Опасенията обаче не са свързани толкова с местната политическа обстановка, колкото със самия германски стартъп. Или по-скоро за възможността му да финансира проекта. Защото, компанията не е събрала още пари за пълното му завършване, а в същия момент обявява нови и нови такива в региона и по света. Масло в огъня налива и факта, че Next e.GO вече е била в процедура по банкрут през април 2020 г.

Доза оптимизъм беше инжектирана на 17 септември, когато от учреденото българско звено на компанията разкриха статуса на проекта. В интервю за БТА, изпълнителният директор на „Next.e.Go България“ и браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“ арх. Любомир Станиславов обяви, че всичко е готово за започването на строежа на завода в Ловеч. Избран е изпълнител, надзорник и вече са подготвени и одобрени всички строителни книжа. Проблемът с финансирането и амбициите на Next e.GO обаче продължават да витаят във въздуха.

Почти по график

По думите на арх. Любомир Станиславов всичко е подготвено за строителните работи по завода за електромобили в Ловеч. Компанията вече разполага с всички необходими разрешителни и съгласувателни процедури.

„На практика можем да кажем, че строителството е започнало, тъй като вече има главен изпълнител и той подготвя и обгражда терена, което е не малка задача. Става въпрос за изграждане на ограда от над 2.5 км и това вече се случва“, обяви архитектът пред БТА.

Той допълни, че освен изпълнител е и избрана надзорна фирма, която да следи за качеството на строителството. Казано на по-прост език – всичко е готово, започва се слагане на огражденията и строежът трябва да започне.

„Това е модерен завод, нов начин за производството на електрически автомобили и по подобие на компания като Tesla – повечето различни части на този завод са направени в едно общо тяло, в обща сграда“, коментира още той.

Сградата ще е с доста внушителни за България размери – над 320 метра дълга в едната посока, а в другата около 240 метра. В нея ще бъдат организирани почти всички елементи на организацията и производството на целия завод. Мащабният проект също така трябва да бъде изграден и готов за работа за рекордно време – около година. Защото, според арх. Любомир Станиславов първата произведена кола трябва да се появи до края на 2023 г. По този начин, той косвено потвърди срока поставен от германците при обявяването на сделката, че за 24 месеца ще се готови със завода. Ако бъдат спазени новите срокове посочени от арх. Станиславов, то изоставането ще е само няколко месеца.

Амбициозната инвестиция

Мащабите на проекта говорят и за неговата стойност, тя беше 140 млн. евро, но цената реално беше обявена преди да започнат силните инфлационни процеси в България и по света. Плановете са да бъдат разкрити 1 000 работни места, като ще се използва терена на бившия завод „Балкан“. Той е предоставен от българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, които влизат и като съакционери в местното звено. Няма информация за точния размер на участието и какво финансиране ще осигурят те.

Включването на местната автомобилна индустрия също е силно. Повечето български мощности за производство на различни компоненти трябва да бъдат доставчици на завода. Всичко това е затвърдено с факта, че главния изпълнителен директор на локалното звено е и председател на браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“.

Българската държава също така се е ангажирала да поеме 34 млн. евро от обещаната инвестиция от 140 млн. евро. Помощта ще дойде под формата на различни стимули – поемане на осигуровки, данъчни облекчения и др. Тя обаче е обвързана със статуса на завода. Когато съоръжението е готово и Next e.GО произведе първите си 10 хил. електромобила, тогава ще бъде отпусната първата помощ. Втората е фиксирана при цел от 20 хил. произведени коли.

Липсващо финансиране

Въпросът с финансирането на проекта от страна на Next e.GО продължава да остава отворен. Дори да кажем, че една не малка част се поема от българските партньори и държавата, то по-голямата тежест от 140-те млн. евро ще трябва да бъдат предоставени от германския стартъп.

Next e.GО беше в технически банкрут през април 2020 г., когато поиска защита от кредиторите. През септември същата година тя се преструктурира и е намерен нов инвеститор – нидерландския фонд ND Group. Колко пари предоставя общо, колко остават след изплащането на дълговете – няма информация.

Малко след това, през 2021 г. е привлечено свежо финансиране за общо 78 млн. евро. Това става на два транша – първият е през февруари на стойност 30 млн. евро и вторият е през август за 48 млн. евро. Дори само с тези пари, може да не стигнат за завода в Ловеч.

Не само в България

Проблемът е, че Next e.GО е обявила и сключила подобни споразумения за изграждане на производствени мощности в още няколко държави. През декември 2020 г. такова е постигнато с Гърция, като инвестицията е за 100 млн. евро. Малко преди разкриването на плановете за България са обявени и такива за Мексико. В латиноамериканската държава ще се работи с местен партньор и там няма информация, нито за цялата инвестиция, нито за тежестта, която ще поеме германския стартъп.

Дни преди интервюто на арх. Станиславов за БТА обаче се появява информация за мащабна инвестиция в Северна Македония. Next e.GО планира да изгради завод и там, като мащабите за вдигнати в пъти. Проектът при съседите ни в Тетово може да достигне стойност от 720 млн. евро. Само първоначалната инвестиция на германската компания трябва да е 130 млн. евро или повече от тази в България. Интересното е, че там се обявяват работни места за едва 890 души.

Нови опасения и борсов стремеж

Това е голяма червена лампа, защото няма логика, Next e.GO да разкрива три завода в съседни държави. Особено предвид амбициите на компанията да обхване световните пазари. Липсата на азиатски мощности също е интересен сигнал. Дори, чрез трите завода на Балканите да се обслужват няколко региона – Европа, Африка и Близкия Изток, пак не е сигурно дали ще може да се възвърне инвестицията.

