Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.

The post Трима в битка за телеком трона appeared first on TechTrends България.

Всичко трябваше да приключи на 16 март, когато решението на КРС трябваше да бъде обнародвано в Държавен вестник. В същия ден се очаква да бъдат обнародвани и промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които дадат на регулатора възможност за натиск над операторите да споделят мрежите си на други играчи, чрез разрешителните за честотите. Тоест, основните ленти за 5G щяха да бъдат раздадени без да може да се включи такава опция за действия на КРС.

„Играта на търгове“ в България се оказва също толкова заплетена като романите на Джордж Р.Р. Мартин. Когато всичко се очаква да се нареди и да има щастлив край, изниква нещо изневиделица и променя напълно картината. Оказва се, че единият от участниците в търга е недоволен от ситуацията и прави всичко възможно, за да промени решението на регулатора. Причината е, че не е достигната до тръжна процедура с наддаване.

Работещите варианти липсват и затова последното се обжалва в съда. Информацията за искът е потвърдена от Reuters, като източници на TechTrends коментираха, че това е бил само единия от обмисляните сценарии. Историята се заплита и заема изненадващият обрат при който регулаторът предоставя честотите при максимално изгодни за операторите условия, а един от тях се изправя срещу тях, за да надиграе конкуренцията.

Стремеж за наддаване

КРС открива процедура по организиране на търг за честотите в 3.6GHz на 28 януари. На тезгяха са поставени три ленти по 100MHz. Регулаторът поставя такива изисквания за участие, че единствените възможни компании, които да подадат заявление и да бъдат допуснати до тръжната процедура са трите установени телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“. Това става въпреки силните възражения на малките оператори. Нечути остават и исканията им ресурсът в 3.6GHz да се разпредели на четири ленти по 90MHz, а не на три по 100MHz и една по 70MHz.

Насрочената дата за търга е 15 март, но пет дни преди това – на 10 март, КРС излиза с решение, че разпределя честотите на базата на подадените заявления за участие. Без да се достига до фаза наддаване. Това става след като „Виваком“ подава заявки във всички ленти, във втората в 3.6GHz и третата в 3.7GHz документи подава „А1 България“, а „Теленор България“ само при последната. Според условията на търга, „Виваком“ получава първите честоти и отпада от участие в останалите. Това освобождава втората лента за „А1 България“, които я получават нея и третата остава за „Теленор“.

Източници на TechTrends потвърдиха тезата, че „Виваком“ са пуснали заявления в трите ленти с ясната идея да предизвикат наддаване. Това се прави с цел да се направи ресурса по-скъп за конкурентите. Колкото повече един от телекомите инвестира в честотите, с толкова ще намалеят вложенията за 5G мрежа през следващите месеци.

Изчисленията на „Виваком“ обаче пропадат напълно поради два фактора. Първият е, че те са приели презумпцията, че другите телекоми, ще подадат по две заявления. Едното в желаната от тях лента, а другото – в резервна, за всеки случай. Това е обичайната практика и която „А1 България“ спазва. „Теленор“ решава, че няма да я приложи и подава само в лентата, която желае да получи.

Вторият фактор е, че в условията за провеждане на търга е ясно записано, че ако един от операторите получи разрешително в някоя от лентите, той отпада от участие в заявка за другите. Което позволява на КРС да раздаде лицензите без да се стигне до наддаване. Това отбягва от погледа на „Виваком“ и надеждите им за истинска тръжна процедура се разпадат, което е изненадало екипа на телекома.

В търсене на изход

Най-големият по приходи оператор в страната не е доволен от развоя на събитията и според информацията на TechTrends веднага започва да се работи по посока на обявяване на търга за невалиден. Неофициалните преговори поне до уикенда се провалят. КРС е спазил буквата на закона и условията за провеждане на търга.

Опитите за маневри не се оказват много. Първият е да убедят КРС да изпрати писма до трите оператора, в които ведомството да ги помоли да се откажат от лицензите доброволно. След което да се организира нов търг. Този сценарий е почти невъзможен, защото ако дори един от телекомите да не го направи, цялото начинание се проваля.

Според източници на TechTrends, „А1 България“ и „Теленор“ са получили желаните от тях ленти. Първият оператор специфично е настоявал в неофициални разговори с КРС да получи именно средните честоти в 3.6GHz. Причината е, че се страхува в един момент другите две компании да не започнат да споделят ресурса си. Използването на две съсдени ленти беше голям фактор преди няколко години за пускането на по-качествени 4G услуги. Както от гледна точка на достъпност, така и на цена. Сега обаче, то не е толкова важно, защото смартфоните, които имат Carrier Aggregation вече са доста по-масови, а решенията за съвместно използване на спектър вече са по-достъпни за телекомите.

Във всички случаи, „А1 България“ получава това което е поискал на ниска цена. Същото може да се каже и за „Теленор“, като тяхното желание за лента е очевидно, тъй като подават заявление само за една. С което този вариант за действие от страна на „Виваком“ за повтаряне на търга потъва.

Временното решение

Остава вторият вариант – обжалване на решението на КРС в съда. Точно това прави телекома, като на 15 март, ден преди обнародването му в Държавен вестник, подава иск. Информацията е потвърдена от агенция Reuters и от регулатора. Целта на „Виваком“ е ясна – да забави разпределението на спектъра и по този начин да натисне КРС и институциите за някакво решение на ситуацията. Регулаторът намеква, че е готов на преговори за постигането на извънсъдебно споразумение.

„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“ Иван Димитров, КРС

„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“, коментира Иван Димитров, председател на КРС пред агенция Reuters. Той допълни, че ако не се намери компромисно решение, то тогава нещата ще опрат до мнението на съда.

Димитров потвърди и, че докато не се произнесат магистратите по казуса, лицензите няма да бъдат разпределени. Както се очакваше да стане в рамките на тази седмица. Пред „Капитал“ Иван Димитров коментира, че се е обсъждал вариант за нов търг с тайно наддаване, но за него и трите телекома трябва да се съгласят с това. „Виваком“ определено искат това, но е под голям въпрос дали другите два ще са склонни за този сценарий.

Защитен ли е интереса на държавата

КРС е спазил буквата на закона и условията, което им дава увереност, че съда би трябвало да отсъди в тяхна полза. Единственото място, което може да бъде атакувано са първичните условия за допускане на участници в търга. Там, регулаторът поставя много рестрикции и намалява кандидатите до трите големи телекома. Което намалява шансовете за провеждането на реална тръжна процедура.

Без наддаване, държавата ще получи по-малко пари, отколкото ако има такова. В много западни държави, именно след такива процедури се стига до абсурдни цени от няколко милиарда долара, евро или паунда при раздаването на 5G лицензите. Абсурдното в случая е, че телекомите обикновено се противопоставят по всякакъв начин на подобен сценарий, а в момента, един от българските застава зад него.

