Новите iPhone 15 продължават няколко традиции на Apple – изключително бавната еволюция на моделите, която опира по-скоро до леки хардуерни подобрения. Ситуацията е такава, че основните иновации опират до титаниев корпус и регулациите на Европейския съюз (ЕС). Технологичният гигант се похвали с „новата бърза жична свързаност“ като сменя жака от Lightning стандарта към масовия USB Type-C. Apple беше буквално принудена от ЕС да осъществи тази промяна с новите регулации свързани с потребителските устройства. Компанията от Купертино лобираше силно в Брюксел и се противопоставяше по всякакъв начин на новите европейски правила, но безуспешно.

По традиция вече, Apple представи два модела смартфони – базов iPhone 15 и премиум iPhone 15 Pro. Те идват в два размера, първият е стандартен с 6.1-инчов екран. Вторият е „уголемената“ версия с 6.7-инчов дисплей, като носят означението iPhone 15 Plus и iPhone 15 Pro Max съответно. Предварителните поръчки започват от 22 септември и в България през мобилните оператори. Българските цени все още не са обявени, но за САЩ те остават на нивата от миналата година. Базовият iPhone 15 тръгва от 799 долара и 899 долара за iPhone 15 Plus за 128GB версии, а iPhone 15 Pro започва от 999 долара за 128GB вариант и 1 199 долара за 256GB iPhone 15 Pro Max.

„Космическият“ iPhone 15 Pro

Премиум моделът на Apple тази година продължава да носи основните елементи на иновация. Новият iPhone 15 Pro погледнат отдалеч няма да се различи много от предходните модели. „Ябълковият“ гигант продължава да разчита на един и същ дизайн от iPhone 11 насам. За да избегне обвинението, че не се променя нищо е избран интересно решение. Apple сменят материала от който е изработен корпуса – от алуминий на титан. Този материал се използва най-вече в авиокосмическата индустрия, а потребителите го познават от някои модели часовници. Това дава известно повишение на някои характеристики на смартфона – той е с една идея по-лек и рамката е изключително удароустойчива.

Сред другите външни промени са замяната на жака с USB Type-C и подмяната на Ringer Switch бутонът със софтуерен. Последният може да се програмира според желанията на потребителя. За да не обърква феновете, по подразбиране неговата функция е сложена да бъде за Ringer Switch. Друг софтуерен „гимик“ е Standby режимът, в който смартфонът може да се използва като настолен часовник сложен на поставка или хоризонтално опрян някъде.

Останалите иновации са основно на хардуерно ниво. Премиум моделът iPhone 15 Pro се възползва от новия процесор A17 Pro на Apple. Най-съществените промени при него са 3nm архитектура (един от първите на пазара) и изцяло преработените графични ядра и сега те позволяват поддръжката на Ray Tracing. Ъпгрейд има и при камерите, не толкова при мегапикселите, колкото при оптиката и софтуера. След години изчакване, Apple най-накрая интегрират призматична леща при телефото сензора, която да увеличи възможностите за оптично приближение.

Новият-стар iPhone 15

Иновациите при iPhone 15 не са новина за притежателите на миналогодишния iPhone 14 Pro. Apple разчита на изпипаната си практика да преопакова стари модели с някои дребни подобрения и да ги представя за нови. Така, iPhone 15 е одрал „кожата и месото“ на своя премиум предшественик. Взима OLED екрана с Dynamic Island-а, което е интерактивен уиджет, чиято цел е да скрие дупката в екрана на селфи камерата. Разчита и на миналогодишния хардуер, включително и на 48MP основна камера.

Иновацията тук опира почти изцяло до регулаторния натиск на ЕС. Защото тя се изчерпва най-вече с добавянето на USB Type-C жак, който заменя Lightning стандарта. Останалите промени са най-вече софтуерни. Като интересна е възможността за снимане на „обемни“ кадри, в които се използват двете основни камери. Чрез тях се постига 3D стереоскопичен ефект и Apple подготвя смартфоните си за създаване на съдържание с дълбочина, което да се използва за техния VR шлем Apple Vision.

Най-големият коз – ябълковият силиций

Новостите при различните устройства на технологичния гигант през последните години са най-вече на ниво бавна еволюция. Истинският коз на Apple обаче се нарича техните собствени процесорни разработки. Познати като Apple Silicon, чиповете на компанията се правят според нейните изисквания, оптимизират бързо и лесно със софтуер. Всичко това придава още по-голямо чувство за пълноценната екосистема на „ябълковия“ гигант.

В подобна посока са иновациите при новата версия на умния часовник Apple Watch Series 9. Освен презентация на 20-минутна „ала-бала“ за екологията и как това е „първият въглеродно-неутрален продукт“, промените при него са на ниво процесор и малко софтуерни функции. Собственият чип S9 SiP позволява по-силно използване на изкуствен интелект (AI). Покрай него е добавен и нов жест за управление. Потребителите могат да чукнат два пъти с показалеца и палеца си във въздуха с ръката на която го нояст и това дублира ролята на основния бутон. Което позволява да се управлява часовника без да се докосва самото устройство и да се работи само с една ръка.

Такива функции показват истинските иновации на Apple – тясната софтуерна и хардуерна интеграция. Защото в редица други възможности, устройствата им се движат с няколко години назад спрямо конкуренцията.

The post Титан и регулациите на ЕС са водещите иновации в iPhone 15 appeared first on TechTrends България.

„Защо да го правя?“, отговорих аз.

„Защото е блокчейн, криптобанките са бъдещето“, отвърна ми той.

Кога точно се разви този разговор – не помня. Може би беше преди две години, може би и повече. Пандемията напълно обърка представата ни за време. Но е показателно, как мислеха повечето хора, които вече бяха инвестирали или най-малкото имаха досег с криптовалути. И наистина беше логично – ако вярваш в успеха на виртуалните валути, то рано или късно трябва да се появят и такива банки.

Една основана в България компания – Nexo, се впусна именно в тази пазарна ниша. Поведена на крилете на успеха на криптовалутите и техния бум през пандемията, дружеството се превърна в тих колос в родната IT индустрия. В края на миналата година, Nexo управлява активи за 10 млрд. долара. Ако през първите си дни се определяше като „криптобанка“, то през последните месеци се опитва по всякакъв начин да избяга от това определение.

Има и много силна причина – регулациите на криптопазара. За повечето ентусиасти, липсата на правила, а подчинението на блокчейн алгоритмите е именно свободата, за която те са си мечтали и се стремят. Но ако искаш масовост не можеш да заобиколиш регулаторния фактор. Със същата презумпция Uber се наложи на пазара преди близо десетилетие, но след това намесата на властите напълно убиха бизнес модела му. Сега се случва същото с Nexo и подобните платформи, тип криптобанки.

Бойно поле: Ню Йорк

Космополитният град Ню Йорк е първата арена, на която регулаторите решават да вдигнат мерника на платформите с крипто инструменти. Идеята на Nexo е да предоставя различни традиционни за банките услуги, но „пречупени“ през криптовалутите. Това може да са заеми, депозити и др. Също така има възможности за издаване на „карта“ и по традиционните, като търговия с криптовалута.

