Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

При производителите също има интересни размествания и тенденции на развитие през цялата 2023 г. Те са свързани най-вече с китайските компании, които се борят най-вече за по-достъпните сегменти на пазара. Както и при общите доставки, тук също фактор играе и региона, като Източна Европа предпочита по-евтините модели и съответно марките които предлагат такива имат по-добри дялове.

За България рядко се намират данни за състоянието на местния пазар. „А1 България“ открехват леко вратата, като предлагат частични данни, поне за техните продажби. Те очертават картина, която хем наподобява тази на Европа, хем има своите локални особености.

Старият континент на две скорости

Идеята за „Европа на две скорости“ е по-скоро макроикономически и политически термин, който обаче пасва все повече на пазара за смартфони. За целия Стар континент доставките на смартфони намаляват с 11% на годишна база. Според анализаторите от Counterpoint Research е достигнато най-ниското ниво на продажби на едро през третото тримесечие от 12 години насам или това от 2011 г.

Западна Европа се представя доста по-добре, като тя отчита спад от 8%, спрямо 14% през второто тримесечие на 2023 г. Оптимистичният резултат обаче не се пренася в Източна Европа, където продажбите на смартфони продължават потъването с 15% на годишна база. Регионът включва двата големи пазара на Украйна и Русия, които заради бушуващата война са с понижен интерес, както от производители, така и от потребителско търсене.

Покрай тях, обаче регионът продължава да отчита по-силна инфлация, което също може да обясни за намаленото потребление. Освен това, точно Източна Европа е мястото на борба между китайските брандове. Местните клиенти предпочитат по-евтини модели и това прави пазарът апетитен за установените и новонавлизащи компании.

Така например, Xiaomi е лидер с 35% в Източната част на континента, но в Западната е изправен пред предизвикателства, защото не е спряла продажбите в Русия, например. Новите брандове на Transsion – Tecno и Infinix влизат ударно точно в този регион. Първият започва да се установява цяла Източна Европа, докато и двата са силни в Русия.

Китайските рокади

При производителите на върха промени няма. Samsung е лидер в цялата Европа през третото тримесечие с 32% пазарен дял. Южнокорейският гигант обаче регистрира силен спад на доставките на годишна база от 15%. Делът му се свива само с 2%. Apple са втори, които въпреки намаляването на доставките с 3%, техния пазарен дял се увеличава с 2% пункта до 24%.

Засега промени няма при трети и четвъртия. Xiaomi си запазва пазарен дял от 22%, въпреки спада на доставките от 13%. Китайският бранд остава лидер в Източна Европа с 35%. Този на Realme обаче се свива от 5% на 4% на годишна база, докато продажбите като обем са с най-силно понижение от 30%.

Разместванията са при по-малките производители. Honor трайно замества Oppo на Стария континент. Бившият бранд на Huawei се оказва доста успешен в Западна Европа, където успява да заеме нишата, както на предходния си собственик, така и на Xiaomi. Самостоятелния вече производител е с 3% и единствения в Топ 5, който отчита ръст от 8% на доставките. Вече споменатите марки на Transsion допълнително изместват Oppo, като интересът е основно от Русия.

Родните особености

Българският пазар си има своите специфики. От една страна той следва общоевропейските тенденции, от друга българите предпочитат по-евтини смартфони, от трета имаме и някои предпочитания спрямо марките. Данните на „А1 България“ изнесени пред медии потвърждават тези три точки.

От началото на 2023 г. досега, телекомът отчита 7% ръст на продажбите на годишна база. Това дава повод за оптимизъм, както за тази, така и за следващата 2024 г., коментира Александър Колев, директор „Управление на продуктово портфолио и аксесоари“ в „А1 България“.

Samsung е едноличен лидер при телекома с около 40% пазарен дял. Вторият по продажби е повече от любопитен – това е Motorola, който отчита продажби от около 15-16% през 2023 г. до момента. С подобен дял е Apple, като при технологичния гигант се забелязва ръст на реализирани по-стари нови модели iPhone – 13 и 14 най-вече, коментира Колев.

Xiaomi е четвърти, а изненадата е Huawei, които имат около 5-6% продажби при „А1 България“. Според Колев, доскорошният лидер на българския пазар все още има добър имидж и разполага с фенска група, които държат на марката. Следват достъпните смартфони на Realme, TCL и Nokia. Трябва да отбележим, че това е само частична картина на българския пазар, защото отраязват само продажбите от един от телекомите.

The post Продажбите на смартфони в Европа са най-ниското ниво от 2011 г. насам appeared first on TechTrends България.

С представянето на новия Nothing Phone (2), компанията показва, че частично се е поучила от грешките си. Хардуерът е подобрен, цената се запазва в разумни граници, като започва от 1 299 лева, но компромисите все пак са неизбежни. Като цяло, новият смартфон може би има една идея по-добри шансове за реализация на европейския пазар. До голяма степен успехът зависи и от това какво и как ще се позиционират силните в този сегмент китайски брандове, като Xiaomi, например.

