Визията за развитието на София се очертава да е все по-дигитално. Цел, която за момента градската управа постига с противоречиви резултати. Някои идеи звучат изключително перспективни на хартия, други се оказват изключително успешни на практика, но имат доста сурово минало. На конференцията „Дигитална София – Умният град“ проведена на 12 април Интер Експо Център, бяха очертани точни такива разработки. Както и все по-смелият поглед на Столична община в посока на електронно управление, дигитални технологии и защо не – автоматизация.

Въпреки, че голеимте новини бяха в панела посветен за телекомите и регулациите, конференцията беше посветена с фокус за това как се дигитализира столицата и как може да се превърне в истински умен град. Процес, който е започнат, но има още доста път да се извърви за постигането му.

Първа в Европа

По думите на кмета на София Йорданка Фандъкова, градът е първия в Европа с таксономичен анализ, на базата на който ще се формират и избират „зелени проекти“ за развитие. Това означава, че са категоризирани и подредени в определена приоритетна йерархия нуждите и приоритетите на столицата в тази област.

Един от новите проекти, който се очаква да стартира е преминаването на всички 400 детски градини към възобновяеми енергийни източници. Сред другите са и няколко пилотни такива за използване на водородни клетки, като първия ще се използва от общинската компания, която обслужва метрото – „Метрополитен“.

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев обяви, че местната власт вече предлага над 100 електронни услуги. Плановете са всички дейности свързани с общината да могат да се правят дигитално. За да се случи това, обаче ще трябва да бъде въведена електронна идентификация.

„Дигитализацията е един от малкото процеси, заедно с образованието, който изисква единни усилия от местна и централна власт“, коментира още столичният кмет Фандъкова. „Например, държавата трябва да създаде нормативната рамка, без която електронната трансформация няма да се случи“.

Този процес се бави на национално ниво от 2009 г. насам. Новото правителство и създаденото почти специално затова Министерство на електронното управление (МЕУ) по принцип са заложили това да бъде сред основните приоритети.

Тикет системата – от грозна лавра до пеперуда

Системата за дигитално издаване на билети, позната с чуждицата „тикет“ има дори още по-дълга история. Още от 2003 г. Столична община се опитва да въведе подобна и са правени различни стъпки в тази посока. След няколко неуспешни опита, които включваха неколкократна смяна на електронните регистратори и различни обществени поръчки, властта в София рестартира процеса през 2018 г. Тогава е подписан договор за 73 млн. лева, който обаче се оскъпява до 83 млн. лева през 2020 г., заради третия лъч на метрото.

Новото приложение mPass регистрира 1.3 млн. продадени билета и 400 хил. дневни карти. Истинското постижение е, че 80% от еднократните документи за пътуване вече стават по дигитален път. Което е постигнато основно, чрез един прост, но гениален ход. Това е възможността за плащане с кредитна или дебитна карта. Така, пластиките, с които всеки софиянец разполага се превръщат в билет за градски транспорт.

Дигитализирането на билетите в комбинация с видеонаблюдението вътре в автобусите, трамваите и тролеите създават доста добри възможности за оптимизация на маршрутите. Чрез тях, Софийска община получава данни в реално време за натоварването на линиите. На тяхна база, местната власт актуализира разписанията на над 50 линии от градския транспорт. Според изпълнителният директор на Центъра за градска мобилност Димитър Дилчев това е постоянен процес за подобряване на услугите в столицата.

The post Дигитализацията на София appeared first on TechTrends България.

Фон дер Лайен очерта тези приоритети в сряда 16 септември в своята годишна реч пред Европейския парламент, която включва от извънредни политики и мерки свързани с коронавируса до международната обстановка и позицията на Европейския съюз (ЕС) в световните тенденции. Въпреки това, тя определи периода до 2030 г. като „дигиталното десетилетие на Европа“.

Към горните сегменти, председателката на ЕК добави решимостта на Съюза да работи в посока на налагане на данъци за дигиталните услуги. Независимо дали ще се постигне единна рамка в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или през формата Г20, Брюксел ще наложи подобна политика.

