Второ, в последния момент то включва и развит бизнес в сферата на изкуствения интелект (AI). Което технически ще го направи и първото AI IPO в САЩ от развитието на генеративните модели досега. Което ще бъде, макар и частичен, тест за настроенията на пазарите спрямо компании като Anthropic и OpenAI. На последно място е бизнес бъдещето на Илон Мъск, защото ако се постигне горната граница на дебюта, ще превърне ексцентричния предприемач в първия трилионер в света.

През втората половина на май, SpaceX подаде документите за листването си на борсата в САЩ. В тези близо 300 страници за първи път се повдига толкова детайлно завесата зад редица бизнеси на Илон Мъск. Той нарочно ги консолидира, за да може да постигне по-висока оценка от пазарите, но и за да има потенциал за растеж и в периодите след официалния дебют.

Документите разкриват някои интересни, други – очаквани, а трети – изненадващи факти, относно повечето бизнеси на Илон Мъск. Както и някои „бели петна“, които ще трябва да се попълнят с приблизителна информация отпреди това. В крайна сметка залогът е голям – между 1.5 и 7.5 трлн. долара, са заложени като потенциална пазарна оценка на SpaceX. Дори да се постигнат нива от ниската граница, то ще влезе в историята, като най-голямото такова на американска компания.

Ръст със загуба

Консолидираните данни показват противоречиви метрики. Приходите нарастват с 33% на годишна база. През 2025 г. са 18.67 млрд. долара, докато година по-рано са малко над 14 млрд. долара. Ръстът обаче се забавя, защото през 2024 г. те се увеличават с малко под 40%, спрямо 10.39 млрд. долара постъпления година по-рано.

Данните са ревизирани, като включват тези и на придобита през февруари 2026 г. xAI (в която влиза и социалната мрежа X). За 2025 г. постъпленията на по-малката компания са 3.2 млрд. долара. Във всички случаи, идеята на Мъск да окрупни повечето си бизнеси под шапката на SpaceX е изцяло да направи компанията по-голяма и по-апетитна за инвеститорите.

Това идва с цена, при това буквално. Защото xAI е на загуба от 6.35 млрд. долара за 2025 г. Негативният резултат би бил по-голям, но той се покрива с около 400-500 млн. долара позитивен такъв от социалната мрежа X, която е интегрирана в същото дружество. Въпреки, че документите за финансовия регулатор на САЩ – SEC, обикновено са доста детайлни и прецизни, отчетът на xAI и X е обединен под общ знаменател, което прави самостоятелната оценка на тези бизнеси по-трудна.

Голямата загуба на бизнеса с изкуствен интелект, потапя иначе доходоносната „космическа“ дейност на SpaceX. Консолидирано, цялото дружество отчита негативен резултат от 4.937 млрд. долара. Това е нещото, което би трябвало да притеснява потенциалните инвеститори при борсовия дебют, а и след това. Една скоба – печалбата и загубата на отделните компании в холдинга е на база оперативна, докато консолидираната е нетна.

Сред другите показатели са и големия дълг на SpaceX. Дългосрочният такъв е на стойност 29 млрд. долара. Основната част от него са мостови облигации за 20 млрд. долара, а останалите – са в графа „Други“. Те са обезпечени частично и с високите кешови резерви на компанията – 15.8 млрд. долара.

Второстепенната роля на космическия бизнес

Основната дейност, с която SpaceX е известна на широката публика е извеждането в орбита или в Космоса на различни товари и хора. Ракетите за многократна употреба се оказаха ключова иновация, която позиционира компанията като водещ оператор за космически изстрелвания по света.

Космическата дейност не е лидер по приходи – малко над 4 млрд. долара са генерирани през 2025 г. Въпреки силните държавни субсидии и поръчки, тя е на загуба от 657 млн. долара. Като цяло обаче има ръст в основната дейност – тонове изведен товар в орбита. Този показател почти се удвоява за две години – от 1 210 тона през 2023 г. на 2 213 тона през 2025 г. Същото важи и за броя на изстрелванията – от 98 на 170 съответно през същите два периода.

SpaceX все още е монополист в технологията за ракети с многократна употреба и се очаква да остане такъв поне в близките няколко години. Компанията има и някои по-мечтателски цели – като изграждането на база на Луната и мисия до Марс. Визионерският поглед на Мъск е чрез SpaceX в един момента да се колонизира „червената планета“. Противоречивите резултати на свръхтежката ракета и космически кораб Starship засега правят далечни тези цели.

Големият победител – Starlink

Изненадващо е, че основният бизнес на SpaceX се оказва… Starlink. Малките сателити, които са на ниска орбита и предоставят високоскоростна интернет връзка на различни места е по-доходоносно и печелившо от изстрелването на ракети, изкуствен интелект и социална мрежа, при това взети заедно.

Starlink генерира приходи от 11.38 млрд. долара за 2025 г., което е малко под 61% от консолидираните на SpaceX. Сателитното дружество също така е с нетна печалба от 4.423 млрд. долара, докато останалите две са на загуба. Всъщност, ако не е то, холдингът ще е на доста по-червено, отколкото в момента е.

Потребителите на Starlink бележат двоен ръст през 2025 г. – от 4.4 млн. на 8.9 млн. Той продължава със стабилни темпове и през първите три месеца на настоящата година, като за този период са добавени 1.4 млн. абонати. Интересното е, че средномесечният доход от абонат (ARPU) спада, като с масовостта на услугата идва за сметка на намаляването на месечните ѝ такси. ARPU-то се понижава от 99 долара през 2023 г. на 81 долара през 2025 г.

Пред Starlink има няколко любопитни казуса и двата свързани с войната в Украйна. Кървавият конфликт изстреля популярността на услугата, особено в отбранителния сектор. Но също така, войната в Украйна е един от водещите двигатели на потребители през последните две години. Ако тя свърши в близко бъдеще, това може да се отрази на резултатите на Starlink.

Другият интересен момент е, че през първото тримесечие на 2026 г., компанията на Мъск изключи връзката на всички терминали с руски профили. По независими данни, трафикът в Украйна на Starlink е спаднал със 75% или три четвърти, но броят на активните потребители през същия период се увеличава. Дали, деактивираните руски акаунти не са отчетени или има друга причина не става ясно от документите на SEC.

Подсладител или излишен товар – xAI

Мъск направи консолидацията на своите активи в две стъпки. Първата беше да обедини компанията си за изкуствен интелект xAI със социалната си мрежа X. Сделка с естествен характер – големите масиви от данни и информация от втората, ще подхранва AI модела на първата. Втората стъпка да се влее новото обединено дружество в SpaceX вече не е толкова органична за бизнеса. Защото, нито космическите ракети, нито сателитите могат да генерират синергия с AI и социална мрежа.

Причината е ясна – увеличаване на приходите на новият холдинг и вкарването на вълшебните думи „изкуствен интелект“ в портфолиото на SpaceX, за да стимулират по-висока оценка от инвеститорите. Проблемите са, че чисто финансово xAI по-скоро е тежест, отколкото подсладител. Компанията отчита приходи от едва 3.2 млрд. долара, но загуба от 6.355 млрд. долара или двойно на постъпленията.

Ако вземем неофициалните данни за социалната мрежа X и ги извадим от официалните подадени към SEC, картината става още по-мрачна. Тогава xAI генерира едва около 700 млн. долара приходи, но и загубата набъбва до 6.8 млрд. долара, защото X е на печалба от 454 млн. долара. Неофициалните данни обаче може да не са напълно акуратни, защото според тях социалната мрежа трябва да има около 650 млн. активни потребители, докато в документите на SEC са 550 млн.

Черешката в тортата са капиталовите разходи. Звеното за изкуствен интелект „гълта“ 12.727 млрд. долара инвестиции през 2025 г., което е повече от сумарното от останалите две дейности на SpaceX. Дейността с ракети, който исторически е скъпо удоволствие, изисква 3.832 млрд. долара, а това със сателитите – 4.178 млрд. долара. Заключението, което всеки разумен инвеститор би трябвало да си извади е, че AI е по-скъп от най-успешният космически бизнес, генерира минимални приходи и максимална загуба.