Подобреният хардуер

Nothing Phone (2) идва с редица подобрения спрямо своят предшественик и те са най-вече в хардуерния аспект. Най-голямата промяна е при процесора – вместо по-нисък клас чипсет, смартфонът идва с миналогодишния флагмански модел. Това е Snapdragon 8+ Gen 1 изпълнен по 4nm архитектура. Представените конфигурации включваха от 128GB до 512GB място за съхранение, както 8GB или 12GB оперативна RAM памет.

Екранът претърпява лек ъпгрейд като панелът вече е с LTPO технология, която помага да се оптимизира разхода на енергия. Дисплеят остава с резолюция от 1 080p и 120Hz опресняване. Дизайнът също се запазва с прозрачния гръб и вградените LED светлини. От Nothing обещават, че Phone (2) идва с напълно обновения интерфейс Nothing OS 2.0 New Glyph. Той предоставя различен дизайн на изгледа на Android платформата, както и помага за управлението на LED светлините.

Камерите се запазват и са идентични с предходния модел – 50MP основна и 50MP широкоъгълна. Предният сензор е повишен на 32MP и вече включва HDR поддръжка. Батерията е с увеличен капацитет от 4 500 mAh на 4 700 mAh. Бързото зареждане също е вдигнато на 45W, безжичното си остава на 15W.

В друга категория

Тези подобрения идват на съответната по-висока цена. Ако Nothing Phone (1) беше позициониран в ниската част при достъпните флагмани с цена малко над 900 лева, то неговият наследник се цели малко по-високо. Базовата цена на Nothing Phone (2) започва от 1 299 лева, което го поставя при традиционните флагмани.

Този сегмент се превърна в доста привлекателен за производителите, като все повече компании позиционират своите модели тук. Причината е, че смартфоните трябва да имат флагмански възможности, като компромисите не са толкова значителни, че да повлияят на работата на устройството. В същия момент цената е доста по-привлекателна от все повече поскъпващите премиум продукти.

Дали Nothing Phone (2) ще има по-големи шансове за успех от своя предшественик, който остана под радара на обикновения потребител ще зависи доста и от конкуренцията. До края на годината очакваме още доста модели в този сегмент от традиционно най-силните играчи и до голяма степен те ще покажат дали Nothing Phone (2) ще успее да изпъкне. Защото само с дизайна се видя, че няма да стане.

The post Nothing Phone (2) – втори опит на екстравагантната марка appeared first on TechTrends България.

Huawei отчита ръст на приходите, спад на китайските операции, но ръст в някои алтернативи пазари. Добри са новините и при новия бизнес за корпоративни и облачни услуги, които отчитат увеличение. Не всички индикатори обаче са положителни. Печалбата на компанията се срива на годишна база, сегментът за потребителска електроника продължава да се свива и има увеличение на общите задължения.

Това са основните изводи от годишния доклад за дейността на Huawei за 2022 г., който беше публикуван в първите дни на април. От технологичните гиганти, това е един от малкото, които следим по-изкъсо, защото през него може да видим ефектите от различните санкции, които САЩ налага на подобни компании. Предвид изострянето на търговската война между Вашингтон и Пекин, примерът на Huawei ни показва, какво да очакваме.

Укрепване на позициите

Приходите на Huawei се увеличават на база юани до 642 млрд. юана или 0.8% на годишна база. Това е значителна стабилизация на постъпленията след силния спад през 2021 г., когато е отчетен срив с над 28% спрямо пандемичната 2020 г. Водещият фактор за това представяне е ръста на сегмента на бизнес услуги, който до голяма степен предоставя облачни системи и решения. Той расте с 30% на годишна база до 133 млрд. юана.

Въпреки ударната модернизация на 5G мрежите по света, бизнесът с телеком оборудване отчита минимално увеличение с 0.9% на годишна база. Приходите по това перо вече са почти 284 млрд. юана спрямо 281.5 млрд. предходната година. Сегментът „Други“ също има ръст от 13% на годишна база, но той все още е прекалено малък и съставлява само 10 млрд. юана или 1.6% от всички приходи на Huawei.

Географското разпределение също е доста любопитно. Местният китайски пазар спада с 2.3% най-вече заради политиката за нулев ковид на Пекин. Все пак приходите в Китай формират малко под 63% или почти две трети от всичките на компанията. Тази тенденция се формира малко след първите по-тежки санкции на САЩ, но за първи път имаме понижение, макар и минимално. За 2022 г. те са 404 млрд. юана, докато за предоходната година са 413 млрд.

