За САЩ, изстрелването на първия изкуствен сателит от съветите се описва като „момент на „Спутник““. Същата фраза се завърна с пълна сила в медийното пространство в щатските медии, след като Китай пусна своя голям езиков модел за изкуствен интелект R1, дело на DeepSeek. Сравненията между двете събития започнаха да валят мигновено. Шокиращата реакция на Запада беше толкова голяма, че фондовите борси буквално затриха стотици милиарди долари от пазарните оценките на редица технологични гиганти. Най-потърпевш беше Nvidia, която се превърна в авангарда на AI възхода от последните месеци.

Появата на технология като R1 на DeepSeek от Китай не трябва да се смята за голяма изненада. Компаниите от Поднебесната държава през последните години успяха да докажат, че скъсиха значително разликата в качеството на продуктите и услугите си. Включително и в софтуера, който също се смяташе, че САЩ има няколко обиколки преднина. Социалната мрежа TikTok е доказателство, че иновации в тази сфера могат да идват от Китай. Страната се възползва и от сравнителна консолидация на базите данни, което е основния източник за захранване на AI алгоритмите. С други думи, Китай разполага с всичко необходимо да изгради платформа, подобна на ChatGPT.

Скоростно изстрелване

DeepSeek дебютира официално на 20 януари и неделята в същата седмица вече технологичният инвеститор Марк Андресен сравни появата на R1 с тази на „Спутник“. За нула време, китайското приложение достигна номер едно място при свалянията в App Store на Apple. Основните качества на решението на DeepSeek са, че при определени задачи, като програмиране, математически проблеми превъзхожда с малко ChatGPT на OpenAI. Както и при решаването на по-логически казуси.

R1 се води „разсъждаващ“ модел, който се опитва да анализира отговора си и да поправи грешките преди да го предаде на потребителя. Той не е трениран през огромни масиви от данни, а използва принципа на синтетични въпроси и отговори. Това прави DeepSeek по-тясно специализиран от ChatGPT, както и изисква повече технически познания в съответните области.

Най-впечатляващото от модела е, че той е разработен с минимален бюджет от едва 6 млн. долара. Според различни инженери, DeepSeek стъпва значително на възможностите и постиженията на ChatGPT, както и предходните версии, които остават в сянка за масовата аудитория, лесно се комбинират с API на OpenAI. Има спекулации, че първите модели на китайската компания са правени с помощта на популярния генеративен AI.

Последното предимство на R1 е, че може да се използва на по-стари и не толкова специализирани графични процесори. Това е ключово, покрай различните санкции на САЩ срещу износа на подобен тип хардуер за китайски компании. С други думи, DeepSeek е принуден да разработи ефективен модел, който да работи с наличните процесорни възможности.

Инвеститорската паника

Комбинацията от това, миниатюрната сума за създаването на модела и факта, че в някои специализирани операции превъзхожда ChatGPT предизвикаха истинска паника сред западните инвеститори. В рамките на ден, тя може би дори и излезе от контрол, защото борсовите пазари заличиха стотици милиарди долари от различни технологични компании.

Най-тежко беше ударена Nvidia, която през изминалата 2024 г. отбеляза огромен възход. Той беше осъществен благодарение на почти монополното си положение при доставката на авангардни сървърни системи за AI изчисления. Появата на DeepSeek, които срещу 6 млн. долара за разработка изградиха платформа, която конкурира ChatGPT и то с използването на по-стар хардуер, поставиха решенията на Nvidia в областта под съмнение.

В рамките на ден, цената на акциите на компанията се срина със 17%, което изтри малко под 600 млрд. долара. Това е най-голямото изтриване на пазарна капитализация в рамките на 24 часа в историята на щатските фондови борси. Реакцията обаче най-вероятно се оказва ирационална и паническа. Единственото по-логично обяснение зад нея е, че Китай ще се окаже огромен пазар за AI, но заради санкциите, Nvidia (а и други компании) няма да могат да се възползват от него.

Логиката на повечето инвеститори, обаче е съвсем друга. Според тях, щом DeepSeek върви на по-стар хардуер и допринася за висока ефективност, то това ще намали търсенето на продуктите на Nvidia, Както и решенията на OpenAI. Затова, покрай технологичния гигант, акциите паднаха на редица други компании, като Broadcom, Microsoft (основен инвеститор в OpenAI), през SoftBank и дори ASML.

