Един от тях е разширен списък с потенциални купувачи, както и евентуалната пазарна оценка на United Group. За разлика от предишната информация на Bloomberg, която противоречеше на изтеклата в гръцката преса такава преди няколко месеца, че има вероятност групата да се продава „на парче“, сега американската агенция не изключва и този вариант. Всичко все още е в прекалено начална фаза на преговори, което се индикира и от приемането на не обвързващи оферти. Самата телеком група отказва да коментира неофициална информация свързана с продажбата ѝ.

Разширеният списък

Последната информация на Bloomberg потвърждава, че основните потенциални купувачи са арабските телеком групи Etisalat и Saudi Telecom (STC). Към тях се добавят фондовете Apax Partners и Warburg Pincus. Три други големи стратегически купувачи също са били проучвани Това са френските Orange и Iliad, както и австрийската Telekom Austria Group. Последната държи „А1 България“ и цялата телеком група зад бранда A1. Френските оператори от години се оглеждат за активи в региона. Особено Orange, които в един момент са разглеждали „Виваком“ при една от многото предходни продажби на оператора. Iliad от своя страна придобиха полския телеком UPC Poland за 7 млрд. злоти (1.6 млрд. евро) през 2021 г.

Общата пазарна оценка на United Group, която се преследва е 8 млрд. евро, като в сумата се включва и дълга на групата. Към края на 2023 г. той е в размер малко под 4.3 млрд. евро, показват данните от изтеклия финансов доклад на групата. Нетно остават 3.7 млрд. евро, които да се разпределят към настоящите акционери. Мажоритарен дял в момента има BC Partners с 56%, следван от мениджмънта на компанията, в която влиза и сръбския магнат с общо 42% и Европейската банка за развитие и възстановяване (ЕБРВ) с около 2%.

През юли се очаква всички заинтересовани компании за придобиването на United Group да подадат не обвързваща оферта. Това означава, че няма да платят банкова гаранция, която при отказ от сделка да остане при настоящите собственици. Подаването на подобни оферти показва, че преговорите все още са в начална фаза, както подчертават и източниците на Bloomberg. След получаването на подобни предложения, се избира една от тях и се подхожда към сделка или се сключва обвързваща такава. В двата случая след това следва задълбочен дю дилиджънс или специален одит на продаваните активи.

Всичко е на тезгяха, може и на части

Обновената неофициална информация включва още една важна подробност. Цялата United Group се продава, но е възможно някои от купувачите да решат да пуснат оферти за бизнеса на групата в отделни пазари. Например, гръцките звена на балканския конгломерат да отидат в стратегически инвеститор от Франция, докато останалата част да бъде придобита от финансов такъв. Или пък същото може да се приложи за българските активи на United Group, докато останалите отидат в ръцете на друг купувач. Нарочно даваме за пример операциите на групата в България и Гърция, защото това са им най-апетитните и големи.

Това увеличава възможността да се намерят купувачи и евентуално да се повишат цените на някои от активите. Продажбата на целия United Group в единен пакет се оказва проблемен, защото част от заинтересованите и потърсени компании имат операции на някои от пазарите.

Etisalat например притежава мажоритарен дял в телеком групата на PPF Group, които държат Yettel и CETIN дружествата в България и Гърция. Telekom Austria Group държи телекомите A1 в България и Северна Македония. В югозападната ни съседка United Group има значително медийно присъствие, а у нас, австрийците при придобиване ще попаднат в ситуацията на Etisalat.

Ако се стигне до продажба към няколко купувача, разпределението ще бъде интересно. Защото, United Group започнаха да отделят фиксираните си мрежи в едно централизирано дружество, а мобилните кули бяха продадени на саудитския TAWAL (дъщерна фирма на Saudi Telecom – бел. ред.). Продажбата на едро на свързаност също е изнесена на ниво група във всички пазари. В повечето държави, в които оперира United Group в общи линии действат по няколко компании от United Group. Това обикновено са телеком оператор, медийно дружество и скоро инфраструктурно.

The post Първите оферти за собственика на „Виваком“ се очакват през юли appeared first on TechTrends България.

По същия начин гледа и Марк Зукърбърг на метавселените. За него това е бъдещата форма не само на социалните мрежи, но и на дигиталните (и отвъд тях) интеракции между хората. Паралелът между интернетът преди 30 години и метавселените сега е доста ясен, но има и някои разлики между двете. Във всички случаи, големите корпорации залагат много на втората, включително десетки, ако не и стотици милиарди долари.