В Европа, Африка и Близкия изток, Huawei отчита силно увеличение на постъпленията с 13.5% и те вече достигат 149.2 млрд. юана. От компанията отбелязват, че повишените приходи идват, както от развитите европейски пазари, така и от развиващите се африкански. Първите, заради повишените 5G инвестиции, докато вторите – заради повишеното интернет потребление. И в двата случая, това е регионът, от който бизнесът с телеком оборудване печели най-добре през 2022 г., макар и Huawei да не дава подробна разбивка на сегментите и регионите.

Китайският гигант продължава да поддържа силни инвестиции в развойна дейност. Компанията увеличава с около 7 хил. служителите си в тази сфера и те вече са 114 хил. или малко над 55% от общия персонал. Патентите, които Huawei държи в края на 2022 г. вече са нас 120 хил. или с 10 хил. повече от предходната година.

Слабите звена

Не всичко е цветя и рози за китайския гигант. Най-очевидното е сривът на печалбата, като спадът на оперативната е 65%, а на нетната – с 68%. Първата вече е съставлява 42 млрд. юана (6 млрд. долара), докато втората е 35.5 млрд. юана (5.1 млрд. долара). Причината за това всъщност е доста проста – през 2021 г. Huawei продаде мобилният бранд Honor, което включваше и голяма част от развойната част свързана с мобилните технологии. Това еднократно действие изстреля печалбата на компанията за предходната година. Важен факт е, че въпреки включването на развойни компоненти в сделката, Huawei запазва и дори увеличава своя капацитет в R&D.

Бизнесът с потребителска електроника продължава да търпи най-големи загуби от санкциите. Той се свива с малко под 12% през 2022 г. на база приходи до 214 млрд. юана. Като дял също така се свива до точно една трета от целия бизнес на компанията – 33.3%. Това става въпреки опитите на Huawei да го стабилизират. Китайският гигант продължава да пуска смартфони, макар и да е свил значително портфолиото си. Присъствието му в по-нишови сегменти, като този на умните часовници също все още е значително.

Всички тези мерки засега не могат да укротят спада на потребителската електроника при Huawei. Другата по-негативна новина за компанията е увеличението на заемите от 414 млрд. на 437 млрд. юана. Засега, ръстът не е значителен, като компанията има стабилен вид в тази насока, поне от публикувания отчет. Но е нещо, което е хубаво да се следи и за бъдеще.

Изводите

Изминалата 2022 г. е четвъртата година, в която Huawei оперира под значителни санкции. Те включват доста такива в посока развитие на собствени чипове, такива с 5G възможности, както и достъп до екосистемата на Google. Въпреки това, компанията продължава да поддържа печалба и сравнителен (в юани) ръст на приходите.

Компанията успява да компенсира потъването на бизнеса с потребителска електроника, като се обърна отново към този за телеком оборудване. Това не е единствената ключова мярка – Huawei също така разчита все повече на бизнес услугите за корпоративни клиенти и облачни системи. Диверсификацията е ключов компонент при намаляване на ефектите от санкциите.

Друга важна особеност в стратегията на Huawei е и географската диверсификация. Първоначално, компанията разчиташе все по-силно на местния, китайски пазар. Макар, той да продължава да е водещ се наблюдават опити да се пробият в развиващите се пазари. Там, където влиянието на американската политика и технологични гиганти не е толкова значимо.

Въпреки продажбата на Honor, Huawei продължава да има сравнително добър имидж сред клиентите в развитите страни. Затова, китайската компания се опитва да поддържа продажби на продукти – потребителски и бизнес в ключови региони като Европа. Ситуацията е доста показателна в България – два от телекомите използват мобилно оборудване на Huawei и операторите са водещи при пласирането на нейните смартфони и умни часовници.

Това контрастира с някои други китайски марки. Oppo например реши да не развива европейския пазар напълно и обяви, своето поетапно изтегляне. Huawei оптимизира своята структура на Стария континент, но за момента няма и загатване да предприеме подобно действие.

The post Huawei през 2022 г. или четири години под санкции appeared first on TechTrends България.

Регулаторът е обявил, че идентифицирал редица нарушения на федералните закони за ценни книжа в дейността на компанията. SEC е връчил т.нар. „известие на Уелс“, което се води за предупреждение за нерегламентирана дейност. Coinbase от своя страна се оправдава, че нито е получил конкретика, които точно инструменти нарушават закона, нито, че регулаторът е позволил на криптокомпаниите да се регистрират. Просто, защото правилата в момента не са написани за криптоактиви.

Coinbase е първата голяма борса, която служи за обмяна на криптовалути. Тя е основана през 2012 г. и е една от стълбовете за развитието на този тип пазар и достигането му на статус на милтимилиарден бизнес. САЩ ясно показват, че няма да търпят настоящия бизнес модел на криптокомпаниите. Поводът за реакцията на SEC от последната година е разпадът на криптоборсата FTX, която жертва на инвеститори и потребители десетки милиарди долари.