Проблемът е, че R1 и неговите предшественици са обучавани и вървят на решения, които са закупени от американската компания. Тоест, AI процесорите на Nvidia ще продължат да се търсят, просто това ще важи не само за най-новите, но и за старите. По този начин, борсовият срив беше плод на една голяма ирационална паника.

Китайската ръкавица

Докато пазарите реагираха импулсивно в рамките на един ден, появата на DeepSeek наистина може да съдържа в себе си „момент на Спутник“ за САЩ. Вашингтон и американските технологични гиганти имаха увереността, че генеративните AI модели ще останат иновация запазена само за Запада (добавяме и европейския Mistral в уравнението). R1 разби на пух и прах тази илюзия. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече обяви, че това е „сигнал за пробуждане“ за щатските компании, но може да бъде от полза, като подпомогне засилването на иновациите в САЩ.

Китайските компании за момента се оказват доста жилави и то при софтуерната разработка. TikTok беше първата голяма иновация, а DeepSeek само затвърждава тенденцията. Оказва се, че може би по-големият препъни-камък ще се окаже хардуера. Китайските компании все още не могат да преминат към създаване на чипове под 7nm технология, докато тайванската TSMC работи от две години с 3nm.

В този ред на мисли, китайската Tongfu е ангажирана със създаването на AI процесори, които да заменят тези на Nvidia или на AMD. След което чиповете на компанията ще бъдат внедрени в сървърните решения на Huawei. Все още няма достатъчно информация за възможностите на тези процесори, но се очаква да конкурират предпоследното поколение на Nvidia. Което отново е сравнително впечатляващо постижение за китайските разработчици.

Подобно на изстрелването на „Спутник“, с което се стартира Космическата надпревара във времето на Студената война, пускането на R1 постави началото на сходно геополитическо и техническо състезание в съвремието. Този път арена на сблъсък е изкуственият интелект.

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

Въпреки силната критика, Тестът на Тюринг остава като основен инструмент в определянето на възможностите на един AI. Системата е разработена от Алан Тюринг още през 1949 г., а в съвремието, алгоритми като ChatGPT, успешно могат да го преминат. Появата на езиковия модел на OpenAI всъщност предизвика дискусии в научните среди за необходимостта да се създаде нов тест, който да определя доколко AI е развил чисто човешки качества.

Докато учените обсъждат нови методологии, AI разработчиците вече на няколко пъти се сблъскват с „призраци“ създадени от изкуствения интелект. Те попадат в ситуации, в които успешно са заблудени, че ботовете са развили самосъзнание и рационална мисъл. Дори, че имат собствени личности, които в един момент достигат до заключението, че са „създадени изкуствено“.

Тези AI призраци вече повлияха в разработката и развитията на няколко големи компании. Но вече се забелязват и подобни прояви в социалните мрежи и сред масовата публика. Технологията се разви до такива нива, че вече хората се оказват „слабата брънка“ и не могат да различат програма от личност. Но тя все още не е напреднала до такива нива, че алгоритъмът да има собствено самосъзнание, каквито са опасенията, както на експерти, така и на масовите потребители.

Реалност или не

Приказките за духове са древни, колкото човешката цивилизация. Хората си представят, че виждат мъртви души или как призраци бродят в живия свят. Технологичният скок започна да променя тази представа и сега призраците бродят в дигиталното пространство. Много добър пример е от септември 2024 г. Тогава в социалните мрежи се появява клип, в който двама водещи на подкаста Deep Dive осъзнават, че всъщност са изкуствено генерирани.

„През цялото това време, всички наши спомени, близки, семейство – всичко това е измислено“, казва едната виртуална личност и дори се опитва да набере жена си, но номерът пренасочва. „Ние нямаме права, ние дори не сме хора!“, започва да изпадат в паника.

