Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

От 2022 г. насам, Apple започна агресивно да търси алтернативи. Не само като производство, но и като пазар. Изнасянето или дори само диверсифицирането на манифактурата на „ябълковите“ устройства се оказа доста сложен и труден процес. Очаквано или не, основните кандидати за заместник на Китай са Индия и Виетнам. Apple експериментира от няколко години с различно производство в последните две.

На пръв поглед нещата изглеждат добре. Част от компонентите и устройствата вече се правят в Индия и Виетнам. В страните се откриват големи магазини, носещи логото на отхапаната ябълка. Това са едни от държавите с най-голям прираст в региона, а Индия се очаква да стане страната с най-голямо население през 2023 г., задминавайки Китай. Процесът по преместване на производството обаче се оказва по-бавен от очакваното, а пазарите – все още недостатъчно узрели.

Новият индийски гамбит

Индия доминира в новините на технологичния гигант за април. Само в рамките на няколко дни, Apple открива свои магазини в Делхи и Мумбай – двата най-големи града в азиатската държава. Ударната експанзия е очевидна и технологичният гигант винаги подбира внимателно къде открива новите си локации за директна продажба. За сравнение – в България, компанията няма собствени магазини, а разчита на оторизирани търговци.

Ситуацията при производството е още по-интересна. Apple експериментира с изнасяне на част от манифактурата на ниския клас (до колкото тази дума важи за компанията) iPhone в Индия още от 2017 г. Голямата промяна идва през септември миналата година. Тогава, технологичният гигант си поставя амбициозната цел да сглобява всички флагмански модели седмици след техния дебют в Китай. Амбициозна задача, която се опитва да постави Индия като ключов фактор в производствената верига на Apple.

Според информация на Financial Times от февруари тази година, компанията е много далеч от желаните мащаби. Индийските подизпълнители се затрудняват да изпълнят качествените и количествените изисквания на Apple. Такъв е случаят с Tata – голям местен производител (известен с евтините си автомобили и камиони), който от два изработени панела, само един покрива критериите на технологичния гигант. Китайските фабрики имат почти нулев брак, за разлика от индийските, което показват и огромната разлика в качеството за момента.

Има и други проблеми – липсата на специалисти, кара Apple да изпраща свои да обучават и да наглеждат поточните линии. В същия момент те трябва да пътуват по два часа от фабриката до жилищата и обратно. Ефективността в Индия не може да се сравни изобщо с тази в китайските заводи.

Ситуацията е може би с една идея по-добра във Виетнам, като Apple се опитва да прехвръли част от производството на Macbook компютрите си там. Тук роля играе основният подизпълнител на технологичния гигант – Foxconn, който също се опитва да диверсифицира географски производството.

Малки пазари

Apple не иска само да аутсорсне от Китай манифактурата си, но и да намали ролята на страната като ключов пазар. Той формира малко под 19% от всички приходи за финансовата 2022 г. приключила през септември. Това е третият по големина региона на Apple, като най-големият е Америка (основно Северна, но включва и Южна), който формира 43% от доходите и Европа – с 24%.

За сметка на това, Индия и Виетнам не фигурират като отделни региони. Те са поставени в графата „Други в Тихоокеанския регион“ и общо формират около 7% от приходите на Apple. В същия момент, част от страните там успяват да задържат икономическия растеж през ковид пандемията. Споменахме, че Индия е на път да задмине Китай като най-голямо население. Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. също формират голям пазарен потенциал, поне на хартия

Отварянето на ударно количество нови магазини в Индия показват амбициите на Apple да се опитат да капитализират през тези не обхванати все още потребители. Както и да засилят приходите от страната и евентуално да компенсират бъдещи спадове от Китай. Засега това остава в сферата на пожеланията. Индия все още разполага с прекалено голяма ножица между свръхбогати и свръхбедни, а средната класа е прекалено малка, за да насърчи масови продажби.

Китайският фактор

Някои ще кажат, че Индия е това, което беше Китай преди 20 години. До голяма степен ще са прави, но на Apple им отне повече от десетилетие да развият ефективността на своето производство там, както и доста търпение, преди потребителите да достигнат платежоспособността за продуктите на технологичния гигант. Тим Кук залага все повече на замяна на Китай с Индия, въпросът е дали ще успее навреме.

