Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Най-големият български телеком по приходи „Виваком“ в продължения на десетилетия беше заложник на големи дългове, които бяха натрупани по време на множеството си собственици. С всеки нов купувач съществуваше лъч надежда, че той ще погаси напълно кредитите на оператора. Такъв беше случаят с United Group, които финализираха сделката по придобиването на телекома през лятото на 2020 г.

Сумата, която балканската група се предполага, че плати за „Виваком“ е 1.3 млрд. евро. Самите средства бяха привлечени под формата на дългове, като още през януари 2020 г. бяха пласирани от United Group две емисии облигации за 1.22 млрд. евро и 575 млн. евро.

Нямаше ясни индикации дали новият собственик ще погаси задълженията на българския оператор. Преките такива към средата на миналата година бяха в размер от около 400 млн. евро към различни банки. Отделно, по веригата от собственост на телекома има допълнителен кредит от 240 млн. евро.  Единствено, беше ясно, че с придобиването на „Виваком“, новите собственици ще наследят и дълговете ѝ.

На United Group им беше нужно по-малко от половин година, откакто официално станаха собственик на оператора, за да преструктурират кредите му. Добрата новина е, че големите преки задължения на „Виваком“ бяха заличени (тоест – платени) през октомври 2020 г. Тези, в следващата компания по веригата на собственост бяха преструктурирани в нов, но за съжаление доста по-голям облигационен заем. Ето какво се случи и как българският телеком влиза в новата 2021 г., като проследим публичните документи от Търговския регистър.

Изплатените кредити

Юридическото име на „Виваком“ е добрата-стара „Българска телекомуникационна компания“ (БТК), като операторът по обясними причини налага своя търговски бранд. Дълговете в БТК бяха преките такива и тези с най-дълга и драматична история. Тук, буквално може да се проследи как всеки нов собственик преструктурира задълженията на предишния.

Първата кредитна линия е отпусната през далечната 2008 г. и тя е за внушителните 585 млн. евро плюс втора за 75 млн. евро за оперативни разходи. Тя е вследствие на влезлите нови собственици в лицето на AIG Investments. Сумата е отпусната от Royal Bank of Scotland и е заличена като залог през 2013 г.

Това е около година след като българския банкер Цветан Василев и руската банка VTB Capital влизат във владение. Те обаче изплащат дълга с нов такъв. През 2013 г. се пласират популярните като „ирландски облигации“ – дълг емитиран на фондовата борса в Дъблин. Той е в размер от 435 млн. евро, като книжата имат падеж от пет години за изплащане. Този срок се оказа ключов след навлизането на новия собственик в лицето на бизнесмена Спас Русев и отново – руската ВТБ. До последния момент се търси финансиране за да може да се погаси заема. Ако не стане навреме, залогът е целия телеком.

Парите са осигурени през март 2018 г. от консорциум банки водени от Citigroup. Естествено – отново под формата на кредит, при това на три. Първият е за 134.5 млн. евро, вторият е за 215.5 млн. евро и третият е револвиращ за оперативни разходи от 15 млн. евро. Няколко месеца по-късно е изтеглен нов дълг за 35 млн. евро от банката Societe Generale. Общо, задълженията на БТК към края на 2018 г. стават 399.5 млн. евро без лихвите.

Те остават такива до октомври 2020 г. или три месеца след влизане във владение на United Group. Новите собственици погасяват и двата залога, с което изчистват БТК от дългове. Така, дружеството, което стои зад марката „Виваком“ вече няма кредити, в които да е заложена цялата компания.

Дългове за смяна на собствеността

Българският телеком всъщност сменя веднъж собственика си точно заради неизплатен дълг. Става дума за мостов заем от 150 млн. евро, който е изтеглен от дружество през 2013 г. по сложната по това време, структура на собственост на „Виваком“. Фирмата за която става въпрос е V Telecom Investment, което залага като собственост друга такава, която е по-напред във веригата – InterV Investment.

Сложният казус и съдебните спорове по него сме описали подробно тук. Това което се случи е, че след като кредитът не беше обслужен и след минаването на падежа му през 2015 г., InterV Investment е продаден на търг в Лондон и купен за 330 млн. евро от Спас Русев. След сделката, заплетената структура на собственост се променя и с една идея се опростява.

Това обаче довежда и до нов дълг, с който се финансира голяма част от придобиването на „Виваком“. В новото, вече предпоследно в структурата на собственост „Вива Телеком България“ е изтеглен кредит на стойност 240 млн. евро, който идва по линия на руската ВТБ. През юли 2020 г. той е изплатен, най-вероятно при влизането във владение на United Group.

Същото дружество е използвано през 2014 г. за друга кредитна линия от 150 млн. евро, но тя е погасена четири години по-късно.

