Отвъд изкуственият интелект прозират няколко интересни тенденции. Първата е по-големият фокус към умното здраве. Специализираните решения стават по-достъпни, а някои като например умните пръстени започват да набират популярност сред масовата аудитория.

CES в Лас Вегас винаги е първата възможност на компаниите да покажат някои от своите най-нови комерсиални продукти за годината. Тазгодишното издание не прави изключение и сред някои от най-интересните продукти идват от Lenovo и мобилното ѝ подразделение Motorola. Сред по-любопитните са LEGO и техните „умни“ части за популярните конструктори.

Твърде много AI

За последните две години ако един технологичен продукт не съдържа под някаква форма магическото съкращение AI – то производителят може да не мине за иновативен. Което не беше гаранция, че това допринася добавена стойност за потребителите. На CES 2026, компаниите се концентрират повече върху различните приложения на изкуствения интелект и неговата интеграция в отделните устройства, както и като пакетно предложение.

Примерите от CES са много. Един от тях е системата Qira на Lenovo. Това е поредният интелигентен асистент, който може да се използва през няколко устройства едновременно и се синхронизира между тях. Имате лаптоп Lenovo и смартфон Motorola, като Qira се адаптира спрямо заявките от потребителя между устройствата.

Друг пример от CES 2026 е умният почистващ робот на LG CLOiD. Той съчетава хуманоидни елементи, като механични ръце, с които да отваря врати и да хваща дръжки. Това му дава много повече възможности, спрямо „пълзящите“ роботчета тим Roomba. Задвижван от AI, той може да разпознава обекти и да изпълнява различни задачи. Технологичните компании започнаха да експериментират значително с подобен тип роботи, но остава въпросът за тяхната практичност и цялостно функциониране. CES 2026 само затвърждава тази тенденция.

Изкуственият интелект е напълно зависим от интернет връзката и обработката на данните в облака. На CES 2026 бяха представени няколко решения за AI изчисления „на ръба“ (Edge Computing). Asus UGen300 е USB приставка, която позволява изкуственият интелект да работи през него, вместо да се предават данните към центровете за данни. Тя е предназначена за различни умни уреди, които нямат процесорната мощ за подобни действия и цели да се локализира обработката на информация.

Умно здраве и забавление

Здравеопазването е една от сферите, която технологичните гиганти се опитват да трансформират в „интелигентна“. Интересът към умните часовници е главно от потребители, които искат да водят по-здравословен начин на живот. Чрез тези устройства може да се проследят тренировките, съня, пулса и вече дори кръвното налягане, които да дадат една по-обща картина за ежедневието на клиентите.

Сензорите от часовниците сега се миниатюризират и вече идват в много по-компактната и практична форма на пръстени. Samsung Galaxy Ring дебютира миналата година, но през настоящата на CES изборът на подобни устройства е значително по-богат. Yuwell и Pebble са част от компаниите, които влизат с такива джаджи. Друг е въпросът с качеството на умните пръстени. Samsung Ring се оказва с живот от едва между 6 и 9 месеца, а струва колкото умен часовник.

Samsung от своя страна интегрират своите здравни системи в една, като добавят дори и своите умни домашни уреди, като хладилници, печки и климатици. Например, когато часовникът засече, че сте в дълбок сън ще инструктира климатикът да коригира температурата.

Забавлението също става по-интелигентно. Легендарният датски производител на детски конструктори LEGO вкарва умни плочки и фигурки. Те ще включват сензори, светлини и говорители, които да реагират интерактивно. Част от решенията не са нови – LEGO има подобни системи, някои от които се използват за разработването на прости роботи от техните конструктори. Датската компания иска да ги разшири и превърне в по-масова употреба. Идеята на LEGO е да вкара добавена стойност и да се различи от множеството копия на нейните конструктори, с които се заля пазарът през последните година-две. Причината е повече от тривиална – изтичане на патента на нейните плочки.

Lenovo и Motorola в „града на греха“

Премиерите на популярни потребителски устройства на CES все повече се ограничават, като тази година основно изложението се доминираше от нови смартфони и лаптопи на Lenovo и Motorola (те са една компания – бел. ред.). По-ключово е включването на смартфон бранда, който представи първият си сгъваем телефон тип 2в1 хибрид.

Досега, нейните RAZR модели бяха компактни сгъваеми устройства, но това се променя с дебюта на RAZR Fold. Смартфонът разполага с външен 6.56-инчов екран и втори сгъваем LTPO с диагонал от 8.09 инча. Тройна 50MP камера и 32MP селфи такава. Motorola също така обяви и първият си премиум смартфон от доста време насам – серията Signatures.

Lenovo представи своята обновена гама бизнес лаптопи ThinkPad X1 и X9. Към тях добавяме хибридът 2в1 ThinkBook Plus Gen 7. Най-голямо внимание привлякоха два концептуални модела – Legion Pro Rollable Edition и ThinkPad Rollable Pro. Двата имат „навиващи се“ гъвкави екрани. При първия модел дисплеят се разширява по широчина и затова е позициониран по-скоро към геймърската аудитория. При вторият модел той се разгъва по височина като част от сгънатия екран може да функционира и отзад на капака и да се ползва при затворен лаптоп.

The post CES 2026: Изкуствен интелект, умно здраве и забавление appeared first on TechTrends България.

„Днешната бизнес реалност се характеризира с ускорени промени и нарастваща сложност. В този контекст все повече лидери осъзнават необходимостта от дългосрочно устойчиви стратегии и по-ефективна организация на процесите. Успешната трансформация изисква не просто внедряване на технологиите, а тяхното интелигентно и смело прилагане като двигател на развитието. Вече пета година А1 е съорганизатор на наградите Transform IT Awards, които отличават визионерския подход на собственици и ИТ ръководители в България, дават възможност за споделяне на реални успешни проекти и допринасят за изграждането на общност, която насърчава технологичните иновации в бизнеса“, заяви Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“ в А1 България.

Участниците могат да кандидатстват с проекти в трите конкурсни категории „ИТ решение, внедрено в организацията“, „Вътрешни решения“ и „Стартъп“. Проектите ще бъдат оценявани по специално разработена от Price Waterhouse Cooper методология, основана на четири основни критерия: „Стратегия и визия“, „Имплементация, ефективност и резултати“, „Иновативност и креативност“ и „Въздействие и перспективи за развитие“. Сред членовете на журито са опитни лидери в сферата на иновациите, представители на бизнеса, академичните среди, организациите с нестопанска цел, стартъп общността и др.

Вече пета година Transform IT се утвърждава като водеща платформа за открояване на успешните примери за дигитална трансформация в българския бизнес. Като най-голямата технологична и ICT компания и водещ системен интегратор, А1 е съорганизатор на наградите в рамките на своята дългосрочна мисия да подкрепя иноваторите, които превръщат технологиите в реална бизнес стойност. Чрез отличаването и споделянето на най-добрите IT решения конкурсът допринася за изграждането на силна екосистема от компании и професионалисти, които заедно движат напред дигиталната трансформация и устойчивото икономическо развитие на страната.