Apple тръгна да диверсифицира своето производство оттам най-вече заради политиката на нулев ковид. Пандемията показа, че зависимостта на доставки от Китай (и като цяло от един географски регион) крие опасности от дефицит в една нестабилна среда. Проблемите са, че с увеличаване на напрежението с Тайван, задълбочаването на войната в Украйна и други геополитически фактори ще форсират тази диверсификация.

Apple е най-зависим – една пета от приходите идват от Китай, огромна част от производството е концентрирано не само в азиатската страна, но и в една нейна провинция. Всичко в името на оптимизацията на разходите. Технологичният гигант ще трябва да разпръсне производството и доставките, което ще увеличи разходите. Последните ще увеличат допълнително цените. Инфлацията в световен мащаб вече удари потреблението, което в комбинация от тези фактори, Apple може да изпадне в ситуация, в която да не може да реализира своите продукти. Концентрацията на цялото производство само в Индия може частично да намали този риск, но това ще изисква доста време. С което, компанията най-вероятно не разполага.

The post Индия – все още недостижимата мечта на Apple appeared first on TechTrends България.

За сметка на това, търсенето на умни часовници се увеличава през същия период с 12%. Предварителните данни на Counterpoint Research за 2022 г. не дават информация за целия обем на пазара, но дават подробна разбивка и анализ на пазарните дялове и основните региони.

Забелязват се няколко тенденции. Едната е, че има голяма поляризация на ценовите класове – значително се увеличава търсенето на най-скъпите модели умни часовници и на най-евтините. Докато устройствата с междинна стойност отчитат понижение. Другият елемент е, че последното, празнично тримесечие на 2022 г. е първото в което се отчита спад на продажбите. Нещо, което подсказва, че общото свиване на потреблението най-вероятно ще засегне и умните часовници през новата година.

Регионалните и ценови тенденции

Индийският пазар е основният двигател на растежа при умните часовници. При него доставките се увеличават със 151% и заемат 21% дял от общите продажби. Северна Америка расте минимално с 6%, но това не е достатъчно и реално пазарния дял на региона се свива от 30% на 29% на годишна база. Все пак той остава най-големият пазар за момента на умни часовници.

Другият ключов регион е Китай. Там понижението не е само на база дял, но и на общо доставки. Последните се свиват с 9%, а първият от 23% на 19%. Така, през 2022 г. Индия се оказва вторият най-голям регион по продажби на смартчасовници, за сметка на Китай. Това го прави и все по-значим общ фактор. Най-малкото, заради забавянето на индийските доставки през последните три месеца на изминалата година води до спад от 2% на годишна база. Това е първият такъв след осем тримесечия на растеж, коментират още от Counterpoint Research.

Друг ключов момент е поляризацията на цените. Търсенето на премиум модели над 400 долара скача двойно и вече заема 13% от пазара. Този сегмент е движен най-вече от Apple Watch и новия Ultra модел, който допълнително вдига цената. С малко по-малък ръст от 29% на 35% се отбелязват продажбите на най-евтините устройства, които се на цени до 100 долара. Логично, но и подобно на другите сегменти, като количество, достъпните модели са и най-популярни. Тази тенденция може да не се запази, защото е движена основно от индийския пазар, където цената е основен фактор.

Разместванията при производителите

Ударното навлизане на умните часовници в Индия оказва влияние и сред производителите. Докато Apple доминира също така популярния премиум сегмент и остава недостижим лидер с над 34% дял, ситуацията е динамична при останалите. Samsung увеличава продажбите, но запазва идентичен 9.8% пазарен контрол през 2022 г. Huawei намалява своето влияние, като бройки, но като приходи отчита увеличение от 20%, заради преориентирането си в по-високия ценови сегмент.

Две индийски марки влизат ударно, поради добрите си продажби на местния пазар. Това са Noise и Fire Bolt, които доста бързо завземат четвъртата и пета позиция с 5.6% и 5.5% дял съответно. Техният възход е за сметка на Fitbit и Xiaomi, които излизат от Топ 8. Първата компания страда от по-слабите си продажби в Северна Америка, изключително силната конкуренция от Apple и забавянето на пускането на нови модели, покрай придобиването от Google. Втората – от цялостното забавяне на китайския пазар.

