавя по-стария Windows 3.1 и компютрите Macintosh. Последва период, известен като „браузърните войни“, в които различните решения се борят за надмощие. По това време се налагат и нови технологии. В рамките на няколко версии се добавени стандарти като CDF, P3P, поддръжка на Dynamic HTML и други.

До 2000 г. Internet Explorer достига впечатляващи пазарен дял от 80%. Единственият адекватен конкурент по това време е Netscape Navigator, който разполага с около 15%. В рамките на година-две след това браузърът на Microsoft доминира с около 94% сегмента. Успехът на Internet Explorer до голяма степен се дължи на факта, че софтуерният гигант го обвързва със своята операционна система Windows. Резултатите кореспондират – през 2003 г. тя разполага с пазарен дял от 92% (сумарно за всички версии).

Делото срещу Microsoft

Тенденцията не остава незабелязана от регулаторите. През 2001 г. започва дело срещу Microsoft в САЩ по обвинение за злоупотреба с монополно влияние. По-голямата част от обвиненията са свързани с Internet Explorer и обвързването му с Windows. Софтуерната компания смята браузърът като интегрална част от операционната си система и нейна функционалност и не я разглежда като отделен продукт.

Microsoft също така е е обвинена, че умишлено изменя своите програмни интерфейси, за да може Internet Explorer да има по-добро представяне спрямо останалите браузъри инсталирани под Windows. Софтуерната компания е уличена, че е водила целенасочена политика в опит да „задуши“ основния си конкурент в началото – Netscape Navigator.

Делото има фундаментално значение за Microsoft, защото в най-лошия случай можеше да активира процеси по разцепването на компанията. Като се отдели браузърния бизнес от този свързан с операционната система. Крайният резултат е постигане на споразумение в което Microsoft предоставя достъп до API на трети разработчици, за да могат да оптимизират своите решение.

Нарицателно в киберсигурността

След делото, софтуерният гигант продължи да интегрира Internet Explorer в Windows. Това поддържаше инерцията му като пазарен лидер още дълги години. Но се появиха по-добри, стабилни и сигурни алтернативи. В един момент, браузърът на Microsoft започна да изостава технологично. Internet Explorer от години е смятан за рисково решение от гледна точка на киберсигурността.

Браузърът попада в серия от сериозни дупки в сигурността през 2008 г. Една от тях позволява на злонамерени потребители да поемат контрол на чужд компютър и да получат достъп до паролите. В друг случай, през 2010 г. изследователят Крис Еванс открива проблем в Internet Explorer, който е активен в рамките на почти две години. Microsoft знаят за него, но го отчитат като такъв с нисък приоритет, защото изисква изграждането на много тясно специализиран сайт.

Това не помага на Internet Explorer да получи славата си на браузър с ниска степен на киберсигурност. През същата 2010 г. е осъществена масова хакерска атака към редица технологични компании, като Adobe, Google, Akamai, Yahoo, Symantec, Northrop Grumman и др. Тя става възможна чрез вратичка в браузъра. Атаката носи името Project Aurora и е дадено от вицепрезидента на McAfee – антивирусната компания, която я открива. Вследствие на нея, германското, австралийското и френското правителства издават предупреждение за използването на Internet Explorer от компании с национално значение.

Освен за нарицателно в киберсигурността, браузърът на Microsoft получава и печалната слава на бавно приложение. Популярна интернет шега е, когато някой реагира с изключително забавяне, да се определя, че „работи/действа като Internet Explorer“.

Chrome – новият крал

Всички тези недостатъци постепенно ерозираха бетонната позиция на браузъра като пазарен лидер. Първият по-сериозен претендент беше независимият Firefox на Mozilla. Той обаче не успя да надмине 20-25% през годините.

Истинският конкурент дойде от друг технологичен гигант – Google. Пуснат през 2008 г. той се отличава с лек и бърз режим на работа и постепенно в себе си интегрира облачните услуги на интернет компанията. Развитието на браузъра наподобява доста това на Internet Explorer. Google го интегрира като незаменима част в лицензираната версия на операционната система Android през 2012 г.

Покрай това и предимствата си за настолни компютри, той започва да печели сърцата на потребителите. Достига най-големия си пазарен дял от 73% през 2018 г., но после се стабилизира на около 68%. По-важното е, че технологията на която е базиран – Chromium, става ключова за световния интернет.