Известието на Уелс

Известието на Уелс е последно предупреждение за незаконна дейност, след което SEC започва да повдига обвинения. То дава базова информация за нарушението и позволява на нарушителя да оспори тезата на регулатора. Според Coinbase, известието на Уелс е краен резултат от започнатото през миналото лято разследване от страна на SEC. То от своя страна е последствие от разпада на FTX, който предизвика регулаторите да се активират и то спешно.

Coinbase коментират, че самото известие на Уелс не съдържа достатъчно конкретика. В него е било посочено, че то включва голяма част от дигиталните ѝ криптоактиви, платформата за доходност Coinbase Earn, премиум услугата Coinbase Prime и портфейла Coinbase Wallet. От компанията уверяват, че всички техни продукти все още работят и известието на SEC все още не е довело до наказателно производство.

Регистрацията – мисията невъзможна

Криптоборсата обаче се оплаква повече от факта, че регулаторът е обещал диалог в рамките на разследването, но той не се е състоял. Coinbase са дали предложения за нови правила за крипто, но вместо това са получили вече известното известие на Уелс. След краха на FTX, SEC приравни всички криптовактиви като ценни книжа. Това налага всеки инструмент свързан с тяхната търговия да се регистрира по определен начин.

Coinbase твърди, че регистрационният процес е невъзможен. Причината е, че в момента не съществуват механизми за това, които да легализират криптоборсите и инструментите за търговия. Компанията поддържа тезата, че този тип дигитални активи просто се намират в „сива зона“ на регулациите. Затова за тях трябва да се създадат отделни правила, а не да се налагат вече съществуващите.

Живот като на „ценна книга“

Проблемът се изяснява – SEC гледа на всичко свързано с криптото като на ценни книжа. Coinbase от своя страна казва, че те не се занимават с ценни книжа, а с крипто. Омагьосан кръг, който почти сигурно ще стигне до съда. Едната страна прави бърза регулация на криптото, като взима настоящото законодателство, докато другата оспорва този акт.

Крайният отговор обаче ще бъде важен не само за съдбата на целия криптопазар в САЩ, но и за този в Европа. Брюксел вече обяви първите стъпки в регулациите на този сектор и те съвпадат с тези на Вашингтон. Европейският съюз (ЕС) също приравнява криптоактивите като финансови инструменти и ценни книжа.

Разликата е, че ЕС е с едни гърди напред и не само ги уеднаквява, но и изрично ги включва в регулаторната рамка. По този начин се намаляват възможностите за действие на потенциални нарушители като Coinbase. Криптоборсата и доста други като нея се опитват да продължат да оперират в „сивата зона“ на правилата и да лишат от надзорни възможности правителствата. С други думи, времето на произвола на криптопазарите започва да изтича.

The post Coinbase – регулаторна атака в сърцето на криптото appeared first on TechTrends България.

Санкциите на САЩ, които бяха наложени на Huawei през 2019 г. обърнаха ситуацията на 180 градуса. Смартфон доминацията на китайския гигант беше прекършена след забраната за използване на лицензирана версия на Android и услугите на Google, в комбинация с удар по доставките на процесорите собствена разработка.

Телеком бизнесът беше изправен пред подобна фундаментална заплаха. Първо, забрана за използване на оборудването в САЩ и силен натиск това да се случи и в Европа. Европейският съюз (ЕС) обаче смекчи мерките и даде възможност на Huawei да продължи да работи с мобилните оператори на Стария континент.

Идването на власт на демократа президент на САЩ Джо Байдън, даде надежда, че Вашингтон ще смекчи политиката си спрямо Китай. Това не се случи, поне не напълно. Huawei продължава да е под ефективно ембарго, а САЩ вдигнаха мерника по-скоро на производителите на процесори, не толкова на смартфони и телеком оборудване. Сега, американското издание Politico излиза с обширна статия, как китайския гигант е на път да напусне Европа. Дали, това изказване не е пресилено? Най-вероятно е, но реорганизацията на Huawei в региона се очаква да стане факт.

Краят на глобализирания Huawei

Според източници на Politico, китайският гигант вече не разчита на глобализирания пазар, а само на местния. Донякъде това е видно в годишните отчети на Huawei, които показват засилване на ролята на пазара в азиатската държава. Самият основател на китайския гигант Рен Женгфей коментира ситуацията през последните три години, като „борба за оцеляване“. Американското издание коментира, че краят на глобализирания Huawei е настъпил съвсем наскоро – когато е била освободена неговата дъщеря и главен финансов директор Мън Уаншоу. Тя беше арестувана през 2019 г. в Канада по подозрения за нарушаване на ембаргото над Иран, наложено от САЩ.

Аргументите на Politico са, че Huawei е предприел през това време огромно преструктуриране на своите операции в Европа. Редица ключови директори са освободени, сред които  регионални офиси са консолидирани и бройката им е редуцирана. Според неофициалната информация на изданието, Huawei ще обедини двата си региона в Европа (на Западна и Източна) в един. Централата ще бъде в Дюселдорф, където вече са преместени различни ключови фигури – включително и такива, които се занимава с лобиране пред ЕС.

