Това са част от основните тези, около които се обедини Организацията на европейските телеком оператори (ETNO) и световната Асоциация на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA). Двете браншови институции организираха общ дигитален семинар по темата за 5G, дезинформацията и ефектите на технологията върху човешкото здраве. Сред участниците имаше и редица представители от Европейския парламент, които до голяма степен застанаха зад приемането на петото поколение мобилни мрежи.

Критичен сектор за икономическия растеж

Председателят на ETNO Лиз Фур обяви, че в Европейския съюз вече има изградени 29 мобилни мрежи в 9 държави (10 ако броим Великобритания – бел. ред.). Ролята на новото поколение обаче е много по-стратегическо, от проста еволюция и по-големи скорости на връзка.

„Въпросът не опира само до пускането на мобилните мрежи, а и до стратегическото развитие на Европа“, обяви Лиз Фур от ETNO. „Чрез 5G ние може да предоставим конкурентно предимство на малкия и среден бизнес, индустрията и обществените институции“, допълни тя.

„Чрез 5G ние може да предоставим конкурентно предимство на малкия и среден бизнес, индустрията и обществените институции“ Лиз Фур, председател на ETNO

„5G ще е в основната на икономическото възстановяване на европейската икономика“, това обяви Афке Шарт, вицепрезидент на GSMA отговорен за Европа. Асоциацията публикува през март своя годишен доклад, в който посочва, че новото поколение мобилни мрежи ще са допринесат до 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2025 г.

Тези изказвания бяха подкрепени и от взелите участие в дискусията европейски депутати. Тяхното мнение съвпада с твърдението, че 5G ще помогне за икономическия растеж на ЕС и за поддържането на конкурентоспособността на континента.

„ЕС работеше за преодоляването на пандемията, като сега трябва да направим същото за икономическото възстановяване на Европа след нея“, коментира финландския евродепутат от социалистите Миапетра Кумпула-Натри. Тя допълни, че в извънредната обстановка, телеком мрежите издържаха на допълнителния трафик, което доказва, че те трябва да се разглеждат като критичен сектор.

„Какво ще се случи ако следващия път не се справят? Трябва ли да ги разглеждаме като критичен за Европа сектор – да“, коментира Кумпула-Натри. Тя допълни, че в момента цялото ни общество зависи от мрежите и свързаността и това ще се усилва с времето.

„Какво ще се случи ако следващия път мрежите не се справят? Трябва ли да ги разглеждаме като критичен за Европа сектор – да!“ Миапетра Кумпула-Натри, депутат от Европейския парламент

Евродепутатката от Финландия обаче предупреди, че Европа изостава с разгръщането на 5G, което може да забави повишаването на ефективността на икономиката на Стария континент.

„5G е ключов елемент в изграждането на бъдещите услуги, иновации и индустриални възможности“, коментира Сузана Солис Перез, евродепутат от Испания. Тя е сред докладващите представители за научния панел, който трябва да изготви оценка за въздействието на 5G спрямо човешкото здраве и околната среда, поръчано от Европейския парламент. Според нея, именно резултатите от това изследване на ЕС ще бъде сред основните оръжия срещу дезинформацията.

„Мрежите се очаква да създадат милиарди евро в широк спектър от индустрии“, допълни Сузана Перез.

Вредата на фалшивите новини

Вълната от дезинформация, която обхвана Европа през последните няколко месеца има доста допирни точки. Тезите, които се развиват в нея са еднакви в повечето държави, като самите те са оборени от международните и научни организации. Също така се разпространяват много по-бързо от самия коронавирус, поради засилващата се роля на социалните мрежи и свързаността в нашето общество.

„Подобна негативна кампания не се случва за първи път срещу мобилните оператори – фалшиви твърдения и новини имаше при пускането на 2G, 3G и 4G“, коментира Афке Шарт, вицепрезидент отговорен за Европа на GSMA. „Разликата е, че сега фалшивите новини се разпространяват много по-бързо и насочено към уязвими групи, което придава много по-голяма масовост спрямо предходните поколения“.

