„А1 България“ засега остава единственият телеком, който официално си публикува годишните финансови резултати. През последните няколко години, данните в тях постепенно бяха редуцирани, като това идва основно на ниво група – A1 Group. Изчезна и отделния коментар за всеки международен пазар, включително и българския.

Потенциално втори местен телеком може да бъде „Йеттел България“, след придобиването на мажоритарния пакет от арабската Etisalat (e&). В досегашните тримесечни отчети на близкоизточната група, българското звено не се споменава.

Финансовите показатели

За миналата 2025 г. „А1 България“ компанията отчита приходи от 895.1 млн. евро. Това е ръст от 9% спрямо предходната година, когато постъпленията са 820.9 млн. евро. A1 Group коментират, че има забавяне на увеличението на приходите през последното тримесечие на 2025 г. до само 1.1%. Причината за това се крие във факта, че през същия период през 2024 г. са приключили два големи проекта свързани със системна интеграция.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ се повишава също с почти 9% (8.9%) на годишна база до 371.1 млн. евро. Българското звено е сред най-добре представящите се в рамките на A1 Group. „А1 България“ допринася за 16% от всички приходи на групата и подпомага за ръста отчетен в групата.

Абонати и инвестиции

При абонатите имаме няколко тенденции. Първата е, че се затвърждава растежът на броя на мобилни потребители. През 2025 г. те се увеличават с близо 100 хил. на годишна база до 3.945 млн. Сходни темпове са отчетени през 2024 г., но по-бавни от малко под 70 хил., докато в по-предишните периоди ситуацията е била стагнираща по този показател.

При фиксираните абонати, A1 Group изменя нещата, като първо премахна секцията с потребителите на платена телевизия, а след това и на интернет. Те бяха заменени с общ показател – потребители, генериращи приход (RGU) от фиксирани услуги. По него „А1 България“ отчита стабилен ръст от 114 хил. абонати до 1.457 млн. през 2025 г. Той е съпоставим с растежа от предходните години, показват данните на компанията-майка.

Увеличението на потребителите води до стабилизиране на един друг показател – темпът на отписване на абонати или т.нар. Churn rate. Исторически „А1 България“ поддържаше сравнително високи стойност спрямо останалите два оператора, поради факта, че беше основно предприятие при мобилните комуникации дълго време. Последните години се наблюдава стабилизиране около 1.9%, колкото е и през 2025 г. През по-миналата година има леко повишение до 2.0%, но това е пак подобрение спрямо 2023 г., когато е 2.1%. Повечето потребители оказва влияние върху друг показател – средномесечният приход от абонат (ARPU), който се понижава от 8 евро на 7.5 евро.

Една от привидно по-негативните новини е понижението на капиталовите инвестиции (CAPEX). Това е тенденция, която се наблюдава от 2023 г. насам. През изминалата година те се понижават до 113 млн. евро. Това е понижение с малко над 6% спрямо 2024 г., когато са били 121 млн. и със 17% спрямо 2023 г. при 137.5 млн. евро. Тенденцията е проследима на ниво група, като ако се извадят лицензионните такси за радиочестоти, CAPEX се понижава с 5.6%. „А1 България“ е платила 10 млн. евро през 2025 г. за разрешителни и годишни такси по това перо.

5G проекти и Планът за възстановяване са във фокуса на 2026 г.

Ситуацията през настоящата 2026 г. предопределя няколко потенциални тенденции и фактори, които ще определят финансовото представяне на българските телекоми. Първата са различните големи 5G проекти, които отделните компании са поели.

„А1 България“ обяви, че се заема с нов такъв, който носи името 5G WAVEO и има за цел да изгради мобилна връзка от пето поколение по границата с Румъния. Българският телеком вече има няколко мащабни 5G проекта в разработка, като SEAGUL, който покрива магистралният маршрут между София и Атина и такъв за софийското летище. Подобни инфраструктурни разработки с външно финансиране може да са отговорни частично за свиването на капиталовите инвестиции. Друго обяснение е частичното изнасяне само на физическите кули в отделно дружество извън A1 Group.

Второто голямо перо, което трябва да бъде разплатено през 2026 г. е финализирането на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Работата по тях кипи с пълна пара в трите телекома, които поеха разгръщането на високоскоростен интернет в труднодостъпните региони.

Проблемът му е, че той трябва да бъде завършен до юли тази година, а дейностите по него са доста мащабни и със забавени срокове от над две години. Трите телекома ще си разделят общо 470 млн. лева (240 млн. евро) по него ако всичко бъде изградено в срок. Ако не бъде вариантите са два – държавата да плати от бюджета (който още не е и гласуван) или телекомите да отпишат средствата и да ги прехвърлят като CAPEX инвестиции. Добрата новина за момента е, че в доста къси срокове минаха последните две плащания по ПВУ от европейска страна към България.

The post „А1 България“ през 2025 г.: Продължаващ растеж на приходите и печалбата с уловки appeared first on TechTrends България.

В тези условия, телеком секторът доказа, че е силно адаптивен бизнес и инвестициите в модернизиране на инфраструктурата не само не се забавиха, но и за последните три години се увеличават. През 2024 г. трите оператора са вложили над 642 млн. лева. Разликата спрямо 2023 г. е минимална, като тогава те са били 646 млн. лева. Но ръстът спрямо предходната 2022 г. когато те са 492.9 млн. лева е значително по-отчетлив и на годишна база е е близо 24%. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, изготвен по поръчка от Алианса на технологичната индустрия (АТИ).

Основната заслуга в увеличението на инвестициите се крие в модернизацията към 5G. От една страна това са вложенията в различна инфраструктура – базови станции, нови клетки и опорна мрежа. От друга, тук влизат и лицензите за новите честоти, които държавата освободи, именно за развитие на 5G свързаността.

Ефектите от тези действия са видими, защото през последните три години, абонатите, които ползват новата технология се увеличават значително. В същия момент българските телекоми предоставят едни от най-бързите скорости в Европа, а фиксираните услуги са сред най-достъпните на Стария континент.

Възходът на петото поколение

Инвестициите се увеличават през 2023 г. спрямо предходната и се запазват на сходни високи нива през следващата 2024 г. За този период, операторите успяват да удвоят покритието на 5G сигнала от 31.6% през 2022 г. до 65.7% през 2024 г., се посочва в доклада на ИПИ.