Космическата оценка

Въпреки това, Илон Мъске е уверен, че ще получи оценка за поне 1 трлн. долара за SpaceX. Милиардерът има специален компенсационен план в 15 стъпки, които покриват пазарна капитализация на компанията от 500 млрд. долара до… 7.5 трлн. долара.

Конкретно за борсовия дебют се слага граница между 1.75 трлн. и 2 трлн. долара. Набраните от финансовите пазари средства трябва да достигнат 75 млрд. долара, което означава, че SpaceX ще пласира само 3.75% от своите акции. IPO-то трябва да се случи на 12 юни на борсата NASDAQ под индекса SPCX. Борсовият дебют на SpaceX може да влезе в историята, като най-голямото на американска компания, както и да тества водите за апетита на инвеститорите към AI. Въпреки, че в документите ясно си личи, че изкуственият интелект е само гарнитурата, докато истинската стойност в компанията на Мъск е насочена към звездите или близката орбита.

The post SpaceX – Космическа одисея за над 1.75 трлн. долара appeared first on TechTrends България.

Преди пандемията, компанията беше с пазарна оценка от около 250 млрд. долара. Това е доста скромно на фона на гигантите Apple и Microsoft, които се през същия период, се надпреварваха дали ще са с 1, 2 или 3 трлн. капитализация. Nvidia доста рязко влезе в този елитен клуб на свърхгигантите и покрай AI бума тя излезе начело спрямо останалите.

Американският гигант (с тайванска връзка) достигна за кратко оценка от 5 трлн. долара в началото на ноември. Преминаването на тази нова граница, подсили две дискусии – има ли кой да спре ръстът на технологичните компании и дали AI икономиката не е просто един балон, подхранван от кръгови инвестиции. Ако второто се окаже вярно, то тогава, именно имплозия на пазара ще успее да сложи спирачки на Nvidia.

Графичните карти като AI ускорители

Епохата на изкуствения интелект доведе до рязка смяна в нуждата и търсенето на решения за сървъри. Традиционните процесори са ефективни за работа с една задача едновременно. Докато графичните такива се справят с по няколко паралелно, това ги прави изключително ефективни за обработване на AI заявки.

Nvidia, като един от лидерите в разработването на GPU чипове успяха да намерят хитра ниша докато бума на изкуствения интелект се разгръща. Компанията още преди пандемията обяви, че ще фокусира значителни усилия в развитието на процесори и платки, които да се ползват за обработката на AI. Всичко това се изплати, при това многократно. Nvidia успя да се позиционира като лидер в разработването на специализирани AI процесори и решения за сървъри.

Настоящите чатботове и решения за изкуствен интелект налагат изграждането на специализирана облачна инфраструктура за по-ефективното обработване на заявките. С което търсенето на решенията на Nvidia се изстреля в небето. Технологичният гигант влезе в AI икономиката, като незаобиколим фактор при изграждането на хардуерната инфраструктура.

Надпреварата между САЩ и Китай в AI сферата, дори наложи двете страни да започнат с различни санкции и контрасанкции. Толкова, че някои китайски компании прибегнаха до презапасяване с хиляди продукти на Nvidia, месеци преди ограниченията да влязат в сила.

Клубът на компаниите за трилион долара

Клубът на компаниите за трилион долара не се променя значително през последните няколко години. Петролната и сравнително държавна компания – Saudi Aramco продължава да е лидер с 16 трлн. долара оценка. Тя отчита повече от двойно увеличение спрямо 2024 г., когато е 5.8 трлн. долара най-вече поради несигурността в геополитическата обстановка и енергийните доставки.

Nvidia се превръща в лидер при технологичните гиганти с 4.7 трлн. долара, като достигна за кратко 5 трлн. долара в последните дни на октомври. Пазарите започнаха да укротяват растежа от началото на ноември, но ако няма големи сътресения на AI пазара, може да очакваме нивата от 5 трлн. долара да бъдат достигнати за по-устойчив период.

Втори са Apple с малко над 4 трлн. долара оценка. Технологичният гигант преди беше най-скъпата компания в сектора и в САЩ, но Nvidia ги задмина през последните близо две години. Apple от своя страна се изправи пред предизвикателства с интеграцията на AI в своите системи. В нетипичен за нея ход, компанията разчита на OpenAI за повечето функционалности, а немалка част от тях закъсняха значително. Въпреки това, инвеститорите продължават да гледат позитивно на нейното развитие.

Трети са Microsoft, които с фокуса си върху облачни услуги и продукти се оказаха от печелившата страна. Компанията е сред водещите инвеститори в OpenAI, което им даде по-тясна интеграция на моделите на изкуствен интелект на разработчика. Липсата на собствени решения засега е големият минус на софтуерния гигант. Microsoft е с пазарна оценка от 3.7 трлн. долара.

Четвърти са Google, които може да скочиха по-късно на вълната на генеративния AI, но скъсиха доста бързо дистанцията спрямо OpenAI. Техният модел Gemini на моменти се оказва по-добър от ChatGPT, което в комбинация с все по-тясната интеграция с Android устройствата, дава на нтернет гиганта дорби изгледи. Google върна растежа на акциите си и вече е с пазарна оценка от 3.48 трлн. долара.

Милиардните сделки

Успехът на Nvidia на борсата не се дължи само на продажбата на AI чипове. Компанията сключи редица големи сделки и партньорства за доставка на процесори и изграждането на центрове за данни. Най-голямата е с OpenAI, обявена в края на септември. Nvidia се ангажира да инвестира 100 млрд. долара. Това включва изграждането на център за данни оптимизиран за AI от страна на американския гигант.

До известна степен, Nvidia си „купува“ правото OpenAI да ползва нейните системи. През ноември, технологичният гигант прави това и с Microsoft. Сделката отново е за център за данни, като обхваща нов такъв в Атланта, като част от системите ще са на Nvidia. По-любопитни са други действия между Microsoft и производителят на графични процесори. Софтуерният гигант реално ще достави AI чипове за 9.7 млрд. долара на Обединените арабски емирства (ОАЕ), разработени от Nvidia. Въпреки че това е по-скоро посредническа сделка, тя подчертава партньорските отношения между двете компании.

Nvidia не спира обаче само с водещия разработчик на независим модел, като OpenAI или ключов играч като Microsoft. През октомври, компанията обяви инвестиция от около 2 млрд. долара в xAI – стартъпът за изкуствен интелект на Илон Мъск. Nvidia е част от инвеститорски рунд за около 20 млрд. долара. По-малки сделки следват и с други разработчици на AI модели. Сред тях са европейската Mistral, Figure AI и др.

Предизвикателствата на Nvidia

Тази поредица от сделки (и още много) създават впечатлението за „кръгови инвестиции“ и потенциално надуване на балон – опасения изказани от редица анализатори и инвеститори. Докато спукването на пазарните очаквания за AI революцията наистина може да са най-голямата заплаха и реално могат да спрат възхода на Nvidia, това не е единствения потенциален проблем.

Другото предизвикателство е свързано с естеството на работата на компанията. Тя само разработва архитектурата за чипове, техния дизайн и софтуерни контролери. Компанията не разполага със собствени производствени линии за микропроцесори. Физическото разработване на чиповете става от подизпълнители, като основния за Nvidia е тайванския TSMC.

Зависимостта на американския гигант от Тайван е опасна предвид възможността за ескалация на напрежението между Китай и островната държава. Тогава Nvidia ще загуби почти целия си капацитет за доставки на видеокарти и AI системи. TSMC вече отказа на Белия дом да премести част от производството си в САЩ, което само подчертава значимостта на потенциалното предизвикателство.

Третото предизвикателство е конкуренцията. Nvidia има доста добър начален старт и преднина, но другият основен играч при видеокартите AMD, започва да наваксва. Засега той трудно ще може да измести напълно Nvidia от водещата позиция, но подобна конкуренция никога не е за пренебрегване. Като цяло, успехът на американския гигант изглежда осигурен за поне още няколко години, освен ако AI балонът не се спука по-рано и по-силно от очакванията.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Роботакситата са ключов компонент в стратегията на Tesla. Милиардерът Илон Мъск нееднократно е подчертавал важността за автономноста на електромобилите. Както и, че пазарната оценка на Tesla ще зависи от това дали ще се развие подобна роботизирана такси услуга. Ако се, тя ще се изстреля нагоре значително, ако ли не – тогава тя ще падне на нула.