Новите задължения и равносметката

В края на 2020 г. „Виваком“ се радва на кратък период, в който нито прекия собственик, нито някое от свързаните дружества разполага с големи дългове. United Group също така опростяват структурата на собственост, след като са единствен акционер.

Следващите редове са пренаписани, като се уточнява произхода на облигациите, размера на задълженията и компанията, към която се причисляват те. Корекцията е извършена на 8 януари.

Според Търговския регистър в момента „Виваком“ се държи еднолично от „Вива Телеком България ЕАД“, което обаче е заличено. То най-вероятно ще бъде заменено от дружеството „Вива Телеком България ЕООД“, което пък е собственост на новоучреденото българско звено на United Group. Индикации за това намираме във факта, че адресът на регистрация съвпада с това на БТК, както и на централата на телекома.

На 4 януари към „Вива Телеком България ЕООД“ е записан като компания, която е заложена и добавена към към двете емисии дългови облигации и един револвиращ кредит предоставени от британския клон на „Уникредит банк“ на цялата United Group. Едната е за 295.5 млн. евро и е с падеж 2026 г., втората е за 400 млн. евро и падеж 2027 г. В описанието на първата емисия дори е записано, че сумата се предоставя за покриване на задълженията на БТК.

Равносметката е, че традицията се запазва и старите задължения, реално са платени с нови. От 2021 г. в компанията, която е в структурата на собственост на „Виваком“ има зачислени две емисии дългови облигации за общо 695.5 млн. евро и плаваща лихва с падежи през 2026 и 2027 г. Към тях добавяме револвиращата кредитна линия в размер на 250 млн. евро. Залогът е на дял от компанията, което не обвързва изцяло българския оператор с този дълг, но при непогасяването му, може банките отпуснали кредитите и гарантиращи облигациите да се превърнат в негов акционер, като влязат в собственика му.

Този вариант е доста по-добър от досегашната формула, в която всеки нов собственик емитира директно нов дълг през БТК или в някоя от компаниите в структурата на собственост, като оставя за гарант акциите на цялото предприятие. Вместо това, United Group добавят към залога на собствените си и вече пласирани дългови облигации, дялове в българско дружество което е във веригата на собственици на „Виваком“. Тоест, дори да не се платят дълговете, кредиторите ще получат само част от българския оператор, а не целия.

The post United Group преструктурира дълговете на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Пред потенциалните инвеститори, Unity признават, че имат дълга история за работа на загуба, която очакват да продължи и в бъдеще. Друг притеснителен индикатор е, че компанията ще използва част от привлечения капитал, за да покрия своите задължения от близо 125 млн. долара.

По този начин Unity са поредната компания, която претендира да бъде пазарен лидер, но нейното оцеляване зависи до голяма степен на благословията на акционерите ѝ и натрупаните финансови резерви. Uber е сред най-христоматийните примери в технологичния сектор.

От положителна страна, основният конкурент на Unity – Epic Games с нейния Unreal Engine в момента се е вкопчила в битка с Apple за достъп до онлайн магазина за iOS App Store. Както и, че нейният едноличен китайски собственик Tencent става обект на потенциални санкции от страна на САЩ.

Финансовите параметри

Прави впечатление, че в документите на Unity към щатския финансов регулатор (SEC) все още не са зададени никакви параметри на предстоящото първично-публично предлагане (IPO). Това може да е поради факта, че все още компанията не е определила точните финансови параметри на излизането си на борсата или е решила за момента да не ги обявява. В тях обаче има представянето на компанията за 2019 г., от което може да придобием някаква представа за нейното състояние.

Приходите през изминалата година са нараснали от 380 млн. долара през 2018 г. до 541 млн. долара. Това е увеличение с близо 42%. За съжаление нетната загуба на Unity също нараства през 2019 г. от 131 до 162 млн. долара. От компанията признават, че не са излизали на печалба от основаването им през 2004 г. Тенденция, която обяснява и дълга от 125 млн. долара, който дори е доста нисък предвид темповете на горене на пари.

Положителните качества

Три неща могат да са привлекателни за потенциалните инвеститори. Първото е, стабилният и значителен растеж на приходите. Това показва, че Unity може да генерира паричен поток. Излизането на печалба е въпрос на различни фактори – от бизнес модел, до оптимизации, по-добро планирано разрастване на операциите и др.

Второто нещо е пазарното лидерство на компанията. Unreal Engine може да е основна платформа за много независими студия, които разработват игри за PC и в Steam, но Unity доминира при мобилните игри. Отделно последният енджин започва да се налага все повече и при разработчиците на VR и AR приложения.

Според компанията, нейният графичен енджин се ползва от около 53% от най-популярните 1 000 заглавия в App Store на Apple и Google Play на Google. Цялостният им дял при мобилните игри го изчисляват на около 50%. За позициите им на другите сегменти, от Unity нищо не споменават, единствено, че са налични за 20 платформи.