През октомври 2021 г. прокуратурата на щата Ню Йорк издават заповеди за спиране на дейността на две криптобанки, а от три други е поискала повече информация. Съобщението включва два файла – писмата до двете застрашени институции. Ню Йоркската прокуратура се опитва да скрие имената на криптобанките и съответно заличава имената. Но забравя да направи това в самите наименования на файловете. И така се разбира, че едната e Nexo, а другата – вече печално известната Celsius.

Българската компания не се е регистрирала като финансов брокер, каквото е изискването на закона. Заради, което тя трябва да прекрати операциите си на територията на щата Ню Йорк в рамките на 10 дни. Ако това не се случи, след това прокуратурата ще „предприеме всички действия предвидени в закона“.

За Celsius, властите в Ню Йорк са с една идея по-милостиви – на тях им дават срок до 1 ноември (14 дни) да предоставят по-пълна информация. Тя включва детайли за структурата си на собственост, инвестиционна стратегия и крипто портфолио.

Nexo се оправдават, че не предлагат кредитните си продукти в щата. Използват геолокационно блокиране, за да са сигурни, че потребителите в региона получават достъп само до услуги, които са законни. Допълват, че ще работят с прокуратурата за изясняването на казуса.

Ескалацията

Сътрудничеството с властите явно удрят на камък, защото почти година по-късно, в края на септември 2022 г. властите в Ню Йорк завеждат дело срещу Nexo. Обвиненията са същите – компанията не се е регистрирала като финансов брокер и от поне две години предлага инвестиционни услуги в нарушение на закона. Проблемите на българското дружество в САЩ не спират дотук. Заедно с новината за делото, седем други щата изпращат писма за спиране на дейността на Nexo. Това са Калифорния, Вашингтон, Вермънт, Оклахома, Кентъки и Южна Каролина.

Което, ако приведем примера с Ню Йорк, означава, че следващите стъпки ще са съдебни дела. Това ще бъде един от най-големите юридически спорове в САЩ свързани с криптобанки. Най-вероятно изходът от тези дела ще реши тяхната съдба в бъдеще.

Защитата на Nexo е проста – компанията отрича да е нарушавала законите, не предлага забранени услуги в съответните щати. Въпреки това, щатът Калифорния твърди, че 18 хил. нейни граждани имат сметки в платформата и инвестиции на стойност поне 174 млн. долара. При Вермънт потребителите са значително повече – 93 хил. души с над 800 млн. долара инвестиции.

Освен това, Nexo се опитва да се разграничи от своите конкуренти, като Celsius, например. Последната използваше т.нар. „стабилни монети“ (stablecoins) или криптовалути с някакво доларово обезпечение.

Сривът на най-голямата блокчейн мрежа от този тип Luna/UST доведе до банкрут на криптобанката. Все още се спекулира дали сгромолясването на стабилните монети, не е било режисирано от самото ръководство на Celsius, за да може да излезе на силна печалба преди цялостното спукване на криптобалона от тази година.

Nexo твърди, че разчита основно на активи и инструменти свързани към най-голямата и популярна класическа криптовалута – биткойн. Както и, че не предлага такива в стабилни монети. Допълва и, че е финансово обезпечена и не е заплашена от банкрут. Но дори и да има такъв банкрут, дружеството, което оперира в САЩ, е регистрирано в офшорната зона на Кайманските остров, въпреки, че ясно обявява собственика си Nexo Capital от Швейцари. С други думи – отговорността ще бъде доста относително понятие.

Регистрацията задължителна

Последното е поставено под сериозен въпрос в дългосрочен план. Основният акцент на криптобанката е да предоставя кредити, отваряне на сметки и търговия с различни крипто активи. Всички тези действия вече ще подлежат на регистрационен и по-стриктен регулационен режим. Не само в САЩ, но и в Европа. Европейският съюз прие законът MiCA, който предвижда точно това – нови правила за търгуване на криптовалути.

В един момент, Nexo и всички подобни институции ще трябва да спазват по-строги регулации. Нещо, което е против идеята на криптобанките и ентусиастите в този сектор. Затова и ситуацията доста напомня на тази на Uber. В момента в който регулаторите не започнаха съдебни дела и да забраняват дейността на компанията, нейния бизнес модел просто рухна.

„План Б“ – използвай задния вход

Има и друга прилика с Uber – заобикалянето на правилата. Технологичният гигант призна откровено, че е била незаконна при своето разширяване преди години. Въпреки това е направила всичко възможно, за да оперира. Включително и опити да промени законите. Nexo няма този ресурс, но това не ѝ пречи да се опита да намери „вратичка“.

В случая, българската компания решава да придобие напълно регистрирана американска банка. Това е Summit National Bank, като Nexo обявява, че е купила дял в нея, но без да конкретизира детайлите. Липсва информация дали е мажоритарен или миноритарен, както и срещу каква сума е придобит. По-важното е друго – по този начин, Nexo ще разполага с регистрация за търговия на редица финансови инструменти на федерално ниво в САЩ. Включително и за предоставянето на депозитни сметки и крипто кредити.

Защо вместо да се регистрира като такова дружество, Nexo решава да придобие друго? Видното обяснение е, че става по-бързо и по-лесно. Погледнато през призмата на технологичните стартъпи, това действие може да се асоциира с обратното първично-публично предлагане (SPAC). В него, вместо компанията да излезе на борсата, тя придобива друга такава, която вече е листната. Този метод се използва най-вече, за да не минава стартъпът през строгия одит на финансовия регулатор или, когато последният не ги пуснал, заради нередности. Примерите през последните години са доста, включително и някои не толкова позитивни като германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Все компании със „сенчести“ бизнес практики.

Дали Nexo прави това защото има какво да крие от щатските регулатори или просто е притисната във времето, заради делата е въпрос на който няма как да се отговори, поради липсата на достатъчно публична информация.

Ситуацията за българската компания е такава, че криптобанката вече не се опитва да се представя за такава. Използва традиционна институция, за да получи лиценз за осъществяване на дейност и най-вероятно това ще се окаже практика не само в САЩ, но и в Европа. Отделно делата в Щатите ще предопределят нейното бъдеще, както и посоката на развитие на подобните криптобанки.

The post Nexo или краят на криптобанките appeared first on TechTrends България.

От няколко години, интернет гигантите са в полезрението на управляващите във Вашингтон. Един от главните проблеми, който те са повдигали е именно изграждането на системи със затворен цикъл – тоест, компаниите контролират почти всички техни елементи. Интернет рекламата е сфера, в която са силни Google и Facebook. Онлайн търговията е сегмента на Amazon, Apple в рамките на своята софтуерно-хардуерна екосистема, а Microsoft започва да проявява по-силни апетити в гейминга. Последните създават това едва в последната година, но предвид тенденциите, може след време да са обект на подобни регулации.

Мащабите, до които достигнаха Facebook, Google, Amazon, Apple и Microsoft в определени сфери на нашия дигитален живот създават поводи за безпокойство. Сред другите, са и практиката да се купуват компании, единствено с цел да се елиминира пряката конкуренция. Новият проектозакон взима назаем идеи от регулациите, които Европейския съюз подготви през последната година за изграждането на единен дигитален пазар. Което може да позволи последваща хармонизация на регулационната рамка между двете страни на Атлантическия океан.