Затова пускането на роботаксито и по-важното – сравнението с основния конкурент в сферата е повече от екзистенциално за Tesla. Летвата обаче е вдигната сравнително високо от Waymo, подразделението за автономни коли на Alphabet, който е холдингът на Google. Компанията разполага с по-голяма и развърнат автопарк, работи от няколко години, извършва стотици хиляди курса на месец и използва по-надеждна технология.

Докато стремежът на Илон Мъск да спести разходи по развитието на технологията за автономни коли подкопават усилията му в тази сфера. В същия момент Waymo не поема по такива „преки пътища“ и това му дава неоспоримо предимство между двете услуги. От друга страна, действията на Tesla все повече привличат вниманието на регулаторите относно безопасността на техните системи.

Фалстартът в Остин

Tesla стартира своето роботакси в Остин, щата Тексас на 22 юни. То включва десет напълно автономни коли, базирани на стандартния електромобил Model Y. В рамките на два дни, мрежата се напълни с видеа на новите роботизирани автомобили, които масово нарушават правилата за движение или изпитват други проблеми. За това още на 24 юни NHTSA стартира разследване за техните възможности.

Въпреки всички тези проблеми, Tesla вече подготвя услугата Robotaxi да бъде стартирана в Калифорния и Ню Йорк. Все още, компанията не е получила разрешителни за подобна дейност, но е показателно, че дружеството действа по свой график, без да се съобразява много с регулациите. Разследването на NHTSA може да блокира допълнителното разширяване на услугата, особено ако се окаже, че технологията на компанията не е надеждна.

За да бъде още по-голямо унижението за Tesla, тяхното начинание става обект на разследване в рамките на два дни, докато в Остин, основният им конкурент оперира със 100 роботаксита от март месец. Пътят на Waymo също не е изцяло гладък, но е значително по-успешен, спрямо Tesla.

Частичният успех на Waymo

Waymo не само оперира вече сравнително успешно в Остин и то с десет пъти повече роботаксита, но и в още няколко града. Най-много са в Сан Франциско, щата Калифорния, където компанията има над 600 напълно автономни автомобила. Следва Лос Анжелис с автопарк от над 400 коли, Финикс, щата Аризона с над 200. Най-прясно пусната е услугата в Атланта, където са „десетки“. Waymo оперира с общо над 1 300 роботаксита, докато Tesla още не може да се оправи с 10.

Пътят на дъщерната компания на Google обаче не е напълно гладък, а също има своите трънливи участъци. Waymo беше принудена да изтегли през май почти целият си автопарк, заради проблеми със софтуера, който е допринесъл за два леки сблъсъка.

Отделно, дружеството се опитва по всякакъв начин да прикрие истинският обем на катастрофи, в които участват неговите роботаксита. Фирмата спечели дело срещу пътната администрация на Лос Анжелис за скриване на тези данни, защото са „търговска тайна“. Регулаторът NHTSA е регистрирал 696 инцидента с Waymo в периода 2021-2024 г. Като нито един от тях не е предизвикан от автономната кола. Усилията на компанията в скриването на инцидентите не е добър знак за нея.

LiDAR – вълшебната дума

Основната причина да смятаме, че Tesla влиза в обречена битка с Waymo не е толкова значителната времева преднина на втората компания в роботакситата. До голяма степен, производителят на Илон Мъск се занимава с автономни технологии от близо десетилетие. Проблемът е друг и тя е в избор на основни сензори, които да играят ролята на „очите“ на системата.

Waymo разчита на комбинация от няколко вида системи – камери с 360-градусово покритие, радар и LiDAR. Последното наподобява радар, но вместо радиовълни, разчита на лазери, с които да определи формата, дистанцията и скоростта на заобикалящите ги обекти. При Waymo LiDAR може да осигури надеждна картина на разстояние до 300 метра. Радарът се ползва за по-далечни разстояния и е повече като вторична система. Камерите осигуряват непрекъснато 360-градусово покритие, докато LiDAR-ът предоставя по-голяма прецизност, особено в условия с намалена видимост, като например при нощно шофиране.

Tesla изоставя напълно радарната и лидарна технология, като автомобилите на компанията разчитат изцяло и единствено на камерите. Илон Мъск обявява през 2019 г., че автономно шофиране може да се постигне само с тях, докато другите две системи единствено натежават излишно цената. По това време LiDAR-ите са значително скъпи, поради факта, че са доста нишова технология с ниска степен на производство.

Употребата на камери може да позволи частична автономност – следене на лента, автоматизиран темпомат и др. Но пълна роботозираност носи доста рискове на пътя, особено в по-сложни условия. Електромобилите на Tesla са оборудвани с т.нар. Autopilot, който въпреки името си изисква водачът да бъде готов да се намеси, както и да държи волана. Това не пречи, повечето шофьори да го ползват, като авиационният му съименник и да разчитат изцяло на автоматизираната система.

Крайните резултати са редица катастрофи, не малко от които и с летален край. Част от тях можеха да бъдат избегнати, ако колите бяха оборудвани с LiDAR. Един от тези инциденти например включва обърнат на пътя настрани автомобил в неосветен участък през нощта. Камерата, а и човешкото око ще го види в последния момент, докато LiDAR ще го засече може би на повече от 100 метра и ще реагира.

Наличието на подобни радио и светлинно локационни системи не са 100% гаранция за предотвратяването на произшествие. Но понижават значително риска от такова. Илон Мъск и Tesla решават да не разчитат на тях, с цел спестяване на средства и концентрация върху разработването на по-прецизен софтуер. Проблемът е, че в някои случаи, камерите не предоставят достатъчно видимост, за да може системата да работи достатъчно надеждно.

Технология за оцеляване на Tesla

Остава последният въпрос – защо Tesla толкова много се фокусира върху създаването на автономни коли? Отговорът се крие в инвеститорският потенциал. Ако компанията остане само производител на електромобили, то тя в дългосрочен план ще загуби, заради засилващата се конкуренция. Особено от китайските автоконцерни, които вече я застигнаха по обеми на продажбите.

„Оценката на Tesla е фокусирана основно в автономното шофиране, то е основният източник на добавена стойност“, коментира Илон Мъск. „Това е разликата, компанията да струва много пари или нула“.

Tesla няма пазарни лостове да запази доскорошната си доминация. Компанията разработва от близо десетилетие автономни системи и това я поставя в сходна на Apple позиция. Технологичният гигант прави едновременно голяма част от хардуера и софтуера за своите устройства и така изгражда качествена екосистема. Tesla може да постигне същия ефект, макар и само в рамките на електромобилите си.

Затова е този стремеж към автономност на колите на компанията. Услугата Robotaxi е просто продължение на досегашните усилия и технологии, тъй като стъпва на вече произвеждан серийно модел. Без LiDAR обаче, Waymo може би ще спечели надпреварата не само по количествени, но и по качествени показатели.

The post Tesla в обречена битка с Waymo за роботакситата appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.

Въпреки, че космическата надпревара по времето на Студената война се води, че е спечелена от Вашингтон с мисиите до Луната, съветите допринасят доста за развитието на космическите технологии. Редица иновации се раждат през този период, някои от които продължават да се използват и до ден-днешен. Например съветските двигатели РД-180, които са част от ракетата Atlas V, разработена от американския Lockheed Martin.

За разлика от Студената война, съвременната космическа надпревара ще се окаже спечелена още преди да е започнала. Компанията SpaceX на милиардера Илон Мъск е явен технологичен лидер, след като заложи на високорискова стратегия, чиито плодове в момента бере. Успешното прибиране на първата степен на нейната ракета Super Heavy на Земята е поредното доказателство за огромната иновационна преднина, която дружеството е натрупала.

Близо девет години след първото успешно приземяване на първата степен на по-малката ракета Falcon 9 на SpaceX, все още никой друг не е развил възможности за връщане и използване на ускорителите повторно. За момента дори няма опити за репликиране на технологията. Това позволява на космическата компания на Мъск да предлага по-евтини и ефикасни мисии в околоземна орбита.

