Историята е на Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на мрежата“ в „А1 България“, но описва напълно точно пълната ситуация с цялостното разгръщане на оптичния интернет в труднодостъпните региони на страната през последните две десетилетия. Концепцията е позната и с жаргонното наименование „селски интернет“. Европейският съюз от повече от 15 години се опитва да свърже най-отдалечените региони и в почти всяка финансова рамка подобно перо ако не се приема, то най-малкото се предлага винаги.

В случая с България, „селският интернет“ се оказа основният проект в дигиталната част на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Процесът се оказа болезнен, защото в рамките на пет години, самите параметри на ПВУ бяха променяни, прекроявани и се водеха люти спорове между телекомите, различните български правителства и европейските чиновници. Ситуацията е, че през юни 2025 г. бяха подписани първите договори за изпълнението на проекта и операторите запретнаха ръкави.

Проблемът е, че телекомите влязоха в надпревара с времето, защото първоначално заложените срокове за изпълнение от около четири-пет години бяха свити на 14 месеца. Или ако използваме вариация на изразът от комунистическо време „пет за четири“ (изпълнение на „петилетката“ за четири години – бел. ред.) то в случая имаме „три за една“. Докато последните дни от крайният срок се изтъркулват от „А1 България“ организираха семинар на който беше показан прогресът на компанията с нейните два проекта. От него излязоха няколко неща. Първото е, че телекомът се справя значително добре и доста от обема работа е изпълнен. Второто е, че крайният срок официално е изместен с 41 дни – до 10 август 2026 г., както и се очакваше. Третото е, че операторите наистина са правили чудеса, за да се вместят в тази времева рамка.

92% готовност

За 12 месеца (увеличени на почти 14 – бел. ред.), „А1 България“ трябва да развие значителна оптична и мобилна инфраструктура в два от шест региона в страната. Компанията отговаря за Север-Запад и Север-Център, които обхващат всичко от Видин до Велико Търново. Операторът трябва да положи 950 км нова оптична мрежа и да надгради (реално да замени) още над 1 250 км. Трябва да се свържат 271 нови базови станции и общо да се осигури оптично покритие на 168 хил. жители.

Към 25 юни ситуацията изглежда доста добре по двата проекта на „А1 България“. Компанията е изпълнила грубо около 92% от заданието. Свързани са 251 от 271 базови станции и е осигурено оптично покритие на 152 хил. от 167 хил. жители. При кабелите, компанията е заменила над 98% от вече съществуващите такива с оптичен кабел с 96 влакна. При новата мрежа има леко изоставане, като са изпълнени малко над 83% – положени са 793 км от 950 км.

Резултатите дават позитивна нотка и надежда, че „А1 България“ ще се справи със сроковете, зададени ни от Брюксел за плащанията по ПВУ. Компанията е извършила 92% от работата при 85% от изминалото време, като най-рискови са тези места, на които все още не са издадени разрешителни за строеж. Но те са сравнително малко.

Засега няма информация как се справят другите два телекома. „Виваком“ отговаря за Север-Изток и Юг-Изток, докато Юг-Център и Юг-Запад са на „ЦЕТИН България“. Най-тежки са регионите на последната компания, където трябва да се покрият няколко големи бели петна в Рило-Родопския масив. „А1 България“ има такива в Стара планина, но основните са на сравнително равен терен в Дунавската равнина.

Тирове с разрешителни и стотици… багери

Теренът и времето не са единствените предизвикателства. Най-големият проблем за телекомите се оказва огромната административна работа, която трябва да се свърши. Всеки един телеком трябва да се изправи в непрекъсната комуникация с осем министерства и ведомства, десетки общини и редица други частни компании и организации. Конкретно в двата проекта „А1 България“ влиза във връзка с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи (и още няколко подведомства), Министерство на околната среда и водите, Дирекция за национален и строителен контрол, Министерство на културата (музеи и др.), Министерство на транспорта и съобщенията (с още няколко подведомства), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (с няколко подведомства) и 75 общини.

По думите на Цветан Хранков, директор „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги“ в „А1 България“, документите необходими за всички разрешителни и комуникация с всички изброени по-горе (а списъкът дори не е пълен) могат да запълнят 5 ТИРа. Предвид колко много институции са замесени и как една нормална тръжна процедура изисква „само“ една товарна количка с документация, обемът изглежда дори леко оптимистичен.

Друго голямо предизвикателство, което се превърна и във вътрешен хумор сред инженерите на телекомите, е наличната тежка механизирана техника. Когато се прекрояваше за пореден път ПВУ и частта за „Дигитална свързаност“ една от идеите беше всичко да се прави от държавата и тогава, операторите се шегуваха, че правителството ще трябва да вземе всички багери в страната.

После, с малко повече сарказъм отбелязваха, че сега на тях ще са им нужни, защото и сроковете се скъсиха драстично. Конкретно, при проектите на „А1 България“ в действие влизат над 130 тежки механизирани машини. По думите на Хранков най-ценни и дефицитни са верижните каналокопатели. Един такъв има производителност на 3-4 обикновени багера. Проблемът е, че в двата региона, които попадат в проектите на компанията има само по 3-4 такива и всичките те са били ангажирани от телекома.

Кабели с двойна употреба

Проектът на стойност 470 млн. лева за всичките шест региона има двойна употреба. Първата му е да се изгради оптична инфраструктура с много голям капацитет (над 1 Gbps) до отдалечени места, които при други обстоятелства нямаше да се свържат. Както отбеляза Валентина Иванова от „А1 България“ – ако няма икономическо обоснование (достатъчно клиенти – бел. ред.), компанията няма да направи необходимите инвестиции. Дори да бъдат заделени такива, базовият план е за 10 години изпълнение, за форсирано, но органично полагане щяха да са необходими над три години. Чрез ПВУ беше направено това за 14 месеца.

При различните прекроявания на Плана, „селският интернет“ варираше между 320 и 293 млн. лева. В началото, модернизацията на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ или позната със старото съкращение НАМДА) бяха заделени 98 млн. лева. Кабинетът на Кирил Петков си постави амбициозната цел да прехвърли половината пари по „Дигитална свързаност“ към нея за сметка на всички останали пера, включително изграждането на т.нар. 5G магистрали.