Перспектива за растеж

Третото предимство е силната перспектива за бъдещ растеж. Пазарът за графични енджини има голям потенциал за развитие. Това ще се дължи на все по-дългоочакваното налагане на виртуалната и добавена реалности. VR няма да се ползва само от крайни потребители, но и от бизнес такива. Unity пишат в документите си към SEC, че очакват силен индустриален интерес към 3D графични решения.

„Бъдещето е в триизмерните интерактивни решения в реално време“, това коментират от компанията. Визуализацията на всичко на момента и в зависимост от действията вече става възможно, заради нарастващата изчислителна мощ.

Пазарните възможности се оценяват от Unity, както следва:

Гейминг пазар – за доставчиците на технологични решения през 2019 г. се предполага, че е около 19 млрд. долара, който се очаква да нарастне до 16 млрд. долара до 2025 г.

Индустриални решения – визуализацията и интерактивната разработка на сложни машини, елементи, системи и други в рамките на 3D среда се налага все повече от производителите. Unity определя този пазар за около 17 млрд. долара към момента.

Въпреки, че борсовия дебют на компанията няма да е най-голямото събитие на годината, тя е важна част от пъзела в бъдещето развитие на графичните енджини. Друг ключов сегмент ще е развитието на прекия конкурент Epic Games, който от своя страна обаче се ангажира с опасна битка с Apple.

The post Unity ще разчита на растеж и извън гейминга appeared first on TechTrends България.

Това не е обезателно лоша новина за „Виваком“. Българският телеком разполага с общи задължения от над 360 млн. евро към отделни банки, като по-голямата част от парите бяха използвани за рефинансирани на предишни борчове. GlobalCapital потвърждава тезата, че в цената, която United Group ще плати за оператора, включват и дълговете, които той има.

Облигациите, които пласира United Group засега са обвързани изцяло с тях и не директно с българското дружество. Причината е, че сделката още не е финализирана, като се очаква одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, което трябва да бъде готово най-късно до средата на годината.

Това не е гаранция, че впоследствие United Group няма да се опита да изтегли друг мостов заем, за да рефинансира новите си задължения (по подобие на гръцката OTE и „Глобул“ през 2013 г.) или да използва свеж ресурс от „Виваком“ за тази цел.

Детайлите по облигациите

Средствата, които бъдещия нов собственик ще осигури ще бъдат под формата на книжа за 1.05 млрд. евро и още 170 млн. евро чрез специфичните payment-in-kind (PIK) облигации. Допълнително, групата ще се опита да набави още една емисия дълг за 575 млн. евро, която има за цел да рефинансира предишни задължения, които са с падеж през 2022 г. Последното действие има за цел да облекчи във времето общите плащания по различните книжа, които United Group е емитирала и реално няма да са в нейна допълнителна тежест.

Американската банка JP Morgan е основната институция, която предоставя големия заем за 1.05 млрд. евро, като към нея се присъединяват KKR Capital Markets (миноритарен собственик на United Group – бел. ред.), швейцарската Credit Suisse и френската Credit Agricole. Вторият дълг от 575 млн. евро ще бъде осигурен от Banca IMI, BNP Paribas, Credit Agricole, Credit Suisse, KKR, Morgan Stanley и UniCredit. Това показва информацията на GlobalCapital, които допълниха, че в между понеделник и сряда United Group е представила офертите си в основните финансови центрове на Европа – Лондон, Париж и Франкфурт.

Според източници на „Капитал“, специфичните PIK облигации се емитират от Summer BidCo, които са част от BC Partners или мажоритарните собственици на United Group. Тезата на българското издание е, че тази част от дълга ще остане в рамките на цялостната група и няма да повлияе толкова на общото ѝ състояние.

Причините за новите задължения

Действията на United Group са обосновани, защото сделката, която правят с „Виваком“ е доста мащабна за тях. Ако тя бъде одобрена и българския телеком се влее в групата, то той ще съставлява около 32% от приходите на обединеното дружество. Това е нож с две остриета.

От една страна, дава спокойствие на инвеститорите при отпускането на такъв голям дълг, предвид факта, че United Group ще разполага със стабилен и достатъчно перспективен актив. Това е основната причина, кредитният ѝ рейтинг да не се понижава, въпреки емитирането на нови задължения. Втори фактор за това е, че групата успя да изплати милиарди емитирани облигации през 2019 г. От друга страна, „Виваком“ може да се окаже основния източник при погасяването на задълженията. Било то с постепенно взимане на средства от телекома или с потенциалната му препродажба.