С последния успех с ракетата Super Heavy и капсулата Starship, SpaceX ще може да предлага подобни възможности и за по-големи дистанции и товари. Докато конкуренцията, в лицето на Boeing и „Роскосмос“ все още са затънали с идеите от края на XX век. Без изглед да развият подобни системи в близко бъдеще. Което поставя SpaceX в позиция да водят с няколко обиколки в новата космическа надпревара, докато останалите още дори не са тръгнали.

Първа обиколка – Falcon 9 за многократна употреба

Компанията на Илон Мъск след десетки опити успя да приземи първата степен на ракетата Falcon 9 на 18 декември 2015 г. Това позволява да се използва непокътната за последваща употреба и изстрелвания. Което съкращава значително разходите за следващите космически мисии. SpaceX успява да използва по 10 и дори 12 пъти произведените първи степени.

До края на 2015 г. космическите компании успяваха да взимат само части от първата степен, след като тя пада на Земята силно деформирана. Нещо, като частично рециклиране, като после се ползват оцелелите компоненти или материали в изграждането на напълно нова ракета. Докато SpaceX си я връща непокътната, която се връща в употреба след лек ремонт. Това значително съкращава разходите на компанията за космическите си мисии.

Космическите совалки на НАСА струваха средно по 1.6 млрд. долара на мисия (изгладено спрямо инфлацията до 2021 г.), до тяхното пенсиониране през 2011 г. Руският „Роскосмос“ извежда товари на ниска орбита за между 53 млн. и 225 млн. долара. Тарифата на прекия конкурент United Launch Alliance (ULA) е между 100 млн. и 200 млн. долара в зависимост от товара. Цената на SpaceX от своя страна е между 60 млн. долара за Falcon 9 и 100 млн. долара за Falcon Heavy. Самите разходи по изстрелването на първата ракета се оценяват само на 28 млн. долара при повторно използване на първата степен.

Трябва да се отбележи, че SpaceX значително понижи цената на пазара още с навлизането си и преди да успее да приземи непокътната ракета обратно на Земята. Макар, конкурентите да не ползват първи степени за многократна употреба, те в момента изпиляват маржа на печалбата си, за да могат да поставят условия близки до компанията на Илон Мъск.

Втора обиколка – Super Heavy за многократна употреба

SpaceX не седи на едно място, а продължава да се възползва от инерцията си. Следващата стъпка е да постигне многократна употреба на най-тежката си ракета – Super Heavy. Това ще понижи не само цените за много големи товари на околоземна орбита, но и ще направи мисиите до Луната и Марс много по-достъпни от финансова гледна точка.

Компанията на Илон Мъск постигна и тази важна крачка в посока на пълната технологична доминация на космическата индустрия. Преди малко по-малко от месец на 13 октомври, SpaceX успя не просто да върне тежката първа степен на ракетата на Starship обратно на Земята, но и да я „хване“ със специални метални рамене на стартовата площадка.

Постижението е голямо от техническа гледна точка. Най-малкото, Super Heavy оправдава името си и е доста тежка ракета в сравнение с Falcon 9, например. Насочването на ракетата обратно на Земята става чрез реактивни сопла с управляем вектор на тягата (УВТ). Но за разлика от досегашните, превърнали се в рутинни, приземявания на Falcon системите, при Super Heavy има и един допълнителен компонент.

Ракетата трябва да се приближи изключително прецизно на самата стартова площадка, където в правилния момент да бъде хваната от страничните рамене, за да се закрепи на конструкцията. SpaceX постигна всичко от първия опит. Беше формирана голяма доза скептицизъм за успех на мисията, след редицата провали от първата половина на 2024 г. при изпитанията на Starship. Всичко това се разсея в средата на октомври и удвои преднината на компанията пред своята конкуренция.

Трета обиколка – провалът на Boeing

Докато SpaceX жъне победи в космическата надпревара, основният конкурент при капсулите – Boeing претърпя голямо и дори унизително поражение. Първият полет на техния Starliner се превърна във фиаско, след като НАСА не позволи на изпратените до Международната космическа станция (МКС) двама астронавти да се върнат с капсулата, с която са дошли. Вместо това, те ще бъдат върнати с конкурентната Dragon на SpaceX.

Двамата космонавти Суни Уилиямс и Бъч Уилмор трябваше да са на МКС само за седмица, но престоят им се удължи с над половин година. НАСА ги изпрати в орбита с първия управляем полет на Starliner на 4 юни. Те трябваше да се върнат в рамките на седмица обратно на Земята отново с капсулата на Boeing. Заради технически проблеми, включително опасни такива, като изтичане на газ и проблеми с двигателите, НАСА реши да ги остави до по-следващата мисия на SpaceX към МКС.

През септември осмата мисия на Dragon Crew се завърна на Земята, но само с планирания екипаж, който се ротира от МКС. Уилиямс и Уилмор остават в орбита поне до февруари, за когато е планирана деветата мисия на капсулата на SpaceX. НАСА върна Starliner на Земята на 6 септември, но без екипаж, за по-голяма безопасност.

Провалът на Starliner е пореден удар за Boeing, които преживяха тежка 2024 г., с редица проблеми в техните пътнически самолети. Компанията не може да си позволи нови провали с капсулата. Договорът на НАСА за разработването на Starliner е на стойност 4.2 млрд. долара, докато този за SpaceX и техния Dragon Crew само за 2.6 млрд. долара. Екипът на Мъск не само дават доста по-ниска цена, но и показват значителна ефективност. Засега те извършват осем успешни мисии, а с деветата ще върнат блокирания на МКС екипаж на техния конкурент.

Липса на конкуренция

SpaceX в момента доминира космическия пазар с ниски цени и високо ниво на иновация. Традиционните конкуренти все още не могат да разработят ракети за истинска многократна употреба, които да се приземят успешно. Китай, Русия и Европа дават заявки за подобни разработки, но за момента работата е на ниво теория или дори само на приказки. Същото важи и за американските конкуренти на SpaceX.

Blue Origin на друг технологичен милиардер – Джеф Безос постига това. Уловката е, че ракетите на компанията му засега извършват суборбитални полети и не могат да се използват за извеждане на товар в орбита. Това поставя двата производителя в различни категории. Успехът със Starship от своя страна само увеличава преднината на SpaceX и го превръща в надпревара с един кон за момента. Без изгледи скоро да се появи истински претендент.

The post Как SpaceX печели космическата надпревара appeared first on TechTrends България.

Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

Това е изписано на Единствения пръстен от фентъзи романите на Дж. Р. Р. Толкин „Господарят на пръстените“ и „Хобитът“. Създаден да може да контролира останалите магически пръстени, той притежава изключителна мощ.

Този който го носел бива възнаграден с огромни свръхестествени сили. Проблемът е, че в един момент пръстенът започва да влияе на своя собственик, да го прави зависим от него и в един момент – да го отслабва. Той става притегателен инструмент за власт и сила, както на добри, така и на лоши персонажи. В поредицата на Толкин, главните герои непрекъснато са изкушавани от него. След като става ясно, че който го носи рано или късно губи контрол над пръстена, добрите сили решават да го унищожат.

Развитията в сферата на генеративния изкуствен интелект (AI) от последното десетилетие започват да наподобяват творбите на Толкин. Новата технология постепенно се превръща в Единствения пръстен – обсебваща, изкушаваща с потенциала си, но и с голяма вероятност в един момент да не може да бъде контролирана. Силата, която притежава може да ни отключи невероятно благоденствие или пък да ни заличи като цивилизация.

Битката се разиграва между основните технологични гиганти, някои от най-влиятелните милиардери на планетата, а отскоро включване и на основните държави в опит да регулират AI. Както възможностите на изкуствения интелект тепърва ще се разкриват, също така това ще се случва с опасностите и зависимостите. Дали в един момент няма да сме изправени пред избора да унищожим тази технология преди да е станало късно по подобие на Единствения пръстен или това сравнение просто ще загуби актуалност във времето е един хубав въпрос над който може би е хубаво да се замислим.

Двете визии – Мъск срещу Пейдж

Юли месец 2015 г., милиардерът Илон Мъск празнува 44-ия си рожден ден на парти с около 30 човека. Гостите се забавляват, а рожденикът релаксира до лагерен огън в близост до басейна, заедно с дългогодишният си приятел и тогавашен главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж. В един момент разговорът прераства в яростен спор за това дали изкуственият интелект ще възвиси или унищожи човечеството.

