Учените още дадоха препоръки за насърчаване на изследванията на ефектите от въздействието на милиметровите радиовълни (с честоти над 24GHz), цялостното дългосрочно излагане на радио излъчвания и повече средства за ново поколение измервателни уреди.

Корекция на ограниченията

В момента Европейският съюз насърчава на страните-членки да използват препоръките на Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Според тях електромагнитното поле на базовите станции в честотите, които се ползват за 5G, не трябва да надвишават 61 V/m, а плътността на излъчване да е под 1 000 µW/см². Другият източник на радиовълни при мобилните мрежи са потребителските устройства. При тях излъчването се измерва чрез относителния коефициент на поглъщане (SAR), който според ICNIRP не трябва да надвишава 2W/кг.

Препоръките на учените от панела организиран от Иво Христов са тези стойности да бъдат редуцирани, така че да се избегнат напълно всякакви канцерогенни рискове. Доктор Фиорела Беподжи от института „Рамацини“ в Болония смята, че електромагнитното поле на базовите станции трябва да се редуцира 10 пъти до 6.1V/m. SAR трябва да се понижи до 1.6W/кг, колкото е регулирано и в САЩ.

Ефектът за България

Добрата новина за българските потребители е, че при нас от десетилетия електромагнитното поле в честотите за телекомите е ограничено до тази стойност от 6.1V/m. При SAR се използват европейските сертификати за устройства, така че там ще зависим от решенията на ниво Брюксел.

Режимът в България като цяло е доста по-строг по отношения на електромагнитните излъчвания. Ограничителните нива са едни от най-ниските в света, като според професор Мишел Израел те са достатъчно защитаващи за местните потребители. Той сподели това преди година в просторно интервю за TechTrends. По същия начин има и троен режим на контрол на излъчванията при монтиране и модернизиране на базовите станции на телекомите, който включва и последващо наблюдение.

Фактът, че предложените от учените нови нива съвпадат с българските регулации, показват, че те са достатъчно ефективни и защитаващи. С което може да се разсеят опасенията за изграждането на 5G мрежи от трите телекома в страната.

Малко познатия спектър

Мобилните 5G мрежи в ЕС работят или ще работят с три честотни ленти – 700MHz, 3.6GHz и 26GHz. Първите две са добре познати на телекомите, регулаторите и учените. При тях може да се наблюдават странични или опасни за човешкото здраве или за природата ефекти, когато се използват с голяма мощност.

Световните учени са на различно мнение за точните прагове на безопасност, както споменахме ICNIRP препоръчват по-свободен режим, докато панелът от специалисти на Иво Христов в ЕП са за по-стриктен. Дори да не постигнат компромис, разбрахме, че българския потребител е достатъчно защитен. Освен това местните телекоми работят в момента за 5G само с 3.6GHz, която преди десетилетие се използваше за 4G мобилна връзка в София от вече фалиралия „Макс телеком“. Ползват се и съществуващи 4G честоти, когато се прилага технологията DSS.

Ситуацията е доста различна с т.нар. милиметрови вълни, тези при честоти над 24GHz. Третата лента за 5G е позиционирана в 26GHz. Учените са единодушни, че изследванията за ефектите от този тип честоти са малко, недостатъчни, с което изводите не могат да бъдат достатъчно категорични. Затова те призовават, този спектър да се изучи по-детайлно, преди да започне да се използва масово. Телекомите в Европа за момента не разчитат на него, но в други места по света, например в САЩ той вече се ползва за 5G.

The post Евродепутати ще поискат преразглеждане на лимитите за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Във виртуална конференция българският евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) и Мишел Риваси от Групата на Зелените обявиха, че няма научен консенсус относно пълната безопасност на новите технологии.

Заключението на повечето поканени панелисти е, че има „бели петна“ в някои области, както и че са необходими допълнителни и задълбочени изследвания. Това не означава, че разгръщането на 5G трябва да бъде спряно или забавено, тъй като основните опасения са свързани с милиметровите вълни (25GHz в Европа), които ще навлязат в новите мрежи на по-късен етап.