„Фалшиви твърдения и новини имаше и при пускането на 2G, 3G и 4G – разликата е, че сега те се разпространяват много по-бързо и по-насочено към уязвими групи“ Афке Шарт, вицепрезидент на GSMA

Крайният резултат е повече от притеснителен, заради директните призиви и действия от уплашени граждани в някои държави за унищожаване на критична инфраструктура на телекомите. Според Шарт, атаките срещу мобилните кули, което се дължи на онлайн истерията около 5G, рискуват не само свързаността на цели райони, но и поставят под заплаха изграждането на новото поколение мобилни мрежи.

Забавянето ще се отрази негативно и върху потенциалното икономическо възстановяване на Европа след коронавирус кризата. В дългосрочен план, пораженията ще са още по-големи – Стария континент вече изостава с разгръщането на 5G технологията, която ще се задълбочи и ще намали значително конкурентоспособността му спрямо САЩ, Китай, Южна Корея, Япония и други.

Лек срещу инфодемията

Фактът, че дезинформацията за 5G мрежи се разпространява по-бързо от коронавирус пандемията, накара Световната здравна организация и други експерти да я описват като „инфодемия“. Още по-голямата ирония е, че именно прогресът на мобилните комуникации и 4G позволиха това да се случи.

Има ли истина в дезинформацията? Не, тя беше оборена от Световната здравна организация, Международния съюз по далекосъобщения и Европейската комисия, допълни Афке Шарт от GSMA. Какво е решението – да се повиши информираността на гражданите за ползите от технологията, липсата на доказани негативни ефекти. Тезата ѝ беше подкрепена и от испанската евродепутатка Сузана Солис Перез.

„Дезинформацията, относно излъчванията и етиката на мрежите е повече от странна“, коментира Кумпула-Натри. „Когато някой ме попита дали няма да спираме 5G, аз отговарям според тях колко назад трябва да се върнем с технологиите – 2G ще бъде ли достатъчна стъпка?“. Тя намекна, че ако се действа по тази логика, трябва да изтрием десетилетия на технологичен прогрес.

„Когато някой ме попита дали няма да спираме 5G, аз отговарям според тях колко назад трябва да се върнем с технологиите – 2G ще бъде ли достатъчна стъпка?“ Миапетра Кумпула-Натри, депутат от Европейския парламент

По-важното е, че според Кумпула-Натри, трябва да се информират не само обикновените хора, но и представителите на местната власт. Защото те, подобно на гражданите няма как да бъдат експерти по всичко и могат да бъдат също подведени от дезинформация. Един от инструментите, който беше даден за пример от евродепутатите, които взеха участие в дискусията беше пуснатият преди часове портал European Digital Media Observatory (EDMO), който има за цел да служи за проверка на факти и информация онлайн. Истинските му функционалности все още не работят.

Именно заради подобни опасения са стопирани търгове за радиочестоти предназначени за 5G, което реално забавя пускането на новата технология.

„Само 20% от честотите в Европа за 5G са разпределени и трябва да достигнем 100% до 2021 г.“, констатира Кумпула-Натри. Именно недостатъчния радиоспектър е сред основните пречки за разгръщането и забавянето на новата технология и в България.

The post Евродепутати: Мобилните мрежи и 5G са критичен сектор за бъдещето на Европа appeared first on TechTrends България.

Към тях изненадващо се е присъединила Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (НМСП) към Министерство на икономиката. Ситуацията е странна предвид някои от предложенията, които се посочват в доклада за държавна помощ, но за тях след малко.

Очакваните последствия

Организациите правят сондиране на мнението сред 100 стартъпа. Така в доклада се заключава, че над 42% от тях са заплашени от фалит през следващите три месеца, ако не се вземат мерки или не се подобри икономическата обстановка. При по-продължителна изолация и замразяване на дейностите, 75% от компаниите смятат, че могат да фалират, ако ситуацията се запази в следващите шест месеца.

Най-голямото препятствие, пред което те са изправени е загубата на местни клиенти – 65%. Близо половината (54%) поставят като основен проблем загубата на международни такива, а след това е сложена липсата на ликвидност (налични пари за оперативни разходи – бел. ред.) с 53%.