Идеята обаче беше парирана от телекомите и от Европейския съюз, които възприеха масовата модернизация на ЕЕСМ за държавна помощ. В крайна сметка се достигна до компромисен вариант. При него, три четвърти от финансирането отиват за „селския интернет“, а останалите – за държавната мрежа. При големия проект обаче всички кабели трябва да са с 96 влакна, от които по задание 24 или ¼ от тях са заделени за държавната ЕЕСМ. Това дава скорости от 250 Mbps за държавно ползване и се използва възможността за полагане на инфраструктурата за „селския интернет“ и за държавни цели.

Безспорни ползи

Само двата проекта на „А1 България“ покриват 105 бели петна, в които няма никакво интернет покритие в страната. Въпреки това, по думите на Цветан Хранков остават още около толкова, които много трудно могат да бъдат покрити. От друга страна, без парите по ПВУ, телекомите надали щяха да направят и това.

Европейското финансиране също помага и за част от дигитализацията на самите общини. Освен полагането на оптична инфраструктура „А1 България“ развива и някои от своите услуги за умни градове. Областни центрове като Враца, Монтана и Ботевград се модернизираха с модерно видеонаблюдение, умно сметосъбиране и др.

Петгодишното преправяне на Плана редуцира времето за изпълнение от 3-4 години на само 14 месеца. Телекомите бяха дори на ръба на паниката, поради изключително късите срокове и големия обем работа, те не бяха сигурни дали ще могат да ги изпълнят. Резултатите от последната една година за „А1 България“ са повече от обещаващи и има голяма вероятност проектите по „Дигитална свързаност“ да са едни от малкото, които имат висока успеваемост спрямо останалите заложени в ПВУ.

The post Три за една или какво се случва със „селския интернет“ appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Китайската компания от една страна разчита на вече добре утъпканата от Alibaba стратегия – изключително ниски цени, огромни промоции, безплатни доставки и др. Но от друга Temu инвестира огромни суми в дигитален маркетинг. Което предвид сравнително голямата концентрация на пазарния дял в Meta и Google, прави достъпът до огромна аудитория изключително лесен, ако имаш съответните ресурси. Китайският гигант има и още една тайна съставка за успеха, която ще разгледаме по-надолу.

В рамките само на две години, Temu се превърна в глобален феномен, който преобърна пазара за е-търговия. Той предизвика установените гиганти, като Amazon и дори Alibaba се опитват да копират част от практиките ѝ. Освен чисто пазарните сътресения, компанията провокира и политически такива. От вече станалите тривиални затягане на дигитални регулации, до специално насочени промени в митническата политика на САЩ и Европейския съюз спрямо Китай. Другите две платформи Wish и Shein постигат същото, макар и в по-малка степен, но Temu е тази, която привлече вниманието на всички.

Тайната съставка

Temu всъщност един от двата основни търгвски бранда на китайския дигитален конгломерат PDD Holdings. Другият е Pinduoduo, който се използва основно на местния пазар. Двете марки разчитат на една и съща стратегия – изключително евтини стоки с огромни промоции и отстъпки. За момента говорим за абсурдни стойности, като смартчасовник за 10 долара и намаления до 90%. Това е и основният мотив на вече споменатите реклами в социалните мрежи. Temu инвестира доста в дигитален маркетинг – включително в инфлуенсъри и дори в кратък рекламен спот на финалите по американски футбол Super Bowl.

Като изключим ниските цени, тайната съставка на успеха на Temu се състои в това, че платформата е пристрастяваща. Тя интегрира към традиционното онлайн пазаруване силни игрални елементи. Включването на изключително прости гейминг елементи към процеса задържа вниманието на потребителите. Наградата – още по-големи отстъпки. Стимулира се също така и органичното споделяне в социалните мрежи, което само засилва присъствието на Temu в тази сфера.

Всичко това насърчава интеракцията в приложението, лоялността на клиентите и засилва продажбите. Последното се постига по два начина, като се възнаграждават усилията на потребителите за закупуването на дадена стока, както и с чисто геймърския стимул „за още“. Това е уникалното в Temu, което първо беше тествано в Китай от PDD Holdings чрез Pinduoduo и след това разширено за международните клиенти.

Измерението на успеха

Интересното при Temu е, че поне на пръв поглед, компанията не изглежда като някаква огромна заплаха за пазара, поне не като основни данни. Amazon продължава да доминира по всички показатели в електронната търговия. Технологичният гигант все още е с пазарна оценка от над 2 трлн. долара (2.4 трлн.). Основните му конкуренти са точно от Китай. По-старият такъв – Alibaba, е с пазарна оценка от 383 млрд. долара или шест пъти по-малко. PDD Holdings е трети със 161 млрд. долара. Но двата основни китайски гиганта през последната година си разменяха позициите по този показател. Другите конкуренти са дори по-малки с по под 100 млрд. долара пазарна капитализация.

При потребителите, нещата са малко по-мъгляви, защото трудно се намират данни с еднакви метрики. Temu има много силни позиции при свалянето на приложението на бранда по света и особено в САЩ. Като през 2024 г. е в Топ 5 по този показател, а в Щатите е лидер, показват данните на Sensor Tower. Temu доминира още във Великобритания, Испания, Германия, Канада, Австралия, Франция и Италия. През 2025 г. китайското приложение пада на седмо място по сваляния в глобален мащаб.

С други думи на всички големи западни пазари е най-сваляното приложение за онлайн покупка е това на Temu. Това е причината, повечето големи правителства да започнат да изразяват загриженост. Въпреки, че като пари преведени през платформата, Temu дори не излиза на челните места.

За 2023 г. например, четирите основни китайски приложения (Temu, Shein, AliExpress и Miravia) имат сумарно 28% пазарен дял на доставки в Испания, 11% в Италия, 7% във Франция и по 5% в Германия и Великобритания. Като стойност, сделките са дори по-миниатюрни – 9%, 4%, 2%, 2% и 3% съответно, показват данните на Fox Intelligence.

Не може да се каже и дума за потенциална координирана атака от страна на китайските приложения, защото дори между тях върви ожесточена конкуренция. Толкова, че Shein и Temu са в сложни съдебни битки в САЩ за заблуждаваща и очерняваща реклама, както и за злоупотреба с господстващо положение.

Още по-голямата ирония е, че от август 2024 г. върви и дело, в което първата компания обвинява втората в нарушаване на авторските права. Юридическата схватка между двете се пренася и във Великобритания.