Повече и по-качествени изследвания

В същият момент, призивът за по-задълбочено изследване на по-малко разглежданите ефекти и параметри на ролята на мобилните технологии върху човека и околната среда е повече от необходим, за да се разсеят допълнително опасенията на хората.

„Пандемията показа, колко е важна дигиталната свързаност“, обяви Иво Христов в откриването на виртуалната конференция. „Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“, допълни той, като също така подчерта, че трябва да се отговори на страховете на хората.

„Липсата на научен консенсус по темата е ясен сигнал, за да се проведат повече изследвания свързани с безопасността на хората“ Иво Христов, евродепутат

Франц Кархър от главна дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия коментира, че в момента има много изследвания, но много от тях са некачествени, с противоречиви резултати или такива, които трудно могат да се повторят.

„Заключението е, че ни трябват повече и по-качествени изследвания“, обяви Кархър. Той допълни, че ЕК вече е инвестирала близо 50 млн. евро в подобни научни трудове и експерименти свързани с електромагнитните полета. В новата програма до 2028 г. има и перо заделено за подобни цели.

Критиките срещу ICNIRP

Една от основните задачи на конференцията беше да се уточни дали ограниченията, които се предлагат от Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчно предпазващи. Организацията направи няколко ревизии на своите препоръки, последната от които беше направена през 2020 г. именно във връзка с навлизането на 5G.

„Оценката на риска на ICNIRP е адекватна и се базира не на един или няколко, а на множество научни трудове, консултации с учени и организации“, коментира Родни Крофт, председател на ICNIRP.

Той се присъедини към забележките на ЕК, че доста изследвания не са качествени или противоречиви, затова не трябва да се ползват като категорично доказателство за потенциална вреда.

„Единични изследвания не могат да се използват за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“ Родни Крофт, INCNIRP

„Когато две сходни изследвания показват диаметрално противоположни резултати, няма как те да са верни, а по-скоро трябва да се подобрят техните параметри, за да се постигнат консистентни резултати“, коментира Крофт. По неговите думи, подобни противоречия могат да се ползват за много добра основа за последващи и по-качествени изследвания.

„Но не може да се ползват единични изследвания за оценка на риска, като трябва те да се поставят в рамките на по-широк контекст и да се разглеждат в съвкупност“, заключи Крофт.

Неизвестните

Основните пропуски, неизвестни или липса на консенсус сред учените за влиянието на електромагнитните излъчвания са в две посоки. Първата е при кои стойности има повишен риск от рак (канцерогенеза), втората е свързана с използването на милиметровите вълни (тези над 20GHz).

Натрупването на няколко изследвания в тази посока все пак хвърлят сянка върху ограниченията. Елизабет Кардис от Иниститута по световно здраве в Барселона (ISGlobal), коментира, че има доказателства, които засега не са категорични, че при по-ниски нива от тези на ICNIRP може да има повишен риск от образуване на рак.

„Последните изследвания показват, че новите насоки на ICNIRP от 2020 г., може да не са достатъчно защитаващи за хората и телеком работниците. В същия момент, няма убедителни доказателства затова, че са и опасни“, коментира Кардис.

Доказателствата и детайлите

По време на дискусията бяха цитирани две подобни изследвания публикувани официално през 2018 г. Едното е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ. При него е установен увеличен риск от туморни образования в мишки, но при излъчвания надвишаващи лимитите на ICNIRP. Второто изследване е на италиански екип и отново тества за туморни оброзования в мишки, но на нива в рамките на лимитите на организацията. При най-силните електромагнитни полета (50 V/m) е забелязан увеличен риск от образуване на рак, докато при по-малките този риск изчезва. Прагът, според ICNIRP е 58 V/m.

Това донякъде е повод за притеснение, но по-скоро е сигнал за прецизиране на регулациите. За момента, мобилните мрежи излъчват между 1% и 2% от разрешените стойности на ICNIRP, като в тях се включват и 5G инфраструктурата. Това показват замерванията на британския регулатор OFCOM направени в началото на 2020 г. С други думи – дори организацията да трябва да понижи своите лимити, настоящите мрежи не представляват опасност за здравето. В България, дори прагът за електромагните полета е близо 10 пъти по-строг и е фиксиран на 6.14 V/m.