United Group е до голяма степен в позицията на PPF Group (собственик на „Теленор“ в България). Разполагат с големи телекомуникационни активи в региона, между които тепърва трябва да развият синергична дейност. В Западните Балкани, групата има силно присъствие във доставките на фиксирани услуги, както и собствена медийна компания – United Media. С придобиването на „Виваком“ те ще разполагат с пълноценен телеком, който могат да допълнят със собствено или лицензирано съдържание.

The post United Group емитира нов дълг за сделката с „Виваком“    appeared first on TechTrends България.

Допреди година, изграждането на 5G мрежи в България беше по-скоро мираж, заради редица проблеми, пред които бяха изправени родните телекоми. Но основният акцент в родния сектор през 2019 г. беше с предприемането на ударни действия в преодоляването на тези предизвикателства. По този начин, се очаква петото поколение мобилни услуги да стартират през новата 2020 г. Така, първата година от новото десетилетие ще бъде белязана основно с пускането на 5G мрежите в страната.

Има още няколко събития и тенденции, които белязаха изминаващата 2019 г. и най-вероятно ще продължат до голяма степен и през следващата 2020 г. Това включва приключването на поредната смяна на собствеността на най-големия по приходи телеком в страната „Виваком“, предстоящата засилваща се конвергенция между предлагането на мобилни и фиксирани услуги и съдържание, както и потенциална смяна на бизнес модела на абонаментите.

Ще разгледаме четирите елемента по отделно в настоящия ни обзорен анализ за телеком сектора в страната.

Честотни ограничения

Още при разгръщането на 4G мрежите, мобилните оператори в България се сблъскаха с няколко основни проблема. Най-големият беше и все още е – недостигът на свободни радиочестоти. Без допълнителен спектър, телекомите трябва да разпределят много внимателно капацитета на инфраструктурата си, за да поддържат баланса в предоставянето на услугите си.

От близо десетилетие, компаниите се опитват да убедят държавата да освободи така важните за тях честоти в 700MHz и 800MHz. Без тях, те разполагат единствено с доста ограничените откъм размер и капацитет ленти в 900MHz за осигуряването на национално покритие. Тези честоти са заети основно от Министерство на отбраната и до голяма степен по-конкретно от изтребителната авиация. С което тяхното освобождаване беше пряко обвързано с потенциалното закупуване на нови бойни самолети или модернизирането на старите. Процес, който се влачи от края на 90-те години на миналия век.

Без честотите в 700MHz и 800MHz, телекомите няма да могат да разгърнат мобилните 5G и дори 4G мрежи, така че да постигнат покритие на територията на цялата страна. A1 България например обяви в своя своеобразен отчет за модернизацията на инфраструктурата си, че е постигнала 99% покритие на населението, което разполага с 4G връзка. Което означава, че извън населените места, основните пътища и курортите най-вероятно ще трябва да разчитате на 3G връзка, при това ако сте късметлии. Това е максимумът на телекомите в момента, поради липсата на достатъчно честоти за национално покритие, като наличните се ползват от по-старите поколения.

Излизане от дълбокия сън

Този въпрос зависи до голяма степен от държавата и различните отговорни за това ведомства. След близо десетилетие пасивно отношение по проблема и изправени пред опасността страната ни да изостане технически с разгръщането на 5G мрежите, правителството и регулатора излязоха от дълбокия сън и предприеха редица мерки за преодоляването му.

Изминалата 2019 г. беше белязана с важно развитие в тази област. От една страна, сделката за закупуване на нови осем изтребителя F-16V беше задвижена и дори предплатена. От друга, Министерски съвет обяви, че освобождава спектъра в 700MHz за телекомите, като по неофициална информация, военните са били убедени да предоставят всички налични ленти при него. Както има и подобна индикация за честотите в 800MHz, но за момента няма официално или достатъчно достоверно потвърждение за това.

Другият скок в преодоляването на предизвикателствата е  постигнатото споразумение между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за понижаване на таксите, които първите плащат на държавата за ползването на ресурса. Преговорите между двете страни продължиха близо година и половина, като в момента единствено трябва да бъдат одобрени новите тарифи от Министерски съвет, за да влязат в сила.

Така, операторите ще могат да вземат новите честоти на по-ниски цени, тъй като придобиването на прекалено много радиоресурс на висока стойност може да не се окаже рентабилно за тях. Този спор се водеше между бизнеса и регулатора в продължение на повече от десетилетие. Фактът, че това може да попречи по-бързото разгръщане на 5G услугите, доведе до по-активни действия от държавата.

Другите няколко пречки в изграждането и модернизирането на мобилни мрежи, като облекчаване на административната тежест при издаването на строителни разрешителни и вдигането на тавана за електромагнитни излъчвания са все още в много ранна фаза на междуведомствени разговори. Както и все още няма официално обявени мерки в тези насоки.

