Комбинацията от глобална вирусна пандемия и надпреварата между медийните гиганти за развитие на онлайн платформите за разпространение са на път да „убият“ киното. Продукциите на големия екран до 2020 г. изглеждаха като вековни пирамиди в развлекателната индустрия, които не помръдват с напредването на времето.

Много технологии преди това са се опитвали да вземат „скалпа“ на киното. Първа беше спрягана телевизията – гледането на филми, без да напускаш дома си е бързо компенсирано от големия екран и по-доброто озвучение. Видеото и домашното кино също не успяха да изместят премиум и социалното усещане на големия екран. Подобно усещане имаше и за стрийминг платформите, те са огромно удобство, но предлагат съвсем различно преживяване.

Пандемия в неподходящо време

Основните предимства на киното са две. Техниката и залите изградени специално за по-добро гледане на филми. Втората са ексклузивните права с големите студиа да излъчват първи и единствени за известен период от време най-новите холивудски хитове. COVID-19 пандемията временно заличи първото, като доведе до затварянето на хиляди киносалони по света.

В други по-стари времена, това би означавало временно неразположение и нулева година за цялата филмова индустрия, която впоследствие бързо ще се възстанови. Липсата на удобна алтернатива за потребителите е ключов фактор. Телевизията може да бъде временно убежище, но нейния линеен характер нямаше да повлияе толкова негативно на кината в дългосрочен план. Отделно, парите, които студиата щяха да вземат, нямаше да са толкова привлекателни.

Стрийминг платформите предлагат нещо съвсем различно. Първо, вече основните медийни компании разполагат с подобни услуги. Второ, те са в люта конкуренция помежду си и пандемията катапултира техния растеж до невиждани нива. Парите остават в рамките на студиото, като всеки новопривлечен абонат носи дългосрочна стойност ако бъде задържан. Тези доходи се оказват ключови за медийни гиганти като Disney за оцеляването им по време на извънредните мерки и замразяването на ключовите им бизнеси. Стрийминг платформите се оказват перфектният инструмент за рязка трансформация на сектора в тези извънредни времена.

Разчупване на традицията

Затворените кина, означават по-слаби приходи от боксофиса за медийните издатели. Вместо да понесат загубите от този факт, някои от тях решават да използват ситуацията в своя полза. Предвид факта, че в момента тече надпревара за привличането на повече абонати в стрийминг платформите (за нея по-надолу), които започват да са основен източник на пари в извънредната ситуация.

Необикновените времена изискват нетрадиционни действия. Walt Disney отлагат премиерата на пълнометражната игрална лента „Мулан“, заради коронавируса, тъй като датата на излизане съвпада с ескалацията на епидемията. След продължителното му отлагане, филмът така и не излиза на голям екран, а директно преминава в стрийминг платформата Disney+.

Warner Bros достигат по-далеч, като обявяват, че ще пуснат целия си каталог от филмови хитове за 2021 г. едновременно на големия екран и в стрийминг услугата HBO Max. Първоначално, концепцията трябваше само да се тества с отложения от есента хит „Жената-чудо 1984 г.“, но студиото реши да приложи този похват за всички свои филми планирани за следващата година.

Кошмарът на кино индустрията

По този начин, Warner Bros предоставят силен аргумент в потребителите на САЩ да се абонират за услугата, която е под тяхно крило. Както и да изгорят един от двата стълба, на които се крепи кино индустрията. Вторият вече е в пламъци, заради коронавирус пандемията. Независимо, че компанията обяви решението за „временно“ и обхващащо само 2021 г., то ще окаже допълнителен натиск върху киносалоните и може да удължи периода на „задушаването им“.

Не само, че последните ще трябва да работят по-малко и с намален капацитет, заради пандемията, но ще предлагат филми, които по същото време ще са налични и в интернет. Най-големият кошмар за кино индустрията става факт. Дори да се нормализира индустрията след пандемията догодина, киното ще е изправено пред натиск от това, че няма да е ексклузивна платформа за най-новите и касови ленти.

За първи път от създаването им, киносалоните са в толкова уязвима позиция. Преди винаги са успявали да окажат силен натиск върху цялата индустрия, която се е съобразявала с техните условия. Пресен пример е, отказът на кината да излъчват филмите на Netflix, именно заради условието, че ще бъдат пуснати паралелно на стрийминг платформата. Сега, те трудно ще имат избор, ако всички преминат на този модел.

