Такъв сценарий обаче става все по-възможен и до голяма степен реализирането му ще зависи от тристранните отношения между САЩ, Русия и Китай. И докато геополитиката не е обект на TechTrends, то технологичните тенденции свързани с нея са. Един от ключовите въпроси, които доста хора си задават е кой ще загуби повече от подобен развой на събитията – САЩ или Китай. На прима виста, също така мнозинството ще отговори в полза на първия.

Реалността може да се окаже доста по-сложна и дори – различна. Най-малкото затова ще изиграят супер много фактори. Както и за какъв разглеждан период ще се говори. САЩ привидно имат предимство в цялата ситуация – основните технологични екосистеми са изградени и поддържани в Силициевата долина. На всеки iPhone може да пише Made in China, но и Designed in California.

Иновационният индекс на Австралия

Тенденциите обаче може и да се обърнат. Точно това предупреждават от Института по стратегически политики на Австралия (ASPI). Неправителствената организация е основно финансирана от австралийската отбранителни и федерални институции. ASPI следи чрез специален индекс развитието на технологиите и развойния потенциал в различни сектори с висок иновативен потенциал.

Те са разделени на редица сегменти и включват най-разнообразни компоненти. Например имаме квантови технологии, изкуствен интелект, иновативни материали, енергийни системи, биотехнологии, сензори, комуникации, роботика и др. ASPI дава доста добра обща картина, като използва данните от извършените и публикувани изследвания, патенти, университетски капацитет и др.

Индексът има своите недостатъци, като например, че не отразява качеството на R&D дейността. Или моментната картина с приложимите технологии, вследствие на тяхното налагане на пазара. Но все пак, дава насока за потенциалните тенденции в бъдещето развитие на иновациите.

Китайската доминация

Резултатите и изводите от последното издание на ASPI са стряскащи. Китай доминира все повече технологии, когато става дума за научно-изследователска дейност, докато ролята на Запада отслабва. Пекин е лидер в 37 от 44 категории, като в осем от тях има висок шанс да се превърне доминираща развойна сила. Всичките водещи 10 изследователски центъра с високоиновативен характер се намират в Китай.

От ASPI дават още по-стряскащи данни в сферата на отбраната и космонавтиката. Китай се позиционира изключително силно в разработването на следващо поколение двигатели, включително хиперзвукови. В тази сфера учените от страната вече генерират 48.49% от всички научни трудове в света, които имат най-високо влияние върху сегмента.

САЩ от своя страна са втори в повечето категории, но там където, Китай не успява, американския научен капацитет се позиционира като лидер. Тоест, щатския развоен капацитет успява да води само в седем категории от 44. Любопитното е, че Русия не е сред лидерите, въпреки пробивите в някои традиционни силни за нейните учени сегменти, като хиперзвуковите технологии например. Това може да се дължи на методологията на ASPI.

Комуникационният дракон

Телекомуникациите са една от сферите за които се знае и наблюдава от няколко години засилващата роля на Китай. Страната отговаря за малко под 30% от всички научни трудове с висока добавена стойност в рамките на мрежовите технологии – включително 5G и 6G системите. Това е и една от сферите в които Пекин има високи шансове да доминира иновациите. Втори са САЩ с едва малко под 10%. Интересното е, че Топ 5 се допълва не само от Великобритания и Южна Корея, но и от Иран.

Ситуацията е подобна и с разработването на оптични кабели, макар ASPI дават като оценката за монопол за „средна“. Китай води при изкуствения интелект (AI), както при създаването на алгоритми, така и (странно) при хардуерното ускорение. Съотношението спрямо САЩ в това отношение е 2.76:1.

Преди да сте посочили ChatGPT като пример оборващ горната теза, този сегмент е отделен в „Обработка на естествения език“. Там САЩ са лидери с 25.73%, но Китай е близо с 23%. Щатските учени също очаквано водят в иновативните компютърни и дизайн на процесорни технологии. Сфера, в която също имаме достатъчно индикации за това.

