Смартфоните убиха дизайнерските експерименти. Повечето опити за създаване на нещо ново и любопитно като визия и функционалност обикновено обричаше на неуспех не само съответния модел, но понякога и самия бранд. Nokia мечтаеше с футуристичния Morph и с прототипи за огъваеми телефони, а LG се пробва с модулни смартфони. HTC и другите се опитваха да интегрират физическа клавиатура, като допълнение на сензорния екран. Крайните резултати са пазарни провали.

След целия този негативен опит, производителите просто престанаха да експериментират. Някои от най-интересните дизайни обикновено остават виртуални концепции или в най-добрия случай – груби прототипи в лабораторията. Samsung, Motorola и Huawei бяха едни от първите, които разчупиха пазара със сгъваемите модели. Но някои от по-шантавите идеи останаха на заден план, като навиващ се на руло екран или дисплей, който се прегъва повече от веднъж. Huawei реши да рискува и пусна втората концепция директно на пазара. Така се роди Huawei Mate XT Ultimate, който разполага с двойно прегънат дисплей.

Екран като диплянка

Повечето му викат тройно прегъващ се телефон, но екранът технически има само две сгъвки. Добавянето на втора панта е голямата иновация в Huawei Mate XT Ultimate. Например, Samsung се занимаваше няколко години преди да изгради подходящ, ефикасен и максимално защитен механизъм на сгъване. Huawei успя по-рано да напипа правилния подход още с първия си модел. Затова, компанията сега има по-голяма увереност в добавянето на втора панта. Тя позволява на смартфона да се разтваря като диплянка – прегънатите рекламни листовки от близкото минало или упътванията на лекарствата.

Huawei Mate XT Ultimate се разтваря като диплянка и предлага три формата на екрана. Максимално сгънатия е с една идея по-тесен от стандартен флагман и може да се работи с него, като нормален смартфон. В тази позиция, екранът е 6.4-инчов с резолюция от 1 008×2 232 пиксела. При втория формат се отваря вътрешните два екрана, докато предния отива отзад. Тук, получаваме познатата ни от досегашните сгъваеми смартфони почти квадратна композиция. Резолюцията в тази позиция е 2 048×2 232, но само в този формат губим селфи камерата, която остава сгъната назад.

Най-голямото предимство на Huawei Mate XT Ultimate е в напълно разгънато състояние, когато и трите тела се отворят. Тогава смартфонът се трансформира в таблет с 10.2-инчов екран с резолюция от 3 184×2 232 пиксела. Тъй като се ползва един OLED панел, другите характеристики са еднакви – LTPO възможности и 90Hz честота на опресняване.

Тънък или дебел – въпрос на гледна точка

При наличието на три тела, изникват няколко въпроса, като може би най-големият е: няма ли устройството да стане прекалено обемно и дебело. В случая имаме две гледни точки – в сгънато и разгънато състояние. При второто или в таблетна форма, Huawei Mate XT Ultimate е изключително тънък, като основната част на телата са под 4мм. Дебелината е толкова минимална, че USB Type-C портът изглежда, че заема цялото пространство. Единственият по-голям недостатък на толкова тънките тела е липсата на добри говорители.

Ситуацията се променя драстично в напълно сгънато състояние. Тогава, Huawei Mate XT Ultimate се чувства по-обемен, тежък и дебел. Въпреки, че като абсолютни размери, той е с дебелина от 12.8мм или само 0.7мм повече от Samsung Galaxy Z Fold 6. Huawei Mate XT Ultimate е с едно тяло повече сравнен с традиционния премиум флагман на Samsung Galaxy S24 Ultra.

Другият елемент, който добавя за това по-обемисто усещане е голямото, но и традиционно за повечето китайски производители, гнездо за задните камери. В случая с Huawei Mate XT Ultimate, то е задължително, защото много трудно може да се разположат хубави и по-големи сензори в тяло, с дебелина от под 4мм.

Пълноценният таблет

Сгъваемите смартфони с една панта, които се трансформират в 7 или 8-инчови таблети го правят това, но в почти квадратен формат. Това не е оптимално за гледане на видео и филми, тъй като почти всичките ползват правоъгълни формати. Независимо дали става дума за традиционни хоризонтални кадри или популярните в TikTok вертикални. Когато такива са отворят от досегашните сгъваеми смартфони с почти квадратни дисплеи, към видеата се добавят ленти, за да запълнят оставащото пространство от екрана. Това елиминира не малка част от площта на панела.

При Huawei Mate XT Ultimate този недостатък е значително редуциран. В максимално разгънато състояние, смартфонът предоставя 10.2-инчов дисплей с почти 3:2 съотношение на страните. По-голямата част от съдържанието е оптимизирано за 4:3 или 16:9, което налага добавянето на значително по-малки, а понякога и дори незабележими ленти към видеото. Силиконовият кейс има вградена магнитна стойка, която допълнително улеснява гледането на видео. Също така, предпазва екрана при едната сгъвка, която гледа навън.

Тази практичност се пренася и при ползването на друго съдържание, като игри или сърфиране онлайн. Някои сайтове, Huawei Mate XT Ultimate ги отваря в десктоп режим при пълно разгънато състояние, без да има проблеми с мащабирането и интерфейса. Други, обаче остават в мобилен формат, което може да ги „разтегли“. Това обаче зависи повече от това колко добре е проектиран самият сайт, отколкото от софтуера на смартфона.