Ррешението на КРС да ограничи участниците не се крие само желанието на основните оператори по-лесно да получат разрешителните. Регулаторът има горчив опит с предишния търг в 1 800MHz когато след търг (пак без наддаване) разпредели спектъра между шест компании. Това бяха трите телекома, два по-малки оператора и една „куха“ компания – „4Джи ком“. Последната държеше няколко години ресурса единствено с целта да ги препродаде и докато КРС не ѝ отне лиценза, основните играчи не можеха да пуснат ефективно 4G.

Регулаторът явно искаше да избегне подобен сценарий и затова даде предимство при настоящите три разрешителни на водещите телекоми. В 3.6GHz все пак има още една свободна лента от 70MHz, която може да се използва от някой по-малък оператор за 5G услуги.

Изход и последствия

Преговорите през следващите дни между КРС, операторите и държавата ще са доста трудни. Този път операторите не са на едно мнение, а всеки един от тях има все по-силни лостове за влияние от преди години. Да не забравяме, че следващите три седмици са предизборни, а в рамките на два от телекомите влизат едни от най-големите медийни групи в страната.

Собствениците на „Виваком“ са United Group, чийто български операции влиза ефирната „Нова телевизия“, нейните сайтове, заедно с „Нетинфо“, в които са сайтовете Vesti.bg, abv.bg, dariknews.bg, sinoptik.bg и други. Към тях добавяме вестникарската група на „Телеграф“ и „Монитор“, както и по-малката ТВ такава на „Канал 3“. „Теленор“ от своя страна са част от PPF Group, които придобиха активите на „БТВ медиа груп“ с едноименната ефирна телевизия и останалите канали, радиа и сайтове около нея. Двете балкански телеком групи вече демонстрираха, че могат да играят групо помежду си и срещу държавни органи, както показва спорът им в Сърбия.

Вариантите не са много – да се намери начин в който търга да се обяви за невалиден, да се върнат разрешителните или „Виваком“ все пак да отстъпи. При първите два означава нова процедура, което вкарва друг елемент в играта. Това са промените в ЗЕС, които вече са обнародвани в Държавен вестник. Според тях, КРС ще може през разрешителните за радиочестоти да задължава телекомите да споделят своите мрежи с други компании.

Досега големите не позволяваха на малките да изградят виртуални мобилни оператори, като ползват тяхната инфраструктура и честоти. Сега в ЗЕС има такава възможност. Ако лицензите в 3.6GHz бяха раздадени тази седмица, те попадаха в заварено положение спрямо новите законови промени. При нов търг, това няма да е така.

Независимо от развитието на ситуацията, щастливият 5G край за телекомите за момента се отлага. „Виваком“ със своите действия учудващо взима ролята на държавата, което може да доведе до повече от интересни последици за сектора. Иронията е пълна, защото трите телекома, работеха усърдно и заедно през последните няколко години, за да свалят цената на разрешителните за честоти. Стремежът за наддаване при търг буквално ги нулира.

The post Игра на търгове 2: Съдебният удар по 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Последните търгове за радиочестоти се проведоха преди почти точно 10 години. Те причиниха много главоболия на всички участници на телеком пазара, от регулатора, през големите и до малките оператори, най-вече заради стремежа за защита на интереса на всяка от страните. Търговете от есента на 2011 г. също така изградиха и погрешното впечатление, че в страната ще заработят пет или дори шест пълнокръвни телекома.

Десетилетие по-късно имаме нов опит за разпределението на радиоспектъра чрез наддаване. То обаче приключва по същия начин, както легендарния едноименен сериал по бестелъра на Джордж Р.Р. Мартин – с предизвестен и дори леко разочароващ край.

Погледната в по-широк контекст „Играта на търгове“ в България е доста интересна и заплетена. Приети бяха ключови промени в Закона за електронни съобщения, като тайминга съвпада с инициативите за раздаване на честоти от регулатора. Битката между големите и малките оператори, маневрите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в следващите седмици ще реши кой ще седне на „трона“ на 5G мрежите в страната.

Резултатът вече изглежда все по-явен, който ще постави България в парадоксална ситуация. Големите телекоми ще развият 5G мрежи, ще получат честотите, които искат, но малките няма да могат да създават виртуални оператори. Въпреки, че последните на теория ще могат по новите закони да получават достъп до инфраструктурата на установените телекоми. Това статукво ще се запази най-вероятно в следващите 20 години.

Очакваният развой

КРС обяви още през 2019 г., че е готова да проведе търгове за редица честоти, най-вече за апетитния спектър в 3.6 GHz, които да се ползват за изграждане на 5G мрежи. В тази насока бяха направени няколко промени, включително след дълги преговори бяха намалени наполовина лицензионните такси за операторите. Ситуацията беше такава през 2020 г., че търговете бяха изместени за началото на настоящата година.

В края на януари това се случи и тези за 3.6GHz бяха насрочени за 15 март. Техният край обаче беше предизвестен, поради условията, които КРС постави. Регулаторът насрочи търгове за три ленти по 100MHz в т.нар. двоен дуплекосов режим или TDD. Изискванията за участие бяха написани така че реално единствените компании, които можеха да бъдат допуснати, са трите установени телекома – „А1 България“, „Теленор България“ и „Виваком“.

Предвид обстоятелствата лесно можеше да се предположи, че наддаване няма да има и разрешителните ще бъдат разпределени при начална цена. Това се и случи, след като се оказа, че за трите лиценза са подадени документи от трите изредени по-горе компании.

КРС дори не си направи труда да организира търг, като на 11 март директно обяви, че такъв няма да има и предоставя лентите на допуснатите участници (чрез решение №94). „Виваком“ получава лента от 100MHz в 3.5GHz, „А1 България“ в 3.6GHz, а „Теленор България“ в 3.7GHz.

Опит за надцакване

Подадените заявления от трите телекома са любопитни от гледна точка, че явно все пак се е целяло да се постигне наддаване. „Виваком“ подават заявление за всяка една от трите ленти. „А1 България“ прави това за две, докато „Теленор“ пуска само за една.

Идеята на това упражнение е да се направи разрешителното на конкурента по-скъпо. Предвид разпределението на заявките, целта явно е била да се отслаби „Теленор“ и да се предизвика наддаване на трите телекома при единствената желана лента от втория по брой абонати оператор. В подобна ситуация трябва да попаднат „А1 България“ и „Виваком“, чиито заявки също се припокриват.

Това не се случва. КРС се позовава на условията за провеждане на търга, че ако една компания получи лиценз за една лента, отпада от участието в другите. Така, по реда на номерата „Виваком“ получава първите честоти, „А1 България“ вторите и третите остават за „Теленор“. Разпределението е завършено, без да се налага провеждането на търг. КРС се аргументира допълнително, че предоставя същите честоти, които компаниите и в момента ползват временно, което улеснява техническата процедура по усвояването им.

