Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

Сега регулаторът е против някои практики при начисляването на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. В КЗП са получени множество жалби, че потребителите трябва да платят не само трите такси за анулиране на абонамента им, но и доплащане на разликата при промоционалните цени, както за самите контракти, така и за закупените с тях устройства. Тази комбинация създава натрупване в неустойката и съответно бариера за клиентите да се откажат от услугата и да преминат към друг оператор.

Поради тази причина, КЗП обяви, че тази практика на телекомите е нелоялна и агресивна и я забранява. Подобно с казуса с индексацията, нещата са малко по-сложни и почти сигурно е, че ще има обжалвания от страна на операторите. Както и потенциални преговори за постигането на някакво компромисно решение, отново по модела с индексирането на абонаментните такси от последните години.

Становището на регулатора

Позицията на КЗП е сравнително проста. Освен трите месечни такси неустойка при предсрочно прекратяване на договора от потребителите, операторите начисляват допълнителни такива. Те обхващат потенциалните промоции, които са включени в абонамента. Честа практика е телекомите да пуснат някой месечен план с намаление на цената, било то в Коледна или друга кампания. В договора се записва стандартната и промоционална цена. При предсрочно прекратяване от клиента се изисква да заплати разликата между двете в оставащия цял период на контракта.

Друг тип неустойка, която се наслагва е в случай, че потребителят е взел и устройство на изплащане, например смартфон. Повечето модели идват с отстъпки ако се вземат в пакет с преподписване или нов договор. Отново, разликата между промоционалната и реална цена се добавя в случай на предсрочно прекратяване на контракта.

Според председателят на КЗП Мария Филипова, това е нелоялна агресивна търговска практика. В становището на регулатора се твърди, че по този начин операторите налагат всякакъв вид „прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя“, когато последният желае да прекрати договора си или да избере „друга стока или търговец“.

КЗП подчертават, че в контрактите освен стандартните клаузи за предсрочно прекратяване, които включват изплащане на до три месечни такси неустойки, са добавени още две, „които накърняват добрите нрави“. Защото по този начин се заобикаля поставения максимален праг, който е по договор. Допълнителните условия водят и до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Като те задължават да се плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Реалностите на телекомите

Подобно на индексацията, реалната ситуация не е само черна или бяла. На първо място, регулаторът си противоречи в позицията си. От една страна КЗП твърди за „извъндоговорни пречки“, но от друга признава, че съответните клаузи за допълнителните неустойки са включени в самите контракти.

В Закона за електронните съобщения (ЗЕС), не са посочени изрични параметри за неустойките при предсрочно прекратяване на договора. Основните регулации са насочени повече в посока автоматичното подновяване на контрактите, преобразуването им в безсрочни и съответно условията за тяхното терминиране. В Закона за защита на потребителите (ЗЗП) също няма конкретни детайли при подобен тип абонаменти. Там, единствено е записано, че може да се счете за неравноправна клауза в договор такава, в която потребителят е задължен да плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С което става въпрос на тълкуване дали допълнителните условия създават такива предпоставки или не. За промоционалните цени на абонаментите може да се каже, че по-скоро да. Телекомите пускат намалените пакети, с които постигат няколко ефекта. Първият и най-важен – да привлекат потребители. Вторият е, че при преобразуването на договора в безсрочен, месечната такса става стандартната, а не промоционалната. Последният ефект е този, който описва КЗП – разликата между двата абонамента се дължи като неустойка и това създава допълнителна бариера за предсрочно прекратяване. В този случай, регулаторът може да се каже, че работи в правилната посока.

Смартфон субсидиите

Ситуацията е по-размита при закупуването на устройства заедно с договора. Част от стратегията на телекомите да привличат клиенти е като предоставят смартфони или друга техника на значително по-ниски цени от пазарните ако с тях бъде сключен нов договор или преподписан вече съществуващ. Операторът де факто се отказва или силно намалява маржа на печалба на продажбата на устройството, за да привлече и задържи клиентите си за по-дългосрочен период от време.

Тази практика се нарича субсидиране. Обемът на намаленията зависи от това колко скъпо е устройството и колко висок абонаментен план избере потребителят. Например, 512GB версия на сгъваемия смартфон Samsung Galaxy Z Fold 6 струва 2 869 лева в брой в „А1 България. Цената на свободна продажба от други търговци е 3 999 лева. Субсидията в случая е 1 139 лева, като говорим за подписване с най-скъпия план на оператора.

При предсрочно прекратяване, телекомът ще изиска горната разлика като неустойка. Ако това се направи в началото на срока на договора може да се каже, че тогава операторът ще бъде ощетен. Защото неговите сметки са, чрез скъпия месечен абонамент да си компенсира липсата на марж на печалба от смартфона. Ако се направи в последните няколко месеца на срока на договора, тогава вече наистина може да се каже, че е необосновано. Но и тогава подобно терминиране на контракта по презумпция не е в полза на потребителя. Защото той или тя само ще се плати неустойка, която всъщност може да покрие оставащото време и обикновено това не се практикува.

Предвид горните ситуации, е по-вероятно КЗП и операторите да потърсят някакво междинно решение, по подобие на казуса с индексацията на договорите. В този случай имаше по-скоро прецизиране на условията, отколкото тяхната пълна отмяна.

The post КЗП се прицели в допълнителните телеком неустойки appeared first on TechTrends България.

От малко повече от година и половина към горните опции добавяме и платформата BEAM. Това е специална система за търгуване на акции на малки и средни предприятия, пусната от БФБ. Досега, компаниите можеха да потърсят инвеститори в размер до 3 млн. евро или 5.87 млн. лева. Народното събрание прие на второ четене изменение в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с което вдига този таван на 8 млн. евро или вече средствата набъбват близо три пъти до 15.64 млн. лева.

Това решение може да засили развитието на българската стартъп екосистема, като ѝ даде по-лесен достъп до допълнителен капитал. Има и уловки, защото привличането на инвестиране през BEAM става без необходимостта от одобрение на Комисията за финансов надзор (КФН). Регулаторът се разглежда от много хора в IT индустрията като голяма спирачка за стартиращите компании, но може да бъде и спасителен пояс за инвеститорите в определени случаи.

Облекчените и новите условия

Най-голямото предимство на BEAM е, че при набиране на капитал до 1 млн. евро (при лимит от 3 млн. евро) не трябва да изготвя задължителния проспект за инвеститорите. Той съдържа основните параметри на компанията и на емисията, като преминава през одобрение на КФН, а впоследствие се публикува публично на сайта на БФБ.