Смесени чувства в техническото естество

Отвъд иновацията с двойното прегъване, технически Huawei Mate XT Ultimate не впечатлява толкова. Идва с 16GB оперативна RAM памет и конфигурациите варират между 256GB и 1TB. Основната резерва е откъм процесора, който е собствена разработка на Huawei. Това е HiSilicon Kirin 9010, изпълнен по 7nm архитектура и с 5G модул. Леко подобрена версия, която шокира повечето анализатори в традиционния премиум флагман на Huawei Mate 60 Pro. Уловката при тези процесори е, че използват по-стара литографска технология, която ги прави по-слаби от тайванските и южнокорейски аналози със сходна по размер архитектура.

Батерията е впечатляващо голяма с 5 600 mAh капацитет, която е разпределена в трите тела на сгъваемия смартфон. Тя е необходима, защото от своя страна при ползване в напълно разгънат формат, Huawei Mate XT Ultimate харчи доста повече енергия от традиционните умни телефони. Което предоставя поносимо време за ползване с един заряд. Говорейки за зареждането, бързото такова е 67W.

Камерите, също са с компромиси. Основната е 50MP и предоставя добри кадри, като другите два сензора са 12MP. Първият е перископен телефото с 5.5-кратно оптично увеличение, а вторият – широкоъгълен. Интересно е, че сред настройките на приложението за камерата няма (или поне не се октрива лесно) възможност да се снима в 50MP. Вместо това има опция за 25MP кадри. Селфи камерата е само 8MP и може да се ползва при напълно сгънат и напълно разгънат екран. В междинния вариант с две отворени тела, тя се пада отзад. Самите камери предлагат добри снимки, които отговарят на реномето на Huawei в тази област, макар лещите вече да не са на Leica.

Софтуерният мандарин

Huawei Mate XT Ultimate засега се предлага само в Китай и може би основната причина е софтуерът. Оптимизирането на операционната система и приложенията за работа с три формата екрани е тежка задача. В настоящата версия на смартфона, преминаването от един в друг става сравнително бързо и плавно. По-голямо замисляне има повече при отваряне/затваряне на екраните, в комбинация със завъртане. Тогава, ротацията става с 1-2 секунди забавяне.

Въпреки, че имаше значителна локализация на английски, основният език в тестовата бройка беше на мандарин (китайски – бел. ред.). Както и повечето приложения бяха от местния пазар. Въпреки всичко, тези програми, които бяха налични се справяха доста добре с множеството екрани. Клавиатурата се разделя в двата края при пълно разгънато положение. Малко е странно в началото, но след минута-две писане, се свиква с точната позиция на буквите.

Допълнителната оптимизация на по-популярните приложения извън Китай е една от най-вероятните причини за това, толкова дълго време компанията да отлага международния дебют на Huawei Mate XT Ultimate. Той се очаква да бъде наличен през първите месеци на 2025 г. в останалата част на света. Тогава ще може да кажем по-точно, как се справя смартфона с приложения като Facebook, Instagram или по-сложни за продуктивност като Office.

Скъпото бижу

Huawei Mate XT Ultimate е наистина премиум смартфон, с кожен гръб и почти златисти панти. Цената му е подобаваща на това определение, като в Китай се продава за около 2 550 евро или над 5 000 лева. При дебюта на втория Samsung Galaxy Z Fold 2 го бяхме определили като кюлче злато, заради цената си от 4 000 лева и теглото си. Тази титла скоро бъде връчена на Huawei Mate XT Ultimate, защото най-вероятно цената ще бъде и с една идея по-висока в Европа. В Китай, моделите смартфони винаги са по-евтини.

Стигаме до основния въпрос – заслужават ли си тези пари? Ако ползвате таблет и обичате премиум продукти, Huawei Mate XT Ultimate най-вероятно ще ви пасне идеално. Макар и на цената на две устройства от висок клас от двете подкатегории. Huawei все повече се стараят да интегрират Google услугите и Google Play магазина по максимално прост начин. Но заради санкциите, това винаги става с някаква по-засукана вратичка. Ще видим догодина как точно ще оптимизират софтуера оттам за този смартфон.

Huawei Mate XT Ultimate има голям пазарен успех в Китай с над 6.5 млн. предварителни поръчки към септември с опция продажбите да са и още по-високи. Премиум потребителите реагират добре на сгъваемите модели, както се убедихме през последните няколко години. Което е добра новина, защото ще позволи на производителите да експериментират повече. Това потенциално може да ни върне към по-романтичните времена, когато смартфон марките не се колебаеха да рискуват с по-екстравагантни идеи.

The post Huawei Mate XT Ultimate: двойно прегънатата иновация appeared first on TechTrends България.

Новият Samsung Galaxy Fold 6 обаче беше в TechTrends за няколкодневен тест. Устройството беше предоставено от телекома Yettel („Йеттел България“), който го предлага от 3 199 лева в брой с абонамент Total Unlimited 36.99 и 3 059 лева с най-скъпия план Total Unlimited 64.99.

Технологичният гигант следва плътно тазгодишната тенденция, като от дизайнерска и визуална гледна точка не предоставя големи промени. Което означава, че Samsung вече е напипала правилната формула за сгъваемите смартфони с големи екрани. Galaxy Fold 6 предлага обновен хардуер и подобрена капсулация спрямо предходното поколение, както и силно рекламираните възможности с интегриран изкуствен интелект (AI). Последните са в основата на маркетинговата кампания на Samsung за всички свои смартфони от най-висок клас.