Politico продължават като описват различните проблеми – от санкциите и новите регулации в ЕС, до войната в Украйна. За последната, Брюксел зае крайна позиция, чрез която постави под въпрос дали ще толерира каквато и да е зависимост от „авторитарни режими“. Реториката има леко „намигване“ не само към Русия, но и към политическите власти в Китай.

Пресилената капитулация

Към края на статията си Politico все пак коментират, че Huawei няма да изостави толкова лесно европейския пазар. Тя ще се опита до последно да поддържа чист имидж пред Брюксел, както и да запазва пазарния си дял при телеком оборудването и каквото е останало при смартфоните.

Има всички индикации, че Huawei ще запази своята „крепост Европа“. Макар и не в същия размер, както беше преди години. Най-голям шанс имат при телеком оборудването. На първо място, новите регулации в тази сфера позволяват на китайските вендори да доставят и изграждат определени компоненти от мрежовата инфраструктура.

Освен това те предвиждат задължителното използване на няколко доставчика от операторите, за да има диверсификация. След консолидацията на сектора от последното десетилетие, това дава доста шансове за компании като Huawei и ZTE да участват в изграждането на европейските мрежи. Има уловки разбира се.

Досега в повечето случаи телекомите от Стария континент използваха само един вендор, който да е отговорен за цялата инфраструктура. По-ниските цени, а и повишаващото се качество даде логичен тласък на Huawei и в по-малка степен и на ZTE. Което означава, че новите договори на китайските компании ще са по-малки спрямо тези отпреди няколко години.

При смартфоните нещата не са толкова розови, но поне в средносрочен план, не са и толкова трагични. САЩ отпуснаха примката за доставката на чипове и в момента Huawei може да ползва най-новите процесори, но без 5G модем. Което все още ги прави привлекателни за потребителите, поради факта, че новото поколение все още не е разгърнато напълно. Липсата на лицензиран Android и най-вече – на Google услуги е преодоляно, макар и частично, чрез виртуален емулатор.

Стабилните стени

Отделно, много европейски държави не подкрепят идеята за пълна подмяна на 4G оборудването доставено от Huawei и ZTE. В края на 2022 г. се оказа, че Германия няма да наложи подобна забрана. Затова не е изненада, че китайският гигант е избрал за своята нова, консолидирана централа за Стария континент да се намира в Дюселдорф.

Най-голямата европейска икономика най-вероятно ще бъде последвана и от доста страни от източната част на континента. Там, влиянието на Huawei е значително, а подмяната на мрежите – изключително скъпо начинание. Много добър пример е България, която все още се води ключов пазар за компанията.

Което е нормално, вторият по брой абонати мобилен оператор „Йетел“ използва изцяло оборудване от Huawei. „Виваком“ разчита на китайския производител за своята радиорелейна мрежа (RAN). Предвид настоящата модернизация на всички телекоми в страната към 5G е много вероятно Huawei да взима дейно участие в този процес. Трите телекома също така са активни партньори в продажбата на мобилните устройства на китайския гигант.

Все още под обсада

Крепостта Европа на Huawei обаче все още е под обсада. Натискът на правителството на САЩ за пълна забрана на телеком оборудването на китайския гигант намаля през последните две години. Това дава възможност, редица настоящи клиенти на компанията да продължат да разчитат на нея, вместо да подменят цялата си мрежа. Регулациите също дават пространство за работа на Huawei.

По-тежко е положението при мобилните устройства. Там, китайският гигант ще може да се конкурира с качество и по-ниска цена, покрай липсата на 5G свързаност още известно време. Когато петото поколение мобилни мрежи се разгърне напълно и на потребителите вече им стане необходима подобна връзка, тогава Huawei ще изгуби напълно позициите си. Ако статуквото се запази. Все пак това няма да е повод компанията да напусне напълно Европа, а по-скоро да свие и реорганизира операциите си – нещо, което се случва през последните няколко години.

The post Крепостта Европа на Huawei appeared first on TechTrends България.

Статистиката на изследователските агенции започват да се адаптират към някои промени, като например дефиницията за умни часовници. Counterpoint Research разделят сектора на две – първата част са премиум устройствата с пълноценна операционна система. Втората са базовите модели, на които не могат да се добавят и инсталират отделни приложения.

Именно при последния сегмент най-вероятно влизат и множеството фитнес гривни с дисплеи. Те набират популярност като достъпен вариант за умен часовник, въпреки, че не влизат в първоначалната дефиниция за такъв. Според нея, всяко устройство е „умно“ ако има пълноценна операционна система с възможност за инсталиране на приложения или програми.

