След пълната интеграция на двете компании, пейзажът в гейм индустрията ще бъде напълно различен. Microsoft ще се изравни с безапелационния лидер Sony, а конкуренцията ще остане доста по-разпокъсана назад. Софтуерният гигант има няколко предимства, които при тази ситуация може да използва в дългосрочен план, за да стане неоспорим лидер. Това са огромните ресурси в облачна инфраструктура, софтуерна и хардуерна интеграция при конзоли и PC и силни абонаментни планове. Microsoft ще получи и значителен ресурс и положение в доминиращия по приходи мобилен сегмент.

Опасенията на регулаторите бяха повече в това, че технологичния гигант ще ограничи разпространението на определени големи франчайзи, отколкото цялостната картина. Донякъде оправдано в кратко и средносрочен период, но в дългосрочен съществуват опасения от концентрация. В крайна сметка, Microsoft успя да се договори с британските регулатори, както и да убеди американския съд, че няма проблеми със сделката. С което падат и последните бариери пред нейното осъществяване.

Разместванията на пластовете

През 2022 г. Sony заема лидерската позиция в гейм индустрията с около 28.2 млрд. долара кумулативни приходи свързани с видеоигри. Microsoft успя през изминалата година да прескочи две места и вече е втори дори и преди да е финализирана сделката. Компанията е генерирала 16.2 млрд. долара приходи, които са свързани с гейм дейност. Activision-Blizzard успя да отчете 7.4 млрд. долара през 2022 г. и механичният сбор след сделката би дала на Microsoft пазарен дял от 23.6 млрд. долара.

Чрез придобиването, софтуерният гигант скъсява значително разликата спрямо Sony и ще има възможност да влезе в пряка конкуренция. Японската компания беше необезпокояван години наред и заедно с друг разработчик от страната на Изгряващото слънце – Nintendo бележеха лидерските позиции. Сега, Sony ще трябва да се съревновава срещу един от технологичните гиганти, които седят и зад една от двете най-големи облачни инфраструктури в света.

Опитите на китайския Tencent да са адекватна конкуренция също остават буквално и преносно на заден план. Въпреки мащабите си и дяловото участие в редица обещаващи проекти, азиатското дружество остава на сходни нива от 13.9 млрд. долара, които бяха отчетени и през 2021 г. След сливането и мащабирането на Microsoft, Tencent ще трябва да удвои своите приходи, за да може остане реална конкуренция.

Electronic Arts (EA) в момента си мечтае да постигне сделка сходна с тази на Activision-Blizzard, а Epic Games съкращава персонал след като нейния онлайн магазин за игри стагнира, а златната кокошка Fortnite залязва. Останалите играчи, са прекалено малки и без дългосрочния потенциал дори в далечна перспектива да се борят с гигантите. С което дуополът между Microsoft и Sony се бетонира.

Опасенията на регулаторите

Въпреки горните калкулации, регулаторите по света не са толкова притеснени цялостната ситуация в гейм индустрията. Техните опасения и възгледи са фокусирани повече към локалните пазари и някои частни случаи. Като например гарантирането, че бъдещите заглавия от популярния франчайз Call of Duty няма да бъдат затворени само за Xbox и ще са налични на останалите платформи.

Има и логично обяснение за това, което се използва и доста умело от защитата на Microsoft. След сделката, технологичният гигант ще отговаря само за малко под 13% от всички приходи генерирани от гейм индустрията за 2022 г. През изминалата година целият сектор реализира продажби за 184.4 млрд. долара, показват данните на анализаторската фирма Newzoo. Сумарно, Sony и Microsoft с новата придобивка от своя страна ще формират 28% или под една трета от постъпленията в световен мащаб. Тези дялове не изглеждат заплаха за конкуренцията в очите на регулаторите.

Голямото влияние на Microsoft на американския и европейски пазари, в комбинация с популярността на игрите на Activision-Blizzard в същите региони изместват фокуса на регулаторите към наличността на заглавията. Затова, софтуерният гигант побърза да подпише дългосрочни споразумения със Sony за разпространението на бъдещите продукти. По този начин бяха удовлетворени например, британските антимонополни органи.

Американският регулатор – Федералната комисия по търговията (FTC) до последно не беше убеден в правотата на сделката. След редица изслушвания, от които излязоха доста интересни данни, щатският съд заключи, че придобиването няма да ограничи конкуренцията в страната. Така, беше разчистено и последното препятствие пред финализирането на сделката.

Конкуренти и партньори

Ефектите от нея обаче ще са дългосрочни. Sony няма техническия капацитет да развива облачна гейм платформа. Затова, японската компания подписа стратегическо партньорство с Microsoft в тази област. Така, двата най-големи конкурента в облачния гейминг и вече в целия сектор, работят заедно. Дали това сътрудничество ще продължи предвид сделката с Activision-Blizzard е друг интересен въпрос. Най-вероятно ще, защото Sony просто нямат алтернатива.

В същия момент, Microsoft ще могат да разгърнат с още по-голям размах своята облачна платформа. Както и цялостният каталог, който в момента могат да предоставят чрез абонамент през Xbox Game Pass. Този бизнес модел в момента се смята за най-печеливш и с добавянето на игрите на Activision-Blizzard, софтуерния гигант ще може да привлече много нови клиенти.

Чрез сделката Microsoft получава и достъп до мобилния пазар – сегмент, който винаги е бил ахилесова пета на компанията. Activision-Blizzard придобиха преди време разработчика King, който седи зад Candy Crush Saga и съответно разполага с ноу-хау в тази сфера. Именно чрез тези компетенции, последният Call of Duty разполага с успешно заглавие за мобилни устройства. Мобилният гейминг в момента формира 50% от световните приходи на гейм индустрията. Което ще предостави големи възможности за растеж на софтуерния гигант.

Продажбата на Activision-Blizzard на Microsoft има своите добри новини за геймърите. Главният изпълнителен директор Боби Котик занемари доста успешни франчайзи като WarCraft и StarCraft, както и доведе до стагнация на доста други. Microsoft може да няма добра история при гейм студиата, но през последните години започна да възражда точно такива позабравени класики. Пресен пример е Age of Empires. Във всички случаи, бариерите на сделката са вдигнати и гейм индустрията вече няма да бъде същата.

The post Microsoft и началото на дуопола в гейм индустрията appeared first on TechTrends България.

Основният съперник на пазара за конзоли Sony донякъде очаквано е най-върлият противник на сделката. Любопитното е, че докато японският гигант се опитва по всякакъв начин да блокира придобиването, той е стратегически партньор на Microsoft в редица сфери сред които са гейминга, облачните технологии и изкуствения интелект.

Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC) реши не просто да не одобри мегасделката, но и да заведе дело срещу нея. Това е най-голямата ескалация на щатски регулатор срещу технологичен гигант от години насам. Също така е и първата така срещу голяма сделка на основен играч от IT сектора. Нещо, което може да промени отношението на Вашингтон към една честа досега практика да се изкупуват конкуренти и по-бързо да се окрупнява пазара.