Съдържание от „А1 България“

The post Стартира петото издание на конкурса за иновативно прилагане на технологични решения Transform IT Awards 2026 appeared first on TechTrends България.

До броени месеци, България ще се сдобие с напълно сертифицирана и професионална състезателна писта, която ще се намира на само 60 км от София. Официалното ѝ откриване е насрочено за края на март 2026 г., първоначално носи името LARA, но от декември 2025 г. е ребрандирана на A1 Motor Park. Това отбелязва включването на телекома „А1 България“ в проекта, седмици преди пистата да заработи напълно.

Важен аспект от A1 Motor Park е, че съоръжението е изработено чрез най-новите технологии в състезателния свят. Както и е сертифицирана от Международната автомобилна федерация (FIA) и Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM). Първата дава оценка Grade 3, което позволява да се провеждат събития от класа на Формула 3, докато втората дава Grade B, което позволява редица състезания включително Superbike.

Технологиите на трасето

Технологичният елемент отдавна е ключов при проектирането на състезателни болиди от различните класове Формули и не само. Въздушни тунели, лазерно калиброване, виртуално проектиране, изчисления, които печелят милисекунди и много други. По-малко известен факт е, че процесът по проектирането на една писта е също толкова високотехнологичен, както и на състезателните машини.

С иновациите се постигат двете основни цели във всеки един авто/мото спорт – максимална скорост и безопасност. Акцентът все повече пада върху втората и затова не е изненада, че FIA изисква от всяко едно ново трасе да е първо безопасно и след това – бързо. Международната организация има специална симулационна програма, наречена CSAS (Circuit Safety Analysis System). Тя е толкова прецизна, че може да предвиди всяка една траектория и вид на сблъсък при най-разновидни обстоятелства в случай, че пилотът изгуби контрол.

A1 Motor Park е преминала през изследванията и изчисленията на FIA, за да може да получи сертификацията Grade 3. За да се изгради симулацията са използвани най-прецизно лазерно сканиране, което покрива до няколко милиметра на нивото на пистата, геолокация и др. За да постигне добри резултати, са използвани голяма част от същите технологии още при самото проектиране и строеж. Така, A1 Motor Park получава необходимата ѝ сертификация, за да бъде домакин на някои от най-големите световни състезания в автомобилния спорт.

Сканиращите системи са и последващи при самото експлоатиране на пистата. Чрез камери, сензори и датчици с висока резолюция се проследява ходът на всяко едно състезание. Знае се коя кола къде се намира, дали има аварийни екипи, катастрофа или друг инцидент. Всичко това помага за предотвратяването на злополуки и по-бързото овладяване при такива. A1 Motor Park разполага с контролна кула, в която се проследяват точни този океан от параметри в реално време.

Следващата стъпка по безопасността е пренасянето на данните на самото трасе или навсякъде на територията на съоръжението. Свързани LED екрани, информационно панели имат за цел да съобщят всяка една ключова промяна на пилотите, състезателните екипи или на публиката. В големите формати, като например Формула 3, има непрекъсната свързаност между болида и бокса.

Техническият екип може да проследи телеметрията на всеки един компонент в реално време и заедно с пилота да вземе решение в реално време. A1 Motor Park е построена с всички тези иновативни технологии и я прави една от най-модерните писти на Балканите.

Параметрите на A1 Motor Park

Първата голяма състезателна писта в България ще има повече от впечатляващи параметри. Разположена до Самоков, A1 Motor Park има дължина от 4 км с 15 завоя и права от над 900 метра, която позволява ускорение от над 280 км/ч. Самата писта е модулна и може да се трансформира в няколко конфигурации – къса, средна и дълга, като самите те, могат да бъдат персонализирани допълнително с няколко модификации на завоите.

Общите варианти са девет, като дължината на пистата може да варира от 1.09 км до 3.93 км. Късата и средната конфигурация могат да бъдат отделени и да се ползват независимо една от друга. Това позволява да се провеждат до две събития едновременно. Технологиите за безопасност, проследяване, информираност и контрол са на най-високо ниво, както вече споменахме.

За състезателните екипи са предвидени шест единични, два двойни и три технически бокса. Падокът (заграденото място за оглед на автомобилите – бел. ред.) и тренировъчната зона са с площ от над 20 хил. квадратни метра. Зоните за зрители са няколко и са разпределени в четири сгради и две открити зони до трасето. Общият капацитет на A1 Motor Park е около 30 хил. души. Пистата разполага с оборудван медицински център и хеликоптерна площадка за много спешни случаи.

Състезателна писта и телеком – пресечните точки

Предвид на все по-високата роля на технологиите, свързаността и данните в автомобилните и мотоциклетни състезания, влизането на телеком в начинанието не е изненада. „А1 България“ също така има вече изградени традиции и опит в спортните партньорства.

Отвъд спонсориранията на спортни клубове и федерации (ЦСКА София и Българската ски федерация – бел. ред.), телекомът изгради четири собствени спортни канала – Max Sport 1, 2, 3 и 4. Чрез тях „А1 България“ стана партньор на редица спортни първенства в множество спортове – от най-атрактивните европейски футболни лиги, през тенис, мотоциклетизъм, NASCAR и др.

Ролята на „А1 България“ на новата спортна писта ще бъде не само имиджова, но и технологична. Част от инфраструктурата по свързаността на съоръжението ще бъде изградена от телекома. Дори с брандирането на A1 Motor Park, операторът ще осигури финансова стабилност в най-трудния период на всеки един мащабен проект – първите няколко години на работа.

The post Технологиите зад новата българска писта A1 Motor Park appeared first on TechTrends България.

В следващите редове от Preventa.bg ще разкажат за три различни изобретения, вдъхновени от или свързани с насекоми. Превента е водеща фирма за борба с вредители, а информацията в статията се базира на научни разработки и трудове, публикувани в авторитетни издания като Nature и ScienceDirect.

Колективният интелект на насекомите и груповата (Swarm) роботика

Мравките, осите, пчелите и други социални насекоми демонстрират сложно колективно поведение и забележителна координация в своите строго организирани колонии. Заедно те действат като един организъм и това е видно дори само от начина, по който строят гнездата си. Но има и много други примери, които го доказват.

Някои видове мравки (южноамериканските Eciton burchellii и африканските Dorylus например) създават живи мостове с телата си, за да могат останалите от колонията да се придвижат до места, където има храна или друг ценен за тях ресурс.

Пчелите също са чудесен пример за естествена колективна интелигентност. Те вземат заедно всички важни решения, без едноличен лидер. Да, във всеки кошер (и мравуняк) има царица, но нейната роля е само и единствено репродуктивна.