Други предимства, са че компаниите през новата платформа не са задължени да подават тримесечни отчети, а само на полугодие и годишни. Останалите плюсове са, че не се изисква специален служител за връзки с инвеститорите, не се задължава разкриването на дяловете на акционерите и др.

Приетата промяна от Народното събрание вдига тавана на максимално набрания капитал от BEAM на 8 млн. евро. Увеличава се и прага, в който компаниите не трябва да изготвят проспект от 1 млн. евро на 3 млн. евро. Така, стария таван за общо финансиране се превръща в максимума при който фирмите могат да пласират акции на БФБ без да преминават през одобрението на регулатора. Близо утрояването на общия привлечен капитал от 5.87 млн. лева на 15.64 млн. лева също е добро дошло за стартъпите.

Резултатите до момента

BEAM е предоставил възможност на общо осем компании да привлекат около 29 млн. лева. Като половината от тях са постигнали почти или напълно максималния праг на финансиране от 5.87 млн. лева. При влизане в сила на промените максималния обем от средствата реализирани през платформата за 18 месеца, ще могат да се надхвърлят само с две нови листвания на максималния праг.

Любопитното е, че половината от фирмите, които се възползват от BEAM са стартъпи. От останалите три са фондове за подялово финансиране и един за друг тип инвестиции. С други думи, различни потенциални инвеститори в стартиращи компании са намерили новия инструмент за лесен начин да привлекат пари за своята дейност. Ето и кратък списък с досегашните участници в BEAM, както и с обема на платформата:

„Биодит“ (Biodit)

Първата компания, която излезе на БФБ чрез новата платформа беше „Биодит“. Тя привлече капитал от само 1 млн. лева, като основната причина да го направи, беше отказът на КФН да ѝ одобри конспекта за нормален борсов дебют на БФБ. Появата на BEAM беше възможност за дружеството да набере финансиране през пазара, без да влиза в полемика с регулатора. За техния случай сме писали тук.

Sin Cars Industry

Sin Cars Industry не попада точно в графата стартъп, защото компанията е на пазара от доста време. През 2016 г. получава европейско разрешително за автомобилен производител и вече има зад гърба си няколко спортни модела. Компанията се опитва да следва модерните тенденции и вече се стреми да изгради електромобили за градска среда.

Smart Organic

Smart Organic стои зад популярните в един момент енергийни барове RooBar. Компанията също трудно може да влезе в категорията стартъп, но е наложено име на пазара за био храни. Разполага със собствена фабрика в София и привлече почти максималната сума за финансиране през BEAM.

Dronamics Capital

Обявяван много кратно за „белия лебед“ сред стартъп екосистемата, Dronamics е сред българските компании с голям потенциал за световната сцена. Разработва товарни дронове и цялостни решения за спедиторска дейност с подобен тип превозни средства. Набират максималния праг от средства през BEAM от 5.87 млн. лева, но го правят по интересен начин – като листват отделна и специално подготвена фирма за това. Повече по темата, сме писали тук.

Webit Investment Network

Започваме с фондовете с дялово финансиране, които набират част или целия свой капитал през BEAM. Webit Investment Network е свързана с едноименните технологични събития, които започват да организират и състезания за стартъпи. Наградата е подялово финансиране.

HR Capital

Друг фонд, който привлича по-скромно финансиране HR Capital. В портфолиото му са компании като eBag, Superdoc & Healee и „Биодит“. Отделно финансовата институция участва в други популярни инвеститори, сред които са два от фондовете Eleven.

Impulse Capital

Impulse Capital не е класичеки фонд за подялово инвестиране, а е по-обща инвестиционна компания. Тя се присъединява в по-късна фаза, когато дадено дружество е по-близо до борсов дебют, за да може да извлече печалба от вложенията си след това.

Infinity Capital

Не всичко е IT и Infinity Capital доказва точно това. Компанията инвестира в недвижими имоти и е решила да се възползва от BEAM, за привличането на свеж капитал за своята дейност.

The post До 8 млн. евро през платформата BEAM – значение и последици appeared first on TechTrends България.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.

The post Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички appeared first on TechTrends България.

Покрай войната в Украйна и санкциите, Русия е на път да се превърне в своеобразна модерна версия на Тортуга. Която пак дава убежище на пиратите, но дигиталните такива. Москва обмисля да вземе сериозни мерки в облекчаване на ефекта на санкциите, рестрикциите и другите мерки, които западните държави и основно САЩ предприеха. Особено предвид факта, че десетки технологични компании обявиха спиране на бизнес дейността си в Русия като списъкът е наистина внушителен. Като включва всички по-масови и известни IT гиганти – от Apple, Microsoft, IBM, през Netflix, Phyton и др.

Едно от ответните действия на Кремъл е свързана с авторското право и лицензионните права за софтуер, IT продукти и услуги. Идеята на руснаците е да наложат задължително лицензиране на патентовани продукти, софтуер и хардуерни дизайни. Както и премахването на наказателните действия срещу софтуерното пиратство. Това ще важи само за продукти и услуги, които идват от страни, които са подкрепили санкциите срещу Русия. Намеренията на Москва са да си осигури достъп до ключови технологии, системи и софтуер, дори в условията на строги санкции. При това на всяка цена.

Да узакониш пиратите

Руските управляващи предприеха редица мерки, за да тушират ефекта на икономическата блокада, която Запада в момента организира. В технологичната сфера първите бяха за значителни данъчни облекчения (включително и т.нар. „данъчна ваканция“) за местните софтуерни разработчици. Москва обаче мисли да отиде доста по-далеч.

Сопред източници на вестник „Комерсант“, на 2 март, управляващите са подготвили проектозакон, с който да задължат лицензирането на патентовани продукти, като софтуер, бази с данни, микропроцесорни дизайни и др. Това означава, че настоящите легални продукти, в страната се освобождават от съответните такси към техните собственици. Тоест, ако руска компания разполага с 50 копия на Windows 10 и плаща временен лиценз, то той отпада, а фирмата продължава да го ползва дългосрочно.

Всичко това е възможно и е предвидено в Гражданския кодекс на Руската федерация. Според Член 1 360, правителството „има право, в случай на извънредна ситуация свързана със защитата и сигурността на страната, предпазването на живота и здравето на гражданите, да разреши използването на изобретение, полезен модел или индустриален дизайн без одобрението на притежателя на патента, като го уведоми и му осигури необходимите компенсации“.

Но, по-опасният ход е в премахването на наказателната и административна отговорност за нарушения на авторското право в областта на софтуера. С други думи, ако създадеш и/или ползваш нелегално копие на определена програма, игра или друг дигитален актив, руската държава няма да те преследва. Това важи за продукти и услуги, които са с произход от страни, които подкрепят санкциите. Тоест, за такива от „приятелския“ кръг на Русия, както и за вътрешни разработчици, авторското право важи с пълна сила.