Показателни са данните за 5G потреблението и броя на абонатите. Трафикът на мобилен интернет се удвоява през 2024 г. спрямо две години по-рано. Скоростта е основният движещ фактор, както и той е най-видимата за потребителите разлика между 4G и 5G. Нарастването ѝ между 5 и 8 пъти повишава значително качеството при ползването на стрийминг услуги и др.

Броят на абонатите очаквано избухва през периода 2022-2024 г. Според трите мобилни оператора ръстът е над 306%. През 2022 г. те са 641 хил., а през 2024 г. надминават 2.5 млн. SIM карти.

Успехите на българските 5G мрежи не са само на локално ниво. Страната ни е на пето място сред най-бързите мобилни скорости в света и лидер в Европа. Това показват данните на платформата Ookla за октомври 2025 г., като компанията седи зад популярното приложение за тестване на интернет връзката Speedtest.net.

Познати предизвикателства

На база население, достъпността на сигнала на технологиите от пето поколение не се променя толкова значително – от 85% на 90%, пише още в доклада на ИПИ. Причината за това е, че телекомите успяха бързо да осигурят покритие в големите градове. Разривът между 5G покритието град-село в България все още чувствително изостава спрямо повечето страни от Европейския съюз (ЕС). В селските региони за България то е 38.3%, като средните стойности в Стария континент са 79.6%.

Проблемът с по-голямото 5G покритие на база територия се крие в необходимостта от честоти на дълги вълни, които предоставят по-ефективен сигнал на големи разстояния. До средата на 2023 г. бяха заключени два от трите възможни спектъра, а на останалия бяха закачени цели три технологии – 2G, 3G и 4G. Все още се чака пълното усвояване на освободените два в 700MHz и 800MHz и когато това стане, ще има раздвижване и при покритието на база територия.

Българските телекоми вече работят в тази посока чрез проектите от националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те предвиждат изграждане на високоскоростна опорна мрежа в труднодостъпните региони на страната, която да позволи разгръщането след това на 5G покритие. Операторите са подложени на силен стрес, защото до крайния срок за изпълнението им остават точно шест месеца (30.06.2026 г.), а заради дългогодишни забавяния времето им за изпълнение беше значително съкратено.

Фиксираните мрежи на заден план

Отличните резултати от усилията на телекомите в мобилната връзка са възнаградени с лидерските позиции по скорост в света и Европа. Фиксираните мрежи останаха на малко по-заден план. Вложенията в обновяването им към гигабитова свързаност продължава, но не и с темповете в някои други страни. България е близо до средните нива с 82.5% покритие на домакинствата с мрежи с много висок капацитет (Very high capacity networks – VHCN), докато водещите в ЕС са със стойности от 95%.

Оптичната свързаност на българските домакинства е сред лидерските в Европа. България е на четвърто място по потребители с технологията (FTTP – Fiber to the premises) в ЕС с 90% покритие, докато средната за Европа е 69%. Пред нас са единствено Румъния, Испания и Португалия.

Тази смесена картина е допълнена и от друга положителна статистика – цената на най-евтиния пакет за фиксиран интернет в България попада сред достъпната група в Европа. Страната ни е на шесто място по този показатели зад Чехия, Полша, Литва, Румъния и Латвия.

Не само в инфраструктура, но и в хора

Когато става дума за инвестиции при телекомите, първата асоциация винаги са мрежите и инфраструктурата. Честотите са важно перо, но почти винаги се забравя за друго по-голямо такова – кадрите. Докладът на ИПИ разкрива и някои други интересни данни, свързани със средствата, които телекомите отделят за своите служители.

Заплащането е значително по-високо от средното за страната. През 2023 г. средната брутна годишна заплата в телеком сектора нараства с 12% до 37.9 хил. лева. Тя е с над 56% по-висока от същия показател за страната, който е около 25 хил. лева. Служителите в телекомите се увеличават от 9 650 през 2022 г. на 10 475 през 2024 г. Необходимостта от повече персонал е аргументиран именно с модернизацията и инвестициите в 5G.

Въпреки, че секторът звучи като доминиран от силния пол, интересът от по-нежния пол към него също се увеличава и разликата не е толкова голяма, колкото някои хора биха си представили. Жените са 45.7% от наетите или 4 791 души в телеком компаниите, а мъжете са 5 684 души. Това почти балансиране между двата пола е показателна, че стигмата за доминацията на мъжкия пол в техническите сектори е напълно разчупена.

The post Ефектът на 5G в телеком инвестициите в България appeared first on TechTrends България.

Преди пандемията, компанията беше с пазарна оценка от около 250 млрд. долара. Това е доста скромно на фона на гигантите Apple и Microsoft, които се през същия период, се надпреварваха дали ще са с 1, 2 или 3 трлн. капитализация. Nvidia доста рязко влезе в този елитен клуб на свърхгигантите и покрай AI бума тя излезе начело спрямо останалите.

Американският гигант (с тайванска връзка) достигна за кратко оценка от 5 трлн. долара в началото на ноември. Преминаването на тази нова граница, подсили две дискусии – има ли кой да спре ръстът на технологичните компании и дали AI икономиката не е просто един балон, подхранван от кръгови инвестиции. Ако второто се окаже вярно, то тогава, именно имплозия на пазара ще успее да сложи спирачки на Nvidia.

Графичните карти като AI ускорители

Епохата на изкуствения интелект доведе до рязка смяна в нуждата и търсенето на решения за сървъри. Традиционните процесори са ефективни за работа с една задача едновременно. Докато графичните такива се справят с по няколко паралелно, това ги прави изключително ефективни за обработване на AI заявки.

Nvidia, като един от лидерите в разработването на GPU чипове успяха да намерят хитра ниша докато бума на изкуствения интелект се разгръща. Компанията още преди пандемията обяви, че ще фокусира значителни усилия в развитието на процесори и платки, които да се ползват за обработката на AI. Всичко това се изплати, при това многократно. Nvidia успя да се позиционира като лидер в разработването на специализирани AI процесори и решения за сървъри.

Настоящите чатботове и решения за изкуствен интелект налагат изграждането на специализирана облачна инфраструктура за по-ефективното обработване на заявките. С което търсенето на решенията на Nvidia се изстреля в небето. Технологичният гигант влезе в AI икономиката, като незаобиколим фактор при изграждането на хардуерната инфраструктура.