Пчелите-работнички не само действат координирано, но и общуват чрез сложна система от движения, известна като “waggle dance”. Чрез посоката и продължителността на танца те предават информация за местонахождението на източници на храна, а колонията избира най-добрия маршрут чрез своеобразно „гласуване“.

Това поведение на насекомите вдъхновява развитието на модели за swarm роботика, при която множество малки роботи работят заедно за изпълнение на общи задачи. А най-впечатяващото е, че работят без централно управление – сравнително автономни са.

Как работи технологията

Всеки робот е снабден с микроконтролер, софтуер за обработка на сензорни данни и възможност да взема самостоятелни решения според зададения алгоритъм – набор от правила, по които да реагира на средата и на останалите роботи. Така се се постига синхрон между отделните единици в системата, като същевременно се запазва относителната автономност на всеки от тях. Комуникацията помежду им се осъществява чрез чрез локални мрежи тип mesh.

В съвременните swarm системи все по-често се интегрира и изкуствен интелект (AI) за дейности като планиране на движенията, разпознаване на обекти и обработка на данни.

Този вид роботика вече намира приложение в различни сфери на човешката дейност.
В промишлени среди swarm системите се използват за оптимизация на складови процеси, където десетки автономни роботи подреждат и преместват стоки – много по-бързо и прецизно от хора.

В земеделието започват да се използват swarm дронове за наблюдение на посеви, реколта, пръскане и анализ на почвите. Такива дронове могат да се ползват и в спасителните операции за издирване на хора в труднодостъпни или опасни зони например.

SWARM подходът навлиза и във военната индустрия, където се разработват автономни безпилотни летателни апарати, способни да действат синхронизирано.

E-Antenna: иновативен сензор, вдъхновен от нощни насекоми

Насекомите разчитат на антените си не само за обоняние, но и за възприемане на околната среда и ориентиране в нея. Те са от особена важност при нощните видове, които далеч не разчитат само на зрението си, за да се ориентират в тъмнината на нощта. Говорим за молци, хлебарки и други, които използват антените си, за да изследват различни повърхности, текстури и форми на обекти. Фактически, навигират движението си благодарение на тактилни сигнали, преобразувани в нервната им система.

Хлебарките например имат изключително дълги и чувствителни антени с хиляди рецептори в тях, които улавят и най-малкото въздушно течение или мирис във въздуха. Макар зрението им да е пригодено към среда с ниска осветеност, истината е, че антените им вършат повече работа, отколкото очите за ориентация и възприемане на околната среда.

Учени “открадват” тази идея, за да създадат биомиметични електронни антени, които могат да усещат допир, натиск и посока на движение по начин, подобен на нощните инсекти. Но изкуствените са по-добри от тях.

През 2025 г. изследователи от Университета Цинхуа (Tsinghua University) и Университета на електронните науки и технологии в Китай представят в списание Nature Communications устройство, което имитира структурата и чувствителността на антените на нощни насекоми. Тяхната електронна антена (E-antenna) представлява гъвкав сензор, изграден от магниточувствителни материали, който притежава изключителна механична устойчивост и може да засича движения и вибрации, идващи от всички посоки. Тази универсална чувствителност (omnidirectional sensing) се постига чрез комбинация от сегментна структура, частична магнетизация и алгоритъм за тактилно възприятие, който обработва сигнала по начин, наподобяващ този на нервната система на насекомите.

Устройството има потенциал за приложение в различни области – от роботика до системи за безопасност и наблюдение. Сензорът е модулен и лесен за интеграция (plug-and-play).

В роботиката подобни антени могат да осигурят на машините способност за навигация в среда с ниска осветеност, без да разчитат единствено на камери. Робот, оборудван с такава антена, би могъл да се ориентира в тъмни помещения, като засича микродвижения и въздушни потоци – по същия начин, по който го правят молците и хлебарките.

А най-тривиалното приложение на сензора е в прахосмукачки-роботи.

Живи роботи: как учените превърнаха хлебарките в биохибриди

Но технологиите не само биват вдъхновявани от различни инсекти. В някои случаи инсектите стават част от самата система. Именно такъв е случаят с киборг-насекомите – технология, която съчетава науката с чиста биология. Използват се истински инсекти, към които се прикрепя електроника, която позволява контролиране на движенията и поведението на инсекта. За целта, учените използват основно хлебарки, скакалци и някои видове бръмбари.

Първите успешни опити в създаването на киборг-насекоми идват от Texas A&M University в началото на 2010-те, когато екипът на Hong Liang използва електроди, свързани с антените и крайниците на хлебарки, с които да контролира движенията им.

По-късно изследователи от North Carolina State University усъвършенстват технологията, създавайки надеждна платформа за дистанционно управление на насекоми. Институтът RIKEN в Япония пък допринася със създаването на ултратънък соларен модул, който се закрепва върху гърба на хлебарката и осигурява непрекъснато захранване на електрониката.

Най-често използваният вид хлебарки като биороботи са мадагаскарските съскащи хлебарки (Gromphadorhina portentosa). Причината за това е по-големият им размер и способността им да носят товари, три пъти по-големи от собственото им тегло.

Контролът на движението при киборг-хлебарките се осъществява чрез директна стимулация на нервната система. Върху гърба на насекомото е прикрепен миниатюрен електронен модул – своеобразна „раница“, съдържаща микроконтролер, батерия или соларен панел и безжичен предавател. От него излизат тънки проводници, свързани с нервните окончания в антените или в задната част на тялото (церки). Така се постига ефективна биохибридна навигация.

Технологията вече се разглежда като потенциален инструмент за спасителни операции и мониторинг в труднодостъпни зони, както и за военни и отбранителни цели. Биохибридите могат да се внедряват в срутени сгради след земетресения, където вградените сензори да изпращат информация за температура, ниво на въглероден диоксид или движение – показатели за наличие на оцелели. В други експерименти киборг-насекоми се използват за екологичен мониторинг – например за събиране на данни от пещери или замърсени зони, недостъпни за хора.

Освен това, изглежда, че вече има проекти, които комбинират биохибридния подход  с груповата роботика. Проектът на немския стартъп SWARM Biotactics е такъв пример. Според Ройтерс, компанията е в преговори с немското правителство за производството на кборг хлебарки, които могат да бъдат управлявани индивидуално или да действат автономно като група.

The post Топ 3 технологични изобретения, вдъхновени от насекоми appeared first on TechTrends България.

Един от основните стълбове на новата стратегия на Брюксел е т.нар. Дигиталният мрежови закон, който на английски носи многозначимата абревиатура DNA (ДНК – бел. ред.). Той е насочен повече към стартъпи и развитие на изкуствен интелект (AI), като на самите телекоми е обърнато по-малко внимание.

След тези развития, европейските оператори директно заявиха, че настояват Брюксел да ги „освободи“ от по-стриктните регулации. Тяхната теза е от десетилетия, че прекомерния контрол подкопава инвестициите в иновативни мрежови решения. Това ги поставя в по-неизгодна ситуация, спрямо конкурентните компании от САЩ, Китай и дори Близкия изток.