Тъмната страна на Temu

Повечето потребители, които са поръчвали евтини продукти от различни китайски магазини (като Alibaba, например), много добре знаят, че това е руска рулетка. Често артикулите не са това, което е представено на сайта или са с изключително ниско качество. Голям е и броят на фалшификатите и имитации на големи брандове. Има и добри попадения, но се изисква малко късмет да попаднете на такива.

Това е основният проблем на Temu – продуктите са евтини, но и отговарят на цената си с качеството. Понякога, поръчаните стоки дори не пристигат или са измами. Ниските цени са част от формулата за успеха на компанията. Всъщност и останалите елементи от нея също могат да предизвикат притеснения. Геймифицирането на пазарния процес е на ръба на хазартната дейност, което беше и проблем при някои по-агресивни монетизационни практики в самата гейминг индустрия. Агресивната рекламна политика също е подложена на критики. От потенциално използване на деца със сексуален подтекст в рекламите, до дори заблуждаващи промоции.

След като през 2024 г. Европейския съюз (ЕС) започна да обръща внимание на Temu, са направени някои изследвания на продуктите от сайта. Например, при 19 поръчани играчки, нито една от тях не отговарят на изискванията на ЕС, като 18 дори представляват заплаха за здравето на децата. Има и изразени опасения, че компанията може да злоупотребява с личните данни на европейските потребители.

Кумулативно, всички тези проблеми присъстват в Temu, но има и доста положителни примери за добри стоки пристигнали от китайската платформа и доволни клиенти. Просто, рискът в нея е по-голям от този при познатата ни Alibaba или при аукциона eBay. Ниските цени карат хората не само да купуват, но и да не си търсят правата в опит да заменят или да оспорят грешни продукти или недоставени поръчки.

Бързото събуждане на регулаторите

За разлика от други случаи, властите в САЩ и Европа доста бързо обърнаха внимание на китайските евтини платформи за е-търговия. Temu стартира през 2022 г. в международен план и само в рамките на две години попада на мушката на западните регулатори. През 2024 г. ЕС я маркира, като „много голяма онлайн платформа“, което според новия Закон за дигиталните услуги (DSA) ѝ поставя по-строги правила за спазване.

Основният фокус на Брюксел е да накара китайската компания да редуцира значително фалшивите стоки и имитациите на големите брандове. Регулаторите на Стария континент искат от Temu да преструктурира процедурите и интерфейса си така, че да може да не се предлагат подобни продукти. Както и да има механизми за предупреждение на потребителите при предлагането на такива стоки.

Докато ЕС действа с „перцето“, САЩ решават доста по-драстично и кардинално проблема. През септември 2024 г. администрацията на отиващия си вече президент Джо Байдън предлага затягане на митническия режим на стоки от Китай. В момента платформите като Temu се възползват от факта, че пратки на стойност до 800 долара се облагат с много по-ниски мита и данъци (т.нар. “de minimus”).

Първоначално, предложението е този праг да се свали до 200 долара, но с идването на власт на президента Доналд Тръмп мерките се променят. От август 2025 г. той спира напълно митническите облекчения за малки поръчки. Управлението на Тръмп докарва и търговска война, като почти всички партньори на САЩ са изправени пред различни по размер мита.

Малко след действията на Вашингтон, в Брюксел решават да последват примера. В края на ноември 2025 г. финансовите министри на ЕС се съгласяват да се премахнат митническите облекчения за търговски стоки под 150 евро. Това ще засегне не само китайските платформи, като Temu, Shein и Alibaba, но и доставките от американската и британска версии на Amazon. По данни на ЕС, през 2025 г. 90% от евтините стоки идват от Китай, докато общата стойност на самите евтини пакети са се удвоили до 4.6 млрд. евро. Според изчисления на ЕК поне 65% от тях са с умишлено занижена стойност, за да могат да бъдат освободени от мита.

Amazon отвръща на удара

Докато регулаторите се фокусират върху различни аспекти от дейността на Temu, пазарният лидер Amazon реагира също. Технологичният гигант добави към своето мобилно приложение аутлет секция Haul. В нея потребителите могат да закупят доста евтини стоки, но подобно на Temu, доставката отнема повече време – към две седмици. Подобно на набиращата популярност платформа, продуктите също са под 20 долара с големи отстъпки. Липсва силната геймификация, която е характерна за Temu.

За да покрие тези възможности, стоките от новия Haul идват директно от Китай. Така, за да може да се конкурира с Temu, Amazon всъщност изпълнява същия бизнес модел и най-вероятно използва голяма част от същите подизпълнители на китайските платформи. Което означава, че ако се засилят допълнително митнически рестрикции от Китай, те ще ударят не само Temu, Shein и Wish, но и Haul.

Това показва, че въпреки опитите за диверсификация на производството, Поднебесната държава продължава да е „фабриката на света“. И без доставки от Китай, няма да може да има евтини продукти за крайния потребител.

Бавният залез

Премахването на “de minimus” за търговските стоки в Европа и САЩ може да преобърнат настоящата ситуация с международната търговия за потребителски продукти. Особено, тези с много ниска стойност. Първите индикации за това вече са факт. Популярността на Temu намалява, макар и с малко засега. Приложението пада от четвърто на седмо място в класацията на SignalTower.

Пълният ефект на отмяната на тези облекчения ще ги видим най-рано догодина. На теория това трябва да помогне местните търговци. Практиката е малко по-различна, защото все още Китай отговаря за голямо количество от евтините стоки. Дори Amazon Haul разчита на доставки от азиатската държава. При дрехите (Shein) ситуацията може да се подобри, тъй като шивашката индустрия е по-лесна за рестартиране на индустриалното производство на потребителска техника и по-сложни неща, като играчки и аксесоари.

До пълното разгръщане на тези ефекти, тенденцията Temu да доминира в евтиния сегмент на е-търговията най-вероятно ще продължи. Растежът ще се забави, като един от потенциалните последици е вдигане на цените за крайните потребители. Ситуацията ще е същата за по-малките платформи, като Shein и Wish. Amazon Haul няма да внесе сериозна конкуренция, защото разчита на същите доставчици. Не вкарва геймификационните елементи, които са характерни за Temu, но малко или много при китайските платформи определяща е ниската цена.