По-спешният проблем с честотите е пред решаване, като КРС обяви, че към май се очаква да пусне на търг необходимите честоти за 5G и потенциално допълнителни такива за 4G. Самите телекоми обявиха, че имат готовност да пуснат услуги базирани на пето поколение мобилни мрежи през 2020 г. Трите основни оператора започнаха 5G тестове през 2019 г., като ползваха временни разрешителни за ползване на честотите в 3.6GHz. Този спектър се очаква да бъде разпределен първи през новата година.

Новите балкански оператори

Телеком пазарът в България се раздвижва през 2019 г. и по друго направление – корпоративно. Основният акцент е продажбата на най-големия оператор по приходи – „Виваком“ на регионалната група United Group. Въпреки, че тя е започнала своята дейност като кабелен и интернет доставчик в Сърбия, дружеството може да се разглежда повече като финансов инвеститор, защото се контролира основно от британския инвестиционен фонд BC Partners.

Сделката беше обявена в края на 2019 г. и се очаква да бъде приключена през първите месеци на новата 2020 г. Преди това, тя трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Антимонополният регулатор през последните 12 месеца спря опита на собственика на „Теленор“ в България PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“. Инвестиционният фонд воден от чешкия милиардер Петр Келнер не се отказа от закупуването на медийни активи в страната и вместо това се прицели в CME – собственикът на „Би Ти Ви Груп“. За разлика от предходния опит, този път фондът на Келнер трябва да получи одобрението на Европейската комисия, а не на КЗК, защото сделката обхваща няколко страни от Европейския съюз. И тя се очаква да бъде приключена през първите месеци на 2020 г.

Ако бъдат финализирани двете сделки ще станем потенциални свидетели на две големи тенденции. Първата е във все по-голямо съсредоточаване на съдържание и доставки на телеком услуги в трите водещи оператора в България. От три години A1 активно развива собствени ТВ канали, като голяма част от изпълнението е аутсорснато на „Нова броудкастинг груп“. С придобиването на CME, „Теленор“ ще получи потенциален достъп и обвързване с медийните активи на bTV и останалите канали на групата. United Group от своя страна разполагат със силно ТВ присъствие със собствения си бранд United Media. След придобиването на „Виваком“, последната медийна група има шанс да навлезе в България.

Другата голяма тенденция е, че чрез тези покупки, PPF Group и United Group реално създават два големи балкански телекома. Които имат милиони абонати в почти целия полуостров и с възможност да се развиват услугите, така че да се предлага едновременно съдържание и доставка на ТВ, мобилен или сателитен сигнал (потенциално). Също така, PPF и United заедно може да станат новите собственици на Telekom Romania в северната ни съседка. Което ще бетонира позициите им на силни балкански телеком групи, особено след приключването на вече споменатите две сделки.

Пречистеният „Булсатком“

Изминалата 2019 г. доведе до смяна на собствеността в още едно важно дружество в България – „Булсатком“. Досегашните акционери и съоснователи Максим Заяков и Пламен Генчев бяха или извадени от структурата или с намалено влияние, след като големите задължения на сателитния оператор, накараха кредиторите да поемат нещата в свои ръце. През последните близо две години, „Булсатком“ преминава през пълно преструктуриране и в крайна сметка оцелява, но цената е нова акционерна структура, както и силно занижени амбиции.

Оригиналните кредитори излизат всички без Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която остава с 13.9% дял, като са привлечени нови такива. Фондът BlackRock влиза с 34.4% акции, делът на Пламен Генчев се свива от 40% на 20%. Към кредиторите се добавят фондът St Andrew’s с 18.4% и „Улас Инвестмънт“ (който е параван за Българската банка за развитие – ББР) с 13.9%. Информацията е потвърдена от източници на седмичника „Капитал“ през декември.

Новите собственици на „Булсатком“ обявиха, че са преструктурирали огромна част от задълженията и част от операциите на компанията, но тепърва ще се изясняват ключови елементи. Като например дали ще се продължи развитието на мобилна мрежа и съответно дали няма да се освободят честотите, които дружеството държи. Както и какво ще се случи с близо двете хиляди служители на оператора. Едно от условията, които ББР е поставило за влизане е да няма съкращения на персонала.

Тихото поскъпване

Добавянето на различно съдържание, стрийминг услуги и развитие на 4G услугите, доведе до очакваното поскъпване на мобилните пакети в България. Тенденцията се спазва до голяма степен и от трите оператора. В момента компаниите реално разделят своите планове на две категории – едната е по-достъпна, но с почти никакъв включен трафик, а втората разполага с повече трафик и включени допълнителни услуги, но и по-скъпа.

Това стана с обновяването на основните планове на трите оператора през 2019 г. Вече е много трудно да се намери балансиращ такъв, който да включва разговори и само трафик за над 5GB, без допълнителни услуги за под 30 лева. Поскъпването е тенденция от последните три години, като става поетапно, но все повече се усеща това разделение.