Именно, заради всички тези неща, дали ще мине сделката и какви ще са последствията за нея ще има фундаментални последствия. Защото тя най-вероятно ще формира отношението и ще положи практиката на регулаторите в САЩ, Европейския съюз и други региони спрямо подобни технологични окрупнявания.

Регулаторните препятствия

FTC директно подава жалба в съда относно сделката. Аргументите на регулатора са, че Microsoft ще използва сделката да ограничава съдържанието на Activision-Blizzard и да не го предоставя на конкурентни платформи. Което ще доведе до „ограничаване на иновациите“ в гейм индустрията.

„Microsoft вече е показвал, че може да ограничава съдържанието си за своите гейм конкуренти“, коментира Холи Ведова, директор на Бюрото по конкуренция във FTC, в официалното становище на комисията. „Днес се опитваме да спрем Microsoft да поеме контрола над водещо независимо гейм студио и да го използва, за да ограничи конкуренцията в различни, динамични и бързоразвиващи се пазар“.

Аргументите на FTC продължават, че Activision-Blizzard има много силно портфолио от видеоигри. Сред които са Call of Duty, World of Warcraft, Diablo и Overwatch. Те разполагат с милиони играчи по света и са изключително разпознаваеми сред потребителите. От Комисията също така се опасяват, че не само, Microsoft може да ограничи разпространението, но и да повиши цените на крайните продукти.

Регулаторен натиск ще има и от другата страна на Атлантическия океан. Британските и европейски власти все още разглеждат сделката. Европейския съюз (ЕС) си даде срок до април месец да излезе с решение дали я одобрява и ако да дали ще наложи допълнителни условия. Реакцията на САЩ, може да повлияе и върху решението на тези два регулатора.

Спорещите страни

Основните противници на сделката са очаквано – конкурентни платформи за разпространение и другите два водещи играча. Nintendo и Valve обаче са със сравнително умерени позиции. Те се съгласиха на предложението на Microsoft да лицензира за 10 години поредицата Call of Duty и тя да е налична на всички платформи през този период.

Valve може да няма проблеми с бъдещето гейм съдържание на софтуерния гигант, както и на тия на Activision-Blizzard. След придобиването си от Microsoft, Bethesda например премести поддръжката си на всички настоящи игри в магазина Steam на компанията на Гейб Нюел. Много е възможно това да се случи и със сегашните заглавия на Activision-Blizzard.

Sony е най-върлият противник на сделката. Японският гигант се опасява, че Microsoft ще ограничат каталога на разработчика за конзолата PlayStation. Sony има сравнително силно влияние, тъй като в САЩ най-популярните подобни устройства са основно тяхното и Xbox на софтуерния гигант. Причината на азиатската компания може да е по-скоро друга.

Обичайна практика

Колкото агресивно се съпротивлява срещу сделката, също толкова ожесточено Sony прилага практиката с ексклузивността на игрите. Тя е обичайна в гейм индустрията, но японският гигант, заедно с Nintendo я налагат повече от Microsoft. Сега, като софтуерният гигант контролира доста мощно портфолио от заглавия и франчайзи той ще може да го използва за „размяна“. Като Sony няма да може да се противопостави на подобни предложения.

Което е логично обяснение за съпротивата на японската компания. Особено предвид факта, че Sony и Microsoft постигнаха няколко стартегически партньорства в сферата на гейминга, облачните технологии и икзуствения интелект. Реално, двата големи конкурента работят заедно по технологиите, които стоят зад игрите.

Защо тогава Nintendo няма толкова проблеми със сделката на Microsoft. Причината е проста, компанията има друга аудитория на своите игри и реално двете със софтуерния гигант се допълват като пазари в момента. Естествено, остава и чистият страх, че Microsoft наистина в един момент може да спре разпространението на игрите, които притежава за PlayStation.

По-големите ефекти

Битката между FTC и Microsoft е доста по-политизирана отколкото изглежда. Това е първият голям случай на новата председателка на комисията – демократката Лина Кхан. Нейната партия се обяви за по-силно регулиране на технологичния сектор, докато беше в опозиция при предходната администрация на президента Доналд Тръмп. С идването в Белия дом на Джо Байдън се очаква примката около IT гигантите постепенно да се затегне.

Блокирането на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard е важна част от тази политика. Една от посоките на регулиране, която демократите обсъждаха и предлагха беше да се спрат потенциални консолидации, които могат да навредят на конкуренцията. Любим пример е придобиването на Instagram от Facebook (сега Meta), с което компанията на Марк Зукърбърг бетонира своята позиция на доминираща социална мрежа.

Завеждането на дело, вместо поставянето на условия за реализирането на сделката на Microsoft има за цел да се даде ясен политически сигнал за поската на развитие. С други думи няма да е единственото придобиване, което ще бъде гледано под лупа и с висока критичност от FTC.

The post Регулаторната игра на САЩ с мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Форумът стартира на 11 ноември и ще продължи в рамките на три уикенда до 27 ноември в София. Основните локации и генерални партньори са Френски институт в България и Полски културен институт. Амбициозният фестивал има за цел да покаже на младите хора в България, че могат да се реализират успешно в сферата на създаването на видеоигри и специални ефекти в собствената си страна. За тази цел в рамките на SGJ 2022 влизат няколко основни събития – едноименият хакатон Sofia Game Jam, кариерен панаир с големи и малки български гейм студия и уикенд с лекции за гейм разработка.

Фестивалът Sofia Game Jam също така е част от инициативата „Дигитален ноември“, организирана от Френския институт в България, с подкрепата на Френския институт в Париж, Pontica Solutions и Chibi Phoenix.

Победителите в хакатона

Първата част – 48-часовия Game Jam (или хакатон) приключи на 13 ноември. В него взеха участие 80 участници, разпределени в 16 отбора. В рамките на това кратко време, всички те трябваше да разработят работеща. След което да я представят пред публиката. Победители са Unstable Conclusion с играта си 2022: A Midspace Journey, която може да се изпробва и изтегли безплатно от тук.

Отборите са съставени както от хора с дългогодишен опит в гейм индустрията, така и от любители и ентусиасти с известен опит. Като той е еднакво предизвикателен за всички, поради ограниченото време, а създаването на видеоигра, дори най-базова изисква доста ресурси и добро планиране. Темата обикновено се задава от глобалната инициатива Global Game Jam, под чиято шапка е Sofia Game Jam. Сега, за пръв път тя е определена от дългогодишния гост на събитието – чешкият музикален композитор Адам Спорка.

Предстоящите събития

Второто събитие е през третия уикенд на ноември (19 и 20 ноември) и ще се проведе във Френския институт. То се състои от два пълни дни с лекции, а водещ ще бъде Венелин Тончев. Панелите са посветени на гейм индустрията с професионалисти от България и Европа. Сред лекторите са част от екипа на хърватската компания Croteam, създала поредицата Serious Sam и The Talos Principle, майстори на специалните ефекти в киното от българското студио WorldWide FX, визуални артисти от Hypixel Studios и Chaos, както и едни от най-важните членове на големи полски компании като 11 Bit Studios и Flying Wild Hog Гостите от последните изненадващо, също са българи.

