В рамките на няколко седмици Евростат публикуваха данни за дигиталните умения на гражданите на Европейския съюз, разликата в тях между градските и селски райони, интернет потреблението, дистанционната работа и използването на глобалната мрежа за споделени услуги (или икономика на сътрудничеството – бел. ред.). По почти всички показатели, страната ни е на последно място за 2019 г.

Това показва, че въпреки в България да има много високо развита добавена стойност в сферата на технологиите, мнозинството потребители не споделят това ноу-хау, интерес и познания в сферата. Дори на ниво базови услуги, работна култура и др. За някои от показателите, роля има държавата с нейната намеса, а в други – с нейната пасивност.

На дъното по дигитални умения

Един от най-важните показатели, който обяви Евростат за 2019 г. е усвояването на дигиталните умения сред населението на Стария континент. България е твърд аутсайдер в рамките на Европейския съюз, като само 29% от гражданите имат базови или над средните познания при работа с дигитални технологии. Единствените под нас са Косово и Босна и Херцеговина.

Любопитна и донякъде тревожна тенденция е, че процентът на хората с подобни възможности намалява в България. През 2015 г. делът на населението с базови или по-високи дигитални умения е бил 31%. Това може да се дължи на много фактори – емиграция на квалифицирани кадри, смяна на методологията за отчитане на този показател в страната и др. Въпреки, че повечето държави от ЕС отчитат цялостно увеличение на хората с дигитални умения с няколко изключения, като Люксембург, например.

Друга тенденция за България е голямата пропаст по този показател между големите градове и селските райони. За първите, хората с дигитални умения са 40%, но при вторите делът им пада под 20%. Страната ни е с най-малко граждани, които имат такива базови компетенции в селските райони на целия ЕС.

Проблем, който е не само ключов за интеграцията и благосъстоянието на зоните различни от тези на областните населени места, но и за развитието на икономиката на страната, като цяло. С това предизвикателство се сблъсква и IT индустрията, която се опитва да диверсифицира местата, в които се развиват дейности с добавена стойност.

Интернет потребление и дистанционна работа

Липсата на базови дигитални умения е една от главните причини, българите да са на опашката в Европа и по интернет потребление. Едва 68% от хората в страната са ползвали глобалната мрежа поне веднъж през последните три месеца, показват данните на Евростат. Ние сме единствените в ЕС, с резултат под 70%, като средния за Съюза е 87%, а лидер в това отношение е Швеция с 98%.

Причините за ниското проникване в България не са вследствие на слаба свързаност. Трите мобилни оператора разполагат с покритие на техните 4G мрежи от 99% на населението, смартфоните са сравнително достъпни (с модели под 200 лева с договор), като фиксираното покритие също е доста силно с изключение на някои много отдалечени райони. Предизвикателствата са в няколко посоки – ниските дигитални умения, плавното увеличение на 4G плановете на операторите и липсата на достатъчно масови и прости за ползване онлайн услуги.

Любопитното е, че по отношение на действията, които българите вършат в глобалната мрежа, не оглавяваме всички последни места. Страната ни е на последно място при ползването на електронна поща, слушането на музика онлайн и търсенето на здравна информация. В останалите разгледани приложения от Евростат, последните места са заети основно от Румъния.

Освен ниската култура за дигитални умения, България няма силно развита такава за дистанционна работа от вкъщи. Едва 0.3% от заетите я практикуват, което се дължи най-вече на консервативното отношение на редица работодатели, за това хората да работят от офис с фиксирано работно време. Има две уговорки в данните на Евростат по този показател. Първата е, че се отчитат само заетите хора, което означава, че всички, които работят на свободна практика не влизат в тази статистика. Втората е, че Евростат са маркирали данните за България, че са с ниска надежност.

Споделената икономика

Последната статистика, която Евростат обяви през последните седмици с дигитален характер е, процентът хора, които използват интернет за връзка с други хора за ползване на транспорт или за уреждане на преспиване. Тук влизат платформи от типа на Uber, AirBNB, Booking.com и др. България е на последно място при уреждането на превоз с минимален дял от под 5%.

Този показател се влияе основно от факта, че Uber не оперира в страната. През 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) определи, че приложението се води таксиметрова услуга и трябва да отговаря на регулациите за такава. Uber прецени, че не си заслужава малкия български пазар разходите и се изтегли. Компанията все пак има развойно звено, което се занимава с разработката на IT системите. Малко след това, подобно решение, че Uber е транспортна компания, а не дигитална, дойде на ниво ЕС, което натовари дружеството с редица разходи, за да отговори на регулациите на големите пазари.

При уреждането на нощувки онлайн, българите са доста по-отворени с малко под 10%. Причината е голямата популярност сред младото поколение на услуги като AirBNB и Booking.com. Това най-вероятно ще се промени, след като влязат в сила мерките на Народното събрание за допълнително регулиране на краткосрочните наеми. Което показва и как държавата може да окаже силно влияние на дадена пазарна ниша.

The post България е на последните места по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Запазеното място

Един от проблемите е, че през цялото това време, ние сме на опашката по ползващи интернет в Европейския съюз. Другото, при това по-голямо предизвикателство е, че през последните две-три години темповете на растеж на онлайн потребителите започва да се забавя. Както може да проследим в данните на НСИ. Което трудно ще ни позволи бързо да догоним лидерите, като Дания (с 98%) или да достигнем средното за ЕС от 85%. Дори предпоследните държави – Румъния и Гърция – разполагат със 71 и 72% съответно и при темп на ръст от средно под 3% за последните години, показва, че най-вероятно ще запазим последната позиция още известно време.

Контактите са важни за българите

Детайлната разбивка, за какво ползват българите глобалната мрежа също е интересна. Най-честата употреба е за телефонни или видео разговори (54%) и за участие в социални мрежи (51%). Една трета от интернет потребителите в страната използват връзката за слушане на музика, а всеки четвърти я използва за търсене на здравословна информация. Според Евростат, българите все още масово не използват глобалната мрежа за по-новите и модерни дейности, като гледане на видео стрийминг (16%), интернет банкиране (7%), както продаване на онлайн стоки или услуги (8%).

Данните на Евростат за последното са само за продавачите, тоест потребителите, които предлагат онлайн стоки или услуги все още са доста малко. Особено предвид факта, че средната стойност на ЕС по този показател е 19%. Изводът е, че има доста да наваксваме.

По отношение на търсенето, Евростат не дава данни, но Националният статистически институт (НСИ) показва, че хората, които са пазарували онлайн са около 20%. Това не е изненада предвид факта, че един от най-посещаваните сайтове в България е онлайн аукциона olx.bg. Според данните на изследователската платформа Similarweb, той е на седмо място по популярност в страната и третия български, ако изключим международните платформи Facebook, Google и YouTube. Освен това не може да отречем, че бумът на куриерски услуги в страната до голяма степен се дължи на е-търговия, като някои доставчици дори имат пробни в офисите си.

The post България продължава да е на последно място по интернет проникване в Европа appeared first on TechTrends България.