Отиващата си 2025 г. е повратна точка в световната търговия, заради привидно хаотичната митническа политика на Доналд Тръмп. Ползването на тарифите като осигуряване на позиция на по-силния при търговски преговори за САЩ може да проработи в полза на Вашингтон, може и да се върне като бумеранг. Точно как ще се пренастрои световната търговия е сложен въпрос, който зависи от прекалено много субективни фактори на отделните двустранни отношения и преговори. Във всички случаи тенденцията е ясно очертана и тя е, че САЩ и ЕС вече ограничават Temu и останалите платформи и то с дългосрочна перспектива.

The post Възходът и (бавният) залез на Temu appeared first on TechTrends България.

Един от основните стълбове на новата стратегия на Брюксел е т.нар. Дигиталният мрежови закон, който на английски носи многозначимата абревиатура DNA (ДНК – бел. ред.). Той е насочен повече към стартъпи и развитие на изкуствен интелект (AI), като на самите телекоми е обърнато по-малко внимание.

След тези развития, европейските оператори директно заявиха, че настояват Брюксел да ги „освободи“ от по-стриктните регулации. Тяхната теза е от десетилетия, че прекомерния контрол подкопава инвестициите в иновативни мрежови решения. Това ги поставя в по-неизгодна ситуация, спрямо конкурентните компании от САЩ, Китай и дори Близкия изток.

Иновационният план – стартъпи и AI

Насърчаването на иновациите, според ЕК трябва да се прави основно в две посоки – стартъпи и изкуствен интелект. Първите ще бъдат подпомогнати с редуцирането на редица регулации и правила, както и да се засили конвергенцията между всичките 28 държави-членки. Липсата на 100%-ов единен пазар е едно от препятствията пред иновативните компании в опитите им да увеличат своя растеж и така да се противопоставят на китайските и американските стартиращи дружества.

Фокусът върху AI ще падне върху няколко аспекта. Първият е изграждането на необходимата инфраструктура за обработка на действията и данните свързани с изкуствения интелект. Вторият е в развитието на самите алгоритми и последният – в създаването и производството на собствени AI чипове. ЕК иска също така, Европа да развива и е една от областите, в които има добри позиции, заедно с тези на Китай и САЩ.

DNA включва и различни инициативи за улесняване на изграждане на основна и опорна мрежова инфраструктура. Подробностите по тази точка тепърва ще се уточняват и по какъв начин ще бъдат включени, като те засягат пряко операторите. Подобни мерки в някаква степен вече са залегнали в отделните страни-членки. Например в България има включени реформи, които изискват облекчаване на мерките предвидени в законодателството, за изграждане на фиксирани мрежи. Те са обвързани с плащанията и проектите по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Подценени“ от Брюксел

Липсата на по-конкретни мерки в полза на телеком сектора предизвика реакция, която наподобява на силна молба от страна на индустрията. Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO, преименувана вече на Connect Europe – бел. ред.) излезе със становище в което се призовава, управляващите в Брюксел да разширят обхвата на DNA. Според тях, телекомите в Европа са подценени като значение и под силен регуалторен натиск, докато в същия момент от тях се очакват значителни инвестиции.

Най-ключовата промяна, за която настояват операторите е разхлабването на редицата регулации, които в момента са наложени в сектора. ЕК ефективно премахна роуминга в рамките на ЕС, наложи ограничения на цените за терминиране (цени на едро) и на дребно в отделните пазари. Плюс още редица други регулации, които включват прекратяване на договорите, защита на лични данни и правила за окрупняване на индустрията.

Другите предложения са повече насочени в рамките на инфраструктурните проекти. Сред тях са мерки за насърчаване на инвестициите, които не са обявени в детайли и хармонизиран подход за разпределение на радиочестотния спектър. Последното е важно, особено за пан-европейските телеком групи, които оперират в няколко държави и във всяка има различни правила и цени за закупуването на честотни ленти.

От друга страна, последните програми за европейско финансиране включват редица проекти ориентирани към изграждането на 5G инфраструктура. Само в България вече са планирани няколко магистрални отсечки да бъдат оборудвани с връзка от пето поколение. Подобен договор беше сключен и за модернизация на софийското летище „Васил Левски“ преди няколко седмици. С друг думи, Брюксел все пак отпуска публични пари за изграждането на модерна мрежова инфраструктура.

Свобода или фрагментация

Друга промяна за която настояват телекомите е за възможността им да се обединяват в по-големи групи. Тоест, да се разхлабят антимонополните правила за тях, като в момента Брюксел изисква да има поне три големи играча на пазар. По време на Световния мобилен конгрес в Барселона, редица телеком мениджъри призоваха това правило да се разхлаби.

„За да мащабираме, ние трябва да консолидираме фрагментирания европейски пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Telefonica Марк Мутра пред CNBC. „Регулаторите трябва да ни позволят да се окрупним. Затова – моля ви, освободете ни!“

Подобни сделки вече се извършват на европейско ниво, но при едно по-силно окрупняване Брюксел може да се намеси. Надежда в тази посока виждат мениджърите на други водещи телеком групи като Orange и Deutsche Telekom. Които призоваха за същото по време на форума в Барселона. За пример те дадоха пазара в САЩ, който се доминира от три оператора – AT&T, Verizon и T-Mobile, като в последния Deutsche Telekom е мажоритарен собственик. В същия момент, в ЕС имаме 28 държави всяка с по поне три оператора. Някои са части от една група, но в общи линии пазарът в Европа е силно фрагментиран.

„Справедливостта“ на заден план

Доскорошните опити на телекомите за промяна на европейската политика бяха насочени към изискването на технологичните гиганти да плащат за огромния трафик, който създават. Аргументите на операторите е, че по този начин те ще насърчат и стимулират инвестициите в мрежова инфраструктура. Технологичните гиганти формират повече от половината от целия трафик на Стария континент и затова е логично да заплащат за ползването на мрежите.

Идеята първоначално беше известна като Fair Share, а вече като Fair Contribution. Тя се разви и популяризира сред политическите кръгове в Брюксел покрай пандемията, нуждата от бърза модернизация към 5G и следващо поколение оптични мрежи. Недостатъците ѝ са, че разходите на технологичните гиганти почти сигурно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. Това още повече ще накара компаниите да разчитат на абонаментни модели и да затворят „глобалната мрежа“ в отделни платени балони.

Темата за Fair Contribution беше силно разисквана през последните няколко години. В края на 2023 г. ЕК реши ако ще се изготвя такова законодателство, то това ще бъде част от работата на следващата комисия, която ще встъпи през 2025 г. Инициативата срещна частична подкрепа в Брюксел, но и силна опозиция в редица европейски държави, като Германия, Нидерландия и Белгия.