Очакваният проектозакон

Проектозаконът беше очакван от известно време, след като Конгресът на САЩ изслушваше на няколко пъти изпълнителните директори на технологичните гиганти. Регулаторите започнаха няколко разследвания и пазарни анализи. Любопитното е, че неговото внасяне идва от републиканската партия и техния представител от Юта Майк Лий. По принцип, от редиците на демократите се чуха първите призиви за разцепване на бизнеса на технологичните гиганти.

Новият проект за Закон за конкуренцията и прозрачността на дигиталната реклама (CTDAA) предвижда забраната на компании с оборот от повече от 20 млрд. долара в областта на онлайн реклама да не могат да предлагат повече от един елемент от дигитална екосистема свързана с нея. Документът е подкрепен от трима конгресмени – един републиканец и двама демократи. Това означава, че двете основни американски партии може да бъдат въвлечени в новата регулация.

Вносителят Майк Лий коментира пред Wall Street Journal, че това означава потенциално разделяне на някои от гигантите. Според него, „те разполагат с масивен бизнес“, като само Google генерира приходи от 31.7 млрд. долара през 2021 г. Технологичният гигант контролира всичко – купуването, продаването и предлагането на дигитална реклама.

„Когато една компания носи всички тези шапки едновременно, тя може да започне практики, които да навредят на всички“, допълва Лий. Ако бъде приет, този закон ще е първата голяма поправка на антимонополното законодателство в САЩ от 1914 г. насам.

На прицел – Google и не само

Фокусът на щатските политици е Google, което предвид техния бизнес модел е нормално. Компанията разполага с масивна екосистема – интернет търсачка, видеоплатформата YouTube, операционните системи Android и Chrome OS, услугите за продуктивност Gmail и Google Workspace и много други. Основният бизнес на гиганта е купуването, продаването и разпространението на реклама. Това се осъществява чрез мощна платформа базирана на придобитата през 2008 г. компания DoubleClick.

Има още фактори, заради които Google е в центъра на вниманието и се предоставя този закон. През последните две години текат редица антимонополни дела в САЩ срещу интернет гиганта. Едно от тях от 2020 г. се обвинява, че компанията от години манипулира търговията с онлайн реклама в своите платформи, като за някои купувачи увеличава цената, а за някои продавачи намалява техните продажби.

Google е основният фокус на закона, както самия вносител Майк Лий признава. Той може да засегне значително и бизнеса на Meta – холдингът, който държи Facebook, Instagram и др. Социалната мрежа е зависима изцяло от онлайн реклама и контролира целия процес в своите платформи. От десетте най-сваляни приложения за смартфони и таблети през 2021 г., Meta притежава 4 – Facebook, Instagram, Snapchat и Messenger.

Двете компании, заедно с Amazon, контролират 74% от целия пазар за онлайн реклама в САЩ през 2021 г., показват данните на Ebiquity. Както и над 50% от цялата реклама – включително и традиционните канали. Без Amazon, стойностите са малко над 67% или две трети. Ситуацията е сходна ако не и по-задълбочена и в останалите страни от Западния свят, където двете компании имат силно и доминиращо присъствие.

Последствията

Добрата новина за технологичните гиганти е, че това все още е проект. Google реагира остро на новината, като обяви, че „това е грешен закон, в грешно време“. Ще отнеме до една година да бъде приет и одобрен от президента на САЩ Джо Байдън. След това, компаниите ще имат една година гратисен срок, да се нагодят към него.

Лошата е, че ако бъде приет и наложен в сегашния си вид, това може да означава, че Google най-вероятно ще трябва да раздели бизнеса си на две. Едната част да отговаря за платформите за разпространение – като YouTube, Google Search и др., а друга да бъде системата за рекламиране Google Ads. При това да го постигне в рамките на две години.

На думи подобно преструктуриране не звучи толкова сложно. На практика това ще промени фундаментално бизнес модела на Google. В момента всички изброени по-горе услуги за крайните потребители са до голяма степен безплатни. Монетизацията им се осъществява основно чрез реклами, които се търгуват основно от платформата Google Ads. Обособяването им в две отделни компании, може да оскъпи процедурата или да наложи цялостна промяна на модела.

От другата страна на Атлантическия океан

Google и Meta са подложени на атака не само в САЩ, но и от страна на Европейския съюз (ЕС). Правят се последни крачки в приемането на Закона за цифровите пазари (DMA), в който технологичните гиганти с пазарна капитализация от над 75 млрд. евро ще се обозначава за „пазител на информацията“ и ще бъде подлаган на допълнително регулиране.

Те ще трябва да предоставят обратна съвместимост на своите конкуренти, възможност за свободен избор на браузър. Най-трудното за Google и Meta ще е препродажбата на данните на техните потребители на трети страни. По този начин, регулаторите в САЩ удрят самата търговия на реклама, докато ЕС – повече се концентрира върху обработката на личната информация. Брюксел оставя вратичка, ако бъде финализирана сделката за споразумение за обмен на данни между тях и Вашингтон.

Тенденцията се затвърждава, като и от двете страни на Атлантическия океан започнаха активни действия по регулиране на технологичните гиганти. Новите правила определено ще трансформират сектора. Като предстои да разберем дали ще е за добро или за лошо.

The post САЩ се подготвят да разцепят бизнесите на Google и Facebook appeared first on TechTrends България.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.

The post Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички appeared first on TechTrends България.

Основните проблеми за България в сферата на дигитализация остават – липсата на достатъчно подготвени технологични кадри, ниски дигитални умения и култура, слабо интегриране на новите технологии в бизнеса и държавата, както и все още малко интернет потребители.

Страната ни все пак заема не толкова лоши позиции по някои показатели – основно инфраструктурни и ценови. Въпреки, че сме една от държавите с три 5G мрежи, изоставаме по индекса за готовността ни за разгръщането на тази технология. Основната причина – разпределение само на едните честоти определени за петото поколение мобилни мрежи и по-слабо общо покритие.

Общото класиране

DESI разделя дигиталните възможности на всяка една страна-членка на ЕС на четири основни категории. Това са човешкия капитал, свързаността, интеграцията на дигиталните технологии и дигитализирането на публичните услуги. Сумарно, лидери в целия индекс са страните от Скандинавия. На първо място е Дания, следвана от Финландия и Швеция. Любопитно е, че от Източна Европа единствено Естония е в Топ 10 на престижното седмо място.

В другия край на подреждането е Румъния, предпоследна е България, като разликата със следващата Гърция е сравнително малка. Средният резултат за ЕС е 50.7 точки, Дания е със 70, докато нашата страна е почти наполовина от лидера – 36.8. По-притеснително е, че родината ни отчита най-нисък напредък през последната година. Тя е на последно място по растеж на индекса заедно с Латвия, а Румъния е с една идея по-добре в напредъка си по дигитализация. Като цяло, експертите от Брюксел подчертават, че България и нашата северна съседка изостават значително от останалите.