Очевидните подводни камъни

За момента това е само проект, който не е ясно дали ще бъде одобрен от властите в Москва. В самата статия на „Комерсант“ се посочва, че ефектите от подобни мерки са противоречиви. Най-вече заради силното използване на облачни платформи и системи. Все повече разработчици предпочитат да предоставят абонаментни предложения, които предлагат дадена услуга или продукт срещу месечна или годишна такса, вместо срещу еднократен лиценз.

Ползването на тази мярка като превантивна, за да не може редица руски компании да се окажат с нелицензиран софтуер също е временно решение. Причината е в ъпдейтите, без които всеки голям IT продукт не може да издържи дълго време. Те идват от разработчика и ако не се прилагат, могат да намалят значително възможностите на софтуера в дългосрочен план.

В геймингът проблемите са също със сървърите и платформите. Почти всяка игра вече се оперира от облака, включително прогреса на играча, сървърите за мултиплейър и др. Това ще създаде определени неудобства на руските геймъри, но ще е въпрос на време да се появят клонирани такива поне за най-популярните заглавия. Така беше в миналото, няма да е проблем да се случи и в настоящата ситуация.

Потенциално решение

Мярката на руските управляващи определено ще отвори „кутията на Пандора“ в технологичния свят, по същия начин, по който вече го направиха с войната в Украйна и сигурността в Европа. Но тя ще реши някои потенциални проблема, с които ще се сблъскат, както IT бизнеса в страната, така и обикновените потребители. Осигуряването на достъп до продукти на Apple, Microsoft, Cisco, IBM и др. е ключово за редица, ако не и за всички индустрии в Русия.

Москва може да получава ъпдейтите за продуктите през друга страна. Тъй като лицензът за продуктите вече е активен, на базата на новия (все още проекто) закон. Потребителите ще разполагат с огромно пиратско съдържание на игри, филми и музика. Липсата на наказателно и административно преследване означава рай за пиратите, като те ще създават по-смело работещи и по-лесни (и безопасни) за монетизиране онлайн платформи.

Някои от най-успешните дигитални платформи в страната са руски, но в момента са поделена собственост и разпределение на капитала. Тази мярка ще осигури безпроблемната им операция в Русия, ако се наложи тези компании да бъдат разцепени или да има спорове за това кое звено има авторски права над продуктите и кое не. Такъв е случаят с интернет търсачката и онлайн платформа Yandex, която сме разгледали преди няколко дни.

Проблемът с някои от най-големите облачни платформи, като Microsoft Azure, Google Drive и други остава. За него, надеждата на Русия е да се ползват местни аналози. Особено ако страната не се разбере с компаниите за сървърите, които се намират на нейна територия.

Новият-стар пиратски рай

От чисто потребителска гледна точка промените може да са неприятни на първо четене, но реално, Русия винаги е била доминирана от пиратско съдържание. През 2000 г. изследване на Университета по право в Дюк, показва, че ползването на нелегален софтуер, музика и филми е 91% спрямо общото за страната. До 2004 г. трендът е за намаляване до 87%, според изследване на Business Software Alliance, а през 2016 г. спада до завидните за региона 65%.

Пиратският пазар носи добри приходи, като в Русия през 2020 г. се оценява на 59 млн. долара, когато става дума за видеосъдържание. Той обаче се е свивал през последните години. През 2018 г. е отчетен спад от 27%, а през 2019 г. – от 7%. През пандемичната 2020 г. обаче се забелязва силен интерес към легалните стрийминг платформи в страната, като данните от TMT Consulting показват ръст от 17% до 63 млн. потребителя. Приходите в същата година скачат с 66% до 365.7 млн., долара.

Санкциите доведоха до спиране на нови продажби и на редица услуги, като Netflix, Apple TV+ и др. Ако те се задържат, най-вероятно тази позитивна тенденция ще бъде обърната и то за доста кратко време. Липсата на наказателна отговорност ще превърне Русия в убежище за дори повече пиратски сървъри и групи. Основните места, на които подобно съдържание се съхранява в момента са три – Русия, Литва и Нидерландия. Легализирането ще затвърди статуса на страната като истинска дигитална Тортуга.

The post Русия може да се превърне в дигитална Тортуга appeared first on TechTrends България.

Законодателите на Стария континент искат да подобрят работата на онлайн магазините, търсачките, медиите и други масови платформи. От друга страна, новите регулации са насочени основно към технологичните гиганти, които са в полезрението на ЕП от години. Което беше подсилено от факта, че малките и средни предприятия ще могат да подават по-ефективно колективни искове срещу големите. ЕП наложи и някои промени в последния момент при окончателното гласуване на новия Закон за цифровите (дигитални) услуги.

Във всички случаи, имаме нови правила, които ще оформят дигиталното пространство в Европа. Някои от тях са похвални и в полза на потребителите, други – могат да бъдат нож с две остриета. Като например премахването на съдържание, което се окачествява като „фалшиви новини“. Границата там е прекалено тънка или размита, за да преминем от ликвидиране на дезинформацията до налагането на цензура.

Нов глас срещу насочената реклама

Редица евродепутати искаха директно да забранят насочената реклама онлайн. Това не се случи и се постигна компромисно решение. На първо място, в момента интернет компании няма да могат да събират някои доста лични данни, като сексуална ориентация, политически и религиозни убеждения. Те също така няма да могат да предоставят насочена реклама на малолетни деца.

Последният елемент е в събирането на съгласие за проследяване на потребителите. Прословутият GDPR беше елегантно заобиколен от някои компании, като поставят дълги и объркващи формуляри, в които посетителите на сайта трябва изрично да забранят своето съгласие. Което ги поставя пред дилема – да изгубят 5-10 минути из различни менюта или да натиснат просто бутона „Съгласявам се“.

Сега ЕП изрично забранява тази практика, като „несъгласието трябва да може да се изрази бързо, лесно и по същия начин като съгласието“. Друга новост е, че сайт или платформа не може да откаже достъп или услуги, ако посетителите откажат проследяващите инструменти. Нещо, което също се практикува в момента от някои страници, но не толкова масово, колкото объркващите формуляри.

Има и още мерки свързани с осигуряването на повече прозрачност, затова как се обработват данните от алгоритми за изкуствен интелект (AI). Освен това, компаниите трябва да поддържат отворен формат, който да позволява достъп до тях при наличието на публичен и научен интерес.

Борбата с дезинформацията

Една от основните цели на новите регулации всъщност имат за цел да намалят разпространението на дезинформацията. Проблем, който се изостри покрай коронавирус пандемията и освен здравните аспекти, обхвана и технологични, като например 5G мрежите. В закона, отговорност за разпространението на фалшиви новини ще носят платформите, като социални мрежи, системи за споделяне на видео и други.