Въпреки по-силното му пазарно развитие на Запад и особено в САЩ, блокчейн технологиите също са в ръцете на китайците. При това с доста комфортна преднина от 28% срещу 11% съответно. Което показва и потенциалния недостатък на ASPI индексът – че отчита повече теоретичната, отколкото практичната (и най-вече – пазарна) част от иновациите.

Квантови технологии и роботика

Въпреки, че САЩ и Китай създават впечатлението, че са с изравнени или поне близки позиции при квантовите технологии, ASPI не мисли така. В квантовите изчисления, щатските учени доминират с почти 34% научни трудове, докато китайските имат 15%. Но, в две от другите три категории имаме доминация на Пекин – това са квантовите сензори и комуникация. Двете страни са изравнени почти напълно при квантовите сензори.

Друга изненада е китайската доминация при автономните системи и дронове. Пекин води и при иновативната роботика, но разликата там с американските учени е малка – 28% срещу 25%.

Без паника?

Данните на ASPI са повече от притесняващи – те показват, че Китай започва да доминира в доста иновационни сегменти. Високи технологии, за които доскоро се предполагаше, че САЩ има комфортно превъзходство. За момента говорим на академично ниво, но съществува опасност това да се пренесе и на практично.

Резултатите от индекса показват и нещо друго, че китайската програма за иновации и развитие прилагана през последните близо десет години носи своите плодове. И че, западните държави трябва да се замислят дали не е хубаво да имат подобни целенасочени иновационни стратегии. Особено Европа, която изостава значително спрямо лидерите.

The post Китай в новата технологична Студена война appeared first on TechTrends България.

Вследствие на това, омбудсманът Диана Ковачева поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери дали няма координираност в действията им. Тя вече е сезирала служебното правителство и също така е отправила апел към операторите да отменят решението си.

Индексацията на цените обаче беше неизбежна и най-вероятно ще остане в сила. Причините са няколко. Първо, тя е напълно законна, защото фигурира като клауза в дългосрочните договори на операторите от години. До скоро, телекомите не се възползваха от нея, но създадоха прецедент миналата година, когато направиха ценовата корекция през февруари. Тогава КЗК се сезира по друг повод – заради опита им да въведат двойна индексация, която едновременно да обхване инлфационният индекс за 2020 г. и 2021 г. Това не се служи, но сега ситуацията е съвсем различна и в рамките на закона.

Ценовата корекция

Трите оператора обявиха, че ще индексират всички цени по своите абонаментни договори с 15.3%. Толкова е средногодишният Индекс на потребителските цени (ИПЦ) за цялата 2022 г., обявен от Националния статистически институт (НСИ) в началото на февруари. Първоначалните очаквания беше, че корекцията на цените можеше и да е по-висока – 16.9%, но по-ниската инфлация през декември го е понижила.

Във всеки един договор на трите телекома има специална клауза. Тя позволява веднъж годишно да се индексират цените по абонаментите ако ИПЦ достигне или надмине 1%. Точката фигурира в контрактите от години, може би над десет. Ето и как изглежда тя при по-стар договор с „Йеттел“, но реално е почти идентичен и при новите, както и при другите два телекома:

„Операторът има право да променя месечния абонамент веднъж годишно, като го индексира с обявения от НСИ средногодишен ИПЦ, в случай, че той е равен или по-голям от 1%“.

Изминалата 2022 г. беше първата, в която операторите решиха да я приложат на практика. Причината беше не само високата потребителска инфлация, но най-вече резкия скок на цените на ел. енергия, които се вдигнаха многократно за индустриални цели през август 2021 г. Трите оператора също така я прилагат горе-долу по идентичен начин – по-ниските планове получават пълна идексация, по-високите са с фиксирани, както и допълнителните услуги, добавени към плановете впоследствие.

Неизбежно, но и очаквано

Индексацията не би трябвало да идва като изненада за пазара и регулаторите. Операторите вече се възползваха веднъж от тази клауза и предвид факта, че инфлацията в страната се увеличи близо пет пъти през 2022 г. спрямо предходната година, само подсили очакванията, че ще я активират отново. Поскъпването на редица енергийни ресурси засилва техните оперативни разходи.