Хората, хората, хората

Най-важният актив в дигиталната индустрия са… хората. Или по-точно кадрите, които да могат да работят с новите технологии. България е на дъното по този показател, като е почти изравнена с Румъния. Под една трета от българите (29%) имат поне базови дигиталния умения при 56% средни за Европа. Само 11% разполагат с познания над базовите, а IT специалистите са едва 3.3% от заетите лица между 15 и 74 години.

Утехата и все още гордост на България е, че сме лидери при дяла на жени в IT сектора – 28%. Проблемът е, че той пада, като през 2018 г. е бил 30%. Това е характерно за доста източноевропейски страни, като в нашата е по-силно изразено. Във всички случаи, става дума за наследство от комунистическата образователна и професионална система.

Притеснително е, че намалява дела на предприятията, които предлагат IT обучения. През 2019 г. са били 10%, докато през пандемичната 2020 г. те са се свили на 7%. Това е странно, предвид факта, че би трябвало те да се увеличат, заради преминаването на дистанционна работа и засилване на употребата на дигитални технологии. Но може да става дума за оптимизация на разходи покрай пандемията или свиване на броя на предприятията като цяло.

Следва интернет връзката

Всеки един от нас може да се гордее и радва на интернет скоростите и цените, които предоставят операторите спрямо тези в чужбина. Според ЕС, обаче ситуацията не е толкова розова в България и ние отново сме предпоследни с изравнени сили с Гърция. Страната ни е на 22-ро място по покритие и на предпоследно по такова в труднодостъпните селски региони. На същата позиция е при осигуряването на интернет връзка с най-висока скорост. При проникването, страната ни е на последните позиции, както при фиксирания, така и при мобилния интернет.

Нашите телекоми осигуряват доста ниски цени за Европа. Според индекса DESI, ние сме с петата най-евтина „кошница“. Лидер в това отношение са Румъния, следвана от Полша и Латвия. България е изравнена с Франция, Австрия и Словакия на петата позиция. Дали има връзка факта, че страната ни е на четвърто място в ЕС по-най-малък дял на основните телекома спрямо малките оператори при фиксираните мрежи – го оставяме за размисъл. Тук данните на Брюксел може да се сметнат за остарели, предвид факта, че през 2021 г. се възобновиха някои процеси по консолидация на пазара.

Малко за честотите

България е силна при 4G покритието – там заемаме 10-то място. Обаче сме в опашката (19-то място) в готовността си за 5G. Тук, ЕС изчислява този показател като взима разпределения 5G спектър и го сравнява с целия разпределен за тази цел в Европа. Българските регулатори предоставиха на операторите само 3 ленти по 100MHz в 3.6GHz при проведения през април търг.

Спектърът в 700MHz все още е зает от военните и преговорите за неговото освобождаване продължават. Регулаторът обяви, че през 2022 г. ще бъде започната процедура по разпределяне на свободния такъв в 26GHz. Въпросът е дали операторите ще имат желание да инвестират в него, предвид липсата на свободен ресурс в 700MHz.

Интеграцията на дигиталните технологии

България е на дъното по интеграция на дигиталните технологии. Лидер отново са северните държави – Финландия е първа, следвана от Дания и Швеция. Едва една трета (33%) от българските фирми имат поне базово ниво на дигитално присъствие. Това включва притежанието на фирмен сайт и разполага с фиксирана интернет връзка.

Средното ниво на дигитално присъствие включва използването на облачни услуги и платформи. Тук, България е твърдо на дъното с под 10% от фирмите, използват облачни технологии. Малко над 5% от компаниите в страната разчитат на анали на големи масиви от данни, което ни нарежда на 24-то място. След нас са Кипър, Словакия и Румъния. Любопитно е, че България е на 8-мо място при процент предприятия, които разчитат на поне две технологии базирани на изкуствен интелект.

По отношение на електронната търговия, страната ни също търка последното място. Най-малко фирми продават онлайн – под 10% в целия ЕС, а още по-малко (под 5%) предлагат такава услуга и навън.

Публичните услуги

Електронното управление в България е болна тема за много хора. Но ако трябва да бъдем честни, през последните няколко години бяха направени няколко стъпки в посока на дигитализирането на държавната администрация. Страната ни не е последна, но е във втората половина по този показател – 21-во място. Последни отново са румънците, а естонците са лидери.

България и Италия са предпоследни по брой потребители, които използват дигитални технологии за разговор с публичната администрация. На 24-то сме по наличност на е-услуги за граждани. ЕС потвърждава, че дигитализацията на администрацията все още не се усеща от крайните потребители.

За сметка на това, дигиталният разговор между държавата и бизнеса е доста по-напреднал. България е на 12-то място в наличността на е-услуги за юридически лица. Което е факт от последните две години, с дигитализацията на редица услуги, като тези на Националната агенция по приходите (НАП), например.

The post България продължава да е на опашката по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

След обещания и дълго разработване, първи в това отношение излиза Европейския съюз (ЕС). Когато става дума за технологични правила, Брюксел винаги води щафетата. Разликата, спрямо други инициативи е, че САЩ също са в крайната фаза на предлагане на подобни регулации за AI. Ако в сряда Европейската комисия (ЕК) публикува своите официални предложения на 21 април, то два дни преди това бяха обявени и част от плановете на Вашингтон за нови правила в тази насока.

Почти синхронизираните действия, може дори да се изтълкуват като координирани. Дали това е така е много трудно да се каже. По-важното е точно какво се предлага и в кои направления на AI технологията. Любопитното е, че САЩ може би предлагат с една идея по-строг контрол от ЕС. Нещо, което е принципно нетипично за управляващите във Вашингтон.

Забранителните идеи на Европа

ЕК предлага правила в ползването на AI най-вече в инструменти, които засягат цялото общество и по-конкретно ако погазват човешкото право. Например, Брюксел ще забрани използването на биометрично и лицево разпознаване от органите на реда в страните-членки на съюза. Технологията ще се прилага само когато това е необходимо за разкриването на тежки престъпления, като убийства, отвличания, терористични атаки и др.

Първоначалните чернови загатваха за пълната забрана на AI да се ползва за наблюдение, но впоследствие, правилата са били смекчени с една идея. Вероятната причина е да не се жертват потенциални инструменти за сигурност, с които да разполагат властите на европейските държави.

Друг елемент, който ЕС ще забрани е интегрирането на AI алгоритми в изработването на системи за социална оценка. Подобна вече функционира в Китай, която привлече критиката, че може да се използва за масово наблюдение, следене и дори контрол над населението на страната. При нея всеки гражданин се оценява и на базата на резултата се определя дали може да получи достъп до определени кредити, услуги и др.

Трите стълба на Брюксел

Това са най-големите точки в забранителния списък на комисията и се определят като най-рискови. Към последните се определят и правилата за AI алгоритмите, които контролират автоматизирани ключови системи, като медицински устройства или автономни коли. При тях няма да има толкова ограничения, но ще бъдат поставени под по-стриктен контрол на изпълнение и качество.

ЕК разделят AI решенията на три стълба. Високорисковите вече ги разгледахме и те са първия. Следват тези със средна опасност. Тук може да влизат чатботове, deepfake инструменти и друго съдържание създавано чрез AI също ще бъде под наблюдение. Разработчиците ще трябва ясно да покажат, че хората общуват с програми или че съдържанието е създадено от машина. Целта на ЕК е да се повиши прозрачността на подобни системи.