Българските гейм студиа са неизменна част от Sofia Game Jam, като форума все пак играе ролята на „мост“ между тях и младите хора, запалени по правенето на игри. Виктор Кетипов от Kipi Interactive ще сподели за смисъла и корените на NFT-тата във видео игрите. Антон Славов от Black Sea Games ще ни даде своята гледна точка за бъдещето на арта в гейминга. Ще чуем и видим също така легендата Джулиан Голъп – името зад X-Com франчайза, който ще даде напъствия за младите независими студия. Като специален гост, е поканен Веселин Ефремов, който е част от екипа на Unity и каква е работата му за едноименния енджин. Входът на лекциите е свободен без възрастови ограничения.

Sofia Game Jam ще завърши с последната част на 26 и 27 ноември с кариерно изложение в Полския институт. То ще се проведе в обедните часове между 11 и 15 часа. Там може да се срещнете с популярните български студия и софтуер компании – Creative Assembly Sofia, Ubisoft Sofia, Black Sea Games, InfiniGods, Chibi Phoenix и Pontica Solutions. Посетителите ще имат шанса да се запознаят директно с най-големите български гейм студия, да научат за възможностите за работа и стаж в тях, и да получат специални подаръци, след като говорят с компаниите. Входът на лекциите е свободен без възрастови ограничения.

Sofia Game Jam 2022 се осъществява с генералната подкрепа и домакинство на Френски институт в България и Полския институт в София, както и партньорите на Френски институт – Pontica Solutions и Chibi Phoenix. Зад фестивала застават и едни от най-големите и основни гейм студия в страната – Creative Assembly Sofia, SEGA, Ubisoft Sofia, Incineration Productions, Black Sea Games, Chaos, Rebellious Software, Kipi Interactive и InfiniGods.

The post Sofia Game Jam 2022 или как се свързва гейм индустрията с младите хора   appeared first on TechTrends България.

Всичко това показва, че Microsoft се опитват да развият облачната си гейм платформа и да я направят достъпна за още повече хора. Един от проблемите пред подобен род услуги е, че те много трудно се разгръщат по региони и държави. Софтуерният гигант добавя облачни функционалности в Австралия и Нова Зеландия и така общия брой на страните, в които те са налични достига… 28.

Поради тази причина, все още Microsoft отбелязва услугата, като бета версия. Развитието и увеличаването на броя на устройствата е крачка напред в разгръщането ѝ по света. Предвид бавните темпове шансовете облачната версия на Xbox Game Pass, както и на самата абонаментна услуга да се появят в България засега изглежда доста далечни.

Игра на телевизора без конзола

Най-голямата новина на Microsoft е пускането на интегрирано приложение за умните телевизори на Samsung. Всички модели със смарт функции на южнокорейския гигант от 2022 г. ще имат достъп до платформата Xbox. Тя ще позволи на потребителите да инсталират стотици игри. Някои, като Fortnite, например няма да изискват абонаментен план и ще са достъпни безплатно.

По-важният елемент е, че ако сте в страна с достъп до облачната услуга на Xbox Game Pass, ще можете да играете стотици игри без да имате нужда от конзола. Единственото условие е интернет връзка и съвместим с Xbox контролер.

Услугата ще е налична от 30 юни. От Microsoft обещават плавно изживяване – пускате приложението и контролера и директно избирате желаното заглавие. Както Netflix е за филмите. Точно това е обещанието на облачния гейминг –  да пренесе консумацията на игрите по идентичен начин, както се случи с видео стрийминга.

Още повече облачни игри

Втората ключова промяна в Xbox Cloud Gaming ще е възможността за интеграция на потребителския каталог. Досега, достъп до облачен гейминг имат само избрани от Microsoft игри. Това са заглавия, които са част от портфолиото на абонаментната услуга Xbox Game Pass. През следващата година, софтуерният гигант ще позволи на геймърите да добавят към тях и такива, които вече притежават. Дори и да не са част от абонаментния каталог.

По този начин се разширява значително каталога от заглавия, които ще са достъпни през облачната услуга на Microsoft. От компанията допълват, че така дават възможност на по-малки и независими разработчици да достигнат до аудиторията на Xbox Game Pass.

Project Moorcroft

Последната голяма промяна, която планира Microsoft за своята облачна услуга носи енигматичното име Project Moorcroft. Това е програма, която трябва да привлече отделните разработчици да предоставят предварителни демо версии на своите заглавия.

Демо версиите са класически метод за промотиране на видеоигрите. Те включват в себе си определени сегменти от заглавието или вариант, с определени орязани функции. Демота се разпространяват обикновено свободно или се подготвят за определени изложения, на които геймърите да могат да ги тестват.

Project Moorcoft ще позволи на разработчиците, особено по-малките и независими, да предлагат демо версии в рамките на платформата на Xbox Game Pass. Microsoft дори предлага определени финансови стимули за тези студиа, които инвестират време и средства за да правят подобни предварителни версии.

По-стабилната облачна платформа

Тези новини показват, че за момента Xbox Cloud Gaming е единствената облачна платформа, която се развива сравнително стабилно. Разширяването на функциите и възможностите, както за потребителите, така и за разработчиците са добри знаци. Допълването на страните, в които е налична услугата също дава добри сигнали.

Ситуацията не е толкова розова за най-големия конкурент на Xbox Cloud Gaming – Stadia на Google. Интернет гигантът също започна да предоставя инструменти за ранен достъп и демо версии, които да ползват разработчиците в цел да привлече повече студиа, да правят заглавия за платформата.

Проблемът е, че Google закри цялата гейм развойна дейност и се отказа да прави ексклузивни игри. За сметка на това Microsoft придоби Bethesda Games преди година и в момента тече регулаторното одобрение на мегасделката с Activision-Blizzard. Софтуерният гигант се превръща в истински мастодонт в гейм индустрията и при финализирането на последната трансакция, заедно със Sony ще са недостижими лидери.

The post Microsoft разширяват своята гейм стрийминг платформа за Xbox appeared first on TechTrends България.

Ако придобиването на Acitvision-Blizzard от Microsoft бъде финализирано, то лидерите на пазара ще станат трудно достижими от някои от традиционните играчи. Такъв са Electronic Arts (EA). Гейм гигантът ще остане далеч зад останалите големи конкуренти, а позициите ѝ в сектора не са същите, както бяха преди 10 години, например. Затова не е изненада, че EA търси възможности за своята продажба или за сливане, което да ѝ осигурят допълнителен мащаб.

Според източници от индустрията, гейм компанията е преговаряла с различни медийни гиганти, като NBCUniversal, както и с Disney и технологичната Apple. Все още няма никаква потвърдена информация, нито, че има напредък по някоя от възможностите. Самото действие на EA обаче е логично на фона на развитието на гейм индустрията, както и на перспективите на компанията.