Тя е толкова успешна, че дори Microsoft я използва в изграждането на Edge – наследника на Internet Explorer. Mozilla дори обявиха, че двата технологични гиганта са на път да монополизират за пореден път сърфирането в глобалната мрежа, заради този факт.

Добър или лош, Internet Explorer оставя своя отпечатък в историята на технологиите. Той постига висини, които дори Chrome не можа да постигне за момента, спечели си печална слава и по-скоро ще бъде запомнен с шегите, отколкото с позитивните неща. Както и, че покрай него, Microsoft беше заплашен от разцепване преди около 20 години.

The post Залезът на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.

Въпреки дългия и труден процес по неговата замяна, Internet Explorer е може би най-противоречивия продутк на Microsoft през годините. Той беше в основата на първите големи антимонополни разследвания в технологичния сектор от края на 90-те години на миналия век от двете страни на Атлантическия океан. Според съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, именно на тях пък се приписва лошата стратегия на компанията и липсата на фокус в мобилните платформи.

Самият Internet Explorer също не спечели напълно симпатиите на потребителите. Той имаше славата на бавен, понякога бъгав и не винаги сигурен откъм киберзащита браузър. Много от потребителите го използваха, просто по навик и защото идваше интегриран с доминиращата операционна система за персонални компютри Windows. Този факт и силните позиции на Microsoft в корпоративния и публичен сектор, направи браузъра ключов за редица от първите облачни и онлайн платформи в тези браншове.

Определено Internet Explorer има доста пъстра история, която ще се опитаме да разкажем сравнително накратко в следващите редове.

Краят

Започваме малко отзад-напред. Усилията на Microsoft да заличи постепенно своя дългогодишен браузър датират от повече от петилетка. Първата истинска стъпка в тази посока е направена през януари 2015 г., когато е демонстриран неговия наследник Edge. Той трябва да стане новият интернет браузър по подразбиране в уж последната за всички времена платформа Windows 10.

Новата операционна система все пак разполага с вграден Internet Explorer, за да може да функционират правилно по-стари сайтове или вътрешни такива, които се ползват от компании или институции.

Година по-късно, през 2016 г., Microsoft спря поддръжката на десетата версия на браузъра. С което единствения активен Internet Explorer е последната 11 итерация. Именно нейната поддръжка ще бъде спряна на 9 март 2021 г. От настоящата година, вече тече поетапното премахване на съвместимостта на Internet Explorer 11 спрямо другите продукти на Microsoft. През ноември 2020 г. това ще се случи в Microsoft Teams, а за всички приложения от Office 365 пакета, работата с браузъра ще приключи към август 2021 г.

Разноликите наследници

Софтуерният гигант първоначално се опита да продължи по стъпките на Internet Explorer и да създаде ново и по-бързо приложение. Това е вече споменатият Edge, който използва по-нови технологии, като се опитва да комбинира познатата с по-модерна визия. В началото той е базиран на системата EdgeHTML на Microsoft, която от своя страна използва Chakra и JavaScript.

Тези версии постепенно са изоставени и софтуерният гигант преминава към конкурентната технология Chromium, която е в основата на доминиращия в момента браузър Chrome на Google. Решението е посрещнато на нож от останалите играчи на пазара, най-вече от Mozilla. Причината е, че по този начин Google получава още по-голямо влияние върху технологиите, които ни дават достъп до глобалната мрежа. Както и, че така се унищожава конкуренцията в сектора.

Във всички случаи, Microsoft се опитва от януари 2020 г. да наложи новата Chromium версия на Edge в Windows базираните машини. Софтуерният гигант обаче прекаляват с агресивното „убеждаване“ на потребителите. Дотам, че използва позабравени тактики, които компанията ползваше при Internet Explorer. Като например, невъзможността да се изтрие напълно браузъра по подразбиране, нещо, което се повтаря с Edge.

Противоречивата история на Internet Explorer

Началото си Internet Explorer води от далечната вече 1994 г. За по-малко запознатите, Microsoft не е разработила самостоятелно популярния браузър. Той е дълбока модификация на едно от първите приложения за достъп до глобалната мрежа – Mosaic на NCSA.