Отделно, въпросът с финансирането продължава да виси като дамоклев меч. Компанията има обявено публично такова от 78 млн. евро, а в същия момент инвестициите планирани само на Балканите са на стойност за около 330 млн. евро. Next e.GO също така не пести пари за маркетинг, като за едно от събитията си наема футболната суперзвезда Неймар.

Обяснение може да се намери в другите планове на компанията. Малко след първата привлечена инвестиция е направен и намек за потенциално излизане на Next e.GО на финансовата борса във Франкфурт. През февруари 2022 г. тази информация отново е загатната в германската преса. Идеята е да се направи първично-публично предлагане (IPO), като се спекулира за пазарна оценка от 1.5 млрд. евро. Пускане на една трета от акциите при подобна оценка би решила въпроса за финансирането на компанията и нейните амбициозни планове.

Ако тя не успее да го осъществи тогава ще се разчита на метода SPAC или обратно първично-публично предлагане. Това е похват при който едно дружество се слива с друго, което вече е листнато на финансовите пазари, второто се заличава, а първото просто му заема мястото в търговията. Обикновено се прилага, когато компанията не може да получи одобрението на регулаторите за излизане на борсата. За съжаление има два големи примера от света на технологиите, при които SPAC се използва от дружества с нечисти помисли. Това са германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Като и на двата случая TechTrends е посветил достатъчно внимание.

Обявяването на толкова много производствени мощности и инвестиционни намерения може да се използва за надуване на пазарната оценка на Next e.GO. особено ако незавършените заводи се вкарат в счетоводния баланс. При това положение е ключово дали германския стартъп ще набере пари от борсата чрез IPO и получи разрешение от финансовите регулатори. Защото, ако го направи чрез SPAC, то тогава първо може да не се съберат достатъчно пари за всички заводи, второ – дори и да бъдат изградени, те може да не бъдат достатъчно пазарно устойчиви предвид географското им разположение.

Във всички случаи ситуацията с Next e.GO и производството на електромобили в Ловеч продължава да е в развитие. Думите на изпълнителния директор на местното звено вдъхват позитивизъм и надежда за изграждането на голям и успешен автомобилен завод в България. Но нещата няма да се решат у нас, а са в ръцете на германския стартъп.

The post Докъде стигна заводът за електромобили в Ловеч appeared first on TechTrends България.

Любопитен е основният инвеститор – това е Sony, като японският гигант, заедно с Microsoft влагат доста средства в гейм индустрията. Компанията водеше и предходния рунд през миналата година. Любопитна е липсата на друг акционер – Tencent, което може да подсказва за промяна на политиката на китайската компания. Последното също така, може да е и реакция спрямо търговската война между САЩ и Китай.

Новите средства ще се използват от Epic Games най-вече за развиване на техния онлайн магазин за игри Epic Games Store. Покрай него, разработчикът влиза в пряка конкуренция със Steam на Valve. Донякъде той е и причината за борбата, която води Epic Games с Apple за правилата на публикуване на приложения в App Store.

Новият-стар инвеститор

От новопривлечените 1 млрд. долара финансиране, една пета се падат на Sony. Инвестицията е посочена като стратегическа поради две причини. Първата е, че 200 млн. долара представляват лъвския пай от новия рунд и, че японския гигант се развива активно в гейминг индустрията. Втората е, че Sony вече инвестира 250 млн. долара през юли 2020 г.

Epic Games посочва, че се задълбочава сътрудничеството между двете компании. В съобщението на разработчика се допълва, че дружествата имат единна визия за развитието на гейминг услугите.

Общите инвестиции от 450 млн. долара, може да не купят голям дял на Sony в Epic Games. Миналогодишното финансиране беше оценено на едва 1.4%, а за новото не се съобщава какъв дял дава на японския гигант от акциите. Във всички случаи, Sony остава миноритарен собственик.

Останалите инвеститори са редица фондове, които се разглеждат като финансови вложения, а не като стратегически. Причината е, че те разполагат с богато и разнообразно портфолио и търсят директна печалба, а не индиректни дивиденти, като влияние в гейм индустрията.

Китайският акционер

Новите рундове на финансиране от последните две години не включват последващи вложения от най-големия външен инвеститор в Epic Games – Tencent. Китайският гигант притежава около 40% от акциите през 2012 г. Тогава компанията плати „само“ 330 млн. долара за този дял и е втория по големина акционер в гейм разработчика.

Причината е, че преди девет години, Epic Games все още не разполагаха с хита Fortnite, нито пък бяха започнали да изграждат своя онлайн магазин. Всичко това дава предпоставки за потенциал за стабилен и значителен растеж в перспектива. Което оскъпява акциите на компанията.

Инвестицията се оказва „златна“ за Tencent, които агресивно придобиват миноритарни дялове в различни западни развлекателни и технологични дружества. Китайският гигант не предоставя допълнително финансиране оттогава насам. Защо? Възможните отговори са няколко – Tencent вече направи своя голям инвеститорски удар и притежава втория по големина дял, което потенциално обезсмисля последващо вложение.

Втората вероятност се крие в търговската война между САЩ и Китай. В момента всяка сделка, особено в технологичния сектор, в която може да участва китайска компания, ще се разглежда под лупа от Вашингтон. Tencent надали ще иска да привлича внимание точно сега и да рискува да се превърне в нов обект на икономическите санкции на САЩ.

