Именно като мрежови вендор Huawei все още държи стабилна позиция на лидер на глобалния пазар. Според специализираната консултантска фирма Dell’Oro, китайският гигант все още запазва първата позиция и има стабилна преднина пред останалите. Проблемът е, че влиянието му извън Китай намалява, както и цялостния му пазарен дял. Добрата новина е, че засега отстъплението е малко и в зависимост от ситуацията, може да не последва останалите рискови бизнеси.

На крилете на 5G

Предварителните оценки на Dell’Oro показват, че пазарът на телеком оборудване нараства със 7% на годишна база и вече е достигнал прага от 100 млрд. долара обем. Това е ръст от близо 20% спрямо размерът му през 2017 г. Основната причина за това е повишеното търсене на технологии за безжична комуникация и увеличените инвестиции на мобилните оператори в модернизирането на мрежите си по стандарта на 5G.

Консултантите отбелязват, че растежът все пак е по-слаб от очаквания. Това се дължи най-вече на ефектите от пандемията и забавеното разгръщане на мрежите от пето поколение.

Любопитното е, че Китай отговаря за 26% от целия пазар. Това е и причината, китайските вендори да са големите печеливши до момента в развитието на 5G мрежите. Просто местния пазар дава достатъчно поръчки за Huawei и ZTE, независимо, че извън него ситуацията е коренно различна.

Лидер в отстъпление

При глобалните продажби тенденциите се запазват. Основните седем вендора, контролират 80% от поръчките. Huawei запазва лидерската си позиция през 2021 г., но делът ѝ спада от пика постигнат през 2020 г. от близо 30% на 27%. Dell’Oro не дават разбивка по точни приходи, но може да заключим, че покрай ръста на целия пазар, ако има спад при тях за китайската компания, то е незначителен.

Nokia и Ericsson са с изравнени позиции с малко под 16% пазарен дял. Важната тенденция тук е, че финландската компания губи минимални позиции, докато шведската – печели. Движението и при двете обаче е незначително на фона на целия сегмент.

ZTE възвръща нивата си от 2017 г., като както ще видим по-надолу – най-вече на китайския пазар. Местните телекоми разпределиха поръчките за двата свои вендора и така запазиха техния бизнес непокътнат.

Без китайският фактор

Споменахме, че Китай отговаря за една четвърт от световните доставки на телеком оборудване. Ако извадим азиатската държава от уравнението, разпределението между вендорите се променя драстично. Nokia и Ericsson са лидери с по 20% дялове, докато Huawei е трета с 18%.

ZTE пропада на седма позиция, зад останалите компании. Това показва, колко зависими са станали двата китайски производителя от местния си пазар. Въпросът е, като процесът по модернизация към 5G в страната се забави, какво ще се случи с тях. Голяма е вероятността те да поемат телеком доставките в Русия, която в момента е под ударите на огромни санкции, заради войната в Украйна.

Huawei има все още стабилни позиции в други държави. България е една от тях, като два от трите оператора използват основно нейно оборудване за активната си мобилна мрежа (RAN). Това са „Виваком“ и „Йетел“ (Yettel) или ребрандирания наскоро „Теленор“. Модернизацията при тях вече преминава от софтуерна (по технологията DSS) към хардуерна. Тоест, вече се добавя активно 5G оборудване. Доказателство за това е лидерската позиция на „Виваком“ в класацията на Ookla за най-бърза мобилна мрежа, а и България е номер 1 в Европа по скорости на мобилните услуги от пето поколение.

За момента няма официална информация какво оборудване използват двете компании. По неофициална и все още непотвърдена такава от източник на TechTrends, става дума за продукти на Huawei. Ако това е вярно и САЩ решат да подновят натиска върху страната за изваждане на китайските компании от мобилните мрежи, ситуацията няма да бъде много розова. Но, ако фокусът на Вашингтон се задържи около Москва, тогава този казус ще бъде изместен на заден план.

The post Huawei отстъпва на пазара за телеком оборудване, но все още е лидер appeared first on TechTrends България.

Изборът е направен на централно ниво от Telekom Austria Group (TAG) – компанията-майка на българския оператор. Тези доставчици ще се използват освен в България, така и в Сърбия, Хърватска и Словения. Решението да се ползват два вендора следва тенденциите и насоките на Европейския съюз за диверсифициране на производителите на телеком оборудване. Освен това, то централизира и оптимизира разпределението на доставчиците за звената на TAG в региона.

Кой какво ще прави в България

А1 България“ ще разпредели модернизацията на своята мрежа и изграждането на 5G инфраструктура по следния начин. Nokia ще отговаря за доставката на радиорелейно оборудване (т.нар. RAN) или казано по друг начин – на базовите станции. Опорната мрежа ще бъде изградена от Ericsson. Досега, Nokia беше основният доставчик и в двата компонента на „А1 България“. В много по-малка степен участие имат и други доставчици, като Cisco, Ericsson и ZTE.

Изборът на шведския вендор за „А1 България“ бележи връщането му на местния пазар. Преди десетилетия, когато телекомът беше „Мобилтел“, той разчиташе на Ericsson почти изцяло на него за своето оборудване. Впоследствие, компанията премина основно към Nokia, а шведската компания почти не разполагаше с бизнес в страната.

Изборът на финландците не беше изненада, след като TAG ги беше вече посочила за основен доставчик в основния си пазар в Австрия. Първите 5G тестове и настоящите разширявания се осъществяваха основно с оборудване на Nokia.