5G няма драстично да увеличи излъчванията на мобилните мрежи. Ако има такова, те пак ще останат много под ограниченията, които ICNIRP слага в момента.

„Добавянето на нови честоти и устройства ще доведе до минимално увеличение на общите нива на излъчвания в рамките на ЕС. Това показва изследване, спонсорирано от ЕК. Говорим за ръст от 0.7% спрямо стандартите на ICNIRP“, коментира Франц Кархър от ЕК. С което кумулативните излъчвания няма да надвишават 5% или около 3 V/m, далеч под очертаните рискови стойности от италианското научно изследване.

Милиметровите вълни

Друго „бяло петно“ са милиметровите вълни, те са изследвани, но количествените трудове посветени на тях са много по-малко в сравнение със спектъра, който се използва в момента. Това е ключов въпрос, тъй като в Европа операторите планират на по-късен етап да включат подобни честоти на 25GHz. В някои държави извън Стария континент подобни ленти вече се използват за 5G, но с малък успех, заради липсата на слоеве на мрежата.

Арно Тиленс от университета в Гент обясни, че има разлика между излъчванията които са вредни за хората и нивата, които могат да окажат влияние върху по-малки организми от околната среда. Важен момент е, че по-висока доза излъчване получават тези, които не използват мобилни технологии.

С други думи, хората са облъчвани с електромагнитни вълни доста по-силно, отколкото живите организми около тях. При мобилните мрежи до 4G включително антените излъчват еднакво за всички, като разликата е в това, че хората има устройства с тях, които приемат. При 5G, сигналът ще е насочен, с което на теория ще се намали още повече излъчването към тях. Но, ако използваме различни сензори, които да слагаме на животни за проследяване и други цели, ефектът трябва да се изследва допълнително.

По-важно беше сравнението, че научните трудове за честотите над 6GHz са много по-малко като количество спрямо спектъра под тези ленти, които се ползват в момента масово от операторите. С налагането на 25GHz навлизаме в по-малко изследвана територия.

Попълване на „белите петна“ и препоръките

От ICNIRP реагираха, макар и в онлайн чата на дискусията – зам. председателят Ерик Ван Ронген, обяви, че се работи по доклад, който ще покаже „белите петна“ по отношение на електромагнитните вълни и техните ефекти.

Обещанията на ЕК за допълнително финансиране за изследвания също е важна крачка в посока на успокояване от страховете към 5G. Елизабет Карис направи добро предложение за необходимостта от изграждане на мониторингова система в рамките на Европа за силата на електромагнитните излъчвания. За момента, това е практика на местните регулатори. В България например, имаме три нива на контрол и замервания на базовите станции.

Виртуалната дискусия показа, че притесненията спрямо 5G и мобилните технологии са преекспонирани и преувеличени. Но все пак има елементи в науката и регулациите, които трябва да се прецизират, особено ако искаме да сме напълно сигурни при интеграцията на милиметровите вълни през следващите години. Призивът за повече и по-качествени изследвания, както и за отпускането на средства за тях също е похвален.

The post Евродепутати призоваха за повече научни изследвания за ефектите на 5G appeared first on TechTrends България.

Подобни действия вече са предприети от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и се очаква скоро да бъдат одобрени конкретните действия по първите два проблема и продължаване на разговорите по третия казус. Прогнозната стойност за 5G инвестициите е била изпратена от телекомите към КРС през юни 2019 г., или дни преди те да получат временни честоти за тестове на новата технология.

Тя беше потвърдена в официално писмо на Асоциацията на европейските телекомуникационни оператори (ETNO) изпратено до медиите и до институциите на Европейския съюз. То е подписано от главния изпълнителен директор на „Виваком“ Атанас Добрев, както и от главния изпълнителен директор на Telekom Austria Томас Арнолднер, които са собственици на „A1 България“.