Epic Games срещу Apple

Новите средства, които Epic Games привлече най-вероятно ще се използват за развитие на онлайн магазина Epic Games Store. Компанията влага доста средства, включително огромните си печалби от Fortnite за неговото налагане на пазара. Това включва предоставянето на безплатни игри и ексклузивни сделки с гейм разработчиците, което означава, че последните трябва да бъдат компенсирани доста щедро.

Но не малка част от парите може да се използват и като част от съдебната битка между Epic Games и Apple. Гейм разработчикът обвинява Apple в злоупотреба с монопол, при определянето на условията за публикуване и ползване на онлайн магазина за приложения App Store.

Epic Games се опита да интегрира директни плащания на играчите на Fortnite към компанията, без тя да отчита 30% от приходите на технологичния гигант. Вследствие на което, Apple свали популярното заглавие от App Store. В момента се водят съдебни битки в САЩ, които се очаква да се пренесат и в Европейския съюз.

The post Epic Games привлече финансиране от 1 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Това са първите големи сделка в стартъп екосистемата в страната от началото на годината, както и първата инвестиция за 2021 г. на VItosha Venture. Последният е подкрепен от Фонда на Фондовете и от началото на миналата година вече разполага с 36.5 млн. лева европейски, които бяха увеличение на 49.2 млн. лева в края на 2020 г. Те са допълнени и от 2.4 млн. лева частни средства.

Финансираните компании

EconicOne

EconicOne е описвана като най-бързо развиващият се производител за електрически колела в Европа. Компанията вече има три модела е-велосипеди, които продава – Cross-Country, Urban и Urban Lite. Цените обаче са доста високи – от 2 189 евро за брой. EconicOne влиза доста силно в полезрението на инвеститорите, като привлича финансиране не само от Vitosha Venture на стойност 700 хил. евро, но и от три други фонда. Общите средства са 1.6 млн. евро, като останалите участници в този рунд са Eleven Ventures, Innovation Capital и Zarian Capital. Последните са доста интересни, като се състоят от трима рискови инвеститора – Имран Алимохамед, Зарек Мехерали и Ангел Келчев.

Hobo Bulgaria

Друг, технологично-транспортен стартъп, който получава финансиране от Vitosha Venture е Hobo. Компанията набра популярност като една от първите в България, която изгради платформа за отдаване на електрически тротинетки под наем. Тя влезе в конкуренция с чуждестранните Lime и Bird в София, като за момента устоява на намаленото търсене покрай коронавирус пандемията. Това е най-малката от четирите инвестиции, като Vitosha Venture влага 225 хил. евро, заедно с неназовани бизнес ангели.

Eirene Studio

Един от стартъпите, който няма технологична насоченост по никакъв начин е модната къща Eirene Studio. Тя предоставя луксозни дизайнерски дрехи за жени и момичета. По вида на сайта е насочен към международния пазар и може би затова Vitosha Venture са избрали това да им е една от инвестициите за началото на 2021 г. Вложените средства не са и малко – 690 хил. евро.

Quendoo

Quendoo дигитална предоставя платформа за управление на туристически имоти и бизнеси. Тя дава възможност на едно място да се координират резервациите, разплащанията, наличностите, каналите за маркетинг и промотиране за хотели, къщи за гости и др. Инвестицията на Vitosha Venture е в размер от 750 хил. евро и ще се използва от Quendoo за скоростен растеж, която включва разработването и пускането на нови продукти и поне 30 нови работни места в офисите ѝ в София и Варна. Самата компания е на пазара от пет години и оперират в три държави – България, Гърция и Румъния.

The post Vitosha Venture инвестира 2.36 млн. евро в четири стартъпа appeared first on TechTrends България.

Инициативата се осъществява през новия фонд към Европейския съвет за иновациите (ЕСИ). Той трябва да предостави финансиране, което варира между 500 хил. и 15 млн. евро на компания срещу миноритарен дял. Средствата трябва да се използват след това дружеството да развие по-бързо мащабите на своята основна дейност.

Новината за първите 42 компании, които ще се възползват от новия начин за финансиране беше обявена от Европейската комисия (ЕК) и по-точно от българския европейски комисар Мария Габриел, която отговаря за иновациите, изследователската дейност, културата и образованието.

„Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции и трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи в Европа“ Мария Габриел, еврокомисар

„Европа разполага с много иновативни и талантливи стартъпи, но много често тези компании остават малки или изнасят своята дейност“, коментира еврокомисар Мария Габриел. „Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции. Тя трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи и да отключи допълнителен частен капитал за развитието им в Европа“.

Преките инвестиции

ЕС предоставя милиарди евро на стартъпи и потенциални иновативни компании, но това е първият случай на директно участие. Досега, Брюксел предаваше средствата на специализирани държавни структури в страните-членки, които след това ги прехвърлят на избрани специално за това фонд мениджъри. ЕСИ предоставя директно финансиране на компаниите и съответно дял от компанията, в която го прави.

Новият фонд се очаква да разпредели общо над 563 млн. евро. Средствата са разделени в две категории – грантове и подялови инвестиции. Първите пресявки започват през декември 2019 г. и досега рамките на няколко тура са одобрени общо 293 компании, които ще получат грантове от ЕСИ. От тях, 159 са избрани за директна подялова инвестиция.