The post Продажбите на умни часовници изненадват с ръст през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Статистиката на изследователските агенции започват да се адаптират към някои промени, като например дефиницията за умни часовници. Counterpoint Research разделят сектора на две – първата част са премиум устройствата с пълноценна операционна система. Втората са базовите модели, на които не могат да се добавят и инсталират отделни приложения.

Именно при последния сегмент най-вероятно влизат и множеството фитнес гривни с дисплеи. Те набират популярност като достъпен вариант за умен часовник, въпреки, че не влизат в първоначалната дефиниция за такъв. Според нея, всяко устройство е „умно“ ако има пълноценна операционна система с възможност за инсталиране на приложения или програми.

Ръст в сектора

Въпреки тези промени в методологията на Counterpoint Research увеличението на доставките на смартчасовници обхваща и двата сегмента. Продажбите на премиум устройствата нараства през третото тримесечие с 23% на годишна база. В същия момент на базовите умни часовници доставките се удвояват на годишна база и вече съставляват повече от една трета от пазара или 35%.

Те са и основния двигател на ръста на сектора, който на годишна база за третото тримесечие е 30%. Според експертите от анализаторската компания, бързия ръст и вече значителен дял на базовите умни часовници показва техния потенциал. Както и, че пазарът за подобни продукти се ориентира все повече към достъпни модели.

Логично от гледна точка на приходи, премиум смартчасовниците властват, като те разполагат с близо десеткратно по-голяма средна продажна цена. Секторът все повече се формира по подобие на този на смартфоните. При него достъпните модели са водещи при количеството, докато премиум такива – основния дял от приходите.

Apple доминира при премиум моделите

Разделението на сегменти, както и силните продажби затвърждават доминацията на Apple. Технологичният гигант владее малко над 50% при премиум продажбите през третото тримесечие. През периода, компанията отчита ръст на доставките от 48%. Те са стимулирани от пускането на пазара на новата серия Apple Watch 8.

Във високия сегмент Samsung запазва второто си място и с дори по-значителен ръст на доставките – от 62% на годишна база. Погледнато от призмата на целия пазар, южнокорейският производител намалява дела си, защото не предлага достъпни умни часовници, като фитнес гривни. За сметка на това лидерът при последните – Noise е трети в целия сектор. Компанията има силно присъствие в Индия, което подпомага задържането на тази позиция.

Huawei присъства и в двата сегмента – при премиум моделите е четвърта с 6.4%, а при достъпните е с 3.2% на пето място. Xiaomi от своя страна присъства сред лидерите само при базовите умните часовници с дял от 4.2%.

Новият регионален лидер

За първи Индия става водещ пазар, като в него са реализирани около 30% от доставките на умни часовници за третото тримесечие. Продажбите са нараснали със 171% на годишна база. Няколко фактора допринасят за това – празничния сезон в страната, засилването на позициите на местните производители, както и включването на достъпните модели в изследването.

Китай и Европа са регионите със спад в пазарните им дялове. Азиатската държава продължава да е в частичен блокаж, заради политиката на „нулев ковид“. Старият континент е изправен пред силна инфлация, а и част от региона е блокиран, заради войната в Украйна.

Икономическите предизвикателства вече удариха някои технологични сегменти. Затова няма да е изненада, ако положителната тенденция при умните часовници да не продължи дълго.

The post Индия стана най-големия пазар за умни часовници през лятото appeared first on TechTrends България.

Азиатските неволи на Telenor Group са интересни, защото именно те бяха причината, групата да се изтегли от пазара на Централна и Източна Европа през 2018 г. Това включва и продажбата на българското звено, което все още носи името на скандинавската група и си плаща за това удоволствие. Решение, което може и да е провокирано, заради проблеми и вътрешния разследвания в „Теленор България“, породени от бившия им собственик – гръцката OTE. Историята в момента показва, че най-голямото предимство на норвежкия гигант, се оказва и техния най-голям недостатък. Докато събитията в Мианмар сега, може да са свързани индиректно с тези в България преди три години.