Някои решения, като автоматизирани спам филтри, препоръчвания на базата на анонимни потребители и др. контролът ще бъде по-малък. При някои дори може да липсва. Това е третият стълб на класификацията на ЕК. Идеята на Брюксел е да може да покаже, че AI алгоритмите са надеждни и да спечели доверието на потребителите. По този начин, ЕК е убедена, че ще насърчи и тяхното използване в рамките на Стария континент. Те са част и от стратегията на новия състав на Комисията за дигитално развитие на ЕС.

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“, коментира в Twitter, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайн. Тя добави, че „искаме да насърчим нашите граждани да ги ползват уверено“.

Предложените регулации ще трябва да преминат през целия механизъм на приемане на Европейския съюз. След което, технологичните компании ще разполагат с две години гратисен период, за да може да адаптират своите услуги и продукти, така че да отговарят на тях.

Подходът отвъд Атлантическия океан

От другата страна на Атлантическия океан, досега се водеха само дискусии за създаване на правила за ползване на AI. Два дни преди ЕК да представи официално своите регулации, се появи и първият официален документ за подобни намерения. Той идва под формата на кратък блог пост на щатния адвокат на Федералната комисия по търговията на САЩ (FTC) Елиза Джилсън.

В него се дават конкретни предложения, как да се адаптира настоящото щатско законодателство, за да може да се упражни по-стриктен контрол върху AI системите. САЩ вече имат готови правни рамки, в които част от потенциалните проблеми могат да се решат с бързи изменения.

Тук се включва възможността да се ограничат автоматичните алгоритми да взимат решения базирани на расовата принадлежност на потребителите. Както и компаниите да ползват такива, които да създадат потенциална дискриминация на всякаква основа – било то на расова, сексуална, религиозна и др. По сходен начин, трябва да се намали възможността на AI решения да отказват на гражданите ключови решения, като наемане на работа, настаняване, кредити, застраховки и други жизненоважни услуги.

FTC още дава примери, които съвпадат с част от предложенията на ЕК. Например, ползването на AI за следене на гражданите. Друг е, как се ползват чувствителни данни като медицински изследвания и др.

Заедно срещу AI

Щатският регулатор повече повдига въпроси, отколкото дава конкретна законодателна рамка. Доста от тях обаче съвпадат с посоката, която Брюксел е избрала. Анализатори смятат, че FTC ще има подкрепата и на двете основни партии в САЩ, което може да ѝ позволи бързо да прокара законодателни промени. Има и нещо друго, комисията все пак демонстрира, че за част от проблемите, тя има инструменти да действа и в момента. При ЕК този процес ще отнеме поне две години.

От излязлото мнение на FTC и на предложенията за регулация на ЕС става ясно, че Европа и САЩ заемат сравнително сходни позиции в идеята си да регулират AI решенията. Единният подход се различава от китайския в това, че няма да се използват алгоритмите за затвърждаването на силата на държавата. От друга ще се опитат да направят системите „по-либерални“. Дали тези усилия няма да доведат до обратна дискриминация времето ще покаже.

The post САЩ и Европа с първи крачки за регулация на AI appeared first on TechTrends България.

Обвинението е направено от 40 щатски главни прокурора, като подобно на останалите искове и тук представителите на двете основни партии си сътрудничат. Водещи в това начинание са демократът от щата Колорадо главен прокурор Фил Уайзър и неговия колега от щата Небраска и републиканец Дъг Питърсън.

Главните обвинения

Голяма чат от прокурорите в различните щати се концентрират повече върху трансформацията на търсачката на Google. Технологичната компания все повече разчита на реклама интегрирана в резултатите, както и нейните алгоритми, които могат да издигнат или закопаят дадени бизнеси.

Водещото дело е на щата Колорадо, което се съсредоточава върху три категории. Първата се припокрива с обвиненията от преди два месеца, че Google подписва мултимилиардни споразумения с компании, като Apple и Mozilla, за да може нейната търсачка да се ползва по подразбиране в техните браузъри.

Втората категория е, че интернет гигантът не предоставя неутрален начин на рекламодателите да се позиционират и промотират на нейната платформа. Третата е, че Google много често се възползват да поставят своите услуги и продукти на първо място, а в същото време да потискат тези на конкурентите.

Според главният прокурор на щата Колорадо Фил Уайзър, „на потребителите са им отказани предимствата на конкуренцията, включително възможността за развитие на по-качествени услуги и по-добра защита на личните данни.“

Google и прецизната търсачка

Google излезе с позиция, че първо ще обжалва исковете и второ – нейната търсачка дава максимално релевантни и детайлни резултати. Тезата на компанията е, че всеки един редизайн на нейната услуга за онлайн търсене ще навреди на американските потребители и бизнес.

Технологичният гигант се захваща за идеята, че през последните 20 години непрекъснато е подобрявала своите алгоритми, за да може да дава максимално прецизни и релевантни резултати. Компанията също така цитира различни данни за това колко много трафик минава през нея към малък и среден бизнес и как това потенциално може да навреди на тези фирми.

Google използва и различни цитати от редица публични институции по света, за да оправдае своите действия и технология:

Любопитно, Google дава за пример конкурентната платформа Bing на Microsoft. Като дори показва, че двете търсачки имат подобен дизайн и резултати. Което повдига друг въпрос – дали все пак услугата на Microsoft не е започнала да достига техническите параметри на Google и предимствата на втората не са намалели? Дали е така или не – в момента това е позицията на компанията от Маунтиън Вю.

Бракът с Facebook

Искът от щата Тексас е по-интересен, защото внася допълнителен елемент в антимонополните дела на САЩ срещу интернет гиганта. Той е воден от местния главен прокурор Кен Пакстън и обвинява Google в „незаконно споразумение“ с Facebook. Чрез него социалната мрежа получава специални правомощия и достъп до част от базите данни на интернет търсачката. Срещу това, Facebook се ангажира да не подкрепя конкурентни онлайн рекламни платформи.

Историята може да се проследи от 2017 г., когато социалната мрежа обявява, че ще възприеме модела за „основно наддаване“ при своите реклами. Тази система влиза в конфликт с технологията за наддаване на Google. Facebook позволява на рекламодателите да получават най-добрите цени от различни платформи наведнъж. Тази на Google прави противоположното, като ограничава само до нейната система.

Според тексаската прокуратура целта е била една – ръководителите на Facebook да използват новия модел за оказване на натиск на интернет търсачката, което да накара последната да приеме по-добри условия за споделянето и купуването на реклами.

Това и става през септември 2018 г., когато двата технологични гиганта си стискат ръцете. Платформата на Facebook получава специални правомощия и по-ниски цени при наддаване в системата на Google. В замяна социалната мрежа се отказва от своя модел.

По-важното дело

Проблемът е, че двете компании държат над 60% от онлайн рекламата в САЩ и в Европа. Освен това, чрез това споразумение те де факто уговарят за фиксирани цени при продажбата на реклами. С което унищожават пазарните правила. Този иск е фундаментално по-различен от останалите, поради няколко причини.