Прякото финансиране може да бъде между 500 хил. и 15 млн. евро, срещу което, ЕСИ ще получи миноритарен дял в размер между 10 и 25% от акциите на компанията. Отделно фирмите ще разполагат и с грантове, като общата стойност на отпуснатите средства не може да надвишава 17.5 млн. евро. Което означава, че при максимална пряка инвестиция от 15 млн. евро, безвъзмездният грант може да е до 2.5 млн. евро.

Одобрените стартъпи

Първите 42 компании, които ЕК обяви, че ще са обект на пряко финансиране са преминали процедурата по дю дилиджънс (Due diligence). Тя включва запознаване с финансовите параметри, счетоводството, структурата, бизнес плановете и всички ключови елементи по развитието на дружествата. Останалите 117 фирми, които също са били одобрени за директни инвестиции от ЕСИ в момента се подлагат на тази процедура.

ЕК дава за пример първата компания с която ще бъде подписано споразумение за пряко финансиране – френската CorWave. Тя ще получи максималния размер за подобен тип инвестиция или 15 млн. евро и съответно грант от 2.5 млн. евро. Благодарение на новината за участието на ЕСИ в компанията, нейното ръководство е намерило още частни инвеститори, които са вложили 35 млн. евро в четвъртия етап от нейното финансиране. CorWave разработва специално решение за пациенти със сърдечни проблеми.

Брюксел не обяви, кои са всичките 42 одобрени фирми, в които ще инвестира пряко. Още четири компании са изброени – нидерландската Hiber, френската Xzun, ирландската Geowox Limited и исландската Epi-Endo Pharmaceuticals. Към 6 януари на сайта на ЕСИ има списък от 140 дружества, които са одобрени за „комбинирано финансиране“. Което означава, че все още няма информация за останалите 19 фирми, които имат зелена светлина за подялово инвестиране.

В списъка на ЕСИ прави впечатление няколко неща. Първо, липсват изцяло български компании, но има такива от съседните Гърция и Румъния. Второ, присъстват доста фирми, които не са базирани в рамките на ЕС. Има доста норвежки, швейцарски, израелски и дори украински дружества.

Водеща е Франция с 27 компании, следвана от Израел, която не е член на ЕС, с 14. Норвегия и Швейцария допълват водещите девет държави, които не са част от Съюза с одобрени съответно 11 и 9 фирми. Най-голямата европейска икономика – тази на Германия, разполага с едва 9 дружества, които ще получат пряко инвестиране. Това са заключенията, които може да направим на база, публикувания списък.

The post ЕС инвестира 178 млн. евро директно в IT стартъпи appeared first on TechTrends България.

По този начин, United Group стъпва в Гърция и вече присъства на осем регионални пазара. Освен в южната ни съседка, групата има активи в България, Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, както и в Северна Македония. Компанията, заедно с PPF Group (собственикът на „Теленор“ в България и региона) се опитват да придобият заедно и T-Mobile Romania в Румъния.

Гръцкият кабелен оператор

Forthnet, познат и под бранда Nova, е сред водещите кабелни оператори в Гърция. Тя предлага платена телевизия и домашен интернет, като при първата разполага с 457 хил. абоната, а при втората услуга – 551 хил.

Компанията придобива през 2008 г. Netmed от Naspers за 430 млн. евро, което ѝ дава възможност да добави и опцията за доставка на сателитен ТВ сигнал. Netmed предлага подобна услуга в Гърция и Кипър. С придобиването на Forthnet, United Group ще имат и някакво присъствие на островната държава.

Има една подробност, която не се съобщава в прессъобщението на балканската телеком група. Тя е, че сделката за Forthnet е за мажоритарен 51% дял. Освен United Group, останалите акционери са Wind Hellas с 21%, малтийската GO с 14% и Massar Investments също с 14%.

По съобщения в гръцката преса от май месец (когато за първи път е обявена сделката), може да сглобим частична картина за параметрите на трансакцията. Новият мажоритарен собственик ще поеме големите задължения на Forthnet, които са в размер на 281 млн. евро плюс 52 млн. евро облигационен заем. United Group ще плати допълнително за 36% от акциите, които вече се притежават от четири банки-кредитори.

Плащанията няма да се правят накуп. Новият мажоритарен собственик има първоначално задължение да покрие половината от облигационни заем (26 млн. евро) и да покрие пълния размер на пълния външен дълг. Това грубо прави 307 млн. евро. На по-късен етап, United Group трябва да покрие останалата част по облигациите и да изплати на банките продадените дялове. Стойността на последните не е обявена нито публично, нито в гръцката преса.

Амбициите на United Group

Само в рамките на 2020 г. United Group е на път да приключи три мащабни сделки на Балканите. По-рано през годината, групата придоби хърватската Tele2, преди седмици финализира покупката на „Виваком“, а сега и новината за Forthnet в Гърция. Сделката с българския телеком, за момента се очертава, като най-апетитната хапка, като се оценява между 1.2 и 1.3 млрд. евро.

United Group разполага с все по-силно присъствие на балканската телеком сцена. Компанията започва като кабелен оператор SBB в Сърбия, основан от местния предприемач Драган Шолак. През годините, тя разширява услугите си из по-голямата част от бивша Югославия – в Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. В тях присъства, не само като доставчик на ТВ и интернет услуги, но и като притежава медийната група United Media. Изключение е единствено Северна Македония, където групата присъства единствено със съдържание, но все още няма оператор.