Иновационният план – стартъпи и AI

Насърчаването на иновациите, според ЕК трябва да се прави основно в две посоки – стартъпи и изкуствен интелект. Първите ще бъдат подпомогнати с редуцирането на редица регулации и правила, както и да се засили конвергенцията между всичките 28 държави-членки. Липсата на 100%-ов единен пазар е едно от препятствията пред иновативните компании в опитите им да увеличат своя растеж и така да се противопоставят на китайските и американските стартиращи дружества.

Фокусът върху AI ще падне върху няколко аспекта. Първият е изграждането на необходимата инфраструктура за обработка на действията и данните свързани с изкуствения интелект. Вторият е в развитието на самите алгоритми и последният – в създаването и производството на собствени AI чипове. ЕК иска също така, Европа да развива и е една от областите, в които има добри позиции, заедно с тези на Китай и САЩ.

DNA включва и различни инициативи за улесняване на изграждане на основна и опорна мрежова инфраструктура. Подробностите по тази точка тепърва ще се уточняват и по какъв начин ще бъдат включени, като те засягат пряко операторите. Подобни мерки в някаква степен вече са залегнали в отделните страни-членки. Например в България има включени реформи, които изискват облекчаване на мерките предвидени в законодателството, за изграждане на фиксирани мрежи. Те са обвързани с плащанията и проектите по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Подценени“ от Брюксел

Липсата на по-конкретни мерки в полза на телеком сектора предизвика реакция, която наподобява на силна молба от страна на индустрията. Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO, преименувана вече на Connect Europe – бел. ред.) излезе със становище в което се призовава, управляващите в Брюксел да разширят обхвата на DNA. Според тях, телекомите в Европа са подценени като значение и под силен регуалторен натиск, докато в същия момент от тях се очакват значителни инвестиции.

Най-ключовата промяна, за която настояват операторите е разхлабването на редицата регулации, които в момента са наложени в сектора. ЕК ефективно премахна роуминга в рамките на ЕС, наложи ограничения на цените за терминиране (цени на едро) и на дребно в отделните пазари. Плюс още редица други регулации, които включват прекратяване на договорите, защита на лични данни и правила за окрупняване на индустрията.

Другите предложения са повече насочени в рамките на инфраструктурните проекти. Сред тях са мерки за насърчаване на инвестициите, които не са обявени в детайли и хармонизиран подход за разпределение на радиочестотния спектър. Последното е важно, особено за пан-европейските телеком групи, които оперират в няколко държави и във всяка има различни правила и цени за закупуването на честотни ленти.

От друга страна, последните програми за европейско финансиране включват редица проекти ориентирани към изграждането на 5G инфраструктура. Само в България вече са планирани няколко магистрални отсечки да бъдат оборудвани с връзка от пето поколение. Подобен договор беше сключен и за модернизация на софийското летище „Васил Левски“ преди няколко седмици. С друг думи, Брюксел все пак отпуска публични пари за изграждането на модерна мрежова инфраструктура.

Свобода или фрагментация

Друга промяна за която настояват телекомите е за възможността им да се обединяват в по-големи групи. Тоест, да се разхлабят антимонополните правила за тях, като в момента Брюксел изисква да има поне три големи играча на пазар. По време на Световния мобилен конгрес в Барселона, редица телеком мениджъри призоваха това правило да се разхлаби.

„За да мащабираме, ние трябва да консолидираме фрагментирания европейски пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Telefonica Марк Мутра пред CNBC. „Регулаторите трябва да ни позволят да се окрупним. Затова – моля ви, освободете ни!“

Подобни сделки вече се извършват на европейско ниво, но при едно по-силно окрупняване Брюксел може да се намеси. Надежда в тази посока виждат мениджърите на други водещи телеком групи като Orange и Deutsche Telekom. Които призоваха за същото по време на форума в Барселона. За пример те дадоха пазара в САЩ, който се доминира от три оператора – AT&T, Verizon и T-Mobile, като в последния Deutsche Telekom е мажоритарен собственик. В същия момент, в ЕС имаме 28 държави всяка с по поне три оператора. Някои са части от една група, но в общи линии пазарът в Европа е силно фрагментиран.

„Справедливостта“ на заден план

Доскорошните опити на телекомите за промяна на европейската политика бяха насочени към изискването на технологичните гиганти да плащат за огромния трафик, който създават. Аргументите на операторите е, че по този начин те ще насърчат и стимулират инвестициите в мрежова инфраструктура. Технологичните гиганти формират повече от половината от целия трафик на Стария континент и затова е логично да заплащат за ползването на мрежите.

Идеята първоначално беше известна като Fair Share, а вече като Fair Contribution. Тя се разви и популяризира сред политическите кръгове в Брюксел покрай пандемията, нуждата от бърза модернизация към 5G и следващо поколение оптични мрежи. Недостатъците ѝ са, че разходите на технологичните гиганти почти сигурно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. Това още повече ще накара компаниите да разчитат на абонаментни модели и да затворят „глобалната мрежа“ в отделни платени балони.

Темата за Fair Contribution беше силно разисквана през последните няколко години. В края на 2023 г. ЕК реши ако ще се изготвя такова законодателство, то това ще бъде част от работата на следващата комисия, която ще встъпи през 2025 г. Инициативата срещна частична подкрепа в Брюксел, но и силна опозиция в редица европейски държави, като Германия, Нидерландия и Белгия.

Идеята за Fair Contribution може отново да дойде на дневен ред, като новата Европейска комисия отново подхвана технологичните гиганти за монополни практики. Нарастващото напрежение между Брюксел и Вашингтон свързано с различни мита и потенциалното развързване на търговска война между САЩ и ЕС също може да сложи на масата тази идея. Засега, браншовата Connect Europe (бившето ETNO) се фокусира повече върху перспективите за разхлабване на телеком регулациите, а не поставяне на нови за технологичния сектор.

Българската призма

Пречупено през призмата на българския пазар нещата са по обичайния начин – с две страни на монетата. От едната, шоковото налагане на европейските регулации, потопи финансовите резултати на трите основни телекома. От друга, в страната се повдигна вълна от недоволство, включително и политическо, заради индексацията на цените по договорите на операторите през последните години. Последното върна в общественото пространство едни позабравени обвинения в монопол или олигопол на големите оператори.

Българският пазар в същото време се консолидира значително. В момента фиксираният пазар де факто е поделен между две компании – „Виваком“ и „А1 България“. Това се затвърди, след като първата придоби „Булсатком“ и още редица по-малки играча. С което, „Виваком“ излезе лидер на пазара за ТВ доставка на дребно. При мобилния сегмент операторите останаха трима, като и преди години, когато на хартия бяха пет и дори шест, на практика пак бяха формирали пазарна троица.