Развитията през последната седмица показаха наяве някои от проблемите, с които се сблъсква метавселената. Както и поставя въпросът, дали рисковият ход на Марк Зукърбърг изцяло да се преориентира към нея и да ребрандира компанията си на Meta по този повод – ще се окаже оправдан. Или просто ще погребе технологичния гигант, бавно и славно, както се случи с Nokia и техните мобилни телефони в рамките на 15 години.

Самотно място

Метавселените са дигитални светове, които наподобяват максимално близо нашия, а потребителите имат достъп основно чрез шлемове за виртуална реалност (VR). Идеята е, в един момент те да бъдат пълното цифрово допълнение към реалния свят. Виртуално и реално да се преплитат, по много по-интерактивен начин. Meta на Зукърбърг идеално представя концепцията си в дългата си анимирана презентация отпреди месеци.

Проблемът е, че тя не успява да грабне вниманието на потребителите. Meta твърди, че има около 300 хил. регистрирани потребителя за Horizon Worlds. Това е основното приложение за метавселената на компанията. Проблемът е, че много малка част от тях са най-вероятно активните такива. Едно от изискванията, за пълноценното ѝ използване е наличието на VR шлем. Meta разполага с поне 1.28 млн. активни такива потребители. Ако 23% от тях ги ползват за метавселената – числата излизат.

Някои специалисти поставят тази статистика под съмнение и я поставят до доста по-скромните 31 хил. Те базират изчисленията си на хората последвали страницата на Horizon Worlds в социалните мрежи на Meta. Независимо, коя статистика използвате, това е само прашинка от потребителите на компанията. Традиционните социални мрежи на Meta надминаха 3.65 млрд. души. Това прави, че само 0.008% от потребителите на компанията ползват метавселената при 300 хил. души и 0.0008% при 31 хил. Според Wall Street Journal, изтекли документи на технологичния гигант показват, че месечните абонати са под 200 хил. при цел на компанията от 500 хил. На всеки сървър на Horizon Worlds пък има под 50 потребителя, а доста са напълно празни.

Ситуацията е трагична и при другите подобни платформи. Decentraland е друга популярна такава метавселена. Която има между 30 и 1 074 активни потребители, в зависимост дали питате независими експерти или самата компания. В същият момент, дружеството има надутата пазарна оценка от 1.2 млрд. долара. Което и решение да вземете – най-вероятно обстановката ще бъде доста самотна.

Скептицизъм отвътре

Ако спазим сравнението с ранните потребители на интернет – ситуацията е била ако не идентична, то доста сходна. Но има разлики, една от най-големите е, че ако първите ентусиасти на глобалната мрежа са я харесвали и активно промотирали. Ситуацията не е същата с метавселените, поне за тази на Meta.

Дори вътрешно в рамките на технологичния гигант признават, че ситуацията с Horizon Worlds е тежка. Според изтекло писмо до Financial Times на вицепрезидентът отговорен за метавселената много трудно ще се наложи този продукт масово на пазара. „Простата истина е, че ако ние не го харесваме, то как ще очакваме останалите да го обичат“, се пита реторично в писмото. Това показва, че дори в рамките на компанията не са фенове на изградената от тях метавселена.

Останалите платформи изпадат в други крайности. Те не признават опитите на Meta и големите гиганти, защото искат децентрализация и пълна интеграция на блокчейн услуги. Марк Зъкърбърг отдавна е разпознал крипто активите като основни за метавселената си, но се опитва да ги наложи по-централизирано.

Проблемът на останалите обаче е, че те залагат прекалено много на блокчейн технологиите и на съответните активи. Последните са високорискови и спекулативни и са единствената причина да надуват оценките на компании, като споменатата Decentraland, която има дневни потребители, колкото квартално кафене.

Новите усилия на Meta

В стремеж да наложи повече своята метавселена, Meta предприема редица нови мерки. Една от най-съществените е добавянето на… крака. Досега, виртуалната среда на компанията представяше потребителите от кръста нагоре. Което водеше до доста комични ситуации и визии, както и отблъскваше донякъде по-масовите потребители.

По-важната мярка е партньорството с Microsoft. Meta се опитва да вкара бизнеса на своя страна, което може да стане чрез по-тясна интеграция с продуктите на софтуерния гигант. Комбинацията между видеоконферентното решение Teams и Horizon Worlds например, ще повиши интерактивността между служителите. Ще позволи и нови възможности за хибридна и дистанционна работа. Поне това са обещанията.

Сътрудничеството е ключово, защото реално обединява двата технологични гиганти с най-добри позиции във VR и AR средите. Facebook държи най-добрите VR шлемове – бившата компания Oculus, а Microsoft разполага със своите AR такива – HoloLens. Добавяме и комбинацията на силното влияние на Windows и Office софтуера в корпоративния свят и получаваме потенциално по-голямо развитие в дългосрочна перспектива.

