Развитието на изкуствения интелект (AI) прави интеграцията му във въоръжените системи все по-привлекателна тема. Идеята за роботозирани танкове, самолети, хеликоптери набира скорост сред разработчици и генерали в САЩ, Русия и други водещи държави.

Цялото събитие на DARPA:

Потенциал за развитие дойде в края на август, когато новинарския поток беше за кратко обсипан със съобщението, че AI програма е била безапелационно водещ пилот от световноизвестната въздушна академия Top Gun на ВМС на САЩ. Което породи спор в технологичните и военни среди – дали алгоритмите са готови да заменят пилотите в изтребителите или още е прекалено рано за подобни заключения.

Ситуацията е малко по-сложна. DARPA поставя доста ограничения в симулирания бой, независимо дали се води само от AI противници или между човек и роботозиран самолет. Все още той се провежда изцяло във виртуална среда, с минимални външни фактори и при стриктни правила. Доста от него наподобяваше първата презентация на Google и техния AlphaStar, когато алгоритмите на компанията биха професионално играчи на StarCraft 2. И все пак да не забравяме, че тези AI, които са влезли в битка се разработват едва от една година.

Виртуалната битка

В центъра на всичко е надпреварата организирана от агенцията за авангардни разработки на Пентагона (DARPA), която проведе третата фаза за надпреварата за изтребителен AI – AlphaDogfight. Целта е да се създаде програма, която да може да управлява и води изтребител в близък въздушен бой. Първите четири часа преминават в симулирани изцяло във виртуална среда съревнования между решенията на осем компании – Heron Systems, Aurora Flight Sciences, EpiSys Science, Georgia Tech Research Institute, Lockheed Martin, Perspecta Labs, SoarTech и PhysicsAI.

Първият екип успява да издуха конкуренцията и побеждават в повечето въздушни боеве срещу останалите програми. В последната част от конкурса на DARPA, AI решението на Heron излиза в съревнование с истински пилот на F-16 с позивна Banger. Крайният резултат беше 5:0 за… компютърния алгоритъм.

Доста категорична победа, но тя беше оборена от редица авиационни и военни експерти. Те са категорични, че в реални бойни условия, резултатът е щял да бъде напълно противоположен. Причината са редицата условия, в които са проведени тестовете.

„Доста очакван развой“, коментира Гай Снодграс с позивна Bus, бивш пилот от ВМС на САЩ и инструктор в Top Gun, пред Business Insider. Той допълни, че обстановката и правилата са били изцяло в полза на AI.

Въздушен бой с условия

Първото условие е изцяло дигиталната среда. Тя е наложена, защото трябва да се тестват възможностите на AI програмите да се тестват в безопасни условия. Отделно, се изпробват възможностите на алгоритмите само да ръководят полета, но не и реално да управляват отделните системи на изтребителя. В самата дигитална среда са елиминирани различни външни фактори – разположение на слънцето, влажност, плътност на въздуха, облачност и др.

Остава под въпрос дали самите алгоритми са разполагали със собствено зрително поле, което да кореспондира с това на пилота или са имали достъп до пълната информация през цялото време. По време на въздушен бой, поддържането на визуален контакт и взимането на решения „на сляпо“ са ключови елементи за постигането на победа. Ако за AI, тези фактори се елиминират, то програмите ще имат огромно предимство пред пилота.

Последното условие е използването само на бордовото оръдие. Маневреният близък въздушен бой се води основно с два типа въоръжение – ракети с кратък обсег на действие с инфрачервена глава за насочване и бордовите оръдия, които ползват автоматизирана корекция. Премахването на ракетите намалява значително възможните сценарии и тактики, които могат да се използват и от двете страни. Което допълнително улеснява AI системите.

Паралелът със StarCraft 2

Начинът на провеждане и резултатите от тестовете навежда доста голям паралел с демонстрацията на Google и техния изкуствен интелект AlphaStar преди година. Тогава, в събитие на интернет гиганта и разработчика Blizzard двама професионални играчи на StarCraft 2 – TLO и MaNa губят безапелационно от новия AI.