Добавката на Ericsson е логична, заради останалите пазари в региона на TAG. Шведският вендор е основен в изграждането на досегашната 4G инфраструктура в Словения, Сърбия и Хърватска, както за опорната, така и за радиорелейната. В трите държави ще се преразпредели по същия начин, както в България. Nokia ще поеме RAN мрежата, докато опорната ще премине при Ericsson.

5G надпревара

Договорът е важен за „А1 България“, тъй като компанията започва да разгръща модернизацията към 5G. Операторът разчита изцяло на подмяната на активното оборудване на настоящите клетки и потенциално разкриването на нови базови станции в развитието на новата услуга. Другите два телекома, предпочетоха хибриден подход, при който настоящата 4.5G мрежа се модернизира по софтуерен път да предоставя 5G връзка, както и засега в по-малка степен на подмяна на физическата инфраструктура.

Контрактът е важен и от друга гледна точка. Той показва, че за да има пълна физическа подмяна на мрежата, трябва да се сключи подобен договор поне с един вендор. Другите два телекома прибягват до хибридния подход, заради зависимостта си от Huawei. Китайският доставчик все още е обект на санкции от страна на САЩ. Цялата радиорелейна мрежа на „Виваком“ е дело на Huawei, докато при „Теленор“ освен нея, китайският гигант е правил и опорната.

The post „А1 България“ изгражда 5G мрежата си с Nokia и Ericsson appeared first on TechTrends България.

Остава отворен въпросът, защо точно един от операторите поиска да се проведе наддаване, след като първоначално Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разпредели лентите без такова. Което винаги е било стремежа на телекомите. След редица спорове, жалби и преговори, регулаторът проведе търга на 6 април. Той приключи в рамките на малко повече от два часа и половина и получихме окончателното разпределение на лентите между трите оператора и цените, за които всеки един от тях плати. До седмици, те ще бъдат предоставени на компаниите и разгръщането на 5G мрежите и услугите ще бъде изцяло в техните ръце.

Седемте кръга на търга

Процедурата премина при следните условия. Началната цена е 4 млн. лева за една непрекъсната лента от 100MHz в режим на двупосочен дуплексов режим (TDD). Предлагат се три такива – първата започва в 3.5GHz, втората от 3.6GHz, а последната е в 3.7GHz. Стъпката за наддаване е 100 хил. лева, като подаването на офертите е тайно, в затворен плик. Класираният победител избира първи лентата, този след него – втори, а последната остава за участника, който се е отказал най-рано. Разрешителните са за период от 20 години.

В ролята на последния влиза „Теленор България“. От компанията избират стратегията да се откажат сравнително рано, което става веднага след първия кръг на подадени предложения. За него ще остане тази лента, която другите двама участника не изберат, като ще плати 4.1 млн. лева. Представителите на „Теленор България“ бяха единствените в търга, в които участваше главния изпълнителен директор – Джейсън Кинг. Другите два телекома предпочетоха да изпратят ръководителите на юридическите си звена, които отговарят за регулациите.

„А1 България“ и „Виваком“ продължават с наддаването още няколко кръга. Едва при седмата стъпка, втората компания се отказва. Така, „А1 България“ получава правото да избира своята лента. Очаквано, тя се спря на средната – тази в 3.6GHz. Тези честоти ѝ бяха разпределени първоначално от КРС и по информация на TechTrends, компанията настойчиво е искала именно нея. Причината, за да бъде между другите два телекома и да не им позволи потенциално споделяне на мрежите. След търга, за това свое желание, „А1 България“ плаща 700 хил. лева отгоре – общо 4.7 млн. лева.

„Виваком“ си откупува правото да избира лента срещу 600 хил. лева отгоре на първоначалната цена. След търга, най-големият по приходи телеком в страната избира третата лента в 3.7GHz. Което, оставя за „Теленор“ тази в 3.5GHz.

Неясната причина за „Играта на търгове“

Въпросът, защо се стигна до тръжната процедура остава неизяснен. „А1 България“ още при първоначалното разпределение на лентите получи тази, която желаеше – средната в 3.6GHz. Сега, компанията плати просто 700 хил. лева отгоре, за този свой каприз.

Източници на TechTrends твърдят, че обяснението на „Виваком“ за обжалването и тяхното неистово желание за тръжна процедура се крие в първата лента от 3.5GHz. Телекомът беше подал документи и за трите спектъра, но тъй като в нея нямаше други желаещи, КРС им я разпредели служебно. След търга „Виваком“ взимат крайната лента в 3.7GHz, което им струва 600 хил. лева отгоре.

Източниците допълват, че 3.5GHz е най-неблагоприятната лента, защото са възможни смущения. Въпреки това, според информация на TechTrends, това няма да повлияе осезаемо на качеството на 5G мрежа, изградена върху нея. Това се потвърждава косвено, от липсата на желание на „Теленор“ да наддава. Предвид нагласите и позициите на телекомите, беше кристално ясно, че първият, който се откаже, ще получи лентата в 3.5GHz. Бързото развяване на бялото знаме на „Теленор“ намеква, че този проблем е може би преекспониран и няма да си оправдае допълнителните пари.

Един от аргументите, който беше използван за обжалване на първата процедура, беше, че липсата на наддаване ще коства на държавата пари за бюджета. В чужбина може да е така, но реално това в България не се случи. За лицензите за новите честоти, трите телекома щяха да платят общо 12 млн. лева при разпределението им без търг. След наддаването, ще влязат в държавния бюджет 13.4 млн. лева или 11% повече. Това е цената само за разрешителните, отделно всеки един от телекомите трябва да плаща годишна такса.