Надеждата за кино индустрията е, решението на Warner Bros да бъде прецедент, който да не бъде последван от другите големи студиа. Както и този хибриден модел, наистина да бъде въведен временно. Тогава има светлина в тунела, че киносалоните ще успеят да удържат на двойния натиск.

Под натиск

Тя е доста мъждукаща предвид факта, че Disney обяви, че стриймингът се превръща във водещ компонент в корпоративната им стратегия. Което означава, че медийният гигант може да се изкуши да приложи хибридния модел на Warner Bros. Засега, компанията обяви много съдържание, основната част от което е под формата на сериали, а дори и част от филмите са запазени ексклузивно за стрийминг платформата Disney+. Което показва, че ветровете определено духат в тази посока.

Коронавирусът вече навреди доста на кината. Британската верига Cineworld (която има присъствие и в България) е с временно блокирана дейност, заради пандемията, а рейтинговата агенция Fitch им понижи рейтинга до доста ниски стойности (CCC). Компанията гори бързо средства, няма стабилни приходи и тегли кредити. Дългосрочната ѝ прогноза не е розова.

Продължителният натиск върху приходите на кината може да бъде пагубна за тях. Друга голяма щатска верига AMC обяви, че ще свърши наличните си финанси в началото на 2021 г., ако нормалната ѝ дейност не се възстанови. Компанията търси 800 млн. долара финансиране, за да може да оцелее през следващите месеци. Третата, Regal заяви, че може да затвори киносалоните си завинаги. Премахването на ексклузивитета на филмите и хибридния модел на разпространение налива масло в огъня и заплашва тяхното възстановяване.

Опит за ответен удар

Четири дни отне на кино индустрията да осмисли какво се случва и колко фундаментално може да бъде това решение. Забавянето дойде донякъде от факта, че решението беше обявено на 4 декември или четвъртък вечерта. В крайна сметка, то е в духа, че кината носят по-голяма добавена стойност от стрийминга и, че трябва да се запази ексклузивността на прожекциите в салоните.

„Warner Bros имат право, че тяхното съдържание е изключително ценно, но те трябва да знаят, че ексклузивността на кината движи високата добавена стойност, а не стрийминга“, се посочва в изявление на Съюза на независимите кино компании в САЩ. В него с посочва още, че с навлизането на ваксината срещу коронавируса, обстановката постепенно ще се нормализира и няма смисъл да се предприемат подобни действия за цялата 2021 г.

Боксофисът генерира силни и бързи приходи на студиата. Първата част на „Жената-чудо“ например направи продажби на билети от 820 млн. долара в рамките на няколко месеца. Стиймингът предлага по-умерени, но и предсказуеми доходи в дългосрочен план. Там, зависи всяка платформа колко абоната е привлякла.

Съпротивата срещу решението на Warner Bros започва да се надига и да се формират потенциални ответни удари. Възможността идва по линия на договорите за ексклузивност и съвместните продукции. За последното има индикации, че може да има оспорване. Един от партньорите на Warner Bros – Legendary – се оказва, че не е уведомен за решението и тепърва ще има преговори за филмите, които правят заедно. Това са „Дюн“ и „Годзила срещу Кинг Конг“.

Подобно брожение започва да се формира и от друго място – актьорите. В договорите на холивудските звезди не рядко фигурират две клаузи за заплащане. Едната е за твърда сума, която е най-често цитирана в медиите. Втората е обвързана с процент от приходите от билети.

Блокбъстър продукциите на Warner Bros има доста договори, които съдържат двата метода за заплащане. Проблемът е, че актьорите не са били уведомени за решението и сега се чувстват потенциално ощетени, ако филмите не направят силно представяне на големия екран.

Последствията

Дори да успеят киносалоните да оцелеят от затварянето покрай пандемията, индустрията може да бъде изцяло променена от 2021 г. Шансът да падне ексклузивното излъчване на големия екран на последните холивудски продукции е съвсем реален и се обмисля, да се прилага не само от Warner Bros.