Възможности за сливане

Информацията все още е неофициална, но според източници на гейм журналиста Дайлън Бейърс, Electronic Arts търси активно купувачи. Разговори са водени с някои от гигантите, както в технологичната, така и в медийната индустрия. Основните кандидати са Apple, Disney и Amazon. Според Бейърс, най-далеч са стигнали преговорите с NBCUniversal. Медийният холдинг е напълно собственост на Comcast, които са сложили на масата идеята той да се раздели на няколко звена. В едно от тях да влезе EA, като водещо при гейм разработката.

По този начин настоящият директор на компанията за видеоигри Андрю Уилсън ще запази своя пост на главен изпълнителен директор. Именно такъв формат търси EA в момента – да е самостоятелно звено в някой гигант. Желанието е на Уилсън, който иска да продължи да изпълнява функциите си на най-високо ръководно ниво. До сделка с NBCUniversal не се е стигнало, като преговорите са пропаднали, заради спорове за цената.

Останалите разговори са били на много първично ниво. Тоест, не са стигнали до истински преговори за сделка, параметри и цена. Бейърс не дава подробности, като единствено подчертава, че търсенето на купувач на EA се е засилило, след обявяването на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard.  Тя наистина прекроява пазара за видеоигри и създава опасност за гейм разработчика да загуби своя статут на ключов участник.

Загуба на позиции

Опасенията, че EA губи своя блясък се потвърждават с последната информация, че от 2023 г. компанията няма да разполага с ексклузивния лиценз на FIFA за своите футболни симулатори. С което се слага край на едноименната поредица видеоигри, които се превърнаха в нарицателно за този жанр заглавия.

Покрай COVID пандемията, Световната футболна асоциация (FIFA) преосмисли своята дигитална стратегия. Вместо да предостави един ексклузивен лиценз на EA, тя желае да предостави правата на няколко и различни компании, които да развиват, както игри, така и електронни спортове и др. Идеята е да се изгради потенциална екосистема, която дори в един момент да се пренесе в метавселената.

Загубата на EA на ексклузивния лиценз е тежък удар. Компанията сега ще трябва да сложи край на своята поредица FIFA, която има зад гърба си 30-годишна история. Тя се превърна в нарицателно за футболните симулатори в гейм индустрията и реално нямаше конкуренция. FIFA беше единствената игра, която предоставя максимален брой лицензирани играчи, клубове, първенства, стадиони, екипи и др. Останалите разработчици ползваха индивидуални лицензи за определени първенства и отбори или вратички, чрез фенски модификации.

Ясни тенденции

Загубата на ексклузивните права означава, че EA сега ще трябва да гради нов франчайз при засилена конкуренция. Което може да постави бизнес модела на FIFA на карта, след като той зависи от Ultimate Team функционалността. Тя от своя страна разчита на различни футболни легенди от различните исторически периоди. FIFA е един от основните източници на приходи за EA, което също поставя въпросителни, затова как ще се движат постъпленията и печалбата през следващите няколко години.

Всичко това, в комбинация с цялостната посока на гейм индустрията към окрупняване, ясно очертава тенденцията, че EA ще търси опции за сливане или придобиване. Възможно е да станем свидетели на още преговори. Настоящата позиция на компанията е само за сливане, при което тя запазва самостоятелност, може да ѝ попречи да намери бърз купувач.

Когато всички горни негативни фактори започнат да оказват влияние и натиск, тогава може да видим и промяна в концепцията на EA за продажба. Дружеството е публично, тоест се търгува на борсата и акционерите няма да са доволни от момента, в който приходите започнат да падат. С което да се засили натиска на ръководството да търси изгодна оферта и да прави повече компромиси. Вероятността EA да смени собствеността най-вероятно ще се повишава с всяко изминало тримесечие.

Сделка под въпрос

Има един фактор, който може да обърне този процес. Това е самата сделка между Microsoft и Activision-Blizzard. Както обяснихме, тя е фундаментална за пазара, защото четвъртия по големина играч придобива петия. Заедно те ще заемат втората позиция, зад лидера Sony. Както и ще се отдалечат съответно от третия Tencent и четвъртия Nintendo. EA ще влезе в челната петица, но с много ниски приходи и както обявихме с риск те да намаляват.

Мегасделката обаче все още чака регулаторно одобрение. Финансовите пазари на Уолстрийт не са сигурни дали тя ще премине през такова. Причината е, че демократите, които в момента са на власт в САЩ гледат доста под лупа всякакви консолидационни процеси в технологичните среди. Те вече правят и първите крачки към по-силно регулиране на IT гигантите. Microsoft започва да се превръща в гейм мастодонт, който ще засенчи напълно конкуренцията в САЩ.

Сделката между Microsoft и Activision-Blizzard може и да премине през одобрението на антимонополните регулатори, но с тежки условия. При този сценарий, е възможно софтуерният гигант да прецени, че ползите се намаляват за цената и да я прекрати. Ако тя не бъде затворена, тогава може да се създаде малко свеж въздух за EA, които ще забавят темпото по търсене на купувач. Което да даде лека спирачка на консолидацията в гейм индустрията.

The post Консолидацята на гейм индустрията може да засегне и EA appeared first on TechTrends България.

От гледна точка на обеми, моделите в средния и достъпния клас са тези, които диктуват тенденциите. Особено на ценови чувствителни пазари като българския. С което новата флагманска серия Honor Magic 4 дебютира в нашата страна първо с най-достъпната версия – Lite. Тя е близо три пъти по-евтина спрямо базовата конфигурация – 649 лева срещу около 1 700 лева (899 евро).

С което не трябва да подценяваме Honor Magic 4 Lite 5G, защото е сравнително силен представител в своя ценови клас. Защото, както споменахме, силата на бранда е именно в средния сегмент, където моделът се позиционира почти перфектно.

Премиум усещане

Honor Magic Lite 4 5G е сравнително голям смартфон, най-вече покрай 6.81-инчовия LCD екран. Разделителната способност на дисплея е 1 080×2 388, като силна функционалност е адаптивната 120Hz честота на опресняване за по-плавна работа. Дизайнът следва установените линии на Magic 4 серията. Задният панел е доминиран от кръглото гнездо за камерите, което изпъква минимално.

Корпусът е пластмасов, като за рамката много трудно ще познаете материала. Тя е изчистена от гледна точка на елементи – има бутони само за управление на звука и включване и изключване в дясната част. Долната е доминирана USB Type-C жак, с говорител и слота за 2 SIM карти. Изработката е стабилна, като качеството е повече характерно за премиум продукт. Същото важи за липсата на дебели рамки около екрана. Единствено удебеление има в долната част.

Типичният представител

Хардуерно, Honor Magic 4 Lite 5G спазва тенденциите в своя ценови клас. Процесорът е типичен за смартфон под 700 лева. Това е Snapdragon 695 изпълнен по 6nm архитектура и с 5G свързаност. За разлика от флагманските модели, Honor Magic 4 Lite 5G се предлага само в две конфигурации – с 6GB и 8GB оперативна RAM памет. Мястото за съхранение е 128GB, въпреки че липсват по-големи опции, то е достатъчно и стандартно вече за средния клас.