Пейдж излага визия за дигитална утопия в която рано или късно хората ще се слеят с AI. Различните форми на интелигентност (човека самостоятелно, AI с човек или само AI – бел. ред.) ще се конкурират за контрол и една от тях ще излезе победител. Мъск от своя страна го контрира, че ако това се случи ще е краят за нашата цивилизация. Просто защото машините ще ни унищожат.

Пейдж е напълно убеден, че това е посоката, която трябва да се преследва. Той стига дори до крайност, като обижда Мъск на „видист“ – човек, който защитава неприкосновеността на различните живи видове. В контекстът, значението има и друг смисъл, че милиардерът е против технологичният напредък. По-късно, Мъск коментира, че тази обида е „последната капка“ в отношенията между двамата. Спорът толкова се разгорещява, че в един момент всички гости на партито се скупчват около тях.

Първи беше DeepMind

Историята е повече интересна и разказана за първи път в детайли от New York Times. Както и самото щатско издание подчертава, този спор полага основите на последвалата надпревара за контрола над AI, която продължава до момента, но кулминира със скандалите около OpenAI в края на 2023 г. Визията на Пейдж кореспондира с дългосрочните стратегии на технологичните гиганти, които искат да разработят новата технология в затворена среда. Тоест, те единствени да знаят какво се случва, на какво са способни техните AI системи и съответно на кой и колко да предлагат.

Но преди да се стигне до OpenAI, битката между Пейдж и Мъск се пренася към друга обещаваща компания – DeepMind. Основана през 2010 г. в опит да се разработи генерален изкуствен интелект (AGI) или система, която да е равнопоставена и дори да превъзхожда човешкия. Алгоритмите на DeepMind постепенно започнаха да се обучават да играят различни ретро гейм заглавия.

Техният прогрес привлича погледите, както на Мъск, Пейдж, така и на повечето технологични гиганти. Първоначално някои от тях, включително и екстравагантния милиардер стават миноритарни инвеститори. Но в един момент апетитът за DeepMind става прекалено голям. Стига се буквално до аукцион за DeepMind в края на 2012 г., в който участва почти цялата Силициева долина. По-малките окапват бързо, в един момент и Microsoft се отказва. Остават Google и Facebook. Първите предлагат 650 млн. долара, вторите повече, но при по-неблагоприятни условия. Така, DeepMind става притежание на Google, като сделката е финализирана чак през 2014 г.

Близо една година още минава в преходен период, в който старите акционери все още присъстват под формата на етичния борд към AI компанията. Но след като Google напълно овладява DeepMind, този своеобразен съвет е разпуснат след едва една среща през август 2015 г. Технологичният гигант затваря за външни лица последващите действия на екипа на звеното.

OpenAI – резервният вариант

Таймингът е брутален – DeepMind е овладян малко преди спорът между Мъск и Пейдж. Месец след него, Google премахва етичния борд на компанията. Горе-долу по същото време Мъск се среща със Сам Алтман, а през декември 2015 г. последният основава OpenAI, заедно с Илия Суцкевер, Грег Брокман и няколко други големи имена в областта. Милиардерът също влиза в борда на директорите.

Всичко това е форсирано от скоростния и скрит вече напредък на DeepMind и Google. Алгоритмите на новото AI звено успява да победи на древната игра Go световният шампион. Историческото постижение допълнително тласка Мъск да действа със свой аналог на DeepMind. OpenAI влиза в точно тази роля, като е основана първоначално като дружество с идеална цел. В същият момент разработките трябва да са в отворен код, който постепенно да бъде предоставян на всеки желаещ.

Това е визията на Мъск за развитие на AI – прозрачно и контролирано от общността разработване на новата технология. При това от дружество, което не работи за печалба. Осигурените първоначални инвестиции трябваше да осигурят оперативните разходи на OpenAI. През 2017 г. обаче се случват две неща. Първото е, че Мъск е притиснат да намали компаниите, които „надзирава“ и се оттегля от борда на директорите.

Второто е, че OpenAI свършва парите и Алтман намира ново финансиране от Microsoft. Излизането на Мъск от борда развързва ръцете на главния изпълнителен директор и той създава през 2018 г. търговско дружество в рамките на това с идеална цел. Това създава един дуализъм в рамките на OpenAI, който позволява на компанията да преследва печалба, въпреки все още алтруистичната си специфика.

Краят на „дуализма“

Последствията от тези действия са съдбоносни за OpenAI. В рамките на пет години Microsoft се превръща в най-големия акционер в компанията, като е налял над 13 млрд. долара. През това време дуалистичното дружество представя сензацията ChatGPT, както и няколко други съпътстващи платформи като Dall-E и др. Те отварят вратите за т.нар. генеративен AI, в който потребителите могат да създават разнообразно съдържание само чрез задаването на базови параметри чрез текст (или глас).

Microsoft се възползва максимално от това партньорство и започна интеграция на инструментите на OpenAI в своите платформи. AI компанията започна да налага почти пълната палитра от актуални бизнес практики в софтуерната индустрия. Създаде платен абонамент за повечето си функционалности, започна да предлага и допълнителни услуги за корпоративни клиенти.

Всичко това предполага все по-голямото затваряне на OpenAI и преминаването от визията на Мъск, към тази на Пейдж. Накрая, ситуацията ескалира с отстраняването на Алтман и първоначалния бунт на борда срещу него. Microsoft се намесва и де факто предоставя избор – унищожаване на OpenAI с преливането на целия персонал в софтуерния гигант или запазване на обновената визия на компанията. Историята сме я описали по-подробно в нашия разбор от миналата година. Краят ѝ обаче елиминира дуализма в OpenAI, която вече прегръща изцяло ролята си на партньор на Microsoft.

Падна ли последната крепост

Визията на Пейдж изглежда излиза победител за момента. Google, Facebook, Amazon и др. развиват собствени затворени AI модели. OpenAI е в плътната прегръдка на Microsoft и достъпът до нейните постижения ще бъде напълно отрязан за външния свят. За момента това са и основните играчи, които могат да предложат толкова прецизни генеративни AI модели. Които еволюират доста бързо, предвид напредъкът на технологията за последните две години.

Илон Мъск не се отказва лесно и през март 2023 г. основава xAI – поредната собствена компания за развитие на изкуствен интелект. В рамките на шест месеца е пуснат и първия езиков модел Grok, който трябва да бъде аналог на ChatGPT. Той обаче се оказва проблемен и с доста повече „халюцинации“ от основните си конкуренти.

Това е състояние в което, когато AI алгоритмите не могат да намерят отговор на заданието си измислят собствен. Подобни действия може да са насърчаващи за творческа работа, но не и когато такава трябва да е базирана на проверируеми факти. Моделите на OpenAI, Google и другите също не са застраховани от „халюцинации“, но при Grok нещата бяха малко по-екстремни. Все пак постиженията на xAI за половин година са повече от обещаващи и дават поне някаква надежда, че ще има кой да реализира визията на Мъск за развитие на AI.

Генералният AI – истинският единствен пръстен

Формалният повод на борда на директорите на OpenAI да отстрани Алтман може да се окаже ключът към създаването на този Единствен пръстен на изкуствения интелект. Според Илия Струцкевер, главният изпълнителен директор е укривал ключови технически пробиви от останалите, както се е отклонил прекалено много от първоначалната идея на компанията.

В писмо до борда, инженери от OpenAI твърдят, че са постигнали значителен напредък при генералния изкуствен интелект (AGI). Различните езикови модели до момента като ChatGPT могат да бъдат оприличени като по-малките пръстени от поредицата на Толкин. Генералният AI влиза в ролята на Единствения пръстен, който ги контролира. Конкретно за OpenAI става дума за проекта Q* или Q-Star.

Този алгоритъм има за цел да се научи да решава самостоятелно математически задачи. За разлика от останалите модели, при него се изисква достигането на много точен и единствен отговор. Калкулаторите и компютрите решават подобни уравнения от десетилетия, но те извършват само пресмятанията и дават отговора, но не и пътя до него. Формулите и начина за изчисляване досега се подаваше от хора. Q-Star трябва да премахне човешкия фактор. Инженерите от OpenAI твърдят, че новият модел вече решава задачи от основното училище. Тяхното писмо до борда е било изпратено ден преди уволнението на Алтман и се смята за основен катализатор за това решение.