Надпреварата между САЩ и Китай в AI сферата, дори наложи двете страни да започнат с различни санкции и контрасанкции. Толкова, че някои китайски компании прибегнаха до презапасяване с хиляди продукти на Nvidia, месеци преди ограниченията да влязат в сила.

Клубът на компаниите за трилион долара

Клубът на компаниите за трилион долара не се променя значително през последните няколко години. Петролната и сравнително държавна компания – Saudi Aramco продължава да е лидер с 16 трлн. долара оценка. Тя отчита повече от двойно увеличение спрямо 2024 г., когато е 5.8 трлн. долара най-вече поради несигурността в геополитическата обстановка и енергийните доставки.

Nvidia се превръща в лидер при технологичните гиганти с 4.7 трлн. долара, като достигна за кратко 5 трлн. долара в последните дни на октомври. Пазарите започнаха да укротяват растежа от началото на ноември, но ако няма големи сътресения на AI пазара, може да очакваме нивата от 5 трлн. долара да бъдат достигнати за по-устойчив период.

Втори са Apple с малко над 4 трлн. долара оценка. Технологичният гигант преди беше най-скъпата компания в сектора и в САЩ, но Nvidia ги задмина през последните близо две години. Apple от своя страна се изправи пред предизвикателства с интеграцията на AI в своите системи. В нетипичен за нея ход, компанията разчита на OpenAI за повечето функционалности, а немалка част от тях закъсняха значително. Въпреки това, инвеститорите продължават да гледат позитивно на нейното развитие.

Трети са Microsoft, които с фокуса си върху облачни услуги и продукти се оказаха от печелившата страна. Компанията е сред водещите инвеститори в OpenAI, което им даде по-тясна интеграция на моделите на изкуствен интелект на разработчика. Липсата на собствени решения засега е големият минус на софтуерния гигант. Microsoft е с пазарна оценка от 3.7 трлн. долара.

Четвърти са Google, които може да скочиха по-късно на вълната на генеративния AI, но скъсиха доста бързо дистанцията спрямо OpenAI. Техният модел Gemini на моменти се оказва по-добър от ChatGPT, което в комбинация с все по-тясната интеграция с Android устройствата, дава на нтернет гиганта дорби изгледи. Google върна растежа на акциите си и вече е с пазарна оценка от 3.48 трлн. долара.

Милиардните сделки

Успехът на Nvidia на борсата не се дължи само на продажбата на AI чипове. Компанията сключи редица големи сделки и партньорства за доставка на процесори и изграждането на центрове за данни. Най-голямата е с OpenAI, обявена в края на септември. Nvidia се ангажира да инвестира 100 млрд. долара. Това включва изграждането на център за данни оптимизиран за AI от страна на американския гигант.

До известна степен, Nvidia си „купува“ правото OpenAI да ползва нейните системи. През ноември, технологичният гигант прави това и с Microsoft. Сделката отново е за център за данни, като обхваща нов такъв в Атланта, като част от системите ще са на Nvidia. По-любопитни са други действия между Microsoft и производителят на графични процесори. Софтуерният гигант реално ще достави AI чипове за 9.7 млрд. долара на Обединените арабски емирства (ОАЕ), разработени от Nvidia. Въпреки че това е по-скоро посредническа сделка, тя подчертава партньорските отношения между двете компании.

Nvidia не спира обаче само с водещия разработчик на независим модел, като OpenAI или ключов играч като Microsoft. През октомври, компанията обяви инвестиция от около 2 млрд. долара в xAI – стартъпът за изкуствен интелект на Илон Мъск. Nvidia е част от инвеститорски рунд за около 20 млрд. долара. По-малки сделки следват и с други разработчици на AI модели. Сред тях са европейската Mistral, Figure AI и др.

Предизвикателствата на Nvidia

Тази поредица от сделки (и още много) създават впечатлението за „кръгови инвестиции“ и потенциално надуване на балон – опасения изказани от редица анализатори и инвеститори. Докато спукването на пазарните очаквания за AI революцията наистина може да са най-голямата заплаха и реално могат да спрат възхода на Nvidia, това не е единствения потенциален проблем.

Другото предизвикателство е свързано с естеството на работата на компанията. Тя само разработва архитектурата за чипове, техния дизайн и софтуерни контролери. Компанията не разполага със собствени производствени линии за микропроцесори. Физическото разработване на чиповете става от подизпълнители, като основния за Nvidia е тайванския TSMC.

Зависимостта на американския гигант от Тайван е опасна предвид възможността за ескалация на напрежението между Китай и островната държава. Тогава Nvidia ще загуби почти целия си капацитет за доставки на видеокарти и AI системи. TSMC вече отказа на Белия дом да премести част от производството си в САЩ, което само подчертава значимостта на потенциалното предизвикателство.

Третото предизвикателство е конкуренцията. Nvidia има доста добър начален старт и преднина, но другият основен играч при видеокартите AMD, започва да наваксва. Засега той трудно ще може да измести напълно Nvidia от водещата позиция, но подобна конкуренция никога не е за пренебрегване. Като цяло, успехът на американския гигант изглежда осигурен за поне още няколко години, освен ако AI балонът не се спука по-рано и по-силно от очакванията.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

Сумата изглежда впечатляваща за последните пет години и съвпада с тази, която компанията на Марк Зукърбърг е готова да задели за изкуствен интелект (AI) през следващия подобен период. По-голям обаче е имиджовият удар, защото технологичният предприемач ребрандира Facebook на Meta, именно с надеждата, че метавселената ще се превърне в основния ѝ бизнес. Нещо, което вече близо пет години по-късно, не просто не е реалност, но дори е много далеч от масовия потребител.

Вместо това, технологичният гигант продължава да налива милиарди долари в нещо, което все още е изключително нишово, докато ядрото ѝ от социални мрежи е поставен под заплаха от конкуренти като TikTok. Натискът на правителството на САЩ да ограничи китайските платформи може да помогне за стабилизацията на ключовия бизнес на Meta, но пак не е гаранция, че това ще се задържи дългосрочно.

Залитането по „златната AI треска“ AI също носи със себе си доста рискове. Защото тя започна да прилича доста на поредния технологичен балон, който може да изтрие също милиарди долари инвестиции, ако се прекали с него. От друга страна, Meta няма избор, тъй като изкуственият интелект е сфера, в която компанията инвестира от доста време и е сфера на съревнование с Google, Apple и останалите.