Скандинавската прецизност и ефективност

Telenor Group е характерен с изключителните нива на ефективност, с които работи. Това беше първото впечатление, когато одиторите на норвежкият оператор, направиха дю дилидженс само за няколко дни, преди сделката с „Глобул“ през 2013 г. По разкази на очевидци, сцената е наподобявала тази във филма „Счетоводителят“, в която главният герой проверява за една нощ десет годишни доклада в детайли.

Прецизността и ефективността се проявиха по време на цялото време, в което норвежката група беше в България. От двойно по-ниската цена, която платиха за пълната подмяна на мрежата, през скоростния ребрандинг, опростяване на тарифите, бързото връщане към здравословни печалби, до ефективното използване на ограничените радиочестоти и първо пускане на 4G мобилна мрежа.

Три години след продажбата на „Теленор България“, новият собственик продължава да се възползва максимално от стабилните основи, положени с изчисления до последния нанометър. Включително и от марката, която се ползва с доста силно доверие в страната и региона.

Проблемът е, че докато Telenor Group работи с тази, почти нечовешка ефективност, компанията очаква същото и от своите пазари. Норвежкият гигант работи търси максимално оптимизиране на печалбите и перспектива за оптимално развитие. Компанията влиза на даден пазар, развива в рамките на един прозорец от 3 до 5 години и след това гледа, дали той е достатъчно ефективен. Ако не е, отива на място с по-голям потенциал.

Точно това се случи при продажбата на активите на Telenor в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Скандинавската група получи за тях 2.8 млрд. долара, както и регулярни плащания за лицензирането на името в региона. Обяснението за излизането на компанията от региона беше, че ръководството предпочита да се концентрира в „по-перспективни пазари“ и в „опростяване на портфолиото“. Във същия момент, ръководството на групата посочваше, колко успешни са азиатските пазари, като Мианмар и Бангладеш.

Източното изкушение

Двете държави имат нещо общо помежду си – те са сравнително слабо развити, като мобилните комуникации тепърва прохождат. Както като технологии, така и като пазар. Този „девствен“ пейзаж, изкушава много силно Telenor Group, които се надяват да приложат цялото научено познание и всички маркетингови номера, за да извлекат максимално „висока стойност“.

Друго голямо предимство, е че в Азия е съсредоточена голяма част от населението и в много дългосрочна перспектива това предполага стабилни приходи и печалба. Застаряващото и намаляващо население в Европа и особено в Централна и Източна, предполага точно обратното, в дългосрочен план.

Азия освен апетитен плод, се оказва и доста труден за обиране. След години опити и налети милиони евро, Telenor се отказва да развива мобилна мрежа в Индия – втората по брой население държава в региона след Китай. Пакистан е най-силната позиция на скандинавската група в Азия. Местното звено е притежание изцяло на Telenor, като норвежците развиват оператора от първия лиценз, който получават от 2004 г. насам. Вложили са над 5 млрд. евро, като в момента разполагат с 27% пазарен дял и над 48 млн. абоната.

Другите два големи, перспективни и с добро развитие пазари са Малайзия и Бангладеш. Там скандинавската група обаче не разполага със самостоятелно звено. Digi Telecommunications в Малайзия дава силни резултати през годините, но Telenor притежава само 49%, въпреки, че се води най-голям акционер. В Бангладеш, норвежкият телеком е мажоритарен собственик с малко под 56% дял в съвместното дружество, което се казва Grameenphone. Както виждаме и на двата пазара, Telenor не оперира със своята марка.

Размирният Мианмар

Сложната бизнес обстановка на пазарите в Азия, карат скандинавската група да погледне към по-нестандартно място. Те се спират на Мианмар, позната в миналото като Бирма. Държавата е разтърсвана през годините от граждански войни, борба за власт и дългогодишна диктатура на военна хунта, която получава различни обвинения в етнически прочиствания. През 2011 г. се вижда лъч светлина с демократични реформи и избори, което начертава потенциално по-стабилно управление на страната.