За сравнение – приключилият търг за 3.5GHz в Швеция през януари, четирите оператора са дали 50% над първоначалната сума. В Германия, Италия и Австрия, сумите за честоти са колосални, но там има и много по-големи и продължителни наддавания. Отделно, самите български оператори няма да желаят да се стигне до подобни сценарии, защото в един момент няма да им е икономически рентабилно да развиват мрежи в България. Което поставя под въпрос и този аргумент.

Какво следва

Следващата стъпка за окончателното разпределение на честотите в страната е КРС да публикува своето решение за резултатите от търга. Самото то трябва да бъде отпечатано в Държавен вестник в петдневен срок след това. После ще бъдат издадени разрешителните в десетдневен срок и спектъра ще бъде раздаден. Ако всичко мине гладко – в рамките на месец април, трите телекома ще получат новия си честотен ресурс.

Което означава, че след месец, поне един от телекомите ще започне ударно разгръщане на своята 5G мрежа. „А1 България“ вече изгражда базови станции от ново поколение и честотите са една от основните пречки да не обяви услугата от ново поколение за масова. Това означава по-агресивното промотиране на 5G мрежата, което може да даде леко предимство на оператора.

„Виваком“ пуснаха такава услуга, но без да изграждат нови базови станции, посредством технологията DSS. „Теленор“ засега няма подобна. Ограничението на двата телекома не е само до наличието на честоти, но и до оборудването, което ползват. Радиорелейното и при двете компании е на Huawei, като китайският вендор все още е с неясно бъдеще в Европа. Собственикът на „Виваком“ – United Group, намекна, че може да осъществи скоро замяна на доставчика. При „Теленор“, засега няма информация, какви са плановете.

The post Игра на търгове 4: Последно наддаване за 5G appeared first on TechTrends България.

Разгледана само в българския контекст, действието на „Виваком“ е предприето единствено с цел, да са първите. Просто, новата 5G мрежа в момента обслужва една шепа хора, а пускането ѝ за масовия потребител няма да стане по-рано от 2021 г. Ако погледнем нещата в по-голям и глобален контекст, този подход вече се прилага и в други държави, които изостават с разгръщането на 5G мобилните мрежи. С две думи – надпреварата за новата технология се разгорещява.

За DSS с любов

Първата търговска 5G мрежа в България е изградена с помощта на DSS – динамична споделяне на спектъра (Dynamic Spectrum Sharing). Досега телекомите трябваше да резервират определен капацитет радиочестоти, за да могат да осигурят работа на дадено поколение мрежи. Например, за ефективното разгръщане на LTE Advanced или модернизираната технология 4.5G са необходими поне 2 ленти по 20MHz (2x20MHz). Ако не са в един спектър, трябва да се приложи друга технология – Carrier Aggregation, за да може да се комбинират от няколко ленти и така да се осигури необходимия спектър.

DSS елиминира целия този процес, като позволява в една лента да работят едновременно няколко поколения мобилни мрежи. „Виваком“ по този начин преразпределят по две поколения във всеки честотен спектър, с който разполагат в момента. Така, вместо да се чакат търговете за 3.6GHz, които по план трябва да се случат в началото на 2021 г., телекомът използва 1 800MHz, както и 2.1GHz за своето 5G.

Все пак – 5G ли е?

Да, технологията се води 5G. Най-първата фаза в пускането на петото поколение мобилни мрежи използва до голяма степен инфраструктурата на настоящите 4.5G базови станции. Може би на някои места има изградени няколко нови клетки или на старите се добавя допълнителен модул. Като цяло, когато операторът разчита на съвместима 5G мрежа (т.нар. NSA – non-standalone) се ползва този подход. Следващата фаза – самостоятелните системи (SA) вече изискват изцяло ново специализирано оборудване.

DSS технологията трябваше да бъде в центъра на Световния мобилен конгрес в Барселона, като опция за бърз пуск на 5G мрежи по света, особено на места, в които има забавяния по освобождаване на радиочестотния спектър. Поради коронавируса и отмененото събитие, тя остана в сянка за медиите. Пандемията също така забави разпределението на спектъра в редица държави, като някои телекоми в тях решиха да използват DSS, за да започнат предлагането на подобни услуги.

Такива примери са бразилските оператори Claro Brasil и Telefonica Brasil (Vivo), които пуснаха търговски мрежи на наличните в момента за тях 700MHz, 1 800MHz и 2.6GHz. Както виждаме спектрите са почти индентични с тези, които ползва „Виваком“. Дори в срванителни развит 5G пазар, какъвто е този в САЩ, местните телекоми също опират до DSS за по-бързото разгръщане на технологията. Verizon и AT&T през юни обявиха, че до края на тази година ще използват динамичното споделяне на спектъра.

Разликите спрямо тестовете

Един от аргументите дали новата услуга на „Виваком“ е 5G или не са сравненията със скоростите, които тя предлага. Които се различават спрямо резултатите от тестовете на трите телекома преди година. През 2019 г. тестовите мрежи на „A1 България“ и „Теленор“ успяха да достигнат скорости от близо 1Gbps, а забавянето беше под 10ms.

