Бурното развитие на платформата OpenAI през последните 12-18 месеца върна дискусията дали изкуствения интелект трябва да бъде толкова лесно пуснат да се развива. Идеята на организацията е да предоставя отворен AI код, върху който редица компании да могат да развиват своите продукти и услуги. Допреди нея, развитите алгоритми за изкуствен интелект бяха притежание и развивани от големи корпорации, като Google, Meta, IBM, Microsoft и др., в изцяло затворена за външни очи среда.

OpenAI отвори кутията на Пандора, като представи сравнително развити системи почти за свободно ползване. Създаването на картинки, музика, текстове и видео започна да се случва само с кратки описания. Първите версии не бяха прецизни и с доста недостатъци, но последният енджин GPT-4 започва да става все по-убедителен в своите възможности. На пръв поглед безобидни действия, но те повдигнаха всички тези страхове за AI, който излиза от контрол.

Любопитното е, че самата OpenAI беше създадена с такава цел – да предостави по-голям обществен контрол върху технологията. И тя да не бъде крита от големите корпорации. Затова на пръв поглед изглежда доста странно, че малко след пускането на GPT-4, редица големи имена, сред които и част от основателите на OpenAI, като Илон Мъск, излязоха с отворено писмо за паузиране на развитието на AI.

Очаквано, документът беше посрещнат с остър отпор от големите разработчици на изкуствен интелект. Също така част от подписалите го оттеглиха или се оказаха техните парафи фалшифицирани. Във всички случаи сме изправени пред преломен момент, в който AI технологиите могат да помогнат, но и да навредят. Като начинът им на работа и регулирането им през следващите няколко години ще е повече от ключов. Така, навлизаме в една борба, в която може на карта да е заложена дори нашата еволюция. В типично Дарвинов стил.

Писмо с резон

Отвореното писмо съдържа доста разумни предупреждения и (временни) решения. В него се констатира, че AI системите вече са развити до степен, че да извършват дейности с почти човешки възможности. Това изправя компаниите пред фундаменталния въпрос – дали да автоматизират милиони работни места, включително и такива с креативни елементи. Писмото още описва и друг голям проблем – заливането ни с AI генерирано съдържание, което да размие напълно реалността от фикцията.

Според него, толкова мощни системи за изкуствен интелект трябва да бъдат разработвани само, когато преди това са изследвани техните позитивни и негативни ефекти. Както и да може да се управлява риска от тяхното налагане. Изготвилите писмото дори цитират изказване на OpenAI, в което е записано, че „в един момент ще е важно да се направи независима оценка, преди да се започне с тренирането на новите системи и в ограничаването на изчислителната мощ“.

В писмото се подчертава, че този момент вече е настъпил. Затова подписалите го призовават да се спре разработката на всички нови системи след GPT-4 енджина за поне шест месеца. През този период, AI лаборатории и независими експерти трябва да одитират последните алгоритми и да съставят предпазни протоколи. Последните са „бушони“, които да гарантират, че AI системите са безопасни. Според подписалите, ако тази пауза не се наложи от самите компании, то тогава правителствата ще трябва да се намесят.

Те подчертават и едно нещо, че не искат пълно и дългосрочно прекратяване на работата по изкуствен интелект. По-скоро искат да се даде време за правилното одитиране на настоящите развития и ефектите, които ще последват.

Реалните опасения

По двете основни опасения вече има и частични доказателства, че може да създадат проблеми. Икономисти на Goldman Sachs изчисляват, че поне 300 млн. работни места ще бъдат автоматизирани. Това ще се случи при следващата вълна на AI системи и програмите, които ще се родят от нея. Ефектите ще са големи, като 18% от цялата работна сила в световен мащаб може да се окаже излишна. По-голямата част от загубените работни места ще са в развитите страни. Според доклада на Goldman Sachs възможността за автоматизация е за една четвърт на всички дейности в САЩ и Европа.

Има и добри новини от икономистите. Част от служителите ще бъдат наети повторно, като най-адаптивните ще са с предимство. Това обаче означава, че ще има период на висока безработица, докато се преквалифицират служителите. С други думи – наистина ще е добре да се помислят за предпазни механизми, как да се избегне тази ситуация.