Тази обстановка позволи на телекомите да „тестват“ докъде ще им позволят институциите да индексират едностранно цените. През последните години това се случваше чрез стандартна клауза в договорите, която коригираше цената на база годишната инфлация. През декември 2024 г. първо „Йеттел“, а след това „Виваком“ се пробваха да направят това едностранно на база текстовете в Закона за електронни съобщения (ЗЕС).

Казусът премина като горещ картоф през повечето институции, сред които Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), а накрая през двете нива на административни съдилища. Дори се стигна и до разглеждането на казуса в специализирана комисия в Народното събрание. Крайният резултат до момента е, че Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната на КЗП срещу наложената индексация.

Тези примери показват колко крехка, но все още ефективна е регулаторната рамка при наличието на три основни оператора. Което само затвърждава, че изграждането на няколко паневропейски телеком групи ще бъде доста пипкава задача. Особено ако се прави с по-силно отхлабване на регулациите.

The post Европейските телекоми молят за „свобода“ от правилата на ЕС appeared first on TechTrends България.

Но и при умните телефони се появи лъч светлина. Последният им флагмански модел Huawei Mate 60 Pro беше представен през септември и изненада всички. Не с някаква революционна технология, която я няма на пазара, а с факта, че идва с 5G процесор, разработен по 7nm архитектура и то собствено производство. Въпреки, че последният iPhone 15 Pro идва с 3nm процесор, за китайския научно-технически сектор, това е огромен пробив.

Той поставя и под въпрос, дали американските санкции успяват да спрат иновационния прогрес на Пекин. Тъй като, САЩ наложи пълни рестрикции в предоставянето на каквото и да е оборудване, ноу-хау и капацитет за производство на чипове под 14nm. Развитието на собствени 7nm процесори може да мине за голям пробив за китайската технологична индустрия. Ситуацията е доста по-заплетена и да не опира само до този пробив. Китай обаче се подготвя да хвърли все по-силно технологичната ръкавица на САЩ.

Мистериозният чип

Чипсетът използван в Huawei Mate 60 Pro носи означението Kirin 9000s. Той е разработен и проектиран от дъщерната компания HiSilicon и произведен от субсидираната от държавата SMIC. Той все още е доста енигматичен. Huawei не дават подробности за неговата архитектура. Първоначалните предположения бяха, че е изграден по 7nm архитектура. Както е и първият такъв, който разполага с 5G модул, тъй като западните доставки ограничават подобни възможности, но при собственото производство те не могат да се приложат.

Всъщност, SMIC представи собствен 7nm процесор още през 2022 г. Той обаче разчита на по-стара литографска технология за производство – DUV, вместо EUV. Както и на модифицирана архитектура от 14nm. Разликите сме ги описали в обзора ни от миналата година на сектора. Предвид тези развития беше въпрос на време подобни чипове да се появят в китайските устройства. Затова и предположението, че такъв е случаят с Kirin 9000s е доста логично.

Разкрития от последните дни дават малко по-различна светлина. Според източник на Gizmochina, Kirin 9000s всъщност е 5nm процесор доставен на Huawei преди цели три години. Преди да попадне под ударите на американските санкции, китайската компания се презапаси с чипове, като поръча на TSMC значително по-големи обеми. При пълното разглобяване на телефона и на чипсета се вижда маркировка „2035“. Според кодировката на TSMC, това означава, че е произведен в 35-та седмица на 2020 г. или между 24 и 30 август.

Ако такъв е случаят, това показва, че Huawei все още разполага със запаси от сравнително добри процесори изпълнени по 5nm архитектура. Очаква се Huawei да обяви още един нов чипсет до края на годината. Във всички случаи, ситуацията около последните модели процесори Kirin на компанията продължава да бъде мистериозна.

Санкции под съмнение

Докато се разплитат напълно проектантските и производствени възможности на Huawei, респективно на SMIC и HiSilicon, редица експерти поставят под съмнение ефективността на санкциите на САЩ. Те могат да бъдат заобикаляни чрез системата за лицензиране на Държавния департамент. Китайците от своя страна използват поставени компании, които после реекспортират компонентите към основните производители като SMIC. Някои експерти, описват предоставянето на лицензите, като „раздаване на бонбони“.

Ситуацията е сходна и със санкциите срещу Русия. При нея ограниченията са много по-стриктни, но в страната продължава да има значително количество стоки със западен произход. Било то чрез паралелен внос или дори пряко от самите западни компании, чрез поставени местни дружества. Предвид факта, че при Китай, режимът не е толкова строг, заобикалянето е дори по-лесна работа.

Но все пак за редица много високотехнологични продукти, санкциите важат. Липсата на литографска техника за производство на чипове продължава да спъва китайските амбиции. Тя идва само от едно място – нидерландската ASML, което прави проследимостта и контролът на доставките много по-лесен. Ситуацията е сходна и със софтуера, въпреки, че близо година Microsoft продължаваше да обслужва руски компании онлайн, независимо от санкциите.

Китайската устойчивост

Фактор играе и устойчивостта на китайския технологичен сектор. Той вече не е само и единствено базиран на обратно инженерство и сляп внос на чужда техника. Huawei например дава близо една трета от приходите си всяка година за развойна дейност. През последното десетилетие R&D потенциала на Китай достига до висоти, които в някои случаи се конкурират със западния.

Примери за това са усилията на Huawei и вече Xiaomi да развиват собствени мобилни операционни системи. Те все още са базирани на версията с отворен код на Android, но останалите компоненти са разработени от самите компании. TikTok е големият пробив при изкуствения интелект и онлайн платформите. Успехът му се базира не само на добро позициониране и подходящ формат за младежите, но и алгоритмите, които дават максимално добри препоръки за следващите клипове. Концепцията за Super App (супер приложение) също е дело на китайските компании и в момента американските технологични гиганти се опитват да я приложат.

Конкретно за чиповете също може да се говори. SMIC има достатъчно ноу-хау да трансформира настоящата си технология, така че да произвежда 7nm процесори. Макар и да са с по-ниско качество от аналозите на тайванската TSMC. Въпрос на време и пари е, китайската компания да постигне пробив и отвъд 7nm процес. HiSilico от своя страна има достатъчно експертиза да проектира чипове с 5nm архитектура.

Квантово бъдеще

В момента производителността на процесорите се базира на броя на транзисторите, а те от своя страна на това колко е голяма миниатюризацията им. Тук идва тази игра с нанометрите – колкото по-малки са транзисторите, толкова повече може да поберете в един чип. Производителите обаче се сблъскват с една физическа бариера – досегашната технология не може да премине отвъд 1nm. Intel теоретизират, че могат да го постигнат като сменят медните полупроводници с такива с материала базиран на рудата на платината – рутений.

Ако обаче компаниите не успеят да преминат отвъд 1nm архитектура, то тогава за момента единствената иновация остават квантовите компютри. Те използват принципите на квантовата механика да увеличат значително възможностите за изчисления. Тук Китай и САЩ имат сравнителен паритет, като двете държави инвестират значително в технологията. Както и твърдят, че са постигнали големи пробиви, които са съпоставими помежду си.