Потребителските опити в DSS 5G мрежата на „Виваком“ показват скорости на сваляне под 500 Mbps и забавяне от около 20ms. Разликата е двойна, но има много просто обяснение за това, което се крие в честотите, които се използват.

По време на тестовете, трите оператора разчитаха на временен ресурс в 3.6GHz. Сега, „Виваком“ разчита на тези на 1 800MHz и 2.1GHz, които са с два или почти два пъти по-голяма дължина на вълната. Това им дава повече покритие, но по-малък капацитет и по-бавно разпространение на сигнала. Затова разликата от близо два пъти в стойностите между миналогодишните тестове и настоящите е логична. Поради тази причина, например 5G мрежата на T-Mobile в САЩ е по-бавна от 4G, поради ползването на дългите 600MHz честоти.

Глобално съревнование

Надпреварата за разгръщането на 5G в света продължава с пълна сила. Използването на DSS забързва процеса в първата фаза, но е временно решение, което рано или късно ще изисква пускането и на нова хардуерна мрежа (тоест чистокръвни 5G базови станции). Като за Европа е добре дошла технологията, поради изоставането на континента и опитите му да остане в на световната иновационна карта.

Китай е доста напред в тази област, като страната е на път да достигне 600 хил. базови станции от новото поколение в рамките на 2020 г. До края на първата половина на годината вече работят 250 хил., като темпото е било по-бавно, заради пандемията и изолацията през януари-март.

По същият начин стои и пазара при доставчиците на телеком оборудване. Ако през 2019 г. Huawei основно обираше 5G договорите, то през настоящата, ситуацията изглежда по-балансирана. Nokia обяви, че е сключил своя 100 контракт в последните дни на септември, което е с много малко зад Ericsson, които през септември имат 109.

Huawei не обяви публично сключените договори през 2020 г., като последните данни са от февруари, когато са били 91. Почти сигурно, бройката е над 100 до момента, но колко точно е трудно да се каже. Санкциите на САЩ и политическата игра за потенциалното забраняване на оборудването на китайския гигант е довело до забавяне на темпото. Което означава, че трите доставчика най-вероятно са доста сходни като резултати.

5G състезанието ще се задълбочи през следващите няколко години, когато започне по-масовото изграждане на изцяло нови 5G мрежи. Което ще повиши и ефективността на услугите, които ще предлагат операторите.

The post Надпреварата за 5G се разгорещява appeared first on TechTrends България.

Затварянето на определени пазари за Huawei, като тези в САЩ, Великобритания, Австралия, Япония и др., се очакваше да доведе до логични размествания при доставчиците на мрежово оборудване. За победители бяха очертани двата следващи играча – шведския Ericsson и финландския Nokia. Година след налагането на стриктните санкции, виждаме само стабилизация на пазарните дялове лек ръст на приходите на двете компании, но не и по-голям прогрес.

Пълен контраст е развитието на Samsung, които доскоро бяха бутиков доставчик на мрежово оборудване. Звеното на южнокорейския гигант започва да печели доста нови поръчки, особено в САЩ. Последната такава е с Verizon за внушителната сума от 6.6 млрд. долара за пет години. Това е първият голям договор на Samsung, с който компанията дава заявка да запълни вакуума оставен от Huawei в някои части на света.

Настъплението на Samsung

Южнокорейският гигант обяви само бегло за новия контракт с Verizon. Той беше описан накратко в съобщение до местната фондова борса. Единствените детайли са общите параметри, че договорът е на стойност от 6.6 млрд. долара и ще важи до 2025 г., като ще засегне доставката и инсталацията на крайно мрежово оборудване (RAN мрежа).

Обемите обаче показват, че щатският оператор прави голям завой в разпределението на вендорите си. Досега той използва цели три компании в RAN мрежата си – Ericsson, Nokia и Samsung. Според неофициална информация на Telecoms.com, новият договор е доказателство в опитите на Verizon да разпредели поръчките си само между два производителя, като остави Nokia на сухо.

Договорът на Samsung е първата истинска крачка по пътя за постигане на значителен пазарен дял. Компанията има едва 3% от сключените 5G договори през 2019 г. Южнокорейският гигант постигна няколко контракта сред малките оператори в САЩ, които трябва да заменят оборудването на Huawei с ново. Битката за Северна Америка е ключова за Nokia, след като 34% от приходите ѝ през последното тримесечие идват от региона.

Рецепта за успеха

Формулата към настоящите победи на Samsung, доста наподобяват стратегията на Huawei, макар и с леко обърната последователност. Големият коз на южнокорейците на пазара за мрежово оборудване се оказва значителния брой на 5G патенти, с които разполага. Huawei е сред водещите по този показател, а след тях са Samsung.

Това е вследствие на големите инвестиции в развойна дейност, която двете азиатски компании правят през последните години. Последователността на стратегията обаче е обърната. Huawei използва приходите от мрежовото си оборудване, за да развие своите потребителски устройства, като смартфони. Samsung използва постъпленията от смартфоните и таблетите си, за да разгърне потенциала на своите мрежови решения.

Вследствие на всичко това и двете компании имат все по-засилващи позиции в разработването и производството на собствени мобилни процесори. Nokia и Ericsson изостават по този показател. Санкциите на САЩ все повече удрят възможността на Huawei да изгражда процесорите си, чрез санкциите за технологията на производство. Това може да се окаже ключово предимство за Samsung през следващата година-две, докато китайският гигант намери заместващи системи.

