Придобиването е част от стратегията на Glovo да разширява бизнеса си на нови пазари. Испанската компания ще получи развита мрежа от клиенти и доставчици със силно присъствие в съответните държави. Освен България и Румъния, те включват още Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Сърбия. Glovo ще има възможности и в Словения, където в отделна сделка е придобита локалната Ehrana за необявена сума.

Пакетна сделка

Glovo и Delivery Hero постигат споразумение на обща стойност от 170 млн. евро. То е пакетно и включва различни звена, които германската компания разполага в региона на Балканите. В списъка влиза Foodpanda в България и Румъния, Donesi в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, както и Pauza в Хърватска.

Тези сделки трябва да бъдат индивидуално одобрени от местните регулатори, преди да бъдат приключени, се посочва в прессъобщение на Glovo. Като изключим Румъния, в останалите звена има и допълнителни условия за финализирането на трансакцията, които обаче не се конкретизират.

Купувачът

Glovo е испански стартъп, който изгражда мобилно приложение за доставки на храна и други артикули. Целта му е да свърже заведенията и търговците с потребителите чрез дигиталната си платформа и изградената мрежа от доставчици. Компанията се разраства агресивно през 2020 г. и към февруари 2021 г. вече присъства в 23 държави по света – основно Африка, Европа, Азия и Латинска Америка.

На Стария континент тя се съсредоточава основно в южната и източна част. Освен в Испания, Glovo присъства още в Грузия, Италия, Молдова, Украйна, , Португалия и Полша. Дружеството има доста динамично развитие на различните пазари, като то вече е излязло от няколко държави, като Франция, Турция и значителна част от присъствието си в Латинска Америка.

Продавачът, българската история и размяна на пазари

Delivery Hero е германски технологичен гигант специализиран в доставката на храна. Той е основан през 2011 г. и вече е мултимилиардна компания с около 25 хил. служители. Бизнесът в България и Румъния е придобит отново чрез пазарна сделка – през 2016 г. е купено базираното в Мюнхен дружество Foodpanda. Фондовата борса във Франкфурт обяви в края на 2020 г., че Delivery Hero ще заеме мястото на злощастната Wirecard в основния индекс DAX.

Интересното е, че Delivery Hero имаше дял в конкурента на Foodpanda в България BGMenu. Компанията придобива турската Yemeksepeti, която притежава акции в родното дружество. Това води до парадокс, защото Delivery Hero реално притежава тогава Foodpanda и има дял в BGMenu. Последното започва да изпитва финансови проблеми, заради липсата на плащания от инвеститора си и през 2018 г. се продава на утвърдената световна марка Takeaway.

Това не е първата голяма сделка между Glovo и германската компания. Реално, двете дружества си разменят региони. Delivery Hero купува повечето звена в Латинска Америка в края на 2020 г. за 272 млн. долара (около 222 млн. евро). Придобиването на активи на германския гигант в Източна Европа компенсира продажбата на тези отвъд Атлантическия океан.

Бъдещето

Какво означава това за Foodpanda? Компанията навлиза в България през зимата на 2014 г. и в рамките на седем години успява да се противопостави на местния лидер BGMenu (сега част от Takeaway). Предимството на сделката е, че е поета от стратегически инвеститор. Това означава, че той има интерес да развива основната дейност в дългосрочен план, като е част от стратегията ѝ за растеж в региона.

Недостатъкът е, че Glovo има затруднения да излезе на печалба. Това е причината да се направи тази „размяна“ на региони с Delivery Hero. От една страна, испанската компания е на нетна печалба тя продава за 222 млн. евро латиноамериканските си активи и придобива за 170 млн. евро източноевропейските на германския гигант. Нетната разлика е 52 млн. евро.

От друга страна, Glovo явно е прецелнила, че ще се справи по-добре в нашия регион, отколкото този отвъд Атлантическия океан. Във всички случаи, сделката е стратегическа, като остава да бъде одобрена от местните регулатори.

The post Glovo ще е новият собственик на Foodpanda в България и Румъния appeared first on TechTrends България.

Той отчита ръст от 16% на регистрираните потребители през изминалата година, както и 10% на хората и фирмите, които предлагат стоки и услуги през платформата. Така в края на 2018 г. OLX разполага с 2.8 млн. регистрирани профила и близо 2.6 млн. уникални посетители на месечна база. Което показва сравнително висок процент на активните регистрации. Високият интерес към сайта е лесно обясним, защото той предлага на обикновените потребители да купуват и продават най-разнообрази стоки и услуги. От електроника и дрехи, през авточасти, коли, недвижими имоти, до различни нишови услуги.

Компанията цитира данни от изследователската фирма Gemius, че olx.bg е на първо място по интернет трафик в страната сред регистрираните в България сайтове. Това е станало през ноември и декември, когато потребителите се активизират да пазаруват за коледните и новогодишни празници. Друг факт, който от OLX посочват е, че техния сайт обхваща около 60% от интернет населението в страната. Което означава, че платформата обхваща около 40% от всички българи, ако вземем данните за проникване от Евростат или 67%. Ако вземем данните за най-посещавани сайтове на платформата SimilarWeb и махнем международните участници (Google, Facebook и YouTube) OLX е на трето място след портала и е-поща abv.bg и торент тракера zamunda.net.

Обяснение за несъответствието

Откъде може да идва това разминаване? Точен отговор няма, но може да се направят две предположения. Първото е в метриките, които използва НСИ и Евростат. Има доста спорове дали статистиката на агенциите не занижава стойностите за използване на интернет от населението, заради методологията на изследване.

