Основните проблеми за България в сферата на дигитализация остават – липсата на достатъчно подготвени технологични кадри, ниски дигитални умения и култура, слабо интегриране на новите технологии в бизнеса и държавата, както и все още малко интернет потребители.

Страната ни все пак заема не толкова лоши позиции по някои показатели – основно инфраструктурни и ценови. Въпреки, че сме една от държавите с три 5G мрежи, изоставаме по индекса за готовността ни за разгръщането на тази технология. Основната причина – разпределение само на едните честоти определени за петото поколение мобилни мрежи и по-слабо общо покритие.

Общото класиране

DESI разделя дигиталните възможности на всяка една страна-членка на ЕС на четири основни категории. Това са човешкия капитал, свързаността, интеграцията на дигиталните технологии и дигитализирането на публичните услуги. Сумарно, лидери в целия индекс са страните от Скандинавия. На първо място е Дания, следвана от Финландия и Швеция. Любопитно е, че от Източна Европа единствено Естония е в Топ 10 на престижното седмо място.

В другия край на подреждането е Румъния, предпоследна е България, като разликата със следващата Гърция е сравнително малка. Средният резултат за ЕС е 50.7 точки, Дания е със 70, докато нашата страна е почти наполовина от лидера – 36.8. По-притеснително е, че родината ни отчита най-нисък напредък през последната година. Тя е на последно място по растеж на индекса заедно с Латвия, а Румъния е с една идея по-добре в напредъка си по дигитализация. Като цяло, експертите от Брюксел подчертават, че България и нашата северна съседка изостават значително от останалите.

Хората, хората, хората

Най-важният актив в дигиталната индустрия са… хората. Или по-точно кадрите, които да могат да работят с новите технологии. България е на дъното по този показател, като е почти изравнена с Румъния. Под една трета от българите (29%) имат поне базови дигиталния умения при 56% средни за Европа. Само 11% разполагат с познания над базовите, а IT специалистите са едва 3.3% от заетите лица между 15 и 74 години.

Утехата и все още гордост на България е, че сме лидери при дяла на жени в IT сектора – 28%. Проблемът е, че той пада, като през 2018 г. е бил 30%. Това е характерно за доста източноевропейски страни, като в нашата е по-силно изразено. Във всички случаи, става дума за наследство от комунистическата образователна и професионална система.

Притеснително е, че намалява дела на предприятията, които предлагат IT обучения. През 2019 г. са били 10%, докато през пандемичната 2020 г. те са се свили на 7%. Това е странно, предвид факта, че би трябвало те да се увеличат, заради преминаването на дистанционна работа и засилване на употребата на дигитални технологии. Но може да става дума за оптимизация на разходи покрай пандемията или свиване на броя на предприятията като цяло.

Следва интернет връзката

Всеки един от нас може да се гордее и радва на интернет скоростите и цените, които предоставят операторите спрямо тези в чужбина. Според ЕС, обаче ситуацията не е толкова розова в България и ние отново сме предпоследни с изравнени сили с Гърция. Страната ни е на 22-ро място по покритие и на предпоследно по такова в труднодостъпните селски региони. На същата позиция е при осигуряването на интернет връзка с най-висока скорост. При проникването, страната ни е на последните позиции, както при фиксирания, така и при мобилния интернет.

Нашите телекоми осигуряват доста ниски цени за Европа. Според индекса DESI, ние сме с петата най-евтина „кошница“. Лидер в това отношение са Румъния, следвана от Полша и Латвия. България е изравнена с Франция, Австрия и Словакия на петата позиция. Дали има връзка факта, че страната ни е на четвърто място в ЕС по-най-малък дял на основните телекома спрямо малките оператори при фиксираните мрежи – го оставяме за размисъл. Тук данните на Брюксел може да се сметнат за остарели, предвид факта, че през 2021 г. се възобновиха някои процеси по консолидация на пазара.