Перфектен тайминг

Прекратеният търг и раздадените честоти съвпадат перфектно като време с приетия ремонт на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от Народното събрание. Депутатите приеха промените на 25 февруари и се очаква през настоящата седмица да бъдат обнародвани в Държавен вестник, тоест да влязат в сила.

При тях буквално в последния момент бяха приети текстове, които дават възможност на КРС да задължава операторите да споделят своите мрежи, инфраструктура и честоти на други компании. Това става чрез условията за издаване на лицензи за радиоспектър. Промените бяха инициирани от малките играчи на телеком пазара с идеята да могат по този начин да създадат виртуални мобилни оператори (MVNO).

След решението на регулатора за отмяна на търга и директното разпределение на честотите по-голямата част от този ресурс вече е раздаден. Буквално ден след окончателното приемане на новия ЗЕС в парламентарната зала, на 25 февруари, КРС издава лиценз за трите телекома за предоставяне на спектъра в 2.6GHz. Всеки един от тях получава 2x20MHz ленти, които до тогава ползваха с временни разрешения. По този начин 3.6GHz също е раздаден на трите основни телекома, като там остава една свободна лента от 70MHz в TDD режим.

Има три ключови момента. Първият е, че всички издадени лицензи спазват условията на настоящето законодателство. Тоест, те не подлежат на промените в ЗЕС, съответно КРС няма да може да задължи телекомите да споделят мрежите си, поне не и докато не подновят някой от тях. Причината е, че още законовите промени не са влезли в сила, а разрешенията за честотите се превръщат в заварено положение.

Вторият ключов момент е, че лицензите вече са със срок на действие от 20 години и всички изброени по-горе влизат в тази категория. Има ленти, които изтичат след между 3 и 10 години, но става дума за честоти, които няма да са основни за 5G.

Което означава, че споделянето на мрежите ще продължи да зависи от договорките на големите с малките и няма да позволи намеса на регулатора за тях. Последният елемент е, че дори и някои от радиочестотните лицензи все пак в близко бъдеще да попадне под това условие, КРС може да въведе изискванията по своя преценка.

Европейският кодекс и виртуалните оператори

Промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) бяха основното и последно оръжие на малките оператори в стремеж към формирането на MVNO в страната. Целта на поправките беше да се хармонизира българското законодателство с новия Европейски кодекс за електронни съобщения, който беше приет през 2018 г. Специфичното при него е, че той е директива – тоест, неговото адаптиране на местно ниво е задължително.

Крайният срок, това да се случи беше 21 декември, но след редица дебати, българските депутати, отложиха приемането на промените в ЗЕС за по-късен етап. Това не остана незабелязано от Европейската комисия, която през февруари започна наказателна процедура срещу България, заради неспазването на срока.

Причините за забавянето не бяха оповестени. Още от самото начало имаше оплаквания, че огромния брой промени (внесеният в НС проект е 236 страници, а общественото обсъждане е над 400), изисква повече време за правилното им разглеждане.

Другата теза е, че ремонтът на ЗЕС се използва от малките оператори за прокарване на MVNO. Предложенията им предизвикаха негативната реакция на трите големи телекома, както и на вносителите на проекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Еволюцията на промените и окончателно приетите текстове загатва, но не доказва, че това може да е и основната причина за забавянето на ЗЕС в парламента, както и форсираното раздаване на честотите. Съвпадението между двете обаче загатва за подобна синхронизация. Финалният вариант на закона дава нови възможности на регулатора да стимулира MVNO компаниите, но както виждаме той ще влезе в сила след разпределението на ключовите 5G честоти. Историята на приемането му, особено на промените свързани със споделяне на мрежите е също толкова интересен, както и с организирането на търга от КРС за 3.6GHz.

Казусът с MVNO

Дискусията за MVNO започна още при общественото обсъждане и продължиха при първите разглеждания на промените в НС. Малките оператори предлагаха да се запише изрично в ЗЕС, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да задължи големите телекоми да споделят мобилните си мрежи с тях. Пълната история можете да проследите в нашия анализ тук.

Досега, това беше пожелателно и зависеше изцяло от търговските преговори между отделните компании. Към момента в България подобно споразумение не е постигнато. Предварително такова е подписано между „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и фалиралия вече „Макс телеком“ през 2015 г. То така и не влиза в сила, като за причините информацията е противоречива – компаниите твърдяха, че има технически препятствия, а някои източници на TechTrends, че е имало и финансови такива. Крайният резултат е, че година по-късно, „Макс телеком“ фалира.

Една от тезите на малките оператори е, че няма да постигнат работещо споразумение, ако такова не им бъде вменено от регулатора. Идеята е на близо десетилетие, но до момента нито МТИТС, нито КРС я е одобрявала.

Първоначалните предложения

Първоначално, малките оператори предложиха директно да се впише в ЗЕС, че регулатора трябва да задължи телекомите за споделяне на мрежите с издаването на лиценза за радиочестотите. Тъй като законът се разглеждаше седмици преди потенциалните търгове за 5G спектъра, това беше от ключово значение за бъдещето развитие на сектора в страната.

След редица дискусии, малките оператори промениха предложението си към много компромисен вариант. При него, КРС получава опцията да се намесва като арбитър при преговорите между големите и малки доставчици, когато става дума за споделяне на мрежата. Ако развоят не е положителен, решението допълнително можеше да се обжалва после в съда.

Параграф 100

При финалното разглеждане (второ четене) на промените в ЗЕС на 24 февруари, компромисното предложение е изтеглено от трибуната на НС от неговия вносител Христиан Митев, представител от „Патриотичния фронт“ (коалицията между НФСБ и ВМРО). То е заменено от Параграф 100, предложен първоначално от Станислав Иванов от ГЕРБ, който е прецизиран впоследствие от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС.

В него се посочва, че КРС може да задължи операторите да споделят мрежите си и да сключват национален роуминг с други компании. Това става в условията при организирането на търгове или в самите лицензи при предоставянето на нови честоти. Реално, това беше желанието на малките оператори, но с една уловка. Новото предложение дава това като инструмент на КРС, но законът не го задължава изрично да го използва.

Допълнително, в Параграф 100 е записано, че може да подкрепи съвместно изграждане на мрежи, споделяне на спектъра за по-ефективното му използване и други. Повечето от тези мерки ще са ключови в отношенията и изграждането на 5G мрежите от трите големи телекома в дългосрочен план. Предложените промени бяха приети с почти пълно мнозинство при окончателното гласуване.

Угасващата светлина на MVNO

Така България де юре прие промени в ЗЕС, които се чакаха от години от потенциалните MVNO компании, в техния стремеж за създаването на виртуален оператор. Де факто, обаче честотите вече са раздадени с дългосрочни разрешителни преди измененията да влязат в сила. Това означава, че в рамките на следващите няколко години (между 3 и 20), споделянето на мрежите ще продължи да зависи от търговските преговори между големите и малките.