Другото обяснение, може да се намери във факта, че OLX не дава информация колко от тези потребители са крайни и колко – бизнес. В платформата на компанията има доста профили, които са на различни магазини или фирми. Те влизат в общата бройка и затова могат да изкривят данните.

Управляващият директор на OLX Камен Янкулов единствено коментира, че има засилен интерес към платформата от корпоративни клиенти, защото предоставя бърз достъп до голяма база клиенти и чрез нея е доста лесно и евтино за осъществяване на търговия в момента.

Но, няма как да отречем, че е-търговията в България цъфти. Най-лесно забележимо е с бума на куриерските услуги и предлагането на специални възможности, които да улеснят онлайн продажбите. Такива са отваряне и тестване на продукти, наложен платеж, приемане или връщане на пратка на място и др.

Предпочитанията на българите

Независимо колко е делът на българите, които ползват интернет за пазаруват, тези които го правят са доста активни. Според данните изнесени от OLX, близо 68% от потребителите на платформата купуват онлайн всеки месец, а около 75% също така я използват и за да продават. Като най-често българите използват сайта за поръчка на дрехи и модни аксесоари, те са с 54% дял, а тези, които предоставят такива са 41%. Най-търсени и предлагани са роклите и якетата, показват данните на OLX.

Смартфоните са най-търсене при разглеждане на отделните стоки. Интересът към тях се е увеличил през 2018 г. с  21%, спрямо предходната година. Следват гумите и джантите и видеоигрите и конзолите. Сегментите с най-засилен интерес като процентно съотношение са авточастите и наемите на недвижими имоти. Причината за първите може да се обясни донякъде и със силното предлагане. Авточастите водят в тази категория по брой обяви, следвани от гумите и джантите.

Пукването на балона на криптовалутите и срива на цените им е довело до бум на обявите на хардуер предназначен за добиването им. Цели конфигурации или отделни компоненти са залели аукционния сайт през 2018 г. Най-скъпата единична обява е била на стойност 40 хил. лева, което показва и какви инвестиции са направени в тази сфера.

Най-търсената марка автомобили е Vokswagen, като моделът Golf 3 продължава да води тази класация в Перник. При недвижимите имоти, наемите са най-търсени, а продажбите – най-предлагани. Тази тенденция се обяснява с икономическия растеж и увеличението на строителството в големите градове и не само. Цените на недвижимите имоти продължава да расте в платформата, като за София е доста любопитно скокът на стойностите на гаражи и обособени паркоместа с 321%.

Наложен платеж срещу плащане с карта

Царят на разплащанията в България винаги е било плащането в брой. Наложният платеж предоставян от търговци и куриери „отключи“ вратите на е-търговията за българите. Според Камен Янкулов, все по-силно се забелязва тенденцията за преминаване от тази форма на разплащане към картова. Според него, делът на картовите трансакции в OLX през 2018 г. е между 40 и 45%, което е доста висок, предвид традиционните разбирания за пазара.

„Увеличеният интерес към подобни трансакции се дължи главно, заради повишената сигурност и регулациите като GDPR, както и други механизми за защита на клиентските права“, коментира Янкулов.

The post OLX е вече с 2.8 млн. регистрирани потребители в България appeared first on TechTrends България.

Запазеното място

Един от проблемите е, че през цялото това време, ние сме на опашката по ползващи интернет в Европейския съюз. Другото, при това по-голямо предизвикателство е, че през последните две-три години темповете на растеж на онлайн потребителите започва да се забавя. Както може да проследим в данните на НСИ. Което трудно ще ни позволи бързо да догоним лидерите, като Дания (с 98%) или да достигнем средното за ЕС от 85%. Дори предпоследните държави – Румъния и Гърция – разполагат със 71 и 72% съответно и при темп на ръст от средно под 3% за последните години, показва, че най-вероятно ще запазим последната позиция още известно време.

Контактите са важни за българите

Детайлната разбивка, за какво ползват българите глобалната мрежа също е интересна. Най-честата употреба е за телефонни или видео разговори (54%) и за участие в социални мрежи (51%). Една трета от интернет потребителите в страната използват връзката за слушане на музика, а всеки четвърти я използва за търсене на здравословна информация. Според Евростат, българите все още масово не използват глобалната мрежа за по-новите и модерни дейности, като гледане на видео стрийминг (16%), интернет банкиране (7%), както продаване на онлайн стоки или услуги (8%).

Данните на Евростат за последното са само за продавачите, тоест потребителите, които предлагат онлайн стоки или услуги все още са доста малко. Особено предвид факта, че средната стойност на ЕС по този показател е 19%. Изводът е, че има доста да наваксваме.

По отношение на търсенето, Евростат не дава данни, но Националният статистически институт (НСИ) показва, че хората, които са пазарували онлайн са около 20%. Това не е изненада предвид факта, че един от най-посещаваните сайтове в България е онлайн аукциона olx.bg. Според данните на изследователската платформа Similarweb, той е на седмо място по популярност в страната и третия български, ако изключим международните платформи Facebook, Google и YouTube. Освен това не може да отречем, че бумът на куриерски услуги в страната до голяма степен се дължи на е-търговия, като някои доставчици дори имат пробни в офисите си.

The post България продължава да е на последно място по интернет проникване в Европа appeared first on TechTrends България.