Идеята за Fair Contribution може отново да дойде на дневен ред, като новата Европейска комисия отново подхвана технологичните гиганти за монополни практики. Нарастващото напрежение между Брюксел и Вашингтон свързано с различни мита и потенциалното развързване на търговска война между САЩ и ЕС също може да сложи на масата тази идея. Засега, браншовата Connect Europe (бившето ETNO) се фокусира повече върху перспективите за разхлабване на телеком регулациите, а не поставяне на нови за технологичния сектор.

Българската призма

Пречупено през призмата на българския пазар нещата са по обичайния начин – с две страни на монетата. От едната, шоковото налагане на европейските регулации, потопи финансовите резултати на трите основни телекома. От друга, в страната се повдигна вълна от недоволство, включително и политическо, заради индексацията на цените по договорите на операторите през последните години. Последното върна в общественото пространство едни позабравени обвинения в монопол или олигопол на големите оператори.

Българският пазар в същото време се консолидира значително. В момента фиксираният пазар де факто е поделен между две компании – „Виваком“ и „А1 България“. Това се затвърди, след като първата придоби „Булсатком“ и още редица по-малки играча. С което, „Виваком“ излезе лидер на пазара за ТВ доставка на дребно. При мобилния сегмент операторите останаха трима, като и преди години, когато на хартия бяха пет и дори шест, на практика пак бяха формирали пазарна троица.

Тази обстановка позволи на телекомите да „тестват“ докъде ще им позволят институциите да индексират едностранно цените. През последните години това се случваше чрез стандартна клауза в договорите, която коригираше цената на база годишната инфлация. През декември 2024 г. първо „Йеттел“, а след това „Виваком“ се пробваха да направят това едностранно на база текстовете в Закона за електронни съобщения (ЗЕС).

Казусът премина като горещ картоф през повечето институции, сред които Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), а накрая през двете нива на административни съдилища. Дори се стигна и до разглеждането на казуса в специализирана комисия в Народното събрание. Крайният резултат до момента е, че Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната на КЗП срещу наложената индексация.

Тези примери показват колко крехка, но все още ефективна е регулаторната рамка при наличието на три основни оператора. Което само затвърждава, че изграждането на няколко паневропейски телеком групи ще бъде доста пипкава задача. Особено ако се прави с по-силно отхлабване на регулациите.

The post Европейските телекоми молят за „свобода“ от правилата на ЕС appeared first on TechTrends България.

Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.

Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.

Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.

„Пазачите“ на глобалната мрежа

ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.

Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.

Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.

Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.

Отваряне вместо разделяне

Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.

Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.

На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.

Първите резултати

На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.

Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.

Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.

Недоволство и от двете страни

Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.

САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.

Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.

ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.

По-драстичната трансформация

Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.

Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.

Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура

Телекоми на нисък старт

Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.

Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.

Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.

The post Европа срещу технологичните империи appeared first on TechTrends България.

В тяхната видеоплатформа YouTube рекламите са всичко на което тя се крепи. С навлизането на абонаментните планове в онлайн екосистемите, компанията се опитва да увеличи монетизацията на платформата като добави подобна премиум възможност. Срещу определена сума на месец или на година, потребителите могат да премахнат рекламите и да получат достъп до по-качествени видеа и до определено затворено съдържание.

Докато YouTube се опитва да извлича повече пари, фокусът на платформата се насочи и към един сравнително нишов сегмент, който потенциално ѝ пречи да прави това. На мерника ѝ попаднаха адблокърите – програми или разширения в браузърите, които блокират всякакви реклами и нежелано от потребителите съдържание. Агресивните мерки включваха спиране на видеото ако бъде засечен такъв софтуер с приканване за неговото изключване или за абониране към YouTube Premium. В браузъра на Google – Chrome, самите разширения бяха напълно изтривани.

На пръв поглед всичко изглеждаше, че интернет гигантът ще наложи силово своята воля. Отговорът на потребителите, Европейската комисия и дори потребителите обаче се оказа не толкова благосклонни. Технологичните инструменти за борба с адблокърите също показаха недостатъци. За някои експерти, YouTube губи тази битка, но за други е все още рано да се каже. Във всички случаи, компанията няма да се откаже толкова лесно.

Когато (почти) всички обичаха рекламите

Ако върнем лентата няколко години назад, хората, които използваха адблокъри бяха изключително малко. Рекламите не бяха много, не пречеха на цялостното използване на YouTube, можеха да бъдат пропускани. Доста потребители дори ги гледаха изцяло, в стремеж да допринесат на създателите на съдържание. Казано накратко – цареше истинска онлайн утопия.

Постепенно YouTube започна да увеличава времето, в което рекламите не можеха да се пропускат. После, създаде опция за интеграцията на такива, които изобщо не могат да бъдат прекъсвани. Заедно с това се увеличи броя на рекламите в едно видео, както в началото, така и слагането им в различни моменти на клипа. Самите рекламодатели не помагат на ситуацията, като по стара традиция мастерират звука да е много по-силен на техните промоции, отколкото на самото органично съдържание.

Създателите на видео от своя страна печелят доста малко от рекламите на Google и разчитат на отделни промоции. Техните реклами са неизменна част от видеото и могат да бъдат пропускани единствено с превъртане напред. Натрупването на толкова много промоционално съдържание в един момент започва да натежава за потребителите. С което те започват да търсят варианти как да подобрят изживяването си в YouTube.

Потребителите имат два варианта. Единият е да платят за абонамента YouTube Premium, който на теория премахва рекламите. На практика в един момент може отново да има промоции, както виждаме се случва с видеострийминг платформите като Disney+ и Netflix. Адблокърите са втората опция и се оказват доста по-чисто, а и безплатно решение. Така стигаме до днешната ситуация в която трима на всеки петима интернет потребители използва подобен софтуер в браузъра си.

Залпът на YouTube

През есента на 2023 г. YouTube започна да интегрира алгоритми, които да засичат дали потребителите използват адблокър или не. Паралелно с тях, компанията си осигурява и възможност да не пуска избраното видео и вместо това да призовава юзърите да изключат софтуерните добавки против реклами или да минат на абонаментния план Premium.

През октомври това беше тествано сред подбран кръг от потребители. Резултатите бяха обнадеждаващи за компанията. Системата работеше при всички адблокъри, които са инсталирани като разширения в браузърите. Както и имаше нелоша успеваемост сред отделените специализирани програми.