Законовите и нормативни фактори, не са единствените, които може да попречат на създаването на MVNO в страната. През последните два месеца се възродиха процесите за окрупняване на пазара, като „Виваком“ вече придоби няколко регионални независими оператора. Ако тенденцията продължи, скоро няма да има достатъчно голям играч или дори група от такива, които да стартират виртуален телеком.

Голям удар в „заверата“ за MVNO е продажбата на „Нет 1“, като доставчикът беше купен от „Виваком“, с което големите му банкови задължения бяха погасени. Компанията беше сред един от основателите на неправителствената организация „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК). Тя беше сред основните инициаторки за създаването на MVNO в България, като работи в тази посока от 2018 г. С отслабването ѝ шансовете това да се случи намаляват.

Сноп надежда

Остават някакви снопове светлина в тунела. Това е неразпределената лента от 70MHz в 3.6GHz, въпреки, че и за нея имаше спорове при организирането на търга и общественото обсъждане. Там беше поставена тезата, че този ресурс няма да е достатъчен за конкурентна 5G мрежа, ако той бъде взет от четвърти играч.

Неразпределени остават честотите в 700MHz и 800MHz, тяхната съдба ще продължи да бъде в ръцете на Министерството на отбраната. Военните още не са освободили достатъчно ресурс, за да може той да се разпредели между операторите. Дори и да се издадат лицензи и да има опция за споделяне на мрежите, тези честоти се използват за покритие на отдалечени места и няма да са подходящи за MVNO.

Вторият сноп надежда се крие в изтичането на някои лицензи. Най-близки във времето са все поддържащи ленти (2GHz през 2025 г., части от 1 800MHz през 2024 г.) и 900MHz, която е подобна на неразпределените. При подобни условия, MVNO ще може да бъде създаден, но той ще бъде ограничен до 4G услуги.

Другата е, че дори теоретично, КРС вече разполага със законов инструментариум да се намесва при определянето на условията за споделяне на мрежата или за нейното съвместно изграждане.

Въпреки всичко, България дава засега само привидни шансове за създаване на MVNO. Но ако не друго, страната ни поне ще е изпълнила хармонизирането на родното законодателство с европейския Кодекс. С което ще отпадне и наказателната процедура. Телекомите получиха своите честоти, с което се отваря широко вратата за 5G в България, но се затваря тази за MVNO.

The post Игра на търгове за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Новата ТВ поредица на HBO, която по бюджет, рейтинг и визия се нарежда много малко зад „Игра на тронове“ и „Чернобил“ се опитва да възроди старата идея на Крайтън, като я постави в нова опаковка. Първият сезон на „Западен свят“ следваше концепцията на оригинала, но от втория вече имаме по-рязък завой. Приключилата преди дни трета порция епизоди вкарва порецицата в изцяло нови релси – добре утъпкания път от „Матрицата“ и няколко други продукции след това. Дали това е лошо – мисля, че всеки ще го оцени по различен начин.

Въпреки мудното начало и редицата асоциации с други поредици, третият сезон на „Западен свят“ предоставя нелоша доза забавление на феновете на научната фантастика. Няма да видят нещо ново като концепция или идеи, но реализацията до голяма степен е на ниво. В това кратко ревю, ще се спра на основата на сюжета, явните вдъхновения и още по-бодящи очите взаимствания. Без да навлизам в голяма доза спойлери, защото е добро освежаване в края на извънредното положение.

Смяна на сюжета

Първият сезон на „Западен свят“ се базира основно на концепцията, че хората се забавляват за сметка на хуманоидни андроиди, които изпълняват предначертаната им програма. Експлоатацията над роботите включва пълна програма – секс, насилие, убийства и пр. След което „приемниците“ (host-ове) биват поправени или изградени наново, а програмата им е заредена наново или обновена с допълнителни възможности.

Това е програмата, която предлага верига увеселителни паркове с различна тематика, в която богатите хора отиват да разпуснат. „Западен свят“ е един от тях и той има за цел да имитира времената от Дивия запад. Подобни сюжети са любими на Крайтън, който използва формулата десетилетие по-късно с „Джурасик парк“.

Кулминацията на първия сезон на „Западен свят“ приключва със своеобразно осъзнаване на няколко от андроидите и техния последвал бунт. При втория проследяваме последиците му и сега в третия, предводителката на андроидите Долорес успява да излезе от пределите на парка. Без да навлизаме в много подробности, последната порция епизоди се заплита около идеята за истинската свобода на роботите, правото им на избор, както и това на хората, както и зависимостта на човека от алгоритмите. Тъй като реалния свят е силно подвластен на мощен изкуствен интелект с библейското име „Рехобоам“ (първият крал на царството на Юда – бел. ред.).

Дежавю от „Матрицата“

Смяната на сюжета и концепцията от моралните върпоси свързани с експлоатацията на роботите към философския сблъсък между правото на избор и предопределеността на живота е голямата промяна в третия сезон. Вторият може би за това нямаше толкова силно възприемане от феновете, защото беше преход от едната идея към другата.

Проблемът е, че ако сте гледали трилогията на „Матрицата“ дежавюто и асоциациите ще се на всяка втора крачка. Вярно е, че част от нещата са поставени в различен контекст и има доста осъвременяване на сюжета. Най-вече с идеята, че алгоритмите ни познават по-добре от нас самите и дори може да имат властта да ни управляват. Този въпрос е повече от актуален към настоящия момент, след като разчитаме на Google да ни довършва изреченията или на Amazon да ни показва какво искаме да купим.

Възможността да се направи пряка връзка с „Матрицата“ изкарва на показ един съществен недостатък – загубата на идентичност на „Западен свят“. Паркът и роботите, моралните въпроси и арогантните хора, това бяха нещата, които правеха сериала различен. В „Матрицата“, тези въпроси бяха извадени не във филмите, а в кратката анимационна поредица „Аниматрицата“ и то под формата на хронология във „Втория Ренесанс“.

Загубата на идентичност е пълна с последния епизод от сезона на „Западен свят“. В него имам цели култови сцени от различни популярни филми, които са копирани едно към едно. Взривовете на небостъргачите от „Боен клуб“ и уводната престрелка при загасено осветление от „Еквилибриум“. В предходните епизоди определено са ползвани и други познати похвати, но доста по-умерено и не толкова натрапчиво, както е в последния епизод.

Визуална консистентност

Тези недстатъци се компенсират до голяма степен от различните положителни качества на „Западен свят“. Историята все пак има своя чар, със сюжета на бившия войник, който е сред новите персонажи на сезона. Няколкото изненадващи обрата също са реализирани добре. Противоречиви или по-скоро трудно проследими стават мотивите на Долорес в нейните действия да разруши системата. Сюжетът на Бернард дълго време е на заден план, но накрая отново придобива ключово значение. Като цяло, повечето нишки са добре разгърнати, а вратите остават отворени за четвърти сезон. Какъвто е обявен, че ще има.