Тя най-вероятно ще продължи и през 2020 г., когато бъдат пуснати 5G мрежите в България. Телекомите по света все още не са достигнали до ясна визия как е най-удачно да тарифират новата услуга. Някои оператори в страни с работещи мобилни мрежи от пето поколение, загатват, че все пак ще се наложи да се пуснат отделни планове за нея. Които съответно ще са по-скъпи. Причината е, че 5G ще изисква поредната порция големи инвестиции от операторите и в един момент, те ще се опитат да си ги възвърнат. Сумарно трите изчисляват, че ще вложат около 800 млн. лева за изграждането на новите мрежи в страната.

Има шанс, тази тенденция с поскъпването на плановете да не се случи в България. Или поне не веднага. Причината е в позицията, която заема в момента държавата. Тя може да се обобщи по следния начин – „ние понижаваме таксите за честотите, в замяна операторите не повишават таксите за крайните потребители“. Дали това ще се случи, дали поскъпването ще дойде със закъснение или на етапи, както беше при 4G ще разберем през следващите години.

The post Българските телекоми в очакване на 5G appeared first on TechTrends България.

United Group обяви, че ще финансира придобиването чрез комбинация от собствени средства и нов заем. Няма информация дали в цената на „Виваком“ са включени и неговите задължения, както и дали ще бъдат погасени те.

Кои са United Group

Купувачът е регионална телеком група, която разполага с доста добър микс от медийни компании, както и от различни оператори. Нейните активи преди сделката включват най-големия кабелен и интернет оператор на Сърбия – SBB. Той има още подобни звена в Словения, Босна и Херцеговина и Черна гора, които работят под марката Telemach. През тази година United Group придоби хърватското звено на Tele2 от едноименния шведски телеком.

Във всички тези страни, компанията разполага и със силно медийно присъствие – 31 ТВ канала, обединени под бранда United Media.

Самите United Group са еднолична собственост на инвестиционния фонд BC Parnters, който е базиран в Лондон. Това е лошата новина, защото въпреки, че „Виваком“ се придобива на пръв поглед от регионална телеком група, реално тя е в ръцете на финансов инвеститор. Така, българският телеком за пореден път разполага с подобен собственик, а не със стратегически такъв.

Големите въпросителни

Липсата на каквито и да било финансови параметри на сделката оставят доста въпроси. Най-големият е самата цена. Според Financial Times и Reuters става дума за 1.2 млрд. евро. Това е доста над сумата от 730 млн. евро, която плати Telenor Group преди шест години за „Глобул“ (сега „Теленор“).

Ако информацията на двете медии е вярна, най-вероятно в нея са включени и задълженията на „Виваком“. Преди сделката, телекомът разполага с два кредита. Първият е на стойност 345 млн. евро взет от консорциум от банки и, който беше ползван за погасяване на падежа на облигациите на Дъблинската фондова борса. Те от своя страна бяха използвани за преструктуриране на предишни задължения. Вторият кредит е само за 15 млн. евро и по-скоро е използван за оперативен капитал.

„Виваком“ беше купен от воден от Спас Русев консорциум за 330 млн. евро през 2016 г. Но към тази сума не беше включен дълга на компанията, който тогава беше на стойност над 450 млн. евро. Новото ръководство преструктурира задълженията в тези, които вече посочихме.

По-голямата част от 330-те млн. евро за придобиването на „Виваком“ от страна на Спас Русев дойдоха, като кредит от руската банка ВТБ. Самият бизнесмен обяви в началото на настоящата година, че падежът на този дълг е през 2020 г. Което се явява и доста силен мотив за продажбата на телекома. Освен това, Спас Русев се предполага, че участва в наддаването за Telekom Romania в северната ни съседка и ще са му необходими свежи средства.

Потенциалната добра новина е, ако United Group погаси всички кредити на „Виваком“ и за първи път от много години, българският оператор ще бъде изчистен от задължения. Причината е, че всеки нов собственик просто рефинансираше или преструктурираше старите с нови.

Остава висящ и друг въпрос, свързан с делата за собствеността на „Виваком“. Руският бизнесмен Дмитрий Косарев претендира, че притежава една от компаниите по веригата и води съдебни спорове с досегашните акционери.

Най-големият в България

Виваком“ е доста апетитен актив. Това е най-големият телеком в България по общи приходи за 2018 г. Тогава, компанията, отчита приходи от 948 млн. лева или ръст от 6.6% на годишна база. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации е 359.8 млн. лева.

Той все още е трети мобилен оператор по брой абонати – 3.07 млн. към края на 2018 г. Телекомът показа преди седмица своята 5G мобилна мрежа и заяви готовност за търговски старт на услугата през първата половина на 2020 г. „Виваком“ има силни позиции и в останалите сегменти. Дружеството разполага с 446 хил. абоната на интернет. Компанията доскоро беше лидер при доставката на интернет, но през последната година си оспорва това място с A1. По същия начина стоят нещата при ТВ операторите, въпреки, че там „Виваком“ е трета с 468 хил. потребители.