Визията за метавселената

Reality Labs е звеното на Meta, която отговаря по принцип за очилата за виртуална (VR) и добавена реалност (AR) на технологичния гигант. То е изградено първоначално върху Oculus VR, компания, придобита от дружеството на Марк Зукърбърг през 2014 г. за 2 млрд. долара. Тя беше известна, като разработчик на едни от може би най-добрите шлемове за виртуална реалност по това време. Повечето от парите са платени в акции, а само 400 млн. долара в кеш.

С Oculus VR към технологичния гигант се присъединява и Джейсън Рубин, бивш гейм директор в студиа като Naughty Dog и THQ. През 2018 г. той представя визията за метавселените на висшето ръководство на гиганта. В нея, метавселената заема централно място и според Рубин, компанията трябва не просто да „присъства в тази сфера“, а да бъде едноличен лидер.

Ковид пандемията, локдауните и дистанционната работа, превръщат идеята в повече от привлекателна. Толкова я харесват, че Марк Зукърбърг в края на 2021 г. обявява ребрандирането на Facebook на Meta, с което намеква, че метавселената ще се превърне в основен бизнес, с който технологичният гигант трябва да се идентифицира. Така, звеното за виртуална реалност от вторичен проект, започва да получава по-голям приоритет.

Натрупваща се загуба

Инвестициите по проекта за метавселената се трупат. По думите на самия Марк Зукърбърг те ще достигнат 100 млрд. долара през 2025 г. Проблемът е, че повечето от тези пари вече са отписани като загуби. Основното звено за виртуална и добавена реалност – Reality Lab (наследникът на Oculus VR), средно отчита по повече от 3 млрд. долара загуба на тримесечие.

От последното тримесечие на 2020 г. до последното на 2024 г. включително, подразделението на компанията е натрупало малко под 60 млрд. долара загуба. Най-голямата такава е отчетен през последния споменат период – от октомври до декември 2024 г., отрицателният резултат на Reality Labs е 4.97 млрд. долара. Най-малко пари е изгорило звеното през първото тримесечие на 2021 г. – 1.83 млрд. долара. С други думи, от вложени 100 млрд. долара във виртуална и добавена реалност, Meta е изгубила напълно 60 млрд. долара.

Добрата новина е, че все пак Reality Labs генерира някакви приходи, които при това се увеличават през последната година. За 2024 г. постъпленията на звеното са в размер от 2.1 млрд. долара, докато през 2023 г. те са били малко под 1.9 млрд. долара. Това е ръст от 10% на годишна база, но той е недостатъчен на фона на рекордната загуба натрупана през същия период.

Нишови продукти

Виртуалната и добавена реалности все още са нишов потребителски сегмент. Reality Labs отговарят повече за разработването на хардуера – VR и AR очила. На този пазар, Meta доминира, главно заради добрата технология на Oculus, но не единствено. Технологичният гигант, също така изгради партньорство с производителя на слънчеви очила Ray-Ban за разработването на стилен AR модел. Точно то се очаква да даде големи „плодове“, като Зукърбърг обяви 2025 г. за „определяща“ за техните умни очила. Като може би нарочно не си спомня за неуспеха на Google Glass.

В зависимост от периода, Meta отговаря за между 52% и 78% от продажбите на VR и AR очила на тримесечна база. Това показват данните на изследователската фирма CounterPoint Research. Което демонстрира, че компанията доминира на пазара и до някаква степен многомилиардните инвестиции дават резултат.

Проблемът е, че той все още е много нишов. Очилата за виртуална реалност реализират около 34 млн. продажби през 2024 г. Това е три пъти повече от тези продадени през 2019 г., но е много далеч от тези на масови продукти, като смартфоните например. Продажбите на умни телефони отдавна са надминали милиард на година, като през 2024 г. се очаква да достигнат 1.4 млрд. бройки. Същото важи и за AR очилата.

Така имаме изключително нишов пазар, който в същото време изисква големи и непрекъснати инвестиции. Apple навлязоха в него в началото на 2024 г. с техния комплект Vision Pro. Технологичният гигант бързо осъзна, че VR очилата няма да са следващия хитов продукт с мащабите на iPhone. През същата година, Microsoft решиха да излязат и да прекратят продажбите на иначе успешния в корпоративния свят HoloLens 2.

Самотната метавселена

Докато хардуерът е нишов, самата метавселена ще е едно много самотно място. През 2022 г. Meta твърдеше, че в нея има 300 хил. регистрирани потребители. Което звучи постижимо, ако 23% от тогава 1.28 млн. активни ползвалите на нейните VR очила са и в метавселената, математиката излиза. Редица експерти поставиха под съмнение тези данни, като според тях, реалните потребители са десет пъти по-малко или около 31 хил. Доста от сървърите са празни или с до 50 потребителя.

През 2023 г. ютубърът Джарвис Джонсън твърди, че дневните активни ползватели на метавселената на Meta са едва 900 души. С други думи, ситуацията във виртуалните светове на технологичния гигант все повече запада. За съжаление, не може да се каже колко точно пари е наляла компанията в своята метавселена. Reality Lab би трябвало да отговаря за нея, но не е напълно сигурно и потвърдено. Затова и повечето анализатори взимат парите от това звено, като индикатор за инвестициите в метавселената.

Това е тенденция, която не обхваща само платформата на Meta. Проблемът е, че самата концепция на метавселените изглежда не може да се хареса на обикновените хора. Дори ентусиастите започват да изоставят тези платформи. Най-голямата такава е играта Second Life, която вече е на пазара близо 23 години. Общо регистрираните потребители са 65 млн., но активните месечни падат с всяка изминала година. Ако през 2021 г. са били 500 хил. то в първия месец на 2025 г. са под 19 хил.

Други платформи показаха подобни нива на западане още през 2022 г., като например Decentraland, която тогава има между 30 и хиляда активни потребители. През 2024 г. бройката вече е сигурно под 50 души онлайн.

Изкуственият интелект – новото злато

Докато, Meta продължава да има някакъв фокус върху AR, VR и метавселените, AI е новият „златен стандарт“ в света на технологиите. IT гигантите вече наляха десетки милиарди долари в изкуствения интелект за последните няколко години. Харченето обаче тепърва започва, въпреки, че китайският DeepSeek показа, че технологията може да се развива и само за няколко милиона долара. При това с почти същата ефективност.