Докато надпреварата при процесорите откъм нанометрова архитектура за момента е в полза на САЩ, то Китай определено залага на квантовите изчисления. А там, който първи пробие ще има значително преимущество. Както технологично, така и военно, защото квантовите системи могат да се развиват както за изчисления, така за криптиране, декриптиране и могат да неутрализират разликата в процесорната мощ.

The post Завръщането на Huawei и китайската технологична ръкавица appeared first on TechTrends България.

Новите iPhone 15 продължават няколко традиции на Apple – изключително бавната еволюция на моделите, която опира по-скоро до леки хардуерни подобрения. Ситуацията е такава, че основните иновации опират до титаниев корпус и регулациите на Европейския съюз (ЕС). Технологичният гигант се похвали с „новата бърза жична свързаност“ като сменя жака от Lightning стандарта към масовия USB Type-C. Apple беше буквално принудена от ЕС да осъществи тази промяна с новите регулации свързани с потребителските устройства. Компанията от Купертино лобираше силно в Брюксел и се противопоставяше по всякакъв начин на новите европейски правила, но безуспешно.

По традиция вече, Apple представи два модела смартфони – базов iPhone 15 и премиум iPhone 15 Pro. Те идват в два размера, първият е стандартен с 6.1-инчов екран. Вторият е „уголемената“ версия с 6.7-инчов дисплей, като носят означението iPhone 15 Plus и iPhone 15 Pro Max съответно. Предварителните поръчки започват от 22 септември и в България през мобилните оператори. Българските цени все още не са обявени, но за САЩ те остават на нивата от миналата година. Базовият iPhone 15 тръгва от 799 долара и 899 долара за iPhone 15 Plus за 128GB версии, а iPhone 15 Pro започва от 999 долара за 128GB вариант и 1 199 долара за 256GB iPhone 15 Pro Max.

„Космическият“ iPhone 15 Pro

Премиум моделът на Apple тази година продължава да носи основните елементи на иновация. Новият iPhone 15 Pro погледнат отдалеч няма да се различи много от предходните модели. „Ябълковият“ гигант продължава да разчита на един и същ дизайн от iPhone 11 насам. За да избегне обвинението, че не се променя нищо е избран интересно решение. Apple сменят материала от който е изработен корпуса – от алуминий на титан. Този материал се използва най-вече в авиокосмическата индустрия, а потребителите го познават от някои модели часовници. Това дава известно повишение на някои характеристики на смартфона – той е с една идея по-лек и рамката е изключително удароустойчива.

Сред другите външни промени са замяната на жака с USB Type-C и подмяната на Ringer Switch бутонът със софтуерен. Последният може да се програмира според желанията на потребителя. За да не обърква феновете, по подразбиране неговата функция е сложена да бъде за Ringer Switch. Друг софтуерен „гимик“ е Standby режимът, в който смартфонът може да се използва като настолен часовник сложен на поставка или хоризонтално опрян някъде.

Останалите иновации са основно на хардуерно ниво. Премиум моделът iPhone 15 Pro се възползва от новия процесор A17 Pro на Apple. Най-съществените промени при него са 3nm архитектура (един от първите на пазара) и изцяло преработените графични ядра и сега те позволяват поддръжката на Ray Tracing. Ъпгрейд има и при камерите, не толкова при мегапикселите, колкото при оптиката и софтуера. След години изчакване, Apple най-накрая интегрират призматична леща при телефото сензора, която да увеличи възможностите за оптично приближение.

Новият-стар iPhone 15

Иновациите при iPhone 15 не са новина за притежателите на миналогодишния iPhone 14 Pro. Apple разчита на изпипаната си практика да преопакова стари модели с някои дребни подобрения и да ги представя за нови. Така, iPhone 15 е одрал „кожата и месото“ на своя премиум предшественик. Взима OLED екрана с Dynamic Island-а, което е интерактивен уиджет, чиято цел е да скрие дупката в екрана на селфи камерата. Разчита и на миналогодишния хардуер, включително и на 48MP основна камера.

Иновацията тук опира почти изцяло до регулаторния натиск на ЕС. Защото тя се изчерпва най-вече с добавянето на USB Type-C жак, който заменя Lightning стандарта. Останалите промени са най-вече софтуерни. Като интересна е възможността за снимане на „обемни“ кадри, в които се използват двете основни камери. Чрез тях се постига 3D стереоскопичен ефект и Apple подготвя смартфоните си за създаване на съдържание с дълбочина, което да се използва за техния VR шлем Apple Vision.

Най-големият коз – ябълковият силиций

Новостите при различните устройства на технологичния гигант през последните години са най-вече на ниво бавна еволюция. Истинският коз на Apple обаче се нарича техните собствени процесорни разработки. Познати като Apple Silicon, чиповете на компанията се правят според нейните изисквания, оптимизират бързо и лесно със софтуер. Всичко това придава още по-голямо чувство за пълноценната екосистема на „ябълковия“ гигант.

В подобна посока са иновациите при новата версия на умния часовник Apple Watch Series 9. Освен презентация на 20-минутна „ала-бала“ за екологията и как това е „първият въглеродно-неутрален продукт“, промените при него са на ниво процесор и малко софтуерни функции. Собственият чип S9 SiP позволява по-силно използване на изкуствен интелект (AI). Покрай него е добавен и нов жест за управление. Потребителите могат да чукнат два пъти с показалеца и палеца си във въздуха с ръката на която го нояст и това дублира ролята на основния бутон. Което позволява да се управлява часовника без да се докосва самото устройство и да се работи само с една ръка.

Такива функции показват истинските иновации на Apple – тясната софтуерна и хардуерна интеграция. Защото в редица други възможности, устройствата им се движат с няколко години назад спрямо конкуренцията.

The post Титан и регулациите на ЕС са водещите иновации в iPhone 15 appeared first on TechTrends България.

Такъв сценарий обаче става все по-възможен и до голяма степен реализирането му ще зависи от тристранните отношения между САЩ, Русия и Китай. И докато геополитиката не е обект на TechTrends, то технологичните тенденции свързани с нея са. Един от ключовите въпроси, които доста хора си задават е кой ще загуби повече от подобен развой на събитията – САЩ или Китай. На прима виста, също така мнозинството ще отговори в полза на първия.

Реалността може да се окаже доста по-сложна и дори – различна. Най-малкото затова ще изиграят супер много фактори. Както и за какъв разглеждан период ще се говори. САЩ привидно имат предимство в цялата ситуация – основните технологични екосистеми са изградени и поддържани в Силициевата долина. На всеки iPhone може да пише Made in China, но и Designed in California.

Иновационният индекс на Австралия

Тенденциите обаче може и да се обърнат. Точно това предупреждават от Института по стратегически политики на Австралия (ASPI). Неправителствената организация е основно финансирана от австралийската отбранителни и федерални институции. ASPI следи чрез специален индекс развитието на технологиите и развойния потенциал в различни сектори с висок иновативен потенциал.