От една страна другите дела са за злоупотреба с монополно положение, но не и че разполагат с такова. Доказването на последното е по-трудно в съда. При тексаския случай имаме споразумение за фиксиране на цените, чието доказване е по-проста задача, а наказанията са по-лесно приложими. Отделно, с това дело се удря не само Google, но и Facebook.

Това е важно, защото в началото на декември, подобни дела за злоупотреба с монопол от множество щати бяха заведени и срещу социалната мрежа. Натискът към технологичните гиганти ще се усилва и ако Европейския съюз приеме проектозаконите за единния цифров пазар, с които реално ще могат дори да разцепват компании ако те са прекалено големи и влиятелни.

Допълнително, ситуацията може да се влоши, ако САЩ продължат с антимонополните дела не само срещу Facebook и Google, но добавят Apple и Amazon към тях. Нещо, което беше загатнато в изслушването на четирите компании пред Конгреса през тази есен.

The post Нова вълна от антимонополни дела срещу Google в САЩ appeared first on TechTrends България.

Ако се придържаме към нея и я адаптираме към съвременната реалност на технологичния бизнес, най-вероятно на нея да е изрисувано логото на Google, под което да има надпис „Don’t be evil“ – доскорошният девиз на компанията. В ролята на Пандора влиза Министерството на правосъдието на САЩ, което на 20 октомври започна антимонополно дело срещу интернет търсачката. Злините в кутията може да са лошите практики на технологичния гигант. Но и да са понижение на конкуренцията в разфара на на истинска война за технологично надмощие между САЩ и Китай.

Това е първото конкретно действие за регулиране на основните технологични компании, което предприемат САЩ, след редица закани на американски политици. Могат да последват и още, като на прицела на Белия дом са Amazon, Apple и Facebook.

Последствията също могат да бъдат фундаментални за IT сектора. Най-страшният сценарий е ако се наложи разцепване на компаниите на няколко дружества. Освен това, от действията на щатските регулатори ще зависи и как ще се развие противопоставянето и конкуренцията с китайските технологични гиганти. Разцепването на щатските IT компании може да бъде нож с две остриета в този контекст.

Обвиненията

Обвиненията са, че Google поддържа незаконен монопол в онлайн търсенето и рекламата. Прокуратурата на САЩ се концентрира върху четири конкретни практики, които интернет гиганта прилага и за които се смята, че потискат конкуренцията. Както и поддържат монополното положение на компанията в облстата на онлайн търсенето и рекламата.

Обвинението се концентрира върху сходни и частично припокриващите се нелоялни практики. Първата е в подписването на ексклузивни сделки, които забраняват инсталацията на конкурентни търсачки на различни устройства. Вторият е в обвързването на производители да не могат да се преинсталират услугите на Google, сред които е и нейната търсачка от различни устройства.

Третото обвинение в насочено срещу ексклузивната дългосрочна сделка между интернет гиганта и Apple, с което, втората се задължава да ползва търсачката на първата по подразбиране в браузъра Safari. Последното е насочено към монополното положение, което Google използва, за да позиционира по-добре търсачката си в различни продукти, като мобилни устройства, браузъри и други.

Както може да видим първите две включват обвързването на Google Search и Ads с Android. Интернет гигантът задължава всички производители, които искат да ползват името и лицензираната версия на най-популярната мобилна операционна система, да включат услугите и търсещите елементи на компанията. Към това се добавя и невъзможността да се сложат алтернативи по подразбиране.

Другите две са насочени основно към сделките, които Google прави с компании, браузъри и други, за да инсталират търсачката ѝ по подразбиране. Интернет гигантът плаща милиарди долари на Apple, за да се случи това на Safari – основният браузър в iOS. По този начин, Google си осигурява присъствие на двете най-ползвани мобилни платформи, които обхващат над 90% от смартфоните в употреба в момента. Едно от малките изключения е Китай, където търсачката е забранена.

Отговорът на Google

Очаквано, реакцията на Google е отричане на цялото обвинение. Интернет гигантът твърди, че популярността на търсачката ѝ се дължи на избора на потребителите. Алтернативи според нея има, просто те на са добри и качествени, затова хората се обръщат към Google.

„Това дело няма да помогне на потребителите. Напротив – изкуствено ще насърчи по-лошите като качество търсачки, ще увеличи цените на смартфоните и ще затрудни търсенето онлайн“, коментира Кент Уолкър, старши вицепрезидент „Глобални отношения“ на Google, в блога на компанията.

„Това дело няма да помогне на потребителите. Напротив – изкуствено ще насърчи по-лошите като качество търсачки, ще увеличи цените на смартфоните и ще затрудни търсенето онлайн“ Кент Уолкър, Google

Тезата на Google е, че причината за голямото присъствие на компанията на различните устройства се крие в самите производители. Както и, че всеки друг може да договори подобни споразумения. Самите производители, като Apple са на мнение, че „Google е най-добрият избор” и затова се стига до тези контракти. Любопитен елемент в защитата на компанията е, че договорът не е ексклузивен – тоест, конкурентните търсачки на Yahoo или Bing могат да се включат.

При Android, защитната теза е, че Google позволява на производителите да слагат конкурентни услуги в устройствата по подразбиране. Интернет гигантът се аргументира, че инсталирането и добавянето на други търсачки е доста лесен процес. Същото важи и за доминиращият браузър на Google – Chrome. Като тук, компанията прави паралел с антимонополното дело на САЩ срещу Microsoft и Internet Explorer от 1999 г.

Пукнатините на защитата

Интернет гигантът удобно забравя няколко факта. Първият е, че задължава всички производители да слагат предварително инсталирани услуги на Google, ако искат да използват лицензираната версия на Android и магазина Google Play.

Тези, които нямат достъп до нея, като Huawei например, могат да интегрират по-лесно алтернативи. Китайският гигант представи Petel Search за своя Mate 40 Pro. Но, липсата на лесен достъп до услуги на Google и до техния магазин прави устройствата на Huawei по-малко привлекателни за производителите.

Google изпуска факта, че плаща милиарди, за да позиционира и съответно бетонира своята търсачка във всички конкурентни браузъри. Суми, които дори Microsoft не вади за своя Bing – просто, защото няма да му е толкова рентабилно. Това е огромна бариера за конкуренцията от антимонополна гледна точка. Както и може би най-голямата пукнатина в защитата (поне по изказвания до момента – бел .ред.) на Google.

„Законът изисква Google да докажи своето величие, като играе по правилата, а не като си го купува“ Тим Ву, Колумбийския университет

„Законът изисква Google да докажи своето величие, като играе по правилата, а не като си го купува“, коментира Тим Ву професор по право от унивеситета в щата Колумбия Тим Ву, в колонка за New York Times.

Той допълва, че липсата на реална конкуренция на Google, търсачката ѝ е загубила своята сила. Все по-трудно можеш да намериш релевантна информация, като различаването на рекламите от органичните резултати е също предизвикателна задача. Според Ву, допълнителната конкуренция, ще стимулира допълнително развитието на Google и нейните услуги.