Почти наравно с премиум моделите

Първите сгъваеми смартфони от типа на Galaxy Fold имаха няколко основни недостатъка спрямо традиционните премиум продукти. Те идваха с едно поколение назад процесори, заради по-дългата софтуерна оптимизация, покрай гъвкавите екрани. Същото важеше и за камерите, които бяха поне с едно, ако не и повече нива по-надолу.

Както и бяха значително по-дебели и по-тежки спрямо премиум флагманите. Например, Samsung Galaxy Z Fold 2 тежи 282 грама срещу 222 грама на Galaxy S20 Ultra, флагманът от същата година. 60 грама може да не изглеждат много на хартия, но това означава, че сгъваемият модел е с 25% по-тежък от традиционния. Същото важи и за дебелината. Старото поколение Galaxy Fold 2 беше два пъти по-дебел в сгънато състояние спрямо Galaxy S20 Ultra – 16.8мм срещу 8.8мм. Тази разлика се стопява значително при новите модели. Galaxy Z Fold 6 е само със седем грама по-тежък от Galaxy S24 Ultra и с 50% по-дебел (12.1мм срещу 8.6мм).

Вече в ръката и в джоба сгъваемият смартфон се усеща почти наравно спрямо премиум модела. Ситуацията е сходна и като възможности. Двете устройства идват с идентичен процесор – Snapdragon 8 Gen 3. Камерите на Samsung Galaxy Fold 6 вече не са само 12MP, както бяха при 2-ката, а имаме и 50MP сензор. Да, не е 200MP на Ultra-та, но все пак разликата във възможностите намалява и тук.

Но, да не забравяме и основното предимство на сгъваемите смартфони като Galaxy Fold 6. Това е възможността да имат голям сгъваем екран, който да трансформира устройството в компактен таблет. Софтуерната оптимизация вече е достатъчно добра, че да знае смартфонът кой екран в каква позиция използвате. Виртуалната клавиатура на разпънат дисплей първоначално се усеща странно. Веднъж, като свикнете с разположението на бутоните намалява значително допускането на грешки, заради по-голямото разстояние между тях.

Дизайн и изработка

Да разгледаме все пак в повече детайли самия Samsung Galaxy Z Fold 6. Повечето решения в дизайна и изработката са сходни от миналогодишния модел. Алуминиева рамка, стъклен заден панел, прилепващ вече плътно затварящ механизъм. Предният екран е 6.3-инчов AMOLED със 120Hz честота на опресняване и резолюция от 986×2 376 пиксела. Единствената по-голяма външна разлика между Galaxy Z Fold 6 и предшественика му са по-малко заоблените краища, които го правят повече в линия с вече споменатия Galaxy S24 Ultra.

В рамката са вградени традиционните три бутона – два за контролиране на звука и третия за включване на устройството. В последния е интегриран сензорът за пръстови отпечатъци, един от малките компромиси спрямо традиционните модели, в които той е вграден под екрана. Основният и сгъваем дисплей е 7.6-инчов AMOLED, също със 120Hz опресняване и разделителна способност от 1 768×2 160 пиксела. И двата екрана са LTPO стандарт и с поддръжка на HRD10+.

Вътрешният екран е покрит с технологията на Samsung – UTG или Ultra Thing Glass. Това е миниатюрен слой от стъкло вграден в част от последните покрития на гъвкавия дисплей за по-висока устойчивост. Един от недостатъците все още на всички сгъваеми смартфони е видимата сгъвка на екрана при пантата. С времето му се свиква, но това е от нещата, които за момента няма как да бъдат изчистени. Добрата новина е, че вече Samsung Galaxy Z Fold 6 разполага не само с водоустойчивост, но и с базова прахоустойчивост по стандарта IP48.

Хардуер в две тела

Още от първите модели, сгъваемите смартфони разпределиха хардуера в двете тела покрай сгъвката. Най-интересното е с батерията, която е разделена на две и в случая с Galaxy Z Fold 6 е 4 400 mAh капацитет. По-малко от флагмана Galaxy S24 Ultra, която е с 5 000 mAh батерия, но пак, говорим за два по-тънки модула. Бързото зареждане е 25W при сгъваемия смартфон, но не е включено зарядно в комплекта. За сметка на това има USB Type-C кабел, което е странно решение, предвид, че повечето премиум модели дори и това вече нямат.

Процесорът е Snapdragon 8 Gen 3 изпълнен по 4nm архитектура, което го поставя наравно с повечето флагмани в момента. Производителността му е висока, но подобно на предходното поколение Fold, тя е с една идея по-ниска спрямо традиционните смартфони. Което най-вероятно се дължи на сгъваемия и втория екрани, както и на софтуерното натоварване за тях. Оперативната RAM памет е 12GB, а мястото за съхранение варира от 256GB до 1TB. Samsung Galaxy Z Fold 6 има опция за две SIM карти.

При камерите голяма промяна спрямо предходното поколение Galaxy Z Fold няма. Основният сензор е 50MP, има още 12MP телефото с трикратно оптично приближение и 12MP широкоъгълен. Samsung Galaxy Z Fold 6 разполага с по една камера под всеки екран. Сгъваемият е с 4MP сензор, който е скрит буквално под панел, а на външния е 10MP. Но е факт, че Galaxy Z Fold 6 не е толкова направен за селфита, за разлика от Galaxy Z Flip 6.