Негативният ефект беше отбелязан неколкократно и от трите телекома в техните финансови отчети през изминалата година. Пълните данни за цялата календарна 2022 г. все още не са излезли, но всяка една от компаниите предупреждаваше за инфлационният натиск. Както и, че индексацията на цените е един от начините за преодоляването на проблема. Всичко това засили усещането, че подготвяната ценова корекция е неизбежна.

Специалните привилегии

В своите аргументи омбудсман Диана Ковачева споменава няколко интересни момента. Първият е, че трите телекома получават енергийни субсидии от държавата. Това се е случило през втората половина на 2022 г., когато в началото на периода, цените на природния газ бяха достигнали до исторически рекорди в Европа.

Точните обеми не се споменават от самите компании, но по оценки на „Йеттел“ за първото полугодие, става дума за частични такива, които няма да покрият цялостното поскъпване. Повече данни ще имаме евентуално с публикуването на пълните годишни отчети на трите телекома. Трябва да се отбележи, че оперативната печалба засега и на трите компании е висока, но тя не включва инвестициите и амортизациите свързани с модернизацията към 5G инфраструктура.

Вторият момент е със задвиженото понижение с 40% на годишните такси за радиочестотите. Предложението е преминало през обществено обсъждане в Министерски съвет и е въпрос на време да бъде прието окончателно и да влезе в сила. Историята му е доста интересна. Правителството на Кирил Петков изключи изграждането на т.нар. 5G магистрали от Плана за възстановяване и устойчивост. Те бяха заменени с пълна подмяна на държавната мрежа, а телекомите тръгнаха да оспорват тази идея. В крайна сметка, операторите получиха това понижение на таксите в замяна на изгубените инвестиции от Европа.

The post Неизбежната телеком индексация appeared first on TechTrends България.

Почти сигурно и другите два големи оператора – „Йеттел“ и „А1 България“ ще ги последват. Последната многократно предупреждава в своите финансови отчети за негативните ефекти на инфлацията през изминалата година. Което засилва опасенията, че и при тях индексацията на договорите ще е неизменен ход.

Телекомите вече отвориха кутията на Пандора с индексацията още в края на 2021 г., когато обявиха своите намерения за последващите 12 месеца. Те бяха в своето право, защото във всички дългосрочни договори, за почти всички големи оператори беше включена подобна клауза. Тогава инфлацията беше едва 3% на годишна база, а за 2022 г. се очертава да бъде над 15%. С което аргументите на операторите дори се засилват.

Корекцията на „Виваком“

За разлика от декември 2021 г., когато „Виваком“ обяви последна индексацията, сега компанията прави това първа. Телекомът се позовава на данните на Националния статистически институт (НСИ) за първите 11 месеца на 2022 г., в които се отчита инфлация в размер на 15.8%. Дружеството допълва, че очакванията са този индекс да за запази за цялата година, като това обикновено се обявява от НСИ през февруари.

Позовавайки се на общите условия по договорите си, „Виваком“ обявява, че ще индексира цените по вече сключените абонаменти с до 2 лева с ДДС. Поскъпването обхваща всяка основна и допълнителна услуга, която предоставя телекомът на клиентите. Промяната влиза в сила от февруари 2023 г., когато се очаква и НСИ да обяви окончателните данни за инфлацията през изминалата година.

Има и малко добри новини. Индексацията няма да обхване всички планове. Представените през септември обновени Unlimited тарифи са изключени от поскъпването. Причината е, че са пуснати на пазара в последните месеци на 2022 г. Сред изключенията са още и договорите на потребители с придобитите от „Виваком“ оператори N3 и Net1. Както и такива сключени след 1 януари 2023 г.

Другите оператори и държавната реакция

Вероятността другите два оператора да последват „Виваком“ е голяма. Компаниите предупреждаваха за високата инфлация през 2022 г. и, че това оказва натиск върху техните оперативни разходи. Те за първи път активираха клаузата за индексация на цените за 2021 г. в началото на миналата година. Тогава годишната инфлация беше малко над 3% и предвид факта, че за 2022 г. се очаква да надмине 15%, шансът да не го сторят е минимален.

