Как индустриалният дизайн промени технологиите и тяхното ползване от потребителите?

Индустриалният дизайн винаги е бил и все още е ключов елемент в демократизирането на технологиите. Той им позволява те да могат да се ползват от хора, които не са експерти и реално ги превърна в масовия феномен, който са днес. Благодарение на него имаме прости и интуитивни системи за управление на отделните устройства, изчистени и лесни за навигиране интерфейси на екраните.

Това прави използването на умни инструменти детска играчка. Невероятно е, вече колко много неща ги възприемаме за даденост, които сме постигнали с технологиите и как вече хора, без да е необходимо да преминават през обучение могат да ги ползват на ежедневна база. Замислете се колко много и комплексни неща можете да свършите с няколко приплъзвания по сензорния екран на смартфоните и таблетите си.

Промени ли се самият индустриален дизайн през годините?

Областта на индустриалният дизайн се е променил многократно през годините. За мен лично, една от най-големите трансформации през последно време е фокусът върху потребителското изживяване (UX) и дизайнерския поглед. Както и все по-голямото признание на ролята на дизайна като цяло. Вярвам, че хората осъзнават кога нещо не работи или просто не е разработено по правилния начин. Това важи двойно за нашето взаимодействие с технологиите. Ако погледнете формата на някой традиционен продукт, да кажем стол или врата, неговият външен вид подсказва как той трябва да бъде използван.

Когато, тази функция се поема от електронните устройства, формата се оказва ирелевантна и потребителят остава в милостивите ръце на UX дизайна. Затова той е по-важен от всякога, особено, когато околния свят става все по-свързан и все по-сложни данни се представят на потребителите, по начин по който те ще могат лесно да ги разберат. Или пък да взаимодействат с тях в рамките на няколко докосвания на смартфона си. В крайна сметка целта на потребителите си остава същата – хората искат техните устройства да работят бързо и лесно, като им помагат, а не да се борят с тях. Смятам, че все повече ще се засилва тенденцията в персонализирането им, така че компаниите ще разработват продуктите и дигиталните си услуги по начин, който най-много пасва на отделните клиенти.

Кой е най-важният елемент в индустриалния дизайн?

Всеки има своята визия и аргументирано мнение кой е най-важният елемент в индустриалния дизайн. За мен лично, това определено е емпатията. Готиният дизайн не е създаден във вакуум, нито пък крайният продукт, в който трябва да бъде интегриран. Затова е ключово напълно да разберете за кого и защо го разработвате. Когато правите нещо за крайните потребители, винаги трябва да го имате това предвид и да не забравяте какви са желанията им и крайните цели.

Отделно съм голям почитател на преследването на „ползотворни интеракции“, това е когато се интегрира стойност във всеки аспект на изградената среда, било то естетически, функционален, материален или друг. Като сме внимателни в дизайнерската си практика, всички можем да работим за общество, в което хората са по-ангажирани в моментните взаимодействия, помежду им, със своите инструменти или заобикалящата ги среда.

Кои са основните предизвикателства, пред които е изправена дисциплината в момента ?

Устойчивост и бракуване. Все още съществува огромен проблем по методите по които се произвеждат устройствата. Както и всички нас като потребители по начина, по който ги ползваме и изхвърляме. Все още има крехък и слаб консенсус, за това да сме по-екологични и затова, че трябва да направим правилното действие. Но следващата голяма стъпка в индустриалния дизайн е в преминаването към устойчиви и екологични материали. Ако мога да взема назаем от Дитер Рамс, да насърчим мисленето, че „по-малко е по-добре“ в нашето отношение към материалните блага.

Nokia Bell Labs се опитва да прекрои бъдещето на комуникациите – как ще изглежда то?

Вярваме, че радикално различната технологична среда ще изисква еднакво новаторска форма на комуникация. В Nokia Bell Labs, като част от програмата Experiments in Art and Technology (EAT), сме заинтересовани в създаването на нови модели на общуване, което преминава отвъд ограниченията на говоримия и писмен език. Нови технологии, като чувствителните на натиск сензори, аудио и добавена реалност (AR) могат да бъдат използвани, за създаването на по-задълбочено и по-често взаимодействие между потребителите. Настоящите комуникационни технологии позволяват незабавна връзка между хората при това на огромни разстояния. Вярваме, че следващата стъпка е да направим всяко едно такова взаимодействие по-важно и значими по точно определен начин.

Ако разгледаме в детайл какви действия и връзки предприемаме на дневна база и после се замислим дали ги намираме за значими и задоволителни. Гледайки към бъдещето, трябва да разгледаме взаимодействията, които наистина ценим; социалните, личните, развлекателните и да помислим как можем да предизвикаме усещането за това преживяване с помощта на дадена технология или дори да увеличим съществуващото преживяване.