Качеството на кадрите с основните камери е отлично, макар и с една идея под това на Galaxy S24 Ultra, заради 200MP сензор. Той обаче дава предимства само в някои ситуации, а конкуренцията, които имат по-големи специализирани сензори (телефото и широкоъгълни) изостава с малко при отделните сценарии.

Гъвкавият софтуер

Новият сгъваем смартфон на Samsung идва с Android 14, но по-ключовото добавка е интеграцията с AI възможностите на компанията. Това е иновацията на технологичния гигант за тази година и е част от всичките ѝ премиум продукти. Circle to Search на Google е тук, заедно с други екстри на Samsung, като възможност за транскрипция и превод в реално време, обобщение на PDF документи и др. Продължава уговорката, че българският не е първи език на AI и все още част от тези функции не са прецизни или не работят на родна реч.

AI по традиция е интегриран в камерите на Samsung Galaxy Z Fold 6. Освен с автоматична обработка на изображенията е включена възможност за такава и в инструментите за готовите снимки. Външният екран може да показва на този когото снимате превю, което макар и нишова има някаква полза.

Големият сгъваем дисплей създава по-добри възможности за мултитаскинг. Разделянето му на няколко части е иновация от вече няколко поколения Samsung Galaxy Z Fold, но продължава да е удобно и функционално. Гледането на филми или видео е също по-добро от това на традиционен смартфон, но за несвикналите сгъвката на екрана може да бъде дразнеща.

Голямо предимство на Samsung е, че вече за своите най-скъпи смартфони дава седем годишна поддръжка на Android. Ще видим дали и самите устройства ще успеят да доживеят последния ъпдейт по нея. Като цяло Galaxy Z Fold 6 се превърна в един от лидерите при сгъваемите премиум смартфони на пазара. Но конкуренцията в България в този сегмент постепенно се засилва, като все повече китайски компании пускат подобни модели. Освен качеството в един момент и цената ще е определяща, а засега всички разчитат на висока такава. Както и, че Samsung Galaxy Z Fold 6 вече може да се каже, че е пълнокръвен премиум продукт, а не малко по-изчистен прототип, както бяха първите едно-две поколения.

The post Samsung Galaxy Z Fold 6: Премиумът при сгъваемите смартфони appeared first on TechTrends България.

Затварянето на мобилното звено на южнокорейския гигант ще донесе и някои лоши новини за любителите на смартфоните. Компанията традиционно се опитваше да наложи нови идеи и дизайни при умните телефони. Последният такъв е за модел с навиващ се екран, а от миналата година LG Wing със завъртащия се дисплей също привлече погледите.

Нов фокус

LG обяви в официално изявление, че затваря мобилното си звено. Решението е окончателно, като е одобрено от борда на директорите. То е продиктувано от „изключително конкурентния пазар за мобилни телефони“, в който компанията отдавна не е фактор. Южнокорейският гигант ще продължи да поддържа софтуерно наличните модели на пазара

Целият процес по ликвидирането на бизнеса със смартфони на LG ще бъде завършен до 31 юли. Някои модели може да продължат да се продават и след това, при наличието на складови наличности. От изявлението не става ясно дали ще се пуска нови смартфони, но шансовете за това са малки. Излизането от бизнеса ще приключи след по-малко от четири месеца.

LG обяви, че затварянето на мобилното звено, компанията ще може да се фокусира и да прехвърли ресурси върху нови разработки. Южнокорейският гигант дава заявки за по-силно участие на пазара за компоненти за електромобили, свързани устройства, Интернет на нещата, роботика, изкуствен интелект и бизнес ориентирани решения.

Отлаганото решение

Слухове за окончателното излизане на LG от пазара за смартфони се появява няколко пъти през годините. Преди пет-шест години, компанията спря да предлага моделите си в редица региони, като затвори местните представителства за мобилния бизнес. Това включваше и България, като в рамките на известен период от време, моделите на LG можеха да се намерят почти изцяло от паралелен внос.

Този ход подсили спекулациите тогава, че компанията подготвя почвата за излизане от пазара. Окончателно решение за това обаче не беше взето дълго време. Дори, LG направи повторен опит да се върне в загубените вече позиции в регионите, откъдето излезе. Очаквано, резултатите не бяха много позитивни и компанията се превърна в бутиков производител.

През 2020 г. последва нов опит за връщане, който даде противоречив резултат – 38% ръст на годишна база до 9.3 млн. продажби за деветмесечието. Явно той не е бил достатъчен и още през декември започнаха слуховете, че LG може да продаде бранда, да аутсорсне или да закрие напълно мобилното си звено. Вече в първите дни на второто тримесечие на 2021 г. имаме отговор на това.

Недооцененият иноватор

Новината може да е логична, но тъжна за истинските любители на смартфони. LG не се колебаеше да експериментира с по-смели решения. При това да ги предлага на масовия пазар без да се страхува, че може да пропадне като пазарен дял. През 2016 г. компанията показа G5 – един от малкото смартфон флагмани, които разчитаха на модулни компоненти.

Радикалната идея потребителят да може да си сглоби устройство с компоненти, които да се закачат като конструктор LEGO беше популярна по това време. LG беше една от малките компании, които взе част от идеята и я докара до масовия пазар. След това тя беше подхваната от Lenovo и нейния бранд Motorola.