Дали напук на китайския модел, Зукърбърг обяви нови 60 млрд. долара инвестиции в AI, няколко дни след като DeepSeek превзе мобилните магазини. Meta развива от известно време своя изкуствен интелект Liama, който трябва да конкурира ChatGPT. Заедно на този пазар са още Gemini на Google, европейският Mistral и плачевно известния китайски DeepSeek.

Паниката покрай последния предизвика не само временен срив на фондовите пазари, но и подготовка за още по-големи инвестиции в AI. Четирите големи – Amazon, Google, Microsoft и Meta вече обявиха, че са вложили 264 млрд. долара през 2024 г. в новата технология и, че планират нови такива за над 320 млрд. долара през настоящата година. Което ще е два пъти повече от инвестициите в AI през 2023 г., когато са 151 млрд. долара.

Във въздуха стои въпросът, дали всички тези пари се изразходват ефективно. Особено, след като китайският DeepSeek постига същите резултати (поне за момента в някои области – бел. ред.) само за около 6 млн. долара или миниатюрна частица от тази планина от пари на американските гиганти. Голямата разлика е, че всеки един от американските гиганти инвестира значително в разработването на собствени чипове. Докато DeepSeek разчита на контрабандно внесени такива от Nvidia.

Сривът на пазарите също така индикира, че в момента фондовите борси може да са надули прекалено много оценките на компаниите, инвестиращи в AI. Новите капиталови вложения най-вероятно ще продължат тази тенденция. Което е много ранна индикация за потенциален балон.

Ще има ли паралел с AI

Може ли да се направи подобен паралел между AI и метавселените. И да, и не. Зависимостта между инвестициите в технологията и оценките на компаниите се запазва, но при изкуствения интелект имаме лесна достъпност.

Генеративният AI до голяма степен е наличен за всеки потребител с компютър/смартфон и интернет връзка. Докато метавселените изискват това и специални VR очила. Съдържанието на последните също за момента е доста постно. Казано накратко – преградите за потребителите да се потопят в метавселените са повече от тези за генеративния AI.

Това не пречи да се надуе пазарен балон, но при неговото пукане щетите и пострадалите компании може да са по-малко. Или поне ще останат тези, които най-добре утилизират генеративния AI до крайните клиенти.

Проблемите за Meta са два – все още няма яснота дали LIama е конкурентен на ChatGPT, Gemini и DeepSeek, както и потенциален срив на имиджа на компанията като пионер при метавселените. Зукърбърг подчерта, че изкуственият интелект е ключов компонент в развитието на последните. Практичните приложения на AI за момента опровергават тази негова теза.

Социален срив

Той обаче е длъжен да я подчертае, защото с ребрандирането на Facebook на Meta, заложи цялата репутация на гиганта на метавселените. Засега те се провалят с гръм и трясък, което може да се окаже пагубно за компанията. Защото, огромна част от фокуса на гиганта беше насочен към метавселените, докато остави развитието на социалните мрежи на заден план. Facebook засега е лидер по общи потребители в света с 3 млрд., другите ѝ две платформи Instagram и WhatsApp са на трето и четвърто място с по 2 млрд. TikTok е пета с 1.85 млрд. потребители, но тя успя да привлече най-младата и най-активна аудитория.

Кризата с идентичността на Meta, стагнацията на нейните социални мрежи, провалът на метавселената – всичко това се отразяват и на глобалните тенденции. Социалните мрежи губят своя чар, като са се превърнали повече в рекламен и новинарски фийд. Проблеми, които уж трябваше да се решат с метавселените.

AI усилията може да са спасителна сламка, защото могат да подсилят алгоритмите на социалните мрежи, но и да са допълнително разсейване от основния бизнес. Във всички случаи Зукърбърг заложи на куция кон метавселена, като сега ще трябва да наваксва в сферата на изкуствени интелект и да търси нови начини за трансформация на бизнеса със социални мрежи.

The post Цената на метавселената appeared first on TechTrends България.

Тенденцията при телекома започва да се затвърждава, като трето поред тримесечие имаме укротяване на увеличението на приходите и разходите. Тя най-вероятно ще се запази и през последните три месеца на годината. Основните източници на растеж в момента се генерират от индексацията на плановете и продажбата на по-скъпа техника. Бизнесът със системна интеграция тази година няма толкова големи приключващи проекти и затова не допринася за по-голям растеж.

Запазва се и друг тренд – „А1 България“ да е най-доходоносното международно звено на Telekom Austria Group (TAG). Макар и не като маржове, но като абсолютни стойности. Това е важно за групата, защото домашния австрийски бизнес продължава да трупа загуби, които се компенсират с резултатите навън.

Сезонността на IT услугите

Приходите на „А1 България“ се повишават с 4% на годишна база през периода юли-септември. Те достигат 196 млн. евро и се дължат основно на повишените приходи от услуги вследствие на индексацията за инфлацията от началото на годината. Друг източник на растеж са по-скъпите устройства и оборудване, което компанията продава. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също се увеличава, но с 3% на годишна база, като достига 85 млн. евро.

Един от основните източници на растеж през 2023 г. бяха IT услугите. „А1 България“ се превърна в най-големия системен интегратор, след като придоби компанията „Стемо“. Самата трансакция повлия на резултатите, но телекомът имаше силно увеличение на приходите през измината година, заради редица големи IT проекти, които приключваха и съответно получиха плащане.

През първото полугодие на 2024 г. IT звеното на „А1 България“ също е допринасяло положително за приходите и растежа, но третото тримесечие се е получила суша и това обяснява допълнителното забавяне. Проектното естество на този тип бизнес създава „сезонност“ и макар да е добър източник на приходи, то той не е постоянен.

Неизвестността с абонатите

Ситуацията с абонатите също е динамична. Мобилните се връщат в посока на увеличение и към края на септември 2024 г. са добавени 64 хил. спрямо края на юни и вече са 3.822 млн. Това, в комбинация с индексацията, обяснява ръстът на приходите от мобилни услуги.

От известно време, „А1 България“ спря да съобщава разбивката на фиксираните си абонати в своите финансови отчети. Което затруднява анализът на този сегмент. В коментарите за българското звено пише, че фиксираните потребители се увеличават, но се посочват само общите планове (т.нар. RGU – Revenue Generated Unit). От друга страна, приходите се свиват минимално със 700 хил. евро до 64 млн. евро.