The post Дигиталната революция промени напълно представите ни за индустриален дизайн appeared first on TechTrends България.

Трите елемента на технологиите, науката и изкуството ще се преплетат в поредицата от събития обединени под шапката Relogia: Триалози 2019. То ще включва специална изложба, работилници и конферентна част. Всички събития ще се проведат в НДК.

Първо стартира изложбата, която ще бъде открита на 19 ноември. Другите два елемента – работилниците и конференцията ще се проведат между 21 и 24 ноември. Входът за Relogia: Триалози 2019 е свободен, като единствено се изисква предварителна онлайн регистрация. Последната е с удължен срок до 20 ноември включително.

Между дисциплините

Сложността на съвременния свят и все по-високите изисквания, които той ни налага като познания и умения, налагат тотална промяна на разбиранията ни за работа и образование. Все повече се налага мнението, че не трябва да се изучават дисциплините поотделно, а трябва да се интегрират познанията от една сфера в друга.

Както и да се вкара много по-голямо въображение и креативност в целия процес. Затова добавянето на изкуството към изучаването и развитието на науката и технологиите е ключов елемент.

Идеята за междудисциплинарно взаимодействие не е нова, но досега не е добивала широка популярност и разпознаваемост. Интересен пример е артнауката, при която учените и артистите работят заедно по различни проблеми в търсенето на по-практично решение. Например художниците могат много по-лесно да представят откритията на научните екипи пред масовата публика или да успеят да ги вдъхновят да погледнат нещата от друг ъгъл.

За работата и ползите на артнауката можете да прочетете нашето интервю с доктор Клаудия Шнуг, изследовател и лектор в Relogia: Триалози 2019, която развива тази интересна дисциплина (или интердисциплинарен подход).

Равностранен триъгълник или квадрат

Ролята на събитието е да събере признати експерти от науката, технологиите и изкуството, които да могат да споделят различни опити в сътрудничеството между трите дисциплини. Relogia Триалози 2019 се организира от Фондация за изследвания в областта на науката и изкуството „Ре:“, заедно с Министерството на образованието и науката, както и Националната художествена академия.

Сред гостите-лектори ще бъде генералният директор на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН/CERN), д-р Фабиола Джаноти. Всепризнат физик в света, тя е и първата жена, която оглавява организацията. Джаноти оглавява двата големи експериментални екипа, които през 2012 г. достигат до откриването на Хикс бозона или позната като „божествената частица“, чрез огромния ускорител на елементарни частици, разработен от ЦЕРН.

Основните панели ще включват възможността чрез технологиите и изкуството да може да осъществяваме т.нар. емоционално опознаване на потребителите. Както и в разработването на дизайн, който има за цел не просто да е красив, но и да донесе определени преживявания на хората.

Relogia: Триалози 2019 ще разгледа необходимостта от интеграцията на изкуството в т.нар. STEM образование (точни и инженерни предмети – бел. ред.). Новата концепция се нарича STEAM и ще бъдат показани и обсъдени сценарии, как този подход ще може да извлече максимума от всяка една от дисциплините.

The post Relogia: Триалози 2019  ще намери общото между технологии, наука и изкуство appeared first on TechTrends България.

Какво точно представлява артнауката?

Артнауката представлява пресечната точка между изкуството и науката. Тя се състои от сътрудничеството и обмена между артистите и учените в рамките на двете области. Както и представлява крайния резултат между подобно партньорство. Което не я ограничава само в рамките на определени елементи на науката и изкуството, като дори включва изследването на нови технологии и артистични форми. Артнауката дори комбинира различни похвати, инструменти и канали от двете сфери, за да постигне съвсем нови резултати. Например, тя използва артистичното съдържание за научна комуникация. Това е интердисциплинарно обединение на двата свята.

Крайните резултати може да са хибридни, което означава, че проектите или обектите, които се създават от артнауката могат да включват артистични или научни аспекти. Но също така, те могат да бъдат произведения на изкуството, формирани от научни изследвания и идеи. Всичко това се формира чрез общуването между учени и артисти, като по този начин могат да се представят различни гледни точки, посоки на изследване, по-добро представяне на научни резултати и преодоляване на други препятствия в комуникацията. Като цяло, сътрудничеството между науката и изкуството подсилват креативността и иновациите.

Как може артнауката да промени нашия начин на живот?