Ръст в сектора

Въпреки тези промени в методологията на Counterpoint Research увеличението на доставките на смартчасовници обхваща и двата сегмента. Продажбите на премиум устройствата нараства през третото тримесечие с 23% на годишна база. В същия момент на базовите умни часовници доставките се удвояват на годишна база и вече съставляват повече от една трета от пазара или 35%.

Те са и основния двигател на ръста на сектора, който на годишна база за третото тримесечие е 30%. Според експертите от анализаторската компания, бързия ръст и вече значителен дял на базовите умни часовници показва техния потенциал. Както и, че пазарът за подобни продукти се ориентира все повече към достъпни модели.

Логично от гледна точка на приходи, премиум смартчасовниците властват, като те разполагат с близо десеткратно по-голяма средна продажна цена. Секторът все повече се формира по подобие на този на смартфоните. При него достъпните модели са водещи при количеството, докато премиум такива – основния дял от приходите.

Apple доминира при премиум моделите

Разделението на сегменти, както и силните продажби затвърждават доминацията на Apple. Технологичният гигант владее малко над 50% при премиум продажбите през третото тримесечие. През периода, компанията отчита ръст на доставките от 48%. Те са стимулирани от пускането на пазара на новата серия Apple Watch 8.

Във високия сегмент Samsung запазва второто си място и с дори по-значителен ръст на доставките – от 62% на годишна база. Погледнато от призмата на целия пазар, южнокорейският производител намалява дела си, защото не предлага достъпни умни часовници, като фитнес гривни. За сметка на това лидерът при последните – Noise е трети в целия сектор. Компанията има силно присъствие в Индия, което подпомага задържането на тази позиция.

Huawei присъства и в двата сегмента – при премиум моделите е четвърта с 6.4%, а при достъпните е с 3.2% на пето място. Xiaomi от своя страна присъства сред лидерите само при базовите умните часовници с дял от 4.2%.

Новият регионален лидер

За първи Индия става водещ пазар, като в него са реализирани около 30% от доставките на умни часовници за третото тримесечие. Продажбите са нараснали със 171% на годишна база. Няколко фактора допринасят за това – празничния сезон в страната, засилването на позициите на местните производители, както и включването на достъпните модели в изследването.

Китай и Европа са регионите със спад в пазарните им дялове. Азиатската държава продължава да е в частичен блокаж, заради политиката на „нулев ковид“. Старият континент е изправен пред силна инфлация, а и част от региона е блокиран, заради войната в Украйна.

Икономическите предизвикателства вече удариха някои технологични сегменти. Затова няма да е изненада, ако положителната тенденция при умните часовници да не продължи дълго.

The post Индия стана най-големия пазар за умни часовници през лятото appeared first on TechTrends България.

„Защо да го правя?“, отговорих аз.

„Защото е блокчейн, криптобанките са бъдещето“, отвърна ми той.

Кога точно се разви този разговор – не помня. Може би беше преди две години, може би и повече. Пандемията напълно обърка представата ни за време. Но е показателно, как мислеха повечето хора, които вече бяха инвестирали или най-малкото имаха досег с криптовалути. И наистина беше логично – ако вярваш в успеха на виртуалните валути, то рано или късно трябва да се появят и такива банки.

Една основана в България компания – Nexo, се впусна именно в тази пазарна ниша. Поведена на крилете на успеха на криптовалутите и техния бум през пандемията, дружеството се превърна в тих колос в родната IT индустрия. В края на миналата година, Nexo управлява активи за 10 млрд. долара. Ако през първите си дни се определяше като „криптобанка“, то през последните месеци се опитва по всякакъв начин да избяга от това определение.

Има и много силна причина – регулациите на криптопазара. За повечето ентусиасти, липсата на правила, а подчинението на блокчейн алгоритмите е именно свободата, за която те са си мечтали и се стремят. Но ако искаш масовост не можеш да заобиколиш регулаторния фактор. Със същата презумпция Uber се наложи на пазара преди близо десетилетие, но след това намесата на властите напълно убиха бизнес модела му. Сега се случва същото с Nexo и подобните платформи, тип криптобанки.

Бойно поле: Ню Йорк

Космополитният град Ню Йорк е първата арена, на която регулаторите решават да вдигнат мерника на платформите с крипто инструменти. Идеята на Nexo е да предоставя различни традиционни за банките услуги, но „пречупени“ през криптовалутите. Това може да са заеми, депозити и др. Също така има възможности за издаване на „карта“ и по традиционните, като търговия с криптовалута.

През октомври 2021 г. прокуратурата на щата Ню Йорк издават заповеди за спиране на дейността на две криптобанки, а от три други е поискала повече информация. Съобщението включва два файла – писмата до двете застрашени институции. Ню Йоркската прокуратура се опитва да скрие имената на криптобанките и съответно заличава имената. Но забравя да направи това в самите наименования на файловете. И така се разбира, че едната e Nexo, а другата – вече печално известната Celsius.