Като представяне смартфонът има задоволителни показания. Няма съществено забавяне между операциите. Honor Magic 4 Lite 5G се представя добре с повечето игри. Но все пак бихме имали едно наум при крайни натоварвания. Силно загряване може да се усети само при продължителни такива, което също е плюс за смартфона.

Батерията на Honor Magic 4 Lite 5G е с капацитет от 4 800 mAh, което я прави достатъчно обемна за 5G устройство. Тя предоставя възможност за работа в рамките на ден-ден и половина при сравнително интензивно използване. Бързото зареждане е 65W, като в комплекта има включено зарядно. То запълва батерията на 77% в рамките на 30 минути.

Компромисни камери

Може би основният компромис, който прави Honor Magic 4 Lite 5G е при камерите. Основната е 48MP и тя ще бъде универсалният боец при ежедневна употреба. Липсва широкоъгълен или телефото сензор. Има 2MP макро и подобен, но дълбочинен. Качеството на снимките не е високо, спрямо редица конкуренти, особено модели, които се фокусират повече върху камерите си. Частична компенсация се прави чрез задължително снимане в режим на максимална резолюция.

Липсата на широкоъгълен и телефото такъв намалява гъвкавостта на качествените кадри, които можете да правите. Макро сензорът е нишов и обикновено е предпочитан само от определени потребители. Селфи камерата е 16MP, която е почти стандартна за този клас и ви предоставя стандартните възможности за селфи и портретни кадри.

Honor Magic 4 Lite 5G разполага със собствено приложение за снимане. То наследява лесния и интуитивен интерфейс на предходните модели. Включва и доста от основните режими – портретен, макро, нощен, комбиниран (предна и задна камера едновременно) и др. Нощният режим е предпочитаният избор при слабо осветление, но поради сензорите ще трябва да държите смартфона няколко секунди за качествена снимка.

Софтуери и заключение

Притежателите на предишни модели на Honor или такива на Huawei ще се почувстват у дома си. Интерфейсът на смартфона е собствена разработка Magic UI 4.2 и включва повечето основни приложения, като това за камерата, за галерията със снимки, браузър и др.

Естетически той наподобява софтуера на Huawei – същите големи икони, запазена е тяхната стилистика и др. За разлика от китайския гигант обаче, Honor Magic 4 Lite 5G идва с лицензирана версия на Android 11, като се надяваме скоро да има модернизация до 12. Както и с пълния комплект услуги на Google. При приплъзване от някой от долните ляв или десен ъгъл нагоре можете да извикате гласовия асистент на интернет гиганта.

Като заключение – Honor Magic 4 Lite е 5G смартфон в средния клас с добри технически характеристики и представяне, премиум изработка и възможности. Ахилесовата пета са му камерите и ако те не са ви основен критерий за покупка, то можете да се замислите за него. Цената от 649 лева е сравнително привлекателна за способностите и изработката му. Но и конкуренцията в този сегмент е сравнително висока.

The post Honor Magic 4 Lite 5G: Запазване на традициите с Google appeared first on TechTrends България.

Недостатъците – цената. Новият Poco F4 GT струва 499 евро (около 1 000 лева) във версията с 8GB RAM и 128GB място за съхранение. Най-скъпата пък е 699 евро и включва 12GB RAM и 256GB място за съхранение. Това позиционира смартфона в класовете на достъпните и традиционните флагмани. Което не е класическите сегменти, в които брандът по принцип е силен.

Чистокръвен флагман

Хардуерът на Poco F4 GT е в почти всички аспекти флагмански. Разполага с голям 6.67-инчов AMOLED екран. Задължителното за феновете на игри висока честота на опресняване на дисплея присъства под формата на 120Hz. Премиум хардуера е и чипсета – Snapdragon 8 Gen 1 с 4nm архитектура и е най-доброто за момента на пазара, в портфолиото на Qualcomm. Към него добавяме 4 700 mAh батерия, но с бързо зареждане от 120W, което позволява постигането на пълен заряд за 17 минути.

Камерите са област, в която Poco F4 GT има да поработи доста. Основната е 64MP, което е вече стандарт дори за ниските класове смартфони. Широкоъгълната е традиционната 8MP, а третият сензор е 2MP макро. Предната селфи камера е 20MP, но нито една от изброените няма да предостави резултати от най-висок клас.

Геймърски глезотии

Освен основния хардуер, Poco F4 GT разполага с няколко скрити оръжия, с които ще се опита да спечели сърцата на геймърите. Освен определени оптимизации и стандартните за подобен тип смартфони режими за игра има и няколко решения, които са още на фаза дизайн и проектиране.

Първият е интеграцията на допълнителни физически бутони, които да подпомогнат играчите при определени заглавия. Те са разположени на едната страна и могат да бъдат ползвани с показалците, когато се държи устройството хоризонтално. Така, се имитира позицията като при гейм контролерите. От Xiaomi обявиха, че те издържат на поне 1.5 млн. натискания всеки, което дава идея, че са достатъчно здрави.

Втората голяма глезотия за феновете на видеоигри е интегрирането на четири вместо на два говорителя в Poco F4 GT. За разлика от останалите смартфони те са разположени симетрично в горната и долна части на телефона. Но са изместени леко вляво, за да може при хоризонтален захват при игра, да не са запушвани от дланите на потребителите.

Последната глезотия, която си струва отбелязване, е интегрирането на RGB светлини в гнездото на камерата. Те могат да бъдат персонализирани по различен начин и да се ползват както по време на игра, така за известия и други дейности свързани със смартфона.

The post Xiaomi показа геймърски смартфон Poco F4 GT   appeared first on TechTrends България.

Сделката показва, тектоничните размествания, които се случват в гейм индустрията. Имаме консолидиране между няколко големи играча и навлизането на основните IT гиганти. Microsoft засега е най-агресивен сред последните, като целта му е да овладее по-сериозния сегмент от геймърите – този на AAA заглавията.

Джакпотът на Боби Котик

Софтуерният гигант обяви, че ще придобие Activision-Blizzard за рекордните 67.8 млрд. долара. Това е над пет пъти повече от поставения връх при сделките в гейм индустрията от Take 2 Interactive. Само преди седмица, компанията обяви, че купува Zynga за 12.7 млрд. долара. Специфичното за сделкта на Microsoft е, че технологичният гигант плаща всичко това в кеш на инвеститорите. Без акции, разсрочено или по друга система.

Настоящият главен изпълнителен директор на Activision-Blizzard Боби Котик остава на поста си. Това е добра новина за него, освен, че най-вероятно той ще получи значителна сума от сделката, заради акциите, които притежава. Самият той беше в светлината на прожекторите на няколко скандала за сексуален тормоз в рамките на компанията. Котик е начело на Activision от 30 години, но през последната е подложен на силен натиск да напусне.

Придобиването от Microsoft може да промени доста неща. На първо място, гейм разработчикът ще бъде на директно подчинение на Фил Спенсър – директорът на гейм звеното в софтуерния гигант. Дали Котик ще запази позицията си, вече не е толкова релевантен въпрос, най-малкото защото той ще спечели доста пари от трансакцията. Така, дори и да бъде накаран да напусне след известно време, за да изчисти имиджа на Activision-Blizzard, печалбата за него ще е значителна.