През октомври е отчетен рекорден брой на изтриване на адблокъри в браузърите базирани на Chromium технологията (Chrome и Edge основно). Осъществените анкети показват, че основната причина за деинсталациите са действията на YouTube. Макар да няма данни за Firefox на Mozilla – този браузър също е засегнат от мерките на компанията.

Успешният тест предполага, че платформата ще се подготви да разгърне тези филтриращи алгоритми за всички потребители. Но това няма да спре само с YouTube, като Google се готви да ограничи и изчисти адблокърите от своя браузър Chrome. Промените може да се пренесат и при Edge на Microsoft, тъй като той е базиран на Chromium, който е технология на интернет гиганта.

Отпорът на адблокърите и ЕС

Масовите деинсталации не сломяват адблокърите, които започват трескаво да подобряват своите решения, така че да заобиколят новите рестрикции. Някои от обновените разширения се справят със задачата, а други все още работят в тази насока. Тези, които са по-бързи съответно веднага генерират нови инсталации. С което първоначалният отлив е последван от нов ръст на сваляния на адблокъри.

Появяват се и доста по-радикални решения – като цели отделни приложения, които стриймват съдържанието от YouTube, но в процеса премахват рекламите. Така, дори платформата да излезе победител в технологичната надпревара с адблокърите, може да се появят пълни алтернативи, които да ползват нейното съдържание.

Изненадващо или не, YouTube може да се изправи срещу европейските регулации покрай усилията си за филтриране на филтриращите системи. Вече е подадена жалба до ирландския регулатор, през който минават повечето решения свързани с Главната директива за опазване на личните данни (GDPR).

В мотивите се посочва, че алгоритмите на YouTube отговарят на описанието за шпионски софтуер. Което според регулациите на Европейския съюз компанията не може да ги използва без изричното съгласие на потребителите. Технологичните гиганти вече си патят значително от затегнатите дигитални правила на Стария континент. Това означава, че има голям шанс усилията на Google и YouTube за спиране на адблокърите да бъдат неутрализирани, поне в Европа. Подобно решение ще е ключово не само за видеоплатформата, но и потенциално за браузъра Chrome.

Диспропорционална атака

Освен противоречивите ефекти постигнати за един месец, се повдига и един друг въпрос – дали Google не се опитва да бори муха с пистолет. Тоест, реакцията на технологичния гигант да е силно диспропорционална. Вече споменахме, че всеки трима от петима интернет потребители използват адблокъри. Но тази статистика важи основно за хората, които разчитат на браузъри или най-вече на PC юзъри.

По данни на Similarweb две трети от световния трафик или 64% минава през мобилни устройства. Потребителите на смартфони и таблети разчитат почти напълно на приложения за достъп до глобалната мрежа. Тоест, използват YouTube през неговия ап, а не през браузъра и така се нулират ефектите на повечето адблокъри. Като използваме тези данни, може да кажем, че ако трима от петима интернет потребителя ползват такива разширения, то това ще засегне едва 21% от интернет юзърите и в частност тези на YouTube. С което статистиката вече пада един на петима, а това е доста по-приемлив дял.

Месец и половина след експеримента на YouTube се потвърдиха и едни други опасения. Мерките на компанията да спре адблокърите дават своите негативни ефекти върху самата платформа. YouTube потвърди, че има забавяне в зареждането на видеата, а и на самия сайт от няколко секунди. Също така беше отречено, че подобно действие е умишлено и насочено към браузъра Firefox на Mozilla.

Всичко това поставя под въпрос дали усилията на Google и YouTube оправдават средствата. Те обхващат потенциално под 21% от потребителите, забавят работата на платформата и поставят интернет гиганта отново във фокуса на регулаторите. Отделно, за момента ефектите може да се окажат доста краткосрочни, предвид бързата реакция на самите адблокъри.

The post Неравната борба на YouTube с адблокърите appeared first on TechTrends България.

Действията на Брюксел идват вследствие на засилване на регулаторния натиск на Европейския съюз (ЕС) към технологичните гиганти. Както и към различни иновативни технологии, като например развитие на генеративния изкуствен интелект (AI), криптосистемите и др. Решението на ЕК може да се окаже и решаващо в друг аспект – да подтикне САЩ да предприемат подобни мерки.

Вашингтон гледа също в посока на засилена регулация срещу технологичните гиганти. От няколко години има призиви точно за разделянето на бизнесите им, за да се намали пазарното им влияние. Идеята за разцепване на Google на технологична и онлайн рекламна част също е на масата на американските политици, като вариант за решение.

Жалбата на Брюксел

ЕК в прав текста казва, че намира позицията на Google като доминантна в областта на дигиталната реклама в Европа. Това включва сървърите за публикуване и алгоритмите за продаване, в лицето на услугите Google Ads и DV360. Самото разследване обхваща периода от 2014 г. може би досега. Комисията обяснява, как Google „затварят почти напълно веригата“ в процеса по закупуване на онлайн реклама.

Системата е сравнително лесна. Самият процес се състои от няколко компонента, които играят ролята на посредници между рекламодателите и издателите. Когато някой се опитва да купи реклама той разчита на два инструмента – Google Ads и DV360. Това са основните услуги за слагане на промоции в екосистемата на технологичния гигант и едни от най-популярните. Първата е по-добре познатата, основно банерна такава, а втората е насочена най-вече към видеото. Тези, които продават рекламно място използват DFP.

Двете страни се срещат в платформата за обмяна на реклама. Тук се намесва, друг продукт на Google – AdX. Проблемът е, че другите продукти на Google Ads и DV360 фаворизират силно и разчитат почти изцяло на нея. Което я прави най-предпочитаната платформа за обмяна и кара DFP сървърите да се насочват към нея. Според ЕК, Google умишлено прави това, за да може да наложи AdX като основен посредник във веригата. След което, технологичният гигант се възползва от тази доминантна позиция и започва да иска високи такси затова.

Какво следва

ЕК обявява, че се нарушава член 102 от антимонополното законодателство на Европейския съюз, в частта за злоупотреба с господстващо положение. Комисията също така смята, че в конкретния случай трудно може да се противодейства на тази практика, тъй като Google се явява и от двете страни на веригата. Което поставя технологичният гигант в конфликт на интереси.