Telenor веднага съзрява възможност и навлиза на този пазар през 2013 г., в същата година тя прави това и в България. Започва усилено инвестиране и изграждане на мобилни услуги. Норвежкият гигант не е единствен в азиатската държава, като заедно получава лиценз с катарската Ooredoo. В момента на продажбата на нейните източноевропейски активи, в Мианмар вече има четири оператора, като последния е изграден от местна компания, близка до военните.

През 2020 г. се провеждат демократични избори, но малко след това през февруари 2021 г. се извършва военен преврат, който реално връща хунтата на власт. Тази обстановка е съпроводена не само с масови арести, но и с блокиране на комуникациите от страна на армията. Нестабилността на Мианмар поставя под въпрос стратегията на Telenor там.

Важно е да се отбележи, че военните действия в някои части на страната не спират дори по време сравнително спокойния демократичен период. Показателни са операциите на армията на Мианмар през 2012 и 2015 г. в региони близки до китайската граница. В тази неспокойна обстановка, Telenor продължава да изгражда своята мрежа.

Превратът обаче потапя надеждите на норвежката група за ефективни печалби. Освен отписването на 780 млн. евро, ръководството коментира, че е изправено пред „предизвикателни дилеми“ в страната. Ако няма стабилизация, няма да е изненада, Telenor Group скоростно да се изтегли и да отпише още средства от своите счетоводни книги.

Европейският обрат

Мианмар е основната причина за по-слабите резултати на скандинавската група. Въпреки това, азиатските ѝ операции заличиха растежа си през 2020 г. заради пандемията. Причините са, че повечето звена в региона оперират с по-стари технологии, като 3G и 4G, нямат фиксирани операции, а местните приходи са зависими от роуминг таксите, за които няма регулации, за разлика от Европа.

На Стария континент ситуацията за телекомите е доста различна. През последните години, те компенсират липсата на нови абонати, с добавянето на нови услуги и повече възможности за своите клиенти. Така те увеличават приходите, които взимат от всеки един потребител. Поради тази причина, „Теленор България“ отчита през 2020 г. умерен растеж на постъпленията. За разлика от другите телекоми, той не разполага с фиксирани операции и затова печалбата се свива леко. Норвежците бяха изненадващо победени при наддаването за Blizoo в България през 2015 г. от „А1 България“, което ги лиши от изграждането на подобен бизнес в страната.

Спадът ѝ обаче не може да се сравнява със срива, който се забелязва в Азия. Ако Telenor беше запазил операциите си в Източна Европа, сега щеше да има по-стабилен поток на приходи, но и потенциално по-високи разходи за модернизация към 5G. Спорно е дали оставянето на скандинавците в региона, щеше да смекчи удара. Все пак, те взеха 2.8 млрд. евро от PPF Group за своите активи в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Свежи средства, които отидоха най-вече в Азия и в по-малка степен в Норвегия и Дания.

Отделно, всичките ѝ операции в Източна Европа разчитат основно на оборудване на Huawei, което започна да попада в полезрението на САЩ през 2019 г. или година след продажбата им. Това щеше да доведе до нова подмяна на мрежата в европейските държави, което означава още средства за инвестиции. Да не забравяме и факта, че страните от Източна Европа са вече развити пазари, с по-умерени растежи, засилена конкуренция и регулации.

Гръцки номера с български привкус

Telenor Group има и още един аргумент да изостави региона ни. Във втората половина на владение на норвежката група излязоха наяве различни проблеми, които завещаха гръцката OTE – тогавашните собственици на „Глобул“ – по време на продажбата на оператора през 2013 г. Те се възползват от буквално няколкото дни между дю дилиджънс процедурата на ударната норвежка одитна група и подписването на сделката.

В този период на предаване се подписват или преподписват множество договори с подизпълнители за доставки на устройства, консумативи и много други. Повечето от тези фирми са „кухи“, тоест са с поставени лица. Информацията изтича в норвежката преса през 2017 г. и отделно за нея TechTrends знае от свои източници от доста време. Така OTE реално се опитват да източат Telenor в рамките на година-две и дори повече с фиктивни стоки услуги. Норвежкото ръководство взима мерки и се опитва да сигнализира българските власти, но те не се намесват.