„А1 България“ също така подчертава, че има увеличение на разходите от началото на годината. Те не са толкова свързани с инфлацията, както през предходните години от 2021 г. до 2023 г. В случая, телекомът инвестира доста средства в ТВ и друго дигитално съдържание, с което се опитва да привлече повече потребители. Българският оператор участва и в инициативата на TAG за изграждане на „център за компетенции“ (CDC), което ще е развойно звено за софтуерните нужди на групата.

Всички тези фактори допълнително допринасят за забавянето на ръста на финансовите показатели на компанията. Доста индикатори вече отсъстват, като например капиталовите инвестиции (CAPEX) вече се дават през шест месеца. Средномесечният потребител от абонат (ARPU) при мобилните услуги се увеличава леко от 7.9 до 8 евро при „А1 България“.

The post „А1 България“ забавя растежа през лятото на 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Компанията празнува 15-та си годишнина, като тя се брои от датата на създаването на бранда през 2009 г. Тогава третият мобилен оператор „Вивател“ се сля с БТК и реално се формира първия конвергиран телеком в страната. В същото време, двете дружества се ребрандираха във „Виваком“. Любопитен факт е, че дълги години юридическото лице зад бранда всъщност беше „Българска телекомуникационна компания“. Едва през първата половина на 2023 г. бяха внесени промени в Търговския регистър и официално беше сложен край на ерата „БТК“. Дори на хартия.

Дори да ползваме летоброенето на „Виваком“ за 15 години, телекомът постигна страшно много неща, като например се трансформитра в първия конвергиран телеком и стана втория по големина мобилен оператор. Освен със заявката си за 6G, компанията също така показа на годишнината си и обновеното и разширено портфолио от брандирани устройства. То включва смартфона Vivacom 5G Pro, детския умен часовник Vivacom Kids Watch и безжичните слушалки Vivacom Buds. Техният дебют идва точно година след като операторът представи собствен брандиран смартфон. Сега през 2024 г. разширява устройствата под своята марка с още две.

5G надпреварата

Между трите оператора винаги има надпревара по отношение на новите технологии. Кой първи ще тества, интегрира и впоследствие пусне на пазара новото поколение мобилни мрежи. Коя връзка е по-бърза, качествена или достъпна в страната и пр. Ситуацията беше същата с 5G мобилните мрежи. Надпреварата е ожесточена и продължава, като и трите телекома излизат на различни позиции от 2019 г. насам.

Първият 5G тест беше проведен от „А1 България“ през юли 2019 г. В края на същия месец подобни експерименти са проведени от „Теленор“ (сега „Йеттел“ – бел. ред.) и „Виваком“. През декември 2019 г. „А1 България“ задържа преднината си и демонстрира първата самостоятелна (SA) 5G мрежа. Предходните тестове стъпват до голяма степен на 4G инфраструктура – ъпгрейд на съществуващи базови станции, както с физически клетки, така и софтуерно.

На 21 септември 2020 г., „Виваком“ излиза начело, като стартира първата търговска 5G мрежа. Това става преди пълното разпределяне на радиоспектъра в 3.6GHz от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Компанията разчита на софтуерен ъпгрейд на 4G мрежата си, за да може да предостави 5G връзка, но с по-ниски възможности от чистата технология от пето поколение. Методът се обозначава като DSS и той даде преднина от няколко месеца на „Виваком“. Както и възможност за по-бързо разгръщане.

„А1 България“ стартират своята 5G мрежа ноември месец 2020 г., но те разчитат на физическо изграждане или надграждане на инфраструктурата. Тоест на традиционна модернизация, с добавянето на базови станции и клетки. Компанията работи с ограничените отпуснати за тестове радиочестоти в 3.6GHz. КРС ги разпределя с търгове през лятото на 2021 г. До края на посочената година в общи линии ситуацията е, че „Виваком“ и до голяма степен „Теленор“ (понастоящем „Йеттел“) имат по-голямо покритие с по-ниски скорости. Докато „А1 България“ предоставя по-добро качество 5G мрежа, но с по-ограничено покритие.

Едва тези действия на регулатора успяват да отпушат и забързат модернизацията към истински мрежи от пето поколение. „А1 България“ си връща инициативата в края на 2022 г. с пускането на самостоятелна или напълно 5G мрежа – от опорната инфраструктура до клетките.

Пътят към 6G

Надпреварата продължава с разширяване на покритието и потенциално постигане на национално такова, след освобождаване на допълнителните честоти от страна на КРС. Регулаторът, телекомите и държавата най-накрая се споразумяха за предоставянето на лентите в 700MHz и 800MHz, което ще позволи да се постигне обхват и извън големите населени места, както на 4G, така и на 5G. Трите телекома планират да постигнат 90% и повече дял от населението като покритие до края на 2025 г.

Освен това телекомите вече се борят и за надграждане на вече съществуващото 5G. Следващата стъпка е т.нар. 5G Advanced или 5.5G. То увеличава скоростите на пренос на данни от 1GB на 10GB или с десет пъти. Сред другите ползи са намаления изискуем капацитет (т.нар. RedCap), която позволява да се използват устройства оптимизирани за работа в натоварена среда с много свързани други джаджи. Това е важно при изграждане на автоматизирани системи – умни заводи, градове и тн. или всичко от концепцията за Интернет на нещата.

„Виваком“ първа тества 5G Advanced в България през юни 2024 г. и се връща начело в надпреварата между операторите. Междинният ъпгрейд на мрежовите поколения винаги се явяват важна стъпка към приемането на следващото. Затова и заявените амбиции на „Виваком“ за внедряване на 6G през 2030 г. звучат повече от реалистични. Ще видим какви са плановете и на останалите два телекома.

Битката за абонатите и устройствата

След като трите телекома разпределиха почти целия радиочестотен ресурс помежду си, сега те са концентрирани изцяло в привличането на клиенти. То е по-скоро крадене между самите тях, защото България отдавна е надхвърлила 100% проникване на мобилните услуги сред населението на страната. Битката е ожесточена, като тя се прави при абонаментните планове, устройствата, пакетните предложения и др. Всеки телеком се опитва да представи нещо ексклузивно. Трите оператора вече стартираха предварителните продажби на новите iPhone 16 на 13 септември. Като от „Йеттел“ се похвалиха, че само те предлагат новия Apple Watch Series 10.