В самата жалба не се споменава директно за разделяне на бизнеса, но той се подразбира и изказва пряко в прилежащия ѝ контекст. Тъй като ЕК смята, че има нарушения по член 102, в него е директно упоменато, че тази практика трябва да бъде прекратена. Действията може да включват и задължаването на Google да предприеме структурни промени. Които вече предполагат разделянето на части от бизнеса ѝ. ЕК подчертава, че този сценарий ще се приложи само ако няма други ефективни методи за прекратяването на порочната практика.

Във всички случаи процесът ще бъде дълъг и продължителен. Google има възможност да предостави допълнителна информация и да отговори на жалбата на ЕК. Разследването ще продължи, като се разгледа тезата на технологичния гигант.

Потенциалните последици

Google е изправена пред напълно реалистичната заплаха, ЕК да наложи на технологичният гигант да раздели своя бизнес на две част. В противен случай, Брюксел може да забрани на компанията да оперира в рамките на ЕС. От комисията не уточняват и как точно може да се осъществи това. Логичната стъпка е да се раздели AdX платформата и Google Ads с DV360.

Ако се стигне до този сценарий ефектите му може да се усетят не само в Европа. САЩ също разследват Google (и останалите технологични гиганти) за различни антимонополни практики. Някои от предложенията, включително и на висши политици, е част от компаниите да се разцепят. Причината е в силната интеграция на различни услуги в техните екосистеми. Вашингтон вече предприе и първите стъпки в тази посока.

Meta има силно присъствие в социалните мрежи, като Facebook, Instagram и WhatsApp. Amazon доминира при онлайн търговията и облачните корпоративни системи. Apple има силна и затворена екосистема, която комбинира софтуер, хардуер, услуги и редица платформи. Google контролира онлайн търсенето, операционната система Android и други облачни услуги. Заедно Meta и Google контролират около 60% от приходите от онлайн реклама в световен мащаб. На някои пазари, този дял е дори доста по-голям.

The post ЕС иска да разцепи Google на две appeared first on TechTrends България.

Сделката наистина ще постави Microsoft сред водещите две компании в гейм индустрията. Но мащабите и техническите възможности на гиганта го поставят в по-изгодна позиция спрямо лидера Nintendo и другия пряк конкурент Sony. Последната е най-голям противник на сливането, заради опасения, че игрите на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни за конзолата Xbox и няма да са налични за нейната PlayStation.

Решението на британския регулатор (CMA) ще може да послужи за основа на антимонополните власти и в други региони по света. Сделката се гледа под лупа в САЩ, Европейския съюз (ЕС), Япония и дори Китай. Изненадващи са аргументите на CMA, които залагат на влиянието на Microsoft в облачния гейминг, а не разглеждат толкова конзолния сегмент. Което идва на фона на провала на Google да развие собствена облачна гейм платформа и затвори проекта Stadia. От друга страна, явно CMA смята, че именно това ще е перспективния сегмент, който ще движи гейм индустрията през следващите години.

Аргументите на CMA

Британският регулатор обръща внимание точно на облачния гейминг. Според CMA този пазар се развива доста бързо във Великобритания, като през 2026 г. се очаква да генерира 1 млрд. паунда само в рамките на Острова. В глобален мащаб, прогнозата е за приходи от 11 млрд. паунда. CMA дава за пример музикалната индустрия, която през 2021 г. отчита горе-долу същите продажби в размер на 1.1 млрд. паунда.

Антимонополната институция отчита, че Microsoft вече разполага с около 60-70% от всички потребители на облачен гейминг в световен мащаб. Отбелязва и влиянието на софтуерния гигант в индустрията като цяло чрез конзолите Xbox, но и в другите технологични сфери. За примери са дадени операционната система Windows, която доминира PC пазара и облачните услуги като цяло чрез платформата Azure.

От другата страна, CMA поставя Activision-Blizzard, която държи някои от най-големите гейм франчайзи, като Call of Duty, Overwatch и World of Warcraft. Логиката на регулатора е, че тези игри рано или късно ще се влеят в облачната платформа на Microsoft и така ще дадат на компанията допълнително предимство. В същия момент, облачният гейминг ще направи конзолите по-неудобен и скъп начин за игра, предлагайки по-голяма гъвкавост на по-ниски цени.

Предложенията на Microsoft

От няколко месеца Microsoft се опитва да даде предложения на всички регулатори, които разглеждат сделката, за да може тя да мине одобрение. Основната насока е да се угоди на главните конкуренти на компанията в сектора. Sony, например се противопоставя от страх, че заглавията на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни и ще се предлагат само през каналите на софтуерния гигант. Тя е най-ревностния противник на сделката, докато Nintendo и другите по-малки играчи изразяват критики, но най-вече с половин уста.

Решението на Microsoft е лесно – предлагане на десетгодишни лицензионни споразумения за най-популярните франчайзи на всички големи платформи. Такова предложение е отправено към Sony, Nintendo, Steam, Epic Games и др. CMA обаче смята, че решението идва с няколко големи недостатъка. То не покрива алтернативни облачни гейм платформи, както и не включва услуги, които предлагат абонаментен режим. Предложението на Microsoft не решава и проблема за предоставянето на игрите за PC на други системи, различни от Windows.

Заключението на британския регулатор е, че това предложение се ограничава само до определени заглавия и франчайзи на Activision и не обхваща цялото му портфолио (настоящо и бъдещо). Както и, че игрите не се предлагат до достатъчно голямо количество магазини и платформи. Всичко това може да доведе до потенциален конфликт между Microsoft и потенциални конкуренти в облачния гейминг през следващите десет години.

Съдбовно решение

Забраната на сделката от страна на CMA е съдбовно решение, защото подобни се очакват от регулаторите в ЕС, САЩ, Китай и Япония. То може да повлияе върху техните становища или те да повторят значителна част, ако не и всички аргументи на британската институция. Разглеждането на пазара на облачния гейминг, а не този на конзолите е друг притеснителен за Microsoft факт.

Най-малкото, защото технологичният гигант представи своите отстъпки при реализацията на сделката в другата посока. Компанията използва аргументите с лицензионните споразумения, за да защити придобиването пред всички регулатори. След като британският не ги взима предвид, това отслабва значително защитата на Microsoft и в другите региони. Предвид засилената регулация на технологичните гиганти в САЩ и ЕС, перспективите за одобрение там се понижават значително.