Общите елементи не свършват дотук. Двубоите се провеждат с редица условия, които имат за цел да улеснят алгоритмите, но и да поставят хората в затруднена позиция. Такова е ограничението да се ползва само една раса от претендентите (от три възможни), да се игра на една фиксирана карта. Отделно AlphaStar се оказва, че има поглед върху цялата видима за него карта по всяко време и няма ограничения в действията в минута (APM), които може да прави. За разлика от хората, които са ограничени само от това, което се показва на екрана и не могат да развият повече от 700 APM.

Година по-късно, Google правят модернизирана версия на AlphaStar, която започва да се състезава в стандартните онлайн мачове на StarCraft 2 в Европа. Доста от елементите са отпаднали, а резултатите са също сравнително положителни. Първоначалните ограничения са били наложени, най-вече от ранния стадий на обучение на алгоритмите, а други – просто не са взети предвид. Което показва, че един AI може да еволюира доста в рамките на една година усилени тренировки.

(Не)избежно бъдеще

Не може да отпишем напълно алгоритмите от възможността за водене на въздушен бой. Демонстрацията на DARPA показва напредъка в AI в тази военна сфера, като има все още доста работа по прецизиране на програмата. Подобно на AlphaStar и StarCraft 2, след една година може да имаме доста по-комплексни алгоритми, които да водят бой в по-сложна виртуална среда.

Отделно има няколко други факти, които се забравят от опонентите на AI системите в бойната авиация. Всички съвременни изтребители от четвърто поколение насам са аеродинамично неустойчиви. Това означава, че се използват компютри да поддържат самолета в стабилен полет. Което позволява на пилотите да използват неустойчивостта, за да правят наистина впечатляващи маневри, които преди години са били недостижими за старите аеродинамично устойчиви самолети.

Казано с прости думи – изтребителите няма да могат да поддържат прав полет ако нямат компютърно управление на борда си. Автопилотите също играят все по-голяма роля, както при бойните, така и при гражданските самолети. Малко известен факт е, че през по-голямата част от един пътнически полет на дълги разстояния минава без пилотите реално да управляват машината. Заходите и самите излитания и кацания се осъществяват от пилотите, но това се прави с цел подсигуряване и запазване на комфорта на пътниците.

През годините експертите и авиационни инженери са на мнение, че рано или късно, AI ще поеме все повече управлението в авиацията. Дори при представянето на последния изтребител от пето поколение на САЩ F-35, той беше обявен от политици и журналисти за „последния напълно управляем“. В подобна посока мислят и в Русия, като нееднократно се говори, че в бъдеще новият изтребител Су-57 ще има пилотируема и роботизирана версия.

Дали военните ще рискуват през следващото десетилетие напълно да заменят човека в кабината с машина е труден въпрос. Най-малкото защото има доста морални проблеми при даването на компютър да реши кога да натисне списъка на дадено оръжие и кога не. Засега позицията на Пентагона е, да има задължителен човешки контрол и позволение при подобни ситуации. Руснаците от своя страна засега не са заявили толкова категорично подобни намерения. Във всички случаи, експериментите в тази област ще продължават.

The post Идват ли новите AI въздушни асове appeared first on TechTrends България.

Повдигане леко нагоре, после наляво и пак рязко напред на ръчката и се включи форсажът. За няколко секунди достигнах 150 възела или около 300 км/ч., след което леко дръпнах джойстика към мен. Изтребителят вече беше във въздуха, а аз спокойно се взирах в синьото небе. След набиране на около километър-два височина, изравних носа с хоризонта, бърз завой и пред мен се изправи „града на греха“ Лас Вегас, а отдясно – пустинята Невада.