Новата регионална група

С придобиването на „Виваком“, United Group ще разполага с първия си максимално ковергиран телеком. Това означава, че операторът разполага с мобилни, фиксирани и сателитни услуги, добре развити бизнес предложения, центрове за данни и много други.

Дали United Group ще започне развиването на собствени ТВ канали или друго съдържание в България ще е интересен въпрос в дългосрочен план. Във всички останали държави, където оперира групата присъства медийната компания United Media.

По този начин вече са обявени двете сделки в телеком сектора, които най-вероятно ще променят пейзажа на Балканите и ще създадат две силни регионални групи. Обявяването на придобиването на „Виваком“ от United Group става след като сделката на собственика на „Теленор“, чешкият фонд PPF Group с регионалната медийна група CME също беше официално съобщена. В нея се включва друг важен български актив – ТВ групата на bTV.

The post United Group купува „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.

По информация на TechTrends още от декември месец, щафетата трябваше да поеме британски фонд, който да изкупи голяма част от дълга и след това да го трансформира в акционерна собственост. Това става тъй като за обезпечение на кредита е заложено предприятието. Ситуацията изглежда се променя в последните седмици с влизането на неочакван играч – държавата.

Финансовите операции

Вестник „Капитал“ в напоителна статия разказва за прехвърлянето на задълженията на редица кредитори и тяхното излизане, както и влизането на Българската банка за развитие (ББР). Така, според информацията на седмичника, британският фонд Blantyre Capital изкупува кредита предоставен на „Булсатком“ от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank.

Първите две институции първо продават своите вземания на Bank of America Merrill Lynch, които впоследствие отиват при британците. След тези операции Blantyre Capital вече притежава над 50 млн. евро вземания от общо 85 млн. евро кредит предоставен на българския оператор.

Британският фонд Blantyre Capital е изкупил основната част от 85 млн. евро дълг на оператора

Останалите около 30 млн. евро задължения първоначално са към KBC Group и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Източниците на „Капитал“ потвърждават, че ББР вече е изкупила дела от 10 млн. евро на KBC и около 7 млн. евро от този на ЕБВР. След тези транзакции, задълженията, които ще притежава българската банка са приблизително 17 млн. евро, европейската институция – около 14-15 млн. евро, а Blantyre Capital – 50 млн. евро.

Оттук започват спекулациите на „Капитал“, че ББР ще изкупи дълга, който притежава британския фонд. Потвърждение за подобен ход засега няма. По информация на TechTrends, през декември, Blantyre Capital са опипвали почвата и са планирали да влязат в собствеността на „Булсатком“ при това като мажоритарен акционер. Включително са разполагали и с конкретен бизнес план за развиване на дейността на оператора. От средата на януари, информацията за Blantyre Capital и техните действия в България обаче секва.

Влизането на Българската банка за развитие може да промени плановете за собствеността на „Булсатком“

Дали влизането на ББР променя плановете на британския фонд е все още рано да се каже. Възможно е наистина българската банка да отправя предложение за изкупуване на останалата част на дълга и така да си осигури мажоритарно участие. Но остава и варианта, в който Blantyre Capital изкупува вземанията на ЕБВР и придобива основния дял от собствеността.

Това, което за момента е ясно, по данни на „Капитал“, засега триото от кредитори ще влезе в управлението, с което ще отпише задълженията и ще осигури допълнителни 50 млн. лева за оперативна дейност. Може обаче да предстоят бъдещи преструктурирания на собствеността.

Плановете на Blantyre Capital

По информация на TechTrends, първоначалните планове на Blantyre Capital след като поеме контрола над „Булсатком“ е да фокусира изцяло дейността на оператора в една посока. Тя включва ориентирането основно към предоставянето на ТВ и интернет услуги. Компанията е лидер в първия сегмент с над 625 хил. абоната, повечето от които получават ТВ сигнал през сателит. В сферата на доставките на фиксиран интернет, „Булсатком“ има нелоши позиции с над 156 хил. клиента, показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2017 г.

Развитието на мобилната мрежа, което беше замразено, в този сценарий ще бъде прекратено и най-вероятно компанията ще върне лиценза за лентата от 2x5MHz в 1800MHz на КРС. По този начин в този спектър ще се освободи необходимия ресурс от 2x15MHz, който са заявили трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“. Той ще може да бъде разпределен лесно и без търг. Освен ако остатъците на фалиралия „Макс Телеком“ – дружеството „ТиКом“ не предяви претенции за допълнителен спектър.