Математическият AI ще е първата голяма стъпка към създаването на AGI, смятат някои експерти. Други отиват по-далеч, като казват, че такива алгоритми вече постигат първите степени на такъв генерален изкуствен интелект. Във всички случаи евентуалното достигане на функциониращ AGI ще доведе до състояние, в което двете визии на Мъск и на Пейдж ще бъдат поставени на изпитание.

Назряващата съпротива

Налагането на изкуствения интелект се смята, че ще доведе до истинска индустриална революция. Някои прогнози дори смятат, че тя ще има значително по-голям трансформационен характер отколкото досегашните. Ефектите от генеративния AI започват да се усещат. Редица държави, сред които Европейския съюз (ЕС), САЩ и Китай започнаха да създават закони, които да регулират новата технология. В същия момент, някои ключови играчи в различни сектори предприемат различни действия ако не да спрат, то поне да направят приемането на AI по-контролиран процес.

Докато ЕС първи скочи в лодката за регулиране на новата технология, то почти също толкова бързо включване на САЩ и Китай може да се каже, че е изненадващо. Брюксел се опитва по типичния си бюрократичен начин да обхване максимално всичко свързано с AI – разработване, прилагане, обучение, данни и др. От друга страна, ЕС тръгва да пречупва своите правила по-скоро в това изкуствения интелект да не се използва за следене, отколкото за това кой притежава контрола над алгоритмите – хората или самите машини. Но поне ограничава до кои системи може да се прилага.

САЩ и по-скоро Белия дом предложиха пътна карта за създаване на ново законодателство, което да обхваща и AI. За момента визията на Вашингтон не е напълно изкристализирана, но практиката досега показва, че най-вероятно ще се действа на парче с множество закони и нормативни актове. Китай също за момента е очертала 24 насоки за AI, които по-скоро обхващат само генеративния изкуствен интелект.

Докато най-влиятелните световни правителства все още се ориентират в посоката на регулациите, компании от различни сектори взимат мерки. Някои като Canon, Adobe и др. създават механизми за разпознаване и дигитално маркиране на AI създадено съдържание. Други като New York Times решават да съдят OpenAI и Microsoft за нарушаване на авторските права при обучението на алгоритмите.

Пълна неподготвеност

Последният пример показва, че законодателствата по света не са готови за AI технологията. Друг е въпросът, че точно авторското право никога не е било коректно адаптирано за иновациите от близо век. Последните големи промени бяха свързани с дигитализацията на съдържанието, но те реално бяха автоматично пренасяне на старото законодателство, което да обхване новите формати. Битката в този сектор ще бъде доста силна, предвид силното лоби и на двете страни.

Желанието за регулиране показва няколко неща. Първо, че светът не е готов да посрещне нарастващата мощ на AI, дори и само тази на „по-малките пръстени“ или езикови модели. Второ, възможността за контрол над алгоритмите също изглежда, че лесно може да се изплъзне от ръцете на човека. Пак говорим за по-простите езикови модели и може само да гадаем докъде могат да се разпрострат възможностите на напълно развит AGI. С което отново се сблъскваме със спора от началото между Мъск и Пейдж. В момента сме поели повече по пътя на втория, но все още не е късно да сменим с този на първия.

The post Единствен AI ще ги владее appeared first on TechTrends България.

OpenAI, която стои зад ChatGPT се опитва да балансира между безкомпромисния бизнес и технологичната етика. Компанията беше създадена именно с тази цел – да предостави мощни AI инструменти за свободно ползване, както и да установява контрол как те се използват. Както и да извади на показ разработките в сферата, които до онзи момент бяха затворени зад вратите на няколко технологични гиганта.

В рамките на няколко дни, OpenAI без разтресена из основи, като главният ѝ изпълнителен директор Сам Алатман беше уволнен от управителния съвет. Малко след това няколко други ключови фигури на компанията, сред които и единия основател също напуснаха в знак на солидарност. Действията на борда бяха посрещнати на нож от основния акционер и инвеститор в OpenAI – Microsoft.

Мотивите и развитието на събитията от 17 до 20 ноември извадиха на показ битката за надмощие между двете лобита в компанията. Едното се опитва да запази максимално достъпна AI технологията, както и да остане вярно на принципите заложени в създаването на OpenAI. Второто е насочено към по-ефективното развитие на бизнеса с нея и превръщането на компанията в печелившо предприятие.

Изненадващата рокада

В петък вечерта на 17 ноември, бордът на директорите на OpenAI обявиха, че освобождават изпълнителния директор на компанията Сам Алтман. Причината е, че той не е бил достатъчно прозрачен в управлението на дружеството пред управителния съвет, което не позволява да се упражнявае ефективен контрол и надзор. В рамките на едно денонощие се появиха информация, че все пак OpenAI са си променили мнението и Сам Алтман ще се завърне на поста си. Но на 19 ноември, бордът на директорите слага точка на всичко и затвърждават решението си за управленската рокада.

„Бордът застава твърдо зад решението да освободи Алтман като това е единственият начин за връщане на OpenAI към прогреса и защитаване на мисията си“, се посочва в писмото на управителния съвет.

Уволнението на Алтман идва като шок не само за цялата IT общност, която следи развитието на компанията. Тя е абсолютно изненадваща и за основния инвеститори в OpenAI – Microsoft. Технологичният гигант разбира буквално минути преди новината да бъде официално оповестена. Софтуерната компания от Редмънд до момента е обявила 13 млрд. долара инвестиции в OpenAI срещу което тя е получила около 49% дял.

Microsoft обаче има много по-голям достъп до разработките на компанията, които се използват за основа на нейните нови AI услуги. Сред тях са генеративните възможности в Bing, Windows и други, които вече се обединяват в платформата Copilot.

Двете лобита

Заради всичко това е обяснимо, защо главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела е бил „бесен“ от решението за уволнението на Алтман. Доскорошният ръководител на OpenAI се ползваше с огромно доверие от инвеститори като софтуерния гигант. Той взе и няколко противоречиви решения. Част от тях включват и сделките с Microsoft, както и превръщането на генеративните AI платформи в абонаментни услуги.

Фокусът изцяло към бизнеса и намаляващия такъв към ефектите на технологията обаче не се харесва на другият лагер в OpenAI. Той държи на причината да бъде създадена компанията – тя да позволи едно прозрачно развитие на изкуствения интелект в полза на обществото. Пропастта между двете лобита за първи път се проявява при напускането на Илон Мъск през 2018 г. Милиардерът е сред основните инициатори за създаването на OpenAI като организация с идеална цел. Това се случва отново при битка за надмощие в рамките на дружеството, въпреки че този път нещата минават тихо и подробностите са кът.

Факт е, че година след напускането на ексцентричния милиардер, компанията се трансформира от такава с идеална цел в нормално бизнес дружество. Оттогава започват и основните бизнес трансформации, нови инвестиции, но и пробиви в езиковите модели и GPT енджина.

Връзката на OpenAI с Илон Мъск не е напълно прекъсната. Един от ключовите членове на борда на директорите е Илия Суцкевер, е привлечен от милиардера през 2015 г. като съсновател на компанията. Миналият петък, той е сред хората гласували за оставката на Алтман.

Пъклен план или отмъщение на Microsoft

Ситуацията взима няколко обрата в рамките на последните малко повече от 72 часа. Първият са слуховете, че OpenAI е обмислял да се откаже от решението за уволнението на Алтман. В неделя обаче това категорично е отказано. Веднага след това идва ударът от Microsoft – софтуерният гигант обявява, че предлага работа на Алтман и всички останали служители на компанията, които напуснат.

По времето когато е отправено това предложение подобно намерение са изразили съоснователят Грег Брокман, директорът на изследователската дейност Якоб Пачоцки, отговорникът за оценката за рисковете на AI Александър Мадри и инженерът Шимон Сидор. Така два от тримата съоснователи напускат OpenAI и най-вероятно ще отидат при Microsoft. Ден по-късно в понеделник около 600 служители (от общо 700) на компанията са заплашили с оставки ако Алтман не бъде възстановен на поста си.