„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

Фон дер Лайен отбелязва, че Европа трябва да действа бързо, ако иска да не изостане технически спрямо САЩ и Китай. Тя е изправена пред избора да „води в дигиталния свят или да бъде водена от другите, които изграждат стандартите“. В предходните политики на ЕС за иновации и дигитализация имаше също доста обещания, но със смесени резултати. Новите инициативи ще бъдат финансирани основно от фонда NextGenerationEU, който включва 750 млрд. евро.

Европейският облак

Новата посока и сегментите, които ще се развива Брюксел са до голяма степен очаквани. Първата точка са съхранението на данните и облачните технологии. ЕС разчита в момента значително на инфраструктурата на основно щатски компании за това. Центровете за данни на Google, Facebook, Amazon и Microsoft може да са разположени на Стария континент, но реално информацията може да бъде пренесена в САЩ.

За потребители и определени компании това не е проблем, но е такъв за мащабни публични услуги. ЕС ще се опита да изгради собствен европейски облак – „единно място, в което да се съхранява сигурно информация за енергийните и здравни сектори, например“. Това ще подкрепи изграждането на иновативни екосистеми от които да се възползват университетите, компаниите и др.

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“, коментира Урсула фон дер Лайен. Тя допълни, че той ще бъде базиран на платформата GaiaX – проект иницииран от Франция и Германия и подкрепен от редица европейски държави.

Отделно, председателят на ЕК обяви, че Брюксел ще инвестира 8 млрд. евро в изграждането на следващо поколение от суперкомпютри, които да обработват данните.

AI и е-идентичност

Вторият технологичен акцент е AI, който зависи много силно от първия. Изкуственият интелект може да се развие толкова добре не само от алгоритмите, но и от масивите с данни, с които е захранван. Тук идеята е по-скоро налагане на конкретни регулации какво да се прави с личната информация и алгоритмите, които я събират и обработват.

ЕК планира да предложи конкретни законови предложения през 2021 г., с които да се определят рамките, в които програмите да работят. Ключов момент е идеята за изграждане на единна електронна идентичност за всички граждани на ЕС. Концепцията е да може с нея да се извършват всички операции, които изискват персонални данни – от плащане на данъци, през ползване на дигитални услуги и др.

Е-идентичността е ключова за изграждането на електронно управление. Последното в България има дълга и мъчителна история, като една от големите пречки в реализирането му е именно липсата на одобрен електронен идентификатор. Засега председателят на ЕК обявява единствено, че скоро ще излезе с предложения по темата.

Мрежите, мрежите, мрежите

Европа изостава значително в изграждането на пето поколение мобилни мрежи (5G), независимо от обещанията и усилията на Брюксел, континентът да е водеща сила. Което е малко иронично, предвид факта, че два от трите най-големи доставчици на мрежово оборудване са европейски – Ericsson и Nokia.

ЕС ще инвестира в развитието на 5G и следващите 6G мрежи, както и на оптичната свързаност. Брюксел за пореден път идентифицира друг наболял проблем – липсата на интернет връзка в отдалечените региони. Нещо, което мобилните мрежи с бърз пренос на данни ще могат да решат.

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес. Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес“, обяви фон дер Лайен. „Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“.

Любопитен коментар, прави тя по отношение на развойните IT центрове, като допълва, че Европа разполага с човешкия потенциал и талант, да създава качествени продукти.

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“, коментира фон дер Лайен и допълни, че 20% от 750-те млрд. евро (150 млрд. евро) ще са именно вложения в дигиталната сфера.

Дигиталният данък

Идеята само Брюксел да дава няма да се реализира, защото ЕК има планове и да взима. От години на Стария континент витае във въздуха идеята за създаване на дигитален данък. Неговата цел е да се облагат приходите на интернет гигантите, които се генерират от европейските потребители.

Някои държави в ЕС вече мислят в подобна посока, като Франция например. Идеята вече се обсъжда активно на ниво ЕК и се очаква скоро да излезе в подготвения Закон за дигиталните услуги.

Новото в речта на Урсула Фон Дер Лайен е, че Брюксел ще задвижи концепцията с дигиталния данък, независимо дали има съгласие в международните организации като ОИСР и Г20. Надеждата на ЕС е, че Старият континент може да провокира и изгради единна регулаторна рамка в това отношение.

The post ЕС обяви периода до 2030 г. за „дигиталното десетилетие на Европа“ appeared first on TechTrends България.