От една страна, технологичните гиганти използват доста алгоритми с които крият подобно съдържание. ЕП предлага да се изградят механизми, които бързо и ефективно да премахват нелегалните клипове, постове и др. От друга, тези действия могат да прекрачат тънката граница на цензурата. Затова, ЕП ги задължава да вкарат в своите правила етични принципи, в които се налага равнопоставеност и без да се нарушава фундаменталните права на човека.

Първоначалната идея на медийните корпорации беше тази практика да се забрани напълно, но Брюксел предпочете да има средства за борба с дезинформацията.

Малко за „тъмните модели“

Под термина „тъмен модел“ се има различни автоматизирани системи, които събират по агресивен начин персонална информация. В някои случаи, дори потребителят може да не разбере, че е дал съгласие за дадено действие. Например, пускането на редица изскачащи прозорци (pop-up), които в стремеж да затвори, посетителят дава някакво разрешение. В аналоговия свят, „тъмни модели“ е дребният шрифт на договорите.

ЕП също така забранява и автоматизираните системи, които могат да дават автоматични съгласия. Те може да са вградени функции в браузъра, за които потребителите дори да не подозират, че са активни.

Значение и процес на приемане

С новия закон, ЕС ще се опита за пореден път да даде пример на света. Ако не в друго, то поне при регулациите, обединена Европа е почти винаги с едни гърди напред. По отношение на опазването на личните данни бяха също положени първите стъпки, чрез GDRP. За съжаление, подобно на повечето правила, бизнесът веднага намери вратички за заобикалянето им. Новото законодателство на ЕС трябва да ги затвори, както и да прецизира някои нови елементи в дигиталния свят. Другата цел е хармонизацията между няколко вече готови закона, които осигурят приемственост и последователност в нормативната рамка.

ЕП прие с голямо мнозинство крайният текст на Закона за дигиталните услуги. Съветът на Европейския съюз вече одобри новите правила. Последната фаза е да се получи зелена светлина от съвета на министрите на ЕС. Насрочени са общо пет такива срещи между края на януари и началото на април, през които може да мине. При финално одобрение, той ще влезе в сила през 2023 г.

The post Европа прие дигиталните регулации с някои ключови поправки appeared first on TechTrends България.

Ако бъдат приети те ще формират най-големите страхове на технологичните лидери, като Amazon, Apple, Google и Facebook. Както и ще представляват едни от най-радикални предложения, които бяха предложени през споменатите две години на политически и експертни дискусии.

От друга страна, новите закони и мерките, които предвиждат, няма да са прецедент в рамките на историята на САЩ. Вашингтон се слави с доста либералния си режим и ненамеса в свободния пазар. Когато обаче се стигне до явни монополни практики, американските власти стигат до крути действия, които могат да включват раздробяването на определени гиганти. Подобни примери има през годините в железопътната, петролната и телекомуникационната индустрии.

Добрата новина за технологичните гиганти е, че това са все още само проектопредложения, които може да не се приемат или да бъдат значително видоизменени. Лошата новина е, че демократите, които призовават за подобни стриктни регулации на сектора имат политическия контрол, а от началото на юни и воля за подобни промени.

Най-радикалната мярка

Един от проектозаконите е с най-радикален характер. Той предвижда да даде на Министерството на правосъдието на САЩ възможността да разделя технологичните компании. Това ще става, като те ще бъдат задължавани да продават или отделят свои звена и бизнеси, които създават конфликти на интереси или затворени пазарни системи.

Например, ако някой от гигантите разполага с платформа за разпространение на услуги, но и самата тя предлага такива и така влиза в конкуренция с потребителите ѝ. Google, Amazon и Apple много често попадат в подобна ситуация и е една от критиките срещу тях от страна на американските власти.

Мярката е крайна, не е безпрецедентна в историята на САЩ, но може да окаже влияние върху това как изграждат своята структура технологичните гиганти. Досега те правеха това, като се опитват да затворят напълно цикъла на даден сектор и да предлагат всичко – от технологичните решения, до услугите и понякога през крайните устройства.

Придобивания и нелоялна конкуренция

Възможността за разцепването на гигантите е най-големия им страх, който с първия проектозакон може да се превърне в реалност. Той не е единствения, като следващите две предложения също се заиграват с някои противоречиви практики на IT лидерите. Единият трябва да ограничи компаниите да могат да ограничават в своите платформи услугите на конкурентите си. Другият да забранява на гигантите да елиминират основните си опоненти, като ги придобиват.

От тях двата първият е до голяма степен очакван. В момента се водят редица дела срещу Apple и Google не само в САЩ, но и в Европа за подобна нелоялна практика. При тях, технологичните гиганти създават благоприятни условия за собствените си услуги, за сметка на конкурентните в своите платформи.

Примера с Google е, даването на предимство на нейните услуги в индексирането в търсачката ѝ спрямо останалите. При Apple имаме създаване на правила в магазина за приложения App Store, които да са в полза на собствените ѝ програми и създаването на ограничения за конкурентите. Споровете между „ябълковия“ гигант и Epic, както и със Spotify е от подобно естество.

Facebook е христоматиен пример за ползване на придобиванията за елиминиране на конкуренцията. Това е купуването на Instagram в момент, в който платформата за споделяне на снимки започна да набира широка популярност.

Спомагателните закони

Последните два проектозакона имат по-скоро спомагателен характер. Единият има за цел да увеличи таксите при големите технологични придобивания, което трябва да увеличи ресурса на регулаторните органи за действие.

Вторият ще се опита да задължи IT компаниите да правя по-лесна възможността на потребителите да сменят платформите, които ползват. Това означава, че данните, които се съхраняват в една система, да могат да се пренесат бързо, лесно и безопасно в друга при желание на клиента.

Ще минат ли?

Това все пак са проектозакони, което не ги прави автоматично действащи. Любопитен факт е, че те са внесени не само от представител на демократичната партия, но и на републиканската. Това предполага потенциална подкрепа и от двете водещи политически сили в САЩ. Засега няма информация дали такава съществува. Досега, двете партии бяха единодушни, че трябват регулации, но съществуваха различия по посоката им на прилагане. Фактът, че законопроектите са внесени обаче поставя предложенията извън сферата на спекуалциите, а вече ги задвижва към реализиране.

В момента демократите имат крехко мнозинство в двете камари на Конгреса. Предложенията повтарят до голяма степен някои от по-радикално настроените представители на тази партия. Първа беше сенатор Елизабет Уорън през 2019 г. Нейните идеи бяха точно да се разцепят технологичните гиганти. Методите – повтарят предложените от двамата конгресмени.