Разместване на пластовете

Ако поддържа тези темпове, южнокорейският гигант има големи шансове да се нареди сред водещите три компании при изграждането на 5G мрежите по света. Договорът с Verizon дава стабилна основа за продължаване на експанзията на щатския пазар. Това ще се окаже голям удар върху Nokia, освен ако спекулациите за потенциално враждебно придобиване на финландската компания от американски дружества не започне да се реализира. Тогава пазарът ще се обърне срещу Samsung.

По сходен начин стоят нещата в Европа. Huawei се опитва да запази силното си присъствие, което зависи изцяло от позицията на държавите от Стария континент в търговското противопоставяне между САЩ и Китай. Европа от своя страна се опитва да се върне като регион на иновациите, което може да наложи протекционистка политика и подкрепа на местни оператори като Nokia и Ericsson.

Samsung има място като алтернативен доставчик на Стария континент, но всичко ще зависи от технологията, която предостави и най-вече от политическото развитие.

The post Samsung се опитва да запълни 5G вакуума оставен от Huawei appeared first on TechTrends България.

За момента ситуацията има доста повече нюанси и въпросителни, които трябва да бъдат изчистени преди да се правят по-силни заключения. От цялата обстановка може да извлечем тенденцията, че битката за Великобритания е приключила за Huawei, но тази за Европа тепърва започва.

Завоят на Великобритания

Много накратко ще обясним какво се случи с Великобритания. През последната година, правителството се опитваше да намери компромис между силния натиск на САЩ, които настояват за пълна забрана на Huawei в страната, Vodafone – една от водещите телеком групи в света, която разчита силно на оборудването на компанията и самото китайско правителство.

Затова, първоначалното решение от януари беше повече от логично – китайският гигант беше изключен от изграждането на ключовата опорна инфраструктура, центровете за съхранение и управление на данни, както и от управлението на мрежата (т.нар. MANO). Решението на Лондон предвиждаше единствено Huawei да може да достави и инсталира до 30% от самата радиорелейна мрежа (RAN). Това е силно ограничение, което изисква солидни инвестиции от местните оператори, особено от BT и Vodafone, но не затвори напълно вратата за китайската компания.

Завоят, който Великобритания предприе преди седмица изключваше по всякакъв начин участието на Huawei в изграждането на 5G мобилните мрежи в страната. Както и задължава операторите в рамките на няколко години да заменят напълно оборудването на китайската компания с такова на алтернативни доставчици. Решението беше официално обявено и спекулации по него няма.

Любопитна е реакцията на Huawei, които освен, че заклеймиха хода на Лондон, анонсираха, че ще открият развоен център за 1 млрд. британски лири в Кембридж, който ще наеме 400 души. В него ще се разработват оптични комуникационни системи, а проектът е заложен още от 2017 г.

Търгът на италианската TIM

Другата голяма новина по тази линия е провеждането на търг за доставчик на оборудване за изграждането на 5G опорна мрежа на италианския телеком TIM. Той ще обхваща инфраструктурата в Италия и Бразилия – два сравнително големи пазара. По неофициална информация на щатската агенция Reuters в списъка с поканените вендори отсъства Huawei. В него са включени единствено Cisco, Ericsson, Nokia, Mavenir и Affirmed Networks (наскоро придобита от Microsoft).

По този начин излезе едва ли не, че Италия забранява китайския гигант. Reuters уточняват, че решение кой да е доставчика на новото 5G оборудване за TIM още не е взето. Както и нямат потвърждение дали наистина Huawei отсъства от списъка с поканените компании.

Източниците на агенцията посочват, че това е част от стратегията на TIM за диверсифициране на доставчиците, като в него има доста логика. В цялата история има няколко нюанса. Първо, става дума за опорна мрежа. Макар тя да е ключов компонент, това не изключва участието на Huawei в изграждането на радиорелейната (RAN) част. Посочването на конкретен компонент за мрежата, означава, че ще има отделни търгове за останалите.

Това наистина звучи като част от стратегия за диверсификация на вендорите, защото големите телеком групи доскоро провеждаха комплексни конкурси. В които избираха един доставчик за всички елементи от мрежата си. По този начин те получаваха големи отстъпки, заради натрупаното количество. Пример – Telenor Group избра Huawei през 2013 г. да направи пълната подмяна на мрежата в България, след като придоби „Глобул“. Решението беше продиктувано от факта, че сделката беше част и от други доставки по света. Така на норвежците им излезе близо наполовина по-евтино, ако бяха избрали вендор за всеки компонент.

Китайският отговор – официално и неофициално

Отново от щатското издание Wall Street Journal (WSJ) тръгва информацията, че Китай е готов да наложи пълна забрана за операциите на европейските Ericsson и Nokia. Двете компании разполагат с частично производство в азиатската държава, както и спечелиха няколко поръчки от трите водещи телекома. Последните договори бяха използвани от Пекин като доказателство, че страната не покровителства само местните Huawei и ZTE.

WSJ се позовава на анонимни източници, като този сценарий ще се използва само в случай, че Европа затвори напълно вратите си за китайските вендори. Последва почти моментална реакция от страна на Пекин, като външното министерство посочва, че историята е заблуждаваща и е „написана с користни цели“.

„Тази информация е направена с користни цели, която има за цел да подкопае добрите отношения между Китай и Европейския съюз“, обяви Уан Уънбин, говорител на китайското външно министерство, цитиран от китайската медия Global Times.