Последваха две маневри – тоно, завъртане на 360 градуса около оста на самолета и класически лупинг. След тях осъществих прелитане над Лас Вегас и заход за кацане. Всичко премина по учебник, без самото спиране на пистата – F-16 Block 70 се оказва, че има доста твърди и трудни за натискане спирачки.

Погледнах инстукторите, поздрави, снимки и… слязох от тренажора. Така може да се опише краткия „полет“, който Lockheed Martin организира за журналисти, военни кадети и други в София на 14 март. Компанията се чувства вече доста по-комфортно, след като българското правителство избра да преговаря ексклузивно с нея за доставката на осем нови изтребителя за нашите военновъздушни сили.

Дългоочакваната сделка

След продължителни дебати, няколко конкурса и опити за закупуване на нови бойни самолети, на пръв поглед сме на финалната права по придобиването на такива. При последния конкурс бяха подадени четири оферти – нови F-16V (Viper или Block 70 – бел. ред.), Jas-39C Gripen, F/A-18E Super Hornet и втора ръка Eurofighter Typhoon от Италия.

България в момента преговаря за закупуването на осем F-16V

Последните две опции бяха декласирани, защото не отговаряха на ключови условия от иначе засекретения търг. Super Hornet-ите най-вероятно, заради висока цена, а Typhoon-ите освен нея, те нямат възможност за действие по наземни цели без допълнителна модификация.

Така накрая останаха F-16V и Jas-39. Специална „експертна“ комисия (или по-скоро политическа) реши да избере първата опция, за да се започнат ексклузивни преговори с американското правителство. Lockheed Martin може да е производителят на самолета, но доста компоненти се доставят и договарят допълнително и крайното предложение идва централизирано от Вашингтон.

Придобиването на нов изтребител ще освободи радиочестотите в 800 MHz за телекомите

Изборът на нов изтребител е ключов не само за бъдещето развитие на българската бойна авиация. Финализирането на сделката и доставката на самолетите най-накрая ще освободи нужните радиочестоти или по-точно заветната лента от 800 MHz за телекомите. В момента тя се използва от старите изтребители МиГ-29, които носят бойно дежурство. Самите оператори смятат за необходими тези честоти и още няколко ленти, за необходими, за да пуснат 5G услуга в страната.

Пилците се броят през юли…

Джеймс Робинсън, директор „Международно бизнес развитие на F-16“ в Lockheed Martin обяви, че крайното решение на българското правителство се очаква до края на юли. Тогава трябва да премине и гласуването в парламента.

„Ако всичко мине по план – края на юли ще имаме разписани окончателните документи“, коментира Робинсън.

Изтребителите F-16V ще бъдат сглобявани в новия завод на Lockheed Martin в Грийнвил, Южна Каролина. Робинсън поясни, че сградата, оборудването са готови и вече се обучава персонала за работа. Той потвърди, че поръчаните до момента изтребители F-16V от Бахрейн и Словакия, както и потенциално българските, ще бъдат изработени в САЩ, а не в Индия, както се спекулираше.

Българските F-16V ще се сглобяват в новия завод на Lockheed Martin в Южна Каролина

Дотук с добрите новини. Две са основните критики към офертата за новопроизведени F-16. Първата е, че те ще надхвърлят значително бюджета заделен от българските власти за превъоръжаване, а втората, че няма да бъдат доставени в рамките на две години, както е по задание.

С оръжие или без – това е въпросът

По първите опасения Робинсън не коментира точната цена, тъй като това зависи доста от преговорите между София и Вашингтон. Например един от параметрите, който се обсъжда е какво въоръжение да бъде закупено заедно с изтребителите, поясни Робинсън.

Това е важно, защото това са ключови елементи и разлики при стойността на офертите между тези на Словакия и Бахрейн. Първата държава поръча през април миналата година 14 F-16V на приблизителна обща стойност от 2.91 млрд. долара. Или по 207 млн. долара на самолет. Бахрейн от своя страна се договори за 19 F-16V за 2.785 млрд. долара или по 146 млн. долара за брой.