Те са разделени на редица сегменти и включват най-разнообразни компоненти. Например имаме квантови технологии, изкуствен интелект, иновативни материали, енергийни системи, биотехнологии, сензори, комуникации, роботика и др. ASPI дава доста добра обща картина, като използва данните от извършените и публикувани изследвания, патенти, университетски капацитет и др.

Индексът има своите недостатъци, като например, че не отразява качеството на R&D дейността. Или моментната картина с приложимите технологии, вследствие на тяхното налагане на пазара. Но все пак, дава насока за потенциалните тенденции в бъдещето развитие на иновациите.

Китайската доминация

Резултатите и изводите от последното издание на ASPI са стряскащи. Китай доминира все повече технологии, когато става дума за научно-изследователска дейност, докато ролята на Запада отслабва. Пекин е лидер в 37 от 44 категории, като в осем от тях има висок шанс да се превърне доминираща развойна сила. Всичките водещи 10 изследователски центъра с високоиновативен характер се намират в Китай.

От ASPI дават още по-стряскащи данни в сферата на отбраната и космонавтиката. Китай се позиционира изключително силно в разработването на следващо поколение двигатели, включително хиперзвукови. В тази сфера учените от страната вече генерират 48.49% от всички научни трудове в света, които имат най-високо влияние върху сегмента.

САЩ от своя страна са втори в повечето категории, но там където, Китай не успява, американския научен капацитет се позиционира като лидер. Тоест, щатския развоен капацитет успява да води само в седем категории от 44. Любопитното е, че Русия не е сред лидерите, въпреки пробивите в някои традиционни силни за нейните учени сегменти, като хиперзвуковите технологии например. Това може да се дължи на методологията на ASPI.

Комуникационният дракон

Телекомуникациите са една от сферите за които се знае и наблюдава от няколко години засилващата роля на Китай. Страната отговаря за малко под 30% от всички научни трудове с висока добавена стойност в рамките на мрежовите технологии – включително 5G и 6G системите. Това е и една от сферите в които Пекин има високи шансове да доминира иновациите. Втори са САЩ с едва малко под 10%. Интересното е, че Топ 5 се допълва не само от Великобритания и Южна Корея, но и от Иран.

Ситуацията е подобна и с разработването на оптични кабели, макар ASPI дават като оценката за монопол за „средна“. Китай води при изкуствения интелект (AI), както при създаването на алгоритми, така и (странно) при хардуерното ускорение. Съотношението спрямо САЩ в това отношение е 2.76:1.

Преди да сте посочили ChatGPT като пример оборващ горната теза, този сегмент е отделен в „Обработка на естествения език“. Там САЩ са лидери с 25.73%, но Китай е близо с 23%. Щатските учени също очаквано водят в иновативните компютърни и дизайн на процесорни технологии. Сфера, в която също имаме достатъчно индикации за това.

Въпреки по-силното му пазарно развитие на Запад и особено в САЩ, блокчейн технологиите също са в ръцете на китайците. При това с доста комфортна преднина от 28% срещу 11% съответно. Което показва и потенциалния недостатък на ASPI индексът – че отчита повече теоретичната, отколкото практичната (и най-вече – пазарна) част от иновациите.

Квантови технологии и роботика

Въпреки, че САЩ и Китай създават впечатлението, че са с изравнени или поне близки позиции при квантовите технологии, ASPI не мисли така. В квантовите изчисления, щатските учени доминират с почти 34% научни трудове, докато китайските имат 15%. Но, в две от другите три категории имаме доминация на Пекин – това са квантовите сензори и комуникация. Двете страни са изравнени почти напълно при квантовите сензори.

Друга изненада е китайската доминация при автономните системи и дронове. Пекин води и при иновативната роботика, но разликата там с американските учени е малка – 28% срещу 25%.

Без паника?

Данните на ASPI са повече от притесняващи – те показват, че Китай започва да доминира в доста иновационни сегменти. Високи технологии, за които доскоро се предполагаше, че САЩ има комфортно превъзходство. За момента говорим на академично ниво, но съществува опасност това да се пренесе и на практично.

Резултатите от индекса показват и нещо друго, че китайската програма за иновации и развитие прилагана през последните близо десет години носи своите плодове. И че, западните държави трябва да се замислят дали не е хубаво да имат подобни целенасочени иновационни стратегии. Особено Европа, която изостава значително спрямо лидерите.

The post Китай в новата технологична Студена война appeared first on TechTrends България.

Тук включваме умна топка, наблъскана със сензори, гъста мрежа от камери, повечето от които могат да засичат прецизно движение, както и сложна система за охлаждане на стадионите. Всички те имат нещо общо – за да могат да работят в синхрон и максимално ефективно, те са задвижвани от сложни алгоритми и дори системи за изкуствен интелект (AI).

Част от системите вече са интегрирани на някои от най-модерните стадиони и богати футболни клубове по света. Други – са иновации, които достигат до широката публика за първи път. Редицата промени показват амбициите на FIFA да се модернизира и да навлезе ударно в 21 век. Включително и с прекратяването на монопола на лиценза ѝ за видеоигри, който предоставяше на Electronic Arts.

Още по-свързан футбол

За първи път се вкарват някои иновации на такова голямо първенство. Може би основната е скрита в самата топка. Всеки Мондиал има собствена топка – като дизайн, поведение на тревата и във въздуха, като шарки и дори име. В Катар, тя отново е дело на Adidas. Ако се твърди, че това е най-бързата топка в историята – твърде е възможно. Но тя е уникална с друго – това е първата такава, в която са внедрени сензори, които предават нейното местоположение на терена 500 пъти в секунда.

Тя не е единственото нещо, което е под непрекъснато наблюдение. Целият терен също е осеян с камери. До голяма степен, това беше така и при предходното Световно първенство по футбол – в Русия през 2018 г. Разликата е, че сега те са допълнени със сензори, които дават почти пълна пространствена картина на мача.

Ключовият елемент е, че тази информация се предава в реално време и е безценен помощник на съдийската бригада. Тя влиза в употреба, за да може да се елиминират грешните отсъждания и да се сложи край на споровете дали топката е преминала линията или не е.

Като на видеоигра

Една от големите критики на системата VAR е в нейната мудност. Играта се спира, за да може първо съдиите във видеостаичката да предоставят кадрите на спорната ситуация. Второ, след това се изчаква самия главен съдия да я разгледа и да отсъди. Доста фенове са разочаровани, че понякога една положение се разглежда повече от 5 минути и се накъсва играта.

След изиграването на първите мачове от Мондиала в Катар 2022 се видя, че VAR се намесва доста по-рядко. За сметка на това, редица ситуации изглеждат като автоматизирани, особено засади, аутове и тъчове. Подадените в реално време данни за топката и разположението ѝ на терена позволяват на алгоритмите светкавично да определят кога тя е напуснала очертанията му. Тази технология се използва в тениса от няколко години, при това доста успешно.