По какъв начин ще се развие пътят на петте закона в Конгреса, ще бъде ключово и за развитието им в Сената. Важно е да се отбележи, че те са отделни проекти, а не са пакетирани в един. Това означава, че може да бъдат приети всички или само някои.

Или с други думи – дава гъвкавост на политиците да се адаптират според ситуацията. Тя от своя страна може да варира, според лобирането. Технологичният гиганти няма да останат пасивни на тези предложения и ще се борят с всички средства те да не минат. От друга страна, има заинтересовани сектори, които биха се радвали, ако IT компаниите бъдат отслабени. Такива са медийните империи, като тази на Рупърт Мърдок. Това предполага, че битката за това кои закони да минат и дали някои да отпаднат в процеса ще бъде доста дълга и оспорвана.

Последиците

При хипотетичното приемане на всичките пет законопроекта, технологичният сектор ще се измени значително. Четирите основни гиганта ще пострадат най-много – Apple, Amazon, Google и Facebook. Възможно е регулаторите да решат да ги разцепят на отделни компании. Google може да се наложи да раздели онлайн търсачката си и другите онлайн услуги от рекламната си платформа. Facebook да отдели Instagram от останалите приложения, както и Snapchat.

Последният случай беше разглеждан от политици и експерти през последните две години почти под лупа. Едни от идеите бяха, регулаторите ретроактивно да обявяват сделките по придобиването на Instagram и Snapchat то Facebook за антимонополни. Този подход сега се заменя с идеята за разцепване на гигантите ако комбинацията на техни бизнеси потискат конкуренцията.

Заедно с останалите четири закона подкрепят значителното намаляване на възможностите за допълнително развитие на основните технологични компании. Идеята е така да се насърчи конкуренцията и да не се ограничава само до четирите големи. Microsoft засега може да не попадне под ударите на тези проектозакони. Амбициите на софтуерния гигант в гейминга обаче, може да накара регулаторите да го разгледат и да приложат мерки, подобни на останалите.

Съществува и сценарий, при който, политиците приемат силно редактирани версии или да отпаднат част от законите. Например, ако останат само двата по-малко активни предложения за съвместимост и пренос на данните и по-високи такси, тогава, промяната за гигантите няма да бъде толкова радикална и застрашаваща. Развитието им през следващите няколко години ще са ключови за това в каква посока ще поеме целия IT сектор.

The post САЩ внасят нови закони срещу технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Последните търгове за радиочестоти се проведоха преди почти точно 10 години. Те причиниха много главоболия на всички участници на телеком пазара, от регулатора, през големите и до малките оператори, най-вече заради стремежа за защита на интереса на всяка от страните. Търговете от есента на 2011 г. също така изградиха и погрешното впечатление, че в страната ще заработят пет или дори шест пълнокръвни телекома.

Десетилетие по-късно имаме нов опит за разпределението на радиоспектъра чрез наддаване. То обаче приключва по същия начин, както легендарния едноименен сериал по бестелъра на Джордж Р.Р. Мартин – с предизвестен и дори леко разочароващ край.

Погледната в по-широк контекст „Играта на търгове“ в България е доста интересна и заплетена. Приети бяха ключови промени в Закона за електронни съобщения, като тайминга съвпада с инициативите за раздаване на честоти от регулатора. Битката между големите и малките оператори, маневрите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в следващите седмици ще реши кой ще седне на „трона“ на 5G мрежите в страната.

Резултатът вече изглежда все по-явен, който ще постави България в парадоксална ситуация. Големите телекоми ще развият 5G мрежи, ще получат честотите, които искат, но малките няма да могат да създават виртуални оператори. Въпреки, че последните на теория ще могат по новите закони да получават достъп до инфраструктурата на установените телекоми. Това статукво ще се запази най-вероятно в следващите 20 години.

Очакваният развой

КРС обяви още през 2019 г., че е готова да проведе търгове за редица честоти, най-вече за апетитния спектър в 3.6 GHz, които да се ползват за изграждане на 5G мрежи. В тази насока бяха направени няколко промени, включително след дълги преговори бяха намалени наполовина лицензионните такси за операторите. Ситуацията беше такава през 2020 г., че търговете бяха изместени за началото на настоящата година.

В края на януари това се случи и тези за 3.6GHz бяха насрочени за 15 март. Техният край обаче беше предизвестен, поради условията, които КРС постави. Регулаторът насрочи търгове за три ленти по 100MHz в т.нар. двоен дуплекосов режим или TDD. Изискванията за участие бяха написани така че реално единствените компании, които можеха да бъдат допуснати, са трите установени телекома – „А1 България“, „Теленор България“ и „Виваком“.

Предвид обстоятелствата лесно можеше да се предположи, че наддаване няма да има и разрешителните ще бъдат разпределени при начална цена. Това се и случи, след като се оказа, че за трите лиценза са подадени документи от трите изредени по-горе компании.

КРС дори не си направи труда да организира търг, като на 11 март директно обяви, че такъв няма да има и предоставя лентите на допуснатите участници (чрез решение №94). „Виваком“ получава лента от 100MHz в 3.5GHz, „А1 България“ в 3.6GHz, а „Теленор България“ в 3.7GHz.

Опит за надцакване

Подадените заявления от трите телекома са любопитни от гледна точка, че явно все пак се е целяло да се постигне наддаване. „Виваком“ подават заявление за всяка една от трите ленти. „А1 България“ прави това за две, докато „Теленор“ пуска само за една.

Идеята на това упражнение е да се направи разрешителното на конкурента по-скъпо. Предвид разпределението на заявките, целта явно е била да се отслаби „Теленор“ и да се предизвика наддаване на трите телекома при единствената желана лента от втория по брой абонати оператор. В подобна ситуация трябва да попаднат „А1 България“ и „Виваком“, чиито заявки също се припокриват.

Това не се случва. КРС се позовава на условията за провеждане на търга, че ако една компания получи лиценз за една лента, отпада от участието в другите. Така, по реда на номерата „Виваком“ получава първите честоти, „А1 България“ вторите и третите остават за „Теленор“. Разпределението е завършено, без да се налага провеждането на търг. КРС се аргументира допълнително, че предоставя същите честоти, които компаниите и в момента ползват временно, което улеснява техническата процедура по усвояването им.

Перфектен тайминг

Прекратеният търг и раздадените честоти съвпадат перфектно като време с приетия ремонт на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от Народното събрание. Депутатите приеха промените на 25 февруари и се очаква през настоящата седмица да бъдат обнародвани в Държавен вестник, тоест да влязат в сила.