Придобиването на „Виваком“ и Forthnet може да позволи на United Group да развият конвергирани операции в България и Гърция съответно. Това зависи до голяма степен, дали се планира навлизането на United Media на локалните медийни пазари. Сделката в Румъния за местното звено на T-Mobile (оперирано от гръцката OTE, част от групата на Deutsche Telekom – бел. ред.) зависи от много фактори, включително от сътрудничеството си с друг изгряващ регионален играч – PPF Group.

Странната позиция

United Group изглеждат като мощен стратегически инвеститор и играч на Балканския полуостров, но те са в малко странна позиция. Причината е, че през 2019 г. мажоритарният собственик на групата е британския инвестиционен фонд BC Partners. Те откупуват акциите от друг финансов инвеститор – щатския фонд KKR за 2.6 млрд. евро.

Което прави трудно определението на United Group и техните дългосрочни планове. От една страна имат стратегически интерес, от друга собствеността им е повече в ръцете на финансов инвеститор. За момента, групата показва повече амбиции да се превърне в голям регионален играч. Това може да се промени, ако приоритетите на BC Partners се изменят, предвид силното им присъствие в управлението на United Group.

The post Новият собственик на „Виваком“ разширява активите си с гръцки оператор appeared first on TechTrends България.

Team.blue е хостинг група формирана през 2019 г. от компании от бранша от Западна Европа. Специфичното при нея е, че отделните дружества, които влизат в нея запазват своята бранд идентичност, мениджмънт и стратегия за развитие. От „Суперхостинг.бг“ потвърдиха, че ще запазят името, ръководството си и плановете за управление на фирмата.

В  Team.blue влизат още компаниите – ProServe, WebStekker, VDX, TransIP Group, Signet, dds.nl и CloudVPS. Преди месец групата придобива и турското хостинг дружество Natro.

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона“ Любомир Русанов, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона, привличайки предприемачески потенциал и енергия в области като електронната търговия, креативните бизнеси, дигиталния маркетинг, мобилните и уеб приложения“, коментира Любомир Русанов, един от управляващите партньори в „Суперхостинг.бг“.

Като обявени параметри тя наподобява доста сделката на „Империя Онлайн“, която беше придобита от базираната в Швеция група StillFront. Разликата е, че при гейм разработчикът бяха обявени финансовите параметри на трансакцията.

Ползите от сделката

Сделката между Team.blue и „Суперхостинг.бг“ има за цел да допринесе по няколко начина за двете компании. Първата желае да разшири географското си присъствие и да навлезе на регионалния пазар. „Суперхостинг.бг“ от своя страна ще разчита на ресурса на своя нов стратегически инвеститор за разширяването на дейността си в рамките на Югоизточна Европа.

„Навлизането на стратегически за сектора инвеститор като Team.blue позиционира България като регионален център за хостинг услуги и онлайн бизнес“, коментира Методи Дреновски, управляващ партньор в българската компания. „В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“.

„В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“ Методи Дреновски, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

Дряновски допълни, че важен аспект от сделката е фактът, че българската компания запазва своя мениджмънт и визия за управление. Това, както и факта, че двете дружества да поддържали добри контакти са и сред основните фактори за осъществяване на сделката.

„От важно значение е, че те избраха да се доверят на местния мениджмънт и да подкрепят досегашната ни визия за развитие на компанията“, поясни Дреновски.

Регионално разширяване

Суперхостинг.бг“ вече работи по своето разширяване извън пределите на България. От повече от година, компанията оперира в Сърбия под бранда Superhosting.rs. Този процес ще продължи и в други държави от региона. Точно с кои не беше съобщено.

В България, „Суперхостинг.бг“ има стабилни позиции, като през 2017 г. тя придоби един от основните си конкуренти Host.bg. Преди сделката с Team.blue собствеността беше разпределена между Методи Дреновски с малко под 30%, „Иновет Холдинг“ с 20%, Любомир Русанов и Деян Чепишев с малко под 20% всеки, както и още двама миноритарни акционера.

The post Международната Team.blue придоби „Суперхостинг.бг“ appeared first on TechTrends България.

Коронавирус пандемията най-вероятно ще намали драстично сделките, през следващите месеци. Особено тези, водени от независими фондове за рискови инвестиции и бизнес ангели. Те най-вероятно ще бъдат компенсирани с вече изброените инвеститори, които ще разполагат със средствата от Фонда на фондовете, за разпределяне на ресурса от Европейския съюз. Именно тези пари са и в основата на мерките на българската държава за подпомагане на малките и средни предприятия, в условията на пандемията.

Размразяването на заделените средства от Фонда на фондовете ще създаде нова вълна от финансиране на стартъпи и технологични компании с потенциал за растеж, през следващите няколко години. Изминалата 2019 г., сделките бяха кът, заради приключване на програмния период на предходните фондове и на инвестираните средства.

Общите данни

Официално оповестена информация има за общо 17 сделки. Стойността им е за 72.46 млн. евро, като две от тях свързани с купувания на компании не е обявена точната сума. Разделили сме сделките в четири категории – придобивания, големи, средни и последната включва малки инвестиции, както и награди от предприемачески състезания.

Важно е да уточним няколко неща. Първо, определението големи и средни е изцяло на базата на контекста на настоящите трансакции и на българската икономическа действителност. Второ, към тях сме прибавили излизането на фондовата борса на Eleven Capital, тъй като средствата оттам ще се прехвърлят към 34-те компании, които влизат в тяхното портфолио. Едноименният втори фонд е доста активен в сделките с рискови инвестиции от началото на годината. Трето, списъкът не претендира да е 100% изчерпателен, възможно е да има сделки, които не са обявени публично или такива, които сме пропуснали.