Другата голяма положителна черта в „Западен свят“ е неговата визуална консистентност. Няма епизод, който да изглежда или да се чувства, като „претупан“ или с по-малко бюджет. Актьорската игра е на ниво, въпреки липсата на Антъни Хопкинс след края на първия сезон. Нещо, което трудно може да кажем за последната поредица от „Игра на тронове“, при която личаха известни ограничения, припряност, при това не само в сюжета, но и в крайната визия.

Музиката умело се трансформира от класическа и уестърн от първия сезон, в много по-киберпънк електронна такава при третия. Което е очаквано предвид смяната на средата, в която се развива действието.

Вместо заключение – „Западен свят“ продължава да е отлична научно-фантастична продукция, която може да зарадва феновете на жанра. Проблемът е, че с всеки нов сезон, тя все повече губи уникалния си облик, който имаше в началото.

The post „Западен свят“ сезон 3: Стари идеи в нова опаковка appeared first on TechTrends България.

Неактивни, но информирани

Изборите за Европейски парламент, може да не успяха да накарат масово хората да отидат до урните и да гласуват, като през вота тази година, България понижава своята активност но за сметка на това българите се оказват доста любопитни от резултатите им. Затова те са и най-търсената характерна информация в Google за 2019 г. Предвид факта, че „Резултати от изборите в ЕС“ е въпросът с най-много заявки в платформата на интернет гиганта, показва, че хората в страната все пак се интересуват от ситуацията, нагласите и потенциалното бъдеще на Обединена Европа.

Друг популярен политически термин, който също може да формира посоката на развитие на ЕС е темата с Брекзит. Той е на пето място при характерните търсения. Останалите подобни теми са свързани с електронната винетка и ЗМИП (Закон за мерките срещу изпиране на пари).

Опасността от завръщането на морбили (дребната шарка) поставя думата на второ място сред най-популярните търсения в България. Здравословните теми са другите, които доминират заявките в Google на родните интернет потребители. Затова други две болести влизат в Топ 10 търсения – африканската чума и легионерската болест.

„Чернобил“ е третата най-популярна заявка, активирана най-вече покрай големия шум около едноименния сериал по HBO. Тя е гранична между двете теми със здравето и политиката, поради спецификата на аварията в атомната електроцентрала до Чернобил през 1986 г.

На последните две места в Топ 10 са други популярни думи в съвременното общество – „инфлуенсър“ и „електрическа тротинетка“. Второто най-вече, заради навлизането на услуги за отдаване на е-скутери под наем в София през есента.

Филми, спорт и папата

Добра новина е, че една от нашумелите български филмови продукции „Доза щастие“ е най-търсена в своята категория. Изненадващо следва „Аквамен“, който изпреварва двата супер хита на годината „Жокера“ и „Отмъстителите: Краят“.

При личностите доминира Папа Франциск, следван от политика Цветан Цветанов, най-вероятно покрай скандалите с евтините апартаменти и излизането му от партия ГЕРБ. На трето място, по търсения в България е американската журналистка Джени Суши, около която се завърза международен скандал с родния ни боксьор в свръхтежка категория Кубрат Пулев.

Футболът продължава да доминира в спортните търсения на българите. Мачът България-Англия е безспорен фаворит, но той отново е свързан с международен скандал, този път с расистки и негативен за страната ни привкус. Вечното дерби между „Левски“ и ЦСКА е на второ място. Тенис турнирът в който българският спортист Григор Димитров достигна до полуфинал US Open 2019 разнообразява челната петица в категорията и е единственото не-футболно събитие, което е предизвикало интереса на родните интернет потребители.

Световните тенденции

Футболът може да е най-популярният спорт в света, но когато става дума за глобални търсения, лидер изобщо е мачът между Индия и Южна Африка по… крикет. Подобна е ситуацията и с четвъртата най-популярна заявка, която проследява двубоят между Индия и Бангладеш по същия спорт. Има и повод – Световното първенство по крикет, което се проведе през лятото в Англия.

На второ място е актьорът Камерън Бойсе, който почина през юли 2019 г. Макар и малко известен, той е много търсен в Google, защото името му съвпада напълно с популярен играч на крикет. Може би, трябва да преосмислим идеята, че футбола все още е най-популярен спорт по света.

Първенството на Латинска Америка „Копа Америка“ едвам успява да достигне до трето място по търсения, но е лидер в категорията за новините. На пето е смартфонът на Apple – iPhone 11. Следват популярните развлекателни продукции, като „Игра на тронове“, заради последния сезон на поредицата, блокбъстърите „Отмъстителите: Краят“ и „Жокера“. Покрай пожара в историческата катедрала „Парижката Света Богородица“ (или „Нотр Дам“ – бел. ред.), английското ѝ име е на девето място.

При филмите няма изненада и суперхитът на Marvel – „Отмъстителите: Краят“ води, а при сериалите „Игра на тронове“ си запазва лидерството, а другият голям хит на HBO „Чернобил“ влиза на трето.

The post Българите търсят в Google най-много политически и здравни теми през 2019 г. appeared first on TechTrends България.

Новият каталог

HBO Max ще включва широко портфолио от продукциите на HBO, което включва сериалите „Игра на тронове“, „Западен свят“, „Братя по оръжие“ и други. Първата поредица няма да се изчерпа само с приключилата тази година сага по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, но ще продължи с ново съдържание, което вече се подготвя и се разиграва в същата Вселена.

Към тях добавяме и многото филми и продукции на Warner Bros, които включват всички филми и сериали от комиксовия свят на DC Entertainment (Батман, Жената Чудо и др.).

Доста стари, класически ТВ сериали също ще бъдат пренесени в HBO Max. Сред тях са например поредиците „Приятели“ и „Принцът от Бел Ер“. Стрийминг услугата ще е дом на съдържанието от каналите CNN, TNT, TBS, Turner Classic Movies, анимационните Cartoon Network, Adult Swim, Looney Tunes и много други.

HBO Max ще получи доста нови и ексклузивни сериали, като „Дюн: Сестринство“ – базиран по романите на Франк Хърбърт „Дюн“, „Батуомен“, както и всички нови продукции от вече установените франчайзи.

Какво става с останалите платформи на HBO

Тази новина, не засяга българските потребители, поне за момента. HBO Max ще е достъпна първо в САЩ от следващата година. Макар да не е обявена цена, информацията на американските медии е, че ще разполага с месечна такса между 15 и 17 долара. Въпросът е, каква е стратегията на WarnerMedia за всичките останали стрийминг услуги и платформи за гледане на видео на поискване.