За разлика от декември 2021 г. също е минимален шансът държавните регулатори да реагират. Тогава институциите се задействаха, защото два от операторите искаха да наложат ретроактивна индексация не само за отминаващата година, но и за предходната 2020 г. След обществен и регулаторен натиск, телекомите се отказаха от тези намерения и промениха цените само за 2021 г.

В момента нямаме подобна ситуация. „Виваком“ уведомява при това месец по-рано, че индексира цените само за 2022 г., както е записано в повечето договори. Компанията дава ориентировъчна сума, тъй като окончателните данни за инфлацията ще бъдат обявени в първите дни на февруари. През следващите най-вероятно ще станем свидетели и на подобни съобщения от другите два оператора.

The post Втората вълна на телеком индексация appeared first on TechTrends България.

Основните проблеми за България в сферата на дигитализация остават – липсата на достатъчно подготвени технологични кадри, ниски дигитални умения и култура, слабо интегриране на новите технологии в бизнеса и държавата, както и все още малко интернет потребители.

Страната ни все пак заема не толкова лоши позиции по някои показатели – основно инфраструктурни и ценови. Въпреки, че сме една от държавите с три 5G мрежи, изоставаме по индекса за готовността ни за разгръщането на тази технология. Основната причина – разпределение само на едните честоти определени за петото поколение мобилни мрежи и по-слабо общо покритие.

Общото класиране

DESI разделя дигиталните възможности на всяка една страна-членка на ЕС на четири основни категории. Това са човешкия капитал, свързаността, интеграцията на дигиталните технологии и дигитализирането на публичните услуги. Сумарно, лидери в целия индекс са страните от Скандинавия. На първо място е Дания, следвана от Финландия и Швеция. Любопитно е, че от Източна Европа единствено Естония е в Топ 10 на престижното седмо място.

В другия край на подреждането е Румъния, предпоследна е България, като разликата със следващата Гърция е сравнително малка. Средният резултат за ЕС е 50.7 точки, Дания е със 70, докато нашата страна е почти наполовина от лидера – 36.8. По-притеснително е, че родината ни отчита най-нисък напредък през последната година. Тя е на последно място по растеж на индекса заедно с Латвия, а Румъния е с една идея по-добре в напредъка си по дигитализация. Като цяло, експертите от Брюксел подчертават, че България и нашата северна съседка изостават значително от останалите.

Хората, хората, хората

Най-важният актив в дигиталната индустрия са… хората. Или по-точно кадрите, които да могат да работят с новите технологии. България е на дъното по този показател, като е почти изравнена с Румъния. Под една трета от българите (29%) имат поне базови дигиталния умения при 56% средни за Европа. Само 11% разполагат с познания над базовите, а IT специалистите са едва 3.3% от заетите лица между 15 и 74 години.

Утехата и все още гордост на България е, че сме лидери при дяла на жени в IT сектора – 28%. Проблемът е, че той пада, като през 2018 г. е бил 30%. Това е характерно за доста източноевропейски страни, като в нашата е по-силно изразено. Във всички случаи, става дума за наследство от комунистическата образователна и професионална система.

Притеснително е, че намалява дела на предприятията, които предлагат IT обучения. През 2019 г. са били 10%, докато през пандемичната 2020 г. те са се свили на 7%. Това е странно, предвид факта, че би трябвало те да се увеличат, заради преминаването на дистанционна работа и засилване на употребата на дигитални технологии. Но може да става дума за оптимизация на разходи покрай пандемията или свиване на броя на предприятията като цяло.

Следва интернет връзката

Всеки един от нас може да се гордее и радва на интернет скоростите и цените, които предоставят операторите спрямо тези в чужбина. Според ЕС, обаче ситуацията не е толкова розова в България и ние отново сме предпоследни с изравнени сили с Гърция. Страната ни е на 22-ро място по покритие и на предпоследно по такова в труднодостъпните селски региони. На същата позиция е при осигуряването на интернет връзка с най-висока скорост. При проникването, страната ни е на последните позиции, както при фиксирания, така и при мобилния интернет.