Затварянето на мобилното звено поставя под въпрос, дали LG ще пусне на пазара радикалният прототип, който представи в началото на 2021 г. – смартфонът с навиващ се екран. Устройството показва съвсем различен и радикален подход към хибридните модели, които съчетават в себе си умен телефон и компактен таблет. Вместо сгъващ се екран, LG предложиха такъв, който се навива. Така смартфонът може да се трансформира от традиционен флагман с дисплей от около 6.8 инча, до разпънато състояние от около 7.4 инча.

Наистина обещаващо устройство, поне от инженерна гледна точка. Ще следим дали LG ще положат усилие да го пуснат на пазара или не са готови за това и затварянето на звеното, ще го превърне в един красив прототип.

The post LG официално излиза от бизнеса със смартфони appeared first on TechTrends България.

Задължителните подобрения

Има няколко сфери, в които VR устройствата трябва да еволюират, за да могат да грабнат масовите потребители, а не само ентусиастите. Първата е в разделителната способност. Ако в момента 1080p е достатъчно да гледате изображения отдалече на телевизора, монитора или смартфона, то тя не е подходяща, когато екраните са буквално пред очите ви.

VR очила с 1080p на око ще се върнете в графичната епоха от 90-те години, когато пикселите бяха лесно видими. Oculus Quest 2 вдига резолюцията от 1 440×1 600 на 1 832×1 920, което е подобрение, но все още недостатъчно, да получите сходно изживяване, както при телевизор или монитор.

Вторият елемент е честотата на опресняване. Тук действа същия принцип – колкото по-близо е екрана, толкова по-висока трябва да е тя, за да смущава по-малко мозъка. Ако 60Hz стигат за да не товарят очите при работа с монитор или телевизор, при VR честотата на опресняване трябва да е по-висока. Oculus Quest 2 я вдига на 90Hz от 72Hz спрямо предходния модел.

Тези два елемента изискват освен по-добър екран, така и малко по-мощен хардуер. Oculus Quest 2 разполага с ъпгрейд в това отношение – по-оптимизирания за VR процесор Snapdragon XR2 на Qualcomm и 6GB RAM.

Третият елемент е теглото и центърът на тежестта на самите очила. Самостоятелните комплекти (които могат да работят без да е необходимо задължително да се свържат с компютър), са по принцип тежки, особено в предната част на устройствата. Което натоварва вратовете на потребителите и като цяло могат да предизвикат дискомфорт при ползване. Oculus Quest 2 подобрява баланса, като сваля теглото със 70 грама до 503, но има още какво да се желае в тази посока.

Компромисите

Ниската цена идва с няколко компромиса, част от които се елиминират с добавянето на аксесоари, които обаче се закупуват отделно. Първият е в контролерите, които не разполагат с вградена, зареждаща се батерия, а ползват добрите стари AA модели.

Другите са решими с допълнителни аксесоари – по-неудобната система за закрепване на главата може да се смени. Същото може да се направи и с аудиото, като се добавят по-добри слушалки.

Последният проблем е наложен от собственика на Oculus – Facebook. За да можете да ползвате VR очилата, ще трябва задължително да се логнете със своя акаунт в едноименната социална мрежа. Това има и своята логика, предвид факта, че Facebook работи по идеята за създаването на нейна версия в изцяло виртуална среда.

Съдържанието

Oculus Quest 2 разполага с около 50 игри, които могат да вървят самостоятелно с очилата. Те включват популярния Beat Saber, Star Wars: Vader Immortal, The Room VR, както и ексклузивния за Oculus Phantom. Очакват се и нови заглавия, като Star Wars: Tales from the Galaxy’s Edge, Jurassic World Aftermath, Sniper Elite VR и др.

Голям плюс на Oculus Quest 2 е, че е съвместим със софтуерната функция Link. Тя позволява на VR очилата да се свържат с компютър и оттам да се пускат други виртуални игри, които по принцип не са налични за тях. По този начин се преодолява предизвикателството да се пускат заглавия направени за x64 архитектурата, а самия Oculus Quest 2 ползва тази на ARM.

Това рязко увеличава каталога с налични игри, като ако имате акаунт в Steam, можете да си пуснете Half-Life: Alyx – първото истинско AAA заглавие, правено изцяло за VR среда.

The post Oculus пусна нов VR комплект Quest 2 appeared first on TechTrends България.

Екипът на Георги Атанасов ще демонстрира как разработчиците могат да направят VR приложение с технологията Unity 3D по време на конференцията DevReach 2019. Тя ще се състои между 20 и 24 октомври, като лекциите ще се проведат в Sofia Event Center, а обучителните семинари в централата на Progress в жк „Младост 1“.

Как се развива VR през последните години?

VR е технология, която отдавна е на технологичната сцена. Историята й датира далече назад в годините, като още през 1968 г. Иван Съдърланд създава първия прототип на VR Head-mounted Display (HMD). През последните пет години технологията преминава през цикъла на първо ентусиазъм, след това охлаждане на прекаления оптимизъм и повторение на всичко наново. Тази цикличност е типично и нормално явление в т.нар. „ранен пазар“, в който основните ползватели са технологични ентусиасти и ранни потребители.