Медийният гигант разполага със стрийминг услугата HBO Go и HBO Now. Разликата между двете е, че първата е предназначена само за вече потребители на премиум каналите, докато втората е самостоятелна платформа за видео на поискване. В България, HBO Go е единствената услуга, която може да се ползва за момента от компанията. Някои оператори я предлагат без да я обвързват задължително с телевизионен пакет. За доста абонати, тя е достъпна стрийминг платформа.

Какво се случва с HBO GO и HBO Now? Засега нищо. Плановете на WarnerMedia са, тези услуги да продължат да съществуват в настоящия си вид. Целта на HBO Max е да осигури максималните възможности на потребителите за предоставянето на стрийминг услуги. Освен по-богат каталог, тя ще разчита и на доста ексклузивни заглавия, които ще се натрупат с времето. Все още е прекалено рано, да се говори дали и кога ще бъде налична в България.

Проблемите на Netflix

Най-големият губещ от цялата история и надигащите се стрийминг войни засега се очертава да е Netflix. Компанията за момента доминира стрийминг услугите по света, но с появата на нови и нови платформи, конкуренцията ще се засилва. Има друг аспект, който е по-притеснителен за Netflix. Това е, че каталога на компанията ще се стопява с появата на всяка една нова платформа.

Причината е, че голяма част от медийните гиганти, които държат правата на доста популярни филми и сериали, вече се подготвят да пускат собствени услуги. Съответно те изтеглят това съдържание от Netflix, за да го добавят в своите платформи. В повечето случаи, това означава, че то ще е достъпно само на тях.

Такъв е случаят със сериала „Приятели“, който през следващите месеци вече няма да е достъпен на Netflix, поради предстоящото му ексклузивно преминаване към HBO Max. Поетапно оттегляне на съдържание ще има и от Disney, тъй като медийният гигант ще стартира собствена стрийминг услуга в края на 2019 г.

Според анализ на Ampere Analysis, цитирани от Vox/ReCode, около 20% от съдържанието в Netflix е собственост на Comcast, Disney, Fox (които вече са собственост на Disney) и WarnerMedia. Около 13% са на Viacom, CBS, HBO и др. Оригиналното съдържание на Netflix съставлява едва 8% от целия каталог, като останалите около 60% са от различни продуцентски къщи.

Перспективата е, че между една пета и една трета от всичките филми и сериали в популярната стрийминг услуга, може да изчезнат от нея през следващата година-две. Което не е добра новина за Netflix и обяснява защо компанията инвестира толкова сериозно в собствено съдържание.

The post HBO Max ще е новата стрийминг услуга на WarnerMedia appeared first on TechTrends България.

Само за справка – според изследване на Kronos Incorporated, 34% от работещите хора в САЩ са планирали да гледат финалния епизод на „Игра на тронове“. От тях една трета са пропуснали или са закъснели за работа, или пък са си пуснали един ден отпуск. Шестият сезон е с бюджет от над 100 млн. долара (по 10 млн. долара на епизод), което го поставя в близост до някои от по-евтините блокбъстъри на Marvel. Докато всяка серия от последният осми струва достига 15 млн. долара.

Осми сезон от „Игра на тронове“ достига рекорден бюджет от 15 млн. долара на епизод

Адаптацията на малкия екран е базирана книгите на Джордж. Р. Р. Мартин от поредицата  „Песен за огън и лед“. До края на пети сезон тя следваше в общи рамки историята от романите. Следващите серии бяха написани от двамата режисьори на ТВ сериите – Дейвид Беньоф и Даниел Брет Уайз. Причината е, че последните две книги на Мартин още не са завършени. Режисьорите и съответно сценаристи на сериала, са получили базова насока как ще завърши цялата история и как ще се развие основния сюжет.

Самият Джордж Р. Р. Мартин много кратно коментира, че сагата ще има „сладко-горчив край“. Нещо, което е много характерно за цялата литературна поредица. Опитът на Дейвид Беньоф и Даниел Уайз да го пресъздадат обаче породи остра критика от голяма част от феновете. За повечето, последния осми сезон няма нищо общо с духа на оригинала и е подигравка с труда на Мартин. В седмицата преди заключителния шести епизод дори беше започната подписка от страна на привържениците на сериала, той да бъде пресниман. Петицията, която настоява краят на поредицата да бъде направена от много „по-компетентни сценаристи“ е подкрепена от над 1.2 млн. души.

Над 1.2 млн. души са се подписали в петиция за презаснемане на последния сезон с нови сценаристи

Друг голям показател за фенското недоволство е зрителският рейтинг в някои от най-популярните развлекателни сайтове. Там „Игри на тронове“ се срива. Ако през годините епизодите и сезоните поддържат над 90% одобрение, за осмия то е едва 37% в Rotten Tomatoes. Дори противоречивият седми е с 86%, а шестият, при който няма издадена книга, на която да е базиран има 93%.

Защо изведнъж феновете се обърнаха толкова силно срещу създателите на „Игра на тронове“ и какво причините катастрофалния край на една от най-мащабните ТВ поредица в историята? Ще се опитаме да разгледаме отговорите на тези въпроси в следващите редове, които ще бъдат нещо средно между анализ на поредицата и ревю на осми сезон.

1. Правилата на играта

За да разберем, къде се къса нишката на красивата история и защо феновете изведнъж се обърнаха срещу дуото режисьори, които до скоро бяха смятани за едни от най-талантливите в развлекателната индустрия, трябва да видим какви превърна „Игра на тронове“ в една различна поредица.

Формулата е съставена от няколко компонента – необятен свят, смразяващ реализъм, комбиниран със силни фентъзи моменти, дълбоко развитие на героите, както и непрекъснатата и безкомпромисна борба за абсолютна власт. Последното е толкова определящо, че името на поредицата реално е негова красива метафора – игра на тронове.

Борбата за абсолютната власт е основен мотив и компонент в успешната формула на сериала

Кой ще седне на Железния трон и ще получи пълен контрол над Седемте кралства? Това е основният въпрос, който се поставя през цялата поредица. Този, който владее най-добре играта на тронове има най-голям шанс, но това не винаги е достатъчно.

В тази непрекъсната борба са позволени всякакви средства – измени, предателства, войни, убийства, принудителни бракове на деца, лъжи, измами и много други. Няма вечни съюзи, всичко е временно. Политиката и геополитиката на „Игра на тронове“ е водещата сила на сериала и на книгите. Всеки плете планове, интриги и взима съдбоносни решения, наслагват се и точно като в реалния живот имат своите последици. Логиката на поредицата е изключително близка до нашата, най-малкото защото е базирана доста силно на истински исторически моменти.