Нашите телекоми осигуряват доста ниски цени за Европа. Според индекса DESI, ние сме с петата най-евтина „кошница“. Лидер в това отношение са Румъния, следвана от Полша и Латвия. България е изравнена с Франция, Австрия и Словакия на петата позиция. Дали има връзка факта, че страната ни е на четвърто място в ЕС по-най-малък дял на основните телекома спрямо малките оператори при фиксираните мрежи – го оставяме за размисъл. Тук данните на Брюксел може да се сметнат за остарели, предвид факта, че през 2021 г. се възобновиха някои процеси по консолидация на пазара.

Малко за честотите

България е силна при 4G покритието – там заемаме 10-то място. Обаче сме в опашката (19-то място) в готовността си за 5G. Тук, ЕС изчислява този показател като взима разпределения 5G спектър и го сравнява с целия разпределен за тази цел в Европа. Българските регулатори предоставиха на операторите само 3 ленти по 100MHz в 3.6GHz при проведения през април търг.

Спектърът в 700MHz все още е зает от военните и преговорите за неговото освобождаване продължават. Регулаторът обяви, че през 2022 г. ще бъде започната процедура по разпределяне на свободния такъв в 26GHz. Въпросът е дали операторите ще имат желание да инвестират в него, предвид липсата на свободен ресурс в 700MHz.

Интеграцията на дигиталните технологии

България е на дъното по интеграция на дигиталните технологии. Лидер отново са северните държави – Финландия е първа, следвана от Дания и Швеция. Едва една трета (33%) от българските фирми имат поне базово ниво на дигитално присъствие. Това включва притежанието на фирмен сайт и разполага с фиксирана интернет връзка.

Средното ниво на дигитално присъствие включва използването на облачни услуги и платформи. Тук, България е твърдо на дъното с под 10% от фирмите, използват облачни технологии. Малко над 5% от компаниите в страната разчитат на анали на големи масиви от данни, което ни нарежда на 24-то място. След нас са Кипър, Словакия и Румъния. Любопитно е, че България е на 8-мо място при процент предприятия, които разчитат на поне две технологии базирани на изкуствен интелект.

По отношение на електронната търговия, страната ни също търка последното място. Най-малко фирми продават онлайн – под 10% в целия ЕС, а още по-малко (под 5%) предлагат такава услуга и навън.

Публичните услуги

Електронното управление в България е болна тема за много хора. Но ако трябва да бъдем честни, през последните няколко години бяха направени няколко стъпки в посока на дигитализирането на държавната администрация. Страната ни не е последна, но е във втората половина по този показател – 21-во място. Последни отново са румънците, а естонците са лидери.

България и Италия са предпоследни по брой потребители, които използват дигитални технологии за разговор с публичната администрация. На 24-то сме по наличност на е-услуги за граждани. ЕС потвърждава, че дигитализацията на администрацията все още не се усеща от крайните потребители.

За сметка на това, дигиталният разговор между държавата и бизнеса е доста по-напреднал. България е на 12-то място в наличността на е-услуги за юридически лица. Което е факт от последните две години, с дигитализацията на редица услуги, като тези на Националната агенция по приходите (НАП), например.

The post България продължава да е на опашката по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Лидерите

На първо място според WIPO се намира Швейцария, следвана от Швеция и САЩ. Това са и трите държави, които събират над 60 точки, според индекса. Челната десетка е допълнена още от Великобритания, Нидерландия, Дания, Финландия, Сингапур, Германия и Южна Корея. Като последната от изброените е с 56 точки.

В индекса, страните са разпределени в четири категории, в зависимост от приходите. Първата са държавите с високи доходи, втората са тези в горния среден спектър, третата в долния среден и последната е за тези с ниските. България, леко учудващо се намира във втората категория.