Брюксел и Huawei

Европейският съюз (ЕС) действа бавно и предпазливо относно позицията си към Huawei. Все пак близо една трета от телеком оборудването на Стария континент е произведено от китайската компания. Освен това, Брюксел се опитва да поддържа добри търговски и политически отношения с Пекин. Независимо от търговската война, която води САЩ срещу Китай, в която все по-централна част заема Huawei.

През януари 2020 г. ЕС направи първи стъпки в създаването на единна рамка за изграждането на 5G мрежите. В нея е предвиден специален инструментариум, който има за цел да направи оценка и сертифицира оборудването, което може да се използва в различните компоненти на мрежовата инфраструктура.

Подходът на Европа все по-ясно се очертава, като стремеж за диверсификация на телеком вендорите, което да включва засилен контрол към чувствителните елементи, но без да изключва напълно Huawei. В насоките на Брюксел е планирано опорната мрежа и системите за наблюдение и управление (MANO) да се регулират по-стриктно, в същия момент RAN мрежата да може да се изгражда от няколко доставчика.

Дори Huawei да не успее да покрие изискванията (които тепърва ще се прецизират – бел. ред.) за опорна мрежа и MANO, тя ще може да участва в по-леките откъм регулации компоненти, като RAN. С други думи, ЕС налага първоначалния британски модел и дори слага вратички за облекчаване на режима. Всичко тепърва ще се прецизира, така че не е изключен сценарий и за неговото затягане, макар и това да е по-малко вероятно.

От Huawei приветстваха сегашния подход на ЕС за изграждане на 5G мрежи, докато щатските медии го обявиха за „благосклонен“ за китайската компания.  Дали натискът на САЩ ще доведе до промяна е рано да се каже. Както и фактът, че Брюксел оставя част от прецизирането да бъде направено от всяка страна-членка също отваря някои негативни за китайската компания възможности. Но засега всичко е в сферата на хипотезите.

Важността на битката за Европа

За Huawei Европа е повече от ключов пазар. Старият континент компенсира загубата на достъпа до Северна Америка, която беше затворена ефективно за компанията още преди няколко години, като сега просто решенията се официализират и допълнително затягат. Редица ключови съюзници на САЩ, като Япония, Канада, Нова Зеландия и Австралия вече забраниха на Huawei да изгражда 5G мрежите на тяхна територия. Великобритания само ги последва.

Европа има и друго значение – в нея оперират няколко големи телеком групи, които имат звена по целия свят. Решението на Брюксел може да накара тези компании да адаптират своите планове за поръчка на оборудване дали да изключат Huawei от конкурсите си за вендори, дали да ги разпределят по компоненти и пр. Затова е добре ЕС да излезе с единно решение по казуса, като настоящите стъпки с бъдещето прилагане на инструментариума звучат повече от балансирано действие.

The post Huawei загуби Великобритания, но битката за Европа тепърва започва appeared first on TechTrends България.

Отделно, дружеството е изправено пред санкции на САЩ, които затрудняват продажбата на техните потребителски устройства по света. Както и опити да се блокират технологичните лицензи за разработването на различни компоненти.

Водещи са смартфоните

На пръв поглед тези притеснения не оказват голямо влияние на представянето на Huawei. Компанията отчита ръст от 13.1% на приходите на годишна база, които достигат 64.2 млрд. долара. Маржът на нетната печалба е 9.2%, което е доста добре, за компания ориентирана все още главно към хардуер, оборудване и устройства.

Това показва забавяне от 10 процентни пункта спрямо резултатите за първото полугодие на 2019 г. Тогава Huawei обяви ръст от 23.2% на приходите на годишна база, но по-нисък нетен марж на печалбата – 8.7%. Понижението в увеличението на постъпленията е определено изненада, особено предвид факта, че 2020 г. трябва да бъде стимулирана от развитието на 5G мобилните мрежи.

Единствената разбивка, която представи Huawei в своите резултати са приходите по трите основни звена в групата. Важен елемент е, че най-много доходи са допринесли потребителските устройства – 36.2 млрд. долара. Което е повече от половината от общите приходи за периода. Звеното за телеком оборудване генерира постъпления от 22.5 млрд. долара, а това за бизнес услуги – 5 млрд. долара.

Специфичният контекст

Тенденцията потребителските устройства да са водещ бизнес на Huawei не е нова, но е доста показателна за настоящата ситуация. Както и потенциално определяща в дългосрочен план. Компанията в момента се намира в деликатна ситуация.

От една страна имаме конкретни санкции и ефективна забрана за нейната работа в САЩ, както и за ограничен достъп до определени технологии, като например интеграцията на услугите на Google в смартфоните ѝ.

От друга – е засилващият се политически натиск на Вашингтон на редица държави да забранят използването на оборудване на Huawei при изграждането на 5G мобилните си мрежи. Някои телеком групи вече започнаха да избягват решенията на компанията и да не ги включват в предстоящите търгове за оборудване. Последният пример е от италианският оператор TIM, който освен на „Ботуша“ има голямо звено и в Бразилия.

Истинският удар дойде няколко часа, след като Huawei обяви резултатите си. Великобритания направи обратен завой по отношение на политиката си към компанията и наложи пълна забрана за използване на оборудването ѝ за 5G мрежите на Острова. Операторите трябва да спрат закупуването на системи от китайския гигант от началото на 2021 г., а до края на 2027 г. трябва да са подменили напълно инфраструктурата си, така че да нямат елементи изградени от него.