Другата положителна прогноза е, че AI революцията ще доведе до значителен икономически ръст. Продуктивността ще се увеличи с между 0.3 до 3% през следващите години в САЩ. Автоматизацията ще създаде 7% скок на световния брутен вътрешен продукт (БВП), което в парично изражение е около 7 трлн. долара.

Не само безкористни помисли

Участието на Илон Мъск в писмото може да не е само от опасения за бъдещето на човечеството и развитието на AI. Милиардерът и още редица други известни личности изразиха своите опасения за развитието на изкуствения интелект. Малко след това, голяма част от тях създадоха и подкрепиха OpenAI през 2015 г. именно с тази цел – да извади на показ AI разработките.

Три години по-късно Мъск напуска компанията, като цитира конфликт на интереси с Tesla и техния автопилот. По този начин, OpenAI получава само 100 млн. долара от милиардера при обещани 1 млрд. долара в рамките на определен период от време. Мотивите за оттеглянето на Мъск обаче се оказват малко по-различни, като той се е опитал да поеме на „ръчно управление“ OpenAI. Ръководството на компанията с идеална цел обаче отказало и това довело до излизането на милиардера през февруари 2018 г.

Последствията също са интересни – година по-късно през март 2019 г., OpenAI създава дъщерно търговско дружество. Шест месеца по-късно Microsoft влиза с инвестиция от 1 млрд. долара, която де факто замества обещаните вложения на Мъск. Технологичният гигант също така предоставя и масивната си облачна инфраструктура Azure. Което позволява в рамките на три години, OpenAI да пусне и първия достъпен ChatGPT, но и да затвори голяма част от методологията си за външни лица.

С други думи, Илон Мъск в стремежа си да контролира всичко, напуска OpenAI, за да може Microsoft да заеме неговото място. Както и да прекрои организацията в почти обратното на това, за което беше замислена. Отвореното писмо, може да се разчете и като опит на милиардера да окаже влияние върху OpenAI. Самото то е подложено и на друга критика, че част от подписите са фалшиви (някои от тях са на китайския президент Си Цинпин), а други изтеглят подкрепата си малко след публикуването му.

Регулации с часовников механизъм

Една от спецификите на регулациите са, че те винаги идват с известно закъснение. Особено, когато се създават от нулата. В някои случаи, като примерно с Uber, технологичните компании се опитват да заобиколят съществуващите. В други – като с криптото, държавите се опитват да адаптират вече наличната законова рамка с новите инструменти.

Отвореното писмо обаче среща известна подкрепа, като например Европейската организация за защита на потребителите (BEUC). Най-вероятно след нейния призив за разследване на популярния AI инструмент, италианският регулатор по опазване на личните данни налага забрана за ChatGPT. Както и започва разследване на OpenAI. Причината е в потенциално нарушаване на личната неприкосновеност при събирането и обработването на данните.

Писмото, призивът на BEUC и разследването на италианските власти се случват в рамките на три дни. С други думи, вече имаме силен регулаторен натиск за разглеждане на работата на ChatGPT и OpenAI. Което наистина може да доведе до паузиране на разработването на AI инструментите от този калибър. Както и във форсирането на задълбочени правила за изкуствения интелект. Преди наистина да са влезли в сила законите на Дарвин.

The post Технологичният Дарвин и борбата за AI appeared first on TechTrends България.

Компанията твърди, че нейната 5G услуга е първата „истинска“ в страната, след като през септември „Виваком“ също представи подобна. Тази на третият по брой мобилни абонати оператор обхваща почти всички големи градове в страната, но беше достъпна само за потребителите на конкретен модел смартфон.

Повече инвестиции

A1 България“ използва повода с пускането на новата 5G мрежа да обяви плановете си за мащабни инвестиции през следващите четири години. Според главният изпълнителен директор на компанията Александър Димитров, става дума за над 780 млн. лева или средно около 195 млн. лева на година или около 99 млн. евро.

„Чрез значителната инвестиция в 5G и възможностите на новата технология ще помогнем на бизнеса и обществото да продължат да се развиват“, коментира Александър Димитров в прессъобщение за обявяването на новата услуга. „През следващите четири години „А1 България“ ще инвестира над 780 милиона лева в своята мрежа и заедно с нея ще може да се развива и икономиката на страната като цяло“.