Третата мярка е в пускането на нов VR шлем от страна на Meta – Quest Pro. Това е премиум устройство, което се предлага за впечатляващите 1 500 долара от края на октомври. Вградените предни камери позволяват да се използва и за смесена реалност. Има още сензори за проследяване на погледа и на лицевите физиономии, които да се предават в дигитален формат.

Преградите

Проблемите на метавселената са известни от самото начало. Те са общо три. Първият е в скъпите устройства – VR шлемовете са необходим аксесоар за пълноценно изживяване в новите виртуални среди. Техните цени варират от няколкостотин до няколко хиляди долара. Отделно, някои от тези аксесоари изискват мощни компютърни конфигурации, за да могат да работят на максимални обороти. Ситуацията е подобна на интернет разпространението преди 30 години, когато персоналните компютри още не са толкова масови, както и интернет връзката е скъпо удоволствие.

Вторият е в техническите спецификации на самите VR шлемове. Ниският клас устройства имат екрани, които разположени пред очите създават впечатление за ниска резолюция. Дори премиум продуктите все още не могат да представят размер на пикселите, който да е съпоставим с компютърните монитори. Причината е, че дисплеите са разположени в пъти по-близо и съответно, резолюцията трябва да е в пъти по-висока. Това в комбинация с по-ниското опресняване може да води до главоболие, замаяност и други странични ефекти.

Третият е в съдържанието. Експертите са категорични, че все още няма приложение или игра, която да е задължителна за изпробване от масовата аудитория. Изключително ниската потребителска база на настоящите заглавия подкрепя тази теза.

Подобно на интернет разпространението, нещата ще се случват бавно. Технологията трябва да стане по-лесна и достъпна за ползване, а съдържанието да се разшири с времето. Използването на метавселените от бизнеса може да помогне да се забърза този процес, но пак не е гаранция. Предвид инфлацията и предстоящата икономическа рецесия в световен мащаб, може да видим оптимизация на разходите на бизнеса, което няма да се отрази ползотворно на подобни скъпи иновативни решения.

По-сериозните проблеми за Meta

Meta е изправена пред доста по-фундаментални неприятности. Защото, времето в случая е враг на технологичния гигант. Марк Зукърбърг заложи цялото бъдеще на групата в развитието на метавселените, включително и името ѝ. За него това е иновация, която в един момент ще бъде неизменна част от нашето ежедневие и междуличностна комуникация. Въпросът е, че този момент може да бъде доста далеч във времето.

Когато се концентрираш в решения с доста отдалечени перспективи, забравяш какво се случва в настоящето. Промените в социалните мрежи Facebook и Instagram стават все по-противоречиви за потребителите. Най-голямата социална мрежа вече е технически нестабилна покрай последните ъпдейти. В същия момент, метавселената е глътнала 27 млрд. долара инвестиции на Meta.

Ситуацията напомня значително тази на Nokia през 2007 г. Финландският гигант демонстрира концепция за смартфон с нанотехнологии, огъващ се и свързан с всичко в реално време. Технологии, които все още не може да постигнем 15 години по-късно. Но Nokia инвестира значително в част от тях. В същия момент, Стив Джобс пусна в продажба първият iPhone, което постави Apple в центъра на смартфон революцията. Бързо последван от Android и Google. А Nokia в момента вече не прави смартфони, като аутсорсна бранда на финландския стартъп HMD Global.

Дали Meta не върви по стъпките на Nokia? Или сравнението трябва да бъде по-скоро с ранните интернет компании от 90-те години в борбата им за налагане на глобалната мрежа? И двете тези за момента са валидни, като отговорът коя точно ще дойде след няколко години.

The post Има ли някой в метавселената appeared first on TechTrends България.

Интервюто на назначеният горе-долу по същото време – през ноември 2020 г. изпълнителен директор на „Булсатком“ е едно от малкото медийни прояви на компанията. От него обаче не излиза други големи новини. Акцентът е, че сателитния оператор години наред е пренебрегвал своя основен бизнес, докато е наливал милиони лева в други сфери. Тезата беше изказана в края на 2019 г., когато „Булсатком“ се преструктурира.

Сега, компанията ще се опита да си възвърне позициите на пазара за платена телевизия. Това е стратегията на „Булсатком“ в момента, според Станислав Георгиев.