„Виваком“ от своя страна, покрай 15-та си годишнина представиха нови свои брандирани устройства в ниския клас. Това са вече споменатите смартфон Vivacom 5G Pro, безжични слушалки Vivacom Buds и детския смартчасовник Vivacom Kids Watch. Трите са в достъпния клас и са произведени от китайската компания ZTE, подобно на модела умен телефон от миналата година. Явно продажбите на предходния Vivacom смартфон са били добри, щом от телекома разширяват портфолиото си с допълнителни устройства.

За 15 години (и още 4 отгоре като „Вивател“) „Виваком“ успя да се превърне във втория по големина мобилен оператор, като задмина „Йеттел“ през 2023 г. Като телеком, компанията отново е втора по приходи, отново зад „А1 България“, но и при двата показателя разликата се свива и не е толкова голяма. Шансът да се постигне дуопол между сегашните два лидера нараства с всяка година.

The post „Виваком“ гледа смело към 6G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

Лидерът сред мобилните абонати първи съобщава финансовите си резултати сред телекомите у нас. Затова той е нещо като „ветропоказател“ и дава индикации в каква посока поема телеком сектора у нас през съответните периоди. За съжаление, „А1 България“ продължава да затваря и ограничава информацията, която се оповестява публично.

Миналата година, българското звено спря да съобщава своите ТВ абонати, а от началото на тази и тези на домашен интернет. Разкриват се единствено тези за наличните и изградени линии, които не дават точна индикация за фиксираните абонати. Първоначално практиката беше да се дават данни само на база за цялата година или полугодие, но постепенно бяха напълно скрити тези показатели.

Любопитното е, че останалите звена от компанията-майка Telekom Austria Group продължават да дават разбивка на абонатите на интернет, но и те скриха тези за платена ТВ. Което оставя да ползваме само информацията, която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува в своите годишни доклади и в регистрите на регулатора.

Умерено, но нагоре

Приходите на „А1 България“ от началото на годината до края на юни достигат 368 млн. евро. Това е ръст от 5.7% на годишна база за същия период. Във финансовия доклад на компанията-майка Telekom Austria Group (TAG) се посочва, че основните причини за добрите резултати са „мерките за запазване на стойността“, увеличението във фиксирания сегмент и в предоставянето на корпоративни IT услуги.

Първото е корпоративното обозначение на индексацията, която беше направена през март. Такива мерки не са взети само в България, TAG е предприела още корекция на цените по съществуващите договори в Австрия, Сърбия и Хърватска.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през първото полугодие на 2024 г. също бележи ръст. Той е 11.4% на годишна база и тя вече достига 165 млн. евро. Финансовите показатели на българския телеком обаче забавят растежа регистриран през изминалата 2023 г. За цялата календарна година, „А1 България“ отчита ръст на приходите от над 17% и от над 19% за EBITDA. Въпреки това, маржът на печалбата за полугодието скача до малко под 45%, което е доста високо ниво.

Това може да е индикация, че телеком пазарът в страната вече се нормализира и най-вероятно високите стойности от предходните години са движени повече от инфлацията и индексациите. Което ще се покаже дали е вярно или не, когато излязат отчетите и на останалите две основни телекома.

Подновяване на честотите

Акцент от началото на годината за „А1 България“ са по-високото ниво на капиталови инвестиции. За полугодието, телекомът е вложил над 71 млн. евро. Малко под половината – 31 млн. евро са били заделени за подновяване на лицензите на оператора в честотите при 900MHz и 1 800MHz. При втория спектър, КРС е раздала последните парченца, след като „Булсатком“ върна лентата от 2x5MHz на държавата. Трите телекома вече разполагат 2x25MHz всеки и целият ефир в 1 800MHz е напълно разграфен между тях.

Инвестициите ще са интересна гледка през следващите периоди, защото „А1 България“ аутсорсна кулите и пасивната инфраструктура. Те бяха отделени в друго дружество – EuroTeleSites, което беше листнатно на Виенската фондова борса.

Повишение бележи и друг ключов показател – средномесечният приход от абонат (ARPU). Той вече е 7.9 евро или с почти 15% по-висок от нивата от средата на миналата година. При единственият индикатор за абонатите – мобилните, „А1 България“ бележи лек спад от 3.776 млн. в края на 2023 г. на 3.758 млн. в средата на настоящата. Тези флуктуации не са нещо анормално за телекома, който е лидер по абонати. От друга страна, „Виваком“ започва все повече да скъсява дистанцията и скоро може да започне да оспорва първото място.

The post Ръстът на приходите и печалбата на „А1 България“ продължава и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ отчита стабилни ръстове по всички показатели, като във вече упоменатите фиксирани сегменти – те са най-значителни. Приходите се увеличават най-вече заради поредната година на индексация на плановете. Тази тенденция се следва и от основния конкурент на компанията – „А1 България“, докато при „Йеттел“ръстът на постъпленията е по-скромен. Печалбата също нараства, но с по-плавни темпове.

В рамките на United Group, „Виваком“ продължава да е лидер по генериране на печалба, като отговаря за 30% от нея в рамките на целия балкански конгломерат. Българският телеком е втори в тежестта на приходите, след гръцкото звено Nova. Двете заедно доминират финансовите резултати на United Group с кумулативни 52% от всички приходи и 57% от печалбата на групата.

Пълният отличник

През 2023 г. „Виваком“ отчита ръст по всеки от важните показатели за индустрията. Приходите се увеличават до 646 млн. евро или с 9% на годишна база. Като основна причина във финансовия доклад на United Group е посочена индексацията на плановете през последните две години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се увеличава с малко под 6% до 294 млн. евро.

Абонатите също се увеличават стабилно. Мобилните такива се увеличават за поредна година. През 2023 г. ръстът е с 4%, което е внушително предвид високото проникване на този тип услуги и силната конкуренция между трите телекома. Мобилните потребители на „Виваком“ вече са 3.354 млн. и изпреварват „Йеттел“ за първи път откакто компанията стартира като трети GSM оператор през 2009 г.