Ако знаете за такава – можете да ни пишете на служебния мейл и след проверка ще го обновим. Засега той е актуален към 24 април 2020 г.

Придобивания

SMSBump

Най-голямата сделка от началото на годината е на SMSBump, която беше придобита от американската Yotpo за 37 млн. долара или около 34 млн. евро. Важен елемент в нея е, че тя бележи едно от най-големите излизания на български фонд за рискови инвестиции. Eleven е сред инвеститорите в SMSBump. Самата компания е основана едва преди две години и разработва платформа за реклами през мобилни текстови съобщения (SMS). Системата е изградена по образец на големите софтуери за подобни кампании в онлайн пространството.

Beam

Годината започва и с придобиване между две български компании. Технологичната Bulpros купи системния интегратор Beam. Точната цена на сделката не е обявена. Тя ще подсили екипа за SAP решения на Bulpros и е поредната стъпка в разширяването на основната в България компания, със силни пазарни позиции в Германия и Западна Европа.

Prospecto Group

Третата сделка отново е с чуждестранен купувач. Германската Offerista Group обяви, че е придобила българската Prospecto Group. Компанията стои зад платформата Broshura.bg, като освен в страната има операции и в Унгария и Румъния. Сумата на сделката не е оповестена публично.

Големи инвестиции

Leanplum

Leanplum привлича най-голямата рискова инвестиция без това да води до придобиване. Тя е на стойност от 27 млн. долара, като се води от Norwest Venture Partners, Shasta Ventures и други. Доста от предходните инвеститори, сред които е и българския фонд Launchub се присъединяват към новия рунд. Компанията е привлякла общо 127 млн. долара през последните години. Тя разработва и поддържа софтуер за онлайн маркетинг. Голямото финансиране идва и със съответната цена – смяна на ключови фигури от ръководството, включително и на главния изпълнителен директор.

Paynetics (Phyre и Phos)

Тази сделка е малко по-сложна, не защото включва доста инвеститори, а защото средствата от общо 5.2 млн. евро се разпределят между три дружества, които доскоро бяха под една шапка. Paynetics е наследник на основната преди 15 години „Кредибул“, като се занимава с платежни решения. Покрай нея се развиха две услуги – Phos и Phyre, които са и в отделени компании. Трите дружества са свързани помежду си, но с новото финансиране е доста вероятно да започнат постепенно да поемат по различни пътища.

Paynetics получава 2.45 млн. евро, като по 1 млн. евро се падат на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и фонда New Vision 3. Останалите средства са от бизнес ангели и неназована компания за разплащания.

Phyre получава 1.55 млн. евро, като сумата е почти поравно разпределена отново между БАКБ, New Vision 3 и бизнес ангели. Компанията стои зад създаването на платформа за мобилни портфейли, която е в основата на тези услуги предоставяни от „A1 България“ и „Виваком“.

Phos получава финансова инжекция от 1.2 млн. евро, от които 1 млн. евро са от New Vision 3, а останалите 200 хил. евро се осигуряват от бизнес ангели. Компанията има платформа, която позволява на търговците да ползват умни устройства като POS терминали.

Payhawk

За разлика от изброените дотук рискови инвестиции, Payhawk не разчита на български фондове и институции, а привлича вниманието на международните. По-конкретно, компанията си осигурява 3 млн. евро основно от германския Earlybird Venture Capital. Като миноритарни инвеститори се присъединяват досегашните в Payhawk – Eleven и бизнес ангелите Васил Терзиев и Светозар Георгиев (основателите на „Телерик“). Зад дружеството седят други бивши служители на „Телерик“ и предоставя платформа за разплащания и следене на касови бележки, фактури и др.

Colibra

Colibra e вторият български стартъп, който привлича сравнително голяма чуждестранна инвестиция. Тя е в размер на 2 млн. евро и е осигурена от американската фирма Asterion Capital. Досегашният инвеститор е фонда Eleven, който влага 250 хил. евро в края на 2018 г. Colibra е разработила мобилна услуга, която помага на потребителите да получат обезщетения при забавени полети.

Eleven Capital

Вторият фонд Eleven създаде ново такъв – Eleven Capital, чиято цел беше да събере средства, да изкупи портфолиото от дялове в инвестирани стартъпи на едноименния първи такъв. След което, реши да набере допълнително финансиране през Българската фондова борса (БФБ). Eleven Capital удари символично камбаната на БФБ в сряда, като осигури 2.1 млн. лева при първичната продажба. Причината тази сделка да влиза в този списък е, че основната част от тази сума ще бъде инвестирана в 34-те оцелели стартъпа със сравнително стабилни показатели от първия фонд.

Средни инвестиции

A4E

При рисковите инвестиции под милион евро, най-голямата за 2020 г. досега е за A4E. Тя привлича 660 хил. евро, като се включват два от досегашните инвеститори в компанията. Това са рисковите фондове Impetus Capital и Eleven Capital. Преди това, те са инвестирали около 425 хил. евро, като в сумата е включен и конвертируем кредит (гаранцията е дял в дружеството – бел. ред.) от 270 хил. евро. Новото финансиране се използва освен за разширяване на дейността, така и за покриване на този дълг.

ElJoy

Компанията за разработване на собствени електрически велосипеди ElJoy привлече финансиране от 630 хил. евро. То е водено от Владимир Дачев (основателят на BgMenu.bg), втория фонд на Eleven, както и от бизнес ангелите Светозар Георгиев (бивш съосновател на „Телерик“) и Тодор Брешков (съосновател на Launchub). Средствата ще се използват за стимулиране на производството на е-колела, които компанията вече изнася за различни държави в Европа.