Призив за дигитална икономика

В него, операторите от Стария континент призовават ЕС да развие и да се възползва максимално от следващото поколение телекомуникационни мрежи, сред които е и 5G. По този начин ще се насърчат редица приоритетни за Брюксел области, като развитие на иновациите, особено при обработката на данни и изкуствен интелект (AI), Интернет на нещата (IoT) и много други.

„Качествата и възможностите на мрежите – 5G, оптичната мрежа и останалите гигабитови мрежи са важна предпоставка за устойчив растеж, иновации и предоставяне на широк диапазон цифрови услуги, базирани на бързия обмен на големи обеми данни“, пише ETNO в публичната си позиция.

Според ETNO инвеститорите трябва да бъдат насърчени да изграждат и оптимизират националните и трансгранични мрежи в телекомуникационната инфраструктура. Сходна позиция изразиха и от организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) преди седмица. Те призоваха, правителствата на страните на ЕС да не вдигат таксите за радиочестоти, което ще натежи на телекомите и ще ги затрудни в инвестирането в 5G инфраструктура.

В същото време, евродепутатът Иво Христов инициира проучване на потенциалните здравни и екологични ефекти на новата технология върху човека и околната среда. Тяхната цел е да се сложи точка върху споровете дали 5G е вредно или не.

Българските мерки

Българското правителство вече взе редица мерки за облекчаване на усилията на телекомите в модернизиране на мрежите си. КРС предприе редукция от повече от 50% на таксите за радиочестотите. Министерски съвет предприе първите действия по освобождаване на ключовите за 5G и за развитие на 4G спектри в 700 и 800MHz, както и за последващо такова на 25GHz.

От година и половина текат междуведомствени разговори по темата, като по непотвърдена информация от телеком сектора има вероятност Министерство на отбраната да преотстъпи тези така желани честоти. Не само в 700MHz, но и в 800MHz, но тепърва ще видим резултатите през 2020 г. Тогава КРС планира да пусне официални търгове за освободените спектри.

По отношение на административната тежест, мудния и скъп процес по узаконяване на модернизираните мрежи също се водят преговори, но все още без да се споменава за конкретни мерки.

The post Българските телекоми планират 5G инвестиции за 800 млн. лева appeared first on TechTrends България.

Безотговорна ли е Европа

Повечето мащабни изследвания в областта на мобилните комуникации са проведени основно в САЩ, като Европа почти не е правила такива проучвания. Въпреки липсата на такова, Европейската комисия (ЕК) решава да не прави подобно при приемането на новата технология.

В крайна сметка и в последния момент, Брюксел ще направи изследване за ефектите на 5G върху здравето на човека. Това обяви българския евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D).

Той е инициирал към научния панел на Европейския парламент (ЕП) – STOA, да изготви изследване за ефектите, които 5G оказва върху здравето на хората и околната среда.

„Към момента ЕС не разполага с оценка на риска за човешкото здраве от въвеждането на 5G технологията”, обяви Христов по време на конференция организирана по темата в ЕП. Той обяви, че е безотговорно отношението и позицията на ЕК, че подобно изследване не е необходимо.

„Неслучайно в редица европейски страни има протести срещу прокарването на технологията“, допълни Христов. Като поясни, че Брюксел трябва да се научи да се вслушва в притесненията на хората, а не да действа технократски.

От друга страна, Христов подчерта, че Европа изостава в разгръщането на 5G технологията, която наистина ще доведе до редица икономически предимства. Забавеното ѝ приемане означава, че Стария континент може да загуби конкурентоспособност, допълни той.

Скептицизъм под въпрос

Резултатите от изследването се очаква да бъдат обявени след поне шест месеца. Дали това време ще бъде достатъчно за задълбочено проучване, ще разберем след публикуването му. Ако докладът бъде подробен с конкретни резултати, има голяма вероятност да намали или съответно да подсили скептицизма на хората спрямо 5G технологията. Както и да развенчае някои от митовете в момента.

В дискусията организирана от евродепутата Иво Христов беше поканен един от големите скептици на мобилните технологии в Европа – дългогодишният представител в ЕП от Белгия, Пол Ленои.