Добро начало, проблемна перспектива

От изнесените данни, трудно може да се направи по-пълна оценка за представянето и потенциалната тенденция до края на годината за китайската компания. Факт е, че Huawei очакваше засилване на телеком звеното си покрай изпълнението и добавянето на нови 5G поръчки.

От една страна, част от плащанията по обявените миналата година договори се изпълнява в момента. От друга, доста „сигурни“ клиенти, които са изцяло или частично с 4G оборудване на Huawei започват да отпадат или мислят диверсификация на системите.

Което оставя ръстът на компанията в ръцете най-вече на потребителската електроника. Там Huawei се опитва да навлезе в областта на лаптопите, като тя дори пусна първите си модели в България преди месец. Водещи остават смартфоните, които ползват версията с отворен код на Android (т.нар. AOSP), но без опции за ползване на услугите на Google.

При умните телефони ще се проследи и друга тенденция – какво ще се случи с ARM. Британската компания, собственост на японската SoftBank може да стане публична такава. Което да даде възможност на САЩ да засилят натиска върху нея да престане да лицензира нейната архитектура за процесорите на Huawei.

Във всички случаи, 2020 г. ще е доста турбулентна за китайския гигант, независимо от добрия финансов старт.

The post Ръстът на Huawei продължава от началото на годината, но проблемите предстоят appeared first on TechTrends България.

Предстоящото навлизане на мобилните мрежи от пето поколение (5G) не може да се случи в тези условия. Което наложи за активни действия от всички заинтересовани страни. Това накара и държавните институции, най-вече в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и подпечената ѝ Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) да преразгледат напълно досегашната си политика към телекомите. Те, заедно с операторите преговарят вече близо две години за необходимите мерки, които ще позволят бързото развитие на 5G.

КРС дори започна активна публична кампания, която има за цел да покаже предимствата и значението на новата технология, както и демонстрира явна подкрепа към телекомите за нея. Първите признаци за това беше присъствието на председателя на регулатора Иван Димитров при представянето на 5G тестовете на трите оператора.

Подкрепата може да се каже, че кулминира в организираната от КРС конференция „5G – Интелигентна трансформация и растеж“. В нея за първи път участваха представители от най-високо ниво на трите телекома, МТИТС, КРС, Министерство на здравеопазването (МЗ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA) и Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Нейната цел беше да очертае проблемите, някои от мерките за преодоляването им, както и да се развенчаят някои митове свързани с 5G, които вървят в общественото пространство.

Предизвикателствата

Трите телекома в България, заявиха на висок глас в началото на годината, кои са основните предизвикателства за развитието на новото поколение мобилни мрежи в страната. Това е липсата на радиочестоти в ключови спектри, високата цена на тези, които са свободни в момента, тежката процедура с изваждането на строителни разрешителни не само за изграждането, но и за модернизирането на базовите станции. Както и с половин уста за прекалено стриктните лимити за излъчване, които са наложени в България.

Лазло Тот, ръководител „Публична политика“ за Европа на GSMA потвърди, че до известна степен тези въпроси стоят пред операторите на целия Стар континент. Но той обрисува доста нагледно предпоследния проблем свързан с административното време за одобрението на една базова станция от държавата.

В България са необходими межди една и две години, за да премине през цялата процедура, без да броим допълнителните разходи. Този проблем не е само в България, като времето за легализацията на мрежови обект в Полша, Германия, Франция и Испания е сходно. Но във Великобритания, Ирландия, Португалия, Италия и Хърватска този процес отнема до три месеца, показват данните, които представи Тот от GSMA.

Съвместна работа

В рамките на дискусията на дискусионният панел, представителите на трите оператора потвърдиха тези опасения към представителите на държавните институции. Стана ясно, че по някои от тях вече се взимат активни мерки, за които се знае от няколко месеца, а по други има индикация, че ще се работи в тази насока.

„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“ Иван Димитров, КРС

От своя страна представителите на държавата направиха две ключови изявления. Първото е, че правителството и институциите ще вземат активни мерки за решаване на проблемите, а второто е, че те ще бъдат достигнати чрез съвместни действия между всички.

„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“, коментира Иван Димитров, председател на КРС. „Целта не е само изграждане на мобилни мрежи от ново поколение, но и създаване на достъпни услуги за крайните потребители.“

Активните действия

По отношение на конкретните действия, бяха препотвърдени вече обявени мерки. Освобождаването на радиочестотите в апетитния спектър от 700 MHz и пускането им на търг през първата половина на 2020 г. Те ще бъдат дадени заедно с 3.6 GHz, които в момента се ползват временно за 5G тестове от операторите. КРС също така планира да даде и други свободни честоти.

„От министерството на транспорта и КРС положихме много усилия за освобождаване на спектъра за 5G. Второ тримесечие на 2020 г ще стартираме процедури, в областта на 700 MHz за търгове и отдаването им към операторите“, коментира Иван Димитров от КРС.

Любопитен е казусът с тези в 700MHz, тъй като те не са напълно свободни и ще могат да стигнат само за два от трите оператора. Останалата част от спектъра се държи от Министерството на отбраната, които бяха единствената липсваща институция, заинтересована макар и малко в цялата процедура покрай 5G мрежите. Тук, Иван Димитров даде интересна идея, операторите да ги използват като споделен ресурс.