При тях буквално в последния момент бяха приети текстове, които дават възможност на КРС да задължава операторите да споделят своите мрежи, инфраструктура и честоти на други компании. Това става чрез условията за издаване на лицензи за радиоспектър. Промените бяха инициирани от малките играчи на телеком пазара с идеята да могат по този начин да създадат виртуални мобилни оператори (MVNO).

След решението на регулатора за отмяна на търга и директното разпределение на честотите по-голямата част от този ресурс вече е раздаден. Буквално ден след окончателното приемане на новия ЗЕС в парламентарната зала, на 25 февруари, КРС издава лиценз за трите телекома за предоставяне на спектъра в 2.6GHz. Всеки един от тях получава 2x20MHz ленти, които до тогава ползваха с временни разрешения. По този начин 3.6GHz също е раздаден на трите основни телекома, като там остава една свободна лента от 70MHz в TDD режим.

Има три ключови момента. Първият е, че всички издадени лицензи спазват условията на настоящето законодателство. Тоест, те не подлежат на промените в ЗЕС, съответно КРС няма да може да задължи телекомите да споделят мрежите си, поне не и докато не подновят някой от тях. Причината е, че още законовите промени не са влезли в сила, а разрешенията за честотите се превръщат в заварено положение.

Вторият ключов момент е, че лицензите вече са със срок на действие от 20 години и всички изброени по-горе влизат в тази категория. Има ленти, които изтичат след между 3 и 10 години, но става дума за честоти, които няма да са основни за 5G.

Което означава, че споделянето на мрежите ще продължи да зависи от договорките на големите с малките и няма да позволи намеса на регулатора за тях. Последният елемент е, че дори и някои от радиочестотните лицензи все пак в близко бъдеще да попадне под това условие, КРС може да въведе изискванията по своя преценка.

Европейският кодекс и виртуалните оператори

Промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) бяха основното и последно оръжие на малките оператори в стремеж към формирането на MVNO в страната. Целта на поправките беше да се хармонизира българското законодателство с новия Европейски кодекс за електронни съобщения, който беше приет през 2018 г. Специфичното при него е, че той е директива – тоест, неговото адаптиране на местно ниво е задължително.

Крайният срок, това да се случи беше 21 декември, но след редица дебати, българските депутати, отложиха приемането на промените в ЗЕС за по-късен етап. Това не остана незабелязано от Европейската комисия, която през февруари започна наказателна процедура срещу България, заради неспазването на срока.

Причините за забавянето не бяха оповестени. Още от самото начало имаше оплаквания, че огромния брой промени (внесеният в НС проект е 236 страници, а общественото обсъждане е над 400), изисква повече време за правилното им разглеждане.

Другата теза е, че ремонтът на ЗЕС се използва от малките оператори за прокарване на MVNO. Предложенията им предизвикаха негативната реакция на трите големи телекома, както и на вносителите на проекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Еволюцията на промените и окончателно приетите текстове загатва, но не доказва, че това може да е и основната причина за забавянето на ЗЕС в парламента, както и форсираното раздаване на честотите. Съвпадението между двете обаче загатва за подобна синхронизация. Финалният вариант на закона дава нови възможности на регулатора да стимулира MVNO компаниите, но както виждаме той ще влезе в сила след разпределението на ключовите 5G честоти. Историята на приемането му, особено на промените свързани със споделяне на мрежите е също толкова интересен, както и с организирането на търга от КРС за 3.6GHz.

Казусът с MVNO

Дискусията за MVNO започна още при общественото обсъждане и продължиха при първите разглеждания на промените в НС. Малките оператори предлагаха да се запише изрично в ЗЕС, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да задължи големите телекоми да споделят мобилните си мрежи с тях. Пълната история можете да проследите в нашия анализ тук.

Досега, това беше пожелателно и зависеше изцяло от търговските преговори между отделните компании. Към момента в България подобно споразумение не е постигнато. Предварително такова е подписано между „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и фалиралия вече „Макс телеком“ през 2015 г. То така и не влиза в сила, като за причините информацията е противоречива – компаниите твърдяха, че има технически препятствия, а някои източници на TechTrends, че е имало и финансови такива. Крайният резултат е, че година по-късно, „Макс телеком“ фалира.

Една от тезите на малките оператори е, че няма да постигнат работещо споразумение, ако такова не им бъде вменено от регулатора. Идеята е на близо десетилетие, но до момента нито МТИТС, нито КРС я е одобрявала.

Първоначалните предложения

Първоначално, малките оператори предложиха директно да се впише в ЗЕС, че регулатора трябва да задължи телекомите за споделяне на мрежите с издаването на лиценза за радиочестотите. Тъй като законът се разглеждаше седмици преди потенциалните търгове за 5G спектъра, това беше от ключово значение за бъдещето развитие на сектора в страната.

След редица дискусии, малките оператори промениха предложението си към много компромисен вариант. При него, КРС получава опцията да се намесва като арбитър при преговорите между големите и малки доставчици, когато става дума за споделяне на мрежата. Ако развоят не е положителен, решението допълнително можеше да се обжалва после в съда.

Параграф 100

При финалното разглеждане (второ четене) на промените в ЗЕС на 24 февруари, компромисното предложение е изтеглено от трибуната на НС от неговия вносител Христиан Митев, представител от „Патриотичния фронт“ (коалицията между НФСБ и ВМРО). То е заменено от Параграф 100, предложен първоначално от Станислав Иванов от ГЕРБ, който е прецизиран впоследствие от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС.

В него се посочва, че КРС може да задължи операторите да споделят мрежите си и да сключват национален роуминг с други компании. Това става в условията при организирането на търгове или в самите лицензи при предоставянето на нови честоти. Реално, това беше желанието на малките оператори, но с една уловка. Новото предложение дава това като инструмент на КРС, но законът не го задължава изрично да го използва.

Допълнително, в Параграф 100 е записано, че може да подкрепи съвместно изграждане на мрежи, споделяне на спектъра за по-ефективното му използване и други. Повечето от тези мерки ще са ключови в отношенията и изграждането на 5G мрежите от трите големи телекома в дългосрочен план. Предложените промени бяха приети с почти пълно мнозинство при окончателното гласуване.

Угасващата светлина на MVNO

Така България де юре прие промени в ЗЕС, които се чакаха от години от потенциалните MVNO компании, в техния стремеж за създаването на виртуален оператор. Де факто, обаче честотите вече са раздадени с дългосрочни разрешителни преди измененията да влязат в сила. Това означава, че в рамките на следващите няколко години (между 3 и 20), споделянето на мрежите ще продължи да зависи от търговските преговори между големите и малките.

