Новият IBX център за данни на Equinix – SO2, беше изграден за малко над 19 млн. долара в България – какво му е по-различното от това, което в момента се намира на пазара, и какви са плановете ви за последващи инвестиции?

Това, което изградихме, се нарича FDCC или компактен център за данни. Много нововъведения бяха интегрирани в тази сграда, базирайки се на опита, който имаме от Equinix с изградените над 200 центъра за данни. Те включват подобрена климатизация, дистрибуция на електричеството, данните, устойчивост, енергийна ефективност и дори физическата сигурност. В тази първа фаза от изграждането си той предлага на клиентите около 350 шкафа за оборудване с възможност да се добавят 1100 в следващите фази. И двата ни International Business Exchange (IBX®) центъра за данни у нас използват 100% зелена енергия и дават достъп до 55 пазара по целия свят благодарение на Platform Equinix.

Стандартите, използвани при изграждането на новия център за данни, са доказателство за иновациите, създадени от Equinix през повече от 20-годишното съществуване на компанията. За държава с размерите на България се избира по-компактен вариант, като клиентите ни имат достъп и до глобалната платформа.

Как се измерва капацитетът на един такъв център?

Преди години се измерваха на квадратни метри, когато и самите компютри заемаха няколко стаи. През 90-те години те се стандартизираха в познатите и до днес „шкафове“, които съдържат масово PC-базирани сървъри. Което позволи след 2000 г. всички те вече да се измерват не толкова по площ, а по консумация. Благодарение на технологичния напредък, ресурсите за осигуряване на необходимата изчислителна мощност и взаимосвързаност всъщност се свиват. Разпространението на данните не изисква по-големи центрове за данни, защото важно е какво се случва вътре в центъра за данни, а не размерът му. Което понякога води до объркване или до изкривяване на представите сред масовата и дори по-запознатата с индустрията публика.

Как се развива пазарът за взаимосвързаност по света и у нас?

Пазарът за центрове за данни се развива много динамично. Сега тенденциите се изместват в две важни посоки. Първата е вследствие на все по-масовата свързаност на хората и бизнеса. Потребителите невинаги си дават сметка колко голям е мащабът на облачнo базираните услуги и как те разчитат на тях на ежедневна база. Електронната поща е най-елементарният и прост пример за това, всеки месец те се увеличават. Все повече услуги се изнасят в облака, което означава, че не се съхраняват на устройството на потребителя или дори на бизнеса. Те се намират в някой център за данни. Което прави надеждната връзка на бизнеса и потребителите към някой от тези центрове ключова за развитието на ежедневието ни. Това позволява бизнесът на взаимосвързаност да расте главоломно.

Тук идва и другата голяма тенденция, че технологичните гиганти започнаха постепенно да навлизат във всички сфери на комуникационния бизнес, включително в предоставянето на облачни услуги и дори взаимосвързаност и центрове за данни. Привлечени от значителния растеж и мащабните средства, с които разполагат бързо и лесно да установят такава услуга, те променят пазара по няколко начина. Искат големи обеми капацитет, с високо качество на възможностите, на много ниска цена. Тях ги наричаме хипермащабни центрове за данни (т.нар. hyperscale центрове).

Освен фокуса на бизнес модела, какви са другите различия между Equinix и телеком операторите?

Това, което ни отличава, е, че голяма част от сделките, които Equinix сключва в България през последните години, в повечето случаи са вече с клиенти на компанията в световен мащаб. Нашата задача е да покажем технически възможности за изпълнение на техните проекти и съответно да ги реализираме с качеството, което те очакват. Затова и доста от клиентите са по линията на чуждестранни инвеститори, които искат да имат технологично присъствие в региона.

Какво прави България привлекателна дестинация за подобен тип бизнес?

През страната ни преминава сериозен възел от т.нар. магистрални кабели, по които минава световният интернет трафик. Това е инфраструктурата, която захранва Турция и целия Близък изток. Единственото алтернативно трасе преминава през Средиземно море към Алжир, но то е доста уязвимо откъм природните стихии, докато България се утвърди като свързваща локация.

Данни за пазара за взаимосвързаност в България няма поради простата причина, че местните фирми са много консервативни откъм споделянето на резултати. От друга страна, бизнесът има потенциал, защото за доста компании в страната все още предстои пълното им дигитализиране.

Ще повлияят ли навлизането на 5G мобилните мрежи и разгръщането на периферните изчисления (Edge computing – бел. ред.) на бизнеса ви и планира ли Equinix да се развива в тази посока?

Със сигурност ще повлияят. 5G ще отвори огромни възможности и ще помогне за реализирането на концепции като автономни коли, скоростни доставки, всякакви нови услуги в реално време. Тя ще доведе до много нови инвестиции за изграждане на инфраструктура по периферията (т.нар. digital edge) и дори като сложност и обем ще надхвърли тези в облачните системи. Но докато не се появи достатъчно голямо търсене и предлагане на подобни нови услуги, тези значителни средства няма да са оправдани.

Equinix много внимателно следи всички тези тенденции, защото има и големи телеком клиенти, които обслужва.

Защо българските компании не са толкова дигитални? Кои са пречките – инфраструктурни или други?

По отношение на инфраструктурата – нея я има, като телекомите в страната са се справили перфектно и предлагат много повече, отколкото икономиката ни предполага. България, Румъния и още няколко държави в региона разполагат с много силно оптично покритие, което не присъства в Западна Европа или САЩ. Това се дължеше на различната регулаторна среда, която беше в страната и позволи появата на множество малки оператори.

Но има и примери, в които държавната намеса не изиграва толкова положителна роля, най-очевидният е проточилото се налагане на електронното управление. Бързото и правилното му интегриране ще спести много време и пари, както и ще насърчи дигитализацията на местния бизнес. Защото в момента има прекалено много процеси, които се извършват на ръка, вместо да са автоматизирани. До голяма степен това е един от водещите фактори.

Аз съм на малко по-различно мнение. Защото смятам, че българските IT специалисти са магьосници. Трима програмисти могат да напишат софтуер за дадена фирма, която се побира в половин „шкаф“. Говорим за изцяло български компании, които все още явно не са достигнали до извода, че трябва да се правят по-сериозни инвестиции в IT. За сметка на това родните софтуерни специалисти правят чудеса от храброст и успяват да постигнат доста добри резултати с много, ама много по-малко ресурси.

Как изкуственият интелект (AI) ще повлияе на бизнеса с данни?

AI ще окаже огромно влияние върху компании, които са събирали и продължават да събират огромни масиви от данни с години. Вече има доста алгоритми, някои от които са с отворен код и могат да свършат доста задачи. Любопитното е, че работата по AI е толкова голяма, че нараства възприемането на този отворен модел, за да се използват все повече данни за обучение на програмите. Но това е процес, който ще отнеме много време и тепърва ще повдига въпроси, сред които и морални, за това как се ползва събраната информация и как се взимат решения на нейна база.

The post Equinix: Електронното управление в България ще засили дигитализацията на бизнеса appeared first on TechTrends България.