2. Богатството на Вестерос

Това няма как да се постигне без необятен свят, какъвто Джордж Р. Р. Мартин пресъздава перфектно. Например при „Дюн“, Франк Хърбърт създава подобна научно-фантастична поредица базирана на средновековната история само че в бъдещето с три династии, един император и няколко спомагателни фракции. В „Игра на тронове“, само на континента Вестерос имаме един крал, седем кралства и още десетки, ако не стотици други династии, фракции и елементи. Като с тях не се изчерпват страните в потенциалния конфликт.

Има и друга разлика ако сравняваме двете поредици. При „Дюн“ нещата са сравнително праволинейни, много лесно може да разграничим добрите Атреиди от лошите Харконен. В „Игра на тронове“ няма добри или лоши, поне не в класическия смисъл на думата. Тук всеки е оцапан с кръв по един или друг начин.

Лорд Нед Старк е смятан първоначално за един от главните протагонисти в поредицата, но още в пилотния епизод е показан как собственоръчно екзекутира дезертьор от Нощната стража, защото закона това изисква. Границата между добро и лошо е размита, а моралния компас може да го има, но това не означава, че той ще възтържествува накрая.

В „Игра на тронове“ няма добри или лоши, на всички ръцете са оцапани с кръв

Богатството на героите не само като бройка, но и като развитие е друго силно предимство на „Игра на тронове“. Всеки от персонажите има собствен характер, история, мотиви, контакти, силни и слаби страни. Той или тя е подвластен на решенията, които взима или които някой друг около него предприема.

Всяко действие води до последици, навързано в логическа връзка. Тя може да не е явна в началото и да се разкрие постепенно, но точно това прави една история богата и заинтригуваща. Именно, неизвестността от това кой какво е предвидил прави някои сцени в „Игра на тронове“ запомнящи се. Всеки може да умре, никой не е застрахован. Особено ако е любимец на феновете.

Героите в поредицата са уязвими, като в реалния живот и много от любимците на публиката са покосени още в началото

Реализмът от човешкото Средновековие е пренесен и в начина на живот, мислене и водене на битки във Вестерос. Към него добавяме няколко фентъзи елемента, като легендите за дракони, дългата нощ/зима, децата на гората, Нощния крал и други магически създания. Те са вкарани по доста деликатен начин, така че да не развалят общото усещане за сравнително реалистична обстановка. „Игра на тронове“ има много добре установена логика, реализъм и последователност на действията.

3. Приказната визия

Самите серии се отличават с много висок бюджет и качество характерно повече за пълнометражните филми, отколкото за малкия екран. Визията, декорите, реквизита, цялата продукция, актьорската игра – трудно можете да намерите кусури в рамките на отделните сезони.

В последният осми такъв, техническото ниво е издигнато до нови висини. Битката за Зимен Хребет (Winterfell) и обсадата на Кралски Чертог от гледна точка на продукция са истинско пиршество за сетивата. Независимо, че в първия случай е взета фундаменталната грешка да се оптимизира осветлението на сцените за кино, а не за телевизия.

Осми сезон е истинско пиршество за сетивата със своята невероятна визия, звук и актьорска игра

Декорите, ефектите, музиката, актьорската игра всичко изригва по скалата на съвършенството и кулминира в осми сезон. Технически, това са най-силните епизоди на цялата поредица. Сцени, като „танцът на драконите“ в третата серия, целият епизод по падането на Кралски чертог, или простия кадър при който Денерис Таргериан е показана пред нейния дракон, който излита и създава илюзията, че тя има драконови крила са неща, които дълго време ще се ползват за примери във филмографията.

Музиката на Рамин Джавади допълва визията по перфектен начин в различните напрегнати моменти и директно ни потапя в атмосферата на епизодите. Напрежение, хаос, чувство за отчаяние, тъга, можете да почувствате всичко това през темите, които звучат на заден фон.

Актьорите (на оцелелите герои) също постигат своите кулминационни представяния в последния осми сезон. Смятаните за дървени пред камера Емилия Кларк (Денерис Таргериан) и Кит Харингтън (Джон Сноу) показват голямо израстване и постигат богата гама от емоции в сцените от последните епизоди. Целият състав показва невероятни умения и причината за фенското недоволство не е в тяхното представяне.

Тогава, кое предизвика гнева на зрителите?

4. Екзекуцията на персонажите

Проблемите за сериала и първите по-сериозни критики от феновете бяха отправени още през седми сезон. Ако шести е изработен с налични чернови на Джордж Р. Р. Мартин и успява да запази духа на предходните, то последните два са написани изцяло от дуото сценаристи – Беньоф и Уайз. Оттук идват всичките главоболия на феновете на сагата. Двамата прилагат доста от стандартните за Холивуд прийоми, които се натрупват с всеки нов епизод, който самостоятелно написват и режисират.

Седми и осми сезон са по-кратки от останалите като бройка – общо 13 серии при 10 стандартни за един. Но те покриват действията от една книга, докато при останалите един сезон е равен на историята на един роман. Освен това последните четири епизода са с близо 50% по-дълги. Сценаристите просто не успяват да разпределят правилно екранното време с което разполагат, за да разкажат достатъчно добре историята.

Рязката трансформация на Денерис Таргериан от освободител в тиранин е вследствие на лошо развитие на героя

Има серии с излишни сцени или кадри, които не допринасят достатъчно за сюжета, в същия момент логиката на редица герои „се чупи“ и те започват да предприемат необясними до момента действия, поради лошото им развитие. Най-добрият пример е трансформацията на Денерис Таргериан в „Лудата кралица“. Тя, необяснимо решава да изгори целият Кралски Чертог и да избие всичките му обитатели след като вече са обявили своята капитулация.

Кралицата на дракони нееднократно е показвала своята тъмна страна и желанието да потопи всичко в „огън и кръв“, но рамките на няколкото епизода от осми сезон признаците за това са минимални. Тя просто изведнъж „прещраква“ и взима това решение. Поради липсата на развитие в тази посока, за много фенове, това е пълна противоположност на Денерис отпреди няколко сезона, когато заключва в тъмница собствениците си дракони, след като те са убили едно невинно дете. Изведнъж, желанието за избиването на близо милион жители, сред които много невинни жени и деца, се превръща в неин златен стандарт.

Въпреки, че зад решението ѝ има доста логика и може да бъде обяснено от сценаристите, липсата на достатъчно развитие на героинята в тази посока, прави действията ѝ напълно нелогични. Подобна е историята и с Джейми Ланистър, чиито мотиви да се върне в Кралски Чертог в пети епизод са повече от противоречиви за неговия персонаж.

В книгите най-лошата съдба на героите е да загинат, в осмия ТВ сезон е те да оцелеят и да са обезличени

Примерите с нелогично развиване на героите, липсата на развитие и последователност в действията им може да се изброят за почти всеки оцелял в последния сезон. Което говори за слабите умения на двамата сценаристи да развият увлекателна история. По този начин, независимо че Мартин обича да убива в книгите (и в шоуто) любими на публиката персонажи, Беньоф и Уайз буквално ги екзекутират, като или ги обезличават или ги правят неразпознаваеми за феновете.