През последните три години обаче се наблюдава една по-различна визия и стратегия около VR в лицето на Facebook. През 2014 г. социалната мрежа придоби компанията Oculus за 2.3 млрд. долара и остави тогавашните ентусиасти със смесени чувства. Те не бяха сигурни дали това е добре за бъдещето на VR. Facebook имат ясна, иновативна и вдъхновяваща визия за бъдещето на VR, която е и същевременно много простичка.

Те виждат VR като следващата „компютърна платформа“ – нещо като аналог на смарт телефона. Освен визията, те имат и перфектната стратегия да я постигнат, като инвестират огромно количество средства и правят задълбочени проучвания с цел създаването на устройства, които все повече хора да искат да пробват.

VR намира приложения в доста иновативни индустрии – като авиокосмическата, военната и автомобилната – как точно?

Един от основните силни, чисто технологични аспекти на VR, е т.нар. Immersive Experience – преживяване, в което се потапяш. Най-общо, това означава, че едно VR преживяване е съвсем различно от това да гледаш филм на двуизмерен дисплей като монитор или телевизор. Ти буквално си вътре в преживяването, част от него.

Така можем много лесно да си представим различни видове симулации и обучения, които са свързани с авиокосмическата и военната индустрия. Как например обучаваме екипаж – пилоти, стюардеси, доставчици на храна и напитки и др. – на самолет?

„VR е евтин, надежден и 100% безопасен вариант за специфичен тип бизнес нужди, като обучение на пилоти, лекари и др.“ Георги Атанасов, Progress

Кое ще е по-евтино и безопасно – да качим новите хора на истински самолет, или да създадем виртуална симулация, която, подчертавам е истинско триизмерно реалистично преживяване? Очевидно, VR е евтин, надежден и 100% безопасен вариант за такъв тип бизнес нужди.

Автомобилната индустрия пък може да използва това „потопяващо преживяване“ чрез VR да подобри дизайн процесите си. Едно е хората, които създават дизайн и концепции на нови автомобили, да си сътрудничат чрез конвенционалните досега инструменти като софтуер за триизмерно моделиране и видео-конферентни връзки.

А сега да си представим този процес пренесен във VR – моделът на нов автомобил изгрява в реалистичен 3D модел, хората работят заедно в тази симулация, разглеждат модела от всички страни, разглобяват го на съставни части, променят неща в движение и т.н.

Има още един бизнес процес от автомобилната индустрия, а и не само, в който успешно се иновира с VR. Това е маркетингът, който го използва като инструмент за автомобилните представителства да продават на нови клиенти. Предполагам всеки се е сблъсквал с момента, в който много си е харесал нов автомобил, иска да го разгледа и тества, но се оказва, че няма тестови такъв наличен. В този случай могат да се сложат аркадни кабини, оборудвани с волан, педали, скоростен лост и VR устройство.

Там клиентът може да седне и да стартира VR симулация, която да го вкара в реалистичен модел на автомобила. Тя може да му предаде усещане и за другото измерение – физическо усещане и моторика чрез аркадната кабина, което да е максимално близо до това на реалната кола. По този начин да реши по-лесно дали иска да се сдобие с такъв автомобил.

Забелязва ли се „бум“ на бизнес използването ѝ?

Определено. Както споменах в началото, Facebook инвестира много в налагането на VR като технология и създаването на устройство, което е самостоятелно – няма нужда от допълнителен хардуер, за да се ползва, ергономично и с фотореалистично усещане на дисплея. Все още не сме достигнали тази визия на 100%, но определено вървим в правилната посока. Днес съществуващият Oculus Quest отговаря до голяма степен на тези изисквания. Интересен факт е, че има вече похарчени 100 милиона долара само за съдържание в маркетплейса на Oculus.

На последната конференция Oculus Connect, Facebook обявиха изцяло нова програма, наречена „Oculus за бизнес“. Тя опростява интегрирането на VR устройства в различни компании и организации.

„Johnson&Johnson, създават успешна тренировъчна платформа за млади хирурзи чрез виртуална реалност“ Георги Атанасов, Progress

Много интересна за мен беше една иновация от Johnson&Johnson, които чрез нея са създали успешна тренировъчна платформа за млади хирурзи. Крайната им цел е да снабдят всяка една болница с необходимото количество VR устройства, които да позволяват успешното обучение на нови специалисти.

Интересно е също, че Imperial College of London са направили собствено проучване, чиято цел е да провери доколко такъв подход е успешен и ефективен. Резултатите показват, че 83% от хората, преминали през VR обучението, са се справили в реални лабораторни условия без допълнителна помощ от по-старши лекари. Докато за хора, преминали стандартното обучение с книги и видео-филми, този процент е 0.

Кои са най-големите предизвикателства, пред които VR е изправен, като цяло?

За мен основните предизвикателства са две. Първото, е размерът на устройството и хардуерните възможности. Качеството на картината е все още далеч от фото-реализма на човешкото око и трудно се постига резолюция на картината над 4К. Това, разпънато на 360-градусов дисплей, прави пикселите големи и създава визуални артефакти.

Като големина и ергономичност пък устройствата, дори и последните създадени такива като Oculus Quest, продължават да бъдат нещо, което хората отказват да сложат на главата си. Oculus Quest е т.нар. Stand-alone device или устройство, при което връзката с компютър не е задължителна, със завидно качество на картината. То трудно отстъпва на VR устройства, които изискват мощна геймърска машина, за да изрисуват графиката, но дори и той започва да се усеща като „тежащ“ на главата след час-два работа.