Плашещо напомняне

Министерството на правосъдието на САЩ прави плашещо напомняне за своята роля в историята при разбиването на монополите. То дава за примери действията си срещу Standard Oil и AT&T, които бяха разделени през XX век на отделни компании, за да се намали тяхното доминиращо влияние.

Подобни заплахи към технологичните гиганти бяха отправени от някои от кандидати за президенти на демократите, като Елизабет Уорън. На мушка освен Google, са още Amazon, Apple и Facebook. По време на изслушването на Конгреса на САЩ, участваха именно главните изпълнителни директори на четирите компании.

Шансът да видим подобни дела срещу останалите три е доста голям. Развитието им ще отнеме години, независимо от крайния резултат. Любопитното е, че дори да се стигне само до по-меки действия (глоби и промяна на някои практики), това също може да окаже негативно влияние върху тяхното им развитие.

Бил Гейтс посочва делото срещу Microsoft през 1998 г. като основна причина, софтуерният гигант да изпусне позициите си в мобилното пространство. Което помогна на Android и Google да навлязат и да доминират сектора. В комбинация с Apple. Работата по париране на действията на властите, изисква много ресурси – както финансови, така и чисто човешки. Което може да размие фокуса на гигантите от развитието им в други области.

Несигурен контекст

Последният фактор, който ще е решаващ за и при развитието на делата е Китай. САЩ са в де факто търговска и технологична война с азиатската държава. Разцепването и отслабването на основните ѝ IT гиганти, ще позволи на китайските компании да заемат освободените ниши. Засега Вашингтон се опитва да парира политически този сценарий, но без да разполага със силна алтернатива, мо же да не успее да ги задържи дълго време.

Отслабването на щатските технологични гиганти може също така да доведе и до дългоочакваното създаване на европейски такива. Европейският съюз се опитва да създаде такава среда, но за момента фрагментирания пазар и доминацията на Google, Apple, Facebook и Amazon са основните спирачки за да се случи това.

Цялата тази ситуация наистина ще заприлича на кутията на Пандора. САЩ вече я отвариха и от нея вече започнаха да изскачат лошите практики на технологичните гиганти. За които експертите и заинтересуваните знаят от години, но властите и потребителите си затваряха очите. Последствията може да са фундаментални за целия технологичен свят и развитието ни през следващите години. Както в САЩ, така и в Европа и позиционирането на Китай.

The post САЩ, кутията на Пандора и технологичните регулации appeared first on TechTrends България.

Големите победители в битката между САЩ и Huawei може да се окажат Nokia и Ericsson. Те са водещите производители на телеком оборудване, които не са базирани в Китай. Вашингтон обмисля директно да ги подкрепи финансово, за да могат да се противопоставят на азиатските вендори при разгръщането на 5G мобилните мрежи.

В четвъртък, главният прокурор на САЩ Уилиям Бар, обяви, че страната трябва да вземе „необичайното решение“, като придобие контролиращ дял в Nokia и Ericsson. По този начин, най-голямата икономика в света ще може да засили едната или и двете компании, за да могат да се противопоставят на Huawei. То идва само няколко седмици, след като щатски сенатори предложиха проектозакон, който да инвестира 1.25 млрд. долара в развитието и стандартизирането на 5G технологиите. Мерките са почти идентични с тези, които Европейската комисия предложи наскоро.

Към всичко това добавяме новината, че четирите водещи китайски мобилни компании – Huawei, Xiaomi, Oppo и Vivo – обединяват усилия в създаването на алтернативна екосистема на Google. Това е липсващото звено в арсенала на азиатските дружества, за да могат да се противопоставят максимално на щатските гиганти. По този начин, виждаме все по-силна регионализация и борба за надмощие между Изтока и Запада. Една своеобразна дигитална „желязна завеса“.

Финансови мускули и 5G

Първата, по-радикална крачка на Вашингтон в посока стимулиране на 5G технологиите без Huawei дойде през януари. Тогава шест сенатора от САЩ предложиха законопроект, който да предостави 1.25 млрд. долара под формата на два фонда, които да подкрепят развитието на новата телекомуникационна технология. Това ще включва разработването на единни стандарти, които да могат да се ползват от няколко производители на 5G оборудване.

Проектозаконът предвижда почти идентични мерки, които Европейската комисия предложи преди няколко седмици. Макар и под формата на „инструментариум“, идеите са сравнително сходни – стандартизация на 5G технологиите, диверсификация на доставчиците и потенциално инвестиране в индустриалния капацитет на Стария континент. В последното влизат, именно финландската Nokia и шведската Ericsson.

Предложението на главния прокурор на САЩ Уилям Бар отива дори по-далеч от законопроекта на Сената. Според него, Вашингтон директно трябва да инвестира пари в Nokia и Ericsson.

„Подкрепата на Nokia и/или Ericsson с нашите огромни пазарни и финансови мускули ще създаде много по-силен конкурент и ще елиминира опасенията, че тя може да не стане лидер“ Улиям Бар, Главен прокурор на САЩ

Бар прави това по време на конференция посветена на китайския шпионаж, цитиран от Reuters. Той обяви, че „САЩ трябва да се позиционира редом с Nokia и/или Ericsson“, за да може да се противопостави на Huawei. Бар допълва, че това може да се постигне, „като се придобие контролен дял директно или чрез консорциум от частни американски или съюзнически компании“.

„Подкрепата на една или двете компании с нашите огромни пазарни и финансови мускули ще създаде много по-силен конкурент и ще елиминира опасенията, че тя може да не стане лидер“, коментира Бар.

Осъществяването на това намерение, ще доведе не само до сериозна финансова инжекция за едната или двете компании, но и ще ги постави под контрола на САЩ. Което не е сигурно дали ще се понрави на Европейския съюз и дори може да доведе или до конфликт, или до „наддаване“ за контролния пакет.

Китайският съюз срещу Google

Ако САЩ и по-скоро Европа, имат силна зависимост от Huawei при изграждането на 5G мрежите си, китайският гигант е изправен пред друг проблем – липсата на екосистема. Компанията не може да използва мобилните услуги на Google и лицензираната версия на Android. Тя работи по създаването на алтернатива, за момента озаглавена Huawei Mobile Services. Привличането и най-вече – задържането на разработчици, е ключово за дългосрочното ѝ налагане.

Huawei може да не разполага с достатъчно ресурси в тази посока, затова тя обединява усилия заедно с трите други големи производителя на мобилни устройства. Това са Xiaomi, Oppo и Vivo. Отново, по информация на Reuters, четирите компании обединяват усилия в разработването на единна екосистема.

Идеята засега е, всеки от производителите да запази своя магазин за приложения. Но когато един чуждестранен разработчик качи своя ап в някой от тях, то той да е наличен и на четирите платформи. Идеята е така те да бъдат стимулирани в създаването на програми за тях, тъй като това е основната преграда пред изграждането на дългосрочна алтернатива на Android и Google Play.

Ходът е първа стъпка пред потенциално обединение и създаване на единна китайска операционна система. Дори да се казват по различен начин, унифицирането на приложенията ще позволи на всеки разработчик едновременно да достигне до четирите производителя. Ако те запазят пазарните си дялове, говорим за доста голямо влияние. При доставките на смартфони за 2019 г., Huawei е на второ място, Xiaomi е на четвърто, а Oppo са пети.