Следва мащабно вътрешно разследване на ниво група, за което се предполага, макар и косвено последващите рокади в ръководството на „Теленор България“. Целият случай оставя доста горчив привкус за скандинавския гигант. Малко след това, започват да се появяват и първите слухове за потенциална продажба на българското звено. Година и половина след като скандалът излиза наяве в норвежката преса се стига и до самата сделка с PPF Group.

Какъв е изводът от цялата история? Telenor Group в стремежа си да максимализират печалбите си в краткосрочен план, поемат голям риск с развитието на услугите си в Мианмар. Сега, в условията на коронавирус пандемия те отписват големи суми, които са свързани директно с това решение. От друга страна, гръцките номера на OTE в България през 2013 г. най-вероятно са катализирали преосмислянето на стратегията на Telenor Group. След което, скандинавците напускат региона и решават да удвоят усилията си в този рисков пазар. По този начин, може да се каже, че се получава един перфектен кръговрат на действия и последствия, чиито две опорни точки са България и Мианмар.

The post Азиатският гамбит на Telenor Group appeared first on TechTrends България.

Ситуацията при производителите на чипове за смартфони в момента е в някакво преходно състояние. Данните за третото тримесечие на 2020 г. на изследователската фирма Counterpoint Research показват смяна на властта. Mediatek задминава с малко дългогодишния лидер Qualcomm.

Разместванията спрямо същия период през 2019 г. загатват за по-големи промени, които в дългосрочен план може да имат значителни последствия. Тенденциите са интересни, особено предвид факта, че всички компании използват архитектурата на ARM, която от 2021 г. най-вероятно ще премине в ръцете на Nvidia. Технологиите от своя страна се преместват постепенно и към по-продуктивни устройства, което пренарежда пазара за PC и лаптопи, с потенциал и за други сегменти.

Лидерът от Изток

Новият лидер по доставки е тайванският производител Mediatek. Той става все по-известен със своите чипсети в достъпния клас устройства. Вече компанията заема 31% или почти една трета от пазара за смартфон процесори. Mediatek е лидер в ниския клас, като основно доставя евтини модели в Китай и Индия, където търсенето е доста голямо.

Компанията обаче намира и нови полета за изява, като основната причина за растежа и достигането на този дял е силното присъствие на нейните процесори в смартфони в Латинска Америка, Европа, Близкия изток и Африка. Това са все региони, които доскоро в ниския клас се доминираха от Samsung, а силно присъствие имаше и Huawei.

Чиповете на Mediatek се оказват все по-конкурентни и това ги позиционира във все повече производители. Таквиа са Xiaomi, които увеличават близо три пъти поръчките си от тайванския доставчик.

Класова борба

Samsung например ограничават своите процесори Exynos основно за европейския пазар, като те са в средния и високия клас. В ниския, южнокорейския гигант разчита също на Mediatek. Samsung отчита спад на пазарния си дял от 16% на 12%, което по-скоро се дължи на намаленото търсене на Стария континент по време на корона кризата.

Пандемията показа доста силна „класова борба“. 5G чипсетите в момента се доминират от Qualcomm, но те все още са във високия сегмент, докато в ниския, където все още са 4G модулите, лидер е Mediatek. Спадовете на общите продажби на смартфони и изчакването на продавачи и потребители довежда до това в момента по-достъпните да са водещи.

Подреждането през идните месеци и следващата 2021 г. ще зависи изцяло от това, кой ще предложи достъпни 5G чипсети. Qualcomm прави първи стъпки в предоставянето на мощни процесори за по-евтини смартфони. Пример за това е обявения преди дни основен модел на Xiaomi Mi 11.

Дезинтеграцията на Huawei

Ключов момент в надпреварата за надмощие сред смартфон процесорите са санкциите срещу Huawei. Нейното дъщерно дружество HiSilicon беше в процес да започне да предлага своите Kirin процесори на различни марки от Huawei и Honor. През втората половина на 2020 г. забрана за производството на тези чипсети получи TSMC, които се преориентираха към Mediatek. Huawei беше в позиция, че няма да има чипове дори за своите модели, като рязко ограничи своето портфолио за годината.