Две трети от тях или 66% очакват спад на месечните си приходи от над 40%. Около 20% прогнозират такъв в размерите между 20-40% понижение на продажбите, а 14% не очакват то да надмине 20%. Реакцията на стартъпите в тези условия ще е директно съкращение на персонала, като близо две трети от запитаните (63%) очакват да направят това с над 25% от служителите си.

Ситуацията ще е тежка в 17% от запитаните дружества, които планират масово разпускане на екипите си и раздяла със 75% от наетите от тях лица. При тези сценарии най-застрашени ще са специалистите в продажбите, маркетинга и администратвините дейности. Стартъпите ще се опитат да съхранят инженерните и креативни позиции, а най-малко застрашени ще са ръководните длъжности.

Предложените мерки

Браншовите организации предлагат общо четири мерки, с които смятат, че правителството ще може да подпомогне на стартъпите да преодолеят тежката икономическа ситуация покрай COVID-19 пандемията. Първоначалната идея за облекчаване на инвестиционния ресурс на Фонда на фондовете е развит, но към него са добавени и няколко нови. Те включват повече решаването на дългогодишни проблеми в отношенията между институциите и стартъпите, отколкото да предоставят пряка подкрепа за фирмите.

1. Държавата да стане клиент – браншовите организации настояват за промяна в законодателството, за да може стартъпите да участват в обществените поръчки за общински и държавни администрации. Настоящата нормативна рамка предотвратява самостоятелното им участие. Идеята за включването на стартъпите в обществените поръчки е дългогодишна и засега е отхвърляна от институциите.
2. Приоритизиране на рисковите инвестиции през Фонда на фондовете – желанието на браншовите организации е да се забързат процедурите по предоставяне или по-скоро по одобрение на инвестициите за стартъпи по европейските структурни програми.
3. Достъп до заеми от Фонда на фондовете към стартъпите – предложената идея предвижда кредити при облекчени режими до 5 млн. евро на стартъпи, изправени пред фалит. От браншвоите организации подчертават, че тези средства трябва да се ползват като спасителни, а не като такива за растеж на фирмите, които ги получат.
4. Създаване на Договорно акционерно дружество (ДАР) – подобно на първата и тази мярка е дългогодишна болежка на стартъпите. Идеята е да се създаде нова форма на познатото ни АД, в което да има облекчена процедура за предоставяне на дялови опции на служителите си като допълнителни стимули. Практиката е често срещана в стартъп екосистемите в някои държави, като за пример от браншовите организации посочват Франция.

Действията на държавата

След близо месец на извънредно положение, правителството излезе с доста голям списък от икономически мерки за подпомагане на бизнеса. Те са описани подробно и систематизирано в новия държавен информационен портал за коронавируса. Някои от тях са насочени пряко или индиректно към стартиращите компании. Най-обсъжданата е т.нар. 60/40, при която държавата поема 60% от брутната заплата и осигуровките на заплатите на служители във фирми с над 20% спад на приходите. Според стартъпите само около 21% от тях биха се възползвали от нея.

Цели три мерки са предвидени от Фонда на фондовете за подпомагане на бизнеса. Те включват кредитни линии за общо над 400 млн. лева с облекчени условия за най-засегнатите бизнеси от коронавирус пандемията и самонаетите лица. Под въпрос е дали стартъпите ще могат да се възползват от тях. Като трета мярка Фондът подчертава, че работи за облекчаване на процедурите по вече съществуващите инструменти за стартиращи и иновативни компании, което ефективно е второто и частично трето предложение на браншовите организации. Максималните суми естествено са доста по-малки от исканите до 5 млн. лева, но пак могат да предоставя ликвидност на пазара.

Обратно в реалността

Както отбелязахме, останалите две от мерките не са кризисни, а се опитват да се наложи политиката на стартъпите в отношенията им с държавата или премахването на неоперативни административни пречки.

Първата е реално да се намери гарантиран пазар за стартъпите в лицето на обществените поръчки. Браншовите организации все пак допълват, че искат стартиращите компании да могат да кандидатстват за по-малки такива, а не в тези за милиони левове.

Колкото и странно да звучи, практиката показва, че идеята може да не е толкова добра. Избирането на стартъп за доставка на продукт или услуга е рисково начинание. От една страна, решенията може да не са довършени или достатъчно добре тествани, но по-големият проблем е, че самата компания може да не съществува след няколко години. Дългосрочната доставка и последваща поддръжка са ключови при обществените поръчки, особено когато става дума за IT системи.