По много начини. Първо, артнауката може да повлияе доста силно на научните изследвания и разработки. Например, артистите помагат много на учените да разберат дали тяхната работа е достатъчно важна в съответната област и дали обществото ще има полза от нея. Има по-конкретни разработки, при които например Bell Labs (сега част от Nokia – бел. ред.) прави редица експерименти в областта на изкуството и технологиите през 60-те години, благодарение на които след това лабораторията започна доста повече и по-ползотворно да използва екрани.

В други случаи артнауката има голямо влияние върху технологии, които после се използват от масовите потребители. Това се случва по-често, особено, когато се прилага в по-свободна научна обстановка. Примерът, който мога да дам отново е свързан със скорошен проект на Nokia Bell Labs. Те се опитват да придадат много по-човешки поглед, изживяване и естетика в комуникационните технологии. Друг важен пример в тази насока е проектът Agent Unicorn на Анук Випрехт, който е част от Project Spark на Европейския съюз. Тя в ролята си на артист, работи съвместно с учени и технологични експерти, за да разработят устройство, което да помогне на деца диагностицирани със Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD).

Третият начин, по който проектите на артнауката, презентациите и обученията могат да подсилят процеса на отговорните научни изследвания, иновациите и ангажираността на обществото, посредством инициативи, с които самите хора да могат да допринесат за прогреса или да си задават екзистенциални въпроси за самите себе си. Всичко се базира на информирана обмяна, публичен достъп до научните изследвания, естетическо преживяване и любопитство.

Каква е ролята на изкуството в нашия живот и дали артистите (дори ако са любители) могат да извлекат ползи от него в обществото?

Въпросът как изкуството влияние на живота ни и каква роля заема е огромен. Проведени са изследвания в различни посоки, които засягат въпроси свързани с естетическото изживяване, концентрацията, културата, въображението, любопитството, личното отношение към изкуството или участието в подобни проекти.

Поради тази причина, изкуството заема много по-централна роля в нашия живот, отколкото повечето хора предполагат. Най-големият него принос е в културното и социалното ни развитие, понякога има влияние в политическите дискусии, предприемаческата нагласа, благополучието и здравето ни.

Но изкуството заема и централна роля в свързването на науката и технологиите с обществото. Творците изучават новите медии и инструменти, така че да ги прилагат и да могат да сътворяват нови неща. Ако се занимавате с изкуство, независимо дали като професионалист или любител, това ще даде допълнителни познания, чувство за естетика и ще ви помогне да развитието нови умения и различен поглед върху разнообразни теми. Изследванията до момента показват, че ако практикувате някакъв тип изкуство, това позитивно ще се отрази на вашите професионални умения в други, дори несвързани области и ще разшири кръгозора ви.

Колко важен е дизайнът в бъдещето развитие на бизнеса и комуникациите?

Дизайнът вече заема централно място в развитието на бизнеса и комуникациите. Всъщност, той винаги е бил важен компонент и не очаквам значението му да намалее. Ако артнауката или артистичните подходи се опитват да изучават и откриват нови въпроси и дискусии в научната среда, дизайнът се опитва да отговори конкретно на такива в определени сфери. От естетическа гледна точка, той е ключов при работата с различни аудитории, привличане на внимание и създаване на практични продукти.

Мислите ли, че изкуственият интелект (AI) ще замести човешката кративност?

Не, не мисля, че AI ще замести човешката креативност. Въпреки, че вече има произведения на изкуството създадени от алгоритми, съществуват редица въпроси свързани с това как изкуствения интелект твори. Но мисля, че AI ще може да помогне много за човешката креативност. Например, може да създаде неочаквани идеи, които да подпомогнат процеса на творците. Също така, AI може да се използва като инструмент при определени дейности, като например обработка на дата, естетическа импресия и др. и да дава предложения. Дори може да станем свидетели на съвместни разработки между човек и машина, които да се конкурират със самостоятелните творци. Който и вариант да се реализира, мисля, че AI ще стане неизменна част от креативния процес на хората, но без да ги заменя. Както, досега компютърът никога не е заменил напълно артистът в създаването на изкуство за новите дигитални медии.

Тоест, технологиите могат да стимулират нашата креативност, а не да ѝ навредят?

Определено я стимулират. Креативността е типично човешка черта и дори технологиите, които създаваме, например индустриалните роботи, служат за вдъхновение на много творци да ги използва по най-различни начини и да им придават различен контекст в изкуството. Като инструмент, те винаги са привличали артистите, но също така създават и много възможности. Те също така помагат на творците, учените, разработчици, занаятчиите и много други хора да могат да създават нови общности, да обменят идеи и да намират нови поле за изява.

The post Изкуственият интелект няма да замени човешката креативност appeared first on TechTrends България.