Цената за изтребител в момента варира между 146 и 207 млн. долара

Защо е тази разлика? Най-вече в това, че ВВС на страната от Близкия изток разполага с този модел изтребители и в сделката не е включено въоръжение. От своя страна словашките F-16V ще дойдат не само с пълен комплект ракети въздух-въздух, но и със значителен брой бомбово такова.

Осемте изтребителя, които България желае да поръча ще се използват основно за пазене на въздушното пространство. В перспектива, София желае да купи допълнителни самолети, които да могат да изпълняват и мисии за атака на наземни цели. Крайната идея е това да бъде осъществено от един модел многофункционални изтребители. За първата сделка, на България ще ѝ стигне да поръча само въздух-въздух въоръжение.

Но дори при „голия“ вариант на Бахрейн и цена от 146 млн. долара на брой, общата им стойност ще достигне 2.052 млрд. лева, което е с 250 млн. лева над планирания бюджет.

… но прелитат през четири години

Ако за цената ще трябва да видим до къде ще стигнат преговорите и какво ще се реши, то проблемът с крайния срок за доставка и въвеждане на въоръжение е по-притеснителен. Робинсън потвърди, че всичките осем F-16V ще бъдат доставени и приведени в бойна готовност през 2023 г. Или четири години след окончателното подписване на документите. Това е двойно по-голям срок от поставения от България за две години.

Има една малка подробност, която доста български медии пропуснаха със срока за 2023 г. Тогава се доставят и привеждат в бойна готовност всичките осем изтребителя. Точната програма е следната:

1. Произвеждат се първите два F-16V. Те остават в САЩ, като на тях се приучават първите български пилоти и наземен персонал за летене и обслужване на изтребителите.
2. Следват доставки на четири F-16V в България, като обучението на екипажите продължава на двата самолета в САЩ и тези на родна земя.
3. В последната стъпка вече се доставят до България последните два изтребителя, както и тогава се транспортират вече готовата двойка от САЩ.

Именно за последната точка важи срока от 2023 г. Първите две все още са обект на разговори и част от преговорите между САЩ и България.

F-16V ще могат да постъпят на въоръжение в България чак през 2023 г.

Причината за дългия срок от четири години е, в това, че страната ни ще бъде „на опашката“ при производството и оборудването на F-16V. Преди нас са Бахрейн и Словакия, които общо имат заявени 33 бройки. Всички тези изтребители ще се произвеждат само в новия завод в Грийнвил. Робинсън допълни, че той има достатъчен капацитет да поеме и допълнителни заявки, като например потенциално такива от Тайван.

Все пак по този параграф F-16V изостава доста спрямо обещания от SaaB в рамките на две години да бъдат доставени и приучени екипажите на осем Jas-39 Gripen.

Лъч телеком надежда

За телекомите новината обаче е лоша, защото преди 2023 г. няма да могат да бъдат извадени напълно от въоръжение MiG-29. Следователно радиочестотите в обхват 800 MHz ще продължат да са затворени за тях. Все пак има надежда това да стане по-рано.

За осъществяване на контрол на въздушното пространство на България са необходими минимум четири изтребителя. Ако Lockheed Martin, американското и българското правителство договорят доставката на родна земя на първите четири F-16V (или стъпка втора от плана) да стане по-рано. Тогава теоретично МиГ-овете могат да бъдат извадени от въоръжение, а честотите – освободени. Колко точно може да се скъси срокът – зависи от преговорите и скоростта на обучение на екипажите и наземния персонал.

Другият вариант е да се започнат преговори със SaaB за Jas-39 Gripen, но предвид политическата обстановка и силния натиск на Вашингтон за сделката това е малко вероятно да стане. Така за момента, F-16 прелитат само виртуално с български пилоти, а реално ще очакваме това да се случи през 2023 г.

Любимото на много ентусиасти сравнение между F-16V и Jas-39C Gripen ще направим в следващите дни.

The post „Полетът“ на F-16V в България appeared first on TechTrends България.