Законовите и нормативни фактори, не са единствените, които може да попречат на създаването на MVNO в страната. През последните два месеца се възродиха процесите за окрупняване на пазара, като „Виваком“ вече придоби няколко регионални независими оператора. Ако тенденцията продължи, скоро няма да има достатъчно голям играч или дори група от такива, които да стартират виртуален телеком.

Голям удар в „заверата“ за MVNO е продажбата на „Нет 1“, като доставчикът беше купен от „Виваком“, с което големите му банкови задължения бяха погасени. Компанията беше сред един от основателите на неправителствената организация „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК). Тя беше сред основните инициаторки за създаването на MVNO в България, като работи в тази посока от 2018 г. С отслабването ѝ шансовете това да се случи намаляват.

Сноп надежда

Остават някакви снопове светлина в тунела. Това е неразпределената лента от 70MHz в 3.6GHz, въпреки, че и за нея имаше спорове при организирането на търга и общественото обсъждане. Там беше поставена тезата, че този ресурс няма да е достатъчен за конкурентна 5G мрежа, ако той бъде взет от четвърти играч.

Неразпределени остават честотите в 700MHz и 800MHz, тяхната съдба ще продължи да бъде в ръцете на Министерството на отбраната. Военните още не са освободили достатъчно ресурс, за да може той да се разпредели между операторите. Дори и да се издадат лицензи и да има опция за споделяне на мрежите, тези честоти се използват за покритие на отдалечени места и няма да са подходящи за MVNO.

Вторият сноп надежда се крие в изтичането на някои лицензи. Най-близки във времето са все поддържащи ленти (2GHz през 2025 г., части от 1 800MHz през 2024 г.) и 900MHz, която е подобна на неразпределените. При подобни условия, MVNO ще може да бъде създаден, но той ще бъде ограничен до 4G услуги.

Другата е, че дори теоретично, КРС вече разполага със законов инструментариум да се намесва при определянето на условията за споделяне на мрежата или за нейното съвместно изграждане.

Въпреки всичко, България дава засега само привидни шансове за създаване на MVNO. Но ако не друго, страната ни поне ще е изпълнила хармонизирането на родното законодателство с европейския Кодекс. С което ще отпадне и наказателната процедура. Телекомите получиха своите честоти, с което се отваря широко вратата за 5G в България, но се затваря тази за MVNO.

The post Игра на търгове за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Това е дългоочакван от българския IT сектор ход, тъй като опростява процедурата по наемането на висококвалифицирани експерти отвън. За някои дефицитни специалности, такива са повече от необходими, ако искаме да вдигнем нивото на експертиза. Когато такива не идват от държава-членка на Европейския съюз, на тях им трябва т.нар. „синя карта“ или разрешително за дългосрочно пребиваване и осъществяване на висококвалифицирана работа.

Буквално в последния момент при второто гласуване бяха вкарани и текстовете за интегриране на т.нар. „стартъп виза“. Това е разрешително за дългосрочно пребиваване на чужденци, които инвестират в дялово участие в „иновативни“ компании. Голяма роля в тези промени зае Българската стартъп асоциация (BESCO). По техни думи, по инициативата се работи от близо две години.

„Стартъп визата“ и по-плавната процедура по издаване на „сини карти“ се очаква да подобрят пазара на труда в IT сектора. Технологичните компании от години се оплакват от недостиг на висококвалифицирани специалисти, което според тях ще забави стабилния растеж на сегмента. Отделно, се очаква тези мерки да привлекат повече рискови инвеститори.

С последния влак

Стартъп визата успя да влезе в последния момент в промените на ЗЧ. Промените в текстовете са внесени за последно разглеждане в Правна комисия на НС и впоследствие гласувани на второ четене в зала. Дискусия по тях няма. Според измененията в закона, стартъп визата позволява на чуждестранен гражданин да получи статъс на дългосрочно пребиваващ в България ако е станал съдружник местно търговско дружество.

Условията за това са няколко. Чужденецът трябва да притежава дял от повече от 50%. Също така, предметът на дейност на компанията трябва да отговаря на този посочен в стартъп визата, при неговата промяна ще трябва да се издава нов сертификат. Друго условие е, че потенциалният кандидат трябва да бъде одобрен от Министерството на икономиката, че неговата дейност е иновативна и съответно подлежи на издаването на подобно разрешително.

Другият вариант за издаване на стартъп виза е през новосъздадената през 2020 г. Държавна агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ). В този случай, чужденецът трябва да има не по-малко 50% дял в българска компания с капитал от поне 1 млн. лева. Отново важи правилото за пасване на предмета на дейност на фирмата със заявения в стартъп визата.

Трети вариант е за чуждестранни инвеститори, които вложат в страната поне 5 млн. лева при колективни инвестиционни схеми и 3 млн. лева чрез фондове. Тези промени ясно показват, че основната им цел е да направят условията в България на рисковите инвеститори от чужбина по-приемливи и атрактивни. Също ще улеснят и чуждите предприемачи, които искат да развиват бизнес тук, макар, че това по-скоро е вторично търсен ефект.

Ползите

Затова стартъп визата (официално е записана така в ЗЧ – бел. ред.) се смята за голям пробив на BESCO, както и на местната екосистема от стартиращи компании. От организацията заявиха, че има доста хора извън ЕС, които имат инвестиции и екипи, които работят с България, но не могат да правят това на място.

„В BESCO имаме членове от държави извън ЕС, като техните инвестиции и екип са в България, но тях самите ги няма“, коментира Добромир Иванов, председател на BESCO, в интервю за BloombergTV. „Тези хора се борят с институциите с години, за да стигнат до страната ни“. Според него, със стартъп визата този проблем се регламентира и се предлага като решение.

Той спомена и за продължаващото бавно издаване на т.нар. сини карти. Те са трънлив проблем за IT индустрията от години. Това са разрешителни за дългосрочен престой на висококвалифицирани кадри извън ЕС в България. Проблемите при тяхното издаване са, че процесът е тормав, изключително ангажиращ и времеемък.

Тихата промяна при сините карти

Двете основни браншови организации Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) от няколко години предлагат реформи в тази посока. Част от предложенията им бяха приети в края на февруари, заедно със стартъп визата.

Предложенията, които видяха бял свят са две – подаването на документите от работодателя на едно място и тяхното последващо електронно обработване между различните институции. Практиката беше приложена преди няколко години, но сега е интегрирана тясно в закона и няма място за извинение на множеството държавни администрации, които участват в процеса. Преди това, компанията трябваше да обиколи няколко ведомства по няколко пъти за да могат да се обработят документите.