Той обяви, че въпреки настоящите лимити на излъчване, наложени в международната общност, продължават да съществуват потенциални опасности, като оксидативен стрес, рак, нараняване на ДНК и цялостно увреждане на клетките. Ленои не представи никакви конкретни доказателства или изследвания, които да подкрепят неговото изказване. Отделно, направените досега проучвания и експерименти, най-вече в САЩ, опровергават твърденията му.

Пол Ленои е един от подателите на запитването към ЕК за опасенията свързани с 5G и здравето.

ВРЕДНО ЛИ Е 5G ЗА ЗДРАВЕТО – ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ТУК

„Установените в момента лимити са направени върху доста остаряла база и, затова те са поставени под съмнение. Изпратихме въпроси през 2018 г. до ЕК по темата и нямаше отговор“, обяви Ленои. Първото твърдение не се почива на никакви цитирани изследвания, които да го подкрепят. По второто, ЕК изпраща отговор, в който посочва, че при спазването на лимитите на Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчна гаранция за безопасността на европейското население, които той самия поставя под съмнение.

Ленои също така обяви, че милиметровите вълни, които се ползват от 5G технологията, оказват влияние върху малките насекоми. Отново без конкретни доказателства или посочени извършени изследвания.

Единен подход

Останалите участници в конференцията се обединиха около идеята, че в ЕС трябва да има единен и хармонизиран подход за развитието на 5G. Както и, че приемането на технологията е важен, ключов и дори неизбежен момент.

Европейският комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел отбеляза, че в момента на Стария континент има технологични разделения сред регионите.

„Добър ход беше координацията за разпределението на радиочестотния ресурс от страните-членки“, коментира Габриел и допълни, че ЕС трябва да остане с единен подход при разгръщането на 5G. Сред важните мерки е стандартизацията за сигурността на технологията, като са предприети първите стъпки в тази посока на наднационално ниво на Стария континент.

Според Джефри Годфри от организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) правителствата на страните на ЕС не трябва да вдигат таксите за радиочестоти, което ще натежи на телекомите и ще ги затрудни в инвестирането в 5G инфраструктура.

„Трябва да подчертая ключовата роля в правителствата на страните-членки, които не трябва да се изкушават, че 5G може да им донесе допълнителни приходи в бюджета и да не товарят повече телекомите с такси“, коментира Годфри по време на конференцията.

Марк Ванкопеноли, глобален директор в публичните отношения на Nokia допълни, че вече доста политици в страните от ЕС предприемат обратното – взимат мерки за облекчаване на таксите на операторите. Българското правителство и телекомите в страната преговаряха повече от година и половина по темата и беше постигнато такова съгласие за намаляване на тарифите.

Темата със сигурността беше само леко спомената, като участниците в дискусията се опитваха да я избегнат, заради все още големите неизвестни по цялостната позиция на ЕС по нея. Представител на British Telecom (BT) попита кога ще бъдат готови стандартите за сертифициране в областта на 5G, както и дали Европа ще има капацитет да ги прилага. Годфри от BEREC обяви, че това е в сферата на Европейската агенция по киберсигурност (ENISA), а за капацитета и сроковете не се нае да коментира.

Скритият потенциал

Европа разполага с достатъчно потенциал да се превърне във водещ регион по развитие на 5G. Еврокомисарят Мария Габриел припомни, че европейските компании сумарно държат най-много патенти в тази област, факт, който често се забравя и пренебрегва.

„Доста от приложенията в момента могат да се развият с 4G като основа. Но в дългосрочен план, 5G ще има трансформиращ ефект за цялата икономика“ коментира Лазио Тот, директор по публична политика на Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA).

По време на конференцията се изказа мнението, че ЕС разполага с необходимите ресурси да изгради цялостна екосистема от мрежи и приложения, с които да се разгърне пълния потенциал на 5G.

„Изграждането на работеща пълна екосистема е ключова за постигането на пълна автоматизация на процесите, като Европа има индустриалния капацитет да постигне тази цел“, коментира Марк Ванкопеноли от Nokia.

The post ЕС ще изследва ефектите на 5G върху човешкото здраве appeared first on TechTrends България.