Microsoft на върха на играта

Сделката има огромно значение за Microsoft. Тя дава голям развоен и маркетингов капацитет в гейм индустрията на софтуерния гигант. Activision-Blizzard разполага с над 10 хил. служители по целия свят. Освен това, тя притежава няколко големи и все още доста популярни франчайзи, като Call of Duty, Diablo, StarCraft, WarCraft, Overwatch и дори мобилният хит Candy Crush Saga. С други думи, експертизата на Activision-Blizzard се разпростира не само в големите AAA заглавия, но и в мобилния сектор.

Друг фактор, който прави сделката ключова за Microsoft са потребителите, които ползват игрите на разработчика. По данните, които софтуерния гигант обявява, става дума за 400 млн. месечни потребители от 190 държави. Microsoft допълва, че само големите франчайзи с които Activision-Blizzard разполага, се оценяват на три милиарда долара.

Технологичният гигант има амбицията да интегрира голяма част от тези играчи, както и самите поредици в своята абонаментна услуга Game Pass. Тя вече достигна 25 млн. потребителя, но с добавянето на активите на Activision-Blizzard в близко бъдеще може да се увеличи рязко. При нея се комбинира и с все още по-малката като мащаби, но с потенциал, облачна гейм услуга – доскорошната xCloud.

Последният елемент е факта, че игрите се очаква да бъдат ключови за изграждането на метавселени. Microsoft има открити амбиции да развива такъв проект, затова и в самото обявление на сделката с Activision-Blizzard това е споменато изрично, че тя ще бъде използвана за създаването на „съставните части за метавселената“.

Одобрението на сделката

Рекордното придобиване трябва да премине през няколко фази на одобрение. Първото е, че сделката все още е предварителна и трябва да бъде гласувана от борда на директорите, както на Microsoft, така и от тези на Activision-Blizzard. Тя е обявена публично преди да премине през тази процедура, най-вероятно, за да се презастраховат, че информацията няма да изтече в онлайн пространството.

Второто ниво на одобрение ще е на регулаторна основа. Microsoft агресивно се превърна в един от най-големите гейм разработчици, след като вече придоби друг голям такъв – Bethesda. С комбинацията от Activision-Blizzard, самият софтуерен гигант признава, че се нарежда на трето място по приходи в света. Пред него са единствено Tencent и Sony. Любопитно е да се види как ще реагират регулаторите в САЩ, които трябва да я одобрят. В момента в Щатите има повишена чувствителност на тема технологични монополи и може те да съзрат проблем с нея.

Microsoft очаква сделката да бъде финализирана през лятото на тази година. Ако премине през всичките изброени по-горе препятствия и одобрения, тя ще преобрази напълно гейм индустрията. След като софтуерният гигант изкупи два от няколкото големи AAA издателя, това ще окаже допълнителен натиск върху останалите такива. Консолидацията в сектора може да продължи и да сме свидетели и на други мащабни придобивания.

The post Microsoft става гейм хегемон – придобива Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Четвъртата част няма да има същата съдба във филмовата индустрия. „Матрицата: Революции“ няма да се отличи с нищо повече от поредния голям франчайз, който Холивуд се опитва да възроди, но няма да бъде запомнен с добро от феновете. Все пак, той може би все пак ще донесе до нова технологична революция. Не в киното, а във видеоигрите.

Филмът беше използван за демонстрация на възможностите на новия гейм енджин Unreal Engine 5 на Epic Games. Демото Matrix Awakens, което те представиха има за цел да покаже пълния размах и потенциал, с който новата технология разполага и може да предостави на разработчиците. Как те ще могат да създават сложни, фотореалистични дигитални симулации при това сравнително бързо и лесно.

Unreal Engine 5 има потенциала да преобрази гейм индустрията, като предостави мощен инструмент на малките студиа, да създават качествени продукти. Толкова добри, че дори да конкурират тези на водещите разработчици в момента. Което, в комбинация от няколко други процеса, да промени напълно пазара.

Иновациите на Unreal Engine 5

Първата демонстрация на Unreal Engine 5 (UE5) беше през май 2020 г. в разгара на пандемията. В него има няколко ключови технологии, които имат революционен характер. Първата е зарязването на старата система от полигони, чрез която да се създават обекти. Те са заменени от nanites – фини частици или микрополигони, които могат да се изобразяват с милиони в една сцена. Това позволява да се постигне фотореалистично пресъздаване на обекти и повърхности. С толкова големи детайли, колкото човешкото око може да види или поне така твърдят от Epic Games.

Втората голяма иновация е Lumen – това е специална технология за динамично осветление. Тя позволява на разработчиците да интегрират източниците на светлина вътре в самата игра, без да се налага да правят половината неща ръчно чрез lightmap-и. Самите те могат да бъдат премествани или да са динамични – както се движи Слънцето в реалния живот например.

Matrix Awakens демонстрира тези две иновации, но и добавя още няколко. Те са насочени основно към изграждането на големи и отворени дигитални светове. Първата е Mass AI – инструмент за управление на тълпи от хора, автомобилен трафик и др. Чрез нея могат бързо да се населяват отворените светове с управлявани от компютъра обекти.

Другият е Rule Processor, чрез който се създават елементи с определени предназначения бързо и лесно. Chaos е специален физичен енджин, който управлява физиката в дадена игра под UE5 и отговаря за пораженията, които даден обект или елемент може да претърпи.

Неограничените възможности

За да обобщим – UE5 предоставя на разработчиците да изграждат отворени светове, населени с тълпи от фотореалистично пресъздадени хора и обекти. Някои от най-трудните технически компоненти са предоставени чрез инструменти, които се управляват бързо и лесно от сравнително малък развоен екип.

Ако Epic Games са прави и наистина подобни резултати да могат да се постигнат от малки екипи. То те ефективно ще, премахнат голяма част от техническата работа по една игра, с комплексни възможности, като заглавие с отворен свят. Което може да преобърне пазара. Защото ще се предостави мощна технология, която доскоро беше по възможностите само на големите студиа. Затова изграждането на отворени светове е запазена територия за разработчици като Ubisoft, Microsoft, Nintendo, RockStar Games и др.

Мащабите на отворения свят бяха една от причините Cyberpunk 2077 да не успее да се превърне в култова класика. На полските разработчици им отне близо една година след пускането на играта, за да могат да я пригодят за нормална употреба. Като има страшно много изрязани елементи при разработката.

Има и друг аспект тук. UE5 също така ще се превърне в мощен инструмент за различни разработчици на т.нар. метасветове. Техническите възможности, фото реализма са част от изискванията, които потребителите ще имат към подобен тип зарабдащи се продукти. Новият енджин на Epic Games ще предостави техническите възможности за по-лесното създаване на съдържание за виртуална и добавена реалност.