Желаещи от България и чужбина

Той обяви, че има силен интерес за придобиване на сателитния оператор. Той включва желаещи, както от страната, така и от чужбина. Георгиев не даде никакви имена, нито уточни дали са се водили или се водят преговори по темата. Той единствено уточни, че предпочита следващият собственик да бъде стратегически.

„Интересът към „Булсатком“ е огромен. Имаше такъв през лятото, като той продължава“, коментира Георгиев. Той обяви, че това е логично предвид факта, че компанията е единствения напълно независим и сравнително голям играч на българския пазар. Както и, че все пак е лидер в сегмента за платена ТВ.

„Интересът към „Булсатком“ е огромен. Имаше такъв през лятото, като той продължава“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Георгиев подчерта, че ако придобиването на „Булсатком“ ще завърши реално процеса по консолидация на сектора в България. Затова има завишен инвеститорски интерес от локални и чуждестранни компании. За местните може да се каже, че е ясно кои са, независимо, че Георгиев не посочи имена.

Неофициалната информация от края на 2020 г. показваше, че „Виваком“ и „А1 България“ са проявили първоначално желание за придобиване на оператора. Първият телеком вече агресивно изкупува регионални интернет доставчици от началото на годината и така възобнови процеса по консолидация на пазара. При него офертата не е дошла пряко, а косвено, чрез доскорошния ѝ собственик и все още член на борда ѝ Спас Русев.

Ако някой от двата основни играча обаче се опита да сключи сделка, подобна ще бъде поставена на изпитание от регулаторите. Защото по този начин, купувачът ще си бетонира лидерската позиция на фиксирания пазар в страната и може да попадне в потенциално почти монополно положение.

Външните играчи, които бяха спрягани през последната година и половина са сръбската Telekom Srbija и френският медиен гигант Canal+. Първата компания е под контрола на сръбската държава, а втората е част от групата на Vivendi. Възможно е да е имало интерес и от други международни компании през времето.

Пъстра собственост

Настоящата пъстра палитра от акционери на „Булсатком“ се състои изцяло от финансови инвеститори. Имаше две преструктурирания на собствеността и едно на самата компания. Последното беше приключено в края на 2019 г. В края на изминалата година влезе нов инвеститор – фондът Integral, който е управляван от българин.

Трудно може да се определи новата структура на собственост на „Булсатком“. При първото преструктуриране през 2019 г. доведе до изкупуването на дяловете на кредиторите на компанията от няколко инвеститора – британският Blantyre Capital, Българската банка за развитие (ББР), а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) остава с известен дял. Единият съосновател Пламен Генчев също получи част от акциите, докато другия – Максим Заяков излезе от проекта напълно. Малко след това се включва американския фонд BlackRock.

Второто преструктуриране на собствеността беше завършена в края на 2020 г. Тогава влезе още един играч – фондът Integral. Той е придобил част от дяловете на другите акционери. За кои точно – няма информация, но се предполага, че може да е за сметка на ЕБВР, които по принцип искат да излязат от „Булсатком“. Вкарването на Integral води със себе си и смяна на поста главен изпълнителен директор, като руля поема Станислав Георгиев, който има богат опит в телеком сферата, включително и дълги години е бил в групата на  „А1 България“.

За ТВ пазара с любов…

Новият фокус на „Булсатком“ ще бъде изцяло платената телевизия. Георгиев обяви, че компанията трябва да се върне „към своята ДНК“ и, че в нея има „огромен потенциал“ за развитие. Тази линия беше прокарана още от предходния главен изпълнителен директор консултантът Макс Зиф, който извърши преструктурирането на компанията.

Реално, първите по-видими резултати в тази посока се усетиха през последните седмици. „Булсатком“ стартира предлагането на своя умна ТВ приставка, която е базирана на Android TV – B-Box. Тя идва само няколко седмици след представянето на аналогичната услуга Eon TV на „Виваком“.

Георгиев коментира, че сателитния оператор е разполагал с подобни възможности преди това, които просто не са се били предлагани по подходящ начин на потребителите. В самите магазини те не са били промотирани достатъчно, което съответно не е довело до ръст на продажбите.

Георгиев коментира, че към момента абонатите на „Булсатком“ за платена ТВ са около 650 хил. Това е спад с 11% спрямо данните за 2019 г. които са подадени в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и са за 736 хил. клиента. Затова най-вероятно, компанията ще се опита да си върне загубените позиции в момента на пазара.

… и с тъга

Друга тема, която главният изпълнителен директор на „Булсатком“ пое беше за сивия сектор при платената телевизия. Това са броя на абонатите, които ТВ доставчиците обявяват реално на регулатора и пред медийните групи и тези, с които реално разполагат. Спорът за това, дали и колко точно „укриват“ по-малките оператори се води от години. Според Георгиев става дума за между 400 и 600 хил. абоната общо, които не се декларират.