Конкретно за облачния гейминг е интересен ъгъл, защото за момента тази концепция се оказва много трудна за реализиране. Както от техническа, така и от бизнес гледна точка. Излизането на Google от този пазар, със затварянето на платформата Stadia подкрепят тази теза. Така, технологичният гигант не успя да пробие в гейминга по неговия си облачен начин. Stadia беше и основният конкурент на услугата xCloud на компанията от Редмънд.

Microsoft има по-голям опит в тази индустрия, след като пусна първата си конзола през 2001 г., както и все по-силна облачна система покрай Azure. Именно това е видяла CMA в своето разглеждане на сделката. Британският регулатор се опасява, че Microsoft ще успее да развие облачна гейм платформа, както на техническо, така и на бизнес ниво. Предвид високите изисквания за навлизане в този сегмент, компанията ще може да стане ако не монополист, то да доминира на световно ниво в него. Чрез сделката с Activision-Blizzard, CMA вижда увеличаване на тези шансове.

The post Първа блокада на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Те ще трябва да спазват новия Закон за дигиталните услуги (DSA), който влиза в сила от 17 февруари 2024 г. Според него, много големи онлайн платформи, които разполагат със значително количество потребители, ще подлежат на допълнителна регулация и надзор от страна на Брюксел. С решението от 25 април, ЕК официално вдига мерника на технологичните гиганти, като преди само се предполагаше кои точно компании ще влязат в този списък. Досега, Брюксел само заплашваше с по-строги правила тези корпорации, но сме на няколко месеца разстояние от ефективното прилагане на новите регулации срещу тях.

Това не са единствените рамки, които се очакват да спазват големите IT компании и платформи на Стария континент. В момента тече и друга битка – между европейските телекоми и технологичните гиганти, като първите искат вторите да им заплащат определени суми, за ползването на инфраструктурата. Европейският съюз (ЕС) досега заемаше неутрална позиция по темата, но към края на 2022 г. се появиха индикации за потенциална промяна на политиката.

Списъкът на Брюксел

Още с изработването на DSA беше ясно, че Брюксел ще се опита да постави в регулаторна рамка основните технологични гиганти. Най-вече Apple, Google, Amazon и Meta, както и до по-малка степен – Microsoft. Последната компания беше една от първите „жертви“ на опитите на ЕС да се намеси в бързоразвиващия се IT сектор. Затова не е изненада, че зад повече от половината 17-те платформи стоят именно тези технологични гиганти.

Списъкът на Брюксел включва онлайн пазарът на Amazon, магазинът за приложения AppStore на Apple, социалните мрежи Facebook, Instagram (двете на Meta) и LinkedIn (на Microsoft). Цели четири платформи на Google – магазинът за приложения Google Play, картографската Google Maps и тази за е-търговия Google Shopping. Логично и двете търсачки, които попадат под ударите на ЕК са Google Search и Bing на Microsoft. Като всички те бяха и все още са обект на различни антимонополни проверки от страна на Брюксел и преди да влезе в сила DSA.

Той обаче е допълнен и с още няколко интересни платформи, някои са близо до ума, а други не толкова. Платформата за е-търговия AliExpress на Alibaba, социалните мрежи TikTok, Twitter и Pinterest, чат-приложението Snapchat също влизат в полезрението на Брюксел. Към тях се присъединяват и любими сайтове на доста потребители, като този за пътуване Booking.com и Wikipedia. Единствената европейска платформа, която попада в списъка е германската за продажбата на дрехи и модни аксесоари Zalando.

Основните критерии за много големи IT платформи бяха формулирани от ЕК заедно със самия DSA. Главното изискване е да разполагат с поне 45 млн. активни месечни потребителя. Списъкът е изготвен на базата на данни подадени от компаниите към 17 февруари 2023 г.

В името на потребителите

Какво следва оттук насетне? Платформите посочени от Брюксел ще бъдат приведени под строг мониторинг и съответно държани под отговорност за спазването на по-стриктни правила при работата си в рамките на ЕС. В DSA основните направления са в предпазване на потребителите, поне така е на хартия. Компаниите няма да могат да използват за рекламни цели чувствителна и лична информация, като етнос, политически възгледи или сексуална ориентация.

Технологичните гиганти също така ще трябва да предоставят ясни и на разбираем език общи условия за ползване. Последното е доста сходно с част от регулациите, на които са подложени телекомите през последното десетилетие.

Има предвидени механизми за защита на децата и подрастващите. Освен допълнителни инструменти за предпазване на данните им, най-голямата част е забрана за ползването на информацията им за рекламни цели, както и насоченото промотиране към тях. ЕС иска засилена модерация на цялостното съдържание, като резултати от интернет търсачките, бъзро премахване на незаконно такова, но в същия момент и гарантиране на свободата на словото.

ЕК остава на върха на регулационната пирамида. Под комисията ще бъдат националните органи, които всяка държава-членка ще трябва да изгради или моделира по начин, че да може да следи за спазването на DSA на нейна територия. Срокът за изграждането на тези институции е 17 февруари 2024 г., когато влиза в сила DSA. Това е и датата, от която технологичните гиганти ще бъдат подложени на контрола на ЕС.

По-широка атака

DSA не е единственото предизвикателство, пред което големите IT компании са изправени в рамките на Европа. От края на 2022 г. се засилва и натиска от страна на телекомите да принудят дигиталните платформи да им плащат за ползването на инфраструктурата. Идеята е от доста години, но покрай пандемията и осъзнаването за значението на телеком мрежите, тя се възроди. Както от страна на операторите, така и от регулаторите.

Целта е отново големите платформи, които отговарят за основната част от трафика да плащат за това. По този начин, телекомите търсят допълнителни приходи за развитие на своите мрежи. Интернет гигантите обаче са напълно против, защото това нарушава концепцията за „мрежова неутралност“. От потребителска гледна точка също има потенциален проблем, защото тази такса ще бъде лесно прехвърлена към крайния клиент.

Има и още главоболия за технологичните гиганти. Не само ЕС, но САЩ и Великобритания все повече не гледат с добро око на потенциалната консолидация на IT пазара. Показателен момент е пропадането на мегасделката между Nvidia и ARM, която щеше да промени баланса на пазара за процесори. Сега на карта виси и придобиването на Activision от Microsoft, която може да прекрои гейм индустрията, като Великобритания вече се обяви против нея. Подобна позиция се очаква от САЩ и ЕС в близките няколко седмици.

The post ЕС срещу IT гигантите – нищо лично, просто регулации appeared first on TechTrends България.