Малко за честотите

България е силна при 4G покритието – там заемаме 10-то място. Обаче сме в опашката (19-то място) в готовността си за 5G. Тук, ЕС изчислява този показател като взима разпределения 5G спектър и го сравнява с целия разпределен за тази цел в Европа. Българските регулатори предоставиха на операторите само 3 ленти по 100MHz в 3.6GHz при проведения през април търг.

Спектърът в 700MHz все още е зает от военните и преговорите за неговото освобождаване продължават. Регулаторът обяви, че през 2022 г. ще бъде започната процедура по разпределяне на свободния такъв в 26GHz. Въпросът е дали операторите ще имат желание да инвестират в него, предвид липсата на свободен ресурс в 700MHz.

Интеграцията на дигиталните технологии

България е на дъното по интеграция на дигиталните технологии. Лидер отново са северните държави – Финландия е първа, следвана от Дания и Швеция. Едва една трета (33%) от българските фирми имат поне базово ниво на дигитално присъствие. Това включва притежанието на фирмен сайт и разполага с фиксирана интернет връзка.

Средното ниво на дигитално присъствие включва използването на облачни услуги и платформи. Тук, България е твърдо на дъното с под 10% от фирмите, използват облачни технологии. Малко над 5% от компаниите в страната разчитат на анали на големи масиви от данни, което ни нарежда на 24-то място. След нас са Кипър, Словакия и Румъния. Любопитно е, че България е на 8-мо място при процент предприятия, които разчитат на поне две технологии базирани на изкуствен интелект.

По отношение на електронната търговия, страната ни също търка последното място. Най-малко фирми продават онлайн – под 10% в целия ЕС, а още по-малко (под 5%) предлагат такава услуга и навън.

Публичните услуги

Електронното управление в България е болна тема за много хора. Но ако трябва да бъдем честни, през последните няколко години бяха направени няколко стъпки в посока на дигитализирането на държавната администрация. Страната ни не е последна, но е във втората половина по този показател – 21-во място. Последни отново са румънците, а естонците са лидери.

България и Италия са предпоследни по брой потребители, които използват дигитални технологии за разговор с публичната администрация. На 24-то сме по наличност на е-услуги за граждани. ЕС потвърждава, че дигитализацията на администрацията все още не се усеща от крайните потребители.

За сметка на това, дигиталният разговор между държавата и бизнеса е доста по-напреднал. България е на 12-то място в наличността на е-услуги за юридически лица. Което е факт от последните две години, с дигитализацията на редица услуги, като тези на Националната агенция по приходите (НАП), например.

The post България продължава да е на опашката по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Наградите на БАИТ за 2020 г. има регистрирани 94 номинации в общо осем категории. Във всяка бяха избрани по трима финалисти, от които по един победител. Традиционно инициативата се подкрепя от Президента на Република България. Не толкова традиционно, самата церемония по връчването на наградите беше проведена в изцяло дигитален формат, заради мерките свързани с коронавирус пандемията.

Победителите

БАИТ полага доста грижи да насърчава ученически инициативи в областта на IT, като и тази година имаме двама победители, които са насочени в тази посока. „Младежка награда“ получи възпитаникът на математическата гимназия в Пловдив „Акад. Кирил Попов“ Радостин Чолаков. Той изгражда проектът АзБуки.ML, който цели да се предоставят изследванията и практиките в сферата на машинното самообучение на достъпен език. Така, технологията ще може да се внедрява и ползва от повече хора и компании, както и да се преподава по-лесно.

В категорията „Образователна награда“, победител отново е ученик, само че този път от СМГЕ „Джон Атанасов“. Георги Герасимов може още да не е завършил гимназия, но активно преподава роботика, електроника и 3D принтиране на по-малки деца между 1 и 7 клас. Сред номинациите, като интересна инициатива може да споменем сравнително новата Arc Academy – която е ориентирана към обучаването на експерти в гейминг индустрията.

Една от класическите награди, тази за успешен български ICT продукт и услуга привлече най-много номинации – цели 23. В нея победител стана StorPool Storage, с едноименното решение за облачно съхранение на данни. То помага да се управляват хардуерните ресурси по-ефективно и оптимизира продуктивността на центровете за данни. Сред българските ѝ клиенти са SuperHosting.bg и Delta.bg, но и има и редица международни като Dustin, Nasdaq Dubai и др.

Категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“ имаше само 9 номинации. Наградата беше дадена на „Работоспособни.бг“, което е онлайн платформа за кариерно развитие на хора с уязвим социален статут, като такива с увреждания или в пенсионна възраст. Тя им помага да си намерят по-лесно работа и да свържат работодатели с подобни групи.

При стартъпите надпреварата може би не беше толкова оспорвана, като компаниите, които са подали заявка за участие бяха 8. Наградата в тази категория, беше връчена на „Ондо Солюшънс“, които предоставят решения за автоматизиране на земеделските компании, прецизно наторяване и наблюдение на всичките засадени култури. Призът за „Журналистически принос“ беше даден на подкаста на Computerworld.bg и списание CIO – ICTalks.

Електронното управление отново на фокус?

Освен двете ученически награди, в тазгодишното издание на IT призовете на БАИТ направи впечатление активното присъствие на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). В категорията „Публична администрация“, институцията присъства с два проекта, като и двата бяха избрани сред номинираните три финалиста. Първият е свързан с изграждането на регистри за бюджетен и проектен контрол в разходите за ICT на публичните ведомства. Именно той печели и наградата на БАИТ за 2020 г. Вторият е надграждане на системите за заявяване, плащане и предоставяне на административни услуги онлайн.

Различни институции, включително и ДАЕУ направиха няколко малки крачки в развитието на е-управлението в България през 2020 г. Това беше неизбежно, предвид пандемията и необходимостта от дигитализиране на публичната администрация. За завършването на процеса и пълноценния старт на електронно управление в страната продължава да липсва един ключов компонент. Това е централизирана и единна е-идентификация на гражданите и бизнеса. В момента тя се замества частично от електронните подписи, които са трудно достъпни за масовия потребител и ПИН кодовете на НАП.

The post IT наградите на БАИТ отличиха ученици, фирми и инициативи в е-управлението appeared first on TechTrends България.

Идеята не се хареса на част от технологичния бизнес в страната, като браншовата Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) излезе с конкретна позиция по темата. Според нея, тези промени „биха довели до сериозни вреди в изграждането и функционирането на електронното управление и пазарната среда“.

В следващите редове ще разгледаме различните точки на казуса и какво предизвика такава реакция от IT компаниите в България.

Един ще властва

Измененията в ЗЕУ предоставят цялата работа по системната интеграция на е-управлението в ръцете на „Информационно обслужване“. Това включва внедряването на различни програми, изграждането на единни системи, портали и много други.

Концепцията да отговаря една компания за всичко това не е нова. Ако върнем назад лентата и се обърнем към „Стратегията за развитие на електронното управление 2014-2020 г.“ там също е заложен създаването на „Единен системен интегратор“. Неговите задачи първоначално са да координира изпълнението на различните IT проекти за държавната администрация, както и да поддържа вече изградените системи.

Тази роля започва да се надгражда и допълва с времето. В първоначалните чернови в промените на ЗЕУ беше записано създаването на държавно предприятие „Единен системен оператор“ (ЕСО). То е подчинено на новата Държавна агенция по електронно управление (ДАЕУ) и вече разполага с доста повече функции, които са свързани не само с оперирането, но и с изграждането на системите.

В последните поправки, правителството решава директно да възложи тази задача на вече съществуващата фирма „Информационно обслужване“. За тази роля, компанията се бори в продължение на повече от десетилетие. Тя е собственост почти напълно на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Държавното ведомство държи 99.5%, а останалите дялове са разпределени сред 2 700 индивидуални акционери.

Споровете дали да се създава изцяло ново дружество или да се ползва „Информационно обслужване“ за ролята на единен системен интегратор на е-управлението се води от години. Компанията се опита да излезе от публичния сектор и да изпълнява частни поръчки, но безуспешно. С което почти всички проекти на „Информационно обслужване“ в момента са основно към държавни институции или дружества.