„През следващите четири години „А1 България“ ще инвестира над 780 милиона лева в своята мрежа и заедно с нея ще може да се развива и икономиката на страната като цяло“ Александър Димитров, A1 България

Обявените средни капиталови инвестиции (CAPEX) са над двойно спрямо нивата от тази година, които до септември са в размер на 39.6 млн. евро. През 2019 г. вложенията в мрежата са 78.5 млн. евро, но тогава, компанията усилено модернизираше инфраструктурата си по стандарта 4.5G.

Разликите между двете мрежи

Основната разлика между търговската 5G мрежа на „A1 България“ и тази на „Виваком“ е в ползваната технология. Първата компания разчита изцяло на нови 5G базови станции и отделен радиочестотен спектър в 3.6GHz лента. Операторът разполага с временно разрешително за неговото ползване от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Очаква се през началото на следващата 2021 г. регулаторът да проведе търговете за пълното разпределяне на 3.6GHz на трите основни телекома.

„Виваком“ от своя страна използва настоящата си 4G инфраструктура и честоти, чрез технологията за динамично споделяне на спектъра (DSS). Чрез нея се позволява да се разпределят наличните честоти между отделните поколения. Поради тази причина и факта, че още при тестовете от 2019 г. интегрира 5G в опорната си мрежа, компанията успя да използва наличната си инфраструктура.

Недостатъкът е, че ограничените честоти не позволяват на „Виваком“ да я пусне до прекалено много хора, за да не се запълни капацитета. Затова и поради потенциално други технически причини, операторът ограничи 5G услугата да е достъпна само за притежателите на един модел смартфон – Huawei P40 Pro.

Кой ще може да използва 5G от „A1 България“

Докато при „A1 България“ такива проблеми и ограничения и реално 5G мрежата ще е достъпна за всички потребители, които разполагат с повечето поддържащи технологията умни телефони. Засега сред последните са Huawei, ZTE, Xiaomi и OnePlus, а през следващите седмици ще се добавят и моделите на Samsung и Apple.

Абонатите на телекома могат да заявят безплатно тестване на 5G услугата, която ще важи от 20 ноември тази година до 15 януари 2021 г. Това става чрез SMS на кратък номер 1555. Изискванията са да има сключен писмен договор за мобилна услуга с „A1 България“, без да са абонати на доскорошния виртуален оператор bob и да разполагат със съвместимо крайно устройство.

Логично, последното условие е да са от София, а от следващия месец – от Бургас, за да може да получат достъп до 5G мрежата на компанията. Също така, най-вероятно ще се ползват параметрите за включен трафик в настоящия план на потребителя.

Макар и да не го споменава изрично, „A1 България“ най-вероятно ще представи специални 5G абонаменти от следващата година. Подобна стратегия предложи и „Виваком“ със своята услуга от пето поколение. По този начин, 5G надпреварата официално започна.

The post „A1 България“ стартира своята 5G мрежа на 3.6GHz appeared first on TechTrends България.

5G ще отключи вратата към Интернет на нещата и ще положи основи за по-мащабна автоматизация. Това са част от изводите, които може да направим от последния доклад за състоянието на мобилната икономика на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA) за 2020 г.

Интерактивни графики на GSMA доклада тук

Анализът се публикува обикновено малко след като приключи Световния мобилен конгрес, който е организиран от неправителствената организация, но поради пандемията на коронавурса, последния беше отменен. Трябва да се отбележи, че той е направен преди да се наложи извънредно положение в развитите икономики и тепърва ще се оценяват последствията от COVID-19 върху телекомите и 5G.

Повече за това дали 5G е вредно за здравето тук

Индикациите за момента са, че в Европа, включително в България, пандемията може да забави разгръщането на мобилните мрежи с около шест месеца. Най-вече, заради намаления капацитет на държавната администрация и отлагане на редица търгове за радиочестоти.

Ясните предимства на 5G мрежите

Развитието на 5G ще подпомогне не само мобилния сектор, но и цялата световна икономика. Оценките на GSMA показват, че последния ще съставлява близо 5% или около 4.9 трлн. долара от глобалния БВП през 2024 г. През 2019 г. мобилната индустрия е създала 4.2 трлн. долара или е била 4.7%. Така, ще се добавят около 700 млрд. долара към световната икономика.