Другия компонент, който става ясно, че се премахва е т.нар. пазарен тест. Това е изискване, което работодателят трябва да направи, за да докаже, че за съответната позиция не може да се намери достатъчно квалифициран български служител. Тестът бавеше с няколко месеца издаването на синята карта и с гласуваните промени, той е изваден от текстовете в ЗЧ.

Ефектите от промените

Стартъп визата определено може да насърчи някои инвеститори да инвестират повече в страната, както и да привлече нови. Ограниченията за индивидуалните вложители, да притежават 50% и отгоре дял, може да се окаже проблемен. От друга страна се затваря вратичка, в която да се дава дългосрочно жителство на чужденец, който е вложил символична сума, за да получи този статут.

Отпадането на пазарния тест за сините карти, беше остро разкритикуван от опозицията по време на дискусиите в НС. Според нея, това ще позволи на работодателите да наемат нискоквалифицирани работници на по-ниско заплащане и да увеличат безработицата в страната. При сините карти това е по-трудно постижимо, като при всички категории се изисква обносовка от работодателя защо опира до чужденци.

Все пак за IT сектора ще се съкрати процедурата по издаването на тези разрешителни с няколко месеца, което е стъпка в правилната посока. БАСКОМ и БАИТ не коментираха темата, като двете организации не го направиха не само пред TechTrends, но и като цяло в общественото пространство до момента. Най-вероятно заради предизборната обстановка в страната.

Нужда от определение

Един от ключовите проблеми за стартъпите в България (а и не само – бел. ред.) е липсата на точно определение. Кога една компания се смята за такава, кога не. Много често названието се използва като общ знаменател, както и като маркетинг инструмент за самите дружества.

Застъпничката за стартъп екосистемата Саша Безуханова предложи това да се направи и да се създаде юридическо определение за тях. Идеята е изказана в нейно интервю за BloombergTV. В него тя коментира и друга тема – тенденцията почти всеки малко по-успешен български стартъп да прави дъщерно дружество в Западна Европа.

Презумпцията за това е, че не са специално третирани в България, тоест страната ни не дава достатъчно отстъпки за стартиращите компании. Това обаче не е основната причина. Основната мотивация на почти всяка пораснала българска IT компания да отвори чуждестранно звено е спецификата на съответния пазар.

САЩ, Германия и Великобритания например, почти изискват такъв ход, ако фирмите искат да разширят дейността си там. Има и вторични причини – по-лесното намиране на инвеститори и след това са привилегиите на местното законодателство. Определението на стартъпи ще е ключово за потенциални държавни облекчения или допълнително финансиране от Европейския съюз. То най-вероятно ще стъпи на елементи при определението на стартъп визата, което беше записано при промените в ЗЧ.

The post Стартъп визите и сините карти – новите промени за IT индустрията appeared first on TechTrends България.

Facebook обяви директно, че спира функционалностите за показване и споделяне на новини в социалната мрежа от Австралия. Технологичният гигант отказва да плаща на медийните компании в страната лицензионни такси за това. В същия момент, Google обяви сделка с най-големият новинарски конгломерат на континента – News Corp на Рипърт Мърдок. Това показва двата подхода, които онлайн платформите могат да изберат в споровете си с големите създатели на съдържание.

Бойно поле – Австралия

Австралия попадна в центъра на този конфликт, след като в сила ще влезе новия закон, който задължава технологичните гиганти да сключат споразумение с издателите, за да могат да им споделят и показват новините им. Facebook отказва да преговаря и да им плаща за това на медийните конгломерати. Поради, което социалната мрежа обяви, че няма да показва и да може да се споделят новините в страната. Като предприема това действие превантивно, преди законът да е влязъл в сила.

„Предложеният закон напълно погрешно третира взаимоотношенията между издателите и нашата платформа“, коментира Уилиям Ийстън, управляващ директор на Facebook за Австралия и Нова Зеландия. Той допълни, че са били изправени пред избор – да се пробват да го спазят и да загърбят досегашния си модел или да спрат новинарския поток в страната. Последната опция е надделяла.

„Нашите платформи имат напълно различни отношения с медиите – самите те доброволно качват своето съдържание, което им дава достъп до по-широка аудитория“, коментира още Ийстън. Това според него е в контраст на новинарските агрегатори тип Google News, в които съдържанието на издателите не се извлича доброволно. Което не е напълно така, всеки сайт трябва да се добави ръчно в този сегмент, за да може да се показва във фийда.

Кокалът е заровен на друго място. Facebook обяви, че подготвя своята новинарска услуга в Австралия и планира инвестиции в местните издатели. Тя няма да стартира, докато не се приеме компромисно законодателство, допълни технологичния гигант. Facebook е доминиращата социална мрежа в страната с над 63% пазарен дял по данни на StatCounter.

Отстъплението на Google

Google от своя страна подписа споразумение с News Corp на милиардера Рупърт Мърдок, която е доминиращата медийна група в Австралия. Сделката не обхваща само страната, но се разпростира и в другите ѝ издания, като тези в САЩ например. Интернет търсачката стартира различни инициативи за подпомагане на медиите по света, като целта ѝ беше повече да не попада под ударите на подобни на австралийското законодателства.

Общо тя обеща над 1 млрд. долара инвестиции в рамките на три години. По информация на Financial Times, сделката с News Corp в Австралия е била обаче обект на непрекъснати корекции на точната сума, която технологичния гигант ще плати. Медиите на Мърдок и другите големи световни играчи в сектора са сред основните лобисти за подобни законодателни инициативи.

Френският компромис

Google предприе през февруари подобни действия във Франция. Компанията сключи споразумение със 121 местни издатели за 98 млн. евро за три години. Медиите ще бъдат включени в Google News агрегатора след близо една година спорове.

Интернет гигантът заплаши, че нейната онлайн търсачка няма да може да предлага редица функционалности, заради новото френско законодателство. След редица преговори, явно е достигнато до компромисно решение. Засега Facebook не реагира на новите регулации във Франция, като може за момента те да не я обхващат.

Париж беше сред първите европейски държави, които взеха на прицел технологичните платформи и техния бизнес модел за споделяне на новини. В зависимост от развоя на събитията, подобни мерки може да вземат и други европейски държави.

Европейският съюз дори тръгна да приема закон в тази насока, но направи няколко компромисни корекции, които облекчават мерките спрямо технологичните гиганти. Брюксел сега ще разглежда и нови правила за дигиталните платформи, които също може да окажат влияние върху дейността на Facebook, Google и Apple на Стария континент.

След развитията във Франция и Австралия е повече от ясно, че сблъсъкът между медии и технологични платформи тепърва ще се задълбочава.

The post Сблъсъкът между медиите и интернет гигантите се изостри в Австралия appeared first on TechTrends България.