България заема 37-о място с малко под 40 точки. Пред нея са Латвия и Унгария, които се водят от първата категория за високи доходи (също изненадващо). Зад нас са Полша и Словакия. България е едва третата държава в Топ 40, която е от втора категория по доходи – напред са единствено Китай и Малайзия. Според WIPO, страната ни като цяло се представя по-добре от очакваното.

Показателите

Основният индекс се формира от седем показателя. България е най-силна по отношение на знанието и създаването на технологии – там е на 29-о място. Това се дължи най-вече на изключително голямото влияние, което оказва знанието на икономическия растеж и качеството на сертифициране.

Следващият силен показател е инфраструктурата, където сме на 30-о място, най-вече заради силния енергиен сектор, добрите комуникационни мрежи и отново заради сертификатите. България е сравнително добра в креативните резултати, най-вече по отношение на запазените марки и други подобни елементи.

Страната ни обаче изостава значително в човешкия капитал и потенциал. Там е на 64-о място, като най-силно е изоставането на образованието ни – 73-и в света. Последното се компенсира частично от изненадващо добрите инвестиции в развойна дейност, където сме на 51 място.

Най-задълбоченият проблем за България се оказва пазарната среда. Ситуацията за кредитиране и инвестиции в бизнеса са трагични, като по първия показател сме на 91 място, а по втория – на 102. Единственият критерий, в който страната ни е напред са нивата на таксите – 22-и в света.

Приземяване на икономиките

В своя доклад WIPO предупреждава, че най-вероятно се задава икономически спад. Световният брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да се понижи с 5% през 2020 г. Това най-вероятно ще окаже негативно влияние, върху инвестициите в развойна дейност и рисков капитал. Графиките на WIPO показва ясно зависимостта на първия фактор с движението на БВП. Което означава, че може да се очаква понижение на инвестициите в развойна дейност и иновации.

Индикации за намаляване на сделките с рисков капитал вече имаме през първото тримесечие на 2020 г. Ако към края на предходната година, те са вървяли нагоре във всички региони, то през януари-март тази година се наблюдава значителен спад. Приземяването в Европа е по-умерено, за разлика от Азия, САЩ и Северна Америка.

От WIPO все пак отбелязват, че в момента, в който пандемията бъде напълно овладяна се очаква сравнително бързо нормализиране на нивата на инвестиции.

The post България напредва в индекса за иновации на WIPO за 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Европейската комисия (ЕК) публикува в края на юни резултатите за 2019 г. В доклада България като цяло се позиционира на последно място. По някои показатели тя не изостава толкова спрямо водещите държави, но показва, че сме много назад в създаването на истинска дигитална икономика и общество. Ролята на DESI е да ориентира страните къде се намират в техния път на цифровизация и да предприемат съответните мерки. Както и да идентифицират своите силни и слаби страни. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Пак на опашката

България е на последно място с едва 36 точки, като пред нея са Гърция и Румъния – другите две държави с до 40 точки. Лидери в тази класация, подобно на много други сравнения, очаквано са скандинавските държави. На първо място е Финландия, втори са шведите, а трети – датчаните.

По-притеснителна е констатацията, че България почти не напредва в цялостния индекс от 2016 г. насам, за разлика от останалите страни. ЕК подчертава, че това е тенденция, която засяга повечето държави, които са със стойности под средните. България е постигнала под 10 точки увеличение на общия индекс, Гърция е с малко над 11. Любопитното е, че Ирландия най-много напредва с 19 точки за последните пет години. Холандия и Испания са другите страни, които подобряват представянето си в DESI.

Самият индекс се състои от пет основни компонента – свързаност, човешки ресурс, интернет потребление, интеграция на дигиталните технологии и дигитални публични услуги. Като според ЕК най-голям прогрес страната ни има в изграждането на последното или на т.нар. електронно управление.

Свързаност

Първият показва интернет свързаността и използването на последно поколение мрежови технологии. Все още тук главни акценти заемат оптичната инфраструктура и нейното разпространение до домакинствата. България се представя доста добре, като предлага бърза оптична връзка, но само в големите градове. Т.нар. „селски интернет“ и в отдалечените места страната ни изостава като качество на мрежите.

