В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.

Търсят се специалисти

В рамките на три години, Software Group планира да разкрие 200 нови работни места в България. Новите позиции ще са пряко свързани с разширяващата се дейност на компанията. От технологичната фирма обявиха, че основните позиции, които ще са на фокус са – софтуерни архитекти, инженери и разработчици, специалисти по качеството (QA), техническа поддръжка, бизнес анализатори и ръководители на IT проекти.

„Глобалното ни разрастване достигна до фаза, при която няма как да продължим напред без подобен тип инвестиции“ Калин Радев

Новите сфери, които Software Group ще добави към портфолиото са решения и платформи свързани със застраховането, факторинг и Интернет на нещата (IoT). Компанията планира и осъществяването на стратегически партньорства с други фирми в сферата на технологиите и консултациите.

„Финансирането ще подкрепи амбициозните ни планове за растеж, които имаме през следващите три години“, коментира Калин Радев, основател и главен изпълнителен директор на Software Group. „Глобалното ни разрастване достигна до фаза, при която няма как да продължим напред без подобен тип инвестиции. Ще се радвам ако и други български компании се възползват от този механизъм за финансиране“, допълни Радев.

Кои са Software Group

Software Group е основана в България през 2009 г., която се фокусира върху разработването и предлагането на софтуерни решения за финансовите институции и помага за тяхното дигитализиране. Тя има с девет офиса – в България, Австралия, Египет, Гана, Индия, Кения, Мексико, САЩ и Филипините, като оперира в над 70 държави. Компанията разполага с около 350 служители, а в българското звено през 2017 г. са работили 212 души. С новите 200 работни места, компанията ще увеличи персонала си с над 50%.

Доста интересни са проектите ѝ в развиващите се страни. Компанията се фокусира в разработването на решения за по-лесното предлагане на финансови услуги в развиващите се страни. В Африка и някои части на Азия, достъпът до банки и елементарни разплащания може да се окаже доста проблемен. Затова, клиентите на Software Group включват фондации, като тази на Бил и Мелинда Гейтс, Световната банка, Mastercard, Банката за развитие на Азия и много други финансови институции.

ЕИБ – с повече фокус върху иновациите

Software Group е първото дружество, което получава подобно финансиране в България. Основните проекти на ЕИБ са свързани с частно-публични партньорства. В момента с кредит на стойност от 22 млн. евро от европейската институция се финансира втория етап от третия лъч на метрото в София. Още 67 млн. евро ЕИБ отпуска на Столична община за изграждането на комбинирана инсталация за топлоподаване и електроцентрала към „Топлофикация“.

Подпомагането на Software Group съвпада с идеята на банката да се концентрира повече към иновационни компании и такива, които придават висока добавена стойност.

„Европа няма как да поддържа своята конкурентоспособност ако развива компании, които в един момент да се придобият от китайски или американски гиганти“ Васил Худак

„Този е високо иновативен проект, който се осъществява като част от Инвестиционния план на Европа, ще подкрепи развитието на Software Group и откриването на нови работни места с висока добавена стойност“, коментира Васил Худак, вицепрезидент на ЕИБ. Той допълни, че с този заем, банката е успяла да разшири географското разпространение на проектите си в тази сфера.

„Европа няма как да поддържа своята конкурентоспособност ако развива компании, които в един момент да бъдат придобити от китайски или американски гиганти. С подобни средства се осигурява необходимия ресурс за тяхното допълнително разрастване“, поясни Худак.

250 млн. евро планира да инвестира ЕИБ през 2019 г.

Допълнително ЕИБ предостави заем от 20 млн. евро на Raiffeisen Leasing, като средствата след това ще се предоставят на различни малки и средни предприятия.

Банката е отпуснала средства на стойност от 217 млн. евро през 2018 г., а още 250 млн. евро са предвидени за настоящата година, допълни Худак.

ЕИБ е основната инвестиционна институция на Европейския съюз, като акционери са всички държави-членки. Худак обяви, че с очакваното излизане на Великобритания това ще доведе до преструктурирания на капитала, поради факта, че Острова допринася за 16% на бюджета на банката.

The post Българската Software Group получи 18 млн. евро заем от ЕИБ appeared first on TechTrends България.