Компанията е изградила редица системи, включително тази на Националната агенция по приходите, ЕСГРАОН, Министерство на финансите и много други. Частните проекти, които е изпълнявала са за електроразпределителните фирми ЧЕЗ, ИВиЕн и банка ДСК. Към 2018 г. има приходи от над 21 млн. лева, печалба от 1 млн. лева и малко над 300 служителя.

Рисковете на подхода

Зад решението, ролята на ЕСО да бъде поета от „Информационно обслужване“ има доста логика, но крие и известни рискове. Част от тях са описани от БАИТ в откритото писмо до медиите. С тези промени в закона, реално се затваря вратата на всички частни технологични интегратори, както и се създават условия за заобикаляне на обществените поръчки.

Предвид факта, че няма ясни регламенти, как новият единен системен интегратор ще осъществява дейността си и при какви цени. Това може да доведе до изкривяване на разходите, които държавата ще прави за системните услуги, които „Информационно обслужване“ ще предлага за поддържане на електронното управление.

Опасенията на БАИТ са, че компанията ще може да получава гарантиран ресурс и завишена печалба. Тя след това може да се използва за участие на „Информационно обслужване“ във всякакви обществени поръчки, които вече не са ѝ гарантирани със закон. Така компанията ще се сдобие с предимство пред останалите частни интегратори. Крайният резултат може да бъде, че „Информационно обслужване“ ще изпълнява всички проекти свързани по някакъв начин с IT решения за държавата. Всичко това, чрез гарантираните от държавата печалби вследствие на дейността ѝ като ЕСО.

Предложението на БАИТ и състоянието на бизнеса

БАИТ продължават да настояват, ролята на единния системен оператор да бъде новосъздадено дружество в рамките на ДАЕУ. Както и да бъдат ограничени функциите му, като се извади изграждането и развитието на информационните системи от неговите дейности. По този начин, ЕСО само ще управлява и координира, докато самата развойна и интеграционна дейност ще минава през обществени поръчки. Както беше първоначално заложено в стратегията за развитие на е-управлението.

Дори частичното развитие на подобен сценарий може да постави редица IT компании в неизгодно положение. Бизнесът на системните интегратори претърпя редица трансформации, след като беше във възход от 2014 г. насам. Причината е, че бяха предвидени значителни средства по Оперативната програма „Конкурентоспособност и иновации“ на ЕС за подпомагане на малки и средни предприятия. Те бяха предназначени за внедряване на различни системи за управление на бизнеса или друга техника, която може да им бъде от полза за растежа.

Системните интегратори получиха доста проекти по тази програма, което постави във възход сектора. Основната вълна от проекти приключиха през последните две-три години, което постави редица компании в позиция на стагнация. Имаше размествания, сливания, придобивания и преструктурирания. Липсата на друг голям източник на подобен бизнес, оставя системните интегратори зависими от държавните и обществени поръчки за IT решения. Предоставянето на голяма част от тях на една фирма, наистина може да доведе до опасен прецедент.

От друга страна, създаването на изцяло ново предприятие, което да поеме тези функции, може да се сметне за разхищение на ресурси и неефективност. Проблемът е, че „Информационно обслужване“ в момента се конкурира в обществените поръчки с други компании от бранша. Държавното дружество беше изправено пред доста тежък период, през 2011-2012 г., но успя с няколко големи проекта, да си стъпи на краката. Естествено, става дума за държавни поръчки.

The post „Информационно обслужване“ поема е-управлението, бизнесът е против appeared first on TechTrends България.

Преди да разгледаме всички ключови елементи от доклада, трябва да отбележим, че данните, които международната компания представя са за периода 2012-2016 г. С други думи, те са остарели с три години, като в някои елементи България има доста голям прогрес, по други – по-малък. Голяма част от изводите обаче остават актуални.

McKinsey предупреждава, че икономическият растеж на България вече навлиза във фаза, в който той трудно може да се постига с традиционни средства. Причините са ниската безработица, производителност на труда и заплащане. Развитието на дигиталната икономика ще даде този допълнителен тласък, както и ще подобри тези показатели.