Българската компания не се е регистрирала като финансов брокер, каквото е изискването на закона. Заради, което тя трябва да прекрати операциите си на територията на щата Ню Йорк в рамките на 10 дни. Ако това не се случи, след това прокуратурата ще „предприеме всички действия предвидени в закона“.

За Celsius, властите в Ню Йорк са с една идея по-милостиви – на тях им дават срок до 1 ноември (14 дни) да предоставят по-пълна информация. Тя включва детайли за структурата си на собственост, инвестиционна стратегия и крипто портфолио.

Nexo се оправдават, че не предлагат кредитните си продукти в щата. Използват геолокационно блокиране, за да са сигурни, че потребителите в региона получават достъп само до услуги, които са законни. Допълват, че ще работят с прокуратурата за изясняването на казуса.

Ескалацията

Сътрудничеството с властите явно удрят на камък, защото почти година по-късно, в края на септември 2022 г. властите в Ню Йорк завеждат дело срещу Nexo. Обвиненията са същите – компанията не се е регистрирала като финансов брокер и от поне две години предлага инвестиционни услуги в нарушение на закона. Проблемите на българското дружество в САЩ не спират дотук. Заедно с новината за делото, седем други щата изпращат писма за спиране на дейността на Nexo. Това са Калифорния, Вашингтон, Вермънт, Оклахома, Кентъки и Южна Каролина.

Което, ако приведем примера с Ню Йорк, означава, че следващите стъпки ще са съдебни дела. Това ще бъде един от най-големите юридически спорове в САЩ свързани с криптобанки. Най-вероятно изходът от тези дела ще реши тяхната съдба в бъдеще.

Защитата на Nexo е проста – компанията отрича да е нарушавала законите, не предлага забранени услуги в съответните щати. Въпреки това, щатът Калифорния твърди, че 18 хил. нейни граждани имат сметки в платформата и инвестиции на стойност поне 174 млн. долара. При Вермънт потребителите са значително повече – 93 хил. души с над 800 млн. долара инвестиции.

Освен това, Nexo се опитва да се разграничи от своите конкуренти, като Celsius, например. Последната използваше т.нар. „стабилни монети“ (stablecoins) или криптовалути с някакво доларово обезпечение.

Сривът на най-голямата блокчейн мрежа от този тип Luna/UST доведе до банкрут на криптобанката. Все още се спекулира дали сгромолясването на стабилните монети, не е било режисирано от самото ръководство на Celsius, за да може да излезе на силна печалба преди цялостното спукване на криптобалона от тази година.

Nexo твърди, че разчита основно на активи и инструменти свързани към най-голямата и популярна класическа криптовалута – биткойн. Както и, че не предлага такива в стабилни монети. Допълва и, че е финансово обезпечена и не е заплашена от банкрут. Но дори и да има такъв банкрут, дружеството, което оперира в САЩ, е регистрирано в офшорната зона на Кайманските остров, въпреки, че ясно обявява собственика си Nexo Capital от Швейцари. С други думи – отговорността ще бъде доста относително понятие.

Регистрацията задължителна

Последното е поставено под сериозен въпрос в дългосрочен план. Основният акцент на криптобанката е да предоставя кредити, отваряне на сметки и търговия с различни крипто активи. Всички тези действия вече ще подлежат на регистрационен и по-стриктен регулационен режим. Не само в САЩ, но и в Европа. Европейският съюз прие законът MiCA, който предвижда точно това – нови правила за търгуване на криптовалути.

В един момент, Nexo и всички подобни институции ще трябва да спазват по-строги регулации. Нещо, което е против идеята на криптобанките и ентусиастите в този сектор. Затова и ситуацията доста напомня на тази на Uber. В момента в който регулаторите не започнаха съдебни дела и да забраняват дейността на компанията, нейния бизнес модел просто рухна.

„План Б“ – използвай задния вход

Има и друга прилика с Uber – заобикалянето на правилата. Технологичният гигант призна откровено, че е била незаконна при своето разширяване преди години. Въпреки това е направила всичко възможно, за да оперира. Включително и опити да промени законите. Nexo няма този ресурс, но това не ѝ пречи да се опита да намери „вратичка“.

В случая, българската компания решава да придобие напълно регистрирана американска банка. Това е Summit National Bank, като Nexo обявява, че е купила дял в нея, но без да конкретизира детайлите. Липсва информация дали е мажоритарен или миноритарен, както и срещу каква сума е придобит. По-важното е друго – по този начин, Nexo ще разполага с регистрация за търговия на редица финансови инструменти на федерално ниво в САЩ. Включително и за предоставянето на депозитни сметки и крипто кредити.