При подобен сценарий, кината няма да изчезнат, но бизнесът им ще се свие значително. Това е много лоша новина за повечето от тях, тъй като те са консолидирани в големи вериги и разчитат на мащаб. Трансформацията им в бутикова ниша ще бъде болезнен процес. Която за много ще е равносилна на смърт.

Битката за стрийминга

До това развитие можеше и да не достигнем ако основните медийни компании не навлизаха в активна фаза на разгръщане на своите стрийминг платформи. Пандемията затвори света само 4-5 месеца след нейния официален дебют на 19 ноември 2019 г. HBO Max на Warner Bros пък беше пуснат за потребители в САЩ в разгара на извънредните мерки – на 27 май 2020 г.

През пролетта и лятото на тази година е отчетен рязък скок на интереса към стрийминг платформите. Не само към новите, но и към установените играчи, като Netflix. Причините са очевидни – хората прекарват изключително много време вкъщи, не пътуват и това им печели време за домашни развлечения. Стриймингът е лесен, достъпен начин за гледане на филми и сериали, без да се чака тяхното излъчване по традиционната линейна телевизия.

Надпреварата в този сегмент обаче се ожесточава. В рамките на една година, платформата Disney+ на медийният гигант бързо и уверено зае второто място с малко под 87 млн. абоната. Компанията на Мики Маус вече е преполовила потребителите, с които разполага в сравнение с тези на лидера Netflix. Новата 2021 г. ще бъде доста показателна, тъй като Disney+ ще излезе в редица пазари, като Европа (засега там е само в няколко държави) и Азия.

HBO Max от своя страна ще замени HBO Go в редица пазари през 2021 г., включително и в България. С което може да увеличи значително своята база от настоящите си 12.6 млн. потребители. Бъдещето на останалите е под въпрос. Apple TV+ се развива с нелоши темпове и вече разполага с 33 млн. абоната. На фона на всичко това Netflix може да започне да стагнира като растеж през новата година.

Големият въпрос е какво ще е бъдещето на Hulu. Платформата е две трети собственост на Disney, като компанията все повече разчита на собствената си услуга за хитовото съдържание. Hulu преминава на заден план и нейната съдба ще виси на карта през следващите няколко години. Опция е Disney да я изкупи напълно или постепенно да я заличи и да се опита да прелее абонати в основната си.

Първата фаза на стрийминг войните вече приключи. Втората – международна експанзия ще видим догодина. Комбинацията между нея и пандемията може да се окаже смъртоносна за кино бизнес. Всичко зависи от развитието през новата 2021 г. и кои киносалони ще оцелеят през 2022 г.

The post Първата жертва на стрийминг войните appeared first on TechTrends България.

Взаимоотношенията наподобяват донякъде сценария от филма „Специален доклад“ на Стивън Спилбърг, в който търговските интереси на САЩ са от една страна, деликатния баланс на по-либералните български закони и по-свободолюбивите български потребители от друга. Като идеята е нарушителите да бъдат наказани. Всъщност българския превод на филма съвпада с един истински такъв документ, свързан с опазването на авторските права.

Специален доклад 301

Конкретно, TorrentFreak се позовава на стенограма от изслушванията на федералната агенция на Търговските представители на САЩ (USTR) относно годишния „Специален доклад 301“. Този документ се изготвя на ежегодна база и описва какви са препятствията на американските компании при предоставянето на продукти с авторски и патентни права. Ако една страна присъства в него, то тя се смята проблемна за търговия с подобни изделия и услуги. В България „Специален доклад 301“ стана популярен като „пиратския списък“.

Страната ни не фигурира директно в него, а поставена под наблюдение. Този статус може да се измени и да бъде добавени към „Специалния доклад 301“ ако не правителството не е предприело достатъчно мерки в опазването на авторските права. Затова всяка година се правят изслушвания на представителите на различни държави, които са под мониторинг и се обновява списъка. Именно от такова тръгва новината на TorrentFreak.

Телевизия и „читанка“

На изслушването участва българското търговско аташе в посолството ни във Вашингтон Иво Константинов. Той обявява, че страната ни е положила много усилия в защита на авторското право. Както и, че се работи по специална пътна карта, която се координира с USTR. Константинов подчертава, че са засилили мерките и се спазват препоръките на САЩ, Европейския съюз и Европол. Самите те не се разискват в детайли.