В основата си на този ръст ще стои разгръщането на 5G мрежите, както и достигане на пика на 4G. С което се показват положителните икономически ефекти от мобилните широколентови технологии. Настоящето 4G ще постигне върха от абонати през 2023 г., когато 60% от потребителите ще ползват този тип мрежи, но после ще започне да спада. 5G ще започне да набира скорост през следващите няколко години.

Ако в момента има незначително количество абонати на новата технология, то през 2025 г. те ще достигнат 1.8 млрд. или около 20% от всички мобилни връзки. В тези данни са включени само крайни потребителски устройства, но не и IoT връзките за бизнес и индустриални цели. Последните се очаква да станат ключов елемент при разпространението и бизнес модела на 5G мрежите в средносрочен план.

Масовото ползване на смартфони (затова по-надолу) и ползването на бърза интернет връзка ще доведе до още една тенденция – изчезването на 2G връзката. В световен мащаб тя ще съставлява едва 5% към 2025 г., като и третото поколение ще спадне под 20%. В Европа, 2G ще се ползва едва от 1% от свързаните устройства, а в САЩ и Канада – от 2%. Доста показателно за техническото развитие на Китай ще е факта, че страната ще разчита изцяло на 4G и 5G след пет години. Предходните две поколения ще изчезнат напълно от мрежовия микс в страната, показват прогнозите на GSMA.

Поглед към 2030 г.

При достигане на пика на следващото поколение мобилна технология икономическите ползи се очаква да нараснат с геометрична прогресия. В свой доклад консултантската фирма McKinsey предвижда преките ползи от 5G за световния БВП да бъдат добавени до 2 трлн. долара към 2030 г. Основната част ще бъдат разпределени в четири сектора – мобилност, здравеопазване, производство и търговия.

Държавите, които първи възприемат новата технология ще могат да се радват на по-голям дял от тази добавена стойност. 5G може да добави още 2 трлн. долара към световния БВП, покрай свързването на развиващия се свят и така да подкрепи страните с по-ниски доходи. Отделно, McKinsey допълват, че може да има допълнителни скрити икономически ползи, поради факта, че новото поколение мобилни мрежи ще трансформират четири от най-големите сектора по света.

Водещите държави и ролята на смартфоните и IoT

Да се върнем към данните на GSMA прогнозите, че развитата част на Азия и Северна Америка (в по-голяма степен САЩ) са водещи в развитието на 5G. Прогнозите са, че при първата 50% от потребителите ще ползват новата технология към 2025 г., а втората – 48%. Европа ще е трета с 34% проникване, а след нея ще са развиващата част на Азия и Близкия изток. Старият континент ще разчита доста на своята развита 4G мрежа, за да компенсира по-слабия темп на навлизане на следващото поколение.

 Проникването на смартфони в глобален мащаб ще се увеличи, което в комбинация от повече и по-евтини устройства за всички поколения ще позволи повече потребители да могат да ползват бърз мобилен интернет. Това е от ключово значение, защото в момента едва 49% от глобалното население е свързано по този начин. 

Около 42% имат достъп до покритие и услуги, но не се възползват от тях. Очакванията на GSMA са първият показател да достигне 70%, а притежателите на смартфони да достигнат 80% през 2025 г.

Най-голям ефект от разгръщане на 5G мрежите ще се усети при Интернет на нешата. IoT устройствата ще се увеличат от малко 12 млрд. през 2019 г. на 24.6 млрд. през 2025 г. Близо две трети от новите системи ще са в корпоративната сфера. Бързата връзка и минималното забавяне са ключови за автоматизация на производството, доставките и физическите услуги. Затова не е изненада, че този тип технологични решения ще придобият популярност.

Ключовият въпрос – честотите

Всичко това звучи като една красива приказка, но има доста предизвикателства пред мобилната индустрия и 5G. Основните опасения на операторите са свързани с реакцията на регулаторите при разпределение на допълнителните честоти, все още несигурния бизнес модел, високите инвестиции в развитие на 5G, както и все колебливото отношение на бизнеса и потребителите.