За времето си този браузър е бил революционен. Като е дин от първите, които поддържат няколко интернет протокола, както и възможността да изобразява картинки. Неправилно му е връчвана титлата за първия графичен браузър, като преди него има поне три по-малко известни, които правят това постижение.

В крайна сметка, ползвайки Mosaic за основа, Microsoft изгражда Internet Explorer, като в замяна на това е задължена да плаща на NCSA лицензни такси. Новият браузър се появява през 1995 г. за култовата операционна система Windows 95. В рамките на година и половина, софтуерният гигант вече е разработил три версии, като последната я интегрира директно в платформата. Така, браузърът вече няма опция да генерира самостоятелни приходи и намаляват част от отчисленията за NCSA и разработчикът заплашва със съд. Което води до първото главоболие за Microsoft, но то е разрешено доста бързо срещу споразумение за компенсация от 8 млн. долара.

През следващите години, софтуерният гигант работи все повече в посока на тясна интеграция между Windows и Internet Explorer. Това започва да става все по-очевидно в Windows 98 и петата версия на браузъра. Тази своеобразна симбиоза помогна на Microsoft да изстреля Internet Explorer като лидер на пазара, но за сметка на редица регулаторни проблеми.

Пазарно влияние и опасения за монопол

Повишеният интерес към персоналните компютри и операционната система на Microsoft, помага да се утвърди Internet Explorer като доминиращо приложение за достъп до глобалната мрежа. Ако към 1998 г. браузърът има 40% пазарен дял, то в рамките на две години вече надминава контролните 80%. В следващите още няколко години, Internet Explorer е едноличен лидер с 95% – пик, който се достига през 2002 г. и се поддържа до 2003 г. Реалната му доминация продължава до 2009 г., когато е трайно задминат от Chrome на Google.

Развитието на браузъра и платформите Windows дават достатъчно основания на антимонополните власти на САЩ да се намесят. Те са взели на мушка Microsoft още от 1992 г., заради повишаващото влияние на компанията на PC пазара. С обвързването на Internet Explorer с Windows 95 регулаторите виждат опит на технологичния гигант да затвори конкуренцията на софтуерния пазар.

През 1998 г. започва дело в което Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) обвиняват Microsoft в злоупотреба с монополно положение. Първите решения са почти апокалиптични за технологичния гигант. През 2000 г. съдът нарежда за разделянето на компанията на две отделни дружества. Едното да отговаря за операционната система Windows, а другото – за останалите софтуерни решения.

Две години по-късно през 2002 г. след редица обжалвания, магистратите решават да запазят целостта на Microsoft. Технологичният гигант постига редица споразумения със съда. Те включват дарения за софтуерни разработки и публичния сектор, отваряне на част от софтуера и др. Което довежда до заливане на държавните институции с продуктите на Microsoft.

Технологичният гигант няма време за почивка, защото през 2003 г. Европейската комисия отваря подобно разследване, но вместо на фокус да е Internet Explorer, Брюксел се съсредоточава върху интеграцията на Windows Media Player в популярната платформа. Принципът обаче е горе-долу същия, а крайният резултат е, че Microsoft потъва близо 14 години в антимонополни дела на два континента.

Всичко това оказва доста голямо влияние върху компанията. Съоснователят Бил Гейтс твърди, че енергията вложена в тези дела го е накарала да напусне управлението на Microsoft по-рано от очакваното. Което пък води до изпускане на момента на компанията да се превърне в доминираща сила на мобилния пазар.

Така индиректно, Бил Гейтс обвинява своя наследник Стив Балмър в изпускане на ситуацията, както и делата, които са отнели фокуса на основателя върху оперативното и стратегически развитие на технологичния гигант. Именно в антимонополното разследване на САЩ попада Internet Explorer. Което е може би най-голямото черно петно в биографията на браузъра.

Ако Microsoft не полагаха толкова големи сили в тясната интеграция на Internet Explorer в Windows, нещата сега можеха да са съвсем различни. При това не само на пазара за браузъри, но и в още няколко сектора. От друга страна, примерът с Internet Explorer може да послужи като голямо предупреждение за настоящия лидер в сегмента – Chrome на Google.

Дали ще ни липсва Internet Explorer – по-скоро не. Но е безспорен факт, че браузърът оставя широка диря в технологичната история.

The post Последната година на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.