Положителните новини

Започваме с добрите елементи от доклада на McKinsey. Те разделят Европа на три сегмента – дигитални първенци (основно Северна Европа – Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Дания и др.), петте най-големи икономики (Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италия) и дигиталните претенденти (основно страните от Централна и Източна Европа). България спада в последната категория и изследването ни показва, че сме с висок, над средния, потенциал за развитие в създаването на цифрова икономика в нея.

Например, растежът на последната през периода 2012-2016 г. се оценява на 8.2% спрямо 6.2% средно за нашия сегмент. Ние сме и доста близо до средната стойност при дигиталните първенци, които отчитат увеличение на това перо с 9.9% за този период. Според McKinsey, в идеалния случай, българската дигитална икономика може да се удвои, като дял от брутния вътрешен продукт до 16% спрямо 7% отчетени през 2016 г.

… и сега лошите

Пожеланията са хубаво нещо, но консултантската фирма изкарва на показ, доста от недостатъците на ситуацията в страната. McKinsey отбелязва, че за да се възползваме от потенциала трябва обществените и частни институции и компании действат в посока на дигитализиране на процесите си. За голяма част от компаниите в страната, дигитализация в момента е закупуването на хардуер, ползване на базови офис програми и евентуално поддържането на сайт или страница в социалните мрежи. McKinsey показва, че в България много нисък процент от малките и средни предприятия използват основни дигитални инструменти, като анализиране на големи масиви от данни, облачни системи, продажби и реклама онлайн. В някои от показателите дори големите фирми в страната изостават спрямо тези в региона.

Тепърва през последните години държавните и общинските институции започнаха да предлагат онлайн услуги и обслужване по интернет. В доста случаи – децентрализирано. Липсата на е-управление, единни профили на потребителите, стандартизирани и прости методи за плащане, карат гражданите в някои ситуации да предпочитат да предадат документите на място, вместо по интернет.

В някои сектори, България е напред спрямо останалите дигитални претенденти, когато става дума за използване на новите цифрови технологии. Според McKinsey това са професионалните и бизнес услуги, търговията на дребно и едро, транспортния и логистичен сектор.

Препоръките, които консултантската фирма отправя са до болка познати на доста експерти.

• Засилване на качеството на основното и професионално образование
• Инвестиране в развитието на дигитални и меки умения (комуникация, работа в екип и др.) сред масовото население
• Увеличаване на внедряването и употребата на дигитални технологии в публичните и частни сектори

По другите две направления, може да се каже, че България се справя доста добре и има развитие. Това са дигиталната инфраструктура и създаването на условия за екосистема от предприемачи.

Кадрите, кадрите

България се гордее с качествените си IT специалисти, които привличат нови и нови компании да разкриват развойни центрове в страната. Недостигът на добри кадри е основното оплакване на дигиталната икономика в страната от години. Софтуерната индустрия положи различни усилия в тази насока, дори предложи специална образователна реформа. Последното така и не получи развитие в голяма степен.

Истината е, че в България не завършват достатъчно ученици и студенти от т.нар. прецизни науки – математика, информатика, инженерни и научни специалности (или STEM). Според McKinsey едва 166 българи се падат с такава специалност на всеки 100 хил. души в страната. По този показател сме на доста ниско ниво – далеч от средното в трите сегмента, като от големите пет европейски икономики, само Италия е под нас.

При сравнение с дигиталните първенци на континента, ножицата на хората, които имат по-дълбоки познания в IT е голяма сред всички възрастови групи. Тя варира между 60% при младите и достига 88% при най-възрастните.

Консултантската фирма обръща внимание, че преквалифицирането е ключов компонент в преминаването към новите цифрови реалности. Причината е, че с автоматизирането на процесите, доста от нискоквалифицираната работа ще стане излишна. Затова е важно да се пренасочи човешкия ресурс в нови сфери с по-голяма добавена стойност.

The post Дигиталната икономика ще движи растежа на България appeared first on TechTrends България.