Честотите са ключови за бързото разгръщане на технологията, затова те са и най-голямото опасение за операторите. Най-любопитното е, че тези в милиметровия спектър (над 6GHz) изобщо не са приоритет за телекомите. При това независимо от факта, че са свободни в почти всички държави, с няколко изключения, като Русия, заради липса на консенсус с военните. За операторите най-важни са вълните в противоположния спектър – дългите под 1GHz. Те са необходими за установяване на национални покрития и за покриване на голяма площ.

Редица търгове за честоти по света вече се отлагат заради коронавирус пандемията. Причината е в липсата на държавен капацитет и потенциална оптимизация на инвестициите от телекомите. Това може да изтегли бързото разгръщане на 5G мрежите с поне шест месеца. Подобна тенденция се очаква и в България, като вместо старта на новата технология да започне в края на настоящата година, тя да бъде забавена за началото на 2021 г.

Икономическият и потребителски аспекти

Въпреки, че 5G трябва да допринесе до трилиони долари в световната икономика, някои от основните опасения са именно икономически. Разгръщането на следващото поколение мобилни мрежи ще изисква сходни инвестиции. В периода 2020-2025 г. телекомите планират да вложат 1.1 трлн. долара в нова инфраструктура. Около 80% от тази сума ще се пада на 5G. Най-висок този дял ще бъде в Европа и Китай, където той ще достигне 90% от инвестициите на операторите.

За сметка на това ръстът на приходите ще бъде доста по-символичен, средногодишно в периода 2020-2025 г. той ще бъде 1.1%. Световните приходи на мобилната индустрия за година ще надминат 1.1 трлн. долара, но предвид факта, че през 2019 г. са били 1.03 трлн. долара, сумата не е толкова внушителна.

Неясният бизнес модел и предпазливото навлизане на корпоративния сектор са другото голямо предизвикателство. 5G мобилните мрежи ще допринесат най-много за развитието на сложни системи и решения за различни бизнеси, като производство, търговия и транспорт. Повечето компании, все още не идентифицират тези ползи, като асоциират новата технология основно с подобряване на скоростта.

Без корпорациите, телекомите трудно ще успеят да си върнат огромните инвестиции. Причината е, че при масовия потребител ще има промени, но те няма да са чак толкова осезаеми, както скока от 3G към 4G например. Поне не веднага. Самите те, също асоциират 5G основно като подобрение на скоростите на връзката, а не в създаването на иновативни услуги.

The post GSMA: 5G ще движи растежа на световната икономика през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

3GPP потвърди, че стандартите за самостоятелни 5G мрежи (т.нар. SA) няма да са готови през първата половина на 2021 г., а се изместват с три месеца за края на следващата година. Спекулации по темата имаше още преди няколко седмици, когато организацията забрани провеждането срещите на живо между нейните членове в рамките на поне три месеца. Отделно, някои от стандартите предвидени за тази година все пак ще бъдат изработени навреме или с три месеца закъснение.

Кои технологии са засегнати

5G мрежите могат много условно да се разделят на два типа – съвместни (NSA) и самостоятелни (SA). Първата разчита на задължителен 4G слой, който надгражда, докато втората, както името подсказва, може да работи без никакви съществуващи системи. Разликата не свършва само дотук. Предвид факта, че NSA е базирана на четвъртото поколение, тя има по-ограничени възможности. Истинският ефект, възможности и приложения от 5G ще се отключат при SA мрежите.

Двата стандарта, които ще се забавят за края на 2021 г. включват последните спецификации за самостоятелния тип мрежови технологии. Както и тези за индустриални устройства от Интернет на нещата (IoT), системи за комуникация между превозни средства (V2X, което може да се разбира за автономни автомобили), както и други елементи от архитектурата на 5G.

Доста ключово е забавянето на окончателното сертифициране на Open API или на основния софтуерен интерфейс, който трябва да използват различните услуги и програми под 5G.

Ефектите за бизнеса

 Забавянето на тези стандарти ще окаже негативно влияние върху развитието едновременно на мобилните мрежи от пето поколение и на устройствата за тях. Дори някои от технологиите, които в момента се тестват за SA 5G мрежите ще трябва да се повторят, поради факта, че някои от тях се правят без необходимите сертификати. Това ще забави пускането в производство и продажба на мрежово оборудване за телекомите.

Почти цялата разработка и потенциални приготовления за производство на IoT сензори и устройства, които разчитат на подобна мобилна връзка, ще бъде замразена.