Всичко това доближава почти напълно реалния футбол до виртуалния. Във видеоигрите, алгоритмите прецизно определят кога има аут, тъч, фаул, корнер, дузпа или гол. От настоящия Мондиал 2022 в Катар изгжлежда, че това ще се пренесе и във физическите двубои.

Не само на терена

Иновациите не спират само на терена, но обхващат целия стадион, че и пространството около него. Катар беше силно критикуван за спечеленото домакинство, заради климатичните условия – пустинните горещини не са изобщо подходящи за футбол и то на най-високо ниво. Домакините се опитват да преодолеят този проблем с помощта на технологиите.

От една страна, при проектирането на новите стадиони, огромно място е отделена за климатичната инсталация. Физически тя е разпределена така, че да може да охлажда (или затопля, в по-редките случаи) всяко кътче на трибуните и дори на терена. Нейна особеност е, че е проектирана да може и да го прави само в зони, където има нужда. Тук отново се намесват технологиите и алгоритмите, които следят къде има струпвания на хора. Там където няма, те просто изключват или понижават силата на климатичната система, за да има по-висока енергийна ефективност.

Подобна е ситуацията и със струпванията на хора. Тълпите могат да бъдат опасни и дори смъртоносни. Някои големи отбори, като Байерн Мюнхен, използват подобна силна сензорност и алгоритми, за да определят как да се контролират и насочват потоците от хора при влизане и излизане от стадиона. Това е безценно при аварийни ситуация, като например при инцидент на футболен мач загинаха стотици души след именно поради струпванията на хората.

Всички тези неща са донякъде автоматизирани и алгоритмите показват своята сила. Но те не са достатъчни и е хубаво да има човешки надзор. Затова в Катар, стадионите имат „команден център“, в който се следят всички ключови параметри. Той функционира като по-сложна версия на видеостаичката на VAR съдиите. Във всички случаи, успехът на тези технологии на световното ще им проправи път към останалите шампионати и първенства. Както се случи с VAR, например.

The post Световното първенство по футбол в плен на AI appeared first on TechTrends България.

Една от тях се оказа идеята за автономните автомобили. Жертви на тази идея не са само стартъпи, които в края на 2022 г. банкрутират или затварят врати, но и част от гиганти като Uber и Lyft. Причините са доста – необходимостта от тясна интеграция между софтуер и автомобила, регулации, изключително скъпата за разработване технология или чисто пазарни причини.

Изключение от правилото за момента е Tesla, но причината е доста очевидна – тя вече е автомобилен концерн, а не технологичен стартъп. Самите авто гиганти също започват да показват все повече и по-автономни функционалности на своите модели, което прави пазарът доста по-труден за стартъпите.

Голямото отписване

За провалът на стартиращите компании в сферата на автономните автомобили може да се види от голямото им отписване на пазарна оценка през последната година. Средно 14-те компании свързани с технологията и следени от базата данни на CrunchBase показват загуба на капитализация от 81%. Общата им оценка се срива от малко под 51 млрд. долара на малко над 9 млрд. долара. Статистиката включва от момента в който са излезли по един или друг начин на борсата (чрез IPO или SPAC) към средата на октомври 2022 г.

Тези компании обаче може да са сред „късметлиите“. Шведският стартъп за автономни автомобилни технологии Uniti банкрутира през април 2022 г. Един от ветераните в сектора – основаният през 2017 г. Argo AI прекрати съществуването си в края на октомври 2022 г. Компанията беше набрала близо 1 млрд. долара, като два от основните инвеститора са автоконцерните Ford и Volkswagen.

Още през лятото на 2021 г. край на своите автономни илюзии сложиха Uber и Lyft. Това се случи след като техния основен бизнес модел се оказа „напълно незаконен“ в редица държави и регулациите не им позволяват да им излязат сметките. Надеждата им, че автономните коли са бъдещето им развитие те вкараха милиарди долари и сключиха различни ключови партньорства. Тази трансформация не се оказа толкова бързо и лесно достижима, което направи мечтите на Uber и Lyft илюзорни.

Неизпълнените обещания

Причините за този срив и поне финансов провал на повечето стартъпи свързани с автономни коли са комплексни и много често зависят от компания до компания. Можем да намерим няколко общи допирни точки и това което обединява всички е – неизпълнените обещания. Инвеститори и мениджъри се надяваха да успеят да развият технологията и вече да има поне частична пазарна реализация.

Автономни коли в момента по пътищата няма, тепърва сме основно на Ниво 2 и елементи от Ниво 3 имплементирани. При това, от големите концерни, а не от стартъпите. Автомобилният сектор се оказа много по-голям залък за усилията на Силициевата долина. Прекалено далечния хоризонт за реализация прави малките компании неконкурентни – те разчитат на бърз растеж и също толкова скоростно горене на предоставяния им рисков капитал.

За част от дружествата на борсата с големите заличавания може да се намери и друго просто обяснение. Те разчитат на обратно първично-публично предлагане (SPAC), като при него се сливат с компания, която вече е листната и ползват нейните акции, за да излязат на пазара. По този начин се избягват редица регулаторни изисквания, проверки и съответно отчети към инвеститори. Подобни листвания обаче могат да бъдат нож с две остриета и да доведат до подобни големи заличавания. Особено, ако компаниите не са били напълно искрени към своите бизнес възможности.

Последният елемент е навлизането на големите авто концерни. Първоначално, те предпочитат да използват партньорства и така да аутсорснат развитието на тази технология. Сега обаче текат обратни процеси – гигантите започват да я развиват сами и да дърпат ресурс към себе си. Argo AI завършва по подобен начин, като Ford и VW предлагат на софтуерния им екип работа в своите звена по автономни технологии.

Технологичен скептицизъм

Както споменахме основният проблем е прекалено далечния хоризонт в развитието на технологията. Както и в нейното одобрение за масово ползване от власти и регулатори. Затова в момента се използват само системи, които играят ролята на асистент и изискват пълното внимание и готовност за реакция от шофьора. Които са интегрирани от големите концерни. Автоматично паркиране, спазване на лентата и следене на пътя при извънградски пътувания по магистрала например.

Сред някои от проблемите са, че алгоритмите може да са изключително надеждни при общите ситуации. Но при извънредните може да не реагират по правилния начин или да го направят с фатално закъснение. Няколко известни катастрофи потвърждават това.

За по-пълното преодоляване ще се изисква още по-голяма свързаност между участниците на пътя и автоматично предаване на информация между тях в реално време. Което изисква много инвестиции в инфраструктура. А без по-пълна надеждност – регулаторите няма да позволят напълно автономни коли. Съответно, хоризонтът за повечето стартъпи започва да се изплъзва и остават тези, които имат стабилен гръб. Като Waymo на Google, например.

The post Провалът на стартъпите за автономни коли appeared first on TechTrends България.