EnduroSat (нова – 4 май 2020 г.)

Разработване и производство на собствени наносателити и дигитална платформа за тях привлече финансиране от 332 хил. евро. То идва изцяло от досегашният инвеститор в компанията – Neo Ventures, наследникът на фонда NEVEQ. Средствата ще се използват за подготовката за изстрелване на втори наносателит и развитието на бизнес модела на компанията.

IndigoVerge

Още една инвестиция на фонда Eleven от 300 хил. евро, като тя е самостоятелна, а компанията, която получава средствата е софтуерната IndigoVerge. Допълнителното финансиране ще се използва за развитието на автоматизираното решение за управление на напоителни системи Ondo. То е един от продуктите на компанията.

Dev.bg

Платформата за търсене на технологични кадри онлайн Dev.bg, под чиято шапка влиза и инициативата HireHeroes успя да привлече първото си външно финансиране от 200 хил. евро. За разлика от останалите сделки, в случая не е намесен фонд или бизнес ангел, а компанията за хостинг и свързани решения SiteGround. Срещу сумата, българското IT дружество получава 10% дял.

Lam’on

Последната сделка за над 100 хил. евро вече е дело на инвестиция само от бизнес ангели. Саша Безуханова (Move.bg и бивш главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard за България) и Светозар Георгиев (съосновател на „Телерик“) влагат общо 150 хил. евро в Lam’on. Компанията създава биоразградимо фолио, което може да се използва за печатане на снимки и книги.

Малки инвестиции и предприемачески награди

Assetify и KingFootball

Акселераторът Aeternity, който е фокусиран върху блокчейн решения, избра две български компании и две чуждестранни, в които да инвестира общо 400 хил. долара. Максималната сума за едно дружество е 100 хил. долара, с което горната граница на финансирането на двете родни дружества е 200 хил. долара. Assetify е платформа за крипто заеми, като е предназначена за бизнес клиенти. KingFootball е основана от българи, но базирана в Швейцария, която позволява да се проследяват футболни фенски артикули и до колко те са автентични.

Enova

Победителят в състезанието на Chivas Venture е стартъпът Enova. Компанията получава 40 хил. долара награда, а решението ѝ е базирано на биоелектрохимични сензори, които следят качеството на водата в различни водни басейни.

ProsFit

Българският стартъп, който разработва специални протези печели предприемаческата награда в състезанието на Toyota. Тя е в размер от 25 хил. евро.

The post Технологичните сделки в България от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Последната инвестиция е водена от германския фонд за рисков капитал Earlybird, като към тях се присъединяват и вложителите от предходния рунд. Това са втория фонд на Eleven и бизнес ангели, като основателите на „Телерик“ и „Телерик Академия“ Васил Терзиев и Светозар Георгиев.

Кои са Payhawk

Компанията е основана през 2018 г. от бивши служители на „Телерик“ – Христо Борисов и Бойко Караджов. Самата Payhawk предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, с които се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Системата ги обработва в реално време и предоставя отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес. Решението на Payhawk може лесно да се интегрира с настоящите банкови системи, така че то да не играе ролята на заместител на тези институции.

Компанията в момента оперира в 14 държави, като има офиси в София, Лондон и Берлин. Сред обявените на сайта на дружеството големи клиенти са Telus, Nexo, Software Group, ScaleFocus и др. Payhawk твърди, че разполага с над 1 000 потребителя на пазарите в които функционира.

Основна цел – Германия

Свежите средства от 3 млн. евро ще се използват най-вече за разширяване на географските операции на компанията. Германия е основна цел, което не е изненада, при положение, че основния инвеститор е един от най-големите местни фондове с портфолио от над 100 стартъпа. Освен това, страната е най-голямата икономика на Стария континент и е привлекателен пазар за всяко европейско дружество с по-големи дигитални амбиции. Германските регулации и среда са доста по-благоприятни за дигитални финтех компании, каквато е Payhawk.

Първата стъпка в тази посока е направена, като българското дружество вече е открило офис в Берлин, който ще има търговски функции. Това е стандартна практика на почти всички родни технологични компании, които искат да разширяват бизнеса си извън страната. Това става чрез търговски представителства, които отговарят най-вече за продажби и връзки с клиенти. Развойната дейност и техническата поддръжка остават в България.

В момента Payhawk разполага с 18 служители, като плановете на компанията са в рамките на две години да удвои персонала си.

Инвеститорите

Фондът Earlybird е основния инвеститор при последния рунд от 3 млн. евро финансиране. Германската институция за рисков капитал е в Топ 5 на местния пазар, като разполага с над 100 стартъпа в портфолиото си. Тя е основана през 1997 г. и инвестира в компании в различен етап от развитието си. Earlybird има специален фонд заделен изцяло за технологични стартъпи. С инвестицията си в Payhawk в надзорния борд на българското дружество влизат Роланд Менгър и Мехмед Атичи, като представители на германския фонд.

В него Васил Терзиев представлява Eleven, а към компанията в ролята на консултанти влизат Марк Антипоф и Кейт Робинсън, които са с дългогодишен опит във финансовата индустрия.