Освен това, китайските компании са много силни и доминират на местния и на индийския пазар. Това са двете водещи страни по смартфон продажби през последните месеци. САЩ отстъпи на Индия второто място по обем през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Този ход е ключов и идва само дни преди Huawei да обяви първите си флагмани и модели за 2019 г. Очаква се и те да не поддържат лицензираната версия на Android и да не могат да разчитат на Google Play приложенията. Колкото повече разработчици успее да привлече китайският гигант, толкова повече шансове има тя на пазарите извън Китай.

Всички тези развития показват все по-засилващата се регионализация и разделение на технологичния свят, което се очертава, като директна последица от търговската война между САЩ и Китай. Своеобразната „желязна завеса“ се спуска, като Европа се опитва да запази неутралитет. Предвид предложенията, които идват от Вашингтон, може да се наложи на Брюксел да плати скъпо ако иска да го запази.

The post Дигиталната „Желязна завеса“ в битката между САЩ и Китай appeared first on TechTrends България.

Безотговорна ли е Европа

Повечето мащабни изследвания в областта на мобилните комуникации са проведени основно в САЩ, като Европа почти не е правила такива проучвания. Въпреки липсата на такова, Европейската комисия (ЕК) решава да не прави подобно при приемането на новата технология.

В крайна сметка и в последния момент, Брюксел ще направи изследване за ефектите на 5G върху здравето на човека. Това обяви българския евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D).

Той е инициирал към научния панел на Европейския парламент (ЕП) – STOA, да изготви изследване за ефектите, които 5G оказва върху здравето на хората и околната среда.

„Към момента ЕС не разполага с оценка на риска за човешкото здраве от въвеждането на 5G технологията”, обяви Христов по време на конференция организирана по темата в ЕП. Той обяви, че е безотговорно отношението и позицията на ЕК, че подобно изследване не е необходимо.

„Неслучайно в редица европейски страни има протести срещу прокарването на технологията“, допълни Христов. Като поясни, че Брюксел трябва да се научи да се вслушва в притесненията на хората, а не да действа технократски.

От друга страна, Христов подчерта, че Европа изостава в разгръщането на 5G технологията, която наистина ще доведе до редица икономически предимства. Забавеното ѝ приемане означава, че Стария континент може да загуби конкурентоспособност, допълни той.

Скептицизъм под въпрос

Резултатите от изследването се очаква да бъдат обявени след поне шест месеца. Дали това време ще бъде достатъчно за задълбочено проучване, ще разберем след публикуването му. Ако докладът бъде подробен с конкретни резултати, има голяма вероятност да намали или съответно да подсили скептицизма на хората спрямо 5G технологията. Както и да развенчае някои от митовете в момента.

В дискусията организирана от евродепутата Иво Христов беше поканен един от големите скептици на мобилните технологии в Европа – дългогодишният представител в ЕП от Белгия, Пол Ленои.

Той обяви, че въпреки настоящите лимити на излъчване, наложени в международната общност, продължават да съществуват потенциални опасности, като оксидативен стрес, рак, нараняване на ДНК и цялостно увреждане на клетките. Ленои не представи никакви конкретни доказателства или изследвания, които да подкрепят неговото изказване. Отделно, направените досега проучвания и експерименти, най-вече в САЩ, опровергават твърденията му.

Пол Ленои е един от подателите на запитването към ЕК за опасенията свързани с 5G и здравето.

ВРЕДНО ЛИ Е 5G ЗА ЗДРАВЕТО – ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ТУК

„Установените в момента лимити са направени върху доста остаряла база и, затова те са поставени под съмнение. Изпратихме въпроси през 2018 г. до ЕК по темата и нямаше отговор“, обяви Ленои. Първото твърдение не се почива на никакви цитирани изследвания, които да го подкрепят. По второто, ЕК изпраща отговор, в който посочва, че при спазването на лимитите на Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP) са достатъчна гаранция за безопасността на европейското население, които той самия поставя под съмнение.

Ленои също така обяви, че милиметровите вълни, които се ползват от 5G технологията, оказват влияние върху малките насекоми. Отново без конкретни доказателства или посочени извършени изследвания.

Единен подход

Останалите участници в конференцията се обединиха около идеята, че в ЕС трябва да има единен и хармонизиран подход за развитието на 5G. Както и, че приемането на технологията е важен, ключов и дори неизбежен момент.

Европейският комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел отбеляза, че в момента на Стария континент има технологични разделения сред регионите.

„Добър ход беше координацията за разпределението на радиочестотния ресурс от страните-членки“, коментира Габриел и допълни, че ЕС трябва да остане с единен подход при разгръщането на 5G. Сред важните мерки е стандартизацията за сигурността на технологията, като са предприети първите стъпки в тази посока на наднационално ниво на Стария континент.

Според Джефри Годфри от организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) правителствата на страните на ЕС не трябва да вдигат таксите за радиочестоти, което ще натежи на телекомите и ще ги затрудни в инвестирането в 5G инфраструктура.

„Трябва да подчертая ключовата роля в правителствата на страните-членки, които не трябва да се изкушават, че 5G може да им донесе допълнителни приходи в бюджета и да не товарят повече телекомите с такси“, коментира Годфри по време на конференцията.

Марк Ванкопеноли, глобален директор в публичните отношения на Nokia допълни, че вече доста политици в страните от ЕС предприемат обратното – взимат мерки за облекчаване на таксите на операторите. Българското правителство и телекомите в страната преговаряха повече от година и половина по темата и беше постигнато такова съгласие за намаляване на тарифите.

Темата със сигурността беше само леко спомената, като участниците в дискусията се опитваха да я избегнат, заради все още големите неизвестни по цялостната позиция на ЕС по нея. Представител на British Telecom (BT) попита кога ще бъдат готови стандартите за сертифициране в областта на 5G, както и дали Европа ще има капацитет да ги прилага. Годфри от BEREC обяви, че това е в сферата на Европейската агенция по киберсигурност (ENISA), а за капацитета и сроковете не се нае да коментира.

Скритият потенциал

Европа разполага с достатъчно потенциал да се превърне във водещ регион по развитие на 5G. Еврокомисарят Мария Габриел припомни, че европейските компании сумарно държат най-много патенти в тази област, факт, който често се забравя и пренебрегва.

„Доста от приложенията в момента могат да се развият с 4G като основа. Но в дългосрочен план, 5G ще има трансформиращ ефект за цялата икономика“ коментира Лазио Тот, директор по публична политика на Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA).

По време на конференцията се изказа мнението, че ЕС разполага с необходимите ресурси да изгради цялостна екосистема от мрежи и приложения, с които да се разгърне пълния потенциал на 5G.

„Изграждането на работеща пълна екосистема е ключова за постигането на пълна автоматизация на процесите, като Европа има индустриалния капацитет да постигне тази цел“, коментира Марк Ванкопеноли от Nokia.

The post ЕС ще изследва ефектите на 5G върху човешкото здраве appeared first on TechTrends България.