Защо вместо да се регистрира като такова дружество, Nexo решава да придобие друго? Видното обяснение е, че става по-бързо и по-лесно. Погледнато през призмата на технологичните стартъпи, това действие може да се асоциира с обратното първично-публично предлагане (SPAC). В него, вместо компанията да излезе на борсата, тя придобива друга такава, която вече е листната. Този метод се използва най-вече, за да не минава стартъпът през строгия одит на финансовия регулатор или, когато последният не ги пуснал, заради нередности. Примерите през последните години са доста, включително и някои не толкова позитивни като германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Все компании със „сенчести“ бизнес практики.

Дали Nexo прави това защото има какво да крие от щатските регулатори или просто е притисната във времето, заради делата е въпрос на който няма как да се отговори, поради липсата на достатъчно публична информация.

Ситуацията за българската компания е такава, че криптобанката вече не се опитва да се представя за такава. Използва традиционна институция, за да получи лиценз за осъществяване на дейност и най-вероятно това ще се окаже практика не само в САЩ, но и в Европа. Отделно делата в Щатите ще предопределят нейното бъдеще, както и посоката на развитие на подобните криптобанки.

The post Nexo или краят на криптобанките appeared first on TechTrends България.

Новият премиум флагман Huawei Mate 50 прави плаха крачка в тази посока. Той добавя сателитна комуникация, макар и доста ограничена – само изпращане на текстови съобщения. Този подход може да се окаже ползотворен в перспектива с развитието на микроспътниковите услуги, като Starlink на SpaceX. Уловката е, че първо, тя е доста ограничена като възможности и приложения, второ – подобна връзка има минимално разпространение.

Предвид факта, че в момена ъпгрейда на потребителите към 5G е водещия фактор в продажбите на премиум смартфоните, Huawei трябва да търси алтернативни предложения за стимулиране на продажбите. Пазарния дял на компанията във високия сегмент се е свил до едва 3%, показват данните на Counterpoint Research.

Традиционният флагман Huawei Mate 50

Базовата версия на новия смартфон във високия клас на Huawei е позициониран по-ниско от обичайното. Той е с начална цена от около 720 евро, което го поставя в сегмента на традиционните флагмани. Заради ограниченията и санкциите на САЩ, китайският гигант намали драстично броя на моделите, които пуска всяка година. Вместо да има една серия флагмани и една – премиум такива, сега се пуска една, която да обхване двете категории.

Huawei Mate 50 разполага с 4G версията на най-високия клас и обновен процесор на Qualcomm – Snapdragon 8+ Gen 1. Той е изпълнен по 4nm архитектура и идва с 8GB оперативна RAM памет. Идва в конфигурации от 128GB до 512GB място за съхранение. Екранът е 6.7-инчов OLED с честота на опресняване от 90Hz и резолюция от 1 224×2 700. Батерията е с капацитет от 4 460 mAh с бързо зареждане от 66W.

Флагманската серия на китайския гигант винаги се е отличавала с добри камери. Huawei Mate 50 разполага с 50MP основен сензор и 12MP перископен телефото такъв, който предоставя 3.5-кратно оптично приближение. Широкоъгълната камера е 13MP, като толкова е и тази за селфи. Засега няма информация дали някой от сензорите е по технологията RYYB, която предоставя по-добра светлочувствителност. Софтуерно, смартфоните идват с операционната система Harmony 3.0, която е добавен интерфейс върху нелицензираната и отворена версия на Android – AOSP.

Подобрената Pro версия

Huawei Mate 50 Pro по традиция няма съществени разлики, като изключим няколко подобрения. Екранът е с минималната разлика от четири стотни от инча – 6.74, резолюцията е променена на 1 212×2 616 в съотношение 19.5:9. Честота на опресняване е вдигната на 120Hz, която вече е стандарт при смартфоните във висок клас. Чипсетът е същия и оперативната памет, като от конфигурациите за съхранение е извадена най-ниската със 128GB. Батерията е подобрена на 4 700 mAh, бързото зареждане остава 66W.

Основната промяна е при камерите – Huawei Mate 50 Pro разполага с 64MP перископна телефото такава. Тя позволява 200-кратно хибридно приближение, въпреки, че оптичното такова е за предпочитане. Останалите сензори са същите – 50MP главен с 13MP ширококъгълен и 13MP селфи.

Цената на Huawei Mate 50 Pro започва от около 990 евро, което го поставя (вече) в долния край на премиум смартфоните. Очакват се и двата модела да се появят в Европа, но кога и на какви официални цени, все още няма информация.

Сателитната връзка

Huawei Mate 50 серията ще се възползва от възможността за използване на сателитна връзка за комуникация. Идеята наподобява споразумението между T-Mobile и Starlink, в което в отдалечени места да могат да се изпращат текстови съобщения, а при малко потребление – снимки и дори видео.

Huawei Mate 50 няма да може да използва решението на Илон Мъск, а китайската сателитна система BeiDou. Тази функция изглежда ще започне да набира популярност, защото се очаква и Apple скоро да я приложат в своите смартфони.

The post Huawei Mate 50 заменя 5G с частична сателитна връзка appeared first on TechTrends България.