Много добър пример в тази посока е мобилното приложение Lima на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обществената поръчка на стойност 750 хил. лева беше спечелена от IT компанията „Декарт“ през 2015 г. Реалното решение беше на стартъпа „Нованор“,  които влязоха в проекта, като „консултанти“. Преди спечелената поръчка, стартиращата фирма е рекламирала и търсила клиенти за Lima GIS – идентично мобилно приложение, което АПИ приема след това с информация подавана от агенцията. Реално, „Декарт“ осигуряват само допълнителния хардуер, необходим за съхранението на данните и името си, за да може да се кандидатства по ЗОП.

Пет години по-късно ситуацията с Lima е следната – мобилното приложение вече не функционира качествено, след изтичането на поддръжката „Декарт“ поисква тройна сума за продължаването ѝ. „Нованор“ се ориентира към друг тип дейност, но компанията вече фигурира като негов разработчик в Google Play. Дружеството се намесва и в нов скандал с обществени поръчки, този път за тол системата. Там участва в консорциум с „Виваком“ и „Иком“, но са отстранени при отварянето на офертите.

Друг стартъп, който вече тихомълком работи за държавни институции, е LogSentinel. Формата на участие явно е индиректна, защото компанията не е печелила обществени поръчки. В същото време, сред рекламираните ѝ клиенти са Държавната агенция за електронно управление и Държавната агенция за метрологичен и технически наздор.

Спецификата на стартъпите

Стартиращите компании имат някои специфики, които поставят под въпрос, до колко данните, които са предоставили представя реалната картина. Според профила на проучването, половината от компаниите вече се намират във фаза на растеж. Докато останалите, 31% са пред пускане на продукт или услуга, а 19% тепърва ги разработват. Което поставя въпроса, защо всички запитани дружества очакват спад на приходите, като половината реално не генерират такива?

Отговорите са потенциално три. Първият и най-логичен е възможен отлив от инвеститори, които да вложат свежи средства за работа на стартъпите без приходи. Втората е, че компаниите отчитат като такива намаляващите им капиталови резерви от вече набраните рискови средства. Третата възможност е, някои от стартъпите да са подготвяли пускането на продукт или услуга през следващите месеци, но заради блокирането на икономиката по света, да се налага отлагането им. Показателен е факта, че 53% от дружествата очакват ликвидни проблеми. Сред тях най-вероятно са тези с намалели продажби и клиенти, но и може да са такива с изчерпващи се инвестиционни ресурси.

Има и един друг елемент. Естеството на стартиращите компании е много от тях да фалират, дори без пандемия от коронавирус. Рисковите инвеститори обикновено дават като положителни прогнози, че от 100 фирми, 20 да продължат и да са успешни в дългосрочен план е голямо постижение. Доста е вероятно, не малка част от запитаните стартъпи да са в затруднено положение и заплашени от фалит и без пандемията.

Най-добрият пример е разбивката на портфолиото на първия фонд Eleven. След като то беше откупено и организацията излезе на Българската фондова борса, в подадените документи беше подробно описано състоянието на инвестициите във всичките 116 компании.  От тях в сравнително здраво състояние към края на февруари се намираха 34 дружества или само 29%. Всички останали са или закрити или със затихващи функции. Или както е примера с „Нованор“ с изцяло префокусирана дейност и излизане на Eleven от инвестицията си там. Което кореспондира доста добре с дела компании, които ще са сравнително стабилни при три месеца на извънредно положение.

Изводите са, че от четирите предложени мерки от браншовите организации, държавата е откликнала на тези, които имат пряка зависимост към пандемията. Изследването сред стартъпите пък показва, доста аномалии, които до голяма степен могат да бъдат обяснени с традиционната цикличност в тяхната екосистема. Просто процесите ще се забързат и вместо да има изчистване на две трети от компаниите за период от две до три години, това да се случи в рамките на една. Естествено, при удължаване на извънредното положение до и над шест месеца ще има много по-фатални измерения, не само за стартъп системата.

The post Стартъпите в условията на COVID-19 криза appeared first on TechTrends България.