По последни данни на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) сивия сектор в страната е около 120 хил. домакинства. Това е между три и пет пъти по-малко от обявените числа от Георгиев. Те могат да се обяснят по няколко начина. Първият е, че БАБТО може да е подценила размера на сивия сектор. Вторият е Георгиев да разполага със стари данни, като той преди години е бил част от пазара, само че на страната на „А1 България“. Тогава големите телекоми твърдяха за подобни размери на недекларираните абонати.

Преди години, „Булсатком“ прилагаше тази практика, което доведе до остър конфликт между сателитния оператор и някои от най-големите медийни групи, като тази около bTV. След месеци на преговори, спирания на права и други, бяга подписани договори. По-късно, декларираните абонати пред КРС на „Булсатком“ скочиха осезаемо. Макс Зиф обяви, през 2019 г., че компанията е максимално прозрачна в това отношение.

The post Силен интерес от купувачи има за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Фактите са, че се създават страшно много подкасти, с най-различни теми. Бизнесът също се интересува не само от подкрепянето, но и от създаването на такива шоута. В момента, браншът навлиза в следващата си фаза на развитие – монетизацията на предаванията. Както и консолидацията на основните разпространители.

Индикация за двете тенденции може да видим в наддаването за мрежата от подкасти Wondery, в която участват активно Apple и Sony. Отказалата се от потенциална сделка Spotify междувременно подготвя специален абонамент насочен само към подобен тип предавания.

Огромният растеж

В рамките на две години подкастите буквално избухват като брой канали и епизоди. Трудно могат да се намерят консолидирани данни, особено за обема на пазара, като приходи. Най-подробните разбивки са основно за ситуацията в САЩ.

Но да вземем за пример общия брой на подкастите и епизодите в платформата на Apple. Към октомври 2020 г. те са над 1.5 млн., а качените епизоди са над 34 млн. За сравнение през парил 2018 г. те са 525 хил. предавания и над 18.5 млн. епизода. Което означава, че за малко повече от две години общия брой на подкастите се е увеличил тройно, а на епизодите – двойно.

По пътя на най-голямата сделка

Apple и Sony активно преговарят за придобиването на мрежата за подкасти Wondery. Това е популярна и все още независима услуга за подобен тип онлайн предавания, която разполага с около 8 млн. месечни абонати. По-интересното е, че по информация на Bloomberg, сделката може да варира между 300 и 400 млн. долара.

Това ще е най-голямото придобиване изцяло в областта на подкастите до момента. Което показва и стремежа на основните компании в сектора да консолидират по-малките услуги. Apple е сред водещите със своята платформа Apple Podcasts и се опитва да добавя нови предавания и аудитория.

Sony също е поставил в целите си развитието на бранша, като основна част е в привличането на силни подкасти. Spotify, която също е сила в сектора е решила да не участва в наддаването за Wondery, допълват източниците на Bloomberg. Шведската компания от своя страна напазарува редица по-малки платформи, като Ringer и Gimlet Media.

Процесите за консолидация текат от години, просто досега не са достигали такива суми. Apple придоби Pop Up Archive още през 2017 г., която е платформа за по-добро търсене на подкасти. Сключването на голяма сделка с Wondery може да има и негативен ефект – високата цена да накара другите независими, да търсят много пари и това да забави процесите на окрупняване.

Новите модели за монетизация

Повишеният интерес към този тип онлайн предавания води до търсенето на нови бизнес модели. Spotify подготвя почвата за специален абонамент, който да е насочен изцяло и единствено към подкасти. Компанията е започнала проучване сред определени потребители на платформата, за това какъв месечен план биха предпочели за достъп до „ексклузивни интервюта и епизоди“.

Цените варират между 3 и 8 долара, като най-евтината опция включва достъп до определено заключено съдържание, но без да се махат рекламите. Най-скъпата опция премахва рекламите и ще включва „висококачествено оригинално съдържание“. Вариантите няма да се обвързват с платената музикална услуга на Spotify. Което означава, че потребителите ще трябва да платят един месечен абонамент за достъп до избраните подкасти и втори за да слушат музика без реклами.

Засега Spotify коментира единствено, че проучването има за цел да се разберат потребителските настроения и не означава, че това ще бъдат крайни продукти, които ще се предлагат. Но е много показателно за посоката, в която ще поема шведската компания.

The post Тихият възход на подкастите appeared first on TechTrends България.