Крайният ефект – забавяне на пускането на „чистото“ 5G. Независимо дали става дума за оператори, устройства или услуги, които са базирани на SA технологията. Което ще накара телекомите да не бързат толкова с потенциалното налагане на 5G. Причината е, че именно бизнес приложенията в индустрията, големите корпорации и публичните договори, са основната надежда в избиване на инвестициите направени в следващото поколение мобилни мрежи. Със забавеното им развитие, се намалява и стимула за по-бързото им изграждане.

Другият ефект на COVID-19

5G вече търпи забавяне и от самите оператори, които преосмислят плановете си за пускане на новите услуги през първата половина на 2020 г. Причините са най-вече икономически. Телекомите сега се концентрират повече върху това съществуващите им мрежи да издържат на повишения трафик, покрай мерките за социално дистанциране, отколкото към модернизацията им.

Освен това, намаленото потребление на стоки, които не са от първа необходимост, най-вероятно ще се изрази в по-малък интерес към закупуването на крайни устройства от клиентите. Което означава и по-малко потенциални абонати на 5G. Германският оператор 1&1 Drillisch обяви, днес, че ще забави изграждането на своята услуга от пето поколение, заради коронавируса.

Изграждането на новите мрежи изисква и разпределението на допълнителен радиочестотен ресурс, което предполага регулаторна намеса. Например, Бразилия ще отложи търговете за честоти за края на годината, въпреки протестите на операторите. Китай за сметка това планира точно обратното. След като страната беше първата, която пострада от коронавируса, сега като на пръв поглед постави нещата под контрол се опитва да капитализира този факт.

China Mobile потвърди намерението си да продължи разполагането на 5G базови станции. До края на годината техния брой трябва да достигне 250 хил., като общо 50 града ще бъдат включени в мрежата от ново поколение. Телекомът не е обявил каква част от тях ще са SA и каква – NSA.

The post Развитието на 5G стандартите се забавя, заради COVID-19 appeared first on TechTrends България.

През последните няколко години тече бавна трансформация, чрез която китайците започват да се ориентират не само към производството, но и към потреблението на технологични продукти и услуги. В страната не само се изготвят почти целия процент от смартфони по света, но е и най-големия пазар за тях. Целият процес в превръщането на Китай от глобална фабрика, към мащабен дигитален пазар е на път да приключи.

Вече виждаме първите признаци за развитие на тенденцията в тази посока. Може би най-категорични са данните от доклада China Internet Report 2019, изготвен съвместно от South China Morning Report, Abacus и Edith Yeung. В него се разкриват мащабите, които придобива глобалната мрежа в страната, както и все по-бурното развитие на дигиталната ѝ икономика.

Документът показва и друга тенденция – китайските компании все повече започват да движат иновациите, с които се съобразяват останалите, а не просто да копират вече съществуващи решения от САЩ, Европа, Япония или Южна Корея. Тя започва да става видима и осезаема при хардуера, като пример са смартфоните и мрежовото оборудване на Huawei през последните няколко години. Но докладът дава подобни примери за мобилни приложения и използването на иновационни технологии, които започват да диктуват тенденциите не само в страната, но и по света.

Мащабите на китайския интернет

През по-голямата част от вековете в миналото, Китай е разполагала с най-голямото население на света. В различни моменти на историята, страната е успявала или не да се възползва от този факт. За последните няколко десетилетия постепенното ѝ отваряне към глобалния пазар я превърна страната във втора икономическа сила, благодарение на изобилието от работна ръка, ниски цени и мащабно производство.

Сега този процес се пренася към другата страна на икономическата теория – потреблението. Китай започва да оглавява челните места, когато става дума за абсолютни стойности по граждани, които притежават смартфони или ползват интернет. По данни на доклада China Internet Report 2019 г. (пълната версия можете да я свалите ТУК) страната разполага с 829 млн. души, които използват глобалната мрежа. Това съответства на проникване от 60% спрямо населението.

По този начин интернет потребителите в Китай са над 2.5 пъти повече от тези в САЩ, въпреки че в Щатите има проникване от 89%. Тоест, азиатската държава има още пространство за увеличаване на абсолютния показател.

