Светлина в преодоляването на това предизвикателство беше внесена в съвместна кръгла маса организирана от VMware България и с присъствието на „Телелинк Бизнес Сървисис“ и Министерството на образованието и науката (МОН). Трите са активните страни в разработването на цялостна, централизирана и облачна платформа за българските училища. Тя вече е почти завършена и вече се работи по създаването на т.нар. „дигитална раница“.

Любопитното е, че процесите по дигитализирането на образованието у нас са започнати още през 2018 г. Тогава МОН разработват стратегия и план за изграждането на централизирана система. По това време започват и възлагането на първите обществени поръчки. Друг интересен факт е, че макар и леко пресилено, в България е затворен кръга по разработка, интеграция, прилагане, потребители и кадри.

Чудо за три дни

МОН разполага само с три дни, когато коронавирус пандемията се разгаря и в средата на март 2020 г., българското правителство решава да наложи почти пълен локдаун на страната. За това време трябва да се премине напълно от присъствено към виртуално обучение на всички ученици. Всъщност, по това време основите на облачната платформа са били вече положени, а в повечето училища е осигурена значителна свързаност.

„Процесът с дигитализацията в МОН стана внезапно с пандемията“, коментира Борис Герасимов, ръководител на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в МОН. „Първото предизвикателство беше да създадем национални акаунти за всички. Това го постигнахме за три дни – заключени в моя офис работехме с екипи на „Телелинк“, Microsoft и др.“

Герасимов допълни, че след това е била създадохме една базова платформа интегрирана с основните ресурси на Office услугите. След това е разширена и е преминато към финализирането на идеята за изграждането на частен (държавен) облак за тази цел.

Трите компонента на дигиталното образование

Експертът от МОН обясни, че стратегията е съставена от три основни компонента за дигитализацията на училищата. Първият е осигуряването на базовата свързаност на самите училища – чрез вътрешни WiFi безжични мрежи. Вторият е създаването на частен облак за българското образование. Герасимов подчерта, че това е ключов момент, за да може да се интегрират централни решения за всички, както и данните на децата да бъдат предпазвани от държавата.

„Частният облак е изключително важен елемент, защото осигурява защита на данните на децата и те няма да бъдат изнасяни в чужди компании“, коментира Герасимов. Той допълни, че след това, с помощта на облака и платформата да се правят пълни и задълбочени анализи на образователната реформа и на представянето на българските ученици.

Третият компонент е самото съдържание. Изграждат се пакети от услуги за всички участници в образователната система – от ученици и родители, до учители, директори и др. Именно тук идва идеята за създаването на „дигитална раница“, в която да бъдат концентрирани всички необходими неща за образователния процес на един ученик – електронен дневник, бележник, уроци, домашни, интерактивни елементи, упражнения, виртуални класни стаи и др. Тя все още е обект на пълноценно изграждане, като съдържанието ще бъде обновявано непрекъснато.

„Идеята е в един момент е да се интегрират всички образователни решения в тази платформа на МОН, включително съществуващи такива като Shkolo, Khan и др.”, обяви Иван Житиянов, главен изпълнителен директор на „Телелинк Бизнес Сървисис“.

Житиянов и Герасимов бяха единодушни, че в момента основният проблем ще е обучението на учителите за пълноценното използване на платформата.

„Затвореният кръг“ в България

Цялата модернизация и дигитализация на българското образование е осъществено основно чрез европейско финансиране. Първите обществени поръчки стартират през 2018 г. и за момента се оценяват на около 105 млн. лева.

Повечето от тях са спечелени от „Телелинк Бизнес Сървисис“. Българският системен интегратор разчита силно на софтуерни решения дело на VMware. Благодарение на тях се изгражда частния образователен облак на МОН. Той е хиперскалируем, като в момента обслужва 850 хил. потребителя, а капацитетът му е за 1.1 млн. абоната.

Иван Житиянов от „Телелинк Бизнес Сървисис“ е постигната софтуерна дефинираност на системата, благодарение на решения като vSphere, vRealize, NSX и Tanzu. Всички те дело на VMware и по-интересното – до голяма степен разработени в България.

„Повечето решения, които са използвани в платформата на МОН се разработват в значителна степен тук в България. Така, може да се каже, че тук затваряме кръга“Веселин Арнаудов, VMware

„Повечето решения, които са използвани в платформата на МОН се разработват в значителна степен тук в България. Така, може да се каже, че тук затваряме кръга“, коментира Веселин Арнаудов, ръководител „Центърът за напреднали технологии“ към VMware.

Родно ноу-хау

Местният развоен център на VMware е един от трите стратегически такива на компанията и вече разполага с почти 2 000 служители, обяви Диана Стефанова, вицепрезидент „Регионални стратегии за развитие“ във VMware. Тя подчерта, че образованието е важен компонент в създаването на качествени кадри и така подчерта „затварянето на кръга“, което Арнаудов имаше предвид.

„Като голяма IT компания ние имаме голямото желание да развием местните кадри и да инвестираме в образованието тук“Диана Стефанова, VMware

„Като голяма IT компания ние имаме голямото желание да развием местните кадри и да инвестираме в образованието тук“, коментира Диана Стефанова, вицепрезидент „Регионални стратегии за развитие“ във VMware. „Предоставеното от нас финансиране от 1.5 млн. долара за института за изкуствен интелект INSAIT, който беше открит в началото на годината в София, допълва нашата стратегия“, коментира още тя.

VMware и „Телелинк Бизнес Сървисис“ работят заедно през последните 12 години. От 15 години пък съществува българското развойно звено на американската технологична фирма. По думите на Веселин Арнаудов, софийският офис е предложил над 3 хил. технологични идеи за развитие и има над 300 патента.

The post Затвореният кръг на българската „дигитална раница“ appeared first on TechTrends България.