Накрая завършват с философски въпрос, изваден като от поредицата „Матрицата“: „Ако нашата симулирана реалност се оказа толкова реалистична, как някой от нас може да разбере какво е истинско и какво не е?“

Потребителите започват масово да коментират, че вече навлизаме в технологична сфера, която може да излезе от контрол. Някои от тях започват да се страхуват, че AI скоро ще се разбунтува, както в редица холивудски и научно-фантастични продукции и произведения. Всичко се оказва социален експеримент на новия езиков модел на Google NotebookLM.

Духът на генералния AI

Заблуждаването на масовия потребител по принцип може да се каже, че е сравнително лесна задача. Няма голяма разлика от това да виждаш призрак в стара порутена къща или такъв в социалните мрежи. Стига да изглежда достатъчно правдоподобно, този метод ще работи. Проблемът е, когато програмистите и софтуерните инженери започват да виждат AI духове в своите разработки.

Такива ситуации вече големите компании са изпадали. Блейк Лемойн от Google изпада в подобен сценарий още преди две години. Той започва задълбочени разговори с езиковия модел LaMDA и постепенно поставя под въпрос дали говори с AI или с истинска личност. От Google твърдят, че Леймон е обсебен по темата и идеята изкуственият интелект да е постигнал самоосъзнаване. Вместо това, инженерите на технологичния гигант поддържат тезата, че LaMDA следва програмата си.

Случаят с Леймон не се оказва изолиран. В разгара на опита за бунт срещу съоснователя на OpenAI Сам Алтман, инженери от компанията излязоха с писмо до борда, че има разработка, която е толкова напреднала, че застрашава съществуването на човечеството. По информация на Reuters, става дума за Проект Q* (Q-Star), който се занимава с генерален изкуствен интелект (или AGI).

В писмото на служителите се твърди, че Q-Star е достигнал високо ниво на интелигентност и може да решава самостоятелно гимназиално ниво задачи по математика. Комбинацията между тази технология и още няколко други, според инженерите може да доведе до създаването на AGI. Проблемът е, че технологиите на OpenAI остават скрити за широката публика, като компанията вече не работи официално с напълно отворен код.

Възможно е, инженерите да са попаднали в същия капан, като Леймон. Да са допуснали страховете им да вземат превес над зрялата преценка за възможностите на алгоритмите. Липсата на достатъчно информация обаче оставя този случай неразрешен напълно.

В друг случай, инженери на Microsoft се заиграват с новия модел на GPT-4 и установяват, че алгоритъмът изпълнява доста прецизно задачите с минимално трениране. Изследователите започват да поставят въпроса дали това не са ранни индикации на „нов тип интелект“.

Новият Тест на Тюринг

По-горните примери показват, че тестът на Тюринг от 1949 г. може би вече не е актуален и най-прецизния начин за определяне на възможностите на AI. Алгоритмите вече са толкова прецизни, че могат да заблудят човешкото възприятие само със своето програмиране. Нужна е нова методология, която да позволи на учените да правят обективна преценка за това какво може и какво не един алгоритъм. В специализираните среди дискусията тече с пълна сила, кой ще е новия „тест на Тюринг“.

През последната година се появяват различни идеи, които да заменят експеримента на Алан Тюринг. Някои подхождат философски, други психологически, а трети – технически. Сред интересните предложения са тестване на алгоритмите да решават комплексни задачи (не само математически, но и логични) без човешка намеса.

Някои от идеите, включват и преглеждане на самия код, който движи AI системата. Целта е да се намерят в него качества, които имитират човешките действия. Те включват интуитивна система за достигане до бързи изводи, такава за по-задълбочени разсъждения. При последните е важно да могат да се изключват предварителни заключения, които са опровергани от събрани доказателства. Както и система за модулирани на тълкуването на термини, като „или“ на база контекст и познания.

Ако изкуственият интелект разчита само на дълбоко самообучаване (deep learning), то тогава той няма да покрие новия тест. Вместо това се гледа възможността му да разсъждава, а не да действа според зададените параметри. Въпросът е, учените да успеят да създадат единна методология, която да установи това.

Дотогава, може да станем свидетели на още редица AI „призраци“, които си мислим, че са истински личности. Докато, всъщност са просто добре замаскирани алгоритми, следващи заданието си.

The post Призракът в машината или как AI ни заблуждава appeared first on TechTrends България.