„Устройствата за виртуалан реалност все още не са достатъчно компактни за по-продължителна употреба“ Георги Атанасов, Progress

Като цяло, от една страна имаме нужда от малки и самостоятелни устройства, които да са лесно преносими. А от друга пък имаме нужда от изключително качествена графика, за да имаме картина, близка до начина, по който човешкото око възприема заобикалящия ни свят. Да се събере нужният хардуер в малък размер е изключително трудно и сложно, поне на този етап и с познатите ни технически решения.

Втората причина е, че създаването на триизмерно съдържание е все още много скъпо. За разработването на качествена виртуална симулация се изискват изключително детайлни триизмерни модели, светлини, светлосенки, отражения, физика, която да контролира интеракцията със средата и т.н. Малко или много, на ниско имплементационно ниво всяка VR симулация си е една 3D игра. Както знаем, качествените заглавия се създават трудно, като изискват големи екипи от добри специалисти.

Ако говорим конкретно за целите на VR за бизнес, едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват разработчиците днес, е създаването на интериор (environment) за симулации. Ако искаме да пресъздадем виртуална стая за срещи, която да прилича на някоя от офиса ни, имаме две възможности.

Можем да закупим техника, която да ни заснеме и произведе триизмерен модел или да си намерим хора, които се занимават с триизмерно моделиране и дизайн. Първото е много скъпо решение, второто пък е по-дълъг и в крайна сметка пак скъп процес, свързан с намирането и обучението на специалисти.

Един простичък пример – да си представим, че искам да си създам реалистичен триизмерен модел на себе си, с който да се появявам във VR и да комуникирам с приятели. Парите, които ще ми трябват, за да го направя качествено, са хиляди долари.

Коя е причината за бавния прогрес, с който технологията се развива през годините?

Първият от двата проблема е в основата – устройствата все още не са достатъчно малки, дискретни и нямат нужното качество на картината. През годините това е основният фокус на компании като Oculus (Facebook) и HTC със своята продуктова линия Vive. Причината е, че в момента възможностите откъм хардуер ограничават експоненциалния скок на развитие, който всички очакваме и практически този проблем пък блокира втория – докато няма пазарна нужда за достъпно триизмерно съдържание, то стои скъпо за създаване.

Хубавото е, че вече съществуват прототипи, които решават проблема с качеството на картината. Един такъв прототип е т. нар. foveated rendering. Най-общо това е метод, който използва едно определено свойство на човешкото око. Ако се замислим, във всеки един момент докато гледаме, фокус на картината имаме само в много малка площ от цялото ни зрително поле – това са около само 5 градуса от целия ни 120+ бинокулярен зрителен ъгъл. Останалото е размазано.

Foveated rendering прилага това на практика, при което в пълна резолюция се рендира само частта от VR симулацията, която попада във фовеята на окото, докато всичко останало се рисува с много малка резолюция. Това позволява да се постигне фотореализъм във фокус зоната, като графична мощност се прехвърля само там, всичко останало е с пъти по-ниска резолюция.

Разбира се, това също носи предизвикателства – за да е правилно foveated rendering, се изисква много прецизно следене на окото – т.е. да се следи във всеки един момент накъде гледат очите и да се смята тази зона, в която е фокусът. Но пък отново – следенето на очите вече се предлага от HTC Vive Pro, както и Facebook обявиха, че работят по това и показаха лабораторни прототипи, които разкриват много обещаващи резултати.

Кои са основните прегради за масовото потребителско навлизане на VR?

От една страна е цената. Само допреди година гледането на приемливо като качество VR съдържание беше свързано с покупка на десктоп машина със стартова цена от 4 000 лв. и устройство, което започва от 1 000 лв. С пускането на Oculus Quest, Facebook на практика започват разрешаването на този проблем.

С цена в България от 1 000 лв. и без нуждата от допълнителен скъп компютър, все повече хора се изкушават да пробват – повечето от чисто любопитство. Както е с всяка нова джаджа – ако е сравнително достъпна като цена много хора ще се изкушат да я пробват, но пък ако е твърде скъпа ще си остане един бутиков продукт за малък сегмент от хора.

От друга страна продължава да стои размерът и качеството на картината, за които вече говорихме. Дори и да се изкушат и да вземат нов Quest за проба, немалък процент от хората се отказват да го ползват впоследствие, просто защото не намират приложение в ежедневните си нужди от забавление и развлечение. От своя страна това, че не са активни потребители, пък забавя развитието на екосистемата от приложения и съдържание, просто защото няма достатъчно голям потребителски пазар.

Колко е трудно създаването на VR съдържание?

Стана въпрос, че на технологично ниво всяко VR съдържание е една триизмерна игра. Спецификите не са малко и има и немалки разлики спрямо стандартни игри за двуизмерни дисплеи, но над 90% си остават същите.

Добро VR преживяване не се създава лесно, но не е и толкова сложно. Както всяко приложение изисква добър потребителски интерфейс, да е интуитивно и лесно за употреба, така е и с едно приложение за виртуална реалност. Основната разлика е триизмерното съдържание и среда. Появяват се технологии, обаче, които са насочени точно към решаването на този конкретен проблем.