При мобилния интернет ситуацията е идентична – Китай има 817 млн. потребителя срещу 268 млн. в САЩ. Проникването е 58% и 81% съответно. Темповете на растеж при Китай са доста големи, ако сравним с други данни от миналата година. Страната е със 782 млн. смартфон потребителя към септември на 2018 г., показват данните на Newzoo. Далеч пред Индия и САЩ. Което показва, че или клиентите на мобилен интернет са се увеличили с около 30 млн. души или това са такива, които ползват таблети или други мобилни устройства за достъп до глобалната мрежа.

Доста по-важен е друг показател – обема на потребителите, които извършват мобилни плащания. В Китай те са впечатляващите 583 млн. души или проникване от 42% спрямо населението или десет пъти повече спрямо САЩ, където са 62 млн. или 19% проникване.

Азиатската държава отчита и значителни ръстове на годишна база и в трите категории. Докато при САЩ нещата са доста по-непостоянни, особено при общото интернет проникване, където се достига почти до стагнация.

Изводите само от тези тенденции показват, че Китай не само е в пъти по-голяма интернет икономика, но има още доста накъде да расте. В същия момент, дигиталният пазар в САЩ е доста узрял и възможностите за развитие са ограничени, с изключение на области, като мобилните разплащания например.

Самодостатъчната мрежа

Китайският дигитален пазар е с толкова големи мащаби, че страната създава собствена онлайн екосистема. Страната поддържа през годините сравнително протекционистка политика, когато става дума за софтуер и електронни услуги. За да може американска или друга компания да предоставя дигитални продукти или достъп до своите платформи на китайските потребители, тя трябва да отговаря на определени изисквания. Те могат да включват, възможност на властите да имат достъп до данните за своите граждани или да се филтрира съдържание, което правителството смята за неподходящо.

С една дума – цензура, при това по възможно най-технологичния и развит начин. Поради която доста американски компании реално нямат дейност в Китай и най-големият пример е Google. Други имат силно ограничено присъствие. Този контрол над онлайн пространството, познат и като „Великата китайска интернет стена“, има и друга, повече икономическа роля. Той в комбинация с правилото, че в страната международните компании могат да осъществяват дейност чрез партньорства с метни дружества или чрез смесени такива, дава възможност за приоритетен достъп на локалните играчи.

През годините, Китай изгради собствена екосистема от онлайн гиганти, които се възползват от мащабите на местния пазар, за да натрупат голяма база от потребители и да се развият. Предвид описаните размери на онлайн икономиката, това не е толкова трудна задача. Почти всеки елемент, който в САЩ и голяма част от света се контролира от една или няколко големи технологични корпорации, то в Китай има собствен играч.

Google владее глобалното интернет търсене, но в Китай лидер е BaiDu. При онлайн търговията Amazon и eBay са основните щатски играчи, докато в азиатския гигант имаме TaoBao (част от Alibaba), Pinduoduo и други. Facebook и Instagram са водещи социални мрежи, но в Китай те са непознати, за сметка на WeChat и Weibo. В China Internet Report 2019 е посочен доста подробен списък по сегменти.

Във всеки един сегмент има поне една или няколко китайски компании, които предлагат сходни или дори по-добри дигитални продукти и услуги на потребителите в страната. Благодарение на условията, поставени от властите, те могат да се развиват и да се възползват от големите мащаби на вътрешния пазар, без страх от силна външна конкуренция. Предвид огромната потребителска маса, това за тях е достатъчно, за да достигнат не малки размери.

Независимо, че китайската дигитална икономика успява да развие екосистема, която си е самодостатъчна, в един момент новите онлайн компании могат да погледнат за международна експанзия. Това вече се случва, като имаме примери с Alibaba и Tencent, които вече са дигитални хегемони в Китай и започват да конкурират доста успешно своите западни аналози. Те може да не останат единствени през следващите години, предвид перспективата за продължаващ растеж на местния пазар и разширяване на портфолиото от услуги.

Пресен пример е мобилното приложение TikTok, което отчита милиони сваляния през последните месеци в онлайн магазина iOS. То позволява да се споделят кратки видеа, нещо, което Vine се опипа да направи през 2012 г., но пазарът и технологиите още не бяха готови за подобен продукт.