Макар, като пазарни дялове HiSilicon да няма промяна, нейното присъствие ще се стопява през следващите месеци. Освен ако позицията на САЩ спрямо Huawei не се смекчи през новата 2021 г.

Има и друг момент – китайският гигант продаде своя бранд Honor в края на настоящата година. Промяната на собствеността ще вдигне забраната за ползване на компоненти и популярната марка ще може да разчита на процесори от Mediatek или Qualcomm без проблеми. Само това ще редуцира дела на HiSilicon поне с 3-4 процентни пункта и той може да падне до 8-9% през следващата година.

Вакуумът създаден от звеното на Huawei няма да остане незапълнено. Друг китайски производител отчита увеличение на своя дял – Unisoc. Ако санкциите продължат да затрудняват работата на HiSilicon, тази компания най-вероятно ще е нейния заместител от страна на Пекин.

С което разместванията ще продължат през 2021 г., като лидерската позиция ще бъде силно оспорвана между Mediatek и Qualcomm.

The post Mediatek – новият властелин в царството на ARM appeared first on TechTrends България.

Изследването на Nikkei показва няколко тенденции. Първата е в пренасянето на все по-голям обем данни към доскоро развиващи се държави, като Индия, Китай и Бразилия. Втората е в силната регионализация на света, когато става въпрос по отношение на ползването на онлайн технологиите.

Новият лидер

Китай отговаря вече за почти една четвърт (23%) от световния международния интернет трафик. Страната е далеч пред предходния лидер САЩ, който разполага с едва 12% от общия обмен през 2019 г. Важно уточнение прави Nikkei, като в статистиката за Китай е включен и Хонконг, който има различен статут и регулации за онлайн пространството от останалите провинции.

Азиатските държави, като цяло започват да формират голяма част от трафика, като през 2019 г., като с големи ръстове са още Индия, Сингапур и Виетнам. Нещата са се изменили много през последните две десетилетия. Интерактивните данни за 2001 г. показват съвсем контрастна картина. В нея, лидер е САЩ, следвана от Великобритания, Германия, Франция, а единствената азиатска държава в Топ 5 е Япония.

Сега, единствената европейска такава е Обединеното кралство, а следващата е чак на осма позиция и това е Русия. Индия, Бразилия и Виетнам все по-активно използват глобалната мрежа за международна връзка. Сингапур, също е важен елемент в интернета на новото десетилетие.

Големият обем от международния трафик, който преминава през Китай е повод за притеснение за останалите държави. Особено от Западното полукълбо. Опасенията са, че страната вече се превръща в суперсила на дигиталните данни, което в комбинация с голямата трансгранична обмяна може да доведе до доминацията на Пекин в ключови области като изкуствен интелект и други нови технологии.

„Натрошената мрежа“

По-тревожната тенденция е, че се наблюдава регионализиране на трафика. Доскоро той беше или само локален (в рамките на конкретната държава) или преминаваше в един или друг момент през САЩ. Сега, данните вече започват да циркулират много повече между близки страни. Пример за това е Китай.

През 2001 г. 45% от международния трафик е със САЩ, но 18 години по-късно той се свива до едва 25%. За сметка на повишаването на обмена на данни със регионални съседи, като Виетнам (17%) и Сингапур (23%). Близо половината от трафика на Китай през 2019 г. е с азиатски държави.

Тази регионализация се засилва все повече и с различните местни регулаторни инициативи, като последните действия и планове на Европейския съюз. Както и директни действия насочени срещу китайски компании – каквито са санкциите на САЩ срещу социалната мрежа TikTok. Понятието за това състояние, което западните медии и експерти се опитват да наложат, е „натрошена мрежа“ (splinternet).

Тази регионализация на трафика ще има своите последици. Най-голямото е в обмена на информация между специалисти. Например, агресивната политика на САЩ срещу китайските технологични компании, кара последните да разработват свои алтернативи. Така, ако сега програмистите ползват платформата GitHub на Microsoft за споделяне на програмен код от софтуерните специалисти, Пекин започва създаването на собствена – Gitee. Която пък може да се окаже доминираща в Азия, предвид, факта, че все повече съседни държави поддържат силен обмен на данни с Китай.