В съпътстващите документи, които изпраща България към USTR е посочена като много важно развитие в борбата с нарушаването на авторското право затварянето на онлайн библиотеката Chitanka.info.

„Отделните цифрови ТВ декодери са тенденция, която постепенно заменя торентите, в разпространението на незаконно съдържание в България“ Иво Константинов, търговско аташе във Вашингтон

Константинов посочва двата най-големи проблема на България в борбата с пиратството – торент сайтовете и софтуерните платформи в цифровите декодери. Подробности за последните се посочва в съпътстващите документи. Става дума за отделни декодери, които се продават самостоятелно и позволяват хващането на пиратски сигнал чрез IPTV връзка. Константинов споменава е, че „те са тенденция, която постепенно заменя торентите, в разпространението на незаконно съдържание“.

Слонът в стаята

Най-важно от всичко си остава слонът в стаята, като това са двата най-големи торент тракера в страната ни“, коментира Иво Константинов. Той допълва, че българската Генерална дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) подготвя молба към колегите си в САЩ за сваляне на хостинга на сървърите им. Според Константинов, те се намират в Щатите, където българските власти нямат юрисдикция.

„Това е ново развитие, което ще се случи скоро и е единственият ключов отворен въпрос, който трябва да разрешим за защита на авторското право“, коментира Константинов. Преведено на прост език означава, че САЩ натискат България за затварянето на торент тракерите, но иронично те се хостват на щатска територия. С което София, за да изпълни това изискване, моли Вашингтон за съдействие. По същия начин стоят нещата и с домейните, където САЩ могат да действат чрез организацията ICANN.

„Най-важно от всичко си остава слонът в стаята, като това са двата най-големи торент тракера в България“ Иво Константинов, търговско аташе във Вашингтон

Тракерите не се споменават поименно, в съпътстващите документи са упоменати за България ArenaBG.com, Zamunda.net, Zelka.org и p2pbg.com. Българските власти посочват, че първите три се хостват в Панама, което леко противоречи на изказването на Константинов, а четвъртият е в Германия. Има и друг фактор, който не се отбелязва е, че торент тракерите обикновено разполагат с няколко хостинга и домейна, като се правят непрекъснато се правят копия на сайтовете. Така ThePirateBay вече няколко десетилетия удържа на натиска на редица институции по целия свят.

Сред най-големите по света е посочен RarBG.to. Той тръгна от България, но интернет операторите блокираха директния достъп до него. Въпреки това, RarBG е на четвърто място по посещения в глобален мащаб до подобен тип тракери.

България и „пиратския списък“

България прави големи усилия да не попада в „Специалния доклад 301“. Години наред тя беше „абонат“, но след няколко действия на държавата, тя излезе от него и остана под наблюдение. Много често, акциите, които властите предприемаха бяха седмици или няколко месеца преди изслушванията за „пиратския списък“, като така се гарантираше оставането на страната извън него.

Първо, бяха премахнати свободните сървъри, където интернет потребителите можеха свободно да свалят всякакво съдържание. След което бяха предприети регулярни акции срещу торент тракерите. Последните преместиха цялото си съществуване извън страната с, което вързаха ръцете на българските власти.

Най-големият жест, който България прави (напълно неофициално – бел. ред.), за да остане извън „Специален доклад 301“ са дългогодишните обществени поръчки за доставка на софтуер за държавната администрация. Тя работи от почти две десетилетия с Microsoft, търговете се печелят основно от „ЦАПК Прогрес 2000“ и  надвишават десетки милиони левове.

Последните действия на българските власти не опират само до затварянето на Chitanka.info. Миналата година, ГДБОП направи мащабна акция срещу малки кабелни оператори, като иззе основното им оборудване. Причината, според органите на реда е, че независимите доставчици на ТВ съдържание укриват абонати и така нарушават авторските права. Спорът се води от години между малките оператори, големите телекоми и носителите на авторски права. Все повече властите заемат страната на последните две, донякъде и в стремеж да покаже напредък и действия, за да не се върнем обратно в „Специален доклад 301“.

The post „Специалният доклад“ за торент сайтовете и пиратството appeared first on TechTrends България.