Какво е планирал Blantyre Capital за вече изградената мобилна мрежа няма точна информация. Фокусът на фонда ще падне изцяло към развитието на ТВ и интернет услуги. Развитието на оптична мрежа и предлагането на комбинирани пакети ще са основните действия на „Булсатком“, ако Blantyre Capital поеме руля.

Точни детайли по намеренията на британците за инвестициите липсват. Но най-вероятно след изкупуването на дълга и наливането на оборотни средства, няма да последва финансиране на други големи проекти. Крупни придобивания няма да се очакват, а целта е да се избият вече вложените средства.

Инвестициите ще са в посока засилване на портфолиото от съдържание, качеството и обвързването на ТВ и фиксираната интернет услуга. Последното означава пакетни предложения, като по този начин да се увеличи добавената стойност и съответно крайната цена за потребителите. Именно, поради тази причина, ако има инвестиции, те ще са в посока развитие на оптичната мрежа и интернет телевизията (IPTV).

Бъдещето на сателита

Независимо дали „Булсатком“ ще остане в ръцете на Blantyre Capital или пък ББР ще натисне да влезе еднолично, бъдещето на сателита е извън дружеството. То е отделено във фирмата „България сат“, където се намират и задълженията към американската държавна Exim Bank на стойност 155 млн. долара, както и към Space Systems/Loral и Deutsche Bank от 33 млн. долара.

Сателитът Bulgaria Sat-1 остава извън сделката и в ръцете на Максим Заяков

Тук, „Капитал“ обявява, че Максим Заяков, който е основният двигател на развитието на сателита, ще получи едноличен контрол върху дружеството. Пред бизнес изданието обявява, че от средата на миналата година вече не се занимава с „Булсатком“ и се концентрира изцяло върху управлението на „България сат“. Което ще е нелека задача, предвид големите задължения и трудността да се намерят клиенти, които да ползват пълния капацитет на иначе вече намиращия се в орбита сателит.

Лошата новина е, че пред „Капитал“, настоящият преструктуриращ директор на „Булсатком“ Макс Зиф потвърждава, че споразумението между ТВ оператора и „България сат“ за използване на спътника, ще бъде прекратено. Така единствения сигурен до момента клиент отпада.

Първият български сателит остава с огромен дълг и без клиенти

Заяков е един от съоснователите на ТВ оператора. Втората голяма личност зад „Булсатком“ е Пламен Генчев. Той остава в компанията, макар и вече с миноритарен дял. Двамата, приблизително са си поделяли 60:40 управлението и собствеността в „Булсатком“. Последният ключов играч от основаването на оператора е дългогодишният маркетинг директор Тинко Тотев. Той напуска управлението на компанията заедно със Заяков през август миналата година. Така Пламен Генчев остава последният от оригиналното трио мениджъри.

Провалената сделка

Сагата около собствеността на „Булсатком“ се развива от няколко години. През април 2016 г. ЕБВР поема отговорността да се опита да намери изход от задлъжнялостта и неизгодното оперативно положение, в което се намира компанията. По информация на TechTrends една от най-фундаменталните опции, които са били обсъждани и са били водени преговори, е мащабно сливане между „Булсатком“, „Макс Телеком“ и „Нет 1“.

В края на 2016 г. се проваля опита за сливане на „Булсатком“ с „Макс Телеком“ и „Нет 1“

Подобен ход щеше да създаде дружество, което поне малко да може да се противопостави на трите основни телекома – А1, „Теленор“ и „Виваком“. Причината е, че ще може да се създаде оператор, който да е лидер на ТВ пазара, да разполага с мощна оптична мрежа за интернет и нелоша мобилна такава. Както и ресурс от 2x20MHz радиочестоти, които да използва за 4.5G.

Историята показва, че тази идея така и не се реализира. Това се дължи на няколко фактора. Слонът в стаята са огромните задължения на всяка една от фирмите. Освен 85-те милиона на „Булсатком“, „Макс Телеком“ имаше два кредита по 15.2 млн. евро към Първа инвестиционна банка, а „Нет 1“ – към същата институция две задължения за общо 38 млн. евро. Последните всъщност са револвирани заеми, които компанията получава през 2017 и 2018 г., след като преговорите се провалят.

Втората е, че обединяването на трите компании и преструктурирането им, така че да работят като едно дружество (или конвергиране) ще бъде дълъг, времеемък и доста скъп процес.

В крайна сметка, всичко това не се случи. Което доведе до фалита на „Макс Телеком“ и търсенето на алтернативни варианти за „Булсатком“. Пред финализирането на такъв за сателитния оператор сме на път да станем свидетели. Въпреки, че все още не е ясно, дали новият собственик ще е държавната ББР или лондонския фонд Blantyre Capital. Ако е втория, поне има яснота, какви ще са следващите действия спрямо работата на „Булсатком“.

The post Голямата рокада в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.