Както отбелязахме, придобиванията засилиха доста клиентите на фиксирани услуги – платена телевизия и домашен интернет. Първите се увеличават с 26% до 607 хил., а вторите с 18% до 721 хил. клиента. Към ТВ абонатите прибавяме и тези, които ползват DTH услуга (сателитна телевизия), които също нарастват с 8% до 282 хил. Точно те ще са основния източник на нови потребители след придобиването на „Булсатком“. То беше финализирано през февруари 2024 г. и затова не влизат в отчета за 2023 г.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) също се качва с 11% от 10.6 евро на 11.8 евро. Така, по този показател, „Виваком“ излиза начело, след дългата доминация на „Йеттел“. Телекомът отчита и леко увеличение на капиталовите инвестиции с 8% до 114 млн. евро. Това се дължи на отпуснатите в края на 2023 г. нови честоти в спектрите 700MHz и 800MHz, след над десетилетие преговори с институциите.

Българският пазар на тримата големи

С осветляването на финансовия отчет на „Виваком“ вече разполагаме с данните за 2023 г. на трите основни телекома в страната. „А1 България“ продължава да е лидер по приходи със 750 млн. евро. „Виваком“ обаче увеличава преднината пред третия „Йеттел“. Последният телеком все още страда от факта, че тепърва започна да развива фиксирани услуги (предлагане на платена ТВ и домашен интернет). Те са в основата на ръста на приходите на телекомите през последните няколко години. Както и те имат допълнителна тежест при индексацията.

Това оказва влияние и на EBITDA. Двата водещи и отдавна конвергирани телекоми са рамо до рамо с 304 млн. и 294 млн. евро съответно за „А1 България“ и „Виваком“. Докато „Йеттел“ е само наполовина със 151 млн. евро EBITDA. Дори като съотношение с приходите (т.нар. марж) доскорошният основно мобилен оператор е само с 30% срещу 40% и 45% съответно за „А1 България“ и „Виваком“.

„А1 България“ продължава да е стабилен лидер на мобилния пазар с 3.77 млн. абонати. Промяната през 2023 г. бе рокадата на втория и третия, за която вече споменахме. „Виваком“ изпревари „Йеттел“ по мобилни клиенти, след като последните години отчита стабилно увеличение на потребителската си база. „Йеттел“ е на приливи и отливи, като последната година се сви с минималното 1.9% до 3.23 млн.

На фиксирания пазар, доминацията на „Виваком“ започва да се усеща. Компанията има 889 хил. клиенти на платена телевизия. За съжаление „А1 България“ спря да публикува данни по този показател и ще чакаме през лятото обновяването на публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да ги попълним. Но през 2022 г. телекомът разполага с 536 хил. При интернет абонатите „Виваком“ е лидер със 721 хил. клиента срещу 526 хил. за „А1 България“. „Йеттел“ тепърва прохожда в тези сегменти, като разполага с 69 хил. интернет клиента и 35 хил. на платена ТВ.

The post „Виваком“ през 2023 г.: Фиксирана доминация и мобилен напредък appeared first on TechTrends България.

В него се описва още, че „А1 България“ продължава тенденцията със стабилни ръстове на приходите и печалбата. Българският оператор също така има най-високо увеличение от началото на годината при постъпленията в цялата група. Силно позитивното представяне на операторите от началото на 2023 г. беше затвърдено с финансовите отчети на трите телекома за първото полугодие. Резултатите на „А1 България“ показват, че най-вероятно това ще продължи и през втората половина на година.

Телекомът се оказа и с най-бърза мобилна мрежа в България, според изследванията на Ookla. Компанията, която стои зад популярната платформа Speedtest.com, изнесе данни, че „А1 България“ предоставя най-висока средна скорост на сваляне през мобилно устройства за периода август-септември. Точно преди финализирането на аутсорсване на кулите.

Отличникът на групата

А1 България“ отчита ръст на приходите от 14.2% до 189 млн. евро през третото тримесечие на 2023 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации нараства с 21.5% до 83 млн. евро. В доклада на компанията-майка се посочва силно представяне на двата основни телеком бизнеса за причината – мобилните и фиксирани услуги.

TAG спря да дава детайлна разбивка за абонатите на фиксираните услуги, както и някои други данни на тримесечна база. За периода юли-септември „А1 България“ отчита минимално понижение на мобилните си клиенти при сравнение със същото време през 2022 г. Те са 3.814 млн. срещу 3.829 млн. през миналата година. Важно уточнение е, че спадът е отчетен всъщност през четвъртото тримесечие на 2022 г., след което, българският оператор възстановява позициите си. За фиксираните услуги са посочени единствено абонатите на домашен интернет – 521 хил., което е минимален ръст от 512 хил. спрямо същия период на миналата година.

Двуцифреният ръст при приходите и печалбата се забелязва в рамките на TAG само в България и Хърватска. Родният оператор е с най-високо увеличение на постъпленията в цялата група от началото на годината – с 18%. От които малка част са в следствие на придобиването на системния интегратор „СТЕМО“.

Бъдещето на мрежата

Във финансовият отчет на TAG се съобщава, че процесът по отделянето на всички мобилни кули в рамките на групата е приключено на 22 септември. Към края на юни, австрийската група разполага с над 13 хил. комуникационни обекта, в които влизат и тези в България. Новата компания EuroTeleSites в момента на финализирането на отделянето веднага е листната на фондовата борса във Виена.

Докато се случва това, мобилната инфраструктура на „А1 България“ се оказва най-качествата от гледна точка на скорости на сваляне за потребителите. Това показват данните на Ookla за периода август-септември 2023 г. Според платформата Speedtest.com, операторът отчита средна скорост на сваляне от 167.81 Mbps. На второ място са „Виваком“ със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Тестовете обхващат 4G и 5G мрежите на трите оператора и са взети предвид само тези осъществени със смартфони.

С отделянето на кулите, активното оборудване вече няма да е грижа на „А1 България“. Въпреки това, главният изпълнителен директор на компанията Александър Димитров коментира в прессъобщение, че инвестициите в инфраструктурата на телекома за 2023 г. и 2024 г. ще надхвърлят 280 млн. лева. Не се уточнява дали в тази сума ще са включени проектите по модернизация на мобилните кули. „А1 България“ ще продължи да обслужва фиксираната и опорна мрежа, както и ще плаща лицензите за радиочестотите. До края на годината вече трябва да се разпределят и спектрите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ отдели мобилните кули и отчита силни приходи през лятото appeared first on TechTrends България.