Кризата в гейм индустрията

Тепърва разработчиците ще могат да разработват неща с новия UE5. Който идва в ключов за пазара момент. От една страна, това ще е платформата, която ще се възползва от новото поколение конзоли. От друга, тя идва в момент, в който кризата сред големите AAA студиа изглежда се задълбочава.

Засега тя е комбинация от творческа и маркетингова, като връзката между разработчиците и геймърите изглежда скъсана. Доказателство за това е провалът на Battlefield 2042 – екшънът на EA загърби няколко ключови и дълбоко асоцирани механики с франчайза. Това се допълва от няколко други такива примери. Halo: Infinity имаше проблеми със старта на мултиплейъра. Bethesda стъпи накриво с Fallout 76, Ubisoft може дори да не издаде Ghost Recon Frontline.

Причините са много, от прекалено агресивна монетизация на игрите, през пускането им недовършени с технически проблеми, до пълното неразбиране на това какво искат самите геймъри. Доскоро техническото съвършенство и мащаби на AAA заглавията бяха основния коз, който те имаха срещу независимите разработчици.

Скъсяване на дистанцията

Първото започва да се изплъзва, след като Battlefield 2042 излезе с безкраен списък от проблеми, липса на оптимизация. Дори само техническата част на критиките беше достатъчна да откаже не малко играчи. Това доскоро беше практика основно на независимите студиа, като пример в тази посока беше World War 3, който направи толкова лош старт, че отне близо 3 години на разработчиците да си намерят нов разпространител и да се подготвят за повторно издаване на играта.

Мащабите на разработките също може да се променят. Ако UE5 изпълни обещанията и намали до минимум техническата работа по едно заглавие, тогава малки екипи, ще могат да правят качествени и сравнително големи игри. Нещо, което доскоро беше възможно от компании със стотици специалисти, разпръснати по целия свят.

Което ще направи независимите студиа конкуренти на гигантите в бранша. Нещо, което беше немислимо доскоро. Самите утвърдени разработчици ще трябва да променят своето поведение и дори бизнес модел, за да могат да задържат вниманието на геймърите към себе си. Как точно, ще разберем след няколко години, когато първите игри под UE5 излязат на пазара.

The post Новият „двигател“ на гейминга appeared first on TechTrends България.

Покрай нея, беше представено и ребрандирането на технологичния гигант Facebook в Meta. Това е единна шапка, под която ще работят всичките му брандове, а не да са обвързани само с едноименната социална мрежа. Името е и специално избрано, за да акцентира в изграждането на тази метавселена.

При обявяването на новия бранд, TechTrends акцентира основно на бизнес и имиджовия ефект, който Марк Зукърбърг постига с преименуването на Facebook. Обещанията за сливане на реалния с виртуалния свят се въртят силно през последното десетилетие, но остават само в сферата на много тясно специализирани или частични решения, прототипна фаза или дори само на концептуална такава.

Трябваше да мине близо месец, за да може да погледнем отвъд празното въодушевление, което Зукърбърг изгради за метавселената и да оценим дали тя може да бъде реализирана на практика. Доста големи компании в сферата на технологиите и развлекателната индустрия, като Microsoft, Disney и Epic Games изразиха желание или обявиха, че работят по сходни идеи. Метавселените може да се окажат реалност след няколко години, но също така може да не обхващат всички елементи, които основателят на Facebook описа.

В следващите редове ще разгледаме някои от основните концепции, възможности, както и опасения, които са свързани с този нов и вече наложил се в технологичните среди термин.

Какво е метавселената

Първото нещо е все пак да дадем кратък отговор на въпроса „Какво е метавселена?“ Максимално синтезирано – това е виртуална среда, която имитира доста реалната и предоставя възможност за различни и доста правдоподобни човешки отношения в нея. Казано на по-прост език – пренасяне на интернет в триизмерна и виртуална обстановка.

Това ще изисква да заменим сегашните различни по размери екрани с очила за виртуална или добавена реалност. При първите имаме пълно потапяне в дигиталната среда, която ще се прожектира максимално пред очите ни. Докато при вторите ще имаме наслагване на виртуални обекти или елементи в реална обстановка – например хол, по улиците и др.

Доста е възможно предвид увеличаващата се популярност на термина „метавселена“, той да получи по-широка употреба. Например, някои симулатори или игри, които имитират определени човешки дейности или се опитват да изградят определен тип функционираща среда да се представят като такава.

Визията на Facebook

Горепосочените основни елементи са в центъра на визията на Facebook за изграждане на метавселена. Няколко са базовите концепции, около които ще се формира това ново дигитално пространство. Една от тях е идеята за личен аватар – това е виртуалното представяне на потребителя пред останалите.

Най-честото му представяне е той да е фотореалистичен и базиран максимално близо до вашата истинска външност. Но вие можете да имате няколко, които да сменяте в зависимост от ситуацията. Фотореалистичният да е за формални и работни срещи, дистанционна работа и учене и др. Можете да имате по-анимиран, но все още близък до вашите характерни черти за пред приятели и близки. Както и изцяло футуристичен, който да ползвате примерно за игри.

Метавселената на Facebook включва още комбинация от пренасяне на тези аватари в дигитална или реална среда. При втория вариант Марк Зукърбърг дава за пример дистанционно присъствие на музикално концерт. Ако имате приятел, който физически е там, той може да комуникира с вас посредством очила за добавена реалност (AR). За пренасянето на аватарите в дигитална среда пък се създава изцяло нова такава, в което хората да се събират и да общуват помежду си. Тук примерът е афтър парти след самия концерт, което е изцяло виртуално.

Друг елемент, който се използва пилотно в различни проекти е пренасянето на дигитално съдържание в реалния свят. Facebook или Meta вече, надграждат настоящата технология. Зукърбърг обяви, че се работи върху система, която да позволи не само да се поставят предмети в реалното пространство, но и хората да могат да взаимодействат с тях. AR очилата ще са ключови за по-доброто изживяване, но както самият основател на Facebook споменава, ще могат да се използват и настоящите смартфони.

Примерите за сливане на реалното с виртуалното и техните приложения са безбройни. В презентацията на Meta са показани такива в образованието, дистанционната работа, търговията и други. Ден след нея, преименуваната корпорация на Марк Зукърбърг показа и ръкавица, чрез която може да се имитира докосване във виртуална среда – още една технология, която да размие границите между виртуалното и реалното.

Ключът е в гейминга

Самият Марк Зукърбърг обяви, че най-вероятно първият досега на потребителите с метавселената ще бъде през игрите. Съответно идеята за гейминг на Meta отново се базира около концепцията за преливане между реалното и виртуалното. В презентацията, бяха показани как се играе партия шах в холограмен вариант. Тоест, един човек играе в Центръл парк в Ню Йорк докато друг се включва под формата на добавена реалност. Във виртуален формат е и самия шах. Вторият пример е идентичен, но с тенис на маса.

Третият пример е изцяло виртуално сърф изживяване. Виртуалната реалност (VR) ще бъде първоначалният фокус на гейм компонента на метавселената на Meta. През 2014 г., Facebook придоби обещаващата компания Oculus за впечатляващите 2 млрд. долара. Тя разработваше собствени VR очила и бяха с най-голяма перспектива на пазара. Едва 7 години по-късно, вече под името Meta, технологичният гигант успява да разгърне потенциала.