Nvidia, например, в края на миналата година обявиха свой прототип на невронна мрежа, която може да пресъздава истински триизмерни светове, като просто се захрани с нужното количество двуизмерни видеа. Дори не мога да си представя какви невероятни възможности ще предостави такъв вид софтуер. Естествено, това все още е на ниво прототип и далеч от реален продукт, но е истински вълнуващо какви открития се правят в тази насока и какво предстои в близко бъдеще.

Каква е ролята на Progress във VR разработката? Ползвате ли технологията в компанията?

Разбира се, че използваме и развиваме технологията. Мисията ни е да направим всяка една технология достъпна до нашите клиенти и да ги улесним максимално при създаването на бизнес приложения. Покриваме широк диапазон от технологии, които масово се използват днес, както и такива, които навлизат с бързи темпове – като Microsoft Blazor например, както и последните тенденции в JavaScript света като Angular, React и Vue.

Нашата визия за виртуалната реалност е близка до тази на Facebook. В един момент, VR технологиите ще изместят сегашните компютри и смартфоните и ще станат основно средство за получаване на информация и комуникация между хората. Кога точно ще се случи това е въпрос на технологично време, както и доста други фактори, но за нас не е въпрос на дали, а кога.

„В един момент, VR технологиите ще изместят компютрите и смартфоните и ще станат основно средство за получаване на информация и комуникация между хората“ Георги Атанасов, Progress

Като високо иновативна компания и следвайки нашата мисия и визия за VR, единственото логично нещо, което можем да направим, е да започнем да инвестираме от сега във виртуална реалност, за да можем да постелим пътя пред нашите клиенти за бизнес приложенията на утрешния ден.

От две години имаме екип от топ специалисти, които разработват различни прототипи на приложения за бизнес сценарии и създават инструменти за разработка, които да улесняват създаването на такива прототипи. Демонстрацията на истинско VR приложение веднага предизвиква неподправено вълнение, тъй като това е съвсем различно преживяване. Много клиенти, с които говорим, първоначално са скептични относно причината да използват технологията. Когато пробват приложенията ни, обаче, променят коренно гледната си точка и започват да мислят прагматично относно VR като технология с огромен потенциал в бизнеса.

AR срещу VR – има ли такъв сблъсък ако да – кой е с предимство и кой има бъдеще или и двете ще могат да се развиват паралелно?

Не мисля, че има сблъсък. Днес това са две различни технологии, които решават различни проблеми. При AR имаме два различни канала на презентиране – единият е като VR, създава се от т. нар. head-mounted устройства и рендира истинско 3D съдържание, което се наслагва върху реалния свят. Другият е т.нар. мобилен канал – това е AR, който се използва при смарт телефоните. Въпреки, че пак говорим за триизмерни модели при втория канал, самият дисплей, на който се гледа това съдържание, е двуизмерен. И не създава усещането за потопяващо преживяване.

Според мен двете технологии ще вървят известно време по свои собствени пътеки. Имат доста малко пресечни точки на този етап и не са взаимно изключващи се. Например, ако имаш AR, нямаш нужда от VR. По-скоро е обратното – има сценарии, бизнес и чисто потребителски, при които искаш и двете технологии.

„В по-дългосрочен план, AR и VR най-вероятно ще се обединят в едно устройство, което при поискване да преминава в желания режим“ Георги Атанасов, Progress

В по-дългосрочен план, обаче, AR и VR най-вероятно ще се обединят в едно устройство, което при поискване да преминава в желания режим. Представете си джаджа с размерите на слънчеви очила, което слагате на лицето, избирате режим VR, избирате си любимия 3D филм и се наслаждавате на неповторимото преживяване в дома си. Или пък искате да се видите с приятел, който живее надалеч от вас – слагате си устройството, избирате режим AR, обаждате му се, той си слага същото устройство и триизмерната му реалистична холограма се пренася при вас.

Определено предстоят интересни времена, особено като вземем предвид експоненциалния растеж на технологиите. Квантовият скок може да е много по-близко до нас, отколкото си представяме.

В 5G тестовете на телекомите, VR присъства засилено – но новото поколение мобилни мрежи ще успеят ли да отключат нейния потенциал или има други фактори?

Аз виждам голям потенциал в 5G за масовото разпространение на VR. В началото говорихме как големината на устройството и качеството на картината са основен фактор за употребата на новата технология днес. Искаме по-малък размер и по-качествена картина. Тези две неща, обаче, взаимно се заключват. От една страна по-качествената картина изисква по-мощен хардуер, от друга страна ергономичността и нуждата от самостоятелно устройство силно намаляват възможностите за хардуер, които могат да се сложат в такова устройство.

Според спецификациите си, 5G мрежата трябва да предоставя трафик от до 20 гигабита скорост за сваляне, със забавяне не повече от 5-12 милисекунди. Когато това се превърне в стандарт, тогава потенциалът за предаване на съдържание за виртуална реалност минава на следващото ниво. Защо да се мъчим да рендираме всичко на самото VR устройство, когато това може да се прави от мощни rendering ферми в облака, които да правят тежката обработка и да сервират само картинки на дисплея на устройството?

Това от една страна, съчетано с foveated rendering, има практически потенциал да разреши основния проблем за разпространението на VR – качеството на картината. От друга, ще позволи на производителите на хардуер да премахнат от уравнението нуждата от мощна графична карта и да се фокусират върху лещи, дисплеи и ергономичност.

The post Progress: Въпрос на време е VR да стане основно средство за комуникация appeared first on TechTrends България.