От копия към иновации

Във всеки един икономически аспект от отварянето на Китай към света, страната е известна със способността много бързо да копира различни продукти и технологии. От няколко години има еволюция във фокуса на страната и тя се концентрира много по-силно върху развиването на собствено ноу-хау и иновативни разработки. В хардуера вече има първи признаци, макар че покрай сагата и търговските санкции на Huawei от страна на САЩ, виждаме, че в това отношение е още трудно да се постигне пълна независимост.

Дигиталните продукти не правят никакво изключение в тези посоки. На Китай може да им отнеме няколко месеца или дори седмици да копират игра, програма, интерфейс. Доста интересен пример в това отношение е PlayerUnknown’s: Battlegrounds (PUBG) и Fotnite. Идентични копия на двете гейм заглавия се появиха в страната, малко след като придобиха популярност на Запад.

Доста любопитен пример има с опита на PUBG в Китай. Местната Tencent реално притежава 20% дял в компанията, която стои зад разработчика, но това се оказва недостатъчно за пускането му на китайския пазар. Причината се крие в трудности с адаптирането му към локалното законодателство. Оказва се по-лесно да се направи пълно копие на играта и тя да се пусне под друго име, но с определени политически коректни промени.

Но китайските интернет гиганти вече не разчитат само на сляпо имитиране на западните продукти. Те усилено експериментират с определени подходи и дизайни, които в един момент започват да движат тенденциите в световен мащаб.

В China Internet Report 2019 се дават няколко примера, някои от които са спорни, дали китайските компании наистина са първоизточника на идеите. Първият е свързан с т.нар. Super App или концепцията различни функционалности да се интегрират в единно мобилно приложение, вместо да се предлагат отделени.

Вторият е комбинирането на социални мрежи и онлайн пазаруване. Тук наистина, Amazon, Facebook и YouTube започват едва през тази година подобни инициативи, въпреки че те са в подготовка от няколко години.

Третият е с вече споменатите социални мрежи за споделяне на кратки видео клипове. Идеята идва от американската Vine през 2012 г., но компанията се проваля да я реализира на пазара. Китайските разработчици успяват да я развият на практика и да я превърнат в надежден бизнес модел, засега.

Последният пример е в лидерството на патенти, свързани с новите технологии за мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тук основна роля играе Huawei, макар, че в China Internet Report 2019, компанията не е спомената директно.

Потребителят е винаги прав

Последният фактор, който доста експерти посочват, като предимство на пазарите в Западна Европа и САЩ пред китайския, е платежоспособността на потребителите от последния. Както и от нагласата им да не плащат за различни услуги, които по принцип могат да получат или безплатно или да ги ползват нелегално.

Този начин на мислене се изменя и според данните от China Internet Report 2019, все повече китайци са готови да плащат за различни дигитални услуги. Това се дължи на няколко фактора. Първият е в появата на все повече платформи, които дават достъп до легално съдържание.

Вторият се дължи в цялостното повишаване на жизнения стандарт на голяма част от населението. Китай успява да формира доста значителна средна класа, която разполага с все повече средства, които да харчи за забавления. Това не само дава положително развитие на стрийминг услугите в страната, но и показва по-общите процеси, които се случват на този пазар.

Другият важен елемент за китайските потребители е, че те вече са толкова значим фактор в световната икономика, че започват да диктуват някои от тенденциите с тяхното си поведение. Един от примерите, който се посочва в China Internet Report 2019 е развитието и споделянето на кратки видеоклипове. По техни данни, близо 800 млн. китайци редовни гледат подобно съдържание.

По някои показатели Китай направо доминира световния дигитален пазар. По други все още има доста работа, за да може да се постигнат някои от резултатите, които са характерни за развитите региони като САЩ и Западна Европа. Черешката на тортата е, че основна част от него и бъдещия му потенциал е резервиран само за местни компании.

Предвид бързите темпове и огромния мащаб, с който разполага страната изобщо не е изненада, защо Вашингтон действа по подобен начин с търговската война, която води с Пекин. Сред списъка за преговорите между двете страни включват точно този точка.

С лекото открехване на вратата и разкриването на размера на китайската онлайн икономика, може да намерим доста обяснения, за случващите се процеси в международната търговия. Макар, това да е само едно парченце, от още по-големия пъзел, който се реди в момента.

The post Събуждането на технологичния дракон appeared first on TechTrends България.