Зукърбърг споменава няколко ключови предимства на гейм индустрията – развито съдържание, екосистеми и дори виртуална икономика. Последното между другото е доста ключово и дори леко притеснително. При демонстрацията с афтър партито, беше показано, че можете да закупите виртуални сувенири от концерта. Това загатва, че бизнес моделът, който може да се развие има голям шанс да стъпи на този на микротрансакциите при игрите. Те с в основата на успеха и високата доходност на гейм индустрията.

Вкарването на микротрансакции в метавселената е нож с две остриета. От една страна, това е работещ и печеливш модел. От друга, геймърите не са доволни от агресивните практики на разработчиците, част от които дори се определят за хазартни в своето естество от някои политици и правозащитници по света.

Стъпките на Microsoft

За да бъдем честни, Microsoft развива идеята за преливане между реалния и виртуалния свят от години също. Те разполагат със силната AR технология Hololens, която развиват от доста време. Софтуерният гигант дори сключи договор с армията на САЩ за разработване на боен модел на очила с добавена реалност.

Освен Hololens, Microsoft представи и Mesh – софтуерна платформа за приложения за добавена и смесена реалност. Тя рализира голяма част от идеите, които Марк Зукърбърг и Meta имат за своята метавселена. Разликата е, че решението на Microsoft засега планира да не разчита толкова силно на VR.

Потребителите могат вече да го приложат, като от 2 ноември Mesh се интегрира в приложението за конферентни разговори Teams на Microsoft. Чрез него може да се създадт изцяло виртуални аватари, с които да взаимодействате във видеовръзката.

Hololens от своя страна се използва силно при производството, особено във военната промишленост, при това не само на САЩ, но се оказва, че и в Русия, разчитат на AR очилата. Microsoft може да се окаже с няколко стъпки пред Meta в изграждането на технологиите за смесена интеракция във виртуалното и реално пространство.

Софтуерният гигант отдавна има концепциите за това, което Зукърбърг показа през ноември. Освен това, вече има реално действащи приложения. Разликата е, че Meta има може би по-амбициозни планове или поне такова впечатление остави едночасовата им презентация.

Преминаването към метавселена на Microsoft може да има интересни последици за софтуерния гигант. Някои експерти спекулират, че не операционната система Windows, а облачните платформи като Azure ще се превърнат в центъра, откъдето ще се предоставя продуктите и услугите на крайните потребители. Доста логично, особено ако Microsoft реши да изгражда подобна метавселена.

Модерен феномен

Зукърбърг признава, че много от представените от него технологии ще са достъпни за по-широката публика след 5-10 години. Facebook или Мета, както и Microsoft имат ресурсите и технологичния потенциал да реализират идеята за изграждане на метавселена. Това не пречи на редица други компании да заявят своите амбиции да направят същото.

Disney е от по-сериозните имена, което обяви, че ще направи сериозни стъпки в посока на VR и метавселената. Засега всичко е само на думи, като главният изпълнителен директор на компанията Боб Чейпак споменава за това при редовния разговор с инвеститори покрай финансовите резултати за последното тримесечие.

Размиване на понятието

Няма да се учудим, ако терминът „метавселена“ се превърне в нова дума, която се ползва повече за маркетинг, отколкото да изпълнява реалното си предназначение. Подобен феномен не е нов в технологичните среди, като изкуствения интелект (AI) е друг пример. Доста стартъпи заявяват, че техните решения разчитат на подобни алгоритми, но реално не ги използват или развиват. Причината е, че така по-лесно могат да намерят финансиране от инвеститорите.

Освен за потенциални празни или заблуждаващи обезщания, може да видим и как редица разработчици ще се опитат да размият понятието за метавселената. Целта е техните продукти да бъдат брандирани като такива, за да привлекат интерес. Това ще го очакваме от гейм разработчици, медийни компании, различни стартъпи и др.

Изброените ще могат да правят компоненти свързани с метавселена, но не и да изградят напълно нова и пълноценна такава. Причината е, че тя ще изисква много и комплексни компоненти. От VR и AR технологията, като очила, през облачната инфраструктура, до съдържанието и решенията. Дори Facebook и Microsoft ще разчитат на партньорства при последните два елемента. Това няма да е по силите на компания, която няма мащабите на IT гиганти със стотици милиарди и дори трилиони долара пазарна оценка.

Има и вече негативни примери за компании, които се опитват да съберат слава и пари от подобни идеи. Earth 2 е един добър пример – като тя обещава пълно дигитално копие на Земята. В него на теория ще можете да купувате парчета земя и да ги развивате по собствен вкус. На практика се оказва Google Earth с грид система и интегрирана криптовалута. За момента се предполага, че това е една голяма измама с привкус на понци схема. Което е добро напомняне, да не вярваме на всички грандиозни обещания на различни и малко известни компании.

Оптимизъм или скептицизъм

За VR и AR се говори от десетилетия, горе-долу от толкова време е и първата идея за метавселена. Нито една от тях не успя до момента да се реализира по достъпен начин за масовия потребител. Те са специализирани и все още скъпи решения. Цената ще бъде ключов фактор за хардуера – качествените VR и AR очила са скъпи (над 1 000 долара). В същия момент картината все още не е с разделителната способност, която да компенсира малкото разстояние на екраните до очите.

Съдържанието е другия ключов елемент. Както за VR, така и за метавселената. Това означава, технологичните гиганти да субсидират милиарди долари, които да дадат на производителите на съдържание. Защото те няма да имат стимул да създават такова, ако няма кой да го консумира.

Последният елемент ще са бизнес моделите. Meta най-вече ще трябва да внимава много с правилата за монетизация на съдържанието, услугите и продуктите, които се предлагат. Компанията има лоша репутация в това отношение, но Марк Зукърбърг се опитва да го разсея с отговорно използване на лични данни и практиките. Потенциалната интеграция на микротрансакциите от гейминга обаче води известни притеснения.

Остава последния въпрос – ще се превърне ли метавселената в истинска „Матрица“? И да, и не. Концепцията по-скоро надгражда настоящите форми на дигитално забавление и комуникация. Ще се повиши интереса към тях, защото ще засилят удобството, да правите редица дейности от дистанция или в движение. Но те няма да заменят напълно изживяването на живо, по същия начин по който това не сториха социалните мрежи, чатовете и видеоигрите.

Оценката на Марк Зукърбърг, че метавселената ще започне да се реализира в по-големи мащаби след 5-10 години, може да е реалистична, но и оптимистична. Тя ще зависи от изброените по-горе фактори. Вече виждаме първите ефекти, защото понятието метавселена ще се превърне в ключов термин, който вече започва да се налага в маркетинга. От друга, това може да се окаже повратен момент в развитието на технологичната индустрия и на Meta, след като Марк Зукърбърг обвърза доста силно новия холдинг със своя грандиозен проект.

The post Метавселената или скок в „Матрицата“ appeared first on TechTrends България.