Microsoft обяви, че Алтман и Брокман ще се присъединят към звеното на компанията за развитие на AI. Ако OpenAI загуби шест седми от своите служители, софтуерният гигант ще може ако не всички, то да си подбере стабилно количество талант в тази сфера. В същият момент OpenAI няма да продължи да съществува дълго ако бъде редуцирано до 100 човека персонал. Вече започнаха анализи, как големият печеливш от цялата история с AI компанията е изцяло в полза на Microsoft.

Илон Мъск заподозря, че може да има нещо по-пъклено в този план. Той призова борда на директорите ясно да аргументира решението си за освобождаването на Алтман. Дали е така и това е било просто начин за прикрито придобиване от страна на Microsoft или милиардерът се опитва да спаси OpenAI с натиск за завръщане на Алтман ще се разбере след дни или седмици. Когато драмата с компанията бъде окончателно приключена. Скоростното развитие на ситуацията до момента показва, че посоката вече е предначертана и е много вероятно да видим края на OpenAI като действаща и водеща компания в сферата на изкуствения интелект.

Сътресенията в IT индустрията

Достигането на този мрачен сценарий, в който водещата компания в сферата на генеративния AI бъде заличена или обезличена ще върне инициативата изцяло в ръцете на технологичните гиганти. Microsoft ще се опита да привлече цялото ноу-хау, технология и патентни на OpenAI. Софтуерната компания изгради и интегрира цяла палитра от AI функционалности в своите продукти, които са базирани на продуктите на дружеството в което инвестира.

Google и Facebook са другите силни играчи в този сегмент, но OpenAI имаше летящ старт в сферата на генеративния AI. Както и неговите постижения бяха най-видими за потребителите и бизнеса. Илон Мъск създаде компанията xAI, която пусна своя първи продукт в тази сфера и му дава потенциално добро позициониране.

Нито един от тези играчи обаче няма да предоставят бързо, лесно и евтино своите инструменти за доразвиване от трети страни. Каквато беше идеята на OpenAI за изграждане на услуги базирани на отворен код. Те ще контролират входа и изхода на алгоритмите, както и най-важното при генеративния AI – неговото обучение. Настоящият момент може да се окаже закъснял за създаването на нова компания по модела на OpenAI. С което AI революцията ще остане изцяло в обсега на установените технологични гиганти.

Развръзката (обновено на 22 ноември)

Вторник рано сутринта OpenAI обявява, че е постигнала споразумение с различните страни и, че възстановява Сам Алтман на поста главен изпълнителен директор. Покрай него се завръща и другия съосновател Грег Брокман. Бордът на директорите ще бъде променен, като „бунтарите“ Таша Маккъли и Хелън Тонър, както и другия съосновател на OpenAI Илия Суцкевер ще го напуснат. Те ще бъдат заместени от бившия главен изпълнителен директор на Salesforce Брет Тайлър, бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс и съоснователят на платформата Quora Адам Ди’Анджело. Първият от тях ще стане и председател на борда. Новото ръководство ще осъществи и разследване за причините на уволнението на Алтман.

Ако тази развръзка се окаже финална в сагата за OpenAI, то тя ще остави компанията напълно в орбитата на влияние на Microsoft. Новият борд е предоминиращо корпоративно ориентиран, с което бъдещето на технологията на компанията с отворен код ще бъде поставено под въпрос.

Генеративния AI най-вероятно ще бъде предоставен само за бизнеси, които са готови да платят солидни суми, докато Microsoft ще продължи да извлича максимума от иновациите на дружеството. Амбициите на Илон Мъск в областта на изкуствения интелект ще се пренесат в новата му компания xAI. Няма да е изненада ако към нея се присъедини и самият Суцкевер. Самият милиардер поздрави лично Сам Алтман за завръщането му, както и Грег Брокман в социалната мрежа X.

The post Бунтът за контрола над машините appeared first on TechTrends България.

Промяната на името и идентичността на социалната мрежа е поредния огромен трансформационен ход на Мъск за платформата. Както и може да доведе до големи сътресения пред вече доста изстрадалата от преструктурирания компания и платформа. Twitter губи пари, след като някои ключови рекламодатели се изтеглиха, а Мъск успя частично да намали дупката с развиването на платен абонамент.

Ребрандирането изглежда доста по-мащабна част в плановете на милиардера. Има няколко преки и косвени индикации, че той се опитва да събере всичко под една шапка – империята X. Космическата SpaceX вече има заветната част от бранда, както и обявената наскоро нова xAI. Тази идея обаче може да срещне няколко големи препятствия. Едното е свързано с бранда Tesla, който много трудно ще може да бъде интегриран под подобна идентичност и структура. Другото е със самата марка „X“, за която вече има силни претенции от конкурентите.

Краят на „синьото птиче“

Ребрандирането на Twitter е фундаментална стъпка в развитието на социалната мрежа. По-голяма дори от бруталното преструктуриране, през което мина компанията през последната година под управлението на Илон Мъск. Новината за смяната на името дойде като гръм от ясно небе. Милиардерът я обяви в серия туитове в социалната мрежа, като първоначално само тийзна, а после представи и новото лого. В рамките на няколко часа вече целия корпоративен брандинг беше сменен с новото и просто „X“.

Все още сайтът е Twitter.com, както и мобилното приложение. За момента това са последните останали от старата марка, като всичко друго е сменено. Юридическото лице се казва вече X.com, а същият домейн прераща за момента към Twitter.com.

Трансформацията ще има огромни последствия за социалната мрежа. Старият бранд е изключително разпознаваем сред феновете на платформата. Синьото птиче пасваше перфектно на името – което може да се преведе като „чуруликане“ или „разговаряне“. Самите постове, носят името туитове и също са специфичен разпознаваем белег на Twitter. Всичко това сега трябва да бъде заличено.

(Не)подходящ момент

Пълното ребрандиране на Twitter идва във възможно най-неподходящия момент. Покрай придобиването на компанията от Илон Мъск се активизираха различни сили да разработят негова алтернатива. Mastodon е такава инициатива, но след първичния по-силен интерес, в момента платформата отчита отлив и липса на достатъчно активност. Тя и не успя да отцепи достатъчно потребители от Twitter и затова не може да се каже, че е голяма заплаха.

Истинските проблеми вече чукат на вратата, след като първо Meta обяви, че прави аналог на социалната мрежа. Той вече е активен от близо месец и се казва Threads, както е и част от Instagram. За улеснение на потребителите, те могат да използват своите профили в популярната социална мрежа, за да се логнат в новата. Уловката е, че веднъж като го направят те не могат да го изтрият в Threads, без да изтрият и този в Instagram. Това доведе до голямо количество потребители, до бърз, но и временен ръст на ползването на платформата.

Последният конкурент, който влиза в градинката на Twitter е китайският гигант ByteDance и техния TikTok. Популярната сред младежите социална мрежа беше специализирана само за споделяне на супер кратки видеоклипове. Сега, вече добавя възможност за пускане на постове с текст и снимки/картинки. Така два от най-големите конкуренти на Twitter влизат в директен сблъсък с нея. Ребрандирането може да помогне на някой от тях или дори и на двата, да постигнат бърз растеж. Дори съществува възможност и да я заменят напълно.

Всичко под общ знаменател

Ситуацията става още по-любопитна ако Мъск е поел по пътя да консолидира всичките си начинания под общия бранд „X“. Индикации за това има с основаването на последната компания на милиардера за изкуствен интелект, която носи името xAI и лого, което съчетава доста общи елементи от новото на X.com (Twitter). SpaceX е готов за подобна интеграция, като Starlink се води част от него и дори може да не се налага ребрандиране на сателитното звено.

The Boring Company и Neuralink може да се окажат следващите компании в портфолиото на Мъск, които да получат нова корпоративна идентичност. Най-големи проблеми ще има с Tesla. На първо място, компанията е публична и подобно ребрандиране няма да мине лесно пред инвеститорите. Също така, самият бранд Tesla е изключително силен и разпознаваем сред потребителите. Той е това за електромобилите, което е iPhone и Apple при смартфоните.