The post Китай вече доминира и по международен интернет трафик appeared first on TechTrends България.

Тя също така показва и контраст между развитието на мобилните приложения и продажбите на смартфони, в тези извънредни времена. Устройствата отбелязаха силен спад през първите шест месеца и за някои производители, като Samsung, това беше удар по техните финансови резултати. Други, като Apple, компенсираха с други пера, като се възползваха от повишения интерес към преносими компютри, таблети и дигитални услуги.

След като излязоха данните за мобилните приложения, преди няколко дни, SensorTower публикуваха и тези за игрите за мобилни устройства. Тенденциите, които се очертаваха от предварителни данни и коментари от индустрията и анализаторите се потвърждават. Към мобилните игри има значително по-силен интерес, отколкото е повишението към приложенията.

Големият скок на игрите

Мобилните игри бележат дори по-голям скок от приложенията. Техните приходи през вторите три месеца се увеличават с 27% на годишна база до 19.3 млрд. долара. Подобно на приложенията и при игрите, основните постъпления идват от App Store – 11.6 млрд. долара. Почти двойно по-малко са тези от Google Play – 7.7 млрд. долара.

Второто тримесечие довежда до по-сериозни ръстове от първото при приходите, докато при свалянията значително увеличение има от началото на 2020 г. От януари до март са инсталирани 38% повече мобилни приложения, а от април до юни 45.2% на годишна база. Като през второто тримесечие те надминават 15 млрд. сваляния.

Най-доходоносните игри са PlayerUnknown’s: Battlegrounds (PUBG) Mobile и Honor of Kings. Първото заглавие достига 621 млн. долара приходи пррез април-юни. Любопитно е, че на тримесечна база, играта всъщност отчита 8% спад, тъй като през януари-март е генерирала постъпления от 674.5 млн. долара. При отделните платформи имаме доста голямо разминаване в най-печелившите заглавия. При App Store са Honor of Kings, PUBG Mobile и Roblox, докато при Google Play са съответно Lineage 2M, Monster Strike и Coin Master.

Pokemon Go отчита силно завръщане в Топ 10 по приходи, което е любопитно предвид факта, че играта разчита на много пътуване в градовете. Друго хитово заглавие със силен ръст на постъпленията е Fortnite, който отбелязва 110% ръст на тримесечна база, които надминават 146 млн. долара.

Географско разделение

Има доста отчетливо географско разделение на тенденциите. В развиващи се пазари, като Индия и Бразилия имаме най-много сваляния и увеличение на инсталациите, докато на развитите такива, като САЩ – има подобни ръстове, но на приходите.

Индия допринася за 2.7 млрд. сваляния през второто тримесечие или всяко пето ново инсталирано приложение е направено в страната. Допълнително този пазар добавя 1 млрд. приложения само в рамките на три месеца. Китай излезе от пандемията през второто тримесечие и отчита значителен спад от 743 млн. на 477 млн. В Бразилия свалянията са 1.2 млрд. и почти изравняват тези в САЩ, които за периода са 1.4 млрд.

Щатите за сметка на това водят значително по приходи – 5.6 млрд. долара или почти една трета от посъпленията за второто тримесечие (29.5%). Втори по този показател са Япония с 8 млрд. долара за първото полугодие, а трети са Китай с 6.7 млрд. долара за същия период.

Прогнозите след COVID-19

SensorTower дават доста добра прогноза какво очакват да се случи с мобилните игри, когато ситуацията с пандемията се успокои. Ръстът на свалянията в момента е краткосрочен, като той ще се укроти с отпускане на мерките. При нови затягания отново ще има кратко, но рязко увеличение. Като цяло SensorTower смятат, че до 2024 г. тези процеси ще движат свалянията и те ще задминат очакванията.

Ситуацията с приходите обаче е по-нестабилна. Причината е, че най-вероятно потребителите ще започнат да ограничават своите разходи, покрай очакваното икономическо забавяне.

The post Мобилните игри процъфтяват покрай COVID-19 кризата appeared first on TechTrends България.