5. Краят на логиката

Липсата на правдоподобност и последователност в „Игра на тронове“ в последния сезон не опира само до персонажите. Цялата логическа нишка е брутално скъсана при Битката при Зимен Хребет. Ако досегашните сражения са спазвали поне частично реализма при водене на бой през Средновековието, то тук той е захвърлен в рова и запален.

Сценаристите на последните епизоди жертват реализма и логиката на битките за сметка на атрактивността и шокиращия им ефект

Цялата стратегия на страната на живите е погрешна, което води до доста бързия им разгром от страна на Нощния крал. Фронтален щурм с лека кавалерия срещу многократно превъзхождащ ги противник, който дори не виждат. Разположение на обсадните машини на първа линия, напълно погрешното позициониране на основните сили, липса на войници по стените, прахосване на огневата мощ на драконите и много, много други. В стремеж да запазят всички основни герои и напрежението, те са показвани многократно как всеки момент ще бъдат сразени от превъзхождащия ги враг. Проблемът е, че повечето оцеляват, напук на логиката на бойното поле.

По същия начин стоят нещата и с войските. По време на сражението, зрителят остава с впечатлението, че частите на Севера и Неопетнените са почти разгромени, а Дотраките – напълно разбити. В четвърти епизод узнаваме, че всъщност силите са намалени само наполовина. Къде се е криела тази половин армия – няма обяснение. След което, същите тези войски маршируват и обсаждат Кралски чертог през следващите две серии.

Липсата на логика в някои епизоди се пренася в следващите и така се натрупва

Проблемите с логиката продължават в четвъртия епизод, като най-очевидния е моментът на засадата на флотата на Юрон Грейджой. Той успява с десетина кораба въоръжени с по един Скорпион (подсилени балисти, които изстрелват огромни копия) да убие с три директни попадения по-малкия дракон на Денерис. След което, буквално „отнасят“ корабите ѝ.

Лошо няма, но в петата серия, Денерис успява само с един дракон да изпепели десет пъти повече кораби, въоръжени с балисти и цяла крепостна стена също оборудвана с тези оръжия в рамките на няколко минути. Без да получи нито едно попадение. Отделно подреждането на целия флот на Грейджой, заедно с разположението на балистите в случая е като по учебник за ешелонна противовъздушна отбрана. Което напълно обезсмисля ефективността на Скорпионите.

6. Холивуд превзе Вестерос

Тези основни примери показват, как едно нелогично решение, се мултиплицира във всеки следващ епизод. Много от тях могат много лесно да бъдат избегнати или поправени. Но те имат и доста просто обяснение. Сценаристите и режисьори на „Игра на тронове“ жертват логиката и реализма, за да постигнат още по-въздействаща визия и шокиращи елементи.

Ако Денерис влезе в обсадата на Кралски Чертог с два дракона няма да има толкова голямо напрежение преди битката, ако го направи с един. Същото ще се жертва ако се покаже, че половината армия на живите е оцеляла на безкрайните атаки на Нощния крал.

Някои противоречиви решения са взети единствено, за да се постигнат ефектни кадри

Някои решения са продиктувани единствено за постигането на определен визуален ефект. Тук спада щурма на леката кавалерия на Дотраките, защото се постига много красив кадър, как техните пламтящи сърпове изчезват в тъмнината един по един.

Други са направени изцяло за постигане на шокиращ елемент. Смъртта на единия дракон, донякъде го постига. Друг пример е решението на сценаристите, че Аря трябва да убие Нощния крал, само защото „не им се струва правилно, това да бъде Джон Сноу“. Последното е директен цитат от коментарното предаване на трети епизод. Тъй като феновете очакват битка между Джон Сноу и Нощния крал, дайте да ги заблудим и изненадаме. Не, че липсва логика, при положение, че Бран специално ѝ връчва кинжал с острие от Валерианска стомана и дръжка от дракново стъкло, която може да убие немъртвия крал. Просто изпълнението е по Холивудски – нагласено и удобно.

В други се преследва самоцелно единствено елементът на шок и изненада

Всички тези похвати се превърнаха в традиция за голяма част от съвременното кино и сериали. Много поредици започнаха да страдат от това – подобна критика за липса на логика и целенасочен шоков ефект има и в Епизод 8 на „Междузвездни войни“ от 2018 г., който раздвои феновете на поредицата. В случая с „Игра на тронове“ имаме много по-голям консенсус относно качеството на последния сезон на сериала.

Остана един фактор – самата борба за абсолютната власт. Той отсъства в по-голямата част от финала на поредицата. Краят, най-вероятно продиктуван от самия Джордж Р. Р. Мартин, кой ще управлява Седемте кралства (или Шестте, след обявената независимост на Севера) дава много интересен поглед върху тази „игра на тронове“. Както и показва, кой най-добре я владее. Макар да е обвързан с много логика, начинът по който е представен, също води до известно разочарование сред зрителите.

Провал ли е осми сезон на „Игра на тронове“? От гледна точка на продукция, визия, звук и актьорска игра е пълен шедьовър. Но от гледна точка на история и сценарий това е огромно и дори недопустимо падение за поредицата. Последният сезон илюстрира всички проблеми на Холивуд – невероятни усилия и резултат, посечени от целенасоченото търсене на шокиращ ефект и изненадване на зрителите на всяка цена. Независимо, дали по този начин обричащ установената логика, сюжета и развитието на героите.

Крайният резултат на финала на осмия сезон наистина е „сладко-горчив“, както го описва Джордж Р. Р. Мартин. За съжаление, автономността, с която разполагат двамата сценаристи и режисьори оставят повече горчив привкус сред феновете, отколкото сладък.

The post Сладко-горчивият край на „Игра на тронове“ appeared first on TechTrends България.

Медийната компания пусна и тийзър, който е заснет специално за тази цел и не е реална част от новите епизоди. Затова не е задължително да ги приемате буквално. Особено предвид факта, че поредицата „Игра на тронове“ е известна с множеството си обрати и неочаквана смърт на редица любими герои.

Осмият сезон ще представи финалната развръзка в битката за Железния трон. Той ще се състои от едва шест епизода, които по думите на HBO ще бъдат с „филмово“ качество. Първите шест сезона се състоят по десет епизода всеки, но при седмия сезон бяха редуцирани до седем. Причините за намаляването им в последните два сезона са затрудненията в цялостната продукция. HBO не успява да постигне засилващото се качество, които по-новите сезони изискват, в рамките на 12-14 месеца.

Сагата „Игра на тронове“ е базирана на романите от поредицата „Песен за огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин.

The post „Игра на тронове“ се завръща на 19 април appeared first on TechTrends България.