Вторият фонд на Eleven е сред оригиналните инвеститори, които през 2019 г. осигуриха 500 хил. евро финансиране. Тогава към тях се присъединиха и различни бизнес ангели от финтех индустрията. Eleven е на път да излезе на Българската фондова борса с отделно дружество, което има за цел да събере капитал за допълнително инвестиране в най-перспективните компании от портфолиото на първия си фонд. Идеята е да се наберат средства за около 4 млн. лева.

The post Българският стартъп Payhawk привлече 3 млн. евро инвестиция appeared first on TechTrends България.

В момента двата фонда извършват „дю дилиджънс“ или пълно запознаване с финансовото, юридическото и оперативно състояние на оператора. То трябва да продължи до средата на октомври, след което те трябва да подадат вече и обвързващи оферти. Новината беше съобщена първо от специализираната платформа Mergermarket, а в последствие беше поетапно потвърдена от източници на „Капитал“ и Financial Times.

От „Виваком“ не коментираха отправените въпроси за потенциалната смяна на собствеността.

Неизвестните параметри и големите дългове

Още преди лятото се заговори, че „Виваком“ ще си търси нов собственик, като за консултант по сделката е наета фирмата Lazard. През юли се появи информация, отново в британската и българска преса, че ориентировъчната цена на телекома е около 1.2 млрд. евро.

Дали тя е предложена от двата инвестиционна фонда не се знае. Но голяма част от тези пари ще отидат за потушаване на различните дългове, които оператора има. Което е основната причина настоящите собственици да търсят продажбата на актива.

„Виваком“ беше продадена през 2015 г. за 330 млн. евро, като 240 млн. евро тогава дойдоха по линия на заем от руската банка ВТБ. Настоящият основен акционер в оператора обяви в началото на годината, че падежът на този кредит е през 2020 г. От където може да препдоложим, кой е основният мотив за продажбата на телекома. Този дълг е на самия Спас Русев или поне официално няма залог на компанията по него. Възможно е той да е приписан към някое от дружествата по веригата на собственост на компанията.

Другото голямо задължение е свързано директно с „Виваком“ и е под формата на два кредита. Основният е за 345 млн. евро предоставен от консорциум от банки за погасяването на облигациите, които компанията пласира на фондовата борса в Дъблин, чийто падеж беше миналата година. Както и втори, оперативен кредит от 15 млн. евро.

Дали и каква част от тези дългове ще бъдат платени чрез парите от продажбата не се знае. Историята до момента показва, че всеки нов собственик на „Виваком“ просто погасява старите кредити с нови, като просто сменя вида на финансовите инструменти. Последната продажба, при която Спас Русев и ВТБ влязоха в управлението беше осъществена след пропускане на вноска по мостов заем

Потенциалните участници

Добрата новина е, че двата фонда, които са изразили желание и са представили предварителни оферти за българския оператор имат солиден опит в телеком индустрията. United Group реално е група ориентирана в доставката на ТВ и интернет услуги в Сърбия (под бранда SBB), в Словения, Черна гора и Босна и Херцеговина (под бранда Telemach).

До края на 2018 г. собственик беше фонда KKR, който продаде групата на британския BC Partners за 2.6 млрд. евро. Сделката беше финализирана едва през март 2019 г. Още в същия месец беше обявено и придобиването на хърватския мобилен оператор Tele2 за 220 млн. евро. С което се обяснява и апетита им към българския телеком, който може да се превърне в най-големия единичен актив в региона.

Щатският фонд Providence също инвестира силно в телекомуникационния и технологичен сектор. През годините е контролирал различни дялове в доста компании. Включително в един момент във времето е бил инвеститор в настоящия T-Mobile в САЩ.

Голямата липса

Въпреки многократните слухове, които витаят от години, за пореден път интерес за придобиването на „Виваком“ проявяват финансови инвеститори, а не стратегически такива. През последните повече от две години имаше спекулации, че френският телекомуникационен гигант Orange се оглежда да купи българския оператор. Вместо това, той обръща поглед на север, където в момента наддава за румънския телеком Telekom Romania. За който интерес предявява и самия Спас Русев.

Липсата на стратегически инвеститор към „Виваком“ не е добра индикация за българския пазар като цяло. Един такъв вече напусна страната в лицето на Telenor, като от средата на 2018 г. едноименното българско звено е собственост на чешкия инвестиционен фонд PPF Group. За момента единствено A1 е собственост на стратегически инвеститор, като част от Telekom Austria Group.

Потенциална спирачка за подобен тип играчи да наддават за „Виваком“ е все още неприключения напълно спор за собствеността на дружеството. Фондът Empreno Ventures и руският милиардер Дмитрий Косарев продължават упоритата съдебна битка, независимо, че вече загубиха няколко дела в международни съдилища.

Финансовите инвеститори исторически гледат да оптимизират дейността и активите, така че да станат по-привлекателни за последваща продажба. В случая с „Виваком“ всички досегашни собственици са били от този тип, които просто си прехвърлят задълженията на компанията като „горещ картоф“.

За разлика от стратегическите, които понякога са по-склонни да инвестират на едро, особено ако става дума за наистина големи в индустрията имена. При стъпването си в България Telenor наля няколкостотин милиона евро за пълна модернизация на мобилната мрежа, първа пусна 4G мрежа на пазара и пренесе още няколко други практики, които се прилагат и до днес.

Естествено, винаги има изключения спрямо двата типа инвеститори. Може да си припомним, когато гръцката OTE държеше „Глобул“, тя изтегли значителен мостов заем през българския оператор, за да си оправи финансовото състояние на основното дружество. Който беше платен впоследствие от Telenor Group след сделката.

The post Ще има ли сделка за „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.