Най-големите главоболия на Мъск за ребрандирането на Twitter (и потенциалното формиране на единен холдинг) може да дойдат обаче отвън. Просото „X“ е апетитна марка, която се ползва от други компании и е много вероятно правата върху нея да бъдат оспорвани. Пример е Microsoft и тяхното гейм звено Xbox и логото с „X“, което е запазено още от 2003 г. Meta имаше подобни проблеми със своето ребрандиране, когато трябваше да води дела и да сключва споразумения с няколко компании, които бяха запазили името „Meta“.

Действията на милиардера Илън Мъск отново преобръщат технологичния пазар с главата надолу. Както и за пореден път не винаги в добрия смисъл на израза. От друга страна, обединяването на всички активи на Мъск под един бранд има много логика, която в дългосрочен план може да донесе доста позитиви. Но краткосрочните поражения може да се окажат големи и в случая с Twitter – дори фатални.

The post Империята X на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Бурното развитие на платформата OpenAI през последните 12-18 месеца върна дискусията дали изкуствения интелект трябва да бъде толкова лесно пуснат да се развива. Идеята на организацията е да предоставя отворен AI код, върху който редица компании да могат да развиват своите продукти и услуги. Допреди нея, развитите алгоритми за изкуствен интелект бяха притежание и развивани от големи корпорации, като Google, Meta, IBM, Microsoft и др., в изцяло затворена за външни очи среда.

OpenAI отвори кутията на Пандора, като представи сравнително развити системи почти за свободно ползване. Създаването на картинки, музика, текстове и видео започна да се случва само с кратки описания. Първите версии не бяха прецизни и с доста недостатъци, но последният енджин GPT-4 започва да става все по-убедителен в своите възможности. На пръв поглед безобидни действия, но те повдигнаха всички тези страхове за AI, който излиза от контрол.

Любопитното е, че самата OpenAI беше създадена с такава цел – да предостави по-голям обществен контрол върху технологията. И тя да не бъде крита от големите корпорации. Затова на пръв поглед изглежда доста странно, че малко след пускането на GPT-4, редица големи имена, сред които и част от основателите на OpenAI, като Илон Мъск, излязоха с отворено писмо за паузиране на развитието на AI.

Очаквано, документът беше посрещнат с остър отпор от големите разработчици на изкуствен интелект. Също така част от подписалите го оттеглиха или се оказаха техните парафи фалшифицирани. Във всички случаи сме изправени пред преломен момент, в който AI технологиите могат да помогнат, но и да навредят. Като начинът им на работа и регулирането им през следващите няколко години ще е повече от ключов. Така, навлизаме в една борба, в която може на карта да е заложена дори нашата еволюция. В типично Дарвинов стил.

Писмо с резон

Отвореното писмо съдържа доста разумни предупреждения и (временни) решения. В него се констатира, че AI системите вече са развити до степен, че да извършват дейности с почти човешки възможности. Това изправя компаниите пред фундаменталния въпрос – дали да автоматизират милиони работни места, включително и такива с креативни елементи. Писмото още описва и друг голям проблем – заливането ни с AI генерирано съдържание, което да размие напълно реалността от фикцията.

Според него, толкова мощни системи за изкуствен интелект трябва да бъдат разработвани само, когато преди това са изследвани техните позитивни и негативни ефекти. Както и да може да се управлява риска от тяхното налагане. Изготвилите писмото дори цитират изказване на OpenAI, в което е записано, че „в един момент ще е важно да се направи независима оценка, преди да се започне с тренирането на новите системи и в ограничаването на изчислителната мощ“.

В писмото се подчертава, че този момент вече е настъпил. Затова подписалите го призовават да се спре разработката на всички нови системи след GPT-4 енджина за поне шест месеца. През този период, AI лаборатории и независими експерти трябва да одитират последните алгоритми и да съставят предпазни протоколи. Последните са „бушони“, които да гарантират, че AI системите са безопасни. Според подписалите, ако тази пауза не се наложи от самите компании, то тогава правителствата ще трябва да се намесят.

Те подчертават и едно нещо, че не искат пълно и дългосрочно прекратяване на работата по изкуствен интелект. По-скоро искат да се даде време за правилното одитиране на настоящите развития и ефектите, които ще последват.

Реалните опасения

По двете основни опасения вече има и частични доказателства, че може да създадат проблеми. Икономисти на Goldman Sachs изчисляват, че поне 300 млн. работни места ще бъдат автоматизирани. Това ще се случи при следващата вълна на AI системи и програмите, които ще се родят от нея. Ефектите ще са големи, като 18% от цялата работна сила в световен мащаб може да се окаже излишна. По-голямата част от загубените работни места ще са в развитите страни. Според доклада на Goldman Sachs възможността за автоматизация е за една четвърт на всички дейности в САЩ и Европа.

Има и добри новини от икономистите. Част от служителите ще бъдат наети повторно, като най-адаптивните ще са с предимство. Това обаче означава, че ще има период на висока безработица, докато се преквалифицират служителите. С други думи – наистина ще е добре да се помислят за предпазни механизми, как да се избегне тази ситуация.

Другата положителна прогноза е, че AI революцията ще доведе до значителен икономически ръст. Продуктивността ще се увеличи с между 0.3 до 3% през следващите години в САЩ. Автоматизацията ще създаде 7% скок на световния брутен вътрешен продукт (БВП), което в парично изражение е около 7 трлн. долара.

Не само безкористни помисли

Участието на Илон Мъск в писмото може да не е само от опасения за бъдещето на човечеството и развитието на AI. Милиардерът и още редица други известни личности изразиха своите опасения за развитието на изкуствения интелект. Малко след това, голяма част от тях създадоха и подкрепиха OpenAI през 2015 г. именно с тази цел – да извади на показ AI разработките.

Три години по-късно Мъск напуска компанията, като цитира конфликт на интереси с Tesla и техния автопилот. По този начин, OpenAI получава само 100 млн. долара от милиардера при обещани 1 млрд. долара в рамките на определен период от време. Мотивите за оттеглянето на Мъск обаче се оказват малко по-различни, като той се е опитал да поеме на „ръчно управление“ OpenAI. Ръководството на компанията с идеална цел обаче отказало и това довело до излизането на милиардера през февруари 2018 г.

Последствията също са интересни – година по-късно през март 2019 г., OpenAI създава дъщерно търговско дружество. Шест месеца по-късно Microsoft влиза с инвестиция от 1 млрд. долара, която де факто замества обещаните вложения на Мъск. Технологичният гигант също така предоставя и масивната си облачна инфраструктура Azure. Което позволява в рамките на три години, OpenAI да пусне и първия достъпен ChatGPT, но и да затвори голяма част от методологията си за външни лица.

С други думи, Илон Мъск в стремежа си да контролира всичко, напуска OpenAI, за да може Microsoft да заеме неговото място. Както и да прекрои организацията в почти обратното на това, за което беше замислена. Отвореното писмо, може да се разчете и като опит на милиардера да окаже влияние върху OpenAI. Самото то е подложено и на друга критика, че част от подписите са фалшиви (някои от тях са на китайския президент Си Цинпин), а други изтеглят подкрепата си малко след публикуването му.

Регулации с часовников механизъм

Една от спецификите на регулациите са, че те винаги идват с известно закъснение. Особено, когато се създават от нулата. В някои случаи, като примерно с Uber, технологичните компании се опитват да заобиколят съществуващите. В други – като с криптото, държавите се опитват да адаптират вече наличната законова рамка с новите инструменти.

Отвореното писмо обаче среща известна подкрепа, като например Европейската организация за защита на потребителите (BEUC). Най-вероятно след нейния призив за разследване на популярния AI инструмент, италианският регулатор по опазване на личните данни налага забрана за ChatGPT. Както и започва разследване на OpenAI. Причината е в потенциално нарушаване на личната неприкосновеност при събирането и обработването на данните.

Писмото, призивът на BEUC и разследването на италианските власти се случват в рамките на три дни. С други думи, вече имаме силен регулаторен натиск за разглеждане на работата на ChatGPT и OpenAI. Което наистина може да доведе до паузиране на разработването на AI инструментите от този калибър. Както и във форсирането на задълбочени правила за изкуствения интелект. Преди наистина да са влезли в сила законите на Дарвин.

The post Технологичният Дарвин и борбата за AI appeared first on TechTrends България.