„Има сегменти в 700 MHz, които ще трябва да бъдат допълнително разгледани. Може да се наложи операторите да ползват модерни технологични решения за споделен ресурс“ Иван Димитров, КРС

„Има сегменти в 700 MHz, които ще трябва да бъдат допълнително разгледани. Може да се наложи операторите да ползват модерни технологични решения за споделен ресурс“, коментира Димитров. „Това ще позволи да се използват наличните честоти максимално ефективно“.

Идеята не се лансира за първи в преговорите между телекоми и регулатор, но първите не са много съгласни. Най-малкото, защото точно тези честоти са много ограничени като ленти, а са много важни за осигуряването на национално покритие.

Висящ остава проблема и със спектъра в 800MHz, където отново част от него се държи от военните.

Другата ключова мярка е намаляването на таксите, които телекомите плащат за честотите. За 5G на тях ще им трябват много повече радио ресурс, а настоящите цени го прави икономически неизгодно за инвестиции. По този параграф, вече има изграден консенсус, като КРС предложи намаляването на тарифите с 50%, като проектът е вече внесен в Министерски съвет (МС) за одобрение. Досега операторите предпочитаха да не купуват нови честоти, защото бяха прекалено скъпи, така част от ресурса оставаше неизползван. Уговорката с държавата е, че тя ще намали цената им, но компаниите ще се ангажират да ползват повече радиовълни.

„Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър“ Росен Желязков, МТИТС

„Целенасочените инвестиции не могат да бъдат други освен пазарно ориентирани. Една от мерките е ясно определена – намаляването на таксите за радиочестотните лицензи“, коментира Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „В най-скоро време МС ще ги промени. Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър.“

Желание за промяна

По отношение на останалите два проблема – строителните разрешителни и лимитите за излъчване, конкретни решения за момента няма. Веселина Терзийска, главен секретар в МРРБ обяви, че в момента изграждането и модернизирането на мобилни мрежи е определено в най-тежката категория три според Закона за управление на територията (ЗУТ). Операторите желаят, когато се надграждат технологично вече направените базови станции, те да преминават по по-олекотен режим.

Терзийска не се ангажира с конкретни действия, като единствено обяви, че „МРРБ е отворено на преговори с операторите по темата“.

„Стрителният режим на мобилни мрежи трябва да и ще се промени“ Росен Желязков, МТИТС

Министър Желязков застана на страната на телекомите, като сравни пускането на базова станция с изграждането на водно-електрическа централа и че това е голяма административна тежест за бизнеса.

„Режимът трябва да и ще се промени. Мрежовите станции ще могат да бъдат модернизирани без да имат конструктивни промени по тях при олекотени административни условия“, обяви министър Желязков. „В момента за такова действие изискванията са като за изграждане на ВЕЦ.“

Сходна е ситуацията по отношение на лимитите на излъчване. По действащите наредби, те са между 40 и 100 пъти по-строги от максимално препоръчаните от Международната комисия по защита от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP).

Зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова призна, че действащата правна рамка на регулирането на излъчванията е от 1991 г. и ще се налага нейната промяна. Точна в каква посока не уточни.

„Има висок интерес към контрола върху мобилните оператори от обществото, както и към безопасността на 5G. Затова е много важно да сме част от този процес в интеграцията на технологията“, коментира зам.-министър Йорданова.

Единственото, което тя коментира по отношение на коригирането на нормативната рамка е, че „промените ще се случат в междуведомствен формат.“

Всички участници в дискусията потвърдиха, че измененията ще бъдат направени, така че да се намали административната тежест на операторите, но без да се занижава контрола по тяхната дейност и да се рискува здравето на гражданите.

Развенчаване на митове

На конференцията на КРС бяха посветени цели два панела свързани с ефекта на 5G върху здравето и дали новата мобилна технология е опасна за хората. Доктор Коста Костов, специалист по вътрешни и белодробни болести и председател на Фондация за респираторна медицина INSPIRO потвърди тезата, че радиовълните не могат да причинят поражения върху клетките.

Основният негативен ефект от мобилните мрежи може да бъде термален (тоест нагряване на тъканите – бел. ред.) и, че ICNIRP е наложил стриктни лимити за излъчване. В същия момент, таванът за плътността на електромагнитния фон в страната е в пъти по-строг от международните стандарти. В него спадат всички електрически устройства от печки, през перални до ел. инсталация в блоковете.

Костов показа, че честотите, които ще ползват 5G мрежите в момента се ползват от някои потребителски уреди, като WiFi рутери и др.

Самите оператори признаха, че има двоен контрол при замерванията на всяка тяхна базова станция. Първият е още на база документи и технически спецификации, а вторият е измерване на максималните стойности при пускането на обектите в експлоатация.

По пътя към 5G

Цялата конференция на КРС показа еднозначно, че основните ресорни държавни институции, като КРС и МТИТС застават твърдо зад телекомите при изграждането на 5G мрежите в страната. Различията през годините са загърбени, поне на пръв поглед, въпреки, че не са изгладени всички предизвикателства. Подводни камъчета се забелязват при опитите за пълно освобождаване на спектрите в 700 и 800MHz, където ключова роля играят военните.

Но, операторите определено си спечелиха мощен съюзник в лицето на МТИТС, като ведомството ясно натиска в тяхна полза при преговорите с МРРБ и МЗ относно промяната на нормативната рамка за строителните разрешителни и таваните за излъчване. Това донякъде се налага и от агресивната стратегия на ЕС, всяка страна-членка да разполага с поне един град, който да има ефективно 5G покритие.

The post Държавата застана зад изграждането на 5G мрежите в България appeared first on TechTrends България.