България изостава много по отношение на потреблението и хората, които ползват глобалната мрежа. За съжаление, тази тенденция стои още преди въвеждането на индекса DESI, когато страната ни предлагаше едни от най-високите интернет скорости на Стария континент. Независимо от сравнително доброто покритие, като дял от населението доста нисък процент използват оптична връзка, като такава почти липсва в домакинствата извън големите населени места.

С въвеждането на четвъртото поколение мобилни мрежи (4G) и предстоящата модернизация до пето (5G), тази свързаност ще играе все по-важна роля. ЕК отбелязва, че много държави изостават с регулаторните промени за подпомагане на този тип свързаност, като някои (включително и България) все още не е разпределила радиочестоти за 5G връзка на операторите. У нас, това се очаква да се случи в началото на 2021 г.

Проблемът с недостатъчния спектър е и причината, страната ни да изостава по национално покритие на 4G. България е на последно място по количеството разпределени радиочестоти в Европа.

Една от положителните новини е, че България е на четвърто място по диверсифициран пазар на фиксиран интернет. Пред нас са само Полша, Чехия и Румъния. Тя е и в Топ 10 по изгодна цена за доставка на фиксирана връзка, както и по брой абонати за високоскоростен мобилен интернет.

Човешки ресурси

България се слави със своите IT специалисти, за съжаление според индекса DESI, те са сравнително малцинство. Дори може да се идентифицира доста широко отворена ножица – имаме доста силно подготвени кадри, но много повече хора почти без дигитални умения.

Страната ни е на последните три места по общия индекс за човешките ресурси и на последно спрямо броя хората с базови софтуерни умения (малко над 30% от населението). Добрата новина е, че българските компании не изпитват чак толкова големи затруднения в намирането на IT специалисти, спрямо останалите европейски държави. Въпреки това, за 40% от технологичните свободни места трудно се намират адекватни кадри.

Потребление на интернет

Третият показател е доста силна ахилесова пета за страната ни – самото интернет потребление. Тук сме на предпоследно място единствено пред Румъния. В отделните подкатегории се забелязват тенденции, които са проблемни за страната ни от повече от десетилетие.

България е на последно място по потребители, които влизат в глобалната мрежа поне един път седмично – над 60%, при средна за ЕС стойност от около 80%. По-стряскащото е, че близо 25% от населението на страната ни никога не е използвало интернет. Тук сме лидери, като единствени с над 20% са Португалия и Гърция.

Интеграция на дигиталните технологии

Друг показател, по който България е на опашката е в интеграцията на дигиталните технологии. Тук измервателите са два – колко дигитален е бизнеса и електронното пазаруване. По първият, страната ни е на логичното последно място, но разликата спрямо Унгария, която е с малко пред нас, не е толкова осезаема.

В електронната търговия, страната ни изостава доста спрямо европейските си събратя. Той включва продажби на компаниите онлайн, зад граница по интернет и електронно счетоводство. Може да се окаже странно за доста хора, но повечето компании в България не ползват счетоводни системи. Страната ни е доста зад предпоследните Гърция.

Дигитални публични услуги

До голяма степен този показател, показва, колко са дигитализирани държавните и общински институции. Предвид застоят в който се намира електронното управление, можете да предположите, че и тук ще сме на последно място. Може цялостната стратегия и пускането на всички компоненти да е отложено покрай липсата на консенсус за това как точно да изглежда електронното ЕГН, но България направи на парче доста други елементи.

Затова страната ни е на 22-ро място по този показател, но не е на опашката. Там се намира Румъния, пред нея са Гърция, Хърватска, Словакия и Унгария. В страната ни се използват все повече публични електронни услуги, като до голяма степен може да допринесем за това редица онлайн разплащания (данъци, електронно подаване на декларации в НАП и др.).

Любопитното е, че по критерия за работа на бизнеса с държавата са направени доста стъпки. България е на 12-то място в предоставянето на онлайн услуги за